Съюзъ “Българска родна защита”

[Hatshepsut]

Края на 1923 – началото на 1924 г. – образува се и се регистрира съюз "Българска Родна защита" като "строго неутрално с чисто възпитателно и защитително назначение" и с задача да повдига българското национално съзнание, за да противотостави на чуждите влияния и моралния упадък, и да работи за напредъка на българското стопанство и култура." В него се допускат за членове само българи. Управлението се осъществява от 7-членно настоятелство начело с председател, избирано от ежегодния редовен събор на организацията. Първи председател на съюза е Ст. Д. Николов.

Март 1925 г. започва да излиза в. "Родна защита".

Август 1925 г. се избира Временно управително тяло. Председател ген.о.з. Ив. Шкойнов, членове – ген. о.з. Хр. Чаракчиев, подполк. о.з. Ал. Мусевич-Бориков, ген. о.з. Данаил Генов, Л. Гендович, Ю. Панчев, Дочо Христов, Никола Пулиев, Асен Трупчев, Л. Бобевски, Г. Шишков, К. Македонски, Хр. Златарев и др.

Членовете на съюза могат да членуват в политически партии, без да използват името на СБРЗ в предизборните борби и да го свързват с определена политическа сила.

Съюзът набира членовете си измежду всички слоеве на българското общество първоначално в градовете, а впоследстиве и в селата.

След обиколката на Ив. Шкойнов и Хр. Чаракчиев из България през пролетта на 1925 г. възникват организации на СБРЗ в Русе, Пловдив, Хасково, Дупница, Бургас, Севлиево Г. Оряховица, Банки, Кнежа, Стара Загора, Лом, Сливен, Търново, Разград, Ямбол, Нова Загора, Харманли, Свиленград, гара Гълъбово.

През есента на 1925 г. вече се провеждат и първите съвместни съюзни акции, с цел да се създаде начална спойка между отделните съюзни звена.

Октомври 1925 г. – първа родозащитническа сбирка за южнобългарските клонове при освещаване на съюзния клуб в Стара Загора.

Ноември 1925 г. – сбирка на севернобългарските клонове в Русе

6,7,8 декември 1925 г. в София се състои Конгрес на който се преизбира Върховното управление и одобрява регистрирания устав на СБРЗ.

1926 г. – първи редовен конгрес приема нов устав, в който подробно се регламентират нейното устройство, организация, структура на управлението, правата и задълженията на членовете и на управителните й органи.

В основата на родозащитническата организация стоят принципите на водачеството, йерархията и подчинението.

Организация:

Начело на съюза стои Върховно управление от 15 души – всички от софийския клон на организацията, начело с председател. Към него действа петчленен проверителен съвет. Хората за двете институции се избират от съюзния конгрес и отговарят пред него за действието си. ВУ се разделя на организационен, редакционно-книжовен и финансов отдел, оглавени съютветно от тримата заместници на председателя. Изпълнителната власт се упражнява от Постоянно присъствие, избирано също от конгреса измежду членовете на ВУ и съставено от председателя, трима подпредседатели, един секретар и един касиер.

Всяка година през Октомври СБРЗ провежда редовния си годишен събор. В неговия състав влизат ВУ, всички водачи и секретари на клонове по право и по един избран представител на 20 редовни членове от клон, а от 1926 г. – по един назначен от съответния водач представител на 100 отчетени членове. Формално събора проверява пълномощията на ВУ, гласува бюджета на съюза, избира, а след 1926 г. на практика камо утвърждава предложената листа за ВУ, може да внася промени в устава, определя насоките на дейност и програмата на съюза.

Основната организационна единица е клонът, който е оглавяван от местен градски или селски водач. в неговите рамки може да се образуват по-малки подразделения с собствени водачи: група от 8 души, секция от 5-10 групи, и участък от 2 до 5 секции. Когато тези подразделения когато са в строй, те се наричат съответно отделение, взвод и рота. По възходящ ред местните водачи са подчинени на околийските, те – на окръжните, а последните – на ВУ. Окръжните водачи посочват лица за околийски и местни водачи и ВУ ги утвърждава.

Към всички водачи, за да ги подпомагат в дейността им, се назначават настоятелства (от 1926 – управителни съвети) с секретар, касиер и брой членове в зависимост от големината на клоновата организация.

Първостепенни задължения на водача са грижата за разпространяване на съюзния вестник чрез абонамент и продажба, образуване на нови клонове и набиране на членове, провеждането на годишни и месечни събрания, поддържане на дисциплната, участието в различни съюзни мероприятия, осъществяването на връзки с други родолюбиви организации. По усърдието, с което той изпълнява тези си задължения, се оценява дейността му и се определя авансирането му в организацията.

Членовете на СБРЗ могат да бъдат всички, които приемат идеологията му и са готови да работят в редовете му като се подчиняват на строгата вътрешна йерархия и дисциплина. Единствените ограничителни условия за членство в СБРЗ са принадлежността към БРСДП и ПКП, както и небългарския етнически произход. Членовете се разделят на действителни, спомагателни и почетни. Действителните са задължени да участват в военизираните прояви на съюза и да носят съюзната униформа, а неслужилите в армията преминават специално едногодишно обучение. След влизането си в съюза трябва да привлекат двама нови членове и двама нечленове –абонати за вестника. Категорията на спомагателните членове е въведена, за да се създаде периферна зона от съмишленици на СБРЗ, които не желаят да се ангажират плътно с дейността му и да афишират идейните си симпатии, но същевременно могат да бъдат полезни в политически и обществен план.

За поведението на родозащитниците като членове на организацията е издаден специален "Служебен и дисциплинарен правилник", определящ стриктно отношение на чинопочитание в съюза, предписва ред поведенчески правила за поддържане на високата обществена репутация и предвижда разгърната система от наказания, включително изключване, за тяхното нарушаване. Придържането към предписанията се следи от дежурни "разузнавачи" и "наблюдатели по клона".

Главен обект на пропаганда на СБРЗ е младежта.

През 1929 г. се формира студентска група, която през 1932 г- прераства в студентска корпорация с пет български и четири задгранични клона.

Финансиране:

- членски внос

- "данък марки" – равняващ се на половината от цялата сума на събраните вноски, отива в ВУ.

-  встъпителни вноски – отиващи в ВУ

- абонамент за в. "Родна защита" – задължителен за всички членове на съюза

- ръчната продажба на вестника

- създаването на а.д. "Родина", просъществувал до лятото на 1931 г.

- материална подкрепа от сливенските фабриканти братя Маринкеви, Тютюнева кооперация "Асенова крепост", Съюза на габровските промишленици, Българското просветно-търговско дружество, Д. Яблански и др.

