8 Ноемврий – Възпоменателенъ день за Западнитѣ покрайнини

[Hatshepsut]

8 ноември – Възпоменателен ден за Западните покрайнини


Поглед към Босилеград

8 ноември, на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава "черната граница". Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.
Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече 94 години българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват. На 8-ми ноември – Възпоменателния ден за Западни покрайнини ще бъдем със сънародниците ни там. Иван Николов, председател на Културно информационния център в Босилеград разказва за днешния им ден. Но преди това – кой е Иван Николов?



Роден е на 14 март 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Завършва юридически факултет в Ниш, но нито ден не му е позволено да упражнява професията си. През 1998 г. срещу него е започнат съдебен процес затова, че е внесъл българска литература в Западните покрайнини. По-точно, че е внесъл 25 книжки от собствената си стихосбирка с поезия, писана в Западните покрайнини и издадена в България. Той е говорител на Демократическия съюз на българите. Още като студент се обявява против сръбската асимилаторска политика, а след 1990 г. е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). Автор е на стихосбирките “Ничии хора”, “Прокудени стихове”, “Послание към Тангра” и на историко-политическия трактат “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Автор е и на над 400 статии в защита на правата на българското малцинство в сегашна Сърбия и Черна гора.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100239058/8-noemvri-vyzpomenatelen-den-za-zapadnite-pokrainini

[Hatshepsut]

Покана: Отбелязване Деня на Западните покрайнини

На 8 ноември отбелязваме Деня на Западните покрайнини, дата на която си спомняме за трагичната съдба на онези наши сънародници от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко, чието откъсване от родината става възможно с разпоредбите на Ньойския договор. По този повод споделяме с вас официална покана от Граждански комитет „Западни покрайнини“ за провеждане на конференция, посветена на темата.

На 8 ноември в България се отбелязва Деня на Западните покрайнини в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенскатата държава на българските области Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, предвидено в клаузите на Ньойския диктат, но извършено без санкцията на международната гранична комисия. Окупацията, извършена точно на 7 и 8 ноември 1920 година, има своето важно символично значение като форма на реванш от страна на Югославската държава за уникалната победа на нашата войска при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г.

След окупацията на Западните покрайнини жените 3 години носят черни забрадки, което се превръща в официален символ на протест срещу жестокото разделение на българското население. По този повод Гражданския комитет „Западни покрайнини“, многобройни обществени, културни и землячески организации, както и наши сънародници от Западните покрайнини отбелязват тази дата като ден на скръб от разкъсването на част от нашия народ, която е осъдена да заплати наказанието срещу България извършено чрез фалшификации и манипулации в Ньой през 1919 г.

Преди 95 години на тази дата в София представители на бежанските дружества от Западните покрайнини учредяват Върховния комитет „Западни покрайнини“, на който избират за свой представител големия български интелектуалец, поет и преводач, преподавателят в Софийския университет Емануил Попдимитров от село Груинци, Босилеградско. Комитетът издава вестник „Западни покрайнини“, извършва огромна хуманитарна дейност по настаняване и подпомагане на прииждащите бежанци от окупираните територии. Наред с това Комитетът поставя пред българското общество тежките проблеми с жестоката асимилация и терор, осъществяван върху западнопокрайнското население от югославските власти. Въз основа на тази обществена дейност и с помощта на нашето общество Емануил Попдимитров развива значителна международна дейност, с която се признава статута и правата на българите в Кралство Югославия в Обществото на народите.

И до днес западнопокрайнското население, което живее днес в Република Сърбия, е подложено на различни форми на етническа, културна и религиозна асимилация и дискриминация, икономическо и социално разорение, принудителна миграция вследствие на продължаващия дискриминационен политически модел спрямо нашите сънародници, въпреки многократните официални заявления и декларации на българското и сръбското правителство да се ангажират с решаването на тежкото положение на нашите сънародници в Сърбия.

