Археологически находки въ Търновградъ

[Hatshepsut]

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица от екипа на археолога проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН.

Кръстът е реликва, която се е поставяла при строителството и освещаването на храмове през Средновековието, според седмото правило на седмия Вселенски събор от 787 година, посочи Тотев.

Той уточни, че находката е откритата в апсидата на църква 23 в западната част на крепостта. Кръстът е с тегло 75 грама, с височина 11 см, широчина 5,5 см и дебелина около един сантиметър.

Според археолога кръстът е византийска изработка и вероятната му датировка е от втората половина на 12 век.

Характерното за този вид кръстове е, че се състоят от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която е положена част от светия кръст.

Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си завършват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения.

Според проф. Тотев находката е от изключително значение, защото подобни кръстове реликварий, но от бронз са откривани на много места, четири от сребро са изложени в музея в Женева, но до този момент в известната литература не са били описвани златни кръстове с подобно предназначение.

Интересното е, че в хода на разкопките са открити още два кръста - единият нагръден от бронз, другият хоругвен, вероятно от желязо. Три кръста са гравирани върху камъка, част от олтарната маса на църквата. Над тях е изписан надпис на кирилица, който гласи "Цар на Славата", която се свързва с 24-ия Давидов псалм, уточни проф. Тотев.

Църква 23 беше открита в края на септември до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Откритите парченца от стенописите, илюстриращи богатата украса на църквата са в процес на реставрация.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zlaten-krast-enkolpion-e-otkrit-pri-arheologicheskite-razkopki-na-trapezitsa

[Hatshepsut]

За първи път показват пред публика златния кръст от Трапезица

а първи път пред широката публика ще бъде показан придобилия световна популярност златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата бе намерена от проф. Константин Тотев в хоросанова камера зад олтарния стълб в новооткритата Църква №23. Уникалният кръст – енколпион тежи 75 г, датира се към втората половина на XII век и е ювелирна византийска изработка.

Дебютът му пред публика ще стане по време откриването на 10 юли от 17 ч. в Изложбени зали „Рафаел Михайлов" във Велико Търново на изложбата „Стенописите от Трапезица през погледа на художника Васил Димов (1878 -1941)". Само тогава ще може да се видят ценните находки, открити от проф. Константин Тотев и доц. Деян Рабовянов при археологическите проучвания на крепостта Трапезица през миналото лято.

Иначе експозицията включва седем големи маслени копия на стенописи от църквите на Трапезица, които Васил Димов изработва през 1903-1904 г., непосредствено след приключване на разкопките на хълма през 1900 г. Представени са и акварелни рисунки и ескизи, свързани с художествената украса на разкопаните по това време 14 църкви.

Копията, рисувани от художника Васил Димов, имат много по-съществено значение от обикновена художествена документация, тъй като за голяма част от стенописите, открити в началото на ХХ в. на Трапезица, а и за някои стенописни композиции от църквата „Св. св. Петър и Павел", те остават единствената надеждна информация, посочват организаторите.



http://www.desant.net/show-news/50432

[Hatshepsut]

Нова голяма кула разкриват археолозите на Трапезица

Нова уникална по размери и архитектура кула разкрива екипът на археолога проф. д. изк. Константин Тотев на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм.
“Още при почистването попаднахме на това изключително рядко съоръжение. Новата кула е с размери 5,6 м от запад, на 4 м от север, на 3,60 м от южната страна. Тя опира на крепостната стена със специална извивка, където вероятно е имало стълбище и подход към самата кула”, обясни проф. Тотев, който е директор на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Професорът е ръководител на екипа, който проучва автентичната архитектура в участъка, разположен до централния вход за Трапезица. Археологът работи в северния сектор, непосредствено до новоизградената със средства от Азербайджан Западна крепостна стена, за да може реставрацията на защитното съоръжение да продължи. От Министерството на културата са отпуснали 19 000 лв. за разкопки и консервация в северния сектор на крепостта. Експедицията е стартирала преди около 15 дни с почистване на участъка, като в работата участват и алпинисти. Очакваме до две седмици да успеем напълно да разкрием, заснемем и документираме кулата, уточни археологът.
През този сезон той ще продължи проучването на архитектурата и живописта на църква № 23, която беше открита миналия септември. В апсидата на храма м.г. проф. Тотев откри първия в света златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие. Единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега, е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специална малка камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Там екипът е попаднал на още два кръста – единият е нагръден и е изработен от бронз, а другият е метален процесиен. Златният кръст е с тегло 75 г и датира от втората половина на XII век, като се отличава с ювелирната си изработка. Положен е в основата на олтарната маса при началото на строителството на храма през XIII век.
Църква № 23 е разположена непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Многобройните фрагменти от стенописната украса са събрани в около 250 щайги. Сред стотиците парчета, които специалистите изключително прецизно са извадили от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.
Непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са разкрити около 30 гроба. През този сезон ще бъде проучен и некрополът вътре в храма.
Пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. С проф. Тотев работят и археолозите Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта “Хоталич” край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В екипа участват още Галя Тодорова и Венета Славова.

https://www.dnesbg.com/kultura/nova-golyama-kula-razkrivat-arheolozite-na-trapezitsa.html

[Panzerfaust]

Интересно, че при толкова археологически разкопки в Търновград, не са открити досега гробове на български владетели, които по категоричен начин да бъдат приети за такива. Дори за Калоян е много спорно. Вярно, че иманярите и турците са ограбвали и заличавали, но чак пък всичко...

[Hatshepsut]

Златна монета на Йоан III Дука Ватаци откри проф. Константин Тотев на Трапезица

Златна монета от времето на император Йоан III Дука Ватаци откри археологът проф. д. изк. Константин Тотев при проучвания в северния сектор на крепостта “Трапезица” във В. Търново. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети.
Перперата е намерена при проучвания на некропола около новооткритата църква № 23 в нейния североизточен ъгъл. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев, който е директор на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и ръководител на екип, ангажиран с разкопките в този сектор. Първата златната монета е извадена от земята през м.г., но тази е отлично запазена, допълва археологът.
От едната страна на перперата е изобразена света Богородица, която коронясва императора с царствен венец, а от другата има изображение на Христос, седнал на трон. “Йоан III Дука Ватаци е управлявал Никейската империя в периода от 1222 до 1254 г. Именно той е признал независимостта на българската църква и възстановил титлата “български патриарх”. Той е бил женен за дъщерята Елена на Иван Асен Втори. Наличието на такива монети от първата половина на XIII век в столично Търново е поредното доказателство за задълбочените връзки между Никейската империя и българското царство по времето на Иван Асен Втори. Възможно е тази перпера да е от по-късен период, тъй като те са били в обръщение до края на XIV век”, обясни доайенът в нумизматиката проф. д-р Константин Дочев.