-  дарения, обяви, реклами

В в. "Родна защита" се появяват публикации срещу чужденците и чуждото стопанство, политическо и културно влияние бият тревога заради "прекомерното гостоприемство" на българите и опасността от превръщането на България в чужда "плантация". СБРЗ настойчиво препоръчва създаването на специален закон за покровителство на българската промишленост, занаяти и търговия и за ограничаване на чуждия капитал, въвеждането на личен данък за чужденците, и вземане на системни мерки за побългаряване на икономическия живот. В този дух са лозунгите в всеки брой на вестника: "Купувайте само български стоки!", "България за българите!", "Предпочитай българското производство и българския труд!", "Купувай само от българи!" и др.

СБРЗ е против евреите и масоните, считаща ги за основното зло в света.

В своята патриотична дейност съюзът търси упора в трите традиционни възпитателни и етносъхранителни фактора – източноправославната вяра и църква, училището и семейството. Това са сфери в които може да се проникне преди всичко чрез проповед и пример.

Герб:

Остър в долния си край щит с изправена фигура на лъв в центъра. Около лъва е разположен арковиден надпис: "България над Всичко. Всичко за България", като двете части на този девиз са отделени от пречупен кръст. Над надписа са поставени лаврови клонки, а под лъва – инициалите на организацията "РЗ".

Съюзен празник.

3 март – деня на подписване на Санстефанския мирен договор и възстановяване на българската държавност. Празника се чества с тържествено шествие, речи и музика.

Химн:

автор Коста Жандов

музика: П. Пипков

Родна защита

Свещена бран вестят далеч камбани,

отеква звън – вълна подир вълна .

и тръпнат бодри, родни великани,

обкичена с трицветни знамена.

Припев: О, роден край, на твоя боен зов

за жертви скъпи кой не е готов

(Според изменението от октомври 1926 г.:

За роден край, за жертви, подвиг нов –

лъди родозащитнико, готов!)

Тълпят се вождове да бъдат първи,

Раздвижват се села и градове,

че в бащин кът, една спасен кърви,

Ръка злодейска робство пак кове.

И гордо верни български юнаци .

родозащитници с челична мощ –

Чертаят лъчезарни, ярки знаци

сред непрогледната народна нощ.

Кат слънце греят огнени завети

низ майката измъчена земя –

И възродени крепнат духовете,

въззема се родината сама.

Родозащитници, скрижали нови

обезсмъртиха българския род!

Нащрек, борци! Гранитни основи

да браниме на бъдния живот.

Свещена бран вестят далеч камбани,

развети са трицветни знамена....

Напред, родозащитници призвани:

България е българска страна!

Поздрав:

Водачите и другите членове на ръководствата в организацията при тържествени случаи поздравяват: "За България", и получават отговора "За нея ний живеем!". Помежду си редовите родозащитници се поздравяват само с "За България".

Униформа:

Черна риза, черен панталон, бяла вратовръзка, черна фуражка с бродирано сребърно лъвче, колан с ремъци и значка с емблемата на СБРЗ. През 1928 г. към тази униформа за водачите се добавят акселбанти, галуни и сребърни шнурове да ръкавите и яката.

Винаги при по-масовите съюзни прояви от родозащитниците си се изисква военен строй. Всеки клон има собствено знаме, осветено с специален ритуал в присъствието на свещеник и някой от членовете на ВУ.

При прием на нови членове те трябва да дадат "тържествено обещание за вярност и преданост на България и на съюза на събрание на клона".

Родово Наследство

[Hatshepsut]

Значка на Съюза ,,Българска родна защита"

[Пешо]

Платформа на Съюза Българска Родна Защита

"Безспорен факт е,че досегашната система на управлението в България не отговаряше на политическото и гражданското възпитание на българският народ и почти нищо не допринесе за закрепване на държавата и засилване на властта.Тази система,практикувана цели 50 години,докара само злини и нещастия в страната и е причина за страшния хаос,който днес цари във всички посоки на нашия обществен и държавен живот.И докато съществува тази система на криворазбран демократизъм и парламентаризъм никога у нас няма да има нито силна власт,нито стабилност тъй необходими за да се тури ред,законност и справедливост в нашата хубава татковина.Коренна реформа в тази система е крайно необходима и безусловно наложителна.Това се чувства и се иска от всеки честен българин незаразен от партизански бяс,който разяжда политическите партии и трови душата на българският народ.Съюзът "Родна Защита",като ново движение за обнова и добруване на българина и в същото време като безпартийна организация и школа за политико-обществено възпитание и граждански добродетели,ратува за прокарване на следните реформи в управлението на страната,които могат да създадат условия за силна власт,която е крайно необходима за правилният политико-икономически развой а страната и създаване блага за целият народ без разлика на класи и съсловия.



Ние ще работим за:

1)Царя да управлява и царува,като широко и напълно прилага правата,които му дава нашата конституция.Да назначава министрите и без да са народни представители и да ги уволнява щом интереса на страната това диктува.
2)Да се измени закона за изборната система,като се въведе строг ценз за народните представители:имуществен,образователен и този за компетентност-производство,труд и капитал.
3)Намаление числото на народните представители и ограничение дейността на Народното събрание в рамките на законодател и контрол на изпълнителната власт.
4)Създаване на държавен сенат по назначение и избори.
5)Във всички останали изборни учреждения прокарване принципа на назначаване на компетентни и отговорни лица,а не само партизани без необходимата подготовка.
6)Намаляване чиновническия персонал до необходимия минимум и премахване на всички излишни институти,като в същото време се изкорени вредния за правилното управление на стараната бюрократизъм.
7)Усилване на санкциите в наказателния закон-налагане на много по-тежки наказания за всички престъпления,които рушат държавните устои и чистите нрави на българските граждани.
8 )Разтурване на всички съсловни и класови политически организации.
9)Разтурване на всички религиозни секти,които рушат основите на хубавата Праотечествена Православна вяра.Точно прилагане на член 83 от Конституцията.
10)Коренни реформи в училищната система,като сериозно се застъпят в по-широки мащаби патриотическото,гражданското,религиозното и физическото възпитание.В същото време да се застъпи повече професионалното образование.
11)Строга икономия на държавният бюджет.
12)Стопанско и икономическо издигане на българина.
13)Създаване на по-ефикасни закони за закрила на българското производство,българския труд и търговия и на всичко българско.
14)Създаване на закон,който да тури в пълно съгласуване труда и капитала за достигане на максимум блага за нацията.
15)Ограничение,по законодателен ред,нахлуването на чужденци в страната,за да не отнемат прехраната на българина и строго прилагане на тия мероприятия.
16)Възпитание на народа в родолюбие,национално съзнание и граждански добродетели,като се приучи българският гражданин да жертва частните интереси пред обществено-държавните за благото и благоденствието на целия народ."



