Археологически находки въ Търновградъ

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Да научим повече: Какво ни разкрива Трапезица?

За находките от този сезон разказа археологът Мирко Робов

От доста години вторият по значение хълм във Велико Търново – Трапезица, е предизвикателство за археолозите във всички аспекти - и като история, и като бит, и като култура. Артефактите, открити до момента в крепостта, дават доказателства, че на хълма са се намирали и много църкви, в една от които мощите на Св. Иван Рилски са престояли няколко века, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.
Историческите отговори на археолозите дават познания за богатите и знатни хора, живеещи на Трапезица в богати къщи с уникална архитектура. Чрез мост над Янтра крепостта се свързвала с отсрещната – Царевец. Пътят към моста бил изсечен в скалите, а защитата на крепостта била естествена – от трите си страни хълмът е заобиколен от буйната Янтра. Общо четири входа водели до вътрешността на крепостта Трапезица, но главният бил от юг.
През годините много археологически екипи проучват хълма-крепост под ръководството на Мария Долмова, доц. д-р Константин Тотев, д-р Константин Дочев, Деян Рогозанов, Мирко Робов. През 2012 г. доц. Тотев сподели за обещанията на финансовия министър Симеон Дянков и кмета на Община Велико Търново Даниел Панов големият проблем, свързан с консервацията и реставрацията на откритията на Трапезица, да бъде решен, като за целта бъдат осигурени близо 2 млн. лева.

   

При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на двореца на първите Асеневци - огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори. Дворецът е датиран от края на XII в.
През февруари тази година стана ясно, че пари за консервация на археологическите находки няма, а дворецът на първите Асеневци се руши.

За откритията при последните разкопки разказа Мирко Робов, който работи този сезон с екипа си на крепостния средновековен хълм. Разказът му започна с предистория.
По думите му на Трапезица е проведена втората археологическа експедиция при основаване на Търновското археологическо дружество през 1884 г. от секретаря на дружеството д-р Васил Берон. Става дума за църкви с номера 3 и 4 в югоизточния сектор. Повторно там е копал Жорж Сьор през 1900 г., за което има епиграфски паметници. Участници в тези разкопки са увековечили това, издрасквайки годината и имената си върху камък, намерен при самите проучвания.
През 2007 г. Робов подновява разкопките. Тогава на терасата, западно от църква номер 3 (това е една от високите, слънчеви, хигиенични, с изключително добър изглед тераси), е установено оградено пространство с площ над 2,5 дка. Археологът ориентира работната си хипотеза в посока, че това е вторият манастир на Трапезица. Веднага логично възникнал дебатът: "В кой от двата манастира на Трапезица са били мощите на Св. Иван Рилски между 1195 и 1469 г.?"
През настоящия сезон обаче се оказало, че някои от най-важните елементи, без които един комплекс не може да бъде манастир (монашеските килии и трапезарията) отсъстват от застройката. Визирана е друг тип планова схема - църква, оградено пространство и една много голяма представителна сграда, което отдалечава комплекса като устройство от манастирите и го доближава до т. нар. болярски комплекси и представителни феодални резиденции. През следващия сезон предстои да се доизясни дали е със светски характер или има църковен сан.
Зиданите гробници в притворна църква номер 3, с мрамор надгробие над тях, са били разграбени още през вековете на турското робство и до нас не са достигнали сведения какви видни персони са намерили вечен покой именно в тези зидани гробници. Те по правило са за висши представители на столичната аристокрация, уточнява Робов и допълва, че такива има в дворцовата църква, патриаршеската на Царевец, църквата "Св. 40 мъченици". Такива две има и в притвора на църква номер 3, а от мраморните надгробия са запазени смао фрагменти.
Археолозите са намерили и няколко печата, които по право също дават информация за обитателите, но са силно заличени. Очакванията им са през следващия сезон да попаднат на по-добри артефакти. Интересна находка при последните разкопки се оказал един завършек на архиерейски жезъл, което дава основание на експертите да предполагат, че може да са попаднали на резиденцията на епископ на столично Търново Василий. Той е бил ръкоположен като такъв в църквата "Св. Димитър" именно в източното подножие на Трапезица. Освен това съпъства мощите на Св. Иван Рилски от Кръстец до Трапезица, където били положени в нарочно изградена за целта църква. Твърде е възможно и това да се окаже първоначалната резиденция на първия за Търново столичен архиепископ.
Находките при последните разкопки са много интересни - над 400 монети, които за един комплекс не са толкова много, но за площ от 260 кв. м. показват едни много сериозни материални възможности на обитателите комплекса. Сред откритията има част от оловно ковчедже за съхранение на монетите и понеже е оловно, стените му са приклещили част от съдържанието вътре. На една малка площ са запазени около 15 монети, група от подглазурни монограми, които имат отношение към храмовия патрон на църквата.
Немалък интерес представлява единствената голямата представителна постройка. Чрез плочникова настилка тя е свързана с портата, през която се е влизало в комплекса. Това я извежда като основна по значение сграда и структурообразуващ елемент за целия комплекс. Друга плочникова настилка директно я свързва и със самата църква. Тя се е състояла от две части. Според находките първата е свързана с портата, отдолу в приземието е конюшна. На второ ниво са били складови помещения. Основната сграда е с размери 20 м на над 8 м.

"Пълното изясняване предстои през следващия сезон, ако имаме и отношение, и разбиране. Въпреки трудното финансово състояние на държавата ние показахме, че и с по-малко пари може да работим пълноценно, ефективно, резултатно. Несъмнено и догодина ще има резултати, стига да бъдат отпуснати нужните за това средства." каза за финал на разговора Мирко Робов.
В края на януари започна изграждането на първата в България зъбчата железница, която ще качва туристите на хълма Трапезица само за 3 минути. С новата атракция туристите ще се качват на 65 метра височина по наклон 135 метра, като тръгват от старата гара Трапезица и стигат до западната част на хълма. Съоръжението ще се изтегля по релси с носещо въже, а релсите ще бъдат монтирани на подпори върху земята върху 12 фундамента.
По проект на Министерството на културата 4,833 млн. лв. за Трапезица се осигуряват по ОП "Регионално развитие”. Освен туристическа инфраструктура за достъп до историческия хълм, проектът включва изграждане на подпорна стена, а предвиденото художествено осветление вече също е факт.

http://sever.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Пръстен печат с позлата от XIV в. откриха археолози на Трапезица

Византийски пръстен печат с позлата от края на XIV век откри археологът гл.ас. д-р Деян Рабовянов при разкопки на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Върху накита е запазен надпис на гръцки език, от който става ясно, че той е принадлежал на някой си Леонтий. Вероятно собственик на пръстена е бил чужденец, пребивавал по това време в българската столица, но не може да се изключи възможността да е попаднал в Търново и като военен трофей, не скри предположенията си специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Бижуто е отлято от медна сплав – бронз, като върху повърхността му е нанесен дебел слой позлата, която сега е запазена по вдлъбнатините на гравировката и вътрешността на халката. Върху кръглия щит на пръстена са гравирани два концентрични кръга с надпис между тях, на който се четат думите “Той (аз) Леонтий”. Буквите са прецизно гравирани, като началото е отбелязано с осемлъчева розета. В централния кръг е изобразена лилия, изпълнена със същата прецизност като надписа. Растителен мотив украсява и рамената на пръстена”, обяснява Деян Рабовянов. Заради технологията на изработката и характера на декорацията той е категоричен, че находката датира от края на XIV век. Прекрасно изпълнената гравировка го изравнява по качество с пръстените, направени от злато, и подсказва, че е направен в специализирано златарско ателие във византийската столица Константинопол.
От групата византийски пръстени печати, към която принадлежи откритието на Трапезица, са известни само няколко екземпляра от България и Балканите. Това е и осмият средновековен пръстен печат с надпис на гръцки език у нас.
Макар и с намалени средства разкопките в южния сектор на средновековния град Трапезица продължиха и през този сезон, а техен ръководител е гл. ас. д-р Деян Рабовянов. Пръстенът е открит в новоразкрита 11-а поред сграда, която е част от голям жилищен квартал от втората половина на XIV век – времето на управление на царете Иван Александър и Иван Шишман. Жилището, върху чийто под е намерен накитът, е едно от големите с предполагаема площ от около 80 кв.м и оформя северозападната част на квартала. Големите му размери и масивният градеж подсказват за сравнително високите възможности на неговите обитатели.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/prasten-petchat-s-pozlata-ot-xiv-v-otkriha-arheolozi-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново

Велико Търново. Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Тя е от времето на император Йоан III Дука Ватаци [1222-1254]. Това разказа за Радио „Фокус” – Велико Търново археологът доц. д-р Константин Тотев. Монетата е използвана, но е добре запазена. На нея от едната страна е изобразен императора, коронован от Св. Богородица, а от другата й страна има изображение на Христос, седнал на трон. Тя е открита по време на археологическите разкопки, които се провеждат южно от църквата "Св. 40 мъченици". „Такива моменти са откривани и от археолози от Варненския музей. От времето на Константин IX Мономах [1042-1055] също за открити 3-4 византийски монети, при проучванията на манастирския комплекс „Св. апостоли Петър и Павел”, ръководени от Хитко Вачев и Николай Овчаров”, обясни още археологът. Тези златни пари се използват през цялото средновековие. Специално за находката, открита край „Св. 40 мъченици”, не може да се каже дали те е свързана с комплекса на църквата и манастира. „Теренът е много труден за проучване, защото е много стръмен и наклонен. Докато не се стигне до сериозна дълбочина, не могат да се откроят напластяванията от различните периоди”, каза още доц. ц-р Константин Тотев. Към момента археолозите са достигнали до участък от Ранновизантийсата стена и проучванията са свързани с тази епоха.

http://www.focus-news.net/news/2014/08/26/1958464/zlatna-moneta-ot-rannovizantiyskata-epoha-beshe-otkrita-kray-tsarkvata-sv-40-machenitsi-vav-veliko-tarnovo.html


В статията е допусната грешка, ранновизантийска епоха е от IV до VII век, а откритите монети са от XI и XIII век 

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Неизвестна средновековна църква в старата столица разкри Хитко Вачев

Фрагментиран надпис може да каже кой е бил патронът й

НЕИЗВЕСТНА ДО МОМЕНТА СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА, ОКОЛО КОЯТО ВЕРОЯТНО ИМА МАНАСТИР, РАЗКРИВА АРХЕОЛОГЪТ ПРОФ. ХИТКО ВАЧЕВ. Той работи вече десетина дни в квартала под Царевец, известен на търновци като Френкхисар. Разкопките са в най-източната част на квартала.
Голяма част от архитектурните останки на църквата е разкопал вече археологът. От това, което е видял и проучил в писмените източници, той е убеден, че храмът е функционирал вероятно през XIII – XIV в. Към този период го насочват и архитектурните особености, и запазените стенописи, и украсата по стените. „Със сигурност църквата е имала няколко преустройства, но тепърва предстои да уточняваме кога точно са били извършвани те”, коментира проф. Хитко Вачев, археолог към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Точно на Кръстовден той навърши 55 г. и не крие, че е щастлив от това, че точно на рождения си ден може да се похвали с нова църква.
Около 3000 стенописни фрагмента е събрал до този момент Хитко Вачев. По тях има запазена орнаментика. Те трябва да бъдат почистени и реставраторите да опитат да ги подредят като пъзел, за да видят реалната стенописна украса на храма.
ПАРЧЕТА С НАДПИС Е ДРУГАТА ГОЛЯМА НАХОДКА НА АРХЕОЛОГА. „Много е фрагментиран този надпис, но се надявам колегите в реставрационната ни лаборатория да успеят да го сглобят поне отчасти. Много се надявам и вярвам, че този надпис ще ни каже патрона на средновековната църква”, признава Хитко Вачев. След това уточнява, че според историческите сведения, достигнали до нас, в района на Велико Търново има неразкрити все още поне четири - пет манастира и някои от тях са свързани с култа към Богородица.
20 метра е дължината на църквата, в която Хитко Вачев работи заедно с колегата си Илиян Петракиев, който е зам.-ръководител на експедицията, с реставратора Петър Първанов и с работници, които дълги години са с него по разкопки.
След дългогодишни изследвания на исторически документи археологът се е захванал с проучване на мястото. Десетилетия наред там са правени поредица от археологически сондажи, но Хитко Вачев е първият, който достига до църквата. „За Френкхисар дълго време се считаше, че е бил кварталът на чуждестранните търговци. Обаче аз съм склонен да оспоря това твърдение, след като толкова време вече проучвам Дубровнишката и Арменска църква във Велико Търново. Да, такъв квартал е имало и е много по-логично той да е ситуиран точно около Дубровнишката църква”, обяснява проф. Вачев. Писмените извори са малко и са лаконични, но те му дават основание да смята, че кварталът, наречен Френкхисар, е заемал по-различно място в градоустройството на средновековната столица Търновград. „Много сигурно е, че този квартал е бил обитаван от население, което принадлежи към сравнително ниска социална прослойка.
ТОВА Е 11-ИЯТ МАЩАБЕН ОБЕКТ, КОЙТО ХИТКО ВАЧЕВ РАЗКРИВА В 30-ГОДИШНАТА СИ КАРИЕРА НА АРХЕОЛОГ. Той е работил на Царевец, на крепостта Раховец, арбанашките църкви „Рождество Христово”, „Архангели” и „Св. Димитър”, църквата „Св. Атанасий” в Горна Оряховица, бил е на Перперикон. Негови са проучванията на Арменската църква, която след това е била ползвана и от дубровнишките търговци. Той работи и в манастирския комплекс „Св. св. Петър и Павел” и църквата „Св. Иван Рилски” във Велико Търново. Междувременно е консултант и на разкопките на Калиакра, столицата на Добруджанското господство. Арбанаси обаче остава голямата любов на археолога. Той има написани три монографии. В тях е събрал проучванията си, които успяха да променят представите за това уникално селище.
„Поне 10 години работа има на новия обект. Почти съм убеден, че там злато не е заровено, затова и иманяри няма. Легенди за гърнета с монети за това място не съществуват, а аз съм изчел всяка написана страница”, категоричен е Хитко Вачев. В момента той работи с пари, осигурени от Министерството на културата.

https://borbabg.com/?action=news&news=37351

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Странноприемница от времето на Иван Шишман откриха на „Трапезица”