Проф. Тотев работи заедно с още няколко археолози, а пом.-ръководители на екипа са директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта “Хоталич” край Севлиево. С тях е и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В експедицията участват още Галя Тодорова и Венета Славова.
Както “Янтра ДНЕС” първи писа, археолозите разкриват на крепостта нова кула, която е уникална по размери и архитектура. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм. В разчистването на кулата се включва екип от алпинисти, които работят под ръководството на археолога Никифор Тодоров.
Непосредствено до северната стена на църква № 23 започва некропол, от който досега са разкрити около 20 гроба, като 7 от тях са на деца, а 6 – на жени. При погребенията е открит интересен инвентар, характерен за градския бит. Сред любопитните и редки предмети е метална щипка за гасене на свещи.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa-zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Откриха 13 гроба в храма с първия в света златен кръст с частица от Христовото разпятие

Екипът на проф. Константин Тотев проучва нов квартал на Трапезица

13 гроба разкриха археолозите в църква №23 на крепостта “Трапезица” във В. Търново, където преди година беше открит първият в света златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата от чисто злато с тегло 75 г бе намерена в апсидата на новооткрития храм и досега няма аналог не само у нас, но и в света. При проучвания в наоса специалистите са открили шест погребения, като три от тях са на деца, а в притвора са попаднали на още 7 гроба, четири от които са детски. При две от погребенията археолозите са извадили от земята и интересен инвентар – желязна коланна тока и посребрени обеци.
Само дарители и знатни търновци, които са заемали специално място в йерархията на средновековния град Трапезица, са били полагани в притвора и наоса на храма, обяснява ръководителят на експедицията проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Негови зам.-ръководители са директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева от музея в Севлиево. Те работят в екип с малък брой опитни работници – 8-10 души, а в хода на проучванията са се включвали още археолози, алпинисти, реставратори и други специалисти. За разкопки и консервация в северния сектор на крепостта през този сезон от Министерството на културата отпуснаха 19 000 лв. Експедицията стартира през август след продължително почистване на терена и скалния венец. Задачите бяха свързани с изясняване фортификацията на Западната крепостна стена, допроучване на църква №23, както и на некропола от северната страна на храма, допълва проф. Тотев.
Храмът е разположен непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е била построена и църквата. През този сезон археолозите са открили нови 403 стенописни фрагмента, които потвърждават направените изводи за живописта на храма. “Тя най-общо датира около втората до третата четвърт на XIV век. На отделни места се забелязват фрагменти с двуслойна живопис, но те очевидно са резултат от съвсем локални преустройства и не засягат цялостната украса. Запазените, макар и с ограничена площ стенописни фрагменти in situ, са от изключително значение за проследяване хронологията на преустройства на църквата, тъй като са затиснати от по-късни градежи. Такива са например пейките в наоса, които насочват и за преправките на южния вход. Открояват се ясно два периода на храма, вторият от които е свързан с добавката на две пейки в притвора и четири – в наоса”, разказва професорът.
При разкопките на некропола от север на църква №23 са проучени нови 40 гроба. Те са подредени в 3-4 реда и най-вероятно са били маркирани с надгробия. Всички погребани са били положени в дървени ковчези, от които се откриват железните пирони. Антропологичният материал е определен от д-р Емили Огден от университета в Ливърпул. “Според предварителните резултати сред гробовете доминират тези на подрастващите и детски индивиди. Гробният инвентар е най-разнообразен – сферични копчета, керамични жетони, железни инструменти, костни апликации, метална щипка за гасене на свещи и др.”, обобщава археологът.
При проучванията на некропола край североизточния ъгъл на църквата беше открита златна монета на император Йоан III Дука Ватаци. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев.
Още в началото на разчистването на скалния венец са извършени нови наблюдения по отношение на крепостната стена. “Установихме следи от неизвестно фортификационно съоръжение, което на пръв поглед изглеждаше като бойна платформа или кула. Разкриването беше извършено с помощта на алпинисти, ръководени от Никифор Тодоров и Ивайло Григоров. Оказа се, че се касае за неизвестна досега голяма кула. Тя е означена с №4 по реда на разкритите от нас досега кули на Западната крепостна стена. Нейните запазени размери са установени при разкопките и технически са документирани от инж. Иван Григоров”, разказва професорът. С изследването на новоразкритото съоръжение се занимава Никифор Тодоров, който вече има опит в откриването и публикуването на подобни съоръжения на Трапезица. Направена е и въздушна фотодокументация чрез дрон.
Кулата №4 е разположена в новоразкрития участък от около 40 м на Западната крепостна стена. Тя е с размери 3,6 на 5,6 на 4 м, а стратегическото ѝ място още веднъж доказва важността на прохода Дервент и необходимостта от неговата отбрана. “При разкриване на стените попаднахме на нов начин на полагане основите на стената. Става въпрос за оставяне на възглавници от пръст малко над скалната основа. Вероятно се касае за технологически прийом, свързан с противосеизмични процеси”, споделя някои от хипотезите си проф. Тотев. От изток на крепостната стена екипът е разкрил подход или стълбище, отвеждащо към кулата. Според Никифор Тодоров все още не е ясно дали това е част от кулата, или жилищна постройка. През последните дни специалистите са разкрили цялото помещение с размери 7 на 3 м, което при всички случаи има връзка с кулата.
Въз основа на стратиграфските наблюдения и откритата архитектура през този и изминалия сезон археолозите стигат до извода, че са попаднали на обособен жилищен квартал край Западната крепостна стена. “Тук след строителството на крепостната стена в края на XII или по-скоро в първите години на XIII век са регистрирани следи от паянтови постройки с огнища, явно с производствен характер. Впоследствие – около средата и втората половина на XIII век, са регистрирани няколко къщи, за чийто характер и използване съдим от разкритите близо 20 боклучни ями. В края на XIII началото на XIV век част от постройките са демонтирани, за да се отвори място за строителството на енорийската църква № 23, както и за разгърнатия около нея от север и юг некропол. От юг на църквата се откроява малък двор, който отделя некропола и църквата от дълга триделна сграда със запазена от север калдъръмена улица, която разкриваме в момента. Постройката е с дебел западен зид – 0,90 м и разпределителни зидове с дебелина 0,70 м. Добре запазен е северният ѝ край. Засега размерите ѝ са 11,70 на 4,50 м”, обяснява проф. Тотев. По думите му новоразкритият участък създава възможност за продължение на реставрацията на Западната крепостна стена в южна посока, с което се изгражда и силуетът на средновековната столица Търновград.

https://www.dnesbg.com/kultura/otkriha-13-groba-v-hrama-s-parviya-v-sveta-zlaten-krast-s-tchastitsa-ot-hristovoto-razpyatie.html

[Hatshepsut]

Разкрит е напълно цял жилищен квартал на Трапезица

След приключване на разкопките на Трапезица за този археологически сезон вече можем да говорим за крепостта като за средновековен град със свои жилищни квартали. Това твърдят тримата археолози от НАИМ при БАН – филиал Велико Търново Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов, които работиха почти едновременно в различни сектори на Трапезица, продължавайки проучванията си от предишни години. Археологическите разкопки започнаха през юли и за всеки един от проектите им бе осигурено държавно финансиране от по 20 хиляди лева, с което бе възстановен ритъмът на проучванията. Днес тримата, заедно с главния архитект на Трапезица Пламен Цанев обобщиха резултатите от тазгодишните проучвания.