По повод на 99-тата годишнина от окупацията, Гражданския комитет „Западни покрайнини“ организира конференция, която е под надслов „100 години от Ньойския диктат и съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини“. На този форум ще участват обществени дейци, учени, експерти, наши сънародници от Западните покрайнини, представители на обществени организации, младежи и студенти. Конференцията ще се проведе в София на 8 ноември от 10 ч. на ул. „Гургулят“ 1.

https://bulgarianhistory.org/den-zapadni-pokrainini/

[Hatshepsut]

Марш на Западните покрайнини

[Hatshepsut]

България пред съда на Западнопокрайнската голгота

Проф. Лозан Митев, председател на Гражданския комитет „Западни покрайнини“

От 6 до 8 ноември 1920 година войските на Сръбско-Хърватско- Словенското кралство окупират Българските земи и нашето население в Струмишко, Тимошко, Босилеградско и Царибродско като отмъщение и възмездие за нейното участие в Първата световна война против Сърбия, а и като дългоочаквана крачка към изпълнение на великосръбската национална доктрина за окончателното премахване на България по пътя към своята хегемония на Балканите чрез все по-дълбокото проникване на нейна етническа територия. 104 години тази

рана във взаимоотношенията

между двете държави не може да бъде преодоляна. Всички опити, политически намерения и демонстрации за изграждане на Българо-Сръбско приятелство, налагани от външни сили или химерни политически амбиции на политически фактори, се разбиват един след друг до ден днешен. Причината за това е нежеланието и невъзможността да се отхвърли светогледа и политиката от епохата на 19 век на Сръбско-Българското противопоставяне, подклаждано умело и до днес от външни фактори, които пораждат недоверие и враждебност, които в съвременната епоха не съответстват на идеите и ценностите на Европейското разбиране за мир без насилие и дискриминация, мир основан на справедливост и уважение. Мир, който се основава на естествените човешки ценности свързани със свободата и националното достойнство.

В завладените от Сърбия Западните покрайнини тези ценности остават празна хартия, защото и до днес хората, които живеят в това

сиво пространство на политиката, историята, морала и цивилизацията

 се сблъскват с неправдите довели до страданията и трагедията на няколко поколения, които са принуждавани явно или прикрито да се срамуват от собствения си произход.

Завладяването на Западните покрайнини от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство се легитимира морално-психологически чрез манипулациите извършени по време на Парижката конференция през 1919 г. свързани с фабрикуване на фалшиви материали за геноцид над Сръбското население от страна на военните власти. Всъщност Ньойския диктат е тържество и международна легитимация на Сръбската експанзия насочена към областта Македония и Източноморавските области започнала още от 1878 г. Една трайно осъществявана политика на териториално завладяване на Османското наследство и културно-националното пространство на Българската екзархия, в която и до днес се разкрива многоликата технология за асимилация и прогонване на населението основана на богат инструментариум от

жестокости и насилие,

раздаване на привилегии и протекционизъм на напълно контролирани административно колониални елити, промиване на мозъци чрез образование и пропаганда за формиране на ново национално самосъзнание сред населението. Острието на тази политика, разбира се, е насочено срещу най-голямата пречка и опасност - Българското население. Ето защо, срещу него и до днес се прилага един от най-добре изпитаните в историята методи –

еничарския комплекс на омраза

към собствената самоличност, култура, нация, история – тоест към България. Омраза, която и днес се проявява чрез изявата дори и на най-низки инстинкти.

Това социално инженерство започна да се прилага с пълна сила, както в Македония от 1912 г. , така и в Западните покрайнини от 1920 г. и с времето виждаме само усъвършенстването на методите, а от поколение на поколение резултатите остават едни и същи - насаждане на страх и изграждане на омраза към всичко свързано с България. Тоест най-верния път за правилно приобщаване в Сръбския свят. Една идея от шовинистичния 19 и 20 век, която така широко се прокламира днес.