Вестник "Родна Защита",брой 135-08.01.1928 г.

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/rz

[Пешо]

Реч на ген.Христо Чаракчиев- зам. водач на "Родна Защита"

"Ние сме фашисти,в пълния смисъл на думата,но български фашисти под името родозащитници.И ние се гордеем с това име,защото фашизма не е нищо друго освен кристализиран национализъм и патриотизъм,който се стреми да издигне нацията,националното съзнание и гордост у личността,да култивира чувството на дълг,да създаде силна власт,която да тури ред,законност и справедливост в страната и да обезпечи сигурността на държавата,да издигне нацията икономически като създаде максимум блага,от които да се ползва целият народ без разлика на класи и съсловия.Ние сме български фашисти и като такива ние се ръководим от принципите на фашизма,от които най-съществени са:
1)Създаване на силна власт,основана на йерархия и желязна дисциплина като единствено средство за създаване ред и законност в страната.
2)Поставяне интереса,правото и свободата на нацията по-горе от интереса,правото и свободата на индивида,бил той единичен или колективен.
3)Пълна хармония между труда и капитала,които вместо да изтощават своята енергия във взаимна борба,да насочват усилията си за създаване на максимум блага за общото добруване на нацията."



"Родна Защита",която е възприела принципите на фашизма,не счита,че той има само една форма пригодна за всички народи и всички времена.Както и целият политически живот,нашето движение,нашият фашизъм е творчество,което се приспособява към реалните задачи и реалните възможности на страната ни и епохата ни.Ние ще имаме винаги в предвид,че това което е спасително в един случай може да се окаже вредно в друг.Шаблонното подражание е невъзможно,но в същото време е необходимо да се изучават ония условия и нововъведения,които са създали успех у другите народи."

Със съкращения.

Реч на ген.Хр.Чаракчиев преди 3-ят събор на "Родна Защита"-14,15.10.1928 г.

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/rz

[Пешо]

Цели и задачи на съюза "Българска родна защита"

"След страшната катастрофа, която ни сполетя в последната война, духът бе отпаднал, патриотичното чувство – разколебано, и надеждата за по-светло бъдеще почти изчезнала. Скоро обаче народът се опомни и духът се повдигна. Днес вече в България се надигна силна патриотическа вълна, която обхваща всички обществени слоеве и прониква дори в последната селска колиба. Интелигенцията, която до неотдавна бе в плен в ръцете на безотечественици, бързо се отърва от техните утопии и с ускорен темп върви надясно, като с гордост се нарежда до трицветното знаме, за да служи на своята татковина с девиза: ,,България над всичко,,.

Съюзът ,,Българска родна защита" е безпартийна, патриотична и чисто българска организация с девиза: ,,България над всичко,,. Неговата цел е да сплоти всички младежи, които чувстват нужда да се наредят под трицветното знаме, за да служат на своята татковина. Той ще ратува за патриотическото и национално възпитание на учащата се младеж и за култивиране на гражданските добродетели: ред, дисциплина, почит към закона и готовност да се жертва личното благо за благото на народа и Отечеството. Ще се води легална борба против безотечествениците; ще се бори против корупцията в държавата и обществото, като взема инициатива за създаване на обществено настроение за борба против това зло, ще се бори против паразитизма на чужди елементи, които отнемат от гърлото на българина и последния му залък и се надсмиват над неговата овчедушна толерантност. Но най-после ще ратува и против престъпната българска сервилност и доверчивост към чужденеца – две отрицателни качества в характерна на българина, наблюдавани от най-старо време и до днес, от които много сме страдали, много беди и нещастия са ни сполетявали и пак ще ни сполетяват, ако не се опомним.

Съюзът ще достигне своите цели чрез възпитание на своите членове в духа на възвишен патриотизъм, национална гордост и гражданско съзнание.

Това възпитание ще се достигне чрез беседи по всички въпроси от патриотически и стопански характер, за да се разяснят причините и следствията на всички обществени прояви, които днес се наблюдават в нашия живот. С една дума, съюзът ,,Българска родна защита" ще бъде наистина школа за патриотическото и гражданско възпитание на своите членове.

Съюзът, при всичко че съществува от година насам, днес брои в своите редове няколко хиляди членове. Неговата сила е в духа на дисциплината на неговите членове, готови всеки момент да се жертват за благото на своята родина.

Съюзът апелира към всички добри българи да се притекат под неговото знаме и сгъстят неговите редове, за да може, когато обстоятелствата го наложат, да покаже своята мощ и достигне поставената цел: благото на Родината.

в. Родна защита, год I, н.1, 28 март 1925 г."


Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/rz

[Пешо]

Отговор на зададени въпроси

"Господин редактор,

В брой 459 на в. Отечество, в отделна бележка, вие искате разяснение върху целите и задачите на Съюза Българска Родна Защита, и в желанието си да се разясни нейното положение в обществото поставяте ред въпроси, на които искате нужното разяснение. Добре. Ние сме готови да дадем тия разяснения за да разсеем заблуждението, което заинтересованите лица и среди умишлено лансират по адрес на Родна Защита.

Питате стои ли Родна Защита на базата, на която стоят родолюбивите организации? Отговаряме: Да, защото Съюза е високопатриотична надпартийна, легална и чисто българска организация, която работи за патриотическото и националното възпитание на българина, както и за неговото родосъзнание, сиреч работи за побългаряването на българите. Носеща религиозен морал и граждански добродетели. Работи за издигането само на българина и само на българското, а не за чужденеца и за чуждото, защото за тях днес почти всички работят и затова чужденеца и чуждото у нас е на предпочитание и уважение, а България и българското се игнорира, дори презира. Съюзът работи за групиране капитала в български ръце, за да може българина да бъде господар дома си, а не роб в ръцете на чужденците. Най- после Съюза работи и за изкореняването на отрицателните черти в характера на българина, които в старо време ни провалиха, а ав ново време ни опропастиха. А именно: престъпната сервилност и лакайничество пред чужденеца; пълна доверчивост и честност спрямо него; предпочитане на чуждото; уважение и гордост с чуждото; презиране към своето, родното, българското. Благодарение на което черти българина лесно се асимилира и рискува да изчезне като народ и държава.

Съюзът никога не се е месил и няма да се меси в ежедневните политически борби, сиреч в партизанските борби, защото знае, че партизанското блато е дълбоко и вонящо и не само може да се оцапа, но може и да се удави! Обаче, Съюза като обществена организация, съставена от пълноправни граждани с всичките права и задължения, счита за свой граждански дълг да сочи и бичува всички обществени недъзи и злини, които тровят народната душа, като обезверяват народа, както икономически го опропастяват и тикат страната към провала.

