Археологически находки въ Търновградъ

[Hatshepsut]

Местността Френкхисар под Балдуиновата кула е била свято място още от времето на траките


Работници от екипа възстановяват края на абсидата на базиликата

Тракийски некропол, ранновизантийска базилика и средновековен манастир са открили до момента археолозите

След като през миналия археологически сезон проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев, които проучват Френкхисар, се натъкнаха на две погребални камери от Тракийската епоха под ранновизантийски гробове, тази година те откриха и едно от местата, където траките са извършвали погребалните кремации. „Погледнато по-обобщено, мястото, което проучваме по археологически път, се оказва много свято място, защото животът тук е засвидетелстван от IV век пр. Хр. и продължава до XX век, което прави много трудно самото проучване”, заяви за в. „Борба” проф. Хитко Вачев.

Проф. Хитко Вачев пред колоните на ранновизантийската базилика

Археолозите от Регионалния исторически музей – Велико Търново, са затруднени и от наличието на много съвременни пластове. Трябва да се махне поне един метър в дълбочина, за да се стигне до културен пласт, в който да има находки, уточняват те. Около 2 декара е разкритата площ на Френкхисар досега. Все още границите на терена не са установени, постепенно се разширява от трите страни – от север, запад и юг на средновековната църква и ранновизантийската базилика, за да се установи територията на архитектурния комплекс, който вероятно ще се окаже много голям.

Археологическите разкопки на Френкхисар под Балдуиновата кула на Царевец, където Хитко Вачев и Илиян Петракиев работят вече седми сезон по проект, финансиран от Министерството на културата, се извършват в момента, а през следващите дни учените очакват да попаднат на основите на средновековна сграда от манастира „Успение на света Богородица” в южната част на ранновизантийската базилика. Податки за нея има, в което се убеди и нашият екип на място, така че тепърва ще се очакват още новини. Археолозите обаче все още не знаят доколко тя ще е унищожена, защото теренът рязко се спуска. Наблизо има съвременна баня, която работниците в момента махат. До този момент са извадени 3 монети – латински имитации на по-ранните византийски монети, по първоначална датировка от XIII век, но до края на разкопките е вероятно да излязат и още.

След разкритите миналата година 3 гроба от ранновизантийския некропол, отнасящи се към V – VI век, сега археолозите се натъкнали на още 4, и все на голяма дълбочина от порядъка на над 2 метра. Тепърва предстои антропологичният анализ. В гробовете няма други находки, защото в Ранното християнство няма практика да се поставя гробен инвентар. Идеята е, че човек се ражда без нищо и така се среща с Отеца, уточнява Илиян Петракиев.

Тази година двамата са си поставили чисто научни задачи за разрешаване с цел доразвиване на тезата за сакрална приемственост през вековете на мястото, известно ни като Френхисар.

През 2014 г., още в първите дни на разкопките, Хитко Вачев откри църква „Успение на света Богородица” от времето на Иван Асен II. Тя била разрушена и на нейно място е построен манастир през XIV век, покровителстван от Иван Александър. В притвора на църквата, богато стенописвана и вече проучена обстойно, бяха открити гробове на аристократи, висш военачалник и духовник, както и богато погребение на жена в зидана гробница, като една от хипотезите е, че е на българска царица. Две години по-късно се оказва, че манастирският комплекс е изграден върху ранновизантийска базилика, също открита от археолога. По своите размери – 18 на 35 метра, тя е може би най-голямата постройка в ранновизантийския град Зикидева, разположен на територията на Царевец и Момина крепост – предходника на Търново, смята Хитко Вачев.

„Градът се е развивал през V – VI век. В него е резидирал епископ. Това е първата базилика, открита извън хълма Царевец. Проучвайки новооткритата базилика, разкрихме и един от некрополите й. Оказва, че приречната ивица между хълмовете Царевец и Момина крепост е била явно гъсто населена, като изводите ни са на базата на откривания нумизматичен материал. Все още сме в началото на проучванията. Важно е да говорим за ранновизантийския некропол, защото гробовете дават много информация за погребалните обреди. В един от тях се натъкнахме на поставен върху скелета голям камък, което е един от обичаите против вампирясване. Той е засвидетелстван по-късно, но явно е битувал през шести век, а вероятно и по-рано. Т.е. още с появата на християнството езическите вярвания са били реален факт и продължават почти до наши дни.

На Френкхисар са открити до този момент тракийски некропол, ранновизантийска базилика и средновековни църква и манастир

Наред с тракийските и ранновизантийските обичаи, през миналия археологически сезон беше открита една голяма сграда от средновековната епоха, по мое мнение вероятно е била резиденцията на игумена. Това е жилищна кула, която, предполагам, е била на три етажа. Установихме, че тя е била богато украсена с керамопластична украса и изграждането й е синхронно с изграждането на манастира – т.е. 30-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Това, което е интересно да се знае, е че вътре се натъкнахме на две хигиенни съоръжения – на приземния етаж на кулата е имало тоалетни”, разказва археологът.

Големи поразии за археологията са нанесли циганите, живели там през миналия век

През 70-те години на XX век на мястото, на което се извършват разкопките, е имало цигански квартал, който е премахнат с булдозери специално за честването на 1300-годишнината на българската държава. Следите от тяхното пребиваване още стоят, а екипът на археолозите постоянно вади „находки” от съвременния им бит. Бяхме свидетели на „откриване” на водопроводна тръба в южната част, което не е рядкост. Както и на канализационните.

„За съжаление, съвременните постройки до голяма степен са унищожили по-ранните археологически нива. Краят на абсидата на базиликата бил разрушен от жителите на квартала през XX век. Сега работниците го възстановяват. Дори намерихме в центъра на базиликата заровен цял мотоциклет, произведен през 1968 г.”, коментира Илиян Петракиев.

Френкхисар е богат с история на много векове, разчетена от културните пластове. Обобщено, под съвременното ниво има разкрита постройка в северната част на обекта от османския период, датирана от XVIII – XIX век, която от своя страна е нарушила средновековната оградна стена на манастира. Най-ранните нива, разкрити в този участък, са вкопани жилища землянки от XIII век. Около църквата „Успение Богородично” през XIII – XIV век и част от манастира е имало жилищен квартал. Тогава се развива и средновековният некропол. А още по-рано, от времето на късната античност през V – VI век е строена ранновизантийската базилика. Откриването и на тракийския некропол, като най-стар пласт досега, потвърждава изводите на археолозите, че Френкхисар е място за богослужения и погребални ритуали от древността до XVI – XVII век и изповядващите всяка нова религия са имали съзнанието за светостта му.

В разкопките участва и студентката по археология във ВТУ Ния Велчева.

https://www.borbabg.com/2021/08/23/mestnostta-frenkhisar-pod-balduinovata-kula-e-bila-svyato-myasto-oshhe-ot-vremeto-na-trakite/

[Hatshepsut]

Архиерейска резиденция блесна на Трапезица


Разкриването на архиерейска резиденция, показва, че този сектор от Трапезица е зона единствено на представително строителство, в която е бил обособен елитен квартал на средновековната крепост, обобщава доц. Мирко Робов

Археолози разкриха представителен храм на почти един декар
Строителната хронология е прецизно описана и датирана към XIII век
Свидетелствата са от открити монети

Екип под ръководството на археолога доц. Мирко Робов приключва разкриването на голяма архиерейска резиденция в Югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново.

„През миналия археолoгически сезон беше установено, че един от най-представителните храмове на Трапезица- църква №4, е бил издигнат представителен затворен комплекс. Това е третият етап в проучването на църквата и нейната среда след разкопките на Жорж Сьор през 1900 г.. и Васил Берон през 1884 г.”, обяснява доц. Робов.

По думите на изследователя комплексът е заграден,  като оградния зид затваря площ от над 1 декар. Установени са две крила - западно и северно като от Север е трапезарията на комплекса. През настоящия археологически сезон до момента е прецизирана строителната хронология като изграждането на църква №4 трябва да се отнесе към първата половина на XIII век.

„Свидетелство за това са няколко открити в хоросана монети, в обръщение до 40-те години на XIII век. При строителните работи тогава са попаднали в хоросана и са вградени в самата на църква”, уточнява доц. Робов.
Сега археолозите са допълнили плана на храма, който се оказал със странични галерии от Юг и Запад с ширина около 3 метра. Почти изцяло е разкрита южната галерия. Тя е застлана с прецизно подредена в зигзаговиден порядък тухлена настилка. Част от нея е премахната при изкопните работи през 1900 г.

Установено е, че дворното пространство е било покрито с каменни плочи на големи пасажи от северната страна. Всички тези елементи в оформлението са илюстрация за представителния характер на комплекса. Според проучвателя той е бил обитаван от високопоставено църковно лице и това е архиерейска резиденция.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Археолог със сензационно откритие, че крепостта Трапезица е обитавана и през 15 век

Доц. Деян Рабовянов се натъкнал на укрити в тайник уникални златни накити и средновековна магия с яйца на 6 века

Археологът доц. Деян Рабовянов е направил сензационно откритие, че крепостта Трапезица във Велико Търново е била обитавана и през 15 век след падането на столично Търново под османско робство.

