България е родина на четири писмености

[Hatshepsut]

България е родина на четири писмености

Българските земи са родина не на една, а на цели четири писмени системи. Освен кирилицата, която използваме до днес, и глаголицата, създадена от Кирил и Методий, тук е изобретена и малко познатата писменост на готите – германски племена, които приемат християнството, когато нахлуват в Римската империя през 4-ти век. Наред с това по нашите земи се е използвала и една от най-старите форми за записване на информация, познати от археологията – все още неразгаданите дунавски знаци. За тези и за много други писмености по света се разказва в новия сборник Scriptura Mundi, издаден от Balkan Media.
Това е първото в света енциклопедично периодично издание, което си е поставило за задача да събере на едно място всички писмени системи на Земята. В първия том са включени статии на 38 учени от 24 страни, което го прави изданието с най-широк международен авторски колектив и обхват, реализирано някога в България. Scriptura Mundi е създаден под егидата на генералния директор на ЮНЕСКО д-р Ирина Бокова с подкрепата на 300-годишния Юбилеен фонд на Шведската национална банка. Редактор е д-р Росен Милев, основател на центъра за изследване на готите „Дом Вулфила”.
В Scriptura Mundi са включени статии, посветени на арабската азбука, на многото писмени системи на Индия, на китайските йероглифи, писмеността на маите и сложните системи на японския и корейския език. Не са забравени и азбуките на Гърция, Грузия, Армения и Израел.

Дунавските знаци са на 7 хилядолетия

Изследователят на историята на писмеността проф. Харалд Хаарман и неговата сътрудничка д-р Джоан Марлер са посветили отделна статия на дунавските писмени знаци, открити по нашите земи и датирани още от новокаменната епоха. Специалистите доказват, че това е най-старата писменост, позната досега на науката. Дунавските знаци, наричани още писмеността „Винча” на името на археологическата култура „Винча” от Сърбия и Западна България, предшестват с около 2000 години клинописното писмо на шумерите в Месопотамия. „Дълго време се смяташе, че писмеността започва в Шумер.
Въпреки това изследванията показват широката употреба на знаци и символи в селскостопанските общности в Югоизточна Европа още през 6-ото хилядолетие пр. Хр.”, пише Хаарман. Той дава пример с находки от България, Сърбия и Румъния, на които ясно личат знаци. Според статията през 6-ото хилядолетие използването на символи в района на река Дунав става все по-интензивно. Сред антиките, които специалистът проучва, са печатът от Караново, датиран от четвъртото хилядолетие пр. Хр, както и съд с надписи от Градешница в Северозападна България. Според Хаарман дунавската писменост първоначално е имала предимно религиозни функции, докато по-късно е започнала да се използва и със светски цели.
Той открива много паралели между праисторическите знаци от нашите земи и надписите на Линеар А – писмеността на Минойската цивилизация в Крит.

От гърците до готите и славяните

В Scriptura Mundi със своя статия участва и българският археолог Катя Меламед. Тя описва различните писмени системи, които са били използвани по нашите земи още от праисторическите знаци на дунавската култура. След тях идва гръцката азбука, която се е използвала както от елинските колонисти по Черноморието, така и от самите траки, които понякога пишат с нея и на своя език. Латиницата навлиза по нашите земи с римската колонизация през 1-ви век, но не успява да измести гръцката азбука и двете се използват по едно и също време в различни части на страната.
През 4-ти век в Северна България се заселват общности от готи, които преминават оттук по своя дълъг път от северните брегове на Черно море към Италия. Техният епископ Вулфила, който е живял край днешно Велико Търново, превежда Библията на готски език, като за целта създава отделна писмена система. Тази азбука се превръща в първата изцяло християнска писменост, защото всички преди нея са били използвани и от езичници.

Готската азбука
https://www.omniglot.com/writing/gothic.htm


Молитвата "Отче наш" на готски език

С идването на прабългарите по нашите земи се появява и българският вариант на средноазиатските тюркски руни. Надписи на тази малко позната писменост се откриват из цяла Северна България. Руните спират да се използват чак през 11-и век с падането на страната ни под византийска власт. За огромното разнообразие от писмени системи по нашите земи Катя Меламед дава пример с надписите от манастира в Равна в района на Варна. Там са открити следи от цели пет азбуки – руническата, латинската, гръцката, глаголицата и кирилицата.

http://www.glas.bg/202464/blgariya-e-rodina-na-chetiri-pismenosti

[Hatshepsut]

България - земя на три писмености: Документален филм (2014)

[Hatshepsut]

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ АЗБУКИ

Дължа голяма благодарност на хората от издателство “Златен Лъв”, Пловдив,  които първи намериха смелост да публикуват важната за историята ни работа на Ганчо Ценов. Става дума за книгата “Кроватова България и Покръстването на Българите”.

Изледванията на прогресивния учен ми помогнаха да разбера доста неща. Бях запознат със сведенията от писмата на папа Николай, с които той заръчва на българите непременно да изгорят сарацинските си книги, какви обаче са въпросните сарацински книги, навремето никой не успя да ми обясни. Някои изказваха предположение, че се касае за писания на араби, които са се опитали да въведат старите българи в исляма.

Оказа се, че истината е съвсем различна. Ценов разказва с подробности за българското богомилство, за тракийските корени на богомилската вяра, а добавя и изключително ценни данни относно мистериозните сарацински книги. Те нямат нищо общо с корана, касае се всъщност за религиозна литература, която по време на Средновековието е считана за ерес.

Реално нашите деди са първите християни на Европа, Ганчо Ценов и Асен Чилингиров са представили солидни доказателсва по въпроса. В борбата за надмощие обаче, гърците успяват да наложат своето верую и същевременно да обявят, набедят дедите ни за еретици. Цялата ни раннохристиянска литература от началото на първото хилядолетие след  Христа е обявена за “еретическа и опасна”. Това обяснява и желанието на папа Николай въпросните стари книги да бъдат изгорени.

Нe e изключено дедите ни са послушали съвета на главата на католическата църква и са унищожили “еретическите” си писания. Възможно обаче определени фрагменти от старите книги да са били запазени, защото в едно от писмата си Георги Раковски споменава, че е “в Ямбол е успял да се сдобие с осем листа “на кожа писани” от “преди християнства еще”. За този интересен факт съобщава Александър Мошев в своя работа.

Не е ясно какво е имал предвид българския възрожденец под “преди християнства еще”. От преди времето на Борис I, или отпреди времето на Христос? Реално, първите християни на Европа са нашите деди, които римляните и гърците наричат траки. Владика на Филипополис-Пловдив е бил Св. Ерм, чието име показва силна близост със старобългарските родови имена Ерми и Ермиар.

Със сигурност ранните християни от нашите земи са имали свои писания. За пловдивския Св. Ерм се смята, че е създал книгата “Пастир” – края на I, или началото на II век? Няколко века по-късно, християните от нашите земи са обявени за еретици, отречена е и литературата им защото се е отклонявала от приетото от гърците верую. Именно това, че нашата ранна религиозна литература е отречена и забранена, би могло да накара Раковски употреби израза “преди християнства еще”, всъщност от преди времето, в което Борис е бил принуден да приеме веруюто на духовенството на Римската Империя (Византия).

Дали пък няма да се касае за доста по-древни писания – от времето на Орфей и Лин? Използването на древна азбука и споменаването на езически божества като Дионис веднага класифицира текста като предхристиянски. Раковски е бил достатъчно добре образован, знаел е няколко езика, бил е добре запознат с митологията, а и с нашия фолклор. За такъв човек не би било трудно да даде датировка на намерените писания въз основа на определени архаични белези на езика, използването на особени букви и споменаването на определени езически божества.

За жалост, съдбата на намерените от Раковски осем пергаментови страници е неизвестна. Няма как да проверим за какво точно става дума, нито пък можем да установив какъв е характера на буквите. Явно те са били познати на нашия възрожденец защото той употребява израза “стара българска писменост”.

Навярно за същата древна писменост говори и Черноризец Храбър споменавайки в работата си “чрьтами и рѣзами” - черти и резки? Дали това няма да са руните на дедите ни, или пък нещо съвсем различно? Възможно е също да се касае за част от библейския превод на владиката на гетите Урфил (Вулфила), който в края на IV век е набеден за еретик и поддръжник на Арий.   

Древна азбука наречена славянска писменост

За авторството на намерените от Раковски древни пергаментови страници има и друг кандидат. На посетилия през IV век нашите земи Св. Йероним се приписва създаването на глаголицата. Той е и човекът, който прави превод на библията на латински език, автор е и на много съчинения, а и на една важна за историята ни карта. На нея името България-Vulgaria се появава за първи път.

Вариант на глаголицата, смятана за дело на Св.Йероним, дадено е и сравнение с кирилицата

Няма съмнение, че родения в Хърватско християнин е бил начетен човек с богати знания и големи възможности. Божидар Пейчев обаче уместно уточнява, че Св. Йероним е по-скоро разпространител, а не създател на древната азбука. Пейчев се уповава на сведението на средновековния автор Храбън Мавър, според когото Етикус Истер е изобретил букви, които се отличават от еврейските, гръцките и латинските, т.е. имат оригинален характер.

Благодарение на Храбан Мавър ние разполагаме с изображения на буквите създадени от Етикус. Явно писанията на родения в нашите земи философ са били добре познати на запад, защото и други автори освен Мавър публикуват изображения на азбуката създадена в Добруджа преди около 1700 години.

Азбука, чийто автор е родения в Добруджа Етикус Истер

Наблюдават се определени отклонения във формите на буквите, а това е индикация, че писмеността изобретена от родения в Добружда философ е била доразвита и използвана за по-късни работи, до които обаче днес ние нямаме достъп. Те или са унищожени, или са попаднали в списък на забранени книги след времето на Храбан Мавър.

Друг вариант на азбуката създадена от Етикус Истер

Макар приписаната на Етикус Истър азбука да има заоблени форми като глаголицата, само при няколко букви можем да говорим за близост. Съвсем е друго е положението с работата на друг автор – Климент Грубишич. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Глаголически букви сравнени с гетски руни, намерени от Грубишич във френска книга

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че се готски, или по-точно гетски. Те не приличат на буквите от Сребърния Кодекс  защото този ръкопис, набеден за готска библия е реално фалшификат базиран на писмеността и езика на старите лангобарди. По този въпрос убедителни доказателства са представили проф. Асен Чилингиров и Юлия Хаджи Димитрова.

За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са били унищожени, или забранени, като само малка група хора е имала достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст.

По всяка вероятност са заличени или забранени и работите на Етикус Истер, а и други наши деди, но пък едно е ясно – на наша територия са изобретени няколко азбуки. Не е ли това ярко свидетелство за гениалостта на предците ни, за стремежа им към знания?

Ясно е и друго, а именно това, че враговете ни са осъзнавали добре нашия потенциал и са се опитвали да унищожат всяко свидетелтво за високата култура на предците ни. Не е никак случайно, че няма оцелели тракийски надписи на видно място, а латинските и гръцките надписи на видни места са много.

Епиграфските паментици от Езерово, Кьолмен, Браничево, Дуванлий са опазени поради това, че се намират в гробници. Надписите от Ситово, Буково, Драгойна и т.н. са в затънтени планински места, далеч от погледите на българомразците. Никой не прави надписи само, за да ги скрие. Имали сме много писмени паметници, имали сме и много книги с различни азбуки, но поради фанатичната омраза на враговете ни е оцеляло съвсем малко.

Имал съм много учители и от всеки съм научил нещо полезно. Когато запитах един от тях каква е причината да бъдат съчинени толкова лъжи за нас, да бъдем така грозно оплюти, а и ощетени от от противниците си и от “великите сили”, получих следния отговор: “Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод, а България не е просто отрупано с плодове дърво, тя е райска градина! “

Най-голямото богатство на България е нейния народ. Злато и сребро могат да бъдат отнесени надалеч, къщи и ниви могат да бъдат изгорени, но ако хората оцелеят, те ще възродят всичко наново, стига да се обединят и да следват старите идеали. Не само поради тази наша способност да излизаме от гроба другите се страхуват от нас.

Ние сме трън в очите на тъмните сили защото сме вечните бунтари и будители на подтиснатите, пазители сме на светлината, а и дарители на знание. Просветеният човек не може да бъде окован, той винаги търси път към свободата си.

https://sparotok.blogspot.com/2017/05/blog-post_17.html

[Hatshepsut]

Как България създаде третата писменост в Европа?