Църква № 21 е по-скоро синагога, е новата хипотеза на Мирко Робов

Неговият терен за действие е в югоизточната част на южния склон на Трапезица, където през 2014 г. разкри църква № 21. Това беше работната му хипотеза тогава. През миналата година той за кратко бе на Трапезица, колкото да установи западната граница на църквата. „Там е функционирал един много голям комплекс за обработка на желязо. Самият сектор е върху три тераси. Най-високият е с църква № 3, по средата е портата на феодалния комплекс, където са били разположени ковашките огнища. На третата, най-ниска тераса с условно наречената църква № 21, са били жилищата на железарите, две от които бяха разкрити през настоящия сезон”, уточнява Мирко Робов. Т. н. църква № 21 е шестоъгълна, с внушителни външни размери: 22 на 14,5 метра. Вътрешното пространство само на новоразкритата част през тази година е 267 кв. метра. С откриването на абсида в източната част и бази за колони през този сезон, а и сградата е ориентирана в  посока изток-запад, това навежда на мисълта, че Мирко Робов по-скоро е открил синагога, а не християнски храм. С условието, че това е много трудно да се докаже и предстои внимателен анализ, още повече че такава в Търново досега не е открита от този период. Била е настлана с каменни плочи, затваряла се е с масивна еднокрила врата. Новооткритото в последните дни на разкопките стълбище не я свързва функционално с епископията на Трапезица, а в обратната посока, с улица, минавала между църкви № 3 и № 13. Стенописи не са открити, за разлика от другите църкви, което също клони към хипотезата, че това е еврейски комплекс. Още повече, че всички еврейски топоними са около Трапезица. Сградата е съществувала от 40-50-те години на 13-ти век до падането на Търново. Само през този сезон откритите монети са над 300, във вътрешността на постройката. Друга интересна находка е апликация с двойна котва, с позлата, вероятно украсявала колан. И още - позлатен обков за малка иконка, железни кръстове, оръжия и предмети на бита. 

Разкрит е цял жилищен квартал в южния склон на крепостта

Това са над 2 декара площ, в най-равната и удобна за обитаване част на Трапезица.

Изцяло е разкрита от доц. Деян Рябовянов връзката между една от основните улици на Трапезица изток-запад (между двете порти в южната част на крепостта), както и кръстовище, което свързва с друга главна улица с направление север-юг. „Може да се твърди, че сме разкрили един цялостен възел от градската улична мрежа. Открихме и части от доста големи и представителни постройки, които са разположени около тези улици. Това, че са непосредствено до югозападната порта и това кръстовище, и над средния брой находки показва, че става въпрос не за жилищни сгради, а за такива с други функции. Всъщност, напълно затворихме резултатите, свързани с уличната мрежа на тази част на Трапезица, което показва целенасоченото й планиране и изграждане на кварталите, свързани с нея. Тя датира от началото на управление на цар Иван Александър, а през 70-те години на 14-ти век (управлението на Иван Шишман) е имало ремонтиране или повторно изграждане. Тогава е имало промени и в кварталите. Улиците са с размери между 3 и 3,50 метра, което за средновековен град никак не е малко”, каза доц. Деян Рябовянов.

Тази година той допроучва пространството около откритата от него преди време църква № 22, която се оказа и най-богата на находки. Усилията му били насочени към некропола около църквата и нейния притвора, който бил използван за погребване на голям брой хора, обитаващи квартала. Общо над 140 са разкритите гробове, като през този сезон те са над 70.

Откритите монети в неговия обект тази година са над 400 – повечето сребърни и златни. Сред най-значимите са сребърни монети на Иван Александър и Иван Шишман, златна монета на Йоан III Дука Ватаци – орязана и пригодена към теглови стандарт от 14 век, татарски сребърен пул. Интерес представлява откриването на импортни стоки – фрагменти от селадонов съд, т.е – китайски порцелан, което е рядкост за епохата. Според археолога населението на Трапезица било икономически активно, има белези и за ювелирно производство, макар и такава работилница все още да не е намерена.

Нова бойна кула откри тази година проф. Константин Тотев

Тя е с размери 7 на 4 метра. Над нея се разкрила сграда, която поради металния материал – пирони, скоби, археологът допуска, че би могла да е платформа или стълба към кулата. Нови 40 метра крепостна стена са разчистени и готови за бъдеща консервация.

За трета година той работи на крепостната стена на западната част на Трапезица, около откритата от него миналата година църква № 23. Тя се оказа с много ефектни находки. Там бяха намерени единственият в света златен кръст енкулпион с частица от Светия кръст и най-богатата стенописна украса. Новото, във връзка с тазгодишните разкопки е, че тя се оказала енорийска, свързана с квартала. Открити са и 5 нови постройки, опрени на крепостната стена в този квартал, проучването на който тепърва ще се разгръща. Строителството им е в края на 13-ти век. Те са съборени, за да се направи място за строителството на църква № 23 и за некропол, от който са разкопани 50 гроба. „Този район е бил на по-бедно население и това се доказва от открития тази година инвентар – детски играчки, копчета, железни инструменти”, уточнява проф. Тотев. Въпреки това общо находките са над 200, сред които също има златни монети, характерни за 14-ти век.

Находките общо от Трапезица са толкова много, че всяка година би могло да се подрежда нова изложба в експозицонната сграда на Трапезица. А в над 70 % от територията на крепостта археологически проучвания дори не са започвали. За разлика от Царевец, тук културните пластове са от 50 см до 2 метра. Интересно е още, че досега не са открити монети от османския период, което сочи, че населението се е изселило от този град.

10 процента от средствата за разкопките по правило отиват за консервация – временна и полева, колкото да изтраят находките до следващата година. А разкопките в значителна степен изпреварват консервацията на обектите. От 12 години е плана за консервация и социализация на Трапезица на главния архитект на крепостта Пламен Цанев, но за това са нужни много средства и то всяка година.

https://regnews.net/news/15734809083335/razkrit-e-napalno-tsyal-zhilishten-kvartal-na-trapezitsa

[Hatshepsut]

Възстановиха още един уникален стенопис от последната открита църква на Трапезица

На 80 процента е възстановена стенописната композиция „Възкресение Лазарово” от откритата през 2018 г. църква № 23 на Трапезица, научи в. „Кореспондент” от доц. д-р Дияна Тотева от отдел „Християнско изкуство” в Регионалния исторически музей - Велико Търново. Тя беше на терен от началото на археологическите разкопки и на нея се падна отговорната задача да сглоби огромния брой – около 16 000, стенописни фрагменти. Композицията е добила вида си буквално в началото на 2020 г.

 „Възкресение Лазарово” е с размери 1,3 метра височина и 1,7 метра ширина. Тази големина на сцената е до някъде нормална спрямо самия обем на църквата, смята доц. Тотева. Така, с  композициите „Успение Богородично” (на западната стена) и „Сретение Господне” (на южната), за които в. „Кореспондент” пръв писа, очертаните сцени стават три.

„Ориентир, че това е точно тази композиция, беше една мъничка част от главата на възкръсващия Лазар. Много се надявахме, че фрагментите, които са открити в съответния квадрат и в близки дати, ще дадат резултат, за да може да се събере цялата композиция много по-бързо. Оказа се обаче, че фрагментите са доста по-разпилени, отколкото си представяхме отначало. Намирахме части от тях и в притвора, и в наоса на църквата. Това ни наведе на мисълта, че при падане на стенописите от стената доста от фрагментите са се разлетели из цялата вътрешност на храма”, разказва Дияна Тотева.