Родна Защита следва пътя на Съюза на Запасните Офицери, който не само в своя орган "Отечество", но и в контролните си решения всяка година надава вик за борба против партизанщината, демагогията, корупцията, разпиляване на народната пара, против спекулата, против ограбването на българите от чужденците, против сектите и разни пропаганди, които цепят народа, против чуждите спортни организации и пр. Разликата между Родна Защита и Съюза на Запасните офицери е само тая, че докато последния констатира само злините, Родна Защита сочи причината за тяхното вирение, както и средствата и начините за тяхното премахване. А тия начини и средства са коренните реформи във всички посоки на нашата обществен и държавен живот. Какви трябва да бъдат те, това се подробности, но, ако стане нужда, можем да ги посочим.

Ако съюза на запасните офицери до сега не е повдигнал въпроса за реформи, уверени сме, че той непременно ще се повдигне в бъдещите конгреси по силата на чл. 2 от устава, дето се казва, че съюза ще ратува и ще се бори "за най- добре разбраните народни интереси".

Всеки гражданин, както и всяка родолюбива организация, която се бият и мрът за тая страна, които носят данъчния товар, които изпитват нейните скърби и радости, имат свещеното право да издигнат гласа за опомнюване и глас за реформи, целящи благоденствието на нацията и сигурността и стабилността на държавата. Политиката не е божествено право на партиите, нито осветен монопол от Конституцията. Всяка организация се занимава с политика. Конгресните решения от начало и до край са чиста политика, която се диктува от горе казания член на устава, гдето ясно и категорично се заповядва борба "за най- добре разбраните народни интереси". А тая борба няма да се изрази в духовни проповеди, а в политическа борба за реформи. Трябва да се прави разлика между политика и партизанство. Това го подчертаваме, за да бъдем наясно.

Ние сме уверени, че общественото мнение за реформи, ръководено от Родна Защита и подкрепено от другите родолюбиви организации, неминуемо ще се наложи, въпреки съпротивата на известни лица и среди, на които интересите дълбоко са засягат. И тогава ще се съборят много предразсъдъци и множество капища, върху развалините на които ще се изгради величавия храм на обновена България, гдето всичко ще замлъкне и ще се преклони пред върховните интереси на нацията и силната власт, която ще постави всекиго на мястото му и тогава само ще изчезнат много от обществените злини, против които днес се борят всички родолюбиви организации.

На втория въпрос, подкрепя ли Родна Защита с всички сили съществуващата конституционно- парламентарен строй, отговаряме: не, и хиляди пъти не. Според конституцията в България има конституционно монархически строй, а не конституционно парламентарен. Последния е измислица на партиите, които от петдесет години насам се стремят да узурпира правата на Царя, който му дава конституцията. Те искат той само да царува, а не да управлява. Едни от партиите искат парламентаризма, а други републиканство, режими явно противоконституционни.

Аз настоявам редактора да каже: где в българската конституция е казано, че в България имало конституционно парламентарен строй? И в същото време, като член на Съюза на запасните офицери, аз протестирам против твърдението, че запасното офицерство поддържало някакъв си конституционно- парламентарен строй, стремежа на който е да отнеме правата на Царя. Аз знам, че Съюза поддържа царския институт с всичките му права и атрибути предвидени в конституцията.

Колкото се отнася до Родна Защита тя поддържа с всички сили основните принципи на конституцията, а именно: царска власт с всички права и атрибути, религията и парламента. Всичко останало в конституцията са подробности, които могат да се изменят, съобразно нуждите на държавата и интересите на нацията.

По третия въпрос ние сме съвсем на чисто. Защото Родна Защита е най- активната организация в борбата с крайните политически течения. На 1-и май всяка година родозащитниците в цяла България вземат най- живо участие за запазване на реда. А миналата година на 1-и август Родна Защита беше единствената организация, която даде най- ефикасна подкрепа на властта. В София двеста родозащитници пазиха две нощи и един ден, като заловиха всички позиви, както и червените байраци в Лозенец. Родна Защита осуети стачката в университета, която комунистите бяха предизвикали. Също миналата година родозащитниците първи узнала за мястото на митинга в Юч Бунар и първи съобщиха и заведоха полицията на мястото. И в тая борба един родозащитник пострада доста сериозно. Който се интересува за борбата на Родна Защита с крайните елементи и с разбойническите банди може да се осведоми от администрацията.

Относително четвъртия въпрос, за корпоративната държава, ще бъдем още по- на чисто, за да удовлетворим любопитството на всички.

Родна Защита счита, че днес в България няма условия за корпоративна държава, тъй като производителните сили в страната не са организирани в синдикати, а без подобни организации корпоративната държава е невъзможна. Обаче, ние ще ръкопляскаме на оня държавник, който би могъл да организира трудещите се в родолюбиви държавни синдикати, федерации и корпорации, като ги признае за юридическа личност и по този начин, от органи в ръцете на социалисти и комунисти за разрушението на държавата ги обърне в държавен орган за творчество и запазване на същата държава. Или още по- ясно казано, вместо да атакуват крепостта отвън, да се вкарат в нея да я защитават отвътре. Нещо, което направи Мусолини и в това именно прояви своя гений. Но и той не премина към корпоративна държава веднага, макар че той бе възприел идеята преди да дойде на власт. Изминаха се цели четири години, догдето организира масите в синдикати и тогава чак премина към синдикалния парламент, който днес за днес е идеала на истинския демократизъм, като най- верен изразител на народните интереси.

Ние недоумяваме защо у нас се плашат от фашизма въобще или такъв на българска почва. Фашизма в Италия нищо старо не разруши, напротив, той взема всичко добро от старото и към него прибавя само необходимото ново. Така той запази кралския институт, като държавна необходимост, запази също Сената и парламента, които само реформира, като ги обърна от безволни и инертни в дееспособни, компетентни и експедитивни институти. Той създаде само един нов институт- висшия фашистки съвет, като една необходимост за стабилитета и приемствеността в управлението.

Фашизма се базира на следните принципи:

1. Силна власт, основана на монархия, дисциплина и компетентност.

2. Поставяне интереса, правото и свободата на нацията с нейния идеализъм по- горе от тоя на личността с нейния идеализъм.

3. Поставяне в пълна хармония интересите на труда и капитала чрез намесата на държавата, която се явява като регулатор в отношенията на тия два мощни икономически фактора.

4. Намесата на държавата в частното производство, без да ограничава частната инициатива.