Разкритията са от разкопките през този сезон на средновековната крепост, които са продължение на дългогодишна практика, стартирала през 2008 г. и само с едно прекъсване през 2016 г. продължава и сега. За трите екипа, които работят в различни сектори на Трапезица, бе осигурено финансиране на общо 105 000 лева от Министерството на културата.

Дейностите са в изпълнение на дългогодишна програма за изследване на старата българска столица Търново в частност крепостта Трапезица като второто и най-важно нейно ядро.

Доц. Деян Рабовянов и екипът му проучваха южната част на хълма като вече са изследвани над 3 декара площ. Напълно са проучени един жилищен квартал, улици, църква, както и некропола към храма, който се оказва много голям.

"Насочили сме усилията си към проучването на жилищен квартал, който се развива в югозападната част на крепостта Трапезиза, отвъд друга главна улица с направление Север-Юг. Тази година напълно успяхме да проучим четири сгради от него заедно с множество средновековни структури с вкопани жилища, ями, пещи и други съоръжения, които са под тяхното ниво. Проучваше се и жилище от къснобронзовата епоха.", казва доц. Лабовянов.

По думите му това са много голям брой проучени структури.

"Както през миналата, така и през настоящата година имахме нови и интересни резултати, които променят виждането ни за Трапезица. Промениха се очакванията ни, че крепостта е била организирано напусната и изоставена с превземането на Търново от турците през 1393 г. Оказа се, че в близост до югозападната порта на цитаделата животът е продължил, макар и в една ограничена зона. Там разкрихме малък квартал, който е бил обитаван до втората половина на 15 век", сподели доц. Рабовянов.

Археологът допълва, че според работната хипотеза в резултат на теренните данни, тази част на калето е била обитавана от османско население. Вероятно това са били турци, които са охранявали крепостта Трапезица след като християнското население било изселено от хълма.

Проучвателят и екипът му са открили и многобройни старинни предмети от различни епохи. Най-голямо е количеството на керамиката и се очаква да бъдат възстановени няколко десетки съда. Сред най-ценните находки са около 400 монети, инструменти, върхове на стрели, части от облекло-колани, накити.

"Изненада бе неочакваното откриване на три златни предмета със солидно тегло и високи ювелирни качества. Това са уникални бижута -два масивни златни наушника, инкрустирани с камъни и перли. Единият е с тегло 15 грама, а другият-над 30 грама и един масивен златен пръстен.



Накитите са били открити в необичайна среда, а именно в жилище, което е обитавано от градско население. Тези бижута, които са били притежание на видната аристокрация, са едни от най-представителните откривани при разкопки в Търново. Установихме обаче, че са били умишлено укрити", обяви доц. Рабовянов.

Едното от бижутата било скрито в специален тайник във вътрешното лице на стената на едно от жилищата ниско над пода в ъгъл на преграден зид.

"За втори път попаднах на средновековна магия. Преди две години в пода на едно от жилищата намерихме положен керамичен съд с яйце в него. Сега по същия начин под плочите на пода на друго жилище се натъкнахме на гърне с три кокоши яйца, които са се запазили цели 6 века", сподели още доц. Деян Рабовянов.



Проучвателят подчерта, че паралелно с проучванията е направено аерофотозаснемане и геодезично заснемане. Осъществена е и полева консервация, която е достатъчно ефективна, за да съхрани в добро състояние разкритата архитектура до консервиране и строително реставриране на по-късен етап.
"Това обаче зависи от държавната политика относно старите столици, защото към момента няма дори Закон за тях", подчертава доц. Деян Рабовянов.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Напълно е разкрита архиерейска резиденция от XIII век на крепостта Трапезица

Сред многобройните находки са дебелостенни разлати съдове и над 150 монети от времето на царете Иван Александър и Иван Шишман

Завърши цялостното разкриване на голямата архиерейска резиденция от 40-те години на XIII век в югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това съобщи археологът доц.Мирко Робов.

"Резинцията е развита планово около един от най-представителните храмове в средновековната крепост-църква № 4. Самата църква пък е кръстокуполна с притвор и внушителни размери. Комплексът е установен през предходния сезон, а при последните разкопки бе напълно разкрит и изяснен. Крилата са две като в северното е трапезарията, а вероятно над нея и жилището на обитателя на комплекса", сподели доц.Робов.

По думите на проучвателя западното крило е с по-различна функция. Във верижното подреждане на градежите в него, е установена четвъртита постройка, а три други са организирани с открита фасада към двора. Вторият етаж е носен от колонада върху общ стилобатен зид. Подовете са покрити с квадратни тухли, подредени по осите на помещението. С тухлена настилка е настлана и трапезарията с голямо отоплително съоръжение в средата. Дворното пространство от север и запад на църква № 4 е било покрито с каменни плочи. През настоящия сезон археолозите са установили открити галерии към църква № 4 от юг и от запад.

"Правоъгълните тухли от настилката са подредени върху хоросанова основа зигзагообразно. При южната галерия бе установен вход през пешеходна пътека върху изсечената скала, който отвежда към южния вход на църквата. Комплексът е долепен непосредствено до големия светски ансамбъл при църква № 3 през 40-години на XIII век. Това е видно и от откритите две монети в хоросановите фуги в църква № 4, попаднали в хорасана при изграждането и. Монети от това време са намерени под плочниковата настилка северно от църквата. Комплексът е просъществувал до край на XIV век. Мястото е частично обитавано с други функции за кратко време в началото на XV век", казва още доц.Робов.

Сред многобройните находки правят впечатление дебелостенни разлати съдове-плата, с които е поднасяна храната. В предходни сезони е открита уникална находка - костен завършек на архиерейски жезъл. Сред последните артефакти има острие от харпун за риболов на едри екземпляри. Според изследователя има находки, които сочат, че в менюто на обитателите на комплекса е имало див шаран като екземплярите са били над 3 кг. При разкопките са открити и над 150 монети предимно сребърни от времето на цар Иван Алексъндър и цар Иван Шишман.

"Комплексът може да бъде предоставен за цялостно проектиране и консервация и да бъде включен в посетителски маршрут. Ще бъде и важно допълнение към историческия пейзаж, тъй като е видим от съвременния град и от крепостта Царевец, която е най-посещаваният археологически обект в България", казва още доц.Мирко Робов. 

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Харпун, монети и много съдове излязоха при разкопки на Трапезица

Монети от целия столичен период на Търново, няколко от началото на 15 век, много съдове и железен харпун са сред находките от тазгодишните археологически проучвания на хълма Трапезица. Те бяха разкрити при разкопките на големия представителен затворен комплекс около църква № 4, които се извършват от археолога доц. Мирко Робов от Археологически музей с институт към БАН и неговия екип. Теренът, обект на проучвания, се намира в югоизточната част на средновековната крепост и по него се работи с прекъсвания от 2014 г. насам.
“Интересна находка от този археологически сезон е един железен харпун. При разкопките на трапезарията на манастира “Св. 40 мъченици” преди време намерихме много кости от риба. Те бяха изпратени при ихтиолози за анализ и се установи, че през Средновековието основно са консумирани риби от породата див шаран, с тегло от 3,5 кг нагоре. Възможно е подобни екземпляри да са украсявали трапезата на обитателя на този комплекс, за което вероятно е използван и въпросният харпун”, разказва доц. Робов. Той добавя, че при откритата керамика прави впечатление наличието на многобройни съдове. Сред тях има дебелостенни, разлати плата, с които се е поднасяла храната, и това е допълнително свидетелство за високия ранг на обитателя на комплекса.

Голямото откритие през последните години в тази част на крепостта е в градоустройствен аспект. В югоизточния сектор на Трапезица няма жилищно строителство, некрополи или пък производствени съоръжения и търговски структури. Организацията на градското пространство на това място се състои от два големи комплекса, изградени едновременно в края на 30-те и началото на 40-те години на 13 век и просъществували до падането на Търново. Двата комплекса, единият около църква № 3, а другият около църква № 4, бележат резултатите от втория етап в работата на търновското археологическо дружество, т. е. разкопките на Васил Берон от края на 19 век. Копано е и през 1900 г., под ръководството на Жорж Сьор, но архитектурни подробности, такива в строителната археология, както и в плановата схема не са установени и не са останали като данни във времето до нас, посочва доц. Робов. Следователно става въпрос за едно археологическо откритие, на голям светски ансамбъл, разположен на около 3 декара площ около църква № 3, свързан с високопоставено светско лице. Непосредствено до него от южната страна има голям затворен комплекс, но вече с атонски тип центричен план, близък до манастиро-устройствените планове от 13 и 14 век, уточнява археологът. Това е характерно за комплексите, обитавани от църковни лица с висок ранг, както е например Патриаршията на Царевец. Разликата между един манастир и установените данни за комплекса около църква № 4 са най-вече в западното крило, което би трябвало да е монашеско. То е оформено по много по-различен начин, което предполага съответно, че функционалното му предназначение е било по-различно. Крилото е с едно затворено помещение и още 3 подредени верижно помещения, но с открити фасади към вътрешния двор на комплекса. Вътрешността му е сравнително луксозна за своето време и това също показва статуса на този, който е обитавал комплекса. Може да се каже, че то е по-представително дори от помещенията на манастира “Св. 40 мъченици”, посочва доц. Робов. Трапезарията и западното крило са с тухлени подови настилки. Тухлите са квадратни и ситуирани по надлъжната ос на помещенията. Поставени са върху хоросанова подложка, като с хоросан са измазани и вътрешните стени. Вторият етаж вероятно е бил оформен с чардак, а дървените стълбове, върху които е стъпвал чардакът, са всъщност на източния стилобатен зид на това западно крило. Трапезарията също е оформена по интересен начин. В средата е поставено едно много голямо отоплително съоръжение с диаметър около 1,80 м. Около него, както и при съвременните, е положен тухлен фриз с ширина от около 60-70 см, пояснява археологът.