„Възкресение Лазарово” в композиционно отношение е традиционно изписана. В лявата част е представена гробницата на Лазар, със саркофага, на който похлупакът е повдигнат. Самата фигура на Лазар е обвита в текстилни ленти и изправена. До нея има фигура на мъж, който е закрил лицето си с ръка, според реставраторката, заради неприятната миризма от разлагащото се тяло. До мъжа е фигурата на Христос, който извършва възкресението. Има и още една група от мъже, която наблюдава чудото с удивление. В нозете на Христос, в молитвени пози, седят сестрите на Лазар – едната обърнала главата си към Лазар, а другата към Христос.

Липсващите фрагменти на композицията са в лявата й част, където е позиционирана мъжката група. Там ще се попълва, ако парчетата не са изначално повредени. Работата продължава, включително и в търсенето на фрагментите.   

Пак в края на миналата и началото на 2020 г. са събрани още няколко композиции с илюстрация на евангелски сцени. Това са „Благовещение”, няколко големи фрагмента с изображение на Исус Христос, вероятно от входа на църквата. Сглобяват се и няколко изображения от северната страна на църквата, където очевидно е бил разположен „Страстният цикъл” като стенописна украса. Има и още едно самостоятелно изображение на Христос, вероятно пак от този цикъл. Почти е оформена композицията „Носене на кръста”, което е подсказано от откритите изображения на воини.   

В хода на работата, която много наподобява реденето на пъзел, Дияна Тотева е открила части и от композицията „Кръщение Христово”, но засега от нея те са много малко.

„Докато се търсят парчета от една сцена, а в съзнанието ми се е запечатала друга, те се носят, за да се попълни следващата. Доста е бавен и мъчителен процесът. Работим изключително на доброволни начала, тъй като тепърва трябва да се търси вариант за целево финансиране по програма за цялостната реставрация. Самото изпълнение и подбора на материалите за поставяне на вече готовите композиции също няма да бъде достъпно и евтино. На следващия етап е изравняването на парченцата откъм гърба, защото стенописните фрагменти са с различна дебелина заради степента на захванатата мазилка. За да легнат на равна основа, те трябва да бъдат изравнени. Затова вероятно ще се търсят и още специалисти, които да помагат, за да се стигне до експонирането”, уточни специалистката.

Църква № 23 на Трапезица, открита от екипа на проф. Константин Тотев, е най-богато стенописваната църква от всички известни до сега на средновековната крепост.

https://regnews.net/news/15818568994529/vazstanoviha-oshte-edin-unikalen-stenopis-ot-poslednata-otkrita-tsarkva-na-trapezitsa

[Hatshepsut]

Гробове от V-VI в. разкриха при разкопки под Царевец

Квартал „Френкхисар“ на средновековната столица Търновград е бил сакрално място в продължени на повече от 2000 години. Това доказват археологическите проучвания на манастир „Успение Богородично”, ранновизантийската базилика и тракийския некропол под Царевец през последния месец на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
В северната част на обекта е разкрита постройка от XVIII век, която е унищожила голяма част от средновековната оградна стена на манастира. Достигнати са най-ранните структури в този участък – две полувкопани жилища-землянки, като са открити дупки от колове на конструкцията им, две огнища, даващи подовото ниво и две средновековни ями.
В южната част на обекта, до стената на базиликата, е достигнато до 8 гроба от XIII век, унищожени от съвременните вкопавания.
Най-интересната находка са регистрираните 3 гроба синхронни с ранновизантийската базилика. „Те се отнасят към V-VI в., а от този период във Велико Търново има разкрито само едно погребение на крепостта Царевец“, посочва археологът Илиян Петракиев.

Новите открития потвърждават тезата за семантиката в района на „Френкхисар“. Мястото е било използвано за погребални ритуали през V-IV в. пр. Хр , впоследствие тук се изгражда ранновизантийска базилика, а след това църква и манастир по времето на Второто българско царство, покрай които се развива некропол, използван до XVI-XVII век.
За първи път в почистване на открития богат керамичен материал се включиха възпитаниците на Училището по изкуства и занаяти в Русаля. Децата с интерес участваха в разкопките по време на еднодневната си практика по история и археология.

https://regnews.net/news/15998251378748/grobove-ot-v-vi-v-razkriha-pri-razkopki-pod-tsarevets

[Hatshepsut]

Археолози откриха резиденция от 13-и век при разкопки на крепостта „Трапезица“

https://durjavnik.bg/

Представителен архитектурен комплекс от 13-и век е разкрит при археологически разкопки на крепостта „Трапезица“, съобщи за БТА доц. Мирко Робов от Археологическия музей с институт към БАН.

Сградата с две крила е разположена в Югоизточния сектор на средновековната крепост, в близост до църква номер 4 и е датирана към 40-те години на 13 век, уточни археологът, който ръководи разкопките в тази част на хълма.
Това е затворен представителен архитектурен ансамбъл с дължина 40 метра и широчина 23 метра, към него има и допълнителна постройка с приблизителна дължина около 14 метра, посочи Робов.

Необходими са още изследвания и консултации с други специалисти, за да бъде даден категоричен отговор какво е било предназначението на тази внушителна сграда, подчерта археологът. Една от хипотезите е, че става дума за представителна архиерейска резиденция, но може да е и представителна светска сграда, смята Робов, но според него това категорично не е манастир или жилищна сграда.

От събраната при разкопките на място сграфитокерамика се вижда, че тя не е била битова посуда, а части от големи съдове и подноси, каза археологът.

Същевременно църква номер 4 е изобразена в една от миниатюрите върху лист номер две на Манасиевата хроника, което показва, че това място още през Средновековието е имало особено значение в столично Търново, посочи археологът.

Според него откритите варовикови колони, капители и други сградоустройствени елементи са добра база откритата сграда да бъде социализирана и да стане част от туристическите маршрути на Трапезица.

Проучването на терена е започнало през 2014 година, когато е имало сондажи, показали индикации за съществуването на мащабния архитектурен комплекс.

[Hatshepsut]

Храм "Свети Димитър Солунски"


Храм "Свети Димитър Солунски" - Велико Търново
Художник: Хенриета Манева

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/v-tsarkvata-vsveti-dimitarv-veroyatno-sa-pogrebani-vladetelite-petar-i-asen.html

В църквата “Свети Димитър” вероятно са погребани владетелите Петър и Асен

Велико Търново е център на националните чествания за 835-годишнината от въстанието на българския народ, довело до възстановяването на българската държава. Бунтът, начело с братята Петър, Асен и Калоян, тръгва от Търновград и постепенно обхваща всички български земи. С тези паметни събития се свързва и обявяването на Търновград за столица на Второто българско царство.

Преди 35 години в чест на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава във Велико Търново кипяло усилено строителство. По това време са изградени Дворецът на културата и спорта, Държавната художествена галерия “Борис Денев” на Боруна, Археологическият музей. Тогава са възстановени музей “Възраждане и Учредително събрание” и църквата “Свети Димитър” в Асенова махала. Рекорд поставя вдигането на Паметника на Асеневци, който е завършен само за 8 месеца. По повод паметната годишнина на 11 ноември 1985 г. за първи път е излъчен и аудио-визуалният спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.