Колективна находка от 180 керамично-декоративни панички откри археологът гл. ас. д-р Деян Рабовянов на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Керамичните елементи са част от задължителната външна украса на храмовете в старопрестолния град през Второто българско царство. Находката е намерена в жилище, разположено близо до Южната крепостна стена. Неговият стопанин вероятно е бил занаятчия и е произвеждал керамична продукция, най-вече декоративна църковна украса.
“Сред находките има три различни модула панички, украсени със зелена глазура. Древните майстори са ги използвали, за да подчертаят арки и прозоречни отвори по църковните фасади, като обикновено ги подреждали във формата на дъга. Намерените в жилището елементи така не са и влезли в употреба, но броят им е достатъчен за украсата на една средна по размери църква”, обясни Деян Рабовянов. В същата сграда грънчарят вероятно е имал и работилница, защото в друго помещение археологът и неговият екип са попаднали на друга колективна находка от около 20 панички. Майсторът е изоставил имота си след падането на града под османска власт в края на XIV век, а готовата продукция е непотребна, защото турците вече не позволяват градежа на нови храмове, допълва д-р Рабовянов.
Специалистът от местния филиал на Националния археологически институт с музей при БАН проучва Южния сектор на втората цитадела на столичния Търновград. Вчера той приключи своя седми пореден сезон на Трапезица. За проучванията му бяха отпуснати около 22 000 лв., които са част от държавната субсидия за археология, предоставена от Министерство на културата. “Паралелно с разкопките успяхме да направим полева консервация и частично засипване на разкритата архитектура. По този начин гарантираме нейното съхраняване, за да може един ден при реализиране на идеята за ефектно художествено осветление и експониране на тази част от Трапезица, кварталът с неговата архитектура също да бъдат представени”, не скри удовлетворението си д-р Рабовянов.
Голяма постройка от втората половина на XIV век е другото голямо откритие на археолога от последния сезон. Сградата оформя северозападния ъгъл на квартала върху южната тераса на историческия хълм. Тя е заемала пространството между една от главните улици на Трапезица и малък площад, а на площ се простира на около 150 кв. м, което я прави една от най-големите не само в квартала, но и в крепостта. Археологът е разкрил няколко просторни помещения с плочникова настилка в приземието, свързани с четири широки входа, а те водят към главната улица и към страничните алеи. “Това подсказва, че вероятно става дума за странноприемница или подобна сграда с търговски и икономически функции. Добрият градеж, голямата площ и многобройните находки, които са повече от 200, доказват високия социален статус и имотно положение на нейните собственици”, категоричен е археологът. На база на намерените монети той определя, че странноприемницата е построена през 70-те години на XIV век, т.е. в началото на управлението на цар Иван Шишман, а животът за нея е приключил с напускането на града в самия край на XIV век.
Под нивото на сградата екипът на Деян Рабовянов е разкрил структури от каменно-медната и ранножелязната епохи. Той и хората му са попаднали още на многобройни ями за смет, землянка и некропол от XIII век. Това е периодът на създаване и утвърждаване на Трапезица като градско ядро. “Оказа се, че сградата е построена върху изоставен некропол, от който успяхме да проучим 5-6 гроба, а в някои от тях бяха запазени дори дървените ковчези. При едно от погребенията, вероятно на младо момиче, попаднахме и на златосърмен текстил”, разказа археологът.
Над 400 монети и много любопитни предмети от бита, облеклото, занаятите и военното дело в средновековния български град е открил на обекта д-р Рабовянов. Сред тях има ножове, прешлени за вретено, много керамични съдове, а някои от тях вече са предоставени за консервация и реставрация в лабораторията на Регионалния исторически музей. Според археолога интересни сведения носят и проучванията в района зад малката порта на Южната крепостна стена. Тази предназначена само за военни излази потерна е била разположена в трудно видима част на крепостта и е трябвало да осигури възможност на обсадените да атакуват в гръб евентуалния нападател на голямата Югозападна порта на Трапезица. Потерната е зазидана вероятно в смутния за държавата период след смъртта на цар Константин Асен, обхванал последните две десетилетия на XIII век.
В края на поредната експедиция специалистът вече е наясно с очертанията на жилищния квартал и времето на неговото съществуване. Той се е развил върху едно от най-удобните места на Трапезица – южната тераса, която е най-близо до реката и е най-южната точка на хълма. Разположен е между крепостната стена от юг, главната улица на Трапезица на север и порта и друга по-малка порта на запад и изток. Само в проучената си площ кварталът обединява около 15 сгради, два малки площада и вътрешни алеи.
“Застрояването му започва около 1350 г., в средата на управлението на цар Иван Александър. В определен момент, вероятно заради необходимостта на местното население да потърси защита в укрепените части на града по време на турската заплаха, започва изграждането на нови жилища. Това става по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Тези къщи заемат всяко свободно пространство в квартала, като по този начин нарушават първоначалната планировка. За да се използва максимално мястото, някои от домовете са с трапецовидна форма, други имат извити стени”, твърди д-р Рабовянов. По думите му компактното застрояване показва желанието на столичните обитатели максимално да използват този най-удобен за строеж терен, което е довело до пренаселеност.
Според археолога понятието “квартал на богати или бедни” не съществува. Той е категоричен, че населението на Трапезица не се деляло според социалната си прослойка, тъй като те са попадали на жилища от 20-25 кв.м до 180 кв.м само единият етаж. Не само размерите на сградите, но и откритите в тях находки показват, че там е живяло проспериращо и образовано население от търговци, занаятчии, а вероятно и от духовници и военни. Жилищата обикновено са съчетани с търговски и занаятчийски работилници, а някои от тях са били двуетажни. Първият етаж се отличавал с монолитен градеж от ломен камък със стени, дебели до 60 см, а вторият етаж бил с паянтова конструкция.
Този квартал на южния склон, както и цяла Трапезица, са били напуснати организирано в самия край на XIV век. Местните жители са взели със себе си дори по-голяма част от строителните материали, използвани при градежа на къщите.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/strannopriemnitsa-ot-vremeto-na-tsar-ivan-shishman-razkri-arheologat-deyan-rabovyanov-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Уникални разкрития на проф. Вачев в Търново!

Златни накити на знатни аристократи от средновековието откри при разкопки на Богородичния манастирски комплекс в местността "Френкхисар", източно от Царевец във Велико Търново археологът проф. Хитко Вачев.

Находките са златен пръстен с инкрустиран и обработен до съвършенство аметист, масивни златни обеци и златно копче от дреха. Едната обеца принадлежи на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век разкрити при проучванията. Стояла е на дясното му ухо.

"Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Обеци са носили висши български аристократи, заемали най-висшите постове в армията", посочи проф. Вачев. И уточни, че още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичали осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.

Другите златни накити - обеци и пръстен са на знатна дама и вероятно ктитор /дарител/ на манастира.

Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гроба на аристократката е от XIV век, а на военачалника от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.

Обещани са 30 000 лева от държавата, които ще отидат за ДНК анализ на всички открити в притвора кости. Проф. Вачев ще търси доказване на родствена връзка на погребаните с династията Асеневци.

Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на друг мъжки индивид, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, който тепърва ще бъде изследван.

Богородичният манастир не е изграден на празно място. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат че на това място е издигната в рамките на късната Античност, постройка с култово предназначение.

Църквата е същестувала от втора четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта степописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел".

Църквата може да бъде възстановена почти изцяло визуално, с 3D, казва още проф. Вачев.

Зимата обектът ще бъде консервиран и ще разполага със защитно покритие.





