СБНЛ (Съюзъ на Българскитѣ Национални Легиони)

[Nordwave]

Любен Костов

Основоположник на Съюза на Българските Национални легиони - СБНЛ
Един голям българин, за когото нямаше по-висока цел в живота от тази да служи на Отечеството, по-висок смисъл от това да й посвети целия си живот на един идеал, който за него беше свещен. Не пожали нито сили, нито здраве, от ранна младост до преклонна възраст с несъкрушима воля да следва един път, който беше пример и призив за следване от хиляди негови съратници, които шест десетилетия рамо до рамо вървяха в борба в тежки изпитания и в жестоки страдания. Мнозина бяха избити, още повече изгниваха по затвори и лагери покосени от мъки. Безкрайна върволица от озлочестени съдби. Всички жертви на един безчовечен режим и на една престъпна идеология.

През всичките тези години Любен Костов не прояви колебание и не показа боязън.
Кой беше той?

Роден през 1908 година в сегашния Симеоновград, син на български офицер и народна учителка, внук на знаменосеца на габровската чета - Цанко Дюстабанов. Завършва II-ра Софийска гимназия и се включва в редовете на тогавашната "Родна защита", където основава Младежки национален легион и създава Национална студентска корпорация "Цар Симеон".

Недоволен от евтините идеологически рамки на "Родна защита", той заедно с Александър Николов слагат началото на самостоятелна организация "Легион", която в началото на 1932г. е вече Съюз на Младежките Национални легиони" - СМНЛ.

Основава и редактира бойния орган на СБНЛ в. "Прелом". Под лозунга национално-мощна и социално-справедлива България, СБНЛ израсна в мощен Съюз на Българските Национални легиони. По-нататък историята е известна. Идва злокобния 9-ти септември. Комунистическата власт цели да унищожи всичко борческо, което мисли самостоятелно и лелее за идеалите на България.

През 1948 г. е скалъпен един съдебен монтаж, който има за цел да ликвидира всички национално-мислещи, да смрази всяка воля и съпротива. В големият легионерски процес от 68 души бяха издадени 13 смъртни присъди. За щастие те не бяха изпълнени, макар че 2 години не бяха отменени и въжето на престъпната власт висеше злокобно над всеки от тях. В този процес, дори без свидетелски показания, Любен Костов получава присъда от 10 години, която излежава до край.

Когато се пенсионира като общ работник и каруцар, той неуморно създава около себе си кръжоци, където потвърждава свещените български идеали. Написва открито писмо до редица инстанции като БАН и др., в които изтъква българската национална кауза. Поддържа братска дружба с народния поет на Чувашия /наследница на кан Кубратова Велика България/, Педер Хузангай, който изявяваше голямо, българско сърце. Написва едно послание до нашите братя в Македония, което проникна и там под надслов "Нашето виждане за Македония". Това прелива чашата на безотечествениците и Любен Костов трябва да излежи още 3 години в затвора.

Когато идва 10 ноември 1989, Любен Костов вече е изчерпил физическите си сили и не може да се включи в активна политическа дейност, но продължава да живее с идеала за "Национално-мощна и социално-справедлива България" до последния си час.

Когато научават, че техният ветеран и основоположник на Националните легиони Любен Костов е тежко болен, той е посетен в дома му на 22 март 1994г. на ул." Кожух планина" No 17 от легионерите Иван Сокеров и Кирил Ганев.

След като заснемат спомените му за неговата дейност, той отправя послание към хората, които идват, към младите.
Ето какво пише той:

"Отправям поздрав към младите патриоти да не скъпят силите си в борба за осъществяване на нашите идеали още от 1930 година за национално-мощна и социално-справедлива България. "

За България! За нея ний живеем!
ваш: Любен Костов

Последните изказвания на Любен Костов записани на касета:

Кирил Ганев: "Вашият клас реши да устрои практически някаква патриотична дейност. Така ли беше? Вие сте решили, че към "Родна защита" има възможност за такава дейност. От вашия клас кои бяхте?

Л.К. "Аз, Иван Михайлов1 и Сашо Николов. Да ви кажа как протече това. Като свършихме в 26-та година II-ра мъжка гимназия, ние в гимназията имахме клуб, в който изнасяхме беседи. Решихме да продължим своята отечествена дейност и като свършим гимназията. И като се събрахме тримата, Иван Михайлов ни предложи и ни заведе при своя вуйчо, не помня името му, който беше в Окръжното ръководство на "Родна защита". Ние го попитахме иска ли да се приобщим като секция? Интересувахме се и от патриотичната о-ция "Кубрат", но казаха, че била масонска. /В потвърждение на това, нейният председател ген. Борис Сирманов беше действително член на масонската ложа./ Тогава нямаше други организации като "Ратник" и "Бранник". Тях още ги нямаше. Той ни каза, че е най-добре да сме в тяхната организация. Ние се съгласихме, отидохме и се записахме. В "Родна защита" до тогава нямаше записан нито един студент. Ние бяхме тримата първи, които се записахме."

К.Г. "Александър Николов, ти и Иван Михайлов".

Л.К. "Да. След този разговор там, ние развихме дейност. Основах корпорация ''Цар Симеон" към "Родна защита". Корпорацията за няколко месеца набра 1000 души.

И.С."Само студенти ли бяхте?"

Л.К."Само студенти и започнахме активна дейност."

И.С."В какво се състоеше дейността ви?"

Л.К."Правехме грамадни акции срещу Ньойския договор, и походи, и се събирахме много често.

К.Г."До кога продължи тази дейност, в този вид?"

Л.К."Понеже се бяхме обрекли, основахме Съюз на Младежките Национални легиони."

К.Г."В коя година, 30-та ли? Още към "Родна защита" ли беше това?"
Л.К."Още към "Родна защита" основахме СМНЛ- Съюз на Младежките Национални легиони. Към 24-25 ръководства чрез студентите.

И.С."И ученици също, нали така?"

Л.К. "Да, също и ученици. В трийсета година напуснахме "Родна защита". Вече възмъжали искахме да бъдем политически независими. СМНЛ преименувахме на СБНЛ - Съюз на Българските Национални Легиони."

Л.К." Открихме клуб, който се намираше на Раковска и Ст. Караджа, срещу днешния Сатиричен театър. Имаше двуетажна къща и ние бяхме на втория етаж. В 1931 г. в началото имахме една конференция.

И.С."Къде беше тази конференция?

Л.К. "На ул. "Криволак" 11 при Алекси Ангелов."

И.С."Кого остави тогава като водач на Съюза?"

Л.К."Тогава написах писмена заповед, от която нямам никакъв препис, и човекът който най ми хареса и ми направи впечатление и със своята деятелност, активност и по обществени склонности това беше Иван Дочев. Имах по-верни хора, по-близки, но аз се интересувах кой ще бъде полезен и намерих за полезен него, и го назначих за главен водач. След това се записах войник, постъпих в школата, която се намираше в гр. Радомир, в I-ва Пеша окръжна жандармерия. Такова беше названието съгласно Ньойският договор. Отидох с 10 дни закъснение. Това беше първия випуск за школата. Изкарах школата и се завърнах след 2 години.

Трябва да призная, че Иван Дочев се съветваше и признаваше моите съвети, и никой път не ми се сърдеше, и признаваше своите грешки. Започваха акции за разговори с разни организации: "Отец Паисиевци" и "Трето поколение"/Братство/ на д-р Никола Минков.

И.С. "Това беше по-късно и с д-р Ст. Караджов и др. След излизането ти от школата, ти пак се приобщи и беше водач на "Бойна и физическа подготовка".

Л.К. "Аз вече казах, че Иван Дочев беше добър организатор, добър общественик, обаче не беше човек с политически опит, нямаше политически опит и лесно правеше политически грешки. И затова се наложи да го уволня, и аз го уволних. На негово място назначих Илия Станев. Същият беше по-свит, по-скромен, омърлушен, но тогава това беше. През това време започваха маневри и ме изпратиха като запасен. Мобилизираха ме и ме изпратиха. "

И.С. "Мене ми направи впечатление, че Алекси Ангелов, когато съм говорил с него имаше много интересни идеи относно това, каква трябва да бъде насоката в бъдеще на СБНЛ. А кой беше първият гл. редактор на в. "Прелом"?

Л.К. "Аз съм основател на в."Прелом" и първия главен редактор на същия. Имам още една визитна картичка, вече пожълтяла, на която пише, че съм главен редактор на в. "Прелом".

К.Г. "А на в. "Пробив" беше Румен Янков.

Л.К. "Датите не ги помня. Основахме в. "Прелом" и после в. "Полет" и "Пробив" в 1932г.

И.С. "Ние ги разпространявахме в училище тогава."

Л.К. "Правехме походи за бойна и физическа подготовка. Някой хора помнят. Например Благой Христов- Блаже. Той ми се обади и има богати спомени от походите, които сме правели. Питайте го него.

И провеждахме страшно големи събори и митинги по повод на Ньойския договор. Ние бяхме движението. Ние събирахме студенти и много други граждани, и ги отправяхме пред легациите. Ходихме и пред Унгарската легация. Тогава беше пристигнал видния политик Гьомбьош. И той викаше: "Нем, нем шоха" - "Не на "мирните" Трианонски договори". И всички ние повтаряхме: "Нем, нем, шоха".

И.С. "А спомняш ли си, че тука през това време беше дошъл гост д-р Марко Дошен - хърватин, на когото устройвахме едно голямо събрание в помощ на хърватите, които бяха преследвани от сърбите?"

Л.К. "Не си спомням. Понякога забравям, но някой като ми припомни се сещам"

И.С. "Беше един едър мъж с очила и тогава направихме голямо събрание в кино "Ранков" във Варна. Той беше дошъл и във Варна.

К.Г. "За него споменава Любен Янакиев, ако си спомняш. В неговите спомени говори за Марко Дошен и за неговата среща с него (Любен Янакиев беше член на революционната организация "Въртоп". В нея членуваха българи от Западните покрайнини. Той беше изпратен от "Въртоп" в Белград и постави адска машина във Военния клуб на сърбите, от която акция излезе невредим).

И.С. "В настоящия момент след разпадането на Югославия, не смяташ ли, че ние пак трябва да търсим приятели- старите си приятели от Хърватско, Словения, от Македония, от Унгария? Не трябва ли да поддържаме връзки с тези хора?"

Л.К. "Трябва! Особено сега.

И.С. "Относно нашата бъдеща дейност какво можеш да кажеш сега ти? И специално БДФ - какво мислиш за тях?

Л.К. "Те буквално не са представители на легиона. Те са кариеристи. Мълчат! Няма ги никакви!"

И.С. "Не смяташ ли, че ние трябва да излезем всред обществеността, защото ние имаме най-много структури? Да можем да кажем на обществеността какво представляваме. Да направим в градовете, както навремето правехме публични събрания?"

Л.К. "Вярно е! Ние трябва да излизаме по-активно и да се мъчим да привлечем нови младежи."

К.Г. "В заключение, бай Любене, какво би добавил? Ти имаш не само правото, но и задължение да говориш като наставник на младото поколение, което сега трябва отново да се включи в обществения ни живот с оглед на нашите бъдещи прояви - обществени и в националния живот."

Л.К. "Какво да кажа? Не ми е вече удобно на тая моя възраст на 86 години да изтъквам себе си. До момента никой никъде в нашите вестници не е споменал името ми, а всички заслуги се приписват на други, които безспорно имат принос, но не в основаването, а в развитието. За основаването не е дал никой колкото аз. Но съм убеден в едно - това признание ще дойде. За това не проявявам никаква ревност това да стане по-рано.
На младите – Не вярвайте на партии и политици! Бъдете това, което бяхме ние! Чисти и достойни българи.

Това са последните изказвания на Любен Костов, които можахме да заснемем на видео, а касетата остава в архива.

Имахме желание да отидем още веднъж и да направим нови записи, но неговата смърт ни превари.

Любен Костов със своя живот и дейност се откроява като първия легионер - борец и мъченик за идеите на Съюза на Българските Национални легиони - СБНЛ.
Нека нашите съидейници следват неговия пример!
Съвпадението на името с това на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов е случайно!

bgns net

[Nordwave]

Ген. Христо Луков - живот и гибел
6. 01.1888 - 13.02.1943

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск.

Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г.

Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.

Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. "А другите?"- попитал Томич. "Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата"- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. "В историята на Франция", продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери."

Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия"

След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/

"Спомням си, като че ли това беше вчера"- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: "Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници". Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: "Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа.

Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел.

Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион "Стефан Караджа" бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.

Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира "бойни групи" за ликвидиране на "народни" врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. "Артилерийска" 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: "Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.
СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ

"Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др.

От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза.

Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: "Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни."

Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно!

[Nordwave]

Посвещавам на всички паднали за свободата, обединението и отбраната на Отечеството, и избитите от комунистите легионери.

С дързостта на младите и мъдростта на старите да възродим нацията и България.

УВОД

Българските Национални легиони (БНЛ) са продължители на идеите на създателя на нашата национална революция - Георги Сава Раковски, смятан за първия български легионер, а легията, основана от него през 1862 г., - за първия български легион, в който е участвувал и апостолът на свободата Васил Левски.

БНЛ бяха идейно оформена организация с вдъхновени членове, които отиваха на борба против комунизма и срещу рушителите на държавата с пълна вяра в себе си, в просперитета и в бъдещето на България, независимо от унизителното отношение на Великите сили. Легионерите излязоха срещу комунизма не като подръжници на съществуващия режим, а като идейни противници на марксизма, издигайки други нови идеи и принципи за отношението, което трябва да се възприеме към проблемите, засягащи народа и държавата; за регулиране на отношенията между труда и капитала и между гражданите и техните частни интереси в обществото; за социална справедливост и правилно разпределение на благата; за задълженията на гражданите към държавата и на държавата към своя народ.

Настоящата книга БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - МИНАЛО и НАСТОЯЩЕ има за цел:

1. Да улесни БНЛ в тяхната идейна работа.

2. Да запознае в общи линии младите поколения българи, интелигенцията, общественността с причините, наложили създаването на тази организация; със своите идеи и борби.

3. Да събуди у българската младеж онази любов към България, която гореше в душите и сърцата на учениците, студентите, народа след наложения ни Ньойски диктат в онова тежко за народа и държавата време.

4. Да поддържа надеждата у младите хора и в ония българи, които живеят с болката от неосъществените национални идеали, щото българският народ да не забравя славната си история и да осъзнае необходимостта от изграждане на единен мироглед сред българите, обезпечаващ единомислието и единодействието на народа ни. Това ще му даде необходимата духовна мощ, за да се отърси от вредната партизанщина и от служението на чужди интереси, за да съхрани България и българщината в бъдните векове и в предстоящите сега и в бъдеще световни събития.

5. Да повдигне смачканото национално самочувствие и българска принадлежност от 50-годишното комунистическо управление, докарало България до просешка тояга.

6. Да привлече в редиците си всички, които обичат България, които желаят да работят за издигане авторитета и доверието й сред световния елит, и в България да няма онеправдани, да няма гладни, да няма корупция, а престъпноста да бъде сведена до поносимия минимум.

България да стане магнит за привличане на мозъци и капитали, а българите по света да не се срамуват от името българин, а да го носят с гордост.

Тук читателят ще срещне понятието национализъм - дума, която държавници, политически групировки и политици използуват като някакво отрицание.

Съгласно опрределението, дадено от комунистите и от социалистите, национализмът е реакционна буржоазна идеология и политика, която проповядва и поставя интересите на своята нация в привилигировано положение, заради което се насочва към угнетяване на други държави и народи.

Това понятие според горното тълкуване се покрива в известна степен с понятието шовинизъм, който пък проповядва превъзходство и господство на една нация над друга, разпалва омраза и вражди между другите.

Ето как БНЛ са разбирали и разбират национализма.

За Българските Национални легиони национализмът е активно съъдействие, борба и работа за постигане на националните идеали и интереси. Той е борба за издигане на българското, за неговото усъвършенстване, за да стане конкурентоспособно; той е борба за държавно, национално и културно единство; той е борба и цел за стопанско развитие, за духовно издигане и напредък. Той е борба за благоденствието на целия български народ, а не на част от него. Той е борба за възстановяване и запазване суверенитета на България. Борба за държава и народ с национално достойнство. Национализмът, изповядван от малките народи, е една от движещите сили за прогреса на човечеството и в същото време е важен фактор, предпазващ цивилизацията на планетата от онова загниване което изглежда неизбежна последица от господството на имперското или на космополитичното мислене и практика. Това всъщност е и смисълът на голямата битка, която малките народи продължават да водят и днес, в края на 20-ти век.

След освобождаването си от турско робство България е водила войни единственно за присъединяването на поробените си земи към майката Родина, които, за съжеление, са погубени от грешки на слаби политици. Да се бориш за собствените си земи, останали под робство, и за защита на националния си етнос не е шовинизъм, не е и национализъм, разбиран в лошия смисъл. Това е дълг на всяко правителство, на всеки българин, застанали начело на държавата.

В смисъл на превъзходство в стопанско, културно и военно отношение - да. Коя държава не се стреми към това?

Във военно отношение нашият национализъм не е за заграбване на чужди земи и за господство над други народи, а да бъдем силни, за да пазим българските земи от чуждото посегателство и ако това се случи, да им бъде даден урок, щото повече да не са в състояние да го правят.

Какво да кажем за Великите сили, когато се накърнят интересите им и те реагират с цялата си военна мощ и налагат волята си, без да се съобразяват с тези на потърпевшите? Не са ли и те националисти, и то в най-лошия смисъл? Смисъл, който Българските Национални легиони никога не са споделяли и не споделят. Смисъл, който се покрива с комунизъм и колониализъм.

Как би изглеждала България и как българският народ сега би живял, ако бе постигнат националният идеал - обединението на България в етнически и исторически граници. Излаз на три морета; светът отворен за България и България отворена за света. Със своята находчивост, със своето трудолюбие, със своята изобретателност и изява българинът, ако имаше добри политици, би създал държава за чудо и приказ.

Какъв беше приносът на комунистите в минало за постигане на националния идеал? Абсолютно отрицателен! С техния интернационализъм и безотечественост те не допринасяха нищо за осъществяването му. Напротив - те работеха срещу него в интерес на чужди народи и интереси.

Днес дали осъзнаха грешките си, или за да се съхранят в бъдеще за постигане на партийни и лични интереси, за една нощ от интернационалисти станаха ревностни националисти. От такива лъженационалисти България няма нужда! Няма полза! Сега плачат и се вайкат, че България, ако не се управлява от тях, от техните професионалисти, които за 45 години разсипаха държавата, ще остане като географско понятие, това, което те искаха да строят още през 1963г. - 16-та Република на СССР.

БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, БЪДИ НАЩРЕК! Те са хитри и жадни за власт и пари, съпоставяй думите с делата им! Не се поддавайте на пропогандата им!

В Е Р У Ю

на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ

Вярваме в свещенната борба на Националните легиони, в която Бог ни призова да възпламеним сърцата си, да укрепим десниците си, да просветлим умовете си, вдъхновявани от подвизите на ония българи през вековете, които трошаха веригите на робството, събаряха империи и градяха държавното ни могъщество и национален възход върху родната земя, опираща се на Адрия, Егея, Черно море и Дунава.

Милиони българи, прокудени от бащината си земя след Ньой и Втората световна война, днес страдат и търсят справедливост. Други стотици хиляди, останалите по родните си земи и насила асимилирани, влачат веригите на робството.

В свободна България има гладни и онеправдани, които от ранна утрин до късна вечер порят земята, удрят чука, други се скитат без работа и търсят парче хляб, а немотията изражда семействата им.

Комунисти, социалисти, леви земеделци, лидери на партии със скрита антидържавна насоченост и силови групировки разделят народа на враждуващи лагери и го обезсилват.

Международните тайни и явни сили разколебават националния ни дух и подготвят окончателното ни робство.

Срещу всички, които създават и търпят несправедливите и позорни отношения между българите и проиграват бъдъщето на нацията ни, НИЕ ВЪСТАВАМЕ, за да ЗАПОЧНЕМ БОРБА:

Срещу комунистическия свят, срещу спекулативния капитал, срещу корупцията, срещу престъпността, срещу престъпните силови групировки, стремещи се към обсебване на икономиката и власта, срещу бездушието на управляващите към страдащия български народ, срещу опитите за създаване на други националности на Българска земя.

В името на гражданския мир!

В името на социалната справедливост за всички, които градят материалната и духовната ни култура!

В името на националното, политическото, стопанско и културното освобождение на българския народ!

В името на историческия ни национален идеал!

Да укрепим вярата си в бъдъщето на България, да кръстим себе си в борбата и да призовем всички честни българи на борба, ЗА ДА БЪДЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ЛЕГИОННОТО ДЕЛО И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, ОБЕДИНЕН ОКОЛО НАЦИОНАЛНИТЕ ИДЕАЛИ И ИНТЕРЕСИ, ДА ДОСТИГНЕ СВОЕТА СОЦИАЛНО И СТОПАНСКО БЛАГОДЕНСТВИЕ, А БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ИЗПРАВИ В УТРЕШНИЯ ДЕН ВЪЗРОДЕНА, ЕДИННА И МОГЪЩА!

Боже, помогни ни!

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

РАЗДЕЛ I

България след Априлското въстание - 1876г.

Потресена от жестокостите на турците при потушаване на Априлското въстание, световната общественост благодарение на репортажите на Мак Гахан предизвиква великите сили да защитят българския народ.

На 1 ноември 1876 г. се решава, а на 18 ноември същата година се открива Цариградската посланическа конференция, на която са потвърдени историческите и етническите граници на България, чиято територия възлиза на 215 000 квадратни километра, и изискванията на великите сили към Турция за съдбата на България.

На 8 януари 1877г. Турция отхвърля решенията на конференцията, с което пък от своя страна се създават условия за война между Русия и Турция. Война, която е желана от Русия като реванш за загубата на Кримската през 1856г., превземане на Истанбул и осъществяването на вековната руска мечта - проливите и излаз на топло море.

На 12 април 1877г. избухва Руско-турската война, благодарение на която след спечелването и от Русия България добива свободата си.

На 3 март 1878г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор, при който са преподтвърдени етническите граници на България.

В Сан-Стефанския мирен договор влизат само 170 221 квадратни километра от землището на България, а не цялото, което е 215 000 кв. км.

Радостта на българския народ е неописуема. След 500-годишно турско робство България получава свободата си.

Три месеца след това, на 1 юни 1878г. по искане на Англия, Германия и Австроунгария Бисмарк свиква конференция в Берлин за анулиране на Сан-Стефанския мирен договор. На нея великите сили заради имперските стремежи на другата велика сила Русия не желаят на Балканите да има голяма и силна България. Русия е принудена, дава съгласието си и България е разкъсана на 5 части. Северна България се обявява за княжество, васално на Турция с територия 62 776 кв. километра и с население 2 000 000 души, южна - за източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана с територия 33 570 кв. километра и население 815 513 души, от които 573 213 - българи, 174 759 - турци, 42 616 - гърци, 19 524 - цигани, 4 177 - евреи и 1 306 - арменци. Тракия и Македония се връщат на Турция. Цяла Добруджа се дава на Румъния, въпреки че последната не я желае, Поморавието - на Сърбия, която чрез интриги и обещания пред Австроунгария иска още и Трън, Брезник, Кула и Белоградчик. Трагедията на България и на нацията като цяло с това егоистично решение на великите сили продължава и до днес.

От тук започват и борбите на България за освобождаването на българите и на българските земи, останали пак под робство, и за обединяване на Отечеството в етнически и исторически граници. Борби, свързани с много кръв, със стотици хиляди жертви, и трагедия на една нация вследствие на жестоките решения на великите сили, на съседска алчност и ненавист към България.