Тия принципи напълно са приложени днес в Италия и резултатите са на лице.

Родна Защита възприема принципите на фашизма като идея, без да си прави илюзия, че всичко което е добро и полезно в Италия непременно ще бъде добро и полезно у нас. Примера с белгийската конституция е доста назидателен в това отношение. Посята на българска почва, тя се изроди и окарикатури и вместо полза принесе вреди и нещастия. Родна Защита не се кланя на безпогрешни доктрини, нито на безсмъртни принципи. Тя върви паралелно с живота, следи неговите нужди и условията на момента и съобразно с това препоръчва начини и средства за тяхното удовлетворение, за да се помогне на народа да се извади от днешното му тежко положение, да зацари у нас законността и социална правда, да тикнем страната към благоденствие и духовно съвършенство- идел на всеки родолюбив българин."

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/about-5

[Пешо]

Отговор на зададени въпроси - част 2

"Господин Редакоре,

В брой 460 на в. "Отечество", в който напечатахте отговора ми на въпросите, зададени в предишния брой, признавате, че са допринесли доста за разяснението целите и задачите на Родна Защита. При все това казвате, че имало още някой въпроси недостатъчно изяснени дори задавате някой нови такива. Добре, ние и на тях ще отговорим и ще ги разясним, за да разсеем известни предубеждения, както и заблуждението, което умишлено и планокърно се кове от заинтересовани лица и среди против фашизма въобще и в частност против фашизма на българска почва, какъвто Съюза Българска Родна Защита проповядва, като единствено средство за спасението на страната от днешното неудържимо тежко положение, което тика държавата към провал.

У нас малцина познават фашизма в неговата същност, като доктрина и реалност- неговото приложение на практика и резултата от него. Вследствие на това едни го отхвърлят с предубеждение, че той е реакция против правото и свободата на масите, други го отхвърлят под влиянието на предразсъдъка, че няма по- съвършена система за държавно строителство от демолиберализма с неговата уродлива рожба- парламентаризма, а трети го отхвърлят, защото чувстват, че неговото тържество дълбоко ще засегне техните лични интереси, които те поставят по- горе от интересите на нацията и държавата.

Ето защо ние считаме за необходимо да дадем накратко известни разяснения върху фашизма, като доктрина и реалност, а после ще изложим в какво трябва да се изрази фашизма на българска почва.

Фашизма е нова система за държавно строителство рожба на новата епоха, създадена след световната война. Той е антипод на болшевизма и реакция против неговата разрушителна роля. Фашизма е съзидателна система. Той нищо старо не разруши. Напротив, той използва опита на старото, като взема всичко добро от него и към старото добро прибавя само необходимото ново, което нуждата на живота и новата епоха, повелително налагаха. Фашизма е реален израз на кристализиран национализъм, национално съзнание и гордост. Той е синоним на обновително движение за коренни реформи във всички посоки на държавния и обществен живот, за изкореняване на обществените злини, които тровят народната душа, които обезверяват народа и тикат страната към провала. Той е израз на гражданска солидарност, социална правда, на сигурност и стабилитет в държавата. Най- после фашизма е израз на чистия идеализъм и кристалната съвест, ръководещи са изключително и безусловно от върховните интереси на нацията и държавата, без оглед на лични, партийни и класови интереси.

Фашизма се оказа, че днес за днес е най- съвършената и най- пригодната система за управление. Той е единствения, който може бързо да се справи с бунтарското настроение на масите, създадено под влияние на болшевизма, и нещо повече, той не само успя да се справи с него, но и да го канализира, като го насочи към творчество- към държавно строителство. И в същото време фашизма най- лесно и най- бързо можа да се справи с тежкото икономическо положение в Италия, което само в 6- 7 години издигна в цветущо състояние.

Фашизма до своето тържество в Италия, не бе оформен в доктрина. Ето защо Мусолини- идеолога и твореца на фашизма, не дойде на власт с точно определена платформа. Той имаше само дневен ред, който постепенно разширяваше и нагаждаше според условията на момента и нуждите на живота. И по този начин фашизма постепенно се оформяше и днес след 6- 7 годишно еволюиране и нагаждане, той окончателно доби своята физиономия като доктрина и реалност и се кристализира в следните четири принципа:

1. Създаване на силна власт основана на йерархията, дисциплината и компетентност.

2. Поставяне интереса, правата и свободата на нацията с нейния идеализъм по- горе от тия на личността с нейния егоизъм.

3. Поставяне в пълна хармония интересите на труда и капитала чрез намесата на държавата, която се явява като регулатор в отношенията на тия два мощни икономически фактора, които вместо да изтощават своята енергия във взаимни борби, да я насочат в създаване на блага.

4. Издигане труда в специален дълг и от тук правото на държавата да се меси в частното производство, без да ограничава частната инициатива.

Тия принципи са приложени в Италия във всичката им широта и дълбочина и дадоха в най- късо време блестящи резултати. От една анархическа и просешка държава, която никой не зачиташе, днес Италия представлява една първостепенна европейска държава в най- цветущо състояние, която служи за образец на другите държави.

И днес витално, който е бил в Италия преди 7 - 8 години и който днес иде там, ще види, че Италия е станала неузнаваема, че там фашизма е извършил едно чудо. Италия плачеща и ридаеща преди 7 - 8 години, гдето царуваше пълна анархия ,глад и мизерия, днес същата Италия тържествува весела и щастлива и празнува своята слава и величие, своята сила и мощ, освободени от отровата на социализма и комунизма, както и от отровата на партизанския бяс, който по- рано я разяждаше и подкопаваха нейните основи и я тласкаха към пропаст.

Днес в Италия се чувства как една нова религия е завладяла целия народ, особено младото поколение; как е проникнала там една нова струя, която дава широк простор за нов дух, за нови идеи за държава, общество, за семейство, за училище, за служба към родината и дълг към държавата. Вредом там се вижда как камък по камък се гради храма на велика Италия и основите на нейното могъщество; как народа и управници ръка за ръка работят за издигането и преустройване на свойта татковина- за велика Италия.

Такова спасително и благодатно влияние оказа фашизма на Италия.

В следващия брой ще изложим в какво трябва да се изрази фашизма на българска почва, за да извадим страната от днешното тежко положение. "

Изночник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/copy-of-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-1

[Пешо]

Отговор на зададени въпроси - част 3

"След кратко изложение в миналия брой на фашизма в Италия, като доктрина и реалност, ние преминаваме към фашизма на българска почва.

Съюза Българска Родна Защита, възприема фашистките принципи като идеи и ги проповядва, иска и настоява щото тия, от които зависи, да ги приложат у нас с оглед на специфичните условия, при които се намира българския народ, за да спасим народа от днешното тежко положение, което тика страната към провала.