http://sever.bg/

Търсят с ДНК царско потекло на болярин

Български аристократ от династията на Асеневци  може да се окаже погребан в новооткрит храм край Царевец. Става въпрос за църквата "Света Богородица" в местността Френкхисар, където продължават проучванията на проф. д-р Хитко Вачев. В една от зазиданите гробници археологът е открил следи от погребение на видимо знатен болярски род. В едно от гробните места са намерени масивни златни обеци, пръстен с внушителен аметист и части от дрехи с пришито златно копче.
Новооткритият храм съперничи по достолепност на "Св. 40 мъченици" и на "Св. Петър и Павел". Църквите са били строени в четирите посоки на света около града, за да го закрилят, разказват историците. Разкопките в средновековния  манастир, разположен в подножието на крепостта "Царевец", стартираха преди няколко месеца и още от началото обещаваха уникални разкрития.  Накитите от злато са били намерени в зазидана гробница в притвора на манастирския храм, който вече със сигурност може да бъде назован  "Успение на Пресвета Богородица". Бижутата се отличават с ювелирната си изработка и вероятно са били притежание на високопоставена дама от търновския царски двор. Златният пръстен е украсен с полускъпоценния камък аметист.
От писмените извори е известно, че през столичния период в Търново е имало три Богородични манастира, а проф. Вачев сега е открил един от тях. Храмът е изграден през 30-те години на ХIII век по времето на цар Иван Асен Втори. Светинята най-вероятно е продължила да съществува и през XIV век и вероятно се саморазрушава век по-късно. По думите на професора този манастир е упоменат в "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
По време на проучванията археологът от Регионалния исторически музей е открил около 4000 фрагмента от стенописната украса на храма, които датират от XIII и XIV век. Повече от 700 са късчетата от мозаично изображение на Св. Богородица, изработено от стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Сред интересните находки е и частично запазен надпис, върху който се чете думата "цар". Върху пълното разчитане на надписа вече работи проф. Казимир Попконстантинов.
Най-интересна за археолозите е едната златна обеца, принадлежала на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век, разкрити при проучванията. Украшението е било поставено на дясното му ухо. "Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Носили са ги български аристократи, заемали най-високите постове в армията", обяснява проф. Вачев. Още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичили осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.  Другите златни накити - обеци и пръстен, са на знатна дама и вероятно ктитор  на манастира, смята археологът.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гробът на аристократката е от XIV век, а на военачалника -  от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещаните допълнителни средства от държавата в размер на 30 000 лева ще отидат за довършване на проучванията и за изграждане на защитно съоръжение. Средствата за ДНК анализ на всички открити в притвора кости ще трябва да се търсят тепърва. Те трябва да отхвърлят или докажат  родствена връзка на погребаните в църквата с династията Асеневци. Въпреки че никъде не съществува подобно ДНК за сравнение, ако се натрупат достатъчни емпирични данни, може да се предположи, че всички погребани са принадлежали към царското семейство. Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на мъж, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, с издълбан върху него кръст. Текстът най-вероятно е молитва, но до няколко дни проф. Попконстантинов ще разчете посланието, което е доста пострадало от времето.  Богородичният манастир не е изграден на празно място, смятат археолозите. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат, че на това място е издигната в рамките на късната Античност постройка с култово предназначение.  Църквата е съществувала от втората четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта стенописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел". Църквата може да бъде възстановена почти 1:1, смята и директорът на РИМ Иван Църов, а като за начало може да бъде представено и визуално с 3D графика.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=24643

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози разкриха голяма църква на хълма Трапезица

Специалисти откриха нови археологически находки на хълма Трапезица в старата столица Велико Търново – най-голямата кръстокуполна средновековна църква от времето на Второто българско царство и бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър [1331-1371].
Предполага се, че църквата е от средата на XIII в.
При разкопки в югоизточната част на царския хълм Трапезица археолозите попадат на прецизно обработени камъни, подредени в точни редове. Учените твърдят, че това е част от 19-ата църква на хълма, с внушителни за времето си размери.
"Дължината ѝ е около 17 метра, ширината ѝ е около 9 метра, което я прави една от най-големите, ако не е и най-голямата църква на Трапезица. Надяваме се, че през следващия археологически сезон ще установим строителната хронология, точния план на църквата и най-важното - евентуално зидани гробници в нейния притвор така, както е в съседната от север църква номер три", обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов, цитиран от NovaNews.bg.
През изминалия археологически сезон учените разкриха на хълма и масивна варовикова колона. Година по-късно се оказва, че тя е част от новоразкритата кръстокуполна църква. Предполага се, че в храма има ценни находки в запазени гробници, тъй като, за щастие, църквата е останала непокътна от иманяри.
"Ние се намираме на едно място, което е видимо откъм най-натоварения посетителски маршрут на Царевец, тоест площадът пред Царевец и подхода към двореца и патриаршията, тоест, разкриването и експонирането на архитектурни паметници тук обогатява в значителна степен историческия пейзаж на столично Търново", допълва археологът доц. д-р Мирко Робов.
Археолозите проучват древния феодален ансамбъл на хълма Трапезица от 2007 година. Комплексът е с внушителните 3000 квадратни метра, до момента са разкрити няколко средновековни църкви, зидани гробници, както и десетки предмети, монети и бижута от времето на братята Асен и Петър.
В рамките на разкопките на крепостта Трапезица археологическият екип на доц. Константин Дочев откри
бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър.
Отбранителното съоръжение е изградено в периода между 1355 и 1360 година, когато са били налице първите сигнали за предстоящата османска инвазия, уточни за БТА доц. Дочев.
Той посочи, че кулата е с основи 5,5 на 8 метра, а като височина е била не по-ниска от 16 метра. Тя се намира в северозападна посока, но като допълнително военно съоръжение е била издигната извън основната крепостна стена на Трапезица, допълни историкът.
По думите му вероятно тук се е намирал един от най-населените квартали на средновековната българска столица. До момента той не е проучван.
Според хипотезата на специалиста, кулата е трябвало да пази както квартала, така и многобройните църкви, в които са били мощите на светци-благодетели на Търново.
Данни за тази част от крепостта Трапезица се намират в записките на основателите на българската археология д-р Васил Берон и Моско Москов. Те посочват, че северозападна част от крепостта носи името "Жидов гроб".
Засега това са археологически сондажи, но продължаването на теренните дейности би изяснило особеностите на българския средновековен град и би хвърлило светлина върху произхода и потеклото на втората съпруга на цар Иван Александър - Теодора, смята историкът.
Археологическите дейности ще продължат през следващите десет дни. Финансирането им - 22 хил. лв., е осигурено подоговор между Министерството на културата и филиала на Националния археологически институт към БАН във Велико Търново.

https://www.vesti.bg/bulgaria/arheolozi-razkriha-goliama-cyrkva-na-hylma-trapezica-6024802

Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица

Велико Търново. Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица. Това каза за Радио „Фокус” – Велико Търново проф. Константин Дочев. През настоящия археологически сезон той прави проучвания в югозападния сектор на хълма. По думите му, това е най-южният и най-ниският край на крепостта, за това и ромеите, а след това и братята Асен и Петър, укрепяват много добре, допълнително с високи и широки кули. Според него, не случайно и мощите на Св. Иван Рилски се пренасят точно на Трапезица, за да бъдат пазени на сигурно място. „Може би, до времето на Иван Асен Втори до 1220-1222г. тя е чисто военна крепост, тук са били разположени войниците и гарнизона. По-късно, може би, поради природни катаклизми стената, която е много здрава и плътна, изградена от големи камъни и хоросан, се събаря. Вече през средата на 14 в. е настанено военно население, но църквите продължават да съществуват, крепостта остава свято място”, разказа проф. Дочев. Мощите на редица светци са били разположени в църквите на Трапезица, като археолозите вече са разкрили 20 църкви. През 14 век, когато се разбира, че ислямския свят ще нахлуе в Европа и най-вече на територията на Византия и на България, българският цар Иван Александър, късно, но своевременно, започва да доукрепява столичния град, който е бил многолюден. В тази част в подножието на Трапезица е имало голям жилищен квартал, въпреки че в момента е oбрасал с храсти, има доста жилищни сгради, по всяка вероятност и църкви. Археологът обясни, че цар Иван Александър е нямал толкова средства да укрепи Царевец и Трапезица с околовръстни здрави стени, поради което той пуска напречни стени със съответни кули. Те не са толкова добре изградени както стените по времето на Асен и Петър, а сега могат да се виждат от към Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, две от тях са от към църквата „Св. 40 мъченици” със стълбища за водоснабдяване, такива напречни стени има и от страната на Владишкия мост. „Тръгнах от един едва показващ се хоросанов зид, който е на около 20 м от днешната жп линия, и попаднах на тази кула, която разкрих преди повече от седмица. Тя е доста голяма - 5,5/8,5 м, тоест около 50 кв м и, за щастие, в посока нагоре започна да се разкрива този напречен зид, който е пазел не само жилищния квартал на Трапезица, но и целия град от нападения от север. Градът е бил многолюден, много добре укрепен”, разказа още археологът. Според него, ако Министерство на културата отново отпусне средства, ще бъде проучен напречния зид от кулата нагоре до околовръстната стена. Той е категоричен, че това не е самоцелна дейност, защото околовръстната стена е много добре запазена - около 3-4 м. „Представете си от кулата, която е издигната и реставрирана срещу Царевец, който е осветен, ако напречния зид и кулата се възстановят, крепостта Трапезица и тя да се освети, да се направят подходи – ще бъде още по привлекателен център и ще привлича още повече туристи на хотелите и ресторантите, които са точно към югозападния край на Трапезица”, посочи проф. Дочев.

http://www.focus-news.net/news/2014/10/17/1978640/kula-ot-vremeto-na-tsar-ivan-aleksandar-otkri-arheologat-prof-konstantin-dochev-na-krepostta-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Златни и сребърни накити откриха в средновековен некропол на Трапезица

Около 70 накита от злато и сребро с позлата от времето на Второто българско царство откри археологът проф. Константин Тотев при разкопки в северната част на хълма Трапезица във Велико Търново.