Представителният комплекс е просъществувал до падането на Търново под османско владичество. Тогава той съвсем логично престава да функционира, тъй като неговият обитател, както и цялата столична аристокрация, губи своя статус. Прави впечатление, че в единственото запазено реалистично изображение на Търново от онова време, нарисувано върху лист № 2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, Царевец е представен частично, до остта на патриаршията, докато Трапезица е изрисувана цялостно. Там с най-много архитектурни подробности е представен именно югоизточният сектор, което е и индикация за значимостта на тази част от втората търновска крепост Трапезица.

През настоящия археологически сезон е разкрит изцяло дворът на комплекса от запад и от север. Той е настлан с каменни плочи. Като всяка църква, която попада в такъв затворен комплекс, църква № 4 също има странични галерии – южна и западна. Тази от юг е с нисък стилобатен зид, върху който са стъпвали дървените подпори за едноскатния покрив. Той следва конфигурацията на терена и за здрава основа стъпва върху скалния венец, което е направило плана на самата галерия трапецовиден. От запад тя е широка 2,80 м, а в източната част е 1,30 м. Оформена е и западна галерия, чиято настилка не е запазена, но най-вероятно е била същата. Прави впечатление, че подреждането на тухлите тук е по един много особен начин. Те са с правоъгълен формат и са подредени много изящно в зигзагообразна композиция, отбелязва доц. Робов.

“В един от последните дни на разкопките през този сезон падна и последната въпросителна в плана на комплекса, а именно къде е бил входът. Разкрита е изцяло северната му страница. Той е напълно идентичен с този в съседния от север комплекс, който се състои от два зида, а аркови пояси са носили сводова конструкция там, където е проходът в самия вход. Стените са били украсени отвън и стенописани с геометрични орнаменти отвътре”, обяснява доц. Робов, като отбелязва, че северната страница на входа е дебела 96 см и е дълга 3,50 м. Това откритие показва, че предстои разкриването на едно наистина представително, импозантно съоръжение, което, вън от съмнение, ще бъде оформено напълно идентично с входа на съседния комплекс – също сводова конструкция и украса по фасадните стени, а може би и във вътрешността, като входното ниво най-вероятно и тук ще е настлано с дебели каменни плочи, смята археологът. Кой точно е живял в този комплекс, все още не е ясно. Предстояща задача през следващия археологически сезон е да се провери за евентуално наличие на зидани гробници в притвора на църквата и от двете му страни. Те може да са с мраморни надгробия, които да дадат и информация какъв точно е бил той. Че комплексът не е обитаван от много хора показва и липсата на некропол. Най-вероятно тук при погребения са използвани зидани гробни камери в очертанията на самата църква № 4.

“Като най-важни, освен научноизследователските цели, ние си поставяме и други две цели. Те са свързани с допълване на историческия пейзаж на Търново. Надяваме се, след консервацията и нужните експозиционни дейности тези комплекси да влязат в един атрактивен маршрут, защото на Царевец най-посещаваните места са свързани именно с комплексите, каквито са дворецът, болярският комплекс северно от двореца и патриаршията”, каза доц. Робов. С резултатите от тазгодишните проучвания може спокойно да стартират консервационно-експозиционните дейности и буквално през следващия туристически сезон това да бъде един от посещаваните сектори на Трапезица, посочи археологът. През следващия сезон остава да се извърши пълното разкриване на северния двор, да се отнеме един дебел насип на ширина от около три метра, да се направят нужните сондажни проучвания във вътрешността на църквата, цялостно да се разкрие портата на комплекса и евентуалното наличие на източен ограден зид, поясни доц. Робов.

Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/harpun-moneti-i-mnogo-sadove-izlyazoha-pri-razkopki-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Стенописи от археологическите разкопки на средновековната българска столица Търново


Книгата „Стенописи от археологическите разкопки на средновековната българска столица Търново“

- Доцент Тотева, как се стигна до книгата ви „Стенописи от археологическите разкопки на средновековната българска столица Търново“?

- Това, което е останало като наша средновековна стенопис, най-вече във Велико Търново и околните стари манастири, не е много. Но все пак в резултат на дългогодишните археологически проучвания се събра солидна информация за стенописната украса от епохата на Второто българско царство. А и в доста случаи съм участвала пряко в тяхното разкриване, реставриране и консервация. Всичко това ме накара да се замисля до каква степен би могло да се пресъздаде как са изглеждали тези църкви, които са съществували в средновековно Търново и околността му по тези многобройни, но силно фрагментирани останки. И така се опитах да събера всички тези детайли, да открия стиловите характеристики и да ги определя хронологически.

- Но в тях като че липсват или са съвсем оскъдни изображенията на нашите царе и други исторически личности от тази епоха? Представлява ли това сериозен историографски проблем? Защото черпим данни за тях или от византийските, или от западните извори за това как са изглеждали владетелите ни.

- За съжаление изображенията на нашите владетели както от Първото, така и от Второто царство действително са много малко или частични. В работа си се опираме на това, което е запазено, и търсим някакви допълнителни портретни характеристики в историографските съчинения, а и те не са толкова много. Повечето от тях наистина се намират в запазените византийски или западни хроники. Много малко са българските такива. Затова не мога да не си спомням как преди години имах щастието и удоволствието да попадна на такова изображение върху една керамична плочка от прочутата преславска керамика, което може би е на цар Симеон. След почистване и реставрация настина се оказа, че става въпрос за царско изображение. И все пак може само да предполагаме, макар и с голяма доза сигурност, че това е именно този наш велик владетел.

- От XIII -XIV век няма ли повече запазени неща?

- И от времето на Второто царство нещата не са по-добри. Всяко парче керамика или стенопис от тази епоха, което излиза от земята, е щателно изследвано, но е трудно да се възстанови от тях цялостната картина. Това, разбира се, си има съвсем логическо обяснение. Всяка чужда военна интервенция е засягала най-силно големите и процъфтяващи градове, където е имало какво да се граби. Самото им превземане, особено ако са оказали съпротива, е свързано с разрушения от войските на победителя, дори вече да не имало военна необходимост - просто като отмъщение. Това не е вършено само от османлиите, както става с Търново. Така е в цялата човешка история. Достатъчно е да споменем само опустошенията и погромите, извършени от кръстоносците при превземането на Констатинопол през 1204 г. Пък ако щете и разрушенията, извършени от испанските конкистадори в древните градове на ацтеките и инките в Америка. Затова трябва да се събира и най-малкото оцеляло парченце от това, което е останало от художествената украса в новооткритите църкви.

- Не се ли върши винаги това при разкопките?

- Върши се, но остава неизследвано. Не че искам да кажа нещо лошо за археолозите от предишните поколения - те просто са се интересували повече от конкретни артефакти, търсели са надписи. Това всъщност е било нормално за времето си. Защото до един археолог трябва да има един изкуствовед реставратор, който да отделя и анализира останките от художествената украса на храмовете. А такива тогава са били малко. Сега, слава Богу, има цял факултет към ВТУ „Свети свети Кирил и Методий“, който готви такива специалисти.

- Но все пак са били събирани?

- Да, разбира се, и са постъпвали в музейните фондове. Но с течение на времето те са се губили или самоунищожавали поради лошо съхранение. И въпреки това може да се събере някаква информация за епохата, макар и минимална. На територията на средновековно Търново по археологически път или при запазена оригинална архитектура, каквато е тази на храмовете „Свети Петър и Павел“ и „Свети 40 мъченици“, има достатъчно оцелели стенописи. А и като общ брой църквите са били много. Само в рамките на средновековния град има разкрити 58 храма и още почти толкова в околностите на града. Така че би могло да се събере като информация това, което се намира в тях като стенописно наследство, и тогава да се направи опит и за реконструкция на отделни човешки изображения. Особено много неща се отриха в последните години и не успях да ги вкарам в книгата си.