В историческия храм “Свети Димитър” във Велико Търново вероятно са погребани българските царе Петър и Асен. Предположението е на секретаря на Търновското археологическо дружество Моско Москов, който провежда и първите археологически проучвания на паметника. Разкопките започват през есента на 1906 г. и продължават само две седмици. Екипът работи основно в притвора, наоса и двора на църквата. Натъква се на четири гроба, като за два от тях – в северната и южната част на притвора, Москов изказва становище, че са положени братята Асен и Петър. Останките, които открива непосредствено под полилея в наоса, той определя като гроб на архиепископ Василий. Това е първият църковен глава, ръкоположен именно в църквата “Свети Димитър” в края на XII век, обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Той участва в проучванията на обекта през 70-те години на миналия век, водени от неговата майка доц. Янка Николова.
Паметна плоча да бележи мястото на гробовете на великите ни държавници предлага археологът. Той вече е внесъл официално искане за това до кмета и директора на Регионалния исторически музей. Неговото предложение е плочата да бъде положена в притвора, а върху нея да бъде изписан текстът: “Според данните от разкопките през 1906 г., проведени от Моско Москов, в притвора на тази църква са били гробовете на царете Асен и Петър, а в средата на наоса – гробът на архиепископ Василий”. Така ще превърнем този слабо посещаван обект в старата столица в сакрално място за българската история, споделя доц. Робов. През последните месеци той направил компютърна възстановка на фасадата в нейния автентичен вид. По данни по проучванията средновековните майстори са изписали дори фасадите, като във фрескова техника върху тях са изобразени декоративни пана със слънца, кръстове и др.

По думите на археолога този средновековен храм е свързан с най-важните събития в родната история. Счита се, че там през 1185 г. търновските боляри Петър и Асен обявяват избухването на въстанието срещу византийското господство. Преданието разказва как братята разпространили слух, че покровителят на Солун – свети Димитър, е дошъл в Търново да помогне на българския народ да се освободи. Но от историческите извори не става ясно кое точно е мястото, където първите Асеневци вдигат храм, посветен на Солунския чудотворец, пояснява доц. Робов.

Църквата “Свети Димитър” е разположена в подножието на крепостта “Трапезица”, на десния бряг на река Янтра и е най-старият и точно датиран храм в Търново. Построен е върху сакрално за района място, тъй като там са открити останки от две култови съоръжения – едно от късните векове на ранножелязната епоха от VII-VI век пр.Хр. и светилище от късножелязната епоха, свързано с култа към слънцето, огъня и твърдта на племената, които са обитавали тези земи.
Църквата е изградена в годините непосредствено преди въстанието на Асеневци. Някои несъразмерности на архитектурните останки носят белезите на бързото строителство, пояснява археологът. Вероятно градежът започва по късна есен – в деня на храмовия патрон например, когато има обилни валежи. Очевидно заради това теренът поддава, което налага олтарната част да бъде съборена и преизградена върху солиден блокаж. Това прави тази част от храма най-устойчива през вековете на робството и оцелява дори при разрушителното за Търново земетресение от 1913 г. Запазения олтар ни дава възможност да направим своите изводи за отделните архитектурни елементи и устройството на фасадните стени на храма, допълва специалистът.
“Свети Димитър” е пример на представителната църковна архитектура в Средновековно Търново. Построена е по изискан начин и се отличава с изрядната си зидария, позната от църквите в Преслав. С редуването на камък, тухли и хоросан е придаден уникален външен вид на паметника.
Църквата има интересна строителна история. Тя е просъществувала сравнително кратко – около 100 г. след въстанието от 1185 г. След победата на братята Асен и Петър и провъзгласяването на Търново за столица на възобновената българска държава, храмът започва да изпълнява функциите на най-представителния култов паметник. Вероятно там са извършени коронациите не само на първите Асеневци, но и на българските владетели до времето на Иван Асен Втори, сподели археологът. Малко след като Търново е обявено за столица, около църквата е изграден голям столичен манастир, който е най-големият в подножието на хълмовете Царевец и Трапезица с обща площ от над 3,5 декара. Големият северен двор е оформен между храма, източното и западното крила на манастира, а южното крило е с представителни функции. Непосредствено до него от запад е дълбокият 13 м манастирски кладенец. Най-ранните монети, открити в него, показват, че е използван още в зората на Търновското царство.

През третата четвърт на XIII век силно разрушително земетресение унищожава както църквата, така и манастира. Непосредствено след този катаклизъм храмът не е възстановен. По-късно – в средата на XIV век, с материали от руините е построена втора църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда. Тя има два строителни периода и вероятно е изпълнявала гробищни функции, тъй като около храма е оформен голям некропол, който продължава да функционира до началото на XX век. Любопитен факт е, че тухлите за градежа на първата църква са изпичани в пещ, която е функционирала в непосредствена близост северно от църковния строеж. При разкриването на пещта археолозите се натъкнали и на част от произвежданата в нея продукция, като тухлите са с щамполовани върху тях знаци – кръстове и буквите а, в и г, разказва Мирко Робов. Този готов строителен материал очевидно е пренесен при съграждането на втория храм. Част от него е използван при оформянето на подовата настилка, като тухли със съответния знак са поставяни в определени зони на олтара, наоса и притвора. Това е уникален строителен похват, който няма аналог на Балканите, твърди доц. Робов. Подобни начини на строителство са открити в други по-отдалечени места, като например на Кримския полуостров.

Осем години продължава реставрацията на средновековния храм във В. Търново

С мащабните археологически проучвания през 1971 г. започва най-новата история на средновековния храм “Свети Димитър”. Ръководител на екипа е доц. Янка Николова, а неин заместник е Мирко Робов. Разкопките с някои прекъсвания продължават до 1984 г., а резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето, изясняват плана на църквата, строителните периоди и нейната богата външна декоративна украса.
Обемно-архитектурната реставрация на храма започва през 1977 г., въз основа на резултатите от проучванията на доц. Янка Николова. Автор на проекта, който не възпроизвежда оригиналния архитектурен образ на паметника, е покойният архитект Теофил Теофилов. В обновената църква са внесени елементи от търновско-месеврийската архитектурна школа. Арх. Теофилов започва заснемането на обекта и събирането на документи за бъдещия си проект още през 1975 г. Преди време пред “Янтра ДНЕС” той призна, че проучил повече от 50 хил. страници, за да напише концепцията си от 16 листа.
До 1981 г. църквата е вдигната в обем, а довършителните работи по нея продължават до 1985 г. Тогава, по повод 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава, паметникът официално отваря врата като музеен обект. Специалистите експонират в него най-големия столичен манастир, двете тракийски светилища, както и пещта, в която са печени тухлите за изграждането на храма. Там са подредени и останките от най-големия и ранен комплекс за кухненска сграфитокерамика. През 1985 г. в крипта, разположена в северната част на двора, са положени костите, открити при проучването на големия некропол. Над 500 погребения на български християни от Средновековието до Възраждането са открили археолозите в района. Сред тях са и останките на участниците във Велчовата завера. Неосъществена остана идеята на арх. Теофилов храмът да бъде превърнат в паметник на незнайния воин. Археолозите са намерили обезглавени трупове, тела без ръце и крака или пък само разхвърляни крайници. Всички кости са събрани в цинкови ковчежета, но костницата при храма от години е разбита.