При проучвания в новооткритата църква той намери некропол с 86 християнски погребения. Сред скъпоценностите има обеци, пръстени, копчета, а в някои от гробовете екипът на проф.Тотев е попаднал и на златосърмен текстил. Бижутата са изпълнени във филигранна техника, типична за епохата на Второто българско царство, което показва, че над тях са работили майстори в местни ателиета.

"Това е било квартална църква, а препогребванията в един и същи гроб показват, че повечето покойници са били роднини", разказа проф. Тотев. Некрополът вътре и около храма вероятно обхваща общо около 200 гроба, а досега археолозите са разкрили по-малко от половината от тях. "18 са погребенията в притвора и наоса, като някои от покойниците, изглежда, са имали определен ангажимент със строителството или поддръжката на храма. Те биха могли да се смятат за ктитори", обясни Константин Тотев. Около църквата били открити още приблизително 60 гроба. В източната част непосредствено до абсидата са били погребани предимно деца - общо 26. Всички кости са предоставени на Института по антропология с музей при БАН. След поредица от изследвания доц. д-р Виктория Русева ще установи от какви болести или травми са починали погребаните в некропола.

Според намерения керамичен материал и монетите археологът датира новия храм в края на ХIII или началото на XIV век. Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но църквата впечатлява както с размерите си - 11,40 на 5,50 м, така и с начина на градеж. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4377348

[Hatshepsut]

Богородица пази Асеневци и Велико Търново

Царски манастир се крие зад Балдуиновата кула

Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае.

Останките от първия духовен център излизат на бял свят през изминалото лято. Намират ги великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Историческото откритие доказва, че Девата действително е почитана от Асеневата династия. Останките са разположени точно зад Балдуиновата кула, в непосредствена близост до Царския дворец и Патриаршеската църква

Трите Богородични манастира

От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Те нямат нищо общо със съвременния метох в архитектурния резерват Арбанаси. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на „всеславната Дева и Богородица“.

Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора.

Археологът проф. Хитко Вачев смята, че зад Балдуиновата кула се намира манастирският комплекс „Успение на Света Богородица“. Според него метохът „Света Богородица Одигрития“ е някъде в района на хълма Света гора, където днес е построен Великотърновският университет. Историкът проф. Пламен Павлов обаче добавя, че локацията на средновековната Търновска Света гора не съвпада с днешния хълм. Така била наричана цялата територия около средновековната столица, за която се знае, че е осеяна с манастири.

Иманяри първи намират комплекса

Духовният комплекс зад Царевец е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата.

Иманярите така и не разбрали на какво са попаднали. Хитко Вачев и Илиян Петракиев защитават проект и получават финансиране от Министерството на културата в размер на 20 000 лева. Копаенето започва в края на август и скоро дава своите резултати. Под земната маса изникват останките на голяма църква с размери от поне 150 квадратни метра. Локализирани са близо 4000 фрагмента от стенописи. Някои от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Затова археолозите смятат, че най-вероятно монашеският и църковен комплекс е строен по времето на цар Иван Асен II. При разкопките е намерен и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. В „Похвално слово за Евтимий Търновски“ Цамблак описва как последният търновски патриарх често посещава обителта. Затова историците смятат, че духовният център е просъществувал до края на XIV век, когато Търновското царство пада под османско робство.

Знатните погребения

Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни. Надписът с думата цар далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. „Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир“, категоричен е проф. Вачев.

Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, подчертава проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси.
Още два знатни гроба стоят в притвора на манастирския храм. В единия лежи висш пълководец от Асеневата династия - той има златна обеца на ухото си, а с подобни са се окичвали само военачалниците с най-високи постове. Традицията съществува още от прабългарско време и се запазва през средните векове, макар държавата вече да е християнска. Подобни изображения на висши военачалници са познати от Манасиевата хроника. За втория гроб археолозите смятат, че е на знатна аристократка, която е положена в него със златните си бижута - обеци, копче и пръстен, в който по перфектен начин е въплътен кварц.

Находката зад Царевец, дело на Хитко Вачев и Илиян Петракиев, впечатлява служебния премиер проф. Георги Близнашки. Той обещава 30 000 лева, за да може черквата да бъде консервирана и реставрирана, а проучванията на терена да продължат спокойно. „Тук има работа за 10 години напред“, категоричен е проф. Хитко Вачев. Музейни експерти от Велико Търново са се заели с реставрацията на патронната икона, а археологът ще изпрати тленните останки на аристократите за ДНК анализ. След като работата им приключи, ще стане ясно точно кой от Богородичните манастири е останал скрит повече от шест века зад Балдуиновата кула.

http://pressadaily.bg/publication/60925

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Мирко Робов откри Давидовата звезда в храм на Трапезица

Археологът доц. д-р Мирко Робов откри изображение на Давидовата звезда в църква № 21 на Трапезица. Находката е върху керамичен съд, открит в олтарната част на храма.
“Хексаграмите определено не са в традиционния орнаментален репертоар при производството на сграфито-керамика от столично Търново, тъй като става въпрос само за единични находки. Другите две са от двореца на Царевец. Те обаче не са разчетени като еврейски символи, а просто като хексаграми. Че Давидовата звезда е еврейски символ в столично Търново, не може да се твърди със сигурност, защото няма данни за това. По същата причина не може категорично и да се отхвърли. Просто проблемът не е изследван. Интересен обаче е фактът, че две от тези находки са от двореца на Царевец, а третата – от храм на Трапезица”, обясни доц. Робов.
Специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН провежда разкопки в югоизточния сектор на крепостта. Проучваният от него обект се намира на по-малко от 10 м от църква № 4, която е разкрита при разкопките на Васил Берон през 1884 г. Църква № 21 е изградена преди средата на XIII век и е съществувала до края на Второто българско царство.

https://www.dnesbg.com/kultura/mirko-robov-otkri-davidovata-zvezda-v-hram-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Църква гигант зарадва учените

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=28488

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха трапезария на тайнствен средновековен манастир в местността Френкхисар