6 септември 1885г. - смел и велик акт на малкото княжество България - съединението на северна с южна България, при което територията й става 96 345 кв. км.

Русия е против съединението и изтегля всичките си офицери от българската армия, която остава под командването на младите български офицери.

Недоволна от съединението и подстрекавана от Австроунгария, Сърбия на 14 ноември 1885г. навлиза в България. Само за 5 дни нашата храбра армия разбива сърбите, а на шестия ден навлиза в Сърбия, където е спряна от Австроунгария.

На 20 юли (2 август) 1903г. избухва Илинденското въстание, на 6 август се вдига и Одринското. Въстанието е потушено с големи жестокости и опустошения. Тук трябва да се отбележи, че сръбските чети и агитатори са на страната на турците - "братски нам народ", нали?

На 22 септември (4 октомври) 1908г. княз Фердинанд, придружен от Министерския съвет, се изкачва на Царевец, стъпва върху историческите развалини на старото българско царство и прочита манифеста, с който България се обявява за независима държава под името Българско Царство.

5 октомври 1912г. - Обявена е Балканската освободителна война. Съюзниците България, Сърбия, Черна гора и Гърция са срещу Турция. Цел - освобождаване на християнското население и изгонване на турците от Балканския полуостров.

Турция бита - целта постигната. На 17 май 1913г. се сключва Лондонският мир между България и Турция с граница Мидия - Енос до устието на р. Марица.

Докато продължават преговорите в Лондон между България и Турция, на 19 май 1913г. Сърбия и Гърция сключват съюз против България. Тук се проявяват коварството и алчността на съюзниците сърби и гърци. Те искат ревизия на споразумението от 29 февруари 1912г. и отказват да напуснат освободените български земи съгласно горното споразумение, заради което на 16 юни 1913г. започва Междусъюзническа война.

На 27 юни 1913г. Румъния навлиза в Добруджа, а на следващия ден при Корабия започва прехвърляне на войски към Оряхово по посока Враца - Мездра - София и влиза във войната, като напада България в гръб.

Турция използва тежкото положение, в което е изпаднала България с изтеглянето на армията си на запад и поради коварното румънско нападение, и несъобразявайки се с Лондонския мирен договор, влиза във войната и окупира Източна Тракия. Впоследствие извършва жесток геноцид над българите, отнема земите и имотите им. Това е въпрос, съществуващ до днес независимо от Ангорския договор от 1925 г. между България и Турция.

От коварство на съюзниците си България воюва едновременно с всичките си съседи и е принудена да подпише на 28 юли 1913г. мирен договор в Букурещ, по силата на който загубва Македония, освободените земи от Тракия и Южна Добруджа. Единственото нещо, което й остава, е излазът на Бяло море чрез ивицата между устието на Марица и Места - линията Кавала - Драма.

Тази армия, спечелила всички битки, учудила света със своята храброст и непоколебимост за обединението на отечеството, изпива горчивата чаша на поражението от коварството на съюзниците съседи, от една страна, и от грешки на политиците ни, от друга.

1914г. Обявява се Първата световна война. България влиза в нея на 1 октомври 1915г. на страната на Германия и Австроунгария. Цел: освобождаване на всички поробени български земи и присъединяването им към отечеството.

Три години българската армия печели победа след победа. Лошо облечени, не добре хранени, нашите войски печелят по всички фронтове на бойните полета.

Едно след друго идват известия за победите на нашата войска. Една след друга падат крепостите. Врагът бяга. Зората на утрешния ден изгрява. Националните ни идеали ще бъдат осъществени. България ще бъде обединена. Цял народ се е впрегнал в работа, за да помага на армията за успешния край на войната и за осъществяване на националния идеал. Други обаче, неинтересуващи се от съдбините на България, искат да докарат болшевизма, трети трупат богатства от спекула и корупция за сметка на изстрадалия, но трудолюбив и обичащ отечеството си българин.

Агитатори - комунисти, леви земеделци, анархисти, използвайки лошите условия, при които армията води бойните действия, разколебават бойния дух на армията и в резултат на това идва и пробивът на Добро поле на 15 септември 1918г. Пробив, който в голяма степен идва и от нелоялното отношение, егоизма и коравосърдечието на съюзниците ни през цялата война. Катастрофа... с мълниеносна бързина се разнася по всички посоки лошата вест. Тия храбри войници, които учудиха света с героизма си и които на четири фронта едновременно побеждаваха, покривайки с незаличима слава българското име и оръжие, отстъпват. Кои са причините? Кои са и къде са виновниците? Много причини, още повече виновници. Победени сме. Озлобени и надменни, победителите в разрез с етикета поставят в унизително положение българската делегация при подписването на диктата в Ньой. Ньой - гроба на нашите надежди. В името на "мира" живи части от България са откъснати; Западна Тракия, Македония, Струмишко и Западните покрайнини. Наложени са на България плащания (репарации) от 2 250 000 000 златни франка, платими чрез полугодишни вноски в продължение на 37 години. Да предадем на Сърбия и на Гърция безвъзмездно 70 825 глави едър рогат добитък и 50 000 тона каменни въглища. От 114 007 кв. километра след Междусъюзническа война и 5 000 000 население България била намалена на 103 244 кв. километра с 4 700 000 население. Контролът по изплащането на обезщетенията се осъществява от друга комисия, която има, както военната, статут на дипломатически имунитет. И двете с огромни и разточителни персонали се издържат от страдаща, осакатена и бедстваща България. Численноста на армията се свежда до 17 430 войници, 1000 офицери, 237 юнкери и 1333 подофицери. Армията има право да притежава 23 000 пушки, 300 картечници, 60 полски оръдия, 108 позиционни оръдия и 41 крепостни оръдия. Излишъкът от 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 3400 оръдия, 300 000 000 патрона 6 000 000 снаряда се предава на победителите. Съгласно договорите и конвенцията от 1923 г. Югославия отделно от частта си по репарациите получава още 250 000 тона камени въглища, 2500 вагона, 115 локомотива; машини и ж.п. материали за 440 000 000 лв., храна за добитък за 100 000 000 лв., пари в брой 150 000 000 лв. Неразделна част от договора е конвенцията за "доброволно изселване", която после е използвана от гръцките управници за насилствено прогонване на българското население, живеещо в Гърция, и за обезбългаряването на Западна Тракия и на Егейска Македония, чрез геноцид и асимилация, включително затваряне на българските училища и забрана на езика.

Излазът на България на Бяло море, придобит от Балканската и Междусъюзническата война, е отнет. България е изолирана откъм Средиземно море, т.е. в блокада.

На България е обещан излаз на Бяло море за по-късна дата, пише Надежда Станчова (по-късно леди Мюр), която е секретар-преводач на българската делегация. На българите не се признава и правото на самоопределяне. Съглашенските велики сили почти насила карат Сърбия и Гърция да признаят някакви права на българите да имат свои църкви, училища, книги, език. Тия права остават само на книга. Оттук започва и асимилацията на българите от гърци, сърби, турци, докато се стигне до днес, когато тия наши съседи обявяват, че в тях българи няма. Каква наглост: нашите български земи обезбългарени. Там, където нашите деди векове са обработвали земята, била е тяхна, напоявана с тяхна пот, където е шествала българска реч, спазвали са се нашите български традиции, там, където се е изповядвала вярата, която 500 години е поддържала българското самосъзнание и дух, сега всичко е погърчено, посръбчено, потурчено, порумънчено.

Трябва ли да бъде всичко това забравено, зачеркнато, унищожено? Българите, обичащи и милеещи за отечеството си, казват: НЕ!

На този негативен фон за бъдещето на Отечеството през 1922г. родолюбиви запасни офицери създават организацията "Кубрат".

През 1923г. запасни генерали, офицери и ветерани от войните начело с генерал Шкойнов създават нова организация "Родна защита". Организацията е военизирана и се изгражда върху бойни ядра, чиято мрежа покрива цялата страна. Провежда сборове и конгреси.

И двете организаци са изградени в защита на националния идеал на България, за борба срещу неправдите на "мирните" договори, Ньойския диктат, комунистическата пропаганда, рушителите на държавата. Паралелно с това една много важна задача на организациите е стремежът да повдигнат самочувствието на българите след покрусата от войните, да поддържат българщината в поробените ни земи, да продължат борбата за осъществяване на националния идеал на България.

През 1931 г. двете организации се обединяват под името "Родна защита".

Все със същата цел на 16 ноември 1927г. се създава нова организация - Всебългарски съюз "Отец Паисий", ръководена от професор Г. Генев.

Организацията разширява дейноста си, като се стреми да запознава европейската общественност с българския национален въпрос.

РАЗДЕЛ II

Създаване на Съюза на Младежките национални легиони

Положението на България след войната: окастрени до крайност граници, стотици хиляди бежанци, прокудени от завзетите наши територии, опасна жилищна криза, разстроена индустрия, опорочена търговия, западнало земеделие, бежанци от Русия след социалистическата революция, икономическа криза, непосилни репарации. Чуждестранни комисии инспектират разоръжаването и контролират държавните ни приходи и разходи.

Завърналите се от фронта герои станаха за посмешище. Никой не се грижи да им подаде ръка, да ги подкрепи, за да възстановят разоренията, които войната им донесе. Нещо по-лошо. Довчерашните господари ставаха слуги на слугите си. Не е трудно да се разбере, че когато едни са били на фронта за защита на държавата, други тук, в тила, са грабили държавата.

Хиляди инвалиди, дали здраве и части от телата си в защита на род и родина, се скитат немили недраги в просия за къшей хляб. Тия, които би трябвало да бъдат уважавани отвсички, станаха излишни. Тежест за обществото. Какъв срам!

Интелигенцията, която би трябвало да се отдаде на безкористна служба на народа и на държавата, се самозабрави. Всеки бърза да се възползва, да се нареди. Да заграби нещо от държавата. Поквара! Поведе се разгулен живот от интелигентите. От всички. Младежта почна и тя да се увлича. Падение. От лошо към по-лошо. Корупция. Вместо единение явиха се вражди. Партийни агитатори тръгнаха между народа. Разделиха го. Настроиха го един срещу друг. Братоубийство. Вместо националния флаг се издигаха партийни знамена, много, разноцветни, особено червени. Настъпи последният стадий. Ужас! Манифестации с червени знамена начело с държавни служители в борба против държавата. Гвардии. Конгреси. Грабеж. Армията излиза от казармите, за да спасява. Напразно. Паднаха едни, дойдоха други. Все същите. Не знаеш дали ще се прибереш здрав и читав в дома си. Изчезвания. Кръв по улиците на столицата. Данъците растат. Народът изнемогва. Враждата между партиите се разгаря. Корупцията се засилва. Продаваме се в чужбина. Отиваме много по-стремглаво към нова, още по-страшна, последна може би катастрофа, за да свършим.

Не минали много години и подвигът на апостолите и на падналите в битките за обединението на отечеството са забравени. А те, те дадоха всичко за България, дадоха живота си.

Със свити сърца и стиснали зъби немеят, но и възмъжават малките момчета. Погледът им е отправен далеч, много далеч в бъдъщето на България.

Но бедата не идва сама: следват септемврийските събития през 1923г., организирани по заповед на Коминтерна. Атентатът срещу царя на 14 април 1925г. на Арбаконак, където са убити ловецът Котев и Делчо Илчев - ентомолог. Няколко часа след това пред църквата "Св. Седмочисленици" е убит о.з. генерал Коста Георгиев, един от основателите на Военната лига и член на парламента. Идва и чудовищният атента, извършен на 16 април от комунистите в църквата "Св. Неделя", където са убити 160 души и над 500 са осакатени в резултат на резолюцията на нелегалната Витошка конференция на 17 и 18 май 1924г. на комунистите, която гласи: ТЕРОРИСТИЧНИ АКЦИИ И ПОДГОТОВКА ЗА РЕВОЛЮЦИЯ - РЕВОЛЮЦИЯ БУРЕНОСНА, БЕЗМИЛОСТНА, КЪРВАВА, която трябва да избухне някъде през 1925г.

Народът в безпътица - обезверен, унизен, отчаян, гладен. В един от позивите на съюза на пострадалите ат войните, във връзка с протеста срещу Ньой, озаглавен "СКЪРБЕН ЗОВ КЪМ ВСИЧКИ", четем: "Ние, пострадалите от войните: инвалиди, вдовици, сираци и родители на загиналите за отечеството, зовем всички, които живеят в пределите на нашата земя, да отпразнуват нашия тъжен празник... На този ден България бе осакатена. Благородни чужденци, които случаят е довел до народа ни в този мрачен за него ден, известете на вашите деца, съпруги, бащите и братята си, че сте видели как гние един малък народ, удушаван безмилостно. Свидетелствайте пред всиички, които имат съвест, че България не може да плаща репарации. Ако би имала какво да даде, тя би платила на тия, които жестоко пострадаха за нейната отбрана. Разгласете, че пострадалите от войните в България са най-злочестите в Европа. Чрез вас, благородни наши гости, ние изпращаме зов към всички велики нации: пощадете Отечеството ни и нас. Но ако за това нямате достатъчно великодушие, проявете една малка милост - не ни душете бавно, а ни унищожете изведнъж. Елате и вземете залъка от устата на сираците и черните забрадки на вдовиците. Приберете вареното жито, което беловласи майки и бащи носят за помен за своите загинали синове. Вземете патериците, с които се подкрепяме. Вземете количките, в които возим осакатените си безноги тела. Вземете изкуствените очи, с които прикриваме угрозяването си. Продайте ги и получете репарации...и...ако те не стигат, изтръгнете сърцата ни. Вземете и тях, защото само те ни остават, но знайте, че те ще избухнат в ръцете ви и в милиарди отровни капки ще опръскат лицата ви - ваши и на вашите деца, и ще стигнат...до светлото лице на Бога."

Мисълта за българите, останали под чуждо иго, не само не заглъхна, но се засили още повече. Народът с мъка слушаше как са измъчвани сънародниците в Западните покрайнини, в Македония, в западна и източна Тракия, в Добруджа. Макар наранен и уморен, той винаги се вълнуваше, когато чуваше, че отвсякъде се изгонват всички българи, когато Гърция затваряше българските училища , избиваше българи, говорещи майчиния си език, насилствено изселваше сънародниците, а имотите им бяха раздавани на разни пришъелци от Мала Азия. Приета бе наредба "Кафандарис - д-р Моллов", по която трябваше да се направи справедливо и доброволно разместване, но тя не се изпълни -на българите не се платиха имотите. Бежанците трябваше да се приемат голи и боси и да се настанят в Бургаско и по други български места с голяма мъка и с чужди помощи.

Не по-малка мъка изпитваха и българите покрай сръбската граница, където пътищата бяха затворени, издигнати бяха кули-бойници, опасани с дълбоки окопи, изплетени с бодлива тел, около която се слагаха погранични кучета и се убиваха всички бягащи за Родината.

Със сълзи на очи и с трудно поносима мъка разказват за понесените страдания хилядите потърпевши сънародници-бежанци.

Лудо туптят, бунтуват се сърцата. Малките момчета от дните на войната, калени и горди, вече са мъже. Пред тях е дългът им към народ и Родина. В гърдите им живее споменът на възрожденците, на строителите, на техните бащи-герои.

България е била и ще бъде. Всеки трябва да изпълни дълга си. Единение и братство между всички българи. Никакви вражди. Никакви партии. Корупцията трябва да бъде унищожена. Ньойските вериги трябва да бъдат скъсани. Неправдите - премахнати. Икономическа независимост на България. Българинът е господар на земята си. Негови са богатствата на тази земя. Трябва на всички българи - на селянина, на работника, на интелектуалеца, на интелигента, на всички, за да осигурят щастие и благоденствие в тяхната страна. Справедливост. Облекчения. Човешки правдини и живот. Култ към героите. До един на фронта на държавата! До един в борбата за тържеството на националните ни идеали! На борба! На никого не може да се разчита, освен на нашите собствени сили. А ние имаме сили. Ще се борим. Ще продължим делото на бащите и дедите ни. Трябва да победим. И България, и българският народ ще бъдат щастливи. Ставайте! Събирайте се. Дългът ни зове. Покажете се достойни синове на България. Да унищожим комунистическия октопод, обхващащ Отечеството ни. Да унищожим рушителите на държавата ни.