По думите на доц. Робов са разработени поне 10 концепции за бъдещето на църквата “Свети Димитър”, но всички те остават само идеи. Най-голяма публичност придобиха намеренията храмът на Асеневци да бъде превърнат в мемориал на въстанието или в гарнизонна църква на военното училище. През 80-те години специалисти от Националния институт за паметниците на културата под ръководството на Боряна Дживджянова почиства стенописните останки и те са експонирани в пълния си блясък за посетителите. Това беше основната причина да не се реализира проектът за интериорна украса, който включваше обличане на стените в мозайка с изображения на царете от Асеневия род, припомня археологът. Концепцията е изготвена от проф. Атанас Божков в екип с Александър Терзиев, проф. Никола Хаджитанев и арх. Теофилов. Мозаечни пана са закупени и доставени от Украйна, а сега се съхраняват във фонда на Държавната художествена галерия във Велико Търново.

През 1927 г. църквата е обявена за народна старина, а през 1997 г. – за паметник на културата с национално значение.

Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
Найден НАЙДЕНОВ

[Hatshepsut]

Откриха гроб на висш духовник, урна с горели кости и златовезан текстил под Царевец в Търново

https://trud.bg/

Проучванията в района на средновековния манастир "Успение Богородично" са дело на археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев

Откриха гроб на висш духовник, урна с горели кости и златовезан текстил в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Квартал „Френкхисар“ на средновековната столица Търновград е бил сакрално място в продължение на над 2000 години. Това доказват археологическите проучвания на дълготърсения манастир „Успение Богородично”, ранновизантийската базилика и тракийския некропол под Балдуиновата кула. Разкопките, които стартираха през 2014 г. са дело на археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

В северната част на обекта е разкрита постройка от XVIII век. В южната част до стената на базиликата, изследователите са попаднали на гробове от XIII век, унищожени от съвременните вкопавания.

Най-интересната находка са регистрираните 3 гроба синхронни с ранновизантийската базилика. Те се отнасят към V-VI в., а от този период във Велико Търново има разкрито само едно погребение на крепостта Царевец. Интерес представлява тухла в гроб № 9 със 7-редов надпис, а в средата е изобразен двоен патриаршески кръст.

"С проф.Казимир Попконстантинов успяхме да разчетем посланието на епиграфския обект, което гласи: "В началото бе словото и словото беше у Бога и Бог беше  слово.То беше в началото у Бога. Всичко чрез него стана и без него не стана". Това е стих от Евангелието от Йоан. Тухлата бе под черепа на мъжки индивид. Такива тухли подвъзглавие са били поставяни в гробовете на представители на висшия духовен клир", обясни проф.Хитко Вачев.

Ученият допълва, че това откритие обогатява знанието за погребалните практики през XIII-XIV век.
"На този етап все още не може да се каже с абсолютна сигурност кой е погребаният, но се предполага, че е поне игуменът на древния манастир. Има хипотеза, че става дума за някой от българските патриарси. Има вероятност да е и висш църковен деец с името Йоан, който да е имал предпочитания под главата му да има текст от светото евангелие от Йоан", сподели още проф.Хитко Вачев.

По думите на проучвателя до гроба е била изградена специална ниша /аркосолий/, в която е било поставено кандило, което да гори постоянно, което отново е било характерно само за висши духовници. 

Новите открития потвърждават тезата за семантиката в района на „Френкхисар“. Мястото е било използвано за погребални ритуали през IV в. пр. Хр., впоследствие е изградена ранновизантийска базилика, а след това църква и манастир по времето на Второто българско царство, покрай които се развива некропол, действал до XVII век.

"От светът на мъртвите, реконструираме какъв е бил светът на живите.Извършен бе сондаж пред западната фасада на базиликата и там излязоха гробове от ранновизантийската епоха. Това са три гроба от VI век. В единият от тях открихме останки от златотъкан текстил, обрамчвал воал, с който е била покрита главата на погребаната жена. Нишките са едва 1/12-та от милиметъра и са от 24-каратово злато, което е доказателство, че районът е бил с богато поселение", уточни проф.Вачев.

Археологът Илиян Петракиев допълни, че са попаднали и на цистов гроб, покрит с каменни плочи, в който е била положена урна с кости, датираща от IV век пр.Хр.

"Направен бе антропологичен анализ на кремираните останки. Установено бе, че това са кости на два индивида-мъжки и женски. Кремацията им е била извършена непосредствено след смъртта. За това свидетелстват напуквания по костите, които са горели заедно с плътта", разкри Илиян Петракиев.

Според проучвателите разкритията във "Френкхисар" имат ограмно значение за науката. Разкопките са извършение благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата и на Ангелин Цачев и Пламен Радонов от Енергийния системен оператор.



Урна с кости, гроб на висш духовник и ранно византийска базилика откриха в местността „Френкхисар“

[Hatshepsut]

Спор за масов гроб от XIV век

Учени изследват хълма Трапезица в Търново

Дебат между откривателя доц. Йордан Алексиев и доц. д-р Мирко Робов

Сериозен спор се завихри между проучватели на крепостта Трапезица във Велико Търново за масов гроб, датиращ от 14 век. Дебатите са между откривателят на гроба доц. Йордан Алексиев и доц. д-р Мирко Робов. Двамата изтъкват различни хипотези за причините на масов мор. В гроба са открити кости на над 60 души от населението на Търново от времето на Второто българско царство. Според доц. Алексиев въпросните търновци са станали жертва на природен катаклизъм най-вероятно на земетресение.

Опонентът му доц. д-р Мирко Робов пък смята, че в гроба са били положени телата на покосени от чумна епидемия.

„Един впечатляващ пример от разкопките на манастира „Св. Иван Рилски” на хълма Трапезица навежда към извода, че тук най-вероятно става въпрос за последствията от чумната вълна в средата на 14 век. Уважавам тезата на ръководителя на обекта е доц. Йордан Алексиев, но фактите сочат друго”, категоричен е доц. д-р Робов.

Той обяснява, че при разкопки западно от църква №8, в приземието на игуменарницата на манастира бил разкрит масов гроб.

“Скелетите се установяват в среда, запълнена, както констатира проучвателя „с големи късове от зидовете, арките и полуцилиндричния свод-камъни, тухлени пояси и бигорови блокове, заедно с хоросановата спойка”. Подът на приземието е оформен върху подравнената скала. Именно непосредствено върху тази скала са и самите гробове”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Той допълва, че свидетелство за екстремната причина за смъртта на тези хора, е ориентацията на скелетите и липсата на християнски погребален обред.

„Ориентацията при отделните скелети е различна, но не в посока изток-запад. Повечето от костите не са в естествения си анатомичен порядък. Част от скелетите са един върху друг. Както отбелязва доц. Йордан Алексиев: „някои от скелетите лежат върху тухли, върху други има паднали тухли, т.е. те са в неестествени пози и положение. Поне три от скелетите лежат „по очи”, информира доц. д-р Мирко Робов.

