Възрожденски и патриотични пѣсни

[Hatshepsut]

Стани, стани, юнак балкански

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

[Hatshepsut]

Къде си вярна, ти любов народна?

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
Оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная

в Тесалия до края.
Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.

[Hatshepsut]

Песен за Мара Бунева

Вардаро съхнел, Скопие плакал
от тиранина, сърбин Прелича.

Разплакал майки, разплакал деца,
ча са скопяни, ча са българи.

Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш бугарка.

Насред Скопие, край Вардаро,
насред улица го пречекала.

Право стреляла - точно случила
баш тиранина, сърбин Прелича.

И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад бугарско.

[Hatshepsut]

Ясен месец

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, заставал
Дал е юда самодива,
или луда гидия?

Не е юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.
Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
Бомби трещят, куршим пищи,
цяла Странджа, веч ечи.

Тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Нема вече плахи роби
има горди юнаци.
Гръм куршумен, гръм отново,
скъпа кръв порой тече.
Падат Пано, Равашола,
мрът в гората синове.

Мрът, но техни стон за нас,
е стон заветен скъп и мил.
Робът люби свободата,
и кърви в уречен час.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
О, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.

[Hatshepsut]

О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.

Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.

В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.

Един ли вятър вя
из златните нивя,
за твоя чернозем
кръвта си ще дадем!

[Hatshepsut]

Песен за Владо Черноземски

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.

Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.

Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.

Народ се сбира, тълпа голема
и вика: ,,Живио!" А от тълпата
глас се провиква:
,,Смърт на тиранина!"

Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.

Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
,,Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!"

Владо на краля гордо отговаря:
,,Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам."

Пистолетьт грьмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!

http://www.vbox7.com/play:8f8c87f8

[Hatshepsut]

БОЯТ НАСТАНА

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!

С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!

[Hatshepsut]

БЪЛГАРИ ЮНАЦИ
Добри Чинтулов

Българи юнаци,
ще ли още спим?
Дигайте байраци,
да се освободим!

О лъв, събуди се
от дълбокий сън,
силно провикни се
от Балкана вън.

Сбирай си децата
в гъстите гори,
силен им в сърцата
огън разпали!

Те като в гората
ще да се сберат,
после в градищата
ще да пропълзят.

Олеле горкана!
Нашият народ
вика по Балкана
да го избави бог.

Пушки и топове
като загърмят,
саби и ножове
ще да зазвънчат.

Левски глас
вика нас,
турски глас
бяга от нас.

[Hatshepsut]

БЪЛГАРИЙО, МИЛА МАЙКО!
Добри Чинтулов

Българийо, мила майко,
ще ли още ти да спиш?
Ил не знаеш колко сладко
ти ще ни развеселиш?

Твойте синове юнаци
искат в Балкан да вървят
и със дядови криваци
мръсни турци да секат.

Нека пращат други сили
свойте войски във Балкан,
те ще паднат тамо лесно
от българский ятаган.

Те ще паднат, то се види,
бог на помощ ни върви,
който против нази иди,
той сам себе си срами.

Ний с хайдушки славни чети
ще отидем във Балкан,
с нази сърби, черногорци
против общият душман.

[Hatshepsut]

ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ
Добри Чинтулов

Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!

Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!

[Hatshepsut]

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Иван Вазов

Питат ли ме де зората
мей огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най-любя на света.

Тамо аз ще отговоря,
де се бели Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.

Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!

Любя твоите балкани,
твоите реки и гори,
твоите весели поляни,
где бог всичко наспори.

Дето ази и да ида
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра!

[Hatshepsut]

ТАТКОВИНА
текст П.Р. Славейков,
музика Ем. Манолов

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.

Мили ми са планините
и на север и на юг.
Валозите, равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!

[Hatshepsut]

Слънцето трепти, захожда

Слънцето трепти, захожда
зад зелената гора
Млад юнак си кон извожда
из железни си врата

Жално-милно той поглежда
къмто Стара планина
и си тихом проговаря
на своята майчица:

Мила мамо, аз отивам
там, де тичат като рой
сабята си днес изтривам,
полетявам сам на бой

Минаха се тез години
юнак вкъщи да седи
Белк' съм болен или долен,
та не мога да сека?

Днес прощавай, дай ръчица,
Господ да те утеши
Ти самичка със десница
сабята ми препаши

Тичай, тичай, тичай, синко,
тук не бива да седиш
Потруди се, мили синко,
врагове да победиш

[Hatshepsut]

Копнеж на революционера

С едно желание душата си обжарвам,
с едно стремление по пътя към върхът;
с едно копнение – ръждивите окови
с един замах да ти разбия
там, где духа си калих.

Че любя волността на буря – в гърмежа,
като молния проблясва във нощта;
че любя аз сломените крила в стремежа,
крила сломени в красота.
 
Живот, о дай ми ти на молния крилата,
и порива свещен на ястреб устремен,
да срещна аз в набег врагът-тиранин,
да смажа неговата мощ.

Македония, 17.I.1924 г.
В. Димитров (Шофьора)



Величко Керин (Владо Черноземски) - български революционер, активист на ВМРО. На 9 октомври 1934 в Марсилия убива сръбския крал, известния българомразец, Александър I Караджорджевич. Самият Черноземски е ранен тежко от полицията и умира по-късно същата вечер.