- Кои са най-интересните от тях?

- През 2018 г. бе открита една църва на Трапезица, която фигурира в плановете под номер 23. Наглед тя е една малка, обикновена църквичка, вградена в крепостната стена. Напълно невзрачна и може би затова е останала извън полезрението на първите проучватели. Но съхранила огромен стенописен материал. Тогава дори стигнахме до известни спорове с археолозите.

- Защо, нали работите в екип?

- Така е, но вече беше есен и те бързаха да приключат с тяхната работа, а това заплашваше с повреда стенописите през зимата. В крайна сметка изкуствоведите надделяхме и успяхме, преди да закрием сезона, да съберем 15 000 фрагмента. Но и до днес още не може да кажем дали ще намерим ктиторско изображение. Засега сме идентифицирали две сцени от Страстната седмица - „Възкресение Христово“ и „Жените мироноски на гроба Господен“. Но това, което досега ни е давало най-голям материал, са разкопките на северната стена на „Свети 40 мъченици“, където имаше фрагменти на човешки изображения. Така след реставрацията се стигна до извода, че те са ктиторите на храма - в случая на семейството на Иван-Асен II. Но все още не може да ги сглобим напълно.

- Явно все още трябва да се задоволяваме с образите на нашите царе от миниатюрите във византийските хроники. Доколко реалистични са обаче те?

- Доста са спорни тези картини. Те дават най-обща характеристика на човека – брада, дълга коса, но не можем да говорим за конкретни портретни характеристики. Друго нещо са вече образите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава от Боянската църква. От запазените изображения от края на XIII и особено XIV в. вече имаме една конкретна и в голяма степен достоверна представа за това как е изглеждала дадена личност.

- Образите от Боянската църква и до днес са извор на патриотична гордост. В учебниците дори се набиваше в главите на децата, че те са свидетелство за еманципирането ни от византийската култура и че сме предтечи на европейския Ренесанс. Доколко обаче е вярно това?

- Наистина е неправилно да се поставят така нещата. Не бива да се опитваме да се разграничаваме от византийското изкуство и да се стремим да докажем, че сме се развивали по някакъв самобитен начин в културно отношение.

Ние принадлежим към една културна общност, наричана още славяно-византийска или православно-византийска. Става въпрос за една велика култура. В областта на изобразителното изкуство тя също в тези векове е еволюирала към един художествен реализъм и самата тя оказва влияние на западното изкуство. Този процес започва още от кръстоносните походи и завършва с т. нар Итало-критска художествена школа от XII -XV век. И едва ли е случайно, че великият испански ренесансов художник Ел Греко е всъщност критянинът Доминикос Теотокополис.

- Ползвахте ли някакви модерни технологии във вашата работа?

- Модерните технологии са чудесни в работата на археолозите - скенерите, ДНК, датирането на артефактите чрез радиовъглеродния метод, компютърните модели и т.н. Но при реконструкцията на един стенопис те малко могат да помогнат. Тук просто трябва да се сглобява късче по късче, като пъзел.

Това е тя

- Родена е във Велико Търново
- През 1983 г. завършва факултет „Изобразителни изкуства” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” с магистърска степен
От 1983 г. е художник реставратор в Исторически музей Велико Търново
През 1989-2005 г. е уредник в отдел „Християнско изкуство” при РИМ-
музей Велико Търново, а от 2005 е завеждащ отдела
- През 2015 г. защитава докторат
- През 2018 г. е хабилитирана за доцент
- Извършила е консервацията и реставрацията на керамични икони от разкопките на Дворцовия манастир и манастира „Св. Пантелеймон” във Велики Преслав, на стенописите от църквата „Свети 40 мъченици”, от храмове в крепостта Трапезица

https://telegraph.bg/obshtestvo/restavratoryt-doc.-d-r-diana-koseva-toteva-pred-telegraf-keramichna-plocha-ot-preslav-pazi-lika-na-car-simeon-33092

[Hatshepsut]

Гроб на знатна болярка и порта с лика на Христос откриха на Трапезица

С гроб на високопоставена болярка, облечена в дреха със сребърни копчета и златен пръстен с перли, над 500 монети и разкриване на входа към архиерейската резиденция на Трапезица  приключиха тазгодишните разкопки на втората столична крепост във Велико Търново. Той е успешен като резултати и поставените научни цели и достатъчно уплътнен като финансиране, обобщиха археолозите доц. д-р Мирко Робов и доц. Деян Рабовянов

На практика завършва проучването на големия представителен комплекс около църква №4, за който се предполага, че е архиерейска резиденция на високопоставено духовно лице. Той вероятно е приличал на манастирите от Столично Търново и на Атонските манастири, но има и съществени различия. Подобно на Патриаршията на Царевец, която е с манастирски план, но всъщност е резиденция на патриарха, това е нещо подобно, разказа доц. Робов. През този сезон е разкрита неговата порта, която той определя като импозантно съоръжение. Дължината й е 5,5 м, а широчината 3,10 м. Това я прави близка по размери до третата порта на Царевец. Тя е с 3 аркови пояса, които са носили сводовото покритие. Част от единия е запазен. Той е от прецизно обработени камъни, подредени в правилни редове и измазани с хоросан. Върху една от широките фуги на северната страна при строителството на портата е поставено изображение-бюст на Исус Христос, а до него има кръст със сакралната формула, означаваща "Исус Христос побеждава". Подовото ниво е изсечено в скалата.

Сред находките интерес представляват 6 писала, служили като средство за писане върху восък.  Възможно е това да се окаже малък скрипторий, тъй като подобни писала се откриват предимно там, където е имало училища, но такова в този представителен ансамбъл едва ли е съществувало, посочва доц. Робов.

За статуса на обитателя може да се съди и по храната, която му е сервирана в големи плата. В трапезарията открили рог от благороден елен, а тази година са открити много агнешки останки, което е било основната храна на обитателите. Намерени са зъби от глиган, харпун и големи куки за ловене на риба. Една от основните храни е бил дивият шаран, като екземплярите са били около 3-3,5 кг. Консумирани са и други големи риби като щука. Този и съседният от север комплекс при църква №3 са имали самостоятелни алеи, които ги свързват с основната вътрешна комуникация – широката улица между северната и южната порта на Трапезица, разказа още доц. Робов.

„Можем да кажем, че комплексът е изграден през 40-те години на 13 век, търпи промяна на плана и частична реконструкция малко след средата на 13 век. Просъществува до падането на Търново, когато е напуснат“, уточни доц. Робов.

И тази година екипът на доц. Деян Рабовянов е проучвал големия жилищен квартал до югозападната порта на Трапезица. Той е с представителни сгради както от Второто българско царство, така и от ранния Османски период през първата половина на 15 век. Оказва се, че жилищният квартал от Османския период до голяма степен е унищожил предхождащите сгради от Второто българско царство. Намерените при разкопките археологически материали свидетелстват за един много динамичен градски живот. Находките тази година са около 800, от които около 500 са само монетите. Има представени почти всички видове монети, циркулирали в Столично Търново – сребърни, медни, както и огромно количество керамичен материал, който най-добре онагледява епохата, поясни доц. Рабовянов. Поетапно бяха продължени и проучванията на некропола на църква № 22, която е била енорийски храм на населението в тази част на Трапезица. Проучени са 30 гроба. "Интерес представляват погребение на жена. В нейния гроб са намерени сребърни копчета и кокетен златен дамски пръстен с перли и камък. Очевидно лицето, което е било погребано, е било с висок икономически или социален статус", посочи доц.Рабовянов.

Двата сектора вече са проучени и готови за консервация и експониране.  За да станат те достъпни и атрактивни за туристите ще са нужни около 600 хил.лв., пресметнаха археолозите.

Огромна част от Трапезица до момента стои непроучена. Археолозите са работили на около 10-15% от територията на хълма, което е около 70 декара, поясниха доц. Рабовянов и доц. Робов.

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/12801963

[Hatshepsut]

Пещи, куманска яма с погребан кон от XIII век и монети на Иван Шишман открити при полагане на водопровод

Находките са излезли при спасителни разкопки в подножието на Царевец

Пещи за изпичане на керамика, кумански ями, в една от които е открит погребан кон, вкопано жилище, много основи на къщи, все от XIII век, и 250 монети са открити досега при спасителни разкопки покрай изкопните работи за подмяна на водопровода на ул. „Ксилифорска“. От 10 март там на терен работи археологът от Регионалния исторически музей – Велико Търново, Недко Еленски, а в екипа му са четирима студенти по археология от ВТУ, както и колегата му Илиян Петракиев. На практика фирмата изпълнител и археолозите започнали заедно, защото още в началото на изкопите с ширина 1 метър работниците се натъкнали на структури, изискващи намесата на археолози.