Заместник-кметът на Велико Търново Ганчо Карабаджаков се запозна с новите археологически открития в местността Френкхисар, където е разположен намереният през миналата есен Богородичен манастир от времето на Асеневци. С подкрепата на Общината и на Министерството на културата археологът проф. Хитко Вачев и неговият екип подновиха разкопките в района на светинята от XIII-XIV век. Броени дни след старта те веднага се натъкнаха на нови архитектурни находки.
Под земната маса излязоха останките от постройка, която се отнася към същия период, с фрагменти от стенопис и керамопластична украса. Разположението на оцелелите архитектурни части дават основания на проф. Вачев да смята, че е попаднал на трапезарията към Богородичния манастир.
Разкопките са доста активни въпреки дъждовното време, увери се заместник-кметът Ганчо Карабаджаков. Пред него проф. Вачев разкри още, че новооткритата сграда не е била единствената, съществувала на мястото. В дълбочина великотърновският археолог попадна също на архитектурни останки от ранно-византийската епоха.
Богородичният манастир от времето на Асеневци бе един от обектите, с които Регионалният исторически музей във Велико Търново кандидатства за финансиране пред Министерството на културата. От държавното ведомство отпуснаха субсидия в размер на 12 000 лева. Община Велико Търново също реши да подпомогне финансово начинанието на проф. Хитко Вачев. С решение на Общинския съвет бе приета целева помощ от 18 000 лева.
Откритието на проф. Вачев се нареди сред най-значимите за 2014 г., а манастирът впечатли дори служебния премиер проф. Георги Близнашки. Основното предположение на археолога е, че под Балдуиновата кула се намират останките на един от следните два манастира: „Успение на Света Богородица" и „Св. Богородица Одигитрия". През настоящия археологически сезон проучванията ще продължат около 40 дни.

http://www.cross.bg/vachev-veliko-turnovo-1477750.html#.VdbGSuaff94

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолог откри базилика на 15 века под Царевец в Търново


При разкопките на Богородичният манастир от времето на Асеневци
са излезли ценни артефакти като монети, накити, керамични съдове

Ранновизантийска базилика отпреди 15 века откриха великотърновските археолози в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец. Тя е с внушителните размери 40 на 20 метра. Ръководителят на разкопките проф. Хитко Вачев предполага, че става въпрос за епископска базилика.
Храмът е съграден през VI век и е просъществувал две столетия. Седем века по-късно върху руините му са издигнати средновековна църква и манастирски комплекс.

„Базиликата е изключително важна сграда. През V-VII век  на хълма Царевец е възникнало поселище, което прераснало в укрепен град, приемник на римския и ранновизантийски  Никополис ад Иструм, който е бил и епископски център. След редица нашествия и затихването на функциите му, епископският център се измества на Царевец и се развива един от най-големите градове в Северните провинции на Византия", обяснява проф. Хитко Вачев.

По думите на именития учен находката дава отговор защо Търново е избрано за столица на Втората българска държава в края на XII век и развива представите за приемственост на култовите сгради в християнския свят.
„Това е много важна стъпка по пътя към мащабно проучване", убеден е великотърновският археолог.

За да акцентира върху светостта на това място, проф. Вачев решава да вдигне малък параклис в подстъпите на археологическите разкопки, посветен на покровителките на Царевград Търнов св. Богородица и св. Петка. Ученият и екипът му го изграждат с лични средства и поставят в него осветени икони на двете светици.
Изящни ювелирни украшения, златна монета от времето на Абдул Хамид I и керамика са само част от находките от тазгодишните проучвания на местността Френкхисар край Царевец, при които бяха разкрити и основите на ранновизантийската базилика.

„Материалите, които вече са реставрирани от Михаела Романова и Илиян Петракиев, са от VI до XVIII век и проследяват развитието на селищния живот в тази част на Търново. Всяка една от тях ще намери място както в научни публикации, така и във фондовете на Регионалния исторически музей”, информира ръководителят на разкопките проф. Вачев. 
Втора година той проучва древните останки във Френкхисар и е убеден, че е открил един от трите богородични манастира, които по писмени извори са покровителствали старата столица.

„Те обаче не са локализирани. Находките, които открихме през миналата година –  погребение на висш църковен деец, под чиято глава има тухла с изписан стих от Евангелието на Йоан и зидана гробница на аристократка, ни дават основания да смятаме, че е разкрита църквата на манастира „Успение на пресвета Богородица", описан в „Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак", пояснява професорът.
За тазгодишните археологически разкопки на Френкхисар Министерството на културата отпусна едва 12 000 лв. Великотърновските общински съветници от предишния мандат единодушно решиха да се лишат от част от заплатите си и дадоха 18 000 лв. от бюджета на местния парламент за проучванията.

Неотдавна водещи учени от Ватикана и престижни католически университети от Италия и Испания, както и от Българската академия на науките се събраха във Велико Търново за участие в международна научна конференция на тема „Съвременният хуманизъм в светлината на Втория ватикански икуменически събор", която бе посветена на 50-годишнината от закриването на Събора и извънредната света година на Милосърдието, обявена от папа Франциск за 2015-2016 г.

Търновската католическа енория датира още от Средновековието, като има данни за съществуването на три католически храма в града през този период. Една от църквите, по-известна днес като арменска, беше разкрита също от проф. Хитко Вачев. Тя е основана през XV век от дубровнишки търговци.

Сегашният храм „Блажена Дева Мария на броеницата" е построен през 1891 г. от чешки работници, които пристигат в старопрестолнината, за да работят в новопостроените фабрики. „Това е единственият католически храм в района, затова се посещава от вярващи не само от Велико Търново, но и от Горна Оряховица, Павликени и други околни селища", споделя отец Страхил.

Търновската църква била любимо място на папския легат Анджело Джузепе Ронкали, служил в България в периода 1925-34 г. Малко известно е, че това е бъдещият папа Йоан XXIII, сега светец на католическата църква, по чиято инициатива се свиква Вторият ватикански събор.

http://www.desant.net/show-news/34411

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Олтар на ранно-византийска базилика открит при разкопки под Царевец

Олтар на ранно-византийска базилика беше открит при археологически разкопки в подножието на крепостта "Царевец" във Велико Търново, съобщиха от общинската администрация.

Местността "Френкхисар", върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, се проучва от 2014 година от екипа на археолога проф. Хитко Вачев.

Ранно-византийската базилика е с размери 18 на 30 метра, смята се, че е строена през пети век и е съществувала до седми век, след което е била разрушена.
Според археолозите през пети и шести век манастирът е бил епископска резиденция. При разкопките са локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи.
Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен е и частично запазен надпис, в който се чете думата "цар". Открити са близо 700 парченца от смалт, използвани за изработка на мозаечна икона с лика на Света Богородица. некропола към църквата има данни за няколко знатни погребения. Според Хитко Вачев, Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград.
От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка - Успение на Света Богородица", "Света Богородица Темнишка" и "Света Богородица Одигитрия".
Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в "Похвално слово за патриарх Евтимий" от Григорий Цамблак. Днес екипът от археолози е представил новите находки пред кмета на Велико Търново Даниел Панов и заместник-кмета Ганчо Карабаджаков.

https://bgnovinite.eu/index.php/2016-04-21-18-53-38/2016-05-06-18-51-25/2594-oltar-na-ranno-vizantiiska-bazilika-otkrit-pri-razkopki-pod-tzarevetz.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Нaд 6500 нaхoдки oткpи дoц. Дeян Рaбoвянoв пpи paзкoпки в Южния ceктop нa Tpaпeзицa

