Алиани

[Hatshepsut]

Алианите – кои са те и какво знаем за тях?

Една част от мюсюлманите в България е свързана с шиитското направление в исляма (другите са сунити). Известни са с имената къзълбаши, алеви, алианци и живеят в Разградска, Исперихска, Новозагорска, Бургаска, Хасковска област, и Източните Родопи – Кърджалийско и Момчилградско.

Българските алиани са етноконфесионална (т.е. затворена) общност. У нас те са познати като алевити, а често сами се определят като къзълбаши (червеноглави, понеже носят червени кърпи). Като шиити, алианите се разграничават от сунитите по своите схващания и обредност, както и по религиозно-битовата си практика и обредност.

Най-популярният празник, който те честват е Хъдрелез или Едрелез и съвпада с християнския Гергьовден – 6 май. Независимо, че те са мюсюлмани в някои техни порядки има християнски елементи – както на българския традиционен Гергьовден младежите люлеят момичетата на люлки, боядисват яйца, но гробовете на своите покойници палят свещи, народните им носии много приличат на българската. Част от празника Хърделез е „ваденето на момински нишани“. Тогава младите жени си купуват нови обувки и ги слагат в специален голям съд. Младежите с помощта на пръчка бъркат в него и която обувка извадят с тази жена трябва да бъдат.

Съществуването на ислямски секти в България може да се разглежда и като своеобразен протест срещу управляващата османска власт през 15-16 в. Сектантството в шиизма възникнало в региони с развити религиозни системи. Алианите са сравнително затворена общност, при тях има дуализъм: добро-зло, светлина-тъмнина. В тази посока са ориентирани всичките им традиции, ритуали, обичаи, обреди. Браковете се скючват вътре в общността, но не и с другото население, изповядващо ислямската вяра. Алианите нямат джамии, но в редица техни селища имат молитвени домове, които наричат “джами”. Имат развит култ към огъня и камъка, почитат своите мъртви, числото 7 е магично.

Духовният ръководител на алианите се нарича баба и ръководи не само религиозната общност, но и почти целия светски живот. Според догмите на алианството, техният духовен водач Али е равностоен на Мохамед. Те се молят два пъти седмично. Пазят в тайна своите събирания от друговерци. По време на вечерните си молитви се хващат за ръце и образуват кръг, с което подчертават своето единство и разбирателство. Те се молят колективно в храмове, наречени текета или тюрбета. Най-популярният им храм в България е „Демир баба теке“, от 16 в., до село Свещари, Исперихско. Богомолците се наричат бекташи. Молитвените домове те строят на място, където има стари дървета, и те са на особена почит. Короната на дървото символизира живота в бъдещето, стволът на дървото – животът в настоящия момент, а корените – там, където отиват душите.

Важно място при тях заема курбанът. Няколко дни преди празника те намазват коча с червена боя. Изобразяват и кръст, символ, който е останал още от езическо-християнската вяра.

Малко неща знаем ние за тези хора, с които живеем, учим, работим заедно. Може би е въпрос на време да разберем повече за тях. Още повече, че в модернизиращият се и търсещ нови неща свят има общности, които запазват своята самобитност.

https://www.trio.bg/


Глобализиращият се свят все по-трудно се изненадва от непознати култури и верски малцинства. Не са много обаче българите, които знаят за съществуването на алианите – затворена религиозна общност, чиито предци били разпръснати преди векове по земите на днешна България, Турция, Македония, Албания, Босна и из Близкия изток. У нас ги има от поне 500 години. Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи. Непризнаването на религията им за официална е основната причина за тяхната затвореност – а тя наистина ги отличава. Макар да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. Наред с другото религията им е една от най-толерантните по света.
„Нашите тюркски предци почитали духовете на водата, камъка, дърветата и вятъра. Прекланяли се пред слънцето, луната и звездите като проявления на Бог. Духовните им водачи били шамани“ – обяснява Мухарем Алиосман от село Звиница, ръководител на читалището и изследовател. Тюрките, за които той говори, били обединени в номадски племенни общности. Между XI и XIV в. част от тях се преселват от Централна в Мала Азия и Близкия изток. Навлизайки в пределите на мюсюлманския свят, те приемат вярата му. Сред тях постепенно се формира т.нар. народен ислям, съхранил традиции и вярвания от шаманизма. Към XIII–XVI в. в този конгломерат се вливат и основни идеи от шиизма, единия от двата големи клона на мюсюлманството. Освен пророка Мохамед шиитите почитат и Али ибн Абу Талиб, негов братовчед и зет. Приемат Али за пръв от 12-те имами, преки наследници на Мохамед и просветлени личности, притежаващи божественото познание и разбиращи не само външната, но и скритата, езотеричната страна на учението. Алианите се наричат и алевии. И двете названия са свързани с Али. Определят се още като къзълбаши, т.е. „червеноглави заради червените ленти, които носели на чалмите си в миналото.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=353