Повече от 100 години ние сме свидетели на една агония за тази част от нашия народ, която сякаш на инат, вкопчила се в своята вяра и самоличност, самотно отстоява своето име и достойнство с цената на понасяните неправди, с цената на собствената си саможертва, която трябва да бъдем откровени – в България от десетилетия тези, наричащи себе си социални елити, все не виждат и не разбират, а подвластни на политически опиянения, превръщат тяхната трагична съдба в едно

международно политическо тресавище без изход

 Голготата на нашите сънародници на Запад от нашата граница се измерва с тесногръдото на егоистично мислене, в което все повече виждаме бездушната фалшива риторика и лицемерие на елитите, институции и обществеността, в които крием отсъствието на отговорност и дълг, на съчувствие и състрадание.

Няма как да обясним по друг начин, освен с множество примери от нашето съвремие, доколко сме изгубили съзнание и съпричастност към съдбата на нашите братя в Западните покрайнини. От това, че все още навсякъде по учреждения и институции наричат сънародниците ни от Западните покрайнини „сърби“, с непонятния страх в политическите централи и техни представители да декларират политики и отговорности към нашите сънародници от Западните покрайнини, в които да се очертае ясна перспектива и ангажименти, каквито виждаме в Хърватско, Албания, Унгария, Гърция, Сърбия, Румъния към своите сънародници. С това да се видят точни и конкретни резултати сред населението в Западните покрайнини от уж искрените и добронамерени договорки и декларации от двете държави за взаимна подкрепа в икономическо, културно, духовно и социално отношение на тези области. Отказът от такава политика най-ярко се доказва с небивалото обезлюдяване на тези области, което вече има необратими размери. Нашата отговорност също така могъщо се озвучава от странното мълчание на университетите и образователната система, в които образованието и научното познание е изкоренило до дъно Западните покрайнини като част от нашата историческа и национална съдба. Доказателство за това е една анкета от тази година сред младежи и девойки от цялата страна на възраст 18-20 години, в която се установява, че над 97% не знаят нищо за Западните покрайнини и съдбата на нашите сънародници там.

Оглушително мълчание

 господства навсякъде и по нововъзкресеното обвинение за Българския геноцид в Сърбия по време на Първата световна война. Особено силно това гузно мълчание се чува не само от правителствените институции, научните среди и медиите, но най-вече от църквата, която не намери сили да издигне глас за търсене истината и справедливостта в кампанията за канонизиране от Сръбската православна църква на „сурдулишките мъченици“. Една добре организирана кампания, която днес се превърна в идеологическо оръжие на антибългаризма, чиято омраза се изсипва най-вече върху нашите сънародници. Църквата в България, която проповядвайки братство със своята посестрима в Сърбия, не намери сили да изпълни Божията повеля, завещана ни от свети княз Борис Покръстителя и от светите Седмочисленици, да се слави Бог на своя собствен език – теза и доктрина, която успешно бе защитена още в тъмния девети век от свети Константин Кирил във Ватикана. Една справедлива идея, заради която народа възкреси нейното съществуване в борбите за създаването на Българската екзархия, която да опази свещения ни език и народност със силата на Божията правда.
Няма как да обясним на тези малко наши сънародници в Босилеградско, Царибродско, на разпръснатите и прогонени от там Българи, как така никой не се сеща за тях като събратя, като един народ, като една обща култура и духовност, а в същото време, в центъра на Българската столица в една мащабна показност бяха впрегнати духовници, общински власти, полиция, културни институти и училища да организират невиждана до сега мащабна светска демонстрация и богослужение свързано с честването на крал Стефан Милутин . Там, наред със странното присъствие на напълно неканоничната светска духова музика, силно впечатление направи присъствието на сръбски граждански и свещени лица, съпровождани от ученици облечени със ШОПСКИ НОСИИ и младежи със средновековни одежди украсени със сръбски държавен символ. Остава да се замислим, кой ли е бил режисьорът на този тъй символичен спектакъл, който чудно съвпада с възкресените идеи на Сръбския свят от времето на Милош Милоевич, включващ в себе си и Шоплъка. Или пък участващите и организаторите на тази проява са забравили, че крал Милан търсеше религиозно оправдание за нападението над България през 1885 г. като свещена мисия за „освобождаване“ мощите на крал Милутин в София. Едва ли?