Според антропологичния анализ, погребаните са очевидно представителната извадка на населението на Трапезица. Така, при 43 от скелетите, мъжете на средна възраст са 21, жените – 7, деца между 7 и 14 години – 3, юноши – 2, деца на възраст под 7 години – 4. Неопределените скелети са 6.

„Масовата смърт е настъпила извън въпросната сграда, еднократно или в много къс отрязък от време, а игуменарницата е употребена за този масов гроб”, казва още доц. д-р Робов.

По думите му причината за тази масова смърт, е била от такова естество, че не е позволила извършването на нормален християнски погребален ритуал. Труповете са били нахвърлени, видно в безпорядък, а на места – един върху друг. При никой от скелетите не са установени следи от насилствена смърт.

“Следователно смъртта е масова, ненасилствена, поразила населението на крепостта едновременно или в много тесен отрязък от време, както и от естество, което е налагало бързо освобождаване от труповете с невъзможност за внасяне на някакъв ред и извършване на християнски погребален обред. Труповете са били нахвърляни и бързо засипани със строителни материали и хоросан от разрушенията на втория и част от първия етаж на манастирската игуменарница”, разсъждава доц. д-р Мирко Робов, който също е един от археолозите, които от години работи на крепостта Трапезица.

Той е убеден, че индивидите в масовия гроб не са жертви на разрушително земетресение или друго природно бедствие. Това не би могло да е резултат и на масово отравяне. Няма установени данни и за насилствена смърт. Налице е видима причина, поради която труповете са били набързо нахвърлени на значителна дълбочина, различна от тази, установена в столичните и следстолични некрополи.

„По всичко личи, че става въпрос за опасна зараза, а начинът на погребване е целенасочено усилие за нейното ограничаване или прекъсване”, изтъква доц. д-р Робов.

Като доказателство на своята теза той посочва чумната епидемия от средата на 14 век. Заразата е била разпространена в нейната бубонна форма, добила известност като „Черната смърт”. От всички сродни епидемии, както в предходните, така и в следващите периоди, тя била най-тежката и опустошителна за населението на Европа – главно поради своите мащаби, но също и със своята злокачественост.

Разпространението на чумата към европейските територии започва от полуостров Крим по странен за военното дело начин, като бактериологично оръжие срещу обсадената през 1346 г. от татарите крепост на Генуа - Кафа. Кафа е кримско-татарското име на Теодосия, разположена на брега на Черно море, на около 80 км от Керч.

„Татарите хвърлили във вътрешността на крепостта трупове на заразени и умрели от чума. Крепостта била панически изоставена и с корабите на бягащите заразата поела необратимо към Константинопол, Месина /Сицилия/, Генуа и Венеция. По свидетелството на Никифор Григора, чумата е изпразвала домовете на заразените. От крайбрежните територии, в които проникнала първо Черната смърт, тя бързо се разпространила към вътрешността на континента. А през 1348 г. вече бошувала с пълна сила в северна Африка, Близкия Изток, Испания, Италия, Франция. С кораб от Бордо заразата достигнала Англия, а след това и Ирландия”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Близо половината от населението на Константинопол било покосено от чумната вълна.

„Вероятно сходен е процентът е и в България, като несъмнено основно са били засегнати най-оживените търговски средища, водещо от които е била столицата Търново.

Активността на чумния бацил силно се ограничава от фактора температура. Т.е. с падането на температурата на околната среда под 15о пандемията губи интензитет. Това прави най-уязвими по-топлите райони на континента, в това число и територията на България. Допълнителен фактор за разпространение на заразата е средищното местоположение с усилен сухопътен и морски трафик на хора”, убеден е проучвателят.

Като допълнително доказателство доц. д-р Робов изтъква, че начинът на погребване в условията на тежката пандемия подробно и образно е описан от Бокачо. Правил се е огромен по размер масов гроб и труповете са били нахвърляни вътре, като гробната яма е била запълвана на пластове, докато се напълни изцяло.

Предстои нов археологически сезон на историческата крепост Трапезица. За разкопки доц. д-р Мирко Робов кандидатства за държавна субсидия. Ако средствата обаче не бъдат осигурени, това ще е трета нулева година.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Епископски жезъл от XIV век показват в новия музей на Трапезица

Епископски жезъл от Средновековието е една от най-ценните находки, която ще бъде показана в новия модерен музей на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Сходен по форма жезъл държи в ръцете си духовникът, застанал непосредствено зад патриарха в известната миниатюра върху лист № 2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, изобразяваща опелото на Иван Асен, син на цар Иван Александър. Центърът за съвременна интерпретация на културно-историческото наследство на историческия хълм ще отвори официално врата на 22 септември, а лентата ще пререже първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева. Музеят ще представя историята на Велико Търново и на Второто българско царство. В 24 витрини посетителите ще имат възможност да разгледат находки, открити от археолозите при разкопките на крепостта през последните години.

Архиерейският жезъл беше открит от археолога доц. д-р Мирко Робов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН по време на проучвания в архитектурния комплекс, разположен около църква № 3. По думите му находката е неоспоримо доказателство, че установеният затворен ансамбъл най-вероятно е епископска резиденция. Интересният артефакт е свидетелство и за това какви знатни представители на столичния елит са обитавали комплекса.
“Този завършек на архиерейски жезъл беше намерен в източната половина на сградата върху пласт заедно с други находки от столичния период на Търново. Изработена е от кост, като общата форма е получена с помощта на струг. Повърхността е богато украсена с пластични мотиви – шест листа, разположени околовръст. Прави впечатление и врязаният орнамент “птиче око”. Отчупена е единствено част от втулката, в която се е втиквала дървената тояга. Очевидно това е причината костената топка да е захвърлена като ненужна, а архиерейският атрибут да бъде подменен с нов”, обяснява доц. д-р Мирко Робов. Той е категоричен, че жезълът е епископски, а установените паралели са малко. Това допълнително показва колко ценна е тази находка, твърди археологът.
В общия план на Трапезица, църква № 3 попада в източната част на тясна тераса, разказва доц. Робов. По план храмът е еднокорабен и кръстокуполен с един притвор. В северната и в южната части на притвора са разкрити две зидани гробници, като северната камера е грижливо измазана. И двете съоръжения са били отваряни, но неизвестно кога – по време на робството или при разкопките на Васил Берон през 1884 г. и на Жорж Сьор през 1900 г. Открити са фрагменти от мраморни надгробни плочи, с които са били покрити камерите.
“Отворените гробни камери и липсващите части от мраморните надгробни плочи не дават възможност да се направят максимално точни изводи за обитателите на комплекс. За щастие попаднахме на архиерейския жезъл, който хвърля важна светлина в тази насока”, твърди археологът.
Разкритият в продължение на три сезона затворен архитектурен комплекс е ситуиран върху две съседни тераси. Върху по-високата от тях – северната, е изградена църква № 3, която по думите на доц. Робов е въздействала като архитектурен акцент. Чрез плочникова настилка тя е свързана с единствената сграда в комплекса – в неговата югоизточна част. С плочник самата сграда е свързана и с портата на комплекса. Портата е оформена като представително съоръжение с дължина на прохода от почти 5 метра, а вътрешността е със сводово покритие. Била стенописана, а фасадата украсена с декоративни керамични елементи. От портата отвежда път, свързвал комплекса с основната артерия на Трапезица – между северната и югоизточната ѝ порти.
Комплексът се простира на площ от над 2,5 декара. Просъществувал е с известни преустройства до края на XIV век. “Плановата и функционалната му характеристика го определя като граждански. Той няма аналог в досегашната градоустройствена картина на Трапезица и силно се доближава до т.нар. болярски комплекс, разположен северно от двореца на крепостта “Царевец”, обяснява доц. Мирко Робов.
Голямата сграда, която е единствена в комплекса, е с внушителни за градоустройството на Трапезица размери – 32 на 8,80 метра. “Оформена е като двуделна. Западната ѝ част е с п-образен план, като открита остава северната ѝ фасада. Като цяло е със стопански функции – конюшня в приземието и складово помещение на горното ниво. Източната половина е предвидена за притежателя на комплекса. Представителен характер е имала северната фасада, обърната към вътрешния двор. Върху дървени колони, поставени върху стилобатен зид е стъпвал обширен чардак”, посочи търновският археолог.