Нaд 6500 нaхoдки, oт кoитo нaд 3800 мoнeти, e oткpил apхeoлoгът дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв пpи пpoyчвaния в Южния ceктop нa кpeпocттa “Tpaпeзицa” във Вeликo Tъpнoвo пpeз пocлeднитe дeвeт гoдини. Някoи oт нaй-интepecнитe apтeфaкти мoгaт дa ce видят в eкcпoзициятa нa нoвooткpития мyзeй нa иcтopичecкия хълм. Мнoгoбpoйни ca кepaмичнитe cъдoвe, cpeд кoитo ce oткpoявa cгpaфитo кepaмикaтa и нaй-вeчe блюдoтo c тaнцyвaщa блaгopoднa дaмa. Пpaвят впeчaтлeниe и нaкититe, a нaй-цeнни cpeд тях ca пpъcтeнът пeчaт нa Лeoнтий и чacтитe oт cкъпи кoлaнни гapнитypи. Чacт oт мyзeйнaтa cбиpкa e oлoвният пeчaт нa импepaтop Teoдop Кoмнин, кaктo и някoи пpeдмeти нa въopъжeниeтo. Стoтици ca изpoвeнитe oт зeмятa пpeдмeти нa битa, инcтpyмeнти, чacти oт тeглилки и пaмeтници нa хpиcтиянcкия кyлт – кpъcтoвe eнкoлпиoни и нaгpъдeн ceдeфeн кpъcт, гoлям мeдeн cъд, изпoлзвaн зa хpaнилищe зa цeннocти. Интepecнa e и кoлeктивнaтa нaхoдкa oт 270 кepaмични дeкopaтивни пaнички, пpeдвидeни зa cтpoeжa нa някoя oт cтoличнитe цъpкви, нo тaкa и нe влeзли в yпoтpeбa. Вcички тeзи нaхoдки ca били пpeдaдeни зa cъхpaнeниe и eкcпoниpaнe в Рeгиoнaлния иcтopичecки мyзeй в cтapaтa cтoлицa. Рeзyлтaтитe oт пpoyчвaниятa нa дoц. Рaбoвянoв ca пyбликyвaни в пpocтpaннa мoнoгpaфия cъc зaглaвиe “Аpхeoлoгичecки пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa. Toм 1. Сpeднoвeкoвният гpaд”.

Аpхeoлoгичecкитe пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa зaпoчнaхa пpeз 2008 г. и пpoдължихa дeвeт пocлeдoвaтeлни гoдини. Te ca чacт oт дългocpoчнa пpoгpaмa нa Нaциoнaлния apхeoлoгичecки инcтитyт c мyзeй пpи БАН зa изcлeдвaнe нa втopaтa цитaдeлa нa cтoличнo Tъpнoвo, oдoбpeнa oт Миниcтepcтвoтo нa кyлтypaтa. В peзyлтaт нa paзкoпкитe ca пpoyчeни нaд 2000 кв.м плoщ. Рaзкpити ca кpeпocтни cъopъжeния, нaд 20 cгpaди, 16 гpoбa, нaд 130 ями. Аpхeoлoгът e пoпaднaл и нa cлeди oт жилищa oт тpaкийcкaтa eпoхa и пpaиcтopиятa.
“Съc coциaлизиpaнeтo нa Tpaпeзицa тpябвa дa ce oбъpнe внимaниe нa peшaвaнeтo нa някoлкo вaжни пpoблeмa. Нa пъpвo мяcтo – дa ce ocъщecтви cтpoитeлнa кoнcepвaция нa paзкpититe cгpaди и кpeпocтни cъopъжeния. Te бяхa пocтoяннo пoддъpжaни пo вpeмe нa paзкoпкитe c тepeннa кoнcepвaция, кoятo oбaчe нe peшaвa пpoблeмa c тяхнoтo oкoнчaтeлнo oпaзвaнe и нaй-вeчe eкcпoниpaнe. От гoлямo знaчeниe e и дa ce пpoдължи apхeoлoгичecкoтo пpoyчвaнe нa жилищнитe квapтaли в южнaтa чacт нa хълмa, тъй кaтo тoвa ca някoи oт нaй-бoгaтитe нa нaхoдки чacти нa кpeпocттa, кoитo бихa дaли зpeлищни peзyлтaти. Нapeд c тoвa тe ca и нaй-видимитe чacти нa цитaдeлaтa, oбъpнaти към cъвpeмeнния гpaд”, cпoдeля дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв.
Изcлeдвaният ceктop зaeмa нaй-южнaтa чacт нa плaтoтo нa хълмa, oгpaничeн мeждy пoтepнaтa (мaлкa пopтa) нa Южнaтa кpeпocтнa cтeнa и Югoзaпaднaтa пopтa нa Tpaпeзицa. Toвa e eднa oт нaй-paвнитe и ниcки тepacи нa хълмa, пpeдлaгaщa oптимaлни ycлoвия зa живoт и зacтpoявaнe. “Дoпълнитeлнo yдoбcтвo ca дaвaли близocттa дo p. Янтpa и cpaвнитeлнo лecният дocтъп дo хълмa в тaзи мy чacт. Toвa oбycлaвя oбитaвaнeтo дa зaпoчнe мнoгo paнo, тyк дa ce зaпaзят нaй-мнoгo cлeди oт пpaиcтopиятa и тpaкийcкия пepиoд и cъoтвeтнo нaй-дeбeл кyлтypeн плacт – дo 2,80 м пpи кpeпocтнaтa cтeнa. Рaвнaтa и oбъpнaтa нa юг тepaca e билa oбитaвaнa пpeз кaмeннo-мeднaтa, бpoнзoвaтa и paннoжeлязнaтa eпoхи. С тях ca cвъpзaни oткpититe ocтaнки oт жилищa и мнoгoбpoйни мaтepиaли – кepaмикa, кpeмъчни и кaмeнни opъдия нa тpyдa, peдкитe мeдни пpeдмeти – шилa и игли, aнтpoпoмopфнa плacтикa (идoли) и дp.”, oбяcнявa apхeoлoгът. Оcoбeнo изpaзeнo e билo чoвeшкoтo пpиcъcтвиe пpeз paннoжeлязнaтa eпoхa, кoгaтo нa Tpaпeзицa e имaлo гoлямo тpaкийcкo ceлищe. От нeгo пpoизхoждaт oткpититe в Южния ceктop нaд 10 кepaмични cъдa, кoитo ca чacт oт eкcпoзициятa нa мyзeя.
Нaй-изpaзeни oбaчe ca cлeдитe oт живoт oт пepиoдa нa Втopoтo бългapcкo цapcтвo, кoгaтo Tpaпeзицa зaeднo c Цapeвeц ca двeтe yкpeпeни ядpa нa cтoличния гpaд. Рaзвитиeтo нa цитaдeлaтa e зaпoчнaлo c пocтpoявaнeтo нa мoщни и пpeдcтaвитeлни yкpeплeния. “От тях в Южния ceктop бяхa пpoyчeни близo 50 м yчacтък oт кpeпocтнитe cъopъжeния c плътнa кyлa, oхpaнявaщa нaмиpaщaтa ce нa изтoк oт нeя пoтepнa и eднa чyпкa нa кpeпocтнaтa cтeнa в зaпaднaтa чacт, cъздaдeнa, зa дa ocигypи флaнгoвo пpocтpeлвaнe към Югoзaпaднaтa пopтa. Кpeпocтнaтa cтeнa e мacивнa – дeбeлa дo 2,75 м, кaтo лицaтa ѝ ca oт гoлeми oбpaбoтeни кaмъни, пpидaвaщи мoнyмeнтaлeн вид нa cтpoeжa. Днec тя e зaпaзeнa дo 3 м виcoчинa. Отвop в зaпaднaтa ѝ чacт e oтвeждaл aтмocфepнитe вoди извън кpeпocттa. Сaмaтa пoтepнa e имaлa чиcтo вoeнни фyнкции. В шиpoкият ѝ 1,60 м пpoхoд cкaлнитe cтъпaлa ca ocтaвeни нeизpaвнeни. Чpeз нeя зaщитницитe ca мoжeли дa aтaкyвaт oтcтpaни нaпaдaщитe Югoзaпaднaтa пopтa”, paзкaзвa apхeoлoгът. Откpититe мaтepиaли и мoнeти пoкaзвaт, чe тaзи чacт oт кpeпocттa e издигнaтa пpeз 30-тe гoдини нa XIII вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Аceн II, кoгaтo Бългapия e нa въpхa нa мoщa cи.
Пo дyмитe нa cпeциaлиcтa oт тъpнoвcкия филиaл нa НАИМ cлeд cтpoeжa нa yкpeплeниятa cpeднoвeкoвният гpaд ce paзвивa c пpoмeнливи тeмпoвe. Ощe пpeз 40-тe гoдини нa XIII в. нa тepacaтa ca издигнaти двe cгpaди c кaмeнни cтeни. От тях пo-дoбpe зaпaзeнaтa в зaпaднaтa чacт нa oбeктa e c плoщ oкoлo 60 кв.м. Дo кpaя нa XIII в. зacтpoявaнeтo e билo pядкo и нa плoщ oт пoчти 2 дкa имa caмo двe жилищa, вepoятнo oбитaвaни oт зaмoжнo нaceлeниe, зa кoeтo гoвopят нaхoдкитe oт зaoбикaлящитe ги нaд 50 бoклyчни ями. В кpaя нa XIII вeк тaзи чacт oт cpeднoвeкoвния гpaд пpeживявa тpyдни дни и двeтe cгpaди ca изocтaвeни и пoдлoжeни нa paзpyшeниe зa мaтepиaл, a пoтepнaтa e зaзидaнa, твъpди дoц. Рaбoвянoв. От тoзи пepиoд дaтиpa и чacтичнo пpoyчeният хpиcтиянcки нeкpoпoл, oт кoйтo ca изcлeдвaни 16 гpoбa.
Пpoyчвaниятa нa apхeoлoгa пoкaзвaт, чe нaй-изpaзeнoтo oбитaвaнe нa тaзи чacт oт Tpaпeзицa зaпoчвa в cpeдaтa нa XIV вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Алeкcaндъp. Toгaвa мeждy кpeпocтнaтa cтeнa нa юг, глaвнaтa yлицa нa ceвep и пoтepнaтa и Югoзaпaднaтa пopтa e издигнaт плътнo зacтpoeн жилищeн квapтaл. Имeннo тoвa ca и видимитe ceгa ocтaнки oт зидoвe в тaзи зoнa. От тoзи квapтaл eкипът нa дoц. Рaбoвянoв e paзкpил 16 жилищни cгpaди. “Te имaт кaмeнeн пpизeмeн и пaянтoв втopи жилищeн eтaж. Гoлeминaтa нa пocтpoйкитe вapиpa oт 25 дo 180 кв. м зa пpизeмиeтo, кaтo дoминиpaт тeзи c плoщ oкoлo 50 кв. м. Сгpaдитe ca били гpyпиpaни oкoлo мaлки плoщaдчeтa, cвъpзaни c глaвнaтa yлицa нa ceвep чpeз шиpoки дo 3 м aлeи”, cпoдeля нaблюдeниятa cи apхeoлoгът.
Гoлямa cтoпaнcкa cгpaдa, кoятo ce пpocтиpa нa плoщ oт oкoлo 120 кв. м в пpизeмния eтaж, пpoyчи дoц. Рaбoвянoв в ceвepoзaпaднaтa чacт нa квapтaлa. “Нeйнитe чeтиpи вхoдa, гoлeмитe paзмepи нa тpитe ѝ пoмeщeния и нaхoдкитe пoзвoлявaт тя дa бъдe cмятaнa зa cтpaннoпpиeмницa, изпoлзвaнa пpeз пocлeднитe тpи дeceтилeтия нa XIV вeк или пo вpeмeтo нa цap Ивaн Шишмaн. Жилищният квapтaл в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa e пoлyчил дoпълнитeлнo зacтpoявaнe пpeз 70-тe гoдини нa XIV вeк, кoгaтo нaceлeниeтo нa cтoлицaтa pязкo e нapacнaлo мoжe би в peзyлтaт нa тъpceщитe yбeжищe oт ocмaнcкитe нaпaдeния”, oбяcнявa дoцeнтът.
Рaзличиятa в плoщтa нa cгpaдитe и paзнooбpaзнитe нaхoдки oт квapтaлa пoкaзвaт, чe нeгoвитe oбитaтeли ca имaли paзличeн coциaлeн cтaтyc. Имa дaнни зa зaнaятчии, cpeд кoитo cъc cигypнocт тaм ca живeли кepaмик, дyхoвници, вoeнни, тъpгoвци, твъpди apхeoлoгът. Нapeд cъc cкpoмнитe жилищa c плoщ oк. 25 кв.м имa и тaкивa c плoщ 60, 100 и дopи 180 кв.м зa пpизeмния eтaж. Нe e изключeнo някoи oт тях дa ca били пpeдcтaвитeли нa apиcтoкpaциятa, нo би билo нeвяpнo житeлитe нa Tpaпeзицa дa ce oпpeдeлят изключитeлнo кaтo бoляpи.
Откpититe мaтepиaли пoкaзвaт, чe oбитaтeлитe нa жилищния квapтaл ca били мнoгo aктивни икoнoмичecки. Оcвeн мнoгoбpoйнитe пpeдмeти тyк имa и пpeдмeти c внoceн пpoизхoд oт Визaнтия, Зaпaднa Евpoпa и Близкия изтoк – cтъклeни cъдoвe, yкpaшeния и кoлaни, oлoвни тъpгoвcки плoмби. Гpaждaнитe ca ce oтличaвaли и c виcoкo нивo нa гpaмoтнocт. Нaмepeни ca мнoжecтвo нaдпиcи гpaфити и зaкoпчaлки oт книги. Кaтo цялo тaзи гъcтo зacтpoeнa чacт дeмoнcтpиpa виcoкo нивo нa гpaдcки бит”, cпoдeля дoц. Рaбoвянoв.
Въз ocнoвa нa cвoитe пpoyчвaния тoй твъpди, чe живoтът в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa пpиключвa c кpaя нa XIV вeк. Toгaвa мaлкo cлeд пpeвзeмaнeтo нa Tъpнoвo oт ocмaнcкитe тypци нaceлeниeтo opгaнизиpaнo нaпycкa квapтaлa, oтнacяйки cъc ceбe cи пoкъщнинaтa и cтpoитeлния мaтepиaл.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/nad-6500-nahodki-otkri-dots-deyan-rabovyanov-pri-razkopki-v-yuzhniya-sektor-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Нова църква с богата стенописна украса откри проф. Константин Тотев на Трапезица