Българският език е един от най-важните елементи на националната ни идентичност и история. Той е символ, който е спомагал за духовното и политическо оцеляване на българите и за утвърждаване на тяхната висока култура. Нещо повече, това е най-старият писмен славянски език, а създадените на него две старобългарски азбуки отварят вратата на просветата за милиони хора в Европа и отвъд.

[Hatshepsut]

Прабългарски руни

Прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, използвана до 10 век паралелно с кирилицата. Съдържа около 50 знака и все още не е напълно и задоволително дешифрирана. Проблемът с дешифрирането ѝ е свързан с оскъдния материал, намерен от археолозите, който не е достатъчен за пълното ѝ разчитане.

Според някои автори руните от Дунавска България са сходни с тези от салтово-маяцката култура и от Волжка България.

Теории за произхода на прабългарските руни

Тюркска теория

Според най-разпространената теория за произхода на прабългарите, която е приета и в чужбина, руните следва да са от тюркски произход. Въз основа на тази причина се правят научни опити за разчитане на руните на базата на тюркската лексика и орхоно-енисейската писменост.

Източноиранска хипотеза

Според друга версия, поддържана в България от нелингвисти като икономиста Петър Добрев, прабългарските руни са написани на прабългарски език (според тази теория езикът принадлежи към иранската група) и произлизат от памиро-исъкското писмо, което още не е дешифрирано. Изследванията на Добрев не се приемат еднозначно от науката. Трудовете му са критикувани от някои автори, а методите му се определят като „свободна интерпретация на извори и паметници“. Според проф. Раймонд Детрез иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на 20 век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски руни

Пример за български руни от Мурфатлар (Румъния)

Прабългарските руни - руническата писменост на прабългарите (древните българи), се е използвала през VI-X в., известно време - на Балканите успоредно с кирилицата. В същото време прабългарите в Черноморието и волжките българи са използвали т. нар. доно-кубанско писмо, което не е пряко свързано с българските руни.

Най-значимите находки са в Мурфатлар (Румъния) и в първата българска столица Плиска. Според мнението на тюрколога И. Л. Кизласов, „съставен от разнородни знаци, които имат гръцки, кирилски и тамга черти, оригинални форми и лигатури, това писмо, въпреки редица свои руноподобни знаци, не е подобно на нито една от известните азбуки на тюркоезичните народи. Не трябва нито да се причислява към руническите писмености, нито да се нарича така". Други изследователи на прабългарските руни обаче му се противопоставят: например българският професор Рашо Рашев, който отнася прабългарските руни към руническия тип писменост, разпространена от Централна Азия до Европа. Професорът от България В. Бешевлиев също нарича българската писменост "руническа"; според Бешевлиев, подобно на германците, руните на прабългарите имат повече магическо значение.

Към днешна дата прабългарската писменост няма общопризната дешифровка. Проблемът е свързан с недостига на материал.

Тюркска теория

Според теориите на тюрколозите българите са народ от тюркски произход. Поради тази причина опитите за дешифриране се основават на тюркския речник и орхоно-енисейската писменост. Опитите за дешифриране обаче не бяха успешни сред турколозите.

Източно-иранска теория

Според неакадемичната версия, поддържана от икономическия историк Пьотър Добрев, д-р Живко Гочев Войников и др., българските руни са написани на език от иранската група и произлизат от памиро-исикската писменост, също неразшифрована. Според П. Добрев, за разлика от орхоно-енисейските руни, те са били написани и прочетени отляво надясно. При дешифрирането на българските руни Добрев използва "метода" на Г. Ф. Турчанинов. В резултат на това прабългарският език е идентифициран като източноирански и близък до памирските езици. Като допълнително доказателство за своята теория П. Добрев цитира надписи на прабългарски език с гръцка писменост, като определя езика на надписите като индоевропейски, който намира аналогии в иранските езици. Към днешна дата, въпреки че дешифрирането като цяло е успешно, то не е получило широко приемане. По-нататъшните изследвания върху руните са продължени от Живко Войников.

Розетата от Плиска. Бронзов артефакт показващ прабългарски руни.

Някои руни от българската руническа азбука са подобни на глаголицата и кирилицата, по-специално буквите б, ѣ, ъ, ь, ж, з, у, ф, ц(џ), ч, ш, щ(ⱋ), э(Ⰵ) и носовите гласни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Болгарские руны