„ОТ ТОВА МАЛКО ДЕРЕ, КЪДЕТО СЕ ВЛИВА ЯНТРА, ДО АВТОБУСНАТА СПИРКА НА НОМЕРА 50 И 110 ПОПАДНАХМЕ НА ГЪСТО НАСЕЛЕН КВАРТАЛ СЪС СИГУРНОСТ ОТ XIII ВЕК,
вероятно след възстановяването на старата столица. Обитаван е 100 – 150 години от по-бедни хора. Независимо от тесния участък, който проучваме, има доста основи на стабилни къщи, които на практика са под трасето на ул. „Ксилифорска“ и извън нея. В началото открихме зидовете на две вкопани жилища, после станаха 10. Някои са със запазени подове, засякохме и площадка, върху която е имало огнище – малко необичайно като архитектурно решение. Зидовете са градени от камък, а спойката е от кал. Тука няма нито един зид с вар. Копаем на дълбочина 2 – 2,5 метра и там именно излиза средновековният пласт“, разказва Недко Еленски.

Попаднал и на 5 ями, за които археологът е убеден, че са били на кумани и са свързани с някаква обредна дейност. Изводите си той прави от открита яма със забита погребална стела и в нея още две стели. В друга близка яма открили положени 4 черепа без други части на тялото. Те били запечатани с един ред камъни, върху тях нещо като стена от глина. Пред нея част от пространството било изцяло отухлено, което показва, че там, върху пръстта е горял силен огън и той я е изпекъл с дебелина на пласта 4 см. Погребването само на черепа е древна традиция, наследена от неолита, допълва Недко Еленски.

ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНА Е ЕДНА ОТ ЯМИТЕ, В КОЯТО АРХЕОЛОГЪТ ОТКРИЛ ПОГРЕБАН КОН.
Пространството над нея било оформено като малка могила от камъни. И тъй като ямата продължава под пътя, вероятно няма и да бъде разкрита изцяло. Друга пък била облицована с камъни и според учения тя вероятно е използвана за съхраняване на храни. В една от ямите екипът се натъкнал на много богат материал – почти изцяло запазени 3 сграфито паници, гърне и десетина цели монети, вероятно от началото на XIII век. Сграфито керамиката също е по-необичайна и не прилича на типичната търновска от следващия век, но все пак е определена от него като българска.

Любопитна е и откритата пещ, като хипотезата е, че е използвана за изпичане на керамика. Тя е с няколко пещни съоръжения и Недко Еленски все още не е сигурен дали всичкото това не е едно цяло или онагледява няколко етапа. Според него в разкритите канали се нареждали съдовете, за да ги държат. „В другите пещи обикновено отдолу е скарата, има и една плоча с отвори и върху тази скара се редят глинените съдове. Тук скарата я няма, зидчетата държат съдовете и аз за първи път попадам на нещо подобно. Разкрили сме и купола на пещта“, казва Недко Еленски. Съоръжението той също отнася към XIII век. Тепърва ще изяснява дали и тя е куманска, сравнявайки подобни открития в научната литература от Русия и Украйна. „Намеренията ни са да я проучим изцяло и да се консервира, предвидили сме средства за това. После пещта ще бъде затрупана, но искаме участъкът с нея да бъде отцепен, а водопроводната тръба да мине под археологическия обект, на по-голяма дълбочина. Така пещта ще се запази и няма да бъде разрушавана“, уточнява Недко Еленски, но това тепърва ще се договаря с Общината.

НАД 250 МОНЕТИ, ПРЕДИМНО МЕДНИ И САМО ЕДНА СРЕБЪРНА, СА ОТКРИТИ ПО ВРЕМЕ НА СПАСИТЕЛНИТЕ РАЗКОПКИ.
Повечето са сечени, т. е. една монета е разрязана на няколко парчета за икономия. Две са по-важните монетни находки, едната с 33 монети. Другата е с 11 и единствената, която е датирана по-късно, от XIV век, и e на цар Иван Шишман.

По протежение на изкопното трасе е открит и водосток от XVII век, изцяло запазен. Според Недко Еленски е използван и като мост, защото широчината му е 2,20 метра, а разкритите допълнителни плочи го разширяват, вероятно именно с тази функция. А и средновековният път е следвал съвременния.

Общо 570 метра ще бъдат проучени от екипа на Недко Еленски, засега изследвани са само 30 и се очакват още интересни находки.

Ана РАЙКОВСКА

https://www.borbabg.com/2023/05/16/1peshhi-kumanska-yama-s-pogreban-kon-ot-xiii-vek-i-moneti-na-ivan-shishman-otkriti-pri-polagane-na-vodoprovod/

[Hatshepsut]

Откриха останки от Сарачилар джамия в подножието на Царевец, срината от земетресението през 1913 година

Находката излязла при спасителни археологически разкопки под ръководството на от доц. д-р Мирко Робов

Археолози откриха останките от известната Сарачилар джамия в квартал „Света гора“ във Велико Търново, която преди 110 години е била разрушена от мощно земетресение. Проучванията се правят във връзка с изпълнението на голям инфраструктурен проект от община Велико Търново за рехабилитация на уличната мрежа, полагане на нова водопроводна и канализационна система, а също и изграждане на два нови моста в подножието на крепостта Царевец. Спасителните археологически разкопки в участъка са под ръководството на от доц. д-р Мирко Робов от великотърновския филиал на Археологическия институт при БАН.

„Джамията е била издигната върху самата брегова ивица, по десния бряг на р. Янтра, непосредствено югоизточно от моста. Той е известен като мостът на Феруз бей. Няма данни кога точно е била построена, за да обслужва мюсюлманското население в тази част от Търново, но функционира до голямото земетресение на 14 юни (б.а.1 юни по стар стил) през 1913 г. Основният трус е в 11,28 часа и трае 20 сек. Разрушителният магнитут е 6,3-та степен по скалата на Рихтер. Около 70% от застройката в града е разрушена, включително и въпросната джамия. Запазена е на фотографии от времето непосредствено преди земетресението, като на снимки след природния катаклизъм вече е в руини. В известния план на Старо Търново, обнародван през 1910 г. от Карел Шкорпил, джамията е локализирана и обозначена като Сарачилар джамия“, разкрива доц. Робов.

Проучвателят допълва, че върху останките от градежите са положени различни по време улични настилки, чието демонтиране в хода на инфраструктурния проект ще даде възможност за разкриването и проучването на култовата постройка.
„Градежите са солидни. Вложени са сравнително големи, добре обработени камъни с оформени лица, обилно споени с хоросан. Градежът е укрепен с външна и вътрешна сантрачна мрежа на няколко нива. В основата си зидовете са с дебелина до 1,15 метра, като върху тази основа са положени градежите на самата джамия“, посочва доц. Робов.

Установено е подовото ниво, което е било оформено с дървена конструкция. Вътрешните стени са грижливо измазани с хоросанова мазилка, върху която се открояват растителни орнаменти, оцветени в синьо.

По периферията на южния надлъжен зид откъм вътрешността на постройката е установена висока около 0,5 м градена основа, вероятно на пейки. Тази основа също е измазана и изрисувана с растителни орнаменти.

Веселина АНГЕЛОВА

https://www.borbabg.com/2023/06/06/otkriha-ostanki-ot-sarachilar-dzhamiya-v-podnozhieto-na-tsarevets-srinata-ot-zemetresenieto-prez-1913-godina/

[Hatshepsut]

Сребърна лъжичка за причастие на над 1400 години откриха в подножието на Царевец

Сребърна лъжичка за причастие на над 1400 години беше открита при археологически проучвания в подножието на крепостта Царевец във В. Търново. Тя е част от находките, намерени при последните разкопки в района на Богородичния манастир в старинния великотърновски квартал „Френкхисар“, които за девета поредна година извършиха проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей в болярския град.
Според проф. Вачев, сребърната лъжичка за миро е изключително научно предизвикателство. Той припомни, че на Царевец, в подградията и на съседния хълм Момина крепост е съществувал ранновизантийски град, за който се предполага, че е носел името Зикидева. Откритото досега при археологическите разкопки на Царевец свидетелства, че градът е напуснат организирано заради варварските нашествия, като населението събира покъщнината си и се оттегля в Южна България. Към днешна дата от намереното на територията на Зикидева и познатото от научната литература има съвсем малко и инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в 5 и 6 век. В колекцията на Ермитажа в Русия присъстват няколко лъжички за причастия, които са в много широка хронологична граница между 4 и 7 век. При сребърната лъжичка от В. Търново любопитен факт е, че на гърба и са изобразени две риби, които са символ на ранните християни, а базиликата в подножието на Царевец е функционирала от края на 5-ти до края на 6 век, което е една доста прецизна допълнителна датировка за открития артефакт. За византийските лъжички за причастие се води огромен спор кога започват да придобиват съответната форма, като основно се застъпва тезата, че те се появяват в 9 век, но се оказва, че лъжички с такава форма и символи имат далеч по-ранен произход, поясни проф. Вачев.