Нова църква с богата стенописна украса откри на крепостта “Трапезица” във Велико Търново екип от археолози, ръководен от проф. д.изк. Константин Тотев. Новоразкритият храм получава номер 23 по приетата номерация на разкритите досега структури. Той е разположен непосредствено до Западната крепостна стена до кула или бастион, чийто останки специалистите продължават да разчистват.
Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа. Сред десетките фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост. “Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме открили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб”, обяснява проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Църква 23 е с широчина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, посочи археологът. Това е вторият храм от столично Търново с подобно разположение. Единствен неин аналог е църква 10 на Царевец, допълни проф. Тотев.
Той разказа, че е попаднал на новия храм, проучвайки участък от около 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокласен стенописен материал, а впоследствие се появили и основите на църковната сграда. Оказва се, че непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са проучени шест гроба. Това вероятно е енорийска църква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри предположенията си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните около 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов е откривател на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов попадна на църква № 22 в южния сектор на средновековния град, в чийто олтар бяха открити безценни реликви на християнския култ.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта “Хоталич” край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната украса е ангажирана доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов също копае на Трапезица. Той продължава проучванията в южния сектор и църква 22. Очаква се финансиране от Търновската община да получи и доц. д-р Мирко Робов, който ще работи в югоизточния сектор. И трите обекта са част от дългосрочната програма за проучване на Националния археологически институт с музей при БАН и са съгласувани с проекта за социализиране и експониране на Трапезица на арх. Пламен Цанев.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/nova-tsarkva-s-bogata-stenopisna-ukrasa-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html