Ние се вслушахме в лудото туптене на нашите сърца и вдъхновени от завета на дедите ни през вековете, готови да дадем всичко за род и родина, взехме пример от тия, които бяха преди нас в живота, които имаха по-голям опит в градежа на онова, което дългът налагаше да направим като българи за България, разбрахме и изпълнихме завета им. Така говореха нашите бащи, така пишат и нашите поети и писатели - съвременици и съпричастни във времена на радост, на победи, на отчаяние и покруса.

На борба срещу болшевизма и комунистите - рушители на държавата. На борба срещу спекулативния капитал, срещу корупцията, срещу престъпността и престъпниците.

Така под напора на националната съвест се роди СОЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ.

Така мислехме, разбирахме и започнахме да действаме ние, учениците от II-ра мъжка гимназия - София, каза в разговор на 22 март 1994г. покойният вече Любен Костов и продължи. "В гимназията имахме клуб, в който изнасяхме беседи по родолюбие.

Когато завършихме през 1926г., ние тримата - аз, Любен Косов, Александър Николов и Иван Михайлов решихме да продължим отечествената си дейност. За целта Иван Михайлов ни предложи и ни заведе при своя вуйчо, който беше в окръжното ръководство на организацията "Родна защита" - организация от родолюбиви българи, основана в 1923г., където се записахме и станахме нейни членове. Ние бяхме първите студенти в тази организация.

Там ние развихме дейност, като основахме корпорация "Цар Симеон" към "Родна защита". За няколко месеца набрахме 1000 души. Дейността ни се състоеше в набиране на членове, провеждане на събрания, походи и най-много правехме протестни акции срещу Ньойския диктат и комунистическата пропаганда в България."

Още като корпорация (секция) към "Родна защита" се основава или по-скоро корпорацията "Цар Симеон" се преименува в Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ), който издава вестник "ПРЕЛОМ".

В самата организация младите родозащитници, именували се Съюз на младежките национални легиони и обявили се против Ньойския диктат и клаузите на "мирните" договори и с искане за по-твърди действия към комунистите - проводници на болшевизма в България, се събират на 13 юли 1930г. в дома на Алекси Ангелов на ул. "Криволак" 11 в София водачите на формираните вече от 1928-1930г. младежки легионерски групи.

Там се разглежда въпросът за създаване на единна организация на легионерите извън рамките на "Родна защита".

Съставя се временно централно ръководство с водач (председател) Александър Николов, което да подготви свикването и провеждането на втория конгрес в гр. Русе на 16 и 17 април. На тази среща се решава, че състоялото се заседание ще се смята за първи конгрес на младежките национални легиони.

Така се поставя началото в изграждането на СМНЛ и обособяването им в самостоятелна организация извън рамките на "Родна защита" с определени задачи, в голяма степен различни от тези на "Родна защита".

Документално създаването на СМНЛ става на 8 януари 1932г. с подписването на учредителен протокол и устав на СМНЛ, в който четем дословно (фотокопие от протокола и устава са представени в края). Приложение 1

УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

Държан на 8 януари 1932г. на заседанието на основателите на младежкия националистически съюз, станало в София.

На събранието присъствуваха: Л. Костов, Ал. Николов, Н.. Кодов, Ал. Ангелов, Гер. Гергинов, Петко Герганов, Ник. Ушев, Н. Паяков - от София. Т. Ранков, Ив. Дочев, Дим. Мантов, В. Сукнаров от Шумен; ИВ. Желязков, Хр. Недев, Сяров от Варна. Б. Бранов от Русе. Ст. Качев от Свищов. Н. Константинов, Папазов от Пловдив. Душко Кесяков от Габрово. Г. Капарашев от В. Търново. М. Бъчваров от Ямбол. Ат. Касабов от Кюстендил и Ал. Бозганчев от Разград.

Събранието се откри от Ив. Желязков и за председател се избра Ал. Николов.

Председателят изложи на събранието целта, за която последното е свикано. Той подчерта необходимоста от образуването на младежки националистически съюз, където да се създават добри бъдещи граждани на страната.

Същият докладва и изготвения за целта устав, който прочете.

УСТАВ

НА СЪЮЗА НА МЛАДЕЖКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ЛЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ

ГЛАВА I

ЦЕЛ

Чл. 1. Съюзът на младежките националистически легиони (СМНЛ) е младежка надпартийна, родолюбива, културно-просветна организация със седалище София и легиони в цяла България, разделена на четири области, а именно: Североизточна със седалище гр. Шумен; Южна със седалище гр. Пловдив; Северозападна със седалище гр. Плевен; Югозападна със седалище гр. София.

Чл. 2. СМНЛ има за цел:

а) Да събуди и да поддържа националното самосъзнание и гордост у българската младеж.

б) Да се бори против всички, които рушат нацията и държавата.

в) Да се бори против болшевизма и другите разрушителни течения.

г)Да поддържа родните традиции, религиозния морал и да насажда у българската младеж ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвование, смелост и доблест.

На това учредително заседание бе избрано главно водачество начело с Александър Николов от София.

Възложи се на ръководството да предложи на властите утвърждаване на организацията, да легализира СМНЛ, да изгради в цялата страна още легиони и да подготви втория конгрес на Съюза на младежките национални легиони в гр. Русе.

Първата съюзна канцелария се установи в сутерена на познатата вече къща на ул. "Криволак" 11. Тук всичко се вършеше скрито, потайно. Пишеха се писма. Даваха се нареждания. Събираше се материал. Пишеха се статии, огнени статии. Експедираха се вестници. Основите на легиона се ковяха.

От много градове пристигнаха известия, че млади, ентусиазирани български младежи са образували нови групи-секции.

Налагаше се да се съберем, да се опознаем, да се видим и да си дадем клетва за вярност в идеите и готовност за жертви в борбата за обединение и добруване на народа български и на България.

Обмисли се и се реши. Конгресът на още нелегалния съюз на легионерите тайно бе свикан в гр. Русе на 16 и 17 април 1932 г.

II КОНГРЕС

На съюза на младежките национални легиони

Гр. Русе 16 април 1932г. От всички краища на България тихо в Русе пристигат млади хора. Тихо, незабелязано всеки бива посрещнат и отведен вън от града - в пансиона на сираците от войните. 22 легиона са изпратили своите представители, все млади хора с големи сърца, със светнали очи и с вяра в бъдъщето на България.

Никой нищо не подозира. Конгресът е открит вън от града, в пансиона за сираци от войните. Духът на дедите и бащите ни, които паднаха по бойните полета, ни пазеше и вдъхновяваше.

И там, в тази отдалечена сграда, в която стотина синове на герои живеят и се готвят за живота, днес, 16 април 1932г., една друга стотица младежи, събрани от всички краища на България, обмисляха, разискваха и решиха.

1. Съюзът на младежките национални легиони се обявява за самостоятелна организация.

2. Приема се уставът.

3. Избират се ръководство (главно водачество) от трима души - Александър Николов, Любен Костов и Иван Дочев и Висш съюзен съвет: Александър Николов, Любен Костов, Иван Дочев, Алекси Ангелов и Христо Кодов.

За председател (водач) е избран пак Александър Николов.

[Hatshepsut]

Статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков

Източник: http://www.lukovmarsh.info/

Днес публикуваме за първи път в интернет една неизвестна досега статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков, написана малко след убийството му през 1943 г. По прекрасен начин проф. Владикин е описал значението на Генерала за българският национализъм и настроенията сред нашия народ след смъртта му. Статия ни бе любезно предоставена от екипа на Националенъ свѣтогледъ.

Кумирът на националистична България

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.

Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

- Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. ,,Зора" 17 март 1943 г.

[Hatshepsut]

https://www.facebook.com/lukovmarsh/photos/a.570013349746761.1073741828.565771243504305/1240494336031989/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност: чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!

********************************************************************************************
д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.

https://nacionalensvetogled.wordpress.com/

[Hatshepsut]

Любимото стихотворение на легионерите:

УТРЕ

Долината черна, бурна песен,
звънят вериги, плиска кръв.
Народът стене в плач унесен,
орел се вий над жива стръв.

Мъртвило, вяра свята гасне,
унива младост, кръст черней.
Една след друга рана расне,
желязо в дън гърди светлей.

Бесней тиранът, пъшка робът,
немей настръхнал горд Пирин,
а страшно, майко, зее гробът,
готов да глътне твоя син.

Тъй, майко, спомняй люлна песен,
сиракът сълзи в низ реди,
вдовица гроб прегръща пресен,
сърце през мъка с кръв цеди.

Но ето, вяра там светлее,
надежда свята веч гори,
врагът ти, майко, в страх немее,
че идват твоите орли.

Развихрят буря легионери,
борци за хляб и свобода.
Ще бъдат утре милиони,
смъртта не ще ги победи.

Илия Станев, 1935-1936 г.



https://www.facebook.com/lukovmarsh/photos/a.570013349746761/1231278356953587/?type=3&theater

[Hatshepsut]

85 години от жестокото убийство на двама ученици-легионери от комунисти

Когато комунистите се опитват да оправдаят своя терор след 9 септември 1944 г. и терористичните си акции преди тази дата, те хиперболизират репресии на държавната власт срещу тях. Те, видиш ли, били подложени на такива гонения, че едва ли не нямали друг избор, освен да взривят църквата "Света Неделя" и така да се опитат да ликвидират целия държавен и военен елит, който толкова издевателствал над тях (За избитите жени, деца и обикновенни хора при този атентат те не казват нищо, защото още не са измислили какви фашистки провинения имат и с какво са заслужили смъртта си). А след като идват на власт (съвсем мирно и без помощта на чужда окупационна армия) създават "народния съд", за да наложат "необходимо и неизбежно правосъдие" и така да накажат фашистките изедници, които 25 години тормозили бедния и мирен пролетариат. Покрай "народния съд" те извършват хиляди убийства без съд и присъда, изграждат десетки концентрационни лагери в цяла България и създават различни репресивни институции, които заглушават всеки свободолюбив глас в страната ни през следващите 45 години. Те обаче не обичат да дават обяснение за всичко това, важното, според тях е, че фашистите са си получили заслужено и затова всичко е било оправдано. Но дори и да приемем това перверзно обяснение, има една слабо позната случка, която дори и най-големия комунистически фантазьор, не може да обясни и извини.

На 16 май 1934 г. двамата млади легионери от Харманли Тома Павлов и Тодор Милушев отиват да ловят риба на река Олу дере. Тома е на 16 години, а Тодор на 17 и двамата учат в местната гимназия. Тодор е кръгъл сирак, бежанец от Тракия. Докато ловят риба са нападнати от група ремсисти и са отвлечени в близката воденица. Там са заклани с нож, а телата им са поставени в чували и захвърлени в близката гора. След три дена са намерени случайно. На погребението се стича цялото гражданство на Харманли, за да им отдаде почит и да изкаже възмущението си от това жестоко убийство. В следващите години на същата дата легионери от цяла България се събират в Харманли, за да организират възпоменание в памет на убитите си съратници.

Това е първото убийство на легионери от комунисти. До 9 септември 1944 г. се извършват още няколко десетки, сред които е и подлото убийство на генерал Христо Луков от терористите Виолета Якова и Иван Буруджиев. Но това не е нищо в сравнение с болшевишкия терор, който се развихря след 9 септември. Според книгата "Лукавата игра" на проф. Диньо Шарланов, убитите легионери са 700, а преминалите концентрационни лагери над 6000. Легионерите са били едни от любимите жертви на комунистическите садисти, защото преди да бъдат докарани на власт от Червената армия, комунистите са били тотално победени от СБНЛ в борбата им за сърцата и умовете на младите българи.

Възрастни легионери, оцелели в комунистическия режим, определят през 90-те години на 20 век, 16 май за ден на почит към всички легионери, станали жертва на болшевишката терористична машина, преди и след 9 септември 1944 г. Ние, от Български Национален Съюз, като идейни наследници на Съюза на българските национални легиони, също отдаваме почит на убитите наши идейни предшественици. А най-добрия начин за това е, като продължаваме тяхната борба. Защото идеята, с която живяха и умряха те, е жива, и днес хиляди млади български националисти продължават славното им дело.

Неоспорим факт е, че преди 9 септември няма нито един убит комунист от легионери, макар да има десетки убити легионери от комунисти. Убитите невръстни легионери Тома и Тодор край Харманли няма как да бъдат обвинени, че са виновни по какъвто и да е начин за гонения на комунисти от "монархо-фашистката" власт. Даваме тези примери, за да покажем, че не някаква "антифашистка съпротива" се е формирала в България, заради тоталитарния царски режим, а легитимната по това време власт, е била принудена да противодейства на финансираната и въоръжена отвън група безродници и криминални престъпници, които са се опитвали още от началото на 20-те години на 20 век да наложат чрез насилие същата античовешка система на власт, каквато вече е съществувала в Съветския съюз. Грабежите, убийствата, изнасилванията и палежите са били техни естествени методи за постигане на целта, а след 9 септември 1944 г. и държавна политика, а не справедливо правосъдие, както днес се опитват да ни обяснят гузните им наследници. 

Помним жертвите, помним убийците!

https://bgns.net/85-години-от-жестокото-убийство-на-двама/

[Hatshepsut]

Емблема на СБНЛ

[Hatshepsut]

Плакат на СБНЛ от 1940г.

[Hatshepsut]

Каква организация бѣ Легиона?

Може да чуетѣ много приказки по тѣхенъ адресъ. Били такива или онакива. Може да прочететѣ безброй писаници, безъ реални доказателства. Защото както винаги, въ България битуватъ мнѣния наложени отъ комунистическата историография. Която разбира се нѣма какъ да харесва едно движение, което бѣ основния идеологически врагъ на тѣхното РМС.

Специално за васъ сме подготвили нѣколко извадки, които ясно доказватъ, че тази организация отъ млади хора ясно се разграничаваше отъ германци и италианци и тѣхнитѣ движения. Въ врѣмена, въ които това не просто не бѣ прѣстѫпно, а е бѣ модерно да си такъвъ. Нѣщо повече, ясно е подчертаваше, че легионерското движение е българско, цѣлитѣ му сѫ български, а не просто блѣдо копие на нѣкакви западни модерни движения. За това и това политическо движение въ Царство България бѣ масово, а водачитѣ му бѣха изтъкнати ерудирани личности, като ген. Христо Луковъ, ген. Никола Жековъ и кметътъ на гр. Силистра - Иванъ Дочевъ.



От фейсбук-страницата ,,Спомени от Царство България"

[Пешо]

Считам СБНЛ преди всичко като националисти. Това за мен е била водещата им идея, но не можем да отречем антисемитичния им характер.

]

]

Имаше и позиция на еврейската организация в България "Шалом" за Луков и легионите му. Сами може да се досетите каква е тя. Те се позовават на тези текстове издадени от легионерите:

,,борба с рушителите на българската национална държава в лицето на [...] еврейството."

,,[...] днес евреите се изпращат по всички краища на българското Отечество, за да хвърлят отровното семе на нашето национално разложение. [...] Евреите ще направят всичко необходимо, за да покварят и разложат борческия дух на народа."

"Не изселвайте евреите в българските провинциални градове! Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер!"

В Youtube има клипове на Дянко Марков, който казва, че национализмът легионите е възрожденски и се считат за продължители на идеите на Левски и Раковски, а аз никога не съм чувал Васил Левски или Раковски да са проповядвали антисемитични идеи. 

В защита на организацията ще цитирам интернет страницата на БДФ. В нея не намерих препратки към документалистика. Не съм и чувал историк да споделя мнението си с тях. Поради това ги приемам с доза скептицизъм.