Втората много интересна находка от изминалия археологически сезон е тока от ранновизантийския период, от времето на който е и базиликата във „Френкхисар“ – първата и досега единствена, открита извън укрепената част на тогавашно Търново (докато на Царевец има четири). Тя е най-голямата и до началото на проучванията не беше позната, а ранновизантийските гробове там са първите проучвани досега във В. Търново. Въпреки досегашните предположения, че във „Френкхисар“ става въпрос за ранновизантийски некропол, тази тока с датировка 6-7 век сл. Хр., категорично допълва и подкрепя подобна хипотеза.

Други два открити от археолозите предмета са от Средновековието. Единият от тях е костена свирка, каквато Петракиев намира за първи път. На нея предстои да се направи анализ, в резултат на който най-вероятно още тази година ще се публикува повече научна информация. До този момент е известен само един фрагмент от музикален инструмент, открит при разкопки на средновековната столица Търново (пак от кост), въпреки че съдейки по стенописните изображения в Хрельовата кула в Рилския манастир (която е от 14 век), през този период музиката е била разпространена, посочи проф. Вачев и допълни, че датировката на откритата сега свирка е от края на 12-ти до около 13 век. Другият артефакт е фрагмент от костен гребен, останалата част от който не е открита. Петракиев сподели, че на такава находка също попада за първи път, защото в този период гребените са били предимно дървени.
При дългогодишната археологическа работа в района на Богородичния манастир във „Френкхисар“ са проучени 213 гроба от различни периоди. Благодарение на това, че им е направен детайлен антропологичен анализ, вече има първични наблюдения за здравния статус и начина на живот на различните поколения, обитавали Търново през вековете. Проучените 8 ранновизантийски скелета дават представа за по-грацилни хора, които не са участвали твърде активно в ежедневния живот, с по-слабо развита мускулатура, за разлика от големия брой средновековни и късносредновековни скелети, които показват по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна диета и много повече заболявания, свързани с тежката физическа дейност, посочи Петракиев.

Проф. Вачев информира, че полевата консервация на Богородичния манастир в подножието на Царевец е завършена на 90 % и на обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му, като по този начин е подготвен за посещения от туристи. По инициатива на д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, е направено трайно покритие на разкритите архитектурни останки.
Проф. Вачев заяви, че това е последния му сезон на ракопките в старинния квартал „Френкхисар“, където работата ще продължи съроководителят на проекта Илиян Петракиев. Той уточни, че не е приключил с археологическата си кариера и пред него стоят нови предизвикателства, но има намерение постепенно да започне да подготвя монографичен труд за дългогодишните проучвания на тази изключително важна част от Търново, защото досега за района източно от Царевец не се знаеше почти нищо.

Николай ВЕНКОВ

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/srebarna-lazhitchka-za-pritchastie-na-nad-1400-godini-otkriha-v-podnozhieto-na-tsarevets.html

[Hatshepsut]

Кръчма от преди 8 века откриха археолози при разкопки на улица във Велико Търново

12 еднотипни керамични съда и един стъклен са открили археолози във Велико Търново. Находката е излязла, докато на ул. „Ксилифорска” се е подменял водопровод. Става дума за канички с по три дръжки. Почти сигурно, че на мястото е имало кръчма или хан от 13 век, съобщи археологът от Регионалния исторически музей Илиян Петракиев, който проучва терена, заедно с колегата си Недко Еленски.

Аз лично за пръв път виждам такава концентрация на съдове в една яма, посочи Петракиев. За да достигнат до разкритията през декември м.г., се наложило затваряне на улицата и отклоняване на автобусите. Освен това специалистите работили в много неудобен и тесен участък от около 600 метра.

Каничките са по литър-литър и половина, в ямата е имало и чаши, но след реставрацията на съдовете в лаборатория ще станат ясни точните им форми и предназначения. По тяхното възстановяване работят Александра Янакиева и Веселина Стоянова, посочи Илиян Петракиев.

Той напомни, че колегата му Недко Еленски миналата година откри в различните пластове на ямата  четири  черепа и три пещи, които тепърва ще бъдат описани и оповестени.

В началото на тази седмица археолозите от Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църов, проф. Хитко Вачев, Илиян Петракиев и Калин Чакъров представиха пред медиите ценни находки от направени през 2023 година разкопки.

За първи път бяха показани част от богатите гробни дарове, открити през декември край стражишкото село Нова Върбовка – златни обици, накити, рядък медальон-монета на император Каракала, огърлица от стъклени мъниста, висулка с позлата, посребрена фибула, лакримарии, лампичка, монети и др.

Сред най-значимите находки от последните проучвания на Богородичния манастир в местността Френкхисар под крепостта Царевец, са сребърна лъжичка за причастие, тока от колан открита в гроб от ранновизантийския некропол, както и част от костена свирка и фрагмент от костен гребен от XIII-XIV в.

Лъжичката за причастие е изключително ценна и рядка за Византия от V-VI век. На изпъкналата й страна са изобразени риби – символ на ранните християни, поясни проф. Хитко Вачев, който над 10 години проучва терена. Проф. Вачев обяви, че това е бил последният му сезон там, защото започва подготовката си по монография за малко познатите обекти източно от Царевец, има и други предизвикателства в археологическата си дейност.

Полевата консервация на Френксихар е завършена на 90 процента, има монтирани информационни табла за най-важните находки, а обектът е подготвен за посещение на туристите, каза още проф. Хитко Вачев. . Той благодари на директора на РИМ д-р Иван Църов, по чиято инициатива и със средства от музея е направено трайно покритие на разкритите архитектурни останки.

https://boliarinews.bg/

[Hatshepsut]

Френкхисар вече е социализиран туристически обект и е подготвен за посещения

Полевата консервация на Френкхисар е завършена на 90 процента

По инициатива на д-р Иван Църов и със средствата на РИМ – Велико Търново, е направено трайно покритие на разкритите архитектурни останки. На обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му и така той вече е подготвен за посещения от туристи. А който желае, може и да си запали свещичка в малкия параклис, посветен на Св. Богородица заради средновековния Богородичен манастир, открит там – един от четирите в старата столица. Той е изграден още през 2015 г. от работниците на разкопките, но с личните средства на Хитко Вачев и Илиян Петракиев.

Деветият археологически сезон на Френкхисар отново зарадва археолозите с изключителни и редки находки. Особено впечатляваща е сребърната лъжичка за миро от V век, която по думите на откривателя Хитко Вачев е от изключително значение за византийския свят.

„Лъжичката е изключително научно предизвикателство. На хълма Царевец и покрай Момина крепост съществува един ранновизантийски град. Предполага се, че неговото име е Зикидева. На Царевец има 4 базилики, петата е във Френкхисар с некропол. Това, което е открито на Царевец при археологически разкопки, свидетелства, че градът е напуснат организирано. Т. е. започват варварските нашествия, населението събира покъщнина и всичко останало и се оттегля в Южна България. Към днешна дата от територията на Зикидева и от това, което ми е познато от научната литература, имаме съвсем малко инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в 5-и и 6-и век. Тук имаме нещо изключително важно – на гърба на лъжичката има изобразени две риби – символа на ранните християни. Базиликата е функционирала от края на V до края VI век, т. е. имаме една чудесна датировка. За византийските причастни лъжички се водят спорове кога започват да придобиват съответната форма. Застъпва се тезата, че те се появяват през IX век. Оказва се, че лъжички с такава форма и с такива символи имат далеч по-ранен произход“, разказва Хитко Вачев.

Той обяви, че за него през миналата година е бил последният сезон на разкопките на Френкхисар.

„От няколко години Илиян Петракиев е съръководител на обекта и считам, че е достатъчно подготвен, за да продължи проучванията сам. Не съм приключил с археологическата си кариера, пред мен има нови предизвикателства, но това, което смятам да правя, е да започна да подготвям постепенно монографичния труд, който ще бъде посветен на тази изключително важна част от Търново. Все пак това са 10-годишни разкопки. Защото досега за изтока от Царевец не се знаеше почти нищо“, сподели още археолога.

Другите два предмета – находки, които не са често срещани в средновековни обекти, са костена свирка и фрагмент от костен гребен. „Имам претенциите да познавам материала от археологическите разкопки на средновековната столица. Дотук ми е известно, че има, и той не е публикуван до ден днешен, един фрагмент от костен музикален инструмент. А е факт, че музиката е присъствала, съдейки по стенописните изображения в Хрельовата кула, които са от 14-и век. Да, има нужда от допълнително проучване, но това е нещо подобно на кавал, съдейки по отвора. Какъв ще е звукът, аз лично не бих се заел да интерпретирам, но е факт, че датировката на въпросната свирка е от края на XII – XIII век“, коментира Хитко Вачев.