Трябва ли да се споменава мерзостта на „свободното изкуство“ в София днес да прекатури истината и със собствените си ръце и съвест да представя в светинята на Българския дух Народния театър едно скудоумие с надменност и дебелащина на простотията издевателството с най-святото дело на Нова България – Апотеозът на нашето национално единство и достойнство – Защитата на България в окопите на Сливница през 1885 г. И пак – елитите и институциите мълчат и бездействат.

Денят на Западните покрайнини - 8 ноември Архангелов ден(по стар стил) е

денят на Съдния ден според Писанията,

денят на възмездието на Правдата за делата ни. Днес това разбиране е далеч от съзнанието на нашето съвременно общество, а още по-малко, че на този ден е започнала агонията на нашите сънародници, която в Сърбия се нарича „освобождение“. Общественото безхаберие в България на този ден е символ на самоотричане на собствените ни дълг и отговорност към нашите сънародници, към собствената ни история и култура, към националното ни достойнство. И всичко това е само белег на пораженията, които е нанесло съвременното цивилизовано варварство върху културата и съзнанието на един народ, за които ние щем не щем ще плащаме.

От човешка гледна точка, която прави на пух и прах аргументите на „политическата безпогрешност и самодоволна надменност“ за съществуващите проблеми свързани със Западнопокрайнския въпрос, е необяснимо единствено обстоятелството, че в продължение на повече от век прилаганите асимилационни механизми все още не са пречупили всичко и навсякъде. Въпреки огромните усилия и средства на властите, да бъдат маргинализирани и демонизирани свободните изяви на Българска национална самоличност от нашите сънародници от Западните покрайнини и в Северна Македония, ние сме свидетели на небивал стоицизъм и национално достойнство от хора, които доброволно и съзнателно отхвърлят унизителното приспособяване. За тях е нашето преклонение и почит.
Човек, неподатлив на съвременната бездуховност и нихилизъм, когато общува с тези истински Българи, няма начин да не изпита и срам и позор, откривайки простата логика и огромната духовна сила на тези хора, които носят Българщината в себе си като символ и смисъл на своя страдалчески живот препълнен с неволи, унижения и преследвания, без всякаква логика, без всякаква надежда и опора, без всякаква поквара.

Българи без България, Българи от инат

Това истинско, страдалческо и жертвено родолюбие се ражда и развива от времето на феодалния османския гнет. Време, което ни създаде и възпита ценностите на свободата и националното достойнство, на Отечеството и справедливостта в сърцата на няколко поколения от народа ни. Ценности, които втораченото в тях съвременно общество не може да ги разбере и възприеме.

Именно тези ценности са източника на житейска сила сред все по-оредяващите Българи в Западните предели на нашето Отечество. И за жалост, това е голямата бразда на неразбиране и разделение между тези, които живеят в България, и тези, останали извън нея. За такива хора днес sn 7имаме правото да бием камбаната, с която да прогласим техния духовен и морален героизъм, тяхната обреченост в името на Отечеството, да се преклоним пред техните страдания и жертва.
Нека спомена за мъченичеството на Асен Спасов Северинкит от Белут, Никола Христов от Сенокос, Делчо Ценков от Мъзгош, Ваца Джунов от Бребевница, Стойне Цветков от Долна Любата, Кирил Господинов от Бистър, Димитър Валявичарски от Босилеград, Трендафил Георгиев от Пъртопопинци, Иван Гьошев от Цариброд, Натко Караджинов от Църнощица и много, много други знайни и незнайни мъченици, за униженията и жертвите на нашите братя от Ресен, Бресница, Лисина, Каменица, Криводол, Пъртопинци, Белут, Радейна, Звонци, Цариброд, Босилеград…, обществени дейци, учители, занаятчии, свещеници, знайни и незнайни Българи да ни очисти от бездушието и слепотата.
Бог да ви прости, мили братя! Простете и на нас. И дано Бог да пази България! / БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/balgariya-pred-sada-na-zapadnopokraynskata-golgota