[Hatshepsut]

Българските алиани – хората на истината

Журналистът, изследовател и историк Георги Кулов представи новата си книга „Хора на истината“ в Медийния център на Българското национално радио. Тя разказва за общността на алианите в България и по-конкретно в Родопите. Книгата ни показва, че знаем много малко за историята, културата и традициите, които съществуват в нашия край.



Алиани, алевити и казълбаши означават едно и също – общност, коятo е обвита в тайнственост в продължение на векове. Тя остава в сянката на обществения живот в страната, като успява да запази своите обичаи. Алевитите почитат  Али ибн Абу Талиб и семейството му, близки са до шиитите, а вярванията им се различават коренно от сунитските. Те не посещават джамии и медресета, почитат гробници на алевитски светци (тюрбета), смятат жените за равностойни на мъжете и им позволяват да участват в ритуалите. Верските принципи, от които се водят алианите, са любов и уважение към всички хора, толерантност към другите, независимо към какви религиозни и етнически групи принадлежат. Важно е и уважението към труда. На съборите си (маетата), общността кани на свещената си трапеза хора от различни етноси и вероизповедания. Скромността и бедността  са считани за добродетели, а изкушения като власт, алкохол и прелюбодейство не съществуват. Човешките ценности като равенство и свобода са дълбоко залегнали в техните вярвания. Георги Кулов нарича алевитите „хора на истината“, защото така те определят себе си. Авторът ни разкрива историческите им корени, техните културни традиции, разказва ни за живота на алевитското направление на исляма в България, което практикува soft islam от балкански тип.

Повече за „хората на истината“ разказва авторът Георги Кулов:



Проблемът с етносите в източните Родопи е винаги актуален, проблемът за отношенията между тях, както и към българското мнозинство. Още в онези години ми направи впечатление алевитската общност, която там е много сплотена и предизвика моя интерес – как българи-мохамедани изповядват алевизма в исляма, който в повечето векове от развитието си е бил противник на османската имперска власт. Затова се насочих към изследванията. Много приятели ми помогнаха. За съжаление един от тях вече не е между живите – Садула Хайрула, без когото тази книга нямаше да бъде възможна. Алевизмът е направление в шиитския ислям. В момента темата е актуална, заради конфликтите в Близкия изток, най-вече този в Сирия, където Башар Асад е представител на едно от алевитските направления в исляма, малко по-ранен алевизъм от този, който съществува по нашите земи. Избягват се предубежденията към тази общност, негативизмът, който понякога се насажда в контекста на цялата ислямофобия, която в момента господства в европейските, американските и въобще световните медии. Има определени страни, в които има негативизъм, не е във всички. Трябва да се обърне внимание на алианите в българското общество. Те са изключително интегрирани, хора на сериозни позиции с влияние, въпреки че по принцип те не обичат да се афишират в обществото. Те са обект на научни изследвания, а не толкова на популярни и медийни представяния. Затова написах популярна книга, за да може по-широк читателски кръг да се запознае с алевитите в България (Източните Родопи) и да се види как тези хора, чрез любовта си към Бог, стигат до любовта към човека, към ближния.