213 ГРОБА СА ПРОУЧЕНИ ДОСЕГА НА ФРЕНКХИСАР

„До този момент са проучени 213 гроба от различни периоди и благодарение на това, че има детайлен антропологичен анализ на тези гробове, една доста представителна извадка, имаме вече първични наблюдения относно здравния статус и начин на живот на поколенията, обитавали Търново през вековете. Ранновизантийските скелети, които сме проучили до този момент, са 8 на брой и дават представа за едни хора, които не са участвали активно в ежедневния живот, с по-слабо развита мускулатура. За разлика от големия брой средновековни и късносредновековни скелети, които дават представа за по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна диета и с много повече заболявания, свързани с тежка физическа дейност. Четвъртият предмет – отново много интересна находка, е токата, също от ранновизантийския период, от който е и базиликата. Тя е първата и единствена извън пределите на Търново. На Царевец има 4 ранновизантийски базилики, но тази във Френкхисар, освен че е най-голямата, е и единствената, която е извън укрепената част на града. Това, което до този момент не беше познато, както и ранновизантийските гробове – това са първите проучени във Велико Търново. Въпреки че до този момент говорехме категорично за ранновизантийски некропол, все пак имаше известно съмнение в научните среди, че става дума за гробове на неутралната Византия. Тази тока, която е с датировка VI – VII век абсолютно категорично допълва тази наша хипотеза. С 8-те гроба става ясно, че проучваме ранновизантийски некропол“, казва още Хитко Вачев.

Френкхисар е богат с история на много векове, разчетена от културните пластове.
През 2014 г., още в първите дни на разкопките, Хитко Вачев откри църква „Успение на Света Богородица” от времето на Иван Асен II. Тя била разрушена и на нейно място е построен манастир през XIV век, покровителстван от Иван Александър. В притвора на църквата, богато стенописвана и вече проучена обстойно, бяха открити гробове на аристократи, висш военачалник и духовник, както и богато погребение на жена в зидана гробница, като една от хипотезите е, че е на българска царица. Най-ранните нива, разкрити в този участък, са вкопани жилища землянки от XIII век. Около църквата „Успение Богородично” през XIII – XIV век и в част от манастира е имало жилищен квартал. Тогава се развива и средновековният некропол. Две години по-късно се оказва, че манастирският комплекс е изграден върху ранновизантийска базилика, също открита от археолога. По своите размери – 18 на 35 метра, тя е може би най-голямата постройка в ранновизантийския град Зикидева, който се е развивал през V – VI век, разположен на територията на Царевец и Момина крепост – предходника на Търново. Откриването и на тракийския некропол като най-стар пласт досега потвърждава изводите на археолозите, че Френкхисар е място за богослужения и погребални ритуали от древността до XVI – XVII век и изповядващите всяка нова религия са имали съзнанието за светостта му до наши дни.

Ана РАЙКОВСКА

https://www.borbabg.com/2024/02/02/frenkhisar-veche-e-sotsializiran-turisticheski-obekt-i-e-podgotven-za-poseshheniya/

[Hatshepsut]

40 монети от зората на монетосеченето в България през XIII век откриха на Френкхисар


Ранновизантийската базилика и откритите ями и гробове

Находките са намерени в жилище от втората половина на XIII в., на което проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев попадат за пръв път

Колективна находка от около 40 монети и сребърна женска обица откриха археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев на тазгодишните разкопки на Френкхисар.

За поредна година те проучваха квартала и по-специално средновековните жилища около ранновизантийската базилика. Работата им продължи 16 дни, като разкопките се проведоха благодарение на дарени средства от енергиен системен оператор. Учудващо, Министерството на културата остави тази година обекта в изчаквателна позиция и не е превело за проучванията там все още нито лев.

Десетият археологически сезон на Френкхисар се оказа отново много успешен. На малко пространство, 50 кв. метра, археолозите откриха над 200 находки. Усилията на учените бяха съсредоточени отново върху проучванията на средновековно жилище в квартала от края на XII и началото на XIII век. „Искахме да проверим и на запад каква е стратиграфията, понеже там пластовете са много нарушени от обитаването през XX век. Имахме голям късмет, като попаднахме на няколко жилища от XIII век, като за пръв път намерихме и жилище от втората половина на XIII век, което върви с интересна колективна монетна находка – около 40 монети. Още преди почистването считаме, че са от времето на цар Константин Асен, който въвежда монетосеченето в България. Времето е между 1257 – 1277 година. Това е втора колективна находка, преди около 3 години имахме подобна, но монетите бяха само 9. След почистването и анализа на проф. Константин Дочев ще можем да твърдим по-категорично датировката и на жилищата, и на колективната находка“, каза за в. „Борба“ археологът от Регионалния исторически музей – Велико Търново, Илиян Петракиев.

Интересно е, че всички тези жилища са перфорирани от по-късни ями.

Монети от колективната находка, сребърна обица и част от накит са сред най-големите находки тази година на Френкхисар

Т. е. в един малък участък от около 50 квадратни метра учените попаднали на жилища от първата половина на XIII век и жилища от втората половина на XIII век. „Намерихме и огнище в жилище от XIV век заедно с ями от същия период. Но най-важното е, че в нивото на XIV век има вкопани гробове, които пресичат жилищата от XIII век. За трети сезон под жилищата откриваме гробове от VI – VII век, свързани с ранновизантийската базилика. По този начин гробовете от ранната Византия, открити от нас, стават 11. Това са единствените разкрити до този момент гробове, част от некропол от ранновизантийския период. Тогава градът Зикидева е изключително голям и е религиозен и административен център. Само на хълма Царевец има разкрити 5 базилики, но нямаше нито един гроб от това време, което беше загадка. Откриването на гробовете при проучването на базиликата на Френкхисар предизвика интерес и ще бъде представено през следващия месец на международна научна конференция в Румъния, където заедно с колегата антрополог д-р Надежда Атанасова ще представим ранновизантийските базилика и некропол. Гробният инвентар е изключително малък, но имахме късмет, че миналата година открихме една бронзова тока на колан, а тази година – сребърна обица“, допълва Илиян Петракиев.

По думите му типът на тези полувкопани жилища показва, че социалният статус на обитателите им не е бил висок. Те са малки на площ жилища, доста набързо направени и с подръчни средства, пример за масово жилище през Средновековието, характерно за по-бедната маса хора.

Дългогодишните проучвания показват, че подградието продължава по цялото протежение на река Янтра.

И на левия бряг, и на десния към Момина скала, там също има регистрирани и открити още от Мирко Робов преди 50-60 години подобни жилища. Градът се е развивал не само на Царевец, но и на значително разстояние в източна посока към реката и от другата й страна. Тези данни се потвърдиха от спасителните проучвания миналата година по ул. „Ксилифорска“, където е регистрирано също доста интензивно обитаване, именно през втората половина на XIII век. Градът се е развивал покрай реката, най-вероятно там са били изнесени и занаятчийските центрове като керамичното производство, за което има нужда от вода.

Жилището от XIV в. е по-скоро продължение на строителната традиция от предходния век, за съжаление, е било на по-високо ниво и затова е напълно унищожено от обитаването през XIX и XX век. В него има запазено само едно огнище и няколко ями.

Ана РАЙКОВСКА

https://www.borbabg.com/2024/08/22/40-moneti-ot-zorata-na-monetosecheneto-v-blgariya-prez-xiii-vek-otkriha-na-frenkhisar/

[Hatshepsut]

Над 200 монети и средновековен площад откриха на Трапезица


Доц. Рабовянов върху открития каменен площад

СРЕДНОВЕКОВЕН ПЛОЩАД ОТ ДРЕБНИ РЕЧНИ КАМЪНИ И НАД 200 МОНЕТИ ОТКРИ ЕКИПЪТ НА ДОЦ. ДЕЯН РАБОВЯНОВ В ЮЖНАТА ЧАСТ НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА
В момента разкопките на обекта продължават, а от недрата на земята всеки ден се появяват находки.
На площада е имало разположени сгради както от средновековния период, така и от османския. Мястото е в процес на проучване, като надеждите са догодина да бъде изцяло изследвано. Откритите монети са основно от 13-и и 14-и век. Повечето са медни, но има и сребърни. Отличава се такава на цар Теодор Светослав, която е една от най-добре запазените.

Открити са и много битови предмети, както и керамични съдове, на които предстои възстановяване. Има накити, върхове на стрели и част от колона, която е пренесена и използвана от османците за градеж на сграда. Предстои да бъде обърната, за да се види дали има надпис на нея.

ОСВЕН ЖИЛИЩНИТЕ КВАРТАЛИ КРАЙ ЮГОИЗТОЧНАТА ПОРТА СЕ ДОПРОУЧВАТ СТАРИ ЧАСТИ НА ОБЕКТА, ОСНОВНО РАННИ ПЛАСТОВЕ ОТ ТРАКИЙСКИЯ ПЕРИОД.
Продължава и изследването на некрополната църква 22. Там в момента се разкриват гробове, а към този момент са проучени над 200.

В некропола на църква 22 продължават да проучват гробове

„Има пълна картина – жилищните части, уличните пространства, некрополите, и съответно обхващаме всички периоди“, обясни доц. Рабовянов, чийто екип проучва в момента два жилищни квартала. Освен това има и такъв, който е свързан със заселването на Трапезица по време на турското робство.

„Тогава, когато е завладяно Търново, османците са се заселили в двете крепости. За разлика от Царевец, където остават до средата на 19-и век, тук, на Трапезица, те са до средата на 15-и век. Най-вероятно заради по-лошите условия на живот“, разказва още археологът.

Каменната колона предстои да бъде извадена

Южната част на Трапезица е била най-удобна за живеене.
От близката порта жителите са слизали за вода до реката. Неслучайно там са концентрирани улици, жилищни квартали и площадни пространства. Освен Средновековието в проучения сектор има и доста останки от тракийския период, както и от праисторията.

Проучванията на екипа ще завършат до средата на октомври. Предстои и консервация на откритите площи. По думите на доц. Рабовянов е проблем бъдещата социализация на хълма.

„Има инициатива от Общината да осъществят проект за проектиране на консервация. Като първа стъпка от това нещо трябваше да бъде премахването на натрупаните депа в северна посока, което започна, но незнайно защо прекъсна. Тези депа заемат големи площи, загрозяват хълма, а под тях има и непроучена земя. Трябва да се премахнат във всички зони на хълма“, обясни доц. Рабовянов.

Част от керамичен съд

https://www.borbabg.com/2024/09/26/nad-200-moneti-i-srednovekoven-ploshhad-otkriha-na-trapezitsa/

[Hatshepsut]

Нови археологически открития на хълма Трапезица във Велико Търново

Останки в древни гробове, сред които и детски, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откри при археологически проучвания на хълма Трапезица във Велико Търново екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от Великотърновския филиал на НАИМ при БАН.

Това е 15-и сезон, в който екипът на доц. Рабовянов работи на историческия хълм в старата българска столица. Проучванията започват през 2008 година, като вече са обхванали над 3 декара площ. Този обект не е лесен за работа, защото съществува от праисторията (от времето на късния халколит) до ранния османски период през 15-и век. Има години, в които хълмът не е използван и обитаван (през Римската и Късната античност), но през повечето време е населяван, обясни доц. Рабовянов.

Тази година работата на екипа е концентрирана основно в три посоки. Едната е допроучване на стари части на обекта, основно пластове от ранножелязната и късножелязната епоха в тракийския период, които не са много богати на находки и материали. Проведена е по-обширна полева консервация на средновековните сгради върху тези пластове. Втората задача е свързана с допроучване на некропола на църква номер 22, което се случва вече пети пореден сезон. От него са проучени 25 гроба, които са разнообразни, като има и секция с детски и младежки погребения. Това се наблюдава при някои средновековни некрополи, защото смъртността в този период при младото население е много висока, обясни доц. Рабовянов. Последната интересна ситуация в този некропол е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустация от перли. Това говори за разнообразно население, обитавало кварталите в южната част на Трапезица, чиято енорийска църква е проучената с номер 22. Съставът му е включвал както по-обикновени хора, така и такива с по-големи възможности и позиция в обществото.

Основните проучвания тази година са свързани с едно разширяване на площта на обекта в южна посока към крепостната стена, за да може тя да бъде изцяло представена на туристите в бъдеще. Мястото е между югозападната порта на Трапезица, южната крепостна стена и една от главните улици на хълма. Там екипът се натъква на много сложна археологическа ситуация с две или три нива от сгради и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго, като по-новите унищожават по-старите. Те са от периода 13 – 15-и век, като в последните години от него Трапезица вече е част от превзетото Търново. По това време по-голямата част от българското население е напуснала хълма, но има един малък квартал около портата, който се ползва, вероятно и от османските нашественици.

Откритите археологически материали са много, посочи доц. Рабовянов. Само в рамките на сегашния сезон са открити близо 500 монети, което позволява добра датировка на проучванията. Монетите са основно медни, но има и сребърни. Една от тях предизвиква най-голям интерес. Тя е много добре запазен екземпляр от монетите на цар Теодор Светослав, които са известни като едни от най-красивите в Средновековна България. Монетата е много добър образец за илюстриране на неговото монетосечене, обясни археологът.

Освен откритите жилища има и множество боклучни ями, даващи разнообразен и богат материал, който в случая е предимно керамичен. Тук става въпрос за много голямо количество керамика, от която вероятно ще могат да бъдат възстановени поне десетина съда. Тя е най-вече кухненска, но има и красиви сграфито съдове, охарактеризиращи Търново.

Освен църковния некропол екипът се е натъкнал и на друг некропол, с няколко гроба. Извън тях е открита и странна ситуация, при която в пода на едно от жилищата е намерено леко фрагментирано вкопано гърне, пълно с кости на бебе в анатомичен порядък. Дали това са плодовете на греха или нещо друго, дали е криминално деяние или не, това дете не е погребано по обичайния начин в некропол или по християнски образец, коментира доц. Рабовянов. Това е втори такъв случай на Трапезица. Предходният е разкрит отдавна, но тогава гърнето е в рамките на некропола на църквата, докато тук става въпрос за вкопаване в пода на действащо по същото време жилище, обясни археологът. Според позицията се предполага, че това се е случило в последните десетилетия на 14-ти или началото на 15-ти век – края на столично Търново или първите години от османския период, посочи той.

По време на тазгодишните разкопки археолозите са открили и една сполия – нещо взето от другаде и използвано наново, което е добре позната практика в Търново през Средновековието. Това е фрагмент от антична варовикова колона без надпис, превърната в строителен материал за сграда от османския период. Тя вероятно първо е била част от някоя от околните църкви и след превземането на града и изоставянето на храмовете е вградена в жилищна сграда от новото време, предполага археологът.

Тази година финансирането на проучванията на Трапезица от Министерството на културата е в рамките на проекта, в който екипът кандидатства – около 68 хиляди лева. Според доц. Рабовянов това е достатъчно за провеждане на нормални малки разкопки и за осъществяване на полева консервация, но не и за важни проблеми, като реставрация на разкритото и неговата социализация. Археологът изрази надежда, че Община Велико Търново, като ползвател на този обект с добър потенциал за развитие, ще е по-инициативна в тази посока. „Очевидно е, че разкритото не е малко, като не става дума само за крепостни стени, а за жилищни квартали, манастирски комплекси в североизточната част, дворци в северната част на хълма“, посочи доц. Рабовянов, предава БТА. Според него за такава масивна реставрация нужните суми ще са от порядъка на над 1 милион лева. Всичко трябва да бъде направено поетапно и след предварително изградена концепция, при спазване на определени маршрути, подходящи за туристическия поток, както и с подобряване на цялостната визия на Трапезица, смята доц. Рабовянов.

Предполага се, че площта на крепостта „Трапезица“ е около 70 декара, като очевидно тя е три пъти по-малка от „Царевец“. Това, което е проучено от нея досега е не повече от 12 декара, докато на „Царевец“ по времето на социализма с големи кампании и много средства е проучен на две трети, каза още доц. Рабовянов.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/870664

[Hatshepsut]

Уникален бронзов кръст енкулпион с клетъчен емайл на Богородица е открит на крепостта Трапезица

Археологът доц.Деян Рабовянов: “Освен, че засега е единствен за България паметник от своя вид, той е рядкост и във Византийския културен кръг”

Уникален бронзов кръст енкулпион с клетъчен емайл на Богородица е открит на крепостта Трапезица във Велико Търново.
Проучванията в Южния сектор на средновековния град Трапезица, ръководени от доц. д-р Деян Рабовянов от Филиала на НАИМ – БАН в старата столица приключиха преди дни с разнообразни резултати в изследването на столицата на Второто българско царство.

Работата по обработката на находките и материалите от тях обаче тепърва започна да дава своите резултати. Сред тях особено приятна изненада се оказал бронзов кръст енколпион след почистването от консерватор на находката.

“Така се разкри уникален за България паметник. Върху кръста се появи изображение с клетъчен емайл на Света Богородица в молитвена поза. Освен, че засега е единствен за България паметник от своя вид, той е рядкост и във Византийския културен кръг, от който произхожда. Кръстът е дело на ателие в Константинопол, вероятно между средата на Х и края на XI век”, обяснява доц.Рабовянов.

По думите на археолога тази реликва е имала дълъг живот и е загубена на хълма Трапезица в края на XIV в. като разкрива религиозното богатство, концентрирано в Търново.

“Неслучайно градът е назоваван от съвременниците си Трети Рим и Втори Константинопол именно заради съхраняваните в него мощи на светци и религиозни предмети”, категоричен е доц.Рабовянов.

Той допълва, че експозиционната стойност на кръста енколпион го поставя сред елитни образци на византийското изкуство в големите световни музеи. След пълното му почистване и консервация той ще бъде показан в изложбата “Българска археология 2024”.

Веселина АНГЕЛОВА

https://www.borbabg.com/2024/10/15/unikalen-bronzov-krst-enkulpion-s-kletchen-emayl-na-bogoroditsa-e-otkrit-na-krepostta-trapezitsa/