Родна Защита не се кланя на безпогрешни доктрини и на безсмъртни принципи, нито се ръководи от някакви предразсъдъци и предвзетости. Тя не си прави илюзии, че всичко, което е възможно и полезно в Италия, непременно ще бъде възможно и полезно у нас. Водачите на Съюза знаят, че една система, както един институт или закон, са добри и полезни само тогава, когато отговарят на политическото и гражданското възпитание на народа, на неговите схващания и разбирания- на неговия манталитет. Примера с белгийската конституция, която ни се донесе в чанта, е твърде назидателен. Може би за Белгия тя да представлява красиво цвете с приятен аромат и сладки плодове, но посята безогледно на българска почва, тя се изражда в бъзак и бодли с отвратителна миризма и горчиви плодове. Резултатите са на лице.

Ето защо Родна Защита, свободна от предразсъдъци и шаблони, работи за коренни реформи във всички насоки на нашия държавен и обществен живот въз основа на фашистките принципи, приложени с оглед на местните условия и съобразно с характера и политическото възпитание на българина, което значи фашизъм на българска почва.

Ръководени от фашистките принципи и специфични български условия, Родна Защита се бори и настоява за прекарване на следните по- главни реформи, които са напълно възможни и в същото време спасителни за страната и сигурни по своите благотворни последствия и резултати.

1. Запазване основните принципи на конституцията, а именно: царския институт с всичките му права и атрибути, религията и парламента. Всичко останало в конституцията, което е подробности може и трябва да се измени съобразно нуждите на държавата и интереса на нацията, като се има предвид, че те не са догма, за да не могат да се изменят и допълнят, че конституцията, създадена е за народа, а не народа за нея, че могат даже да се нарушават някой нейни формалности, като се нарушиха чл. 1 и 34, щом това се диктува от върховните интереси на нацията и на държавата, които стоят милиони пъти по- високо от всякакви формални норми, защото би било лудост и престъпление да се остави народа и държавата да се провалят и загинат само и само да се запази някаква си формалност в конституцията, а не местния дух, целящ благоденствието на нацията и сигурността и стабилността в държавата.

2. Реформиране на парламента, като се намали състава му до 70 - 80 души и са определи ценз за народните представители, та по този начин да се създаде един дееспособен и компетентен парламент, който с чест и достойнство да изпълни своите функции. Сегашния парламент не отговаря на своето назначение поради своята многочисленост и състав. В него работят не повече от 60 - 70 души. Всичко останало до 273 души е излишен баласт, който служи само за ръковдигане и получаване грамадни заплати, което не отговаря на просешкото положение на българския народ. Какво представлява парламента. У нас това се вижда от компетентното мнение на г-н Малинов, шефа на демократическата партия, който в статията си във вестник "Знаме" между другото за него писа:

"Партиите изпращат в парламента не най- знаещите, най- опитните и най- достойните си членове, поради което изпълнителната власт е понизила у нас значението на парламента до едно подчинено ней учреждение, задоволяващо се в повечето случаи с жалката роля да регистрира нейните актове".

Въпроса за реформирането на парламента се повдига и в списанието "Звено", редактирано от г-н Казасов- бивш министър и г-н Мишайков- народен представител. Там се иска не само намаляване на състава му на 70 души, но и нещо повече- да се обърне в синдикален, като идеал за демократизма и най- верен изразител на народната воля.

Министрите да отговарят само пред царя, а не и пред парламента, както това е в най- демократичната република- в Швейцария и С. Америка. В Швейцария тази реформа направиха още през 1874г. защото се убедиха, че отговорността на министрите пред парламента е не само безполезна, но и пакостна. Така е и в Италия. У нас, фактически правителството никога не е отговаряло пред парламента- отговорността е фиктивна, защото изпълнителната и законодателната власт, в лицето на своето болшинство, винаги се представлявали едно и също сдружение но с две фирми, обаче с една и съща цел. Следователно и дума не може да става за отговорността на едната фирма пред другата. Обаче, това постановление на конституцията е страшно пакостно у нас. Депутатите го използват, за да се налагат на министрите, които са принудени да правят компромиси със съвестта си и законите, а да удовлетворяват алчните попълзновения на депутатите. А това създава условия за корупцията и разхищение на народната пара. Премахването на тая фиктивна отговорност е едно от сигурните средства за премахването на корупцията, както и едно от условията за справедливостта и стабилността в управлението.

4. Кметовете да се назначават, а не да се избират, като се установи строг ценз за тях. Това ще принесе двойна полза: от една страна, ще се намали демагогията и партизанщината, които най- много се развиват през време на общинските избори и предизвикват страшна злоба и омраза, достигащи до умопомрачение, при което брат срещу брата въстава, син срещу баща, баща срещу сина. От друга страна, назначения кмет, като независим от каприза на съветниците партизани, които се борят за интереса на партията си, а не за тия на общината, ще се предаде на ползотворна и творческа дейност за издигане и преуспяване на общината.

5. Премахване на окръжните съвети, като лишен институт, който се обърна на питателен пункт за охранване на партизани. Според статистиката за три години са похарчени 800 милиона лева, от които 600 милиона само за заплати. При тая констатация ясно е, че тоя институт е една лишна тежест за българския данъкоплатец, който изнемогва от данъчния товар.

6. Премахване на училищните настоятелства, като лишен институт, в който се вършат много некрасиви работи, особено в селата и в същото време служи за виреене на партизанщината и охранване на партизаните.

7. Коренна промяна в училищната политика. Обръщане на училищата в храм на български национализъм, патриотизъм, национално съзнание и гордост. Насаждане на достатъчно родолюбие, което даже левичара Марков препоръчва във в. "Зорница" като съществено средство за издигане на българина и предпазването му от асимилация. Насаждане религиозен морал и граждански добродетели. Подготвяне на младежите за практическия живот, а не учене пролетариат, безволен и инертен кандидат за държавна трапеза и абсолютно негоден да се справи с трудностите на живота.

8. Засилване наказателните санкции, защото съществуващите такива, при днешното морално падение, не само не намаляват престъпленията, но даже ги насърчават.

9. Коренни реформи в стопанския живот на страната.

10. Повече грижа за българина и българското, за да може българина да се почувства господар дома си, а не роб в ръцете на чужденците.

Има много реформи, които могат и трябва да се направят, но не му е тук мястото да се изброяват.

Както се вижда, Родна Защита не действа и не вълнува обществения живот в мъгла, нито само под натиск на благородни и несъзнателни мотиви. Нейната доктрина за обнова е ясна и категорична.