В настоящата обстановка на нарастващ негативизъм по отношение на исляма, поради терористичните атентати и бежанската вълна към Европа, книгата „Хора на истината” аргументирано и обективно идентифицира принципните различия, като не допуска поставянето на българските алевити под общ знаменател с радикалната идеология и практика. Още интересни въпроси, на които отговаря книгата, са как две религиозни общности – на сунитите и на алианите, които имат конфликт помежду си в други държави, успяват да живеят в хармония помежду си в Родопите. И още: защо християни и мюсюлмани празнуват заедно, какво е soft islam от балкански тип и др.



Георги Кулов признава, че написването на книгата не би било възможно без съдействието на покойния алевитски старейшина Садула Хайрула-баба, когото авторът нарича „непоколебимият Човек на истината“ и на когото посвещава изследването си. За разлика от повечето изследвания за алианите в България, книгата е предназначена за широката аудитория, а не за специализирана.

https://bnr.bg/sofia/post/100715203

[Hatshepsut]

Документален филм за алианите

СИЯНИЕТО НА 12 ТЕ

[Hatshepsut]

Алианите празнуват Невруз

"Невруз" е персийска дума и означава нов ден. Тюркските народи от Средна Азия до Балканите са го чествали от най-стари времена още от преди 7 000 години. Свързан е с пролетта, възкресяването на природата , новото начало, новото раждане. Различните народи го наричат по различен начин: Невруз, Султан невруз, меврис, кърклар. Всичките изброени наименования означават едно и също: нов ден, начало на нов живот. Изпълнява се ритуалният танц Семах, в който рамо до рамо участват мъже и жени. Използва се музикалният струнен инструмент саз. В празничните дни мъжете и жените не работят.
Алиани, алевити и казълбаши означават едно и също – общност, коятo е обвита в тайнственост в продължение на векове. Тя остава в сянката на обществения живот в страната, като успява да запази своите обичаи. Алианите са затворена религиозна общност, чиито предци били разпръснати преди векове по земите на днешна България, Турция, Македония, Албания, Босна и из Близкия изток. У нас ги има от поне 500 години. Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи.
Според народното поверие в деня на Султан Невруз земята се пробужда, змии, мравки и др. излизат от леговищата си, пеперудите се разлетяват по нивите. Гласът на кукувицата носи радостната вест за идването на Невруз. Aми щъркелът? Нали и той е един от вестителите на пролетта. Запитали щъркела: "Кога ще се върнеш?" А той отговорил: "На сто и двадесетия ден [от Димитровден] не мога да дойда, но и на сто и тридесетия ден не мога да отлагам." Така щъркелът загатнал, че ще се върне през дните на Невруз. Пристигането му децата посрещат с радостна закачлива песничка:
Щъркел лети високо Яйцето му е в тавата Кацна на нашия стобор Стоборът се срути Клюнът му земята прободе (Кричим)
В детската реч щъркелът е преименуван на Дядо Хаджия. Тъй като той прекарва зимата в далечните топли страни, децата щом го видят, че е дошъл, започват да повтарят:
Дядо Хаджuя лак-лак
Дай на мене калпак
Калпакът ми къса
Момата е без коса (Кричим)
Животът на хората протича в крак с природата. Както природата се готви за пробуждане от зимен сън, така и хората са в разгара на подготовката за пролетната работа. Проверяват се ралата, плугoвeтe, каруците. Подготвя се всичко необходимо за работа на полето. Знак за започване на работата на полето дава броят на дните, пресмятани от Димитровден, и така се редуват:
На стотнuя ден – ралото стегни
На сто и десетия ден – на нивата кацни
На сто и двадесетия ден – семената приготви
На сто и тридесетия ден – нивата разори. (Пловдив-Разград)
Чествания на Невруз. Празникът Султан Невруз започва на 21 март с предваритeлна подготовка. В подготвителните работи и в честванията в балканските страни се наблюдават известни различия и нюанси. Нека видим какви са те и как протичат:

- Невруз в България: В Източните Родопи, в Кърджaлийския район празникът Невруз започва в деня на равноденствието (21 март) и продължава няколко дни. Преди празника къщите и дворовете се почистват, а яйцата се боядисват. За подклаждането на голям празничен огън се набавят сухи клонки и дърва от гората и се натрупват на мястото, където ще се проведе честването. В празничните дни жените не перат и не вършат ръкодeлна работа, не шият. Мъжете също не подхващат работа. Боядисаните яйца се раздават и се чукат за късмет. Ядат се пити, пържени в масло (колачи). Огънят се прескача за здраве. В някои области дори и животните се прекарват през огъня.
В гр. Омуртаг и региона Султан Невруз се чества на 136-ия ден от Димитровден. Предходния ден младежите запалват празничния огън чрез разтриване на два сухи лешникови пръта. Същият огън се разнася по домовете. Изгаснaлите оджаци и печки наново се запалват с него. Обичайно е в деня на Невруз да се почерпи със сладкиши. Според поверието, който на Невруз яде сладко, змия не го хапе през цялата година.
В делиорманското с. Бисерци (Насрадън) в деня на Невруз преди години устройвали и кукерско шествие. Облечени в животински костюми кукери обхождали с песни и пожелания домовете.

- Невруз в Западна Тракия: Известен сред турското население под името Меврис, той се чества като празник на пролетта. Започва в деня, в който долитат лястовичките.
Предния ден девойките приготвят яхния с ЛУК, наричана кармаджа. Сваряват яйцата и ги боядисват в жълто с обелки от лук. Бохчата с яденето се приготвя от вечерта, рано сутрин девойките и младежите се събират и избират най-живописното място около селището. Веселието започва с обредни песни и танци. На обяд се устройва богата трапеза с храната, донесена от къщи. Вода се пие от река или гepaн с черупката на яйцето. Поверието гласи, че това предпазва от ангина цялa година. Младежите се търкалят по тревата, за да не ги боли кръста по време на лятната работа на полето. Същото правят и децата, за да пораснат по-бързо. Вечерта с букет теменужки младите се връщат у дома. По пътя, минавайки покрай река или чешма, се пръскат с вода, за да имa дъжд през лятото.
Донесените теменужки се поднасят на тези, които не могат да участват във веселието. Те ги помирисват и три пъти разтриват очите си с тях с пожелание да ухаят като теменужки и да имат очи, красиви като теменужки.

- Честване на Невруз в бивша Югославия, по-специално в Македония: Тук празникът Невруз също е широко разпространен и са запазени доста интересни традиции и поверия. Обикновено честването се прави през дните от 1 до 14 март.
В Охрид и околността в деня на празника пред портата на къща, в която има мома за омъжване, се подготвя люлка. Момата три пъти се люлее на люлката с лице към улицата и поглед, насочен навън. Докато тя се люлее, майка й или близка роднина три пъти повтаря следното: "Kaктo се люлее, както се оглежда навън, така да й излезе отвън късметът." Поверието е, че това помагало за щастлива и навременна женитба. Когато момата слезе от люлката, майката намокря едно яйце и го хвърля в огъня. Според звука, който се получава от спукването на яйцето можело да се съди дали бъдещият зет ще е ерген или вдовец.
Подобен ритуал се извършва и през нощта на празника. В огъня се сипва червен пипер. Докато той изгаря, майката повтаря три пъти следното: "Както изгаря пиперът, такада се запалят сърцата на ергените по моята щерка." Рано сутринта на празничния ден една от близките роднини поставя на главата на момата тиква. С нож отваря една четвъртита дупка в нея, колкото да се види вътрешността й, и повтаря следните пожелания: "Както се отвори тиквата, така да се отвори късметът на момата." След това тиквата се хвърля на улицата и от звука, който се чува, се гадае за бъдещия зет.
На този ден децата събират малки съчки и пръчици, наречени "пиленца", и ги поднасят на съседите, срещу което получават най-рaзлични подаръци. Съседите хвърлят в огъня получените пръчици с пожелание да им се роди богат берекет и много пиленца.
В Охрид, Скопие и околностите по време на честванията на Невруз се организират и надпявания за късмет със закачливи народни песни, наричани мутафал или мартифал, вид частушки. В други балкански страни такива надпявания се срещат само по време на Гергьовденските празници.
Сред турското население в Македония се споменава и за народния обичай "мартеница", който явно е възприет в хода на съвместния живот с местното население. Усукан конец от червено и бяло, преобразен в украшение, изобразяващо различни цветя и животни, се разменя на 1 март между приятели и семейства и се носи на яката на дрехата до 21 март или докато се завърнат щъркелите от топлите страни. Според народните вярвания мартеницата се носи за здраве и щастие, а на 21 март се закачва на клоните на дърво или на цвете. Тази много стара традиция заслужава да бъде изследвана самостоятелно.
Друга особеност на честването на Невруз в Македония е, че се приготвя баница, наричана кравай, и за късмет вътре в нея се слагат пари. Така този обичай се споделя и от македонското, и от турското население в областта.
Независимо от различията, празникът Невруз е доста разпространен сред турското население в Македония и е известен в литературата като празник на пролетта и добрите пожелания.

- Невруз в Румъния: Татарските турци, живеещи в района на Добруджа, честват този празник на 21 март с още по-голямо въодушевление и радост. Тъй като след тази дата денят започва да нараства, а нощта да се скъсява, празникът е получил името "Обрат на деня". Той доставя голямо удоволствие особено на децата. Те окичват клонки от дърво с теменужки, посещават домовете и пеят песни, посветени на Нарвес, срещу което получават от домакина кърпи, яйца, пари, бонбони и др. Песента Нарвес обикновено започва така:
Нарвес дойде лято дойде Пиле дойде, пате дойде Птuчкu чуруликат
Нека бъде честит Нарвес.
Подготовката за празника по селата трае една-две седмици. Група млaдежи от селото се събират и избират свой водач, който научава песните, които ще се пеят на празника, и дава указания за честването. В деня на празника водачът взема големия букет, който предcтавлявa клон от дърво, накичен с много кокичета (наречен Нарвес шешеги), и води групата, която посещава домовете и пее обредни песни, посветени на Нарвес. Домакините се надпреварват да окичват големия букет с извезани кърпи, чеврета, забрадки и други ръкоделия, а с платното, yшито от девет парчета плат с рaзличен цвят, което се нарича токуз, се покриват рaменeтe на водача на групата.
Младежите изразяват своята благодарност към дарителите с песни, които показват дали са доволни от даровете. Те са различни също така в зависимост от това, дали се изпълняват пред млади или пред възрастни дарителки.
Обичаите, свързани с Невруз в Добруджа, са същите както и на Кримския полуостров. Изследователите са на мнение, че това е доказателство, че турското население в Добруджа представлява всъщност изселници от Крим.

- Невруз при гагаузите: Гагаузите, които живеят в Добруджа и на други места, също честват празника Невруз, само че под друго име – Йорту. Тъй като гагаузите са православни християни, при тях пролетните празници и чествания са пригодени към православния църковен календар и съвпадат с Тодоровден, Лазаровден и др. Обичаят "мартеница", на който се подаряват мартеници на първи март и на който се пожелава здраве и щастие, съществува също и при православните българи.
Смятам, че ще бъде много полезно, ако се направи едно сравнително изследване на пролетните чествания, споменати тук, които се изпълняват и от народи с нетурски произход, за да се види дали те съвпадат с турските обичаи, кое е общото и различното между тях.
За съжаление много от обичаите и поверията, свързани със Султан Невруз на турското население, живеещо на Балканите, са започнали да се забравят. Но въпреки това, една част от тези обичаи се запазват до края на Втората световна война. От средата на миналия век до днес, особено сред турското население в България, много от тези обичаи са забравени, по-точно заличени от комунистическия режим.
През османския период в Румелия празникът Султан Невруз в продължение на векове е честван с различни символи. Тези символи са: плодородие, пожелание за здраве и щастие, предпазване (от духовни и материални злини). Да, Невруз е плодородие. Невруз е обич. Пролетта донася на хората нови надежди за щастие. До нови Неврузови празници!...
Изпълнение на танца "Семах" от Народно Читалище Заря Брадвари  на Етно фестивал Зазоряване 2022 г. в Исперих

Фотограф Минка Христова

Източник на информацията: фейсбук

[Hatshepsut]

Темата на NOVA: „Мистичният свят на Алианите“ (31.05.2025)