Как е изглеждала епископската резиденция може да се види от архитектурните възстановки на обекта, които е изработил архитект Пламен Цанев. Той твърди, че изборът на това престижно място за изграждането на затворен комплекс е удачен от всяка гледна точка. Терасата е сред най-високите, които предлага билото на Трапезица. Тя е слънчева и хигиенична, с великолепен изглед, включително и към представителните институции на Царевец – двореца и Патриаршията.
Проучванията на комплекса бяха завършени през 2014 г. Последните средства за археологически разкопки на обекта бяха подсигурени от зам.-министъра на културата в правителството Орешарски Велислава Кръстева със съдействието на тогавашния депутат от ДПС Хасан Хаджихасан.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/episkopski-zhezal-ot-xiv-vek-pokazvat-v-noviya-muzey-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Изследват елитен квартал от XIII-XIV век на крепостта Трапезица във Велико Търново

Очакват се интересни разкрития, свързани с жилищата на квартала и сградите с производствено-търговски функции
Трима изтъкнати археолози и през предстоящия сезон ще разгадават тайните на средновековната крепост Трапезица във Велико Търново. Разкопките ще стартират до дни след като Министерството на културата отпусна общо 105 000 лева за дейността на три екипа с ръководители проф.Константин Тотев, доц.Мирко Робов и доц.Деян Рабовянов.

Доц.Рабовянов ще продължи изследването на южния сектор с единствения цялостно разкрит квартал, което е сериозен принос за изясняване характера на градоустройството на древната крепост.

"Ще бъде задълбочено проучването на участъка западно от църква №22, както и на некрлопола. Очаквам интересни разкрития, свързани с жилищата на квартала и сградите с производствено-търговски функции. Има податки, които сочат, че там е действала и ювелирна работилница", коментира доц.Рабовянов.

Като изключително интересен се очертава източният сектор на хълма Трапезица, който придобива характеристика на елитен район на столичната крепост.

"Там не се установява жилищно строителство, нито некрополи, производствени съоръжения и търговски сгради. Комуникационната мрежа е много различна от останалата част на крепостта", споделя доц.Мирко Робов, който проучва въпросния район на калето.

Археологът допълва, че във времето са установени два големи затворени комплекса. Северният, който затваря площ от около 3 декара, има светски характер. Бил е обитаван от високопоставен член на столичната аристокрация.

"Установена е сградата на собственика с прилепена към нея и сервизна част.От нея отвежда алея през представително оформена порта. Алеята е пряк излаз към основната улица в крепостта", разяснява доц.Мирко Робов.

По думите на проучвателя през миналия сезон южно от този ансамбъл, около църква №4, е бил установен нов затворен комплекс като устройствената му схема наподобява тази на столичните манастири.

"Някои елементи обаче го отдалечават от градските манастири и го определят като архиерейска резиденция", уточнява доц.Робов.

Изследователят прави извод, че въпросният сектор е бил резидиран от високопоставени светски и духовни лица. Археологът допълва, че предстои пълното изясняване и допълване на плана на църква №4 с евентуално странични галерии.

"Двата комплекса са изтигнати върху терен, където са работили железари от край на XII до 30-те години на XIII век. От този период датира градежа на въпросните комплекси, които са просъществували до падането на Търново под османско владичество и когато е ликвидиран столичният елит", подчертава доц.Мирко Робов.

Третият сектор на крепостта Трапезица ще бъде изследван от екип с ръководител проф.Константин Тотев. Това е районът около църква №23, където при предходните разкопки бяха открити уникални и изключително добре запазени стенописи, както и множество находки с висока експозиционна стойност. Сред тях имаше позлатен кръст, ценни монети, накити и др.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

УНИКАЛНИ НАХОДКИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Археолози откриха болярски накити и сребърни монети от 13-15 век



Болярски златни наушници, инкрустрирани с перли и скъпоценни камъни бяха открити в Южния сектор на Трапезица от екипа на археолога доц. Деян Рабовянов.

Аристократичните накити са с общо тегло около 50 грама и са изработени с изключителна прецизност, което означава, че вероятно са се ползвали от представители на висшата аристокрация в Средновековния Търновград през XIV век, каза пред журналистите в пресклуба на БТА във Велико Търново доц. Рабовянов.

Интересното е, че те, заедно със златен пръстен от същия период, са били открити в тайници на жилища, обитавани през XV век, което е било изненадващо за екипа.

Единият наушник е открит във фуга на зид между два камъка. Той е типичен за XIV век. Според данните с които историците разполагат от други находки, включително и от ктиторски портрети от Долна Каменица в Сърбия, се вижда, че жените от висшата аристокрация са носели такива накити, които са поставяли върху главата си за украса.

Странно е как тези предмети са попаднали в жилища, обитавани през XV век, посочи Рабовянов.

Според него вероятно това малко скрито съкровище е било придобито от своя притежател при завладяването на Търново от османците през 1393 година като плячка.

Тази находка, освен високата художествена и ювелирна стойност има важно значение за историческата наука, защото чрез нея се поддържа хипотезата, че до Югозападната порта на крепостта е продължил да съществува малък квартал и след падането на крепостта след тримесечна обсада на средновековната българска столица.

"Нямаме преки данни все още, но предположенията са, че това е било население съставено от завоевателите на Търново", посочи Рабовянов.

Той уточни, че археолозите са разкрили площ от 250 кв. м., обхващаща четири жилищни сгради и част от некропола на църква номер 22, като са открили повече от 600 различни артефакти, от които над 430 средновековни и турски монети.

В хода на проучването е било открито и жилище от къснобронзовата епоха- добре запазено, което е сравнително рядко явление в Северна България.

Имало е разнообразни археологически ситуации, включително открито малко керамично гърне с три яйца в него, поставено в пода на жилището по време на строителството му - пример за средвновековни магически ритуали, смята Рабовянов и припомни, че подобен случай е имало при разкопките през минали години.

Той уточни, че това е дванайсетият поред археологически сезон, в който се проучва тази най-видима за посетителите част от втората по големина средновековна крепост в Търновград.

https://www.vesti.bg/bulgaria/novo-otkritie-boliarsko-zlato-na-trapezica-6129027