"Факт е, че така наречените в статията ,,фашисти" и ,,антисемити" СБНЛ избират творците от българо-еврейски произход Панчо и Любен Владигерови, за да ги представят на столичната културна общественост, организирайки първия техен концерт в България, след специализацията на музикантите в Виена и Берлин. Братята Владигерови избират младежките легиони да организират във Военния клуб в София първия им концерт на родна земя! Апропо племенникът на Владигерови, Антон Жеков, е околийски водач на легионерите в Шумен, който след 9 септември 1944 г. е екзекутиран от комунистите. Когато се правят обвинения в ,,антисемитизъм", нека не забравяме и факта, че този, когото днес наричаме спасител на българките евреи и в признание от тях е назован ,,праведник" – българският политик Димитър Пешев през 1945 г. е осъден от Народния съд на комунистите на 15 години затвор ,,за фашистка дейност и антисемитизъм". А през 1943 г. точно легионерите правят подписка срещу депортирането на евреите от България, като се основават на Конституцията и на собствения си Устав, че никой български гражданин не може да търпи такава репресия."

За мен водата около националистическите движиения преди комунизма е доста мътна и непонятна, защото по-голямата част от архивите са компроментирани или унищожени от идващата тогава на власт престъпна БКП.

[Hatshepsut]

Аз съм на мнение, че въпросът дали СБНЛ е бил организация с антисемитска насоченост трябва да бъде изяснен докрай и в детайли.
Не съм чак толкова запознат с документите на тази организация, но според мен трябва да се разграничи официалната документация на СБНЛ от една страна (която е меродавна), и от друга - частната позиция на отделни негови членове.
Срещал съм примерно информация в интернет, че антисемитски брошури са били разпростанявани по тяхна инициатива от ученици, членове на младежката организация към СБНЛ.
Също така трябва да се изясни и въпроса с организационната структура на СБНЛ, в смисъл доколко това е била монолитна организация и дали са съществували отделни фракции и крила с идейни различия между тях.

[Hatshepsut]

Значка на СБНЛ, 1934г.

[Пешо]

 Успях да си купя две книги, които биха ми дали повечко информация, която касае СБНЛ. Там е работата, че вечи си задавам още повече въпроси за легионерите. Едната книжка е на Иван Григоров - "Съюзът на българските национални легиони и неговата борба. Един легионер разказва", а другата е на Иван Дочев - "Кои сме ние и за какво се борим", която от БНС преиздадоха, а е пусната първо през 1938г.

 Купих си тези книги, за да проверя дали легионерите наистина са били нацисти, фашисти, антисемити, както някои неолиберали казват. Ето какво намерих в книгата на Иван Григоров:

1. Били ли са легионерите нацисти или фашисти? Според думите на автора (Григоров) не са, но според документацията в края на книгата се говори друго. На стр.147 от извадка на "Нова знаме. Учението на българските народници" се казва - "Ние сме за народническия социализъм". Като видях тези думи се замислих сериозно над легионерската идеология, въпреки че смятам тази извадка да не е обобщаваща за всички легионери, а само някои местни организации.

2. Били ли са легионерите антисемити? Най-вероятно ДА! Извадка от Главното водачество от 1943г. - "I. БОРБА С ОТРИЦАНИЕТО И С РУШИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА В ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ, СТАРАТА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЙНОСТ, МАСОНСТВОТО, ЕВРЕЙСТВОТО И ЧУЖДАТА ПРОПАГАНДА, ЗАГНЕЗДИЛА СВОЕТО СЕДАЛИЩЕ СРЕД ВСИЧКИ КРЪГОВЕ НА ОБЩЕСТВОТО, РАЗПРОСТРАНЯВАЙКИ ОТРОВАТА НА ПОРАЖЕНИЕТО И НАЙ-ДОЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО." Самият Дянко Марков твърдеше, че няма такова нещо като антисемитизъм в програмата на легионерите, а само в локални групи и вестници, ама явно не е така. "ЕВРЕЙСТВОТО" може да се тълкува по много начини, оставям това на Вас.

На стр.152 Цар Борис III е наречен "цар капитал", казва се още - "Евреите са най-големият враг на народите", "Възраждаща се НАРОДНИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ ПОВЕЖДА ПЛОЩАДНА БОРБА СРЕЩУ ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ВРАГОВЕ - ИЗРАИЛЯ. Неговите капитали са събрани в България и принадлежат на нея. Мястото на Израиля е в Палестина! Евреите трябва да се изгонят!" Авторът от своя страна отново отрича това, но не представя никакви аргументи. Казва, че ген. Никола Жеков се е застъпил за евреите пред ген. Фон Масов, за което не намерих нищо из нета.

 Нека преминем към книгата на Дочев.

1. Били ли са легионерите нацисти или фашисти? Не намирам никаква конкретика в книгата му по тази тема. Програмата на стр.38 говори за силната регулация на държавата на частния бизнес. Не съм икономист, друг да решава дали има общо с фашистката или с нацисктака икономика.

2. Били ли са легионерите антисемити? Ето тук е ябълката на раздора. Под "България за българите"  Дочев не иска изселването на други националности от България, а следното - "Ние не повдигаме въпроса да изгонваме чужденците и небългарите от България, както направиха в много страни. Оня, който тачи българските закони, не отнема хляба на българите или не работи против българите и българската държава, може не само спокойно да живее в нашата страна, но и да бъде сигурен, че ще бъде ефикасно защитен от българската държава. Държавата, обаче, не може да се ръководи и няма да се ръководи от никакви съображения за толерантност или кавалерство, когато ще бъде засегнат народният или нейният интерес. В дома си може да поканите гост, ако преди всичко, имате какво да ядете и имате с какво него да нагостите." Ами... Тук не виждам антисемитизъм.

 Както казах, изникват ми повече въпроси, а не отговори. Например:
  -Каква част от легионерите са били антисемити?
  -Каква част от легионерите са били фашисти или антисемити?
  -Има ли разлика във вариантите на програмите на СБНЛ в различтите краища на България?
  -Каква част от писанията на СБНЛ са били нацисти, фашисти или антисемитски?
  -Застъпвало ли е главното водачество идеологията на Хитлер?
  -Наистина ли ген.Жеков се е застъпил за българските евреи?

На тези въпроси аз нямам отговор, ако някой има да пише.

Пазете се и се ваксинирайте!

[Panzerfaust]

-Каква част от легионерите са били антисемити?

Никой не може да ти отговори на този въпрос, но твърде вероятно евреите не са били особено долюбвани. Като казвам "евреи" имам предвид "световното еврейство" (т.е. глобалисткия интернационален бизнес елит). Почти нулевата обществена поддръжка за депортирането на българските евреи показва, че мнозинството легионери са имали нормално отношение към тях.

-Каква част от легионерите са били фашисти или антисемити?

Първо, фашистите не са антисемити. Мусолини не е антисемит и като цяло не одобрява расовите теории на Хитлер. Със сигурност фашизмът на Мусолини е намирал одобрение сред голяма част от легионерите, и това е нормално. Хитлер също.

-Има ли разлика във вариантите на програмите на СБНЛ в различните краища на България?

Като цяло СБНЛ не е била хомогенна организация, имало е крила. Обединяващият елемент е бил желанието за силна България и за отпор на лявата комунистическа отрова.

-Каква част от писанията на СБНЛ са били нацисти, фашисти или антисемитски?

В България няма класически нацисти, има симпатизиращи на Хитлер и Мусолини. В този смисъл със сигурност в различните материали има неща, които сега биха могли да се квалифицират като "пронацистки", "профашистки" или "антисемитски". Тогава обаче са си били в реда на нещата. За мен и сега са си.

-Застъпвало ли е главното водачество идеологията на Хитлер?

Не, поне припокриващо се 100% с неговата. Има симпатии и влияние, и дотам.

-Наистина ли ген.Жеков се е застъпил за българските евреи?

Липсата на преследване от страна на американските окупационни власти в Бавария говори, че може би е било така.