Днешното тежко положение на страната повелително налага и диктува, щото всичките родолюбиви организации да си подадат ръка и със съвместни усилия да работят за изкореняването на всички обществени злини, които подкопават основите на нашия държавен и обществен живот, които претъпяват националното и патриотично чувство у българина, които разколебават неговия религиозен и семеен морал, които цапат и озлобяват народа, които тровят неговата душа, които го обезверяват и тикат страната към провала.

Родна Защита е най- активната организация в това отношение. Тя успя да раздвижи общественото мнение- да му внуши, че спасението на страната е в коренните реформи в самата система на управлението, система, която не отговаря на нашето политическо и гражданско възпитание, на нашите политически нрави- на манталитета на българина. Тая констатация е направена и от професорите на нашия университет, които в своето послание към българския народ след 9 юни между другото пишат: "Трябва да признаем открито, че катастрофите сполетели България през последните години, се дължат на досегашната система на нашия политически живот, за създаване на която са допринесли всички партии, управлявали и не управлявали. Ето защо се налага повелително, щото тая система коренно да се измени".

Така е. И тая система непременно ще се измени, ще се реформира, защото идеята за нейното реформиране се възприема и се иска от народните маси, дори и от отговорните фактори, защото днес вече виждаме да се назначават хора за изработване на обширна програма реформи. Ще имат ли смелостта, волята и характера да ги преведат в изпълнение, то е друг въпрос. Важното е, че идеята за коренни реформи се възприема и никой не е в състояние да спре нейното реализиране.

В заключение ще кажа, че Родна Защита успя да организира младежите по градове и села, които не можеха да влязат в редовете на Съюза на запасните офицери и подофицери, измъкна ги от ръцете на безотечествениците и вместо инструмента в техните ръце за разрушение на държавата, обърна ги в орган за запазване на самата държава. Родна Защита е и си остава родолюбива надпартийна организация, която се стреми да побългари българите и да ги организира в името на следните идеи:

1. Създаване на силна власт, основана на йерархията, дисциплината и компетентност.

2. Издигането на нацията с нейния идеализъм до степен на култ като противовес на личността с нейния егоизъм.

3. Създаване гражданска солидарност и социална правда, чрез примирение на класовите борби, като средство за създаване благоденствие на нацията и сигурност за държавата.

4. Издигането само на българина и на българското и съсредоточение на капитала в български ръце за да може българина да бъде господар дома си, а не роб в ръцете на чужденците.

5. Запазване на бащината религия и семейния морал, за да запазим обществото и семейството от разложение.

Ние твърдо вярваме, че тия идеи ще възтържествуват, защото това се налага от нуждите на новото време и върховните интереси на нацията, за да обезпечим бъдещето на нашето племе и величието на България и българския народ- идеала на всеки родолюбив българин."

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/copy-of-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D1%87

[Пешо]

Някой има ли идея как СБНЛ се е зародил от една първоначално националистическа, а после фашистка организация (СБРЗ)? Аз си нямам ни най-малка идея след като в един документите на Главното водачество се вижда, че те категорично отричат фашизма. 

[Пешо]

"Линията на ,,Родна Защита" е:

,,Против евреите, масоните, социалистите, комунистите и болшевиките,
против чужденците и турците,
против сектите и Дънов,
против убийците и Протогеров,

за България и българското,
за Царя, Православието и българската църква,
за славянството,
за Мусолини и фашизма."

(Вестник ,,Родна Защита" брой 114,1927 г.)"

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/home

[Пешо]

Емблема на СБРЗ със свастика:


Някакъв немски документ за нашите организации:


Източници: https://monarchism.blog.bg/politika/2010/12/02/syiuzy-quot-bylgarska-rodna-zashtita-quot.644177 и  http://www.rodenkrai.bg/content/rodna-zashtita-znachka

[Пешо]

Снимки на "родозащитници":




Снимка на Върховният водач на "Родна Защита" - Ген. Иван Шкойнов:


Източник: https://monarchism.blog.bg/politika/2010/12/02/syiuzy-quot-bylgarska-rodna-zashtita-quot.644177

[Пешо]

Цитат от стр.127 от книгата "Великобългарска младеж" за "Родна защита", споменават се и кубратистите.

[Пешо]

Забравеният герой от Дойран

Христо Петров Чаракчиев е роден на 9 март 1870г. в Севлиево. След завършването на Военното училище е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие завършва Топографска школа и Николаевската генералщабна академия в Русия. Повишаван е както следва – в чин поручик – на 2 август 1894г., капитан – на 15 ноември 1900г., майор – на 19 февруари 1906г., подполковник – 22 септември 1910г., полковник – на 1 ноември 1913г.. Награден е с възпоменателен кръст ,,За независимостта".

Като млад офицер служи в 1-ви Софийски, 9-ти Пловдивски, 10-Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897г. в Българската армия са създадени Тайните офицерски братства с цел подпомагане с оръжие, средства и военен опит национално – освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Поручик Чаракчиев става член на едно от братствата. Към август 1900г. в братствата членуват около 1 000 офицери, повече от половината състав на офицерския корпус. През януари 1900г. пловдивското Македоно – Одринско дружество го приема за свой член заедно с двама негови колеги.

През 1907 – 1908г. майор Чаракчиев е началник – щаб на 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия във Велико Търново. В състава на бригадата са 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк.

На 17 юли 1912г. подполковник Чаракчиев участва в среща на 25 военни и цивилни дейци, проведена в София, чиято цел е да се изгладят разногласията между различните групи и течения, съществуващи в национално – освободителното движение, с оглед на предстоящата и неминуема война с Османската империя. В срещата участват още: командирът на 12-ти пехотен Балкански полк полковник Алекси Спасов от Велес, командирът на 35-ти Врачански полк подполковник Климент Джеров от Охрид, началникът на 32-ро полково военно окръжие в Нова Загора подполковник Александър Протогеров от Охрид, преподавателите във Военното училище майорите Борис Дрангов от Скопие и Петър Дървингов от Кукуш и други. По това време той е началник на информационно – цензурната секция при Щаба на армията.

По същество тази среща възобновява за трети път дейността на офицерските братства под наименованието ,,Офицерски братства за свободата на Македония и Одринско". Обединявайки се върху становището, че освобождението на поробените български земи може да стане единствено и само чрез война, организацията има намерение на подтикне правителството по този път. Другото единодушно прието решение е подкрепата за исканата от ВМОРО политическа автономия на Македония, която впоследствие много по-лесно да се присъедини към България.

В средата на септември 1912г. в София е сформиран 37-ми пехотен Пирински полк. За пръв негов командир е назначен подполковник Христо Чаракчиев. Заедно с 38-ми пехотен Одрински полк влиза в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвана от генерал Стефан Тошев. По време на войната е назначен за началник – щаб на 10-та пехотна дивизия. И двете дивизии участват в Лозенградската настъпателна операция (9 – 11 октомври) и в атаката на Чаталджанската позиция в състава на 1-ва армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев.

В началния период на Първата световна война полковник Христо Чаракчиев е командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Бригадата се състои от два полка : 9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински. Тракийската дивизия до пролетта на 1916г. заема за отбрана позициите от река Вардар до Дойранското езеро. Сменена е от 9-та Плевенска дивизия, като бригадата на полковник Чаракчиев остава при Дойран, на 5-километров участък на десния фланг на дивизията.
Към началото на август 1916г. Съглашенското командване съсредоточава срещу Дойранската позиция 4 дивизии с 45 000 души личен състав и 400 оръдия.
Основният удар на противника е насочен срещу Тракийската бригада на полковник Христо Чаръкчиев. На 9 август френската тежка артилерия открива огън по позициите на бригадата. Канонадата продължава 14 часа. Голяма част от отбранителните съоръжения са унищожени. Но артилерията и пехотата остават непокътнати.
На следващият ден, 10 август, бригадата е атакувана от 17-та френска дивизия. Нашата артилерия разпръсква противника. След два часа започва нова атака с гъсти последователни вълни. Натискът е огромен, но отново българската артилерия с точен и масиран огън отхвърля съглашенците.
През следващите пет дни противникът води мощен артилерийски огън по позициите на бригадата и реорганизират силите си. На 14 август вечерта се провежда нова атака, отново отбита с големи загуби за врага.

Най-тежките боеве са на 16 август. Съсредоточавайки всички налични сили, противникът провежда серия от неуспешни атаки за пробив на фронта. Артилерията му не спира огъня си и за миг. Отбранителните съоръжения пред фронта на бригадата са унищожени напълно. Но юначните Пловдивски и Чепински герои не отстъпват и педя българска земя. Полковник Чаръкчиев хвърля в боя всички свои резерви, за да отблъсне налитащия враг. Пристигат подкрепления от Плевенската дивизия. Съглашенските атаки не се увенчават с успех и на 17 август. Последната атака е на 18 август. Убитите англофренци са 3 200 души, ранените са няколко пъти повече. Българската бригада губи половината от състава си. След този разгром въпреки многократното си превъзходство в пехота и артилерия, съглашенското командване близо година след това ближе рани и трупа сили за нов опит – отново неуспешен.

На славната 2-ра Тракийска бригада и нейния славен командир полковник Христо Чаръкчиев българския народ дължи признателност за техния подвиг, извършен в името на Отечеството.
През февруари 1917г. полковник Чаракчиев е назначен за началник – щаб на 3-та армия. На 15 август е произведен в чин генерал – майор. След Солунското примирие, на 1 декември 1918г., преминава в запаса.
Убеден родолюбец, генерал Христо Чаръкчиев не може да остане бездеен, виждайки материалната и моралната разруха на българското общество. И както много други офицери продължава да изпълнява своя дълг към народа и Отечеството, включвайки се в редовете на българските националисти, челният отряд на Българската нация.

Към началото на 1924г. група български патриоти подемат борба за възраждането на Българската нация и Българския дух, като създават Съюз Българска Родна Защита. Генерал Христо Чаракчиев е един от основателите на Съюза. През 1925г. като подпредседател, заедно с председателя о.з. генерал Иван Шкойнов, предприемат обиколка из страната, като създават редица организации в по-големите градове на България.
В СБРЗ можел да членува всеки българин. Членовете на Съюза могли да членуват в политически партии, без да го обвързват с партийните си платформи. С едно категорично изключение – в социалдемократическата и комунистическата партия. Още в онези времена огромната опасност от тази проповядваща национален нихилизъм и атеизъм гибелна за България доктрина е била явна за по-прозорливите българи.
След 9 септември 1944г. безродната комунистическа власт го обявява за царски генерал.

Поклон пред паметта на героите и мъчениците за свободата и независимостта на Отечеството! Вечна им памет!

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/about2-cdbf

[Пешо]

Относно смъртта на ген. Чаракчиев
/Вестник "Отечество" (орган на Съюза на запасните офицери) - брой 967, от 4 април 1943/

Едва що се бяха изминали две години от смъртта на ген Иван Шкойнов, последва го в небесните селения и неговия най- близък другар, съратник и съидейник генерал от запаса Христо Чаракчиев. И двамата, тези непоклатими стълбове на националната идея и родолюбието, още преди двадесет и повече години, бяха изпреварили своя век със светогледа си. Тези здрави българи, родени в полите на Балкана, първия в Габрово, а втория в Севлиево, живееха не с делничните грижи на деня, а прехвърляха с погледа си границите на егоистичното, лично съществуване. Те надникваха далеч в бъдещето и затова имаха право да водят и ръководят, при все че това право им се оспорваше и пътя им непрестанно се преграждаше от ония, които търгуват в храма и името на които е легион. Светлината, с която  те облъчваха своите съвременници: нашето меркантилно, материалистично и саморекламиращо се дребно поколение, беше много силна, изобличаваща пороците и прекалените недостатъци и затова не бе търпяна. И кога ли тъмнината се е погаждала със светлината?

Преди двадесет и четири години, когато Чаракчиев, напуснал армията поради Ньойския диктат, започна своята обществена дейност в Съюза на запасните офицери, разложението в нашата страна беше в пълния си ход. Старата бойна изпитана в огън и закалена с кръв войска, по заповед от Версай се разпускаше и унищожаваше, създаваше се нова, доброволническа армия, от душата на която нашите заклети врагове искаха да изтръгнат всички неведнъж показани дотогава изключителни войнишки добродетели на българина: дух, съзнание за дълг, добросъвестност, неподкупност, изпълнителност, желязна упоритост и чутовна жертвеност! Враговете искаха на всяка цена да обезкачествят вътрешната сила на стойност на българската войска и да оставят до нейде само нейната външна форма, без старото и с нищо незаменимо съдържание.

В обществения живот владееше пълна потиснатост, раздробеност, липса на вяра в утрешния ден и стремеж към уреждане на личното благополучие с всички средства. Много от разбиранията и привичките, дълбоко вкоренили се в общежитието тогава и до днес не могат да бъдат отстранени от нашия живот. Чуждите елементи в страната, особено еврейството, използвайки настъпилото размътване във всички области на държавния и обществен живот, започнаха едно формено ограбване на българския народ, чрез спекула, контрабанда, валутни афери и различни други финансови фокуси. А международното юдейство "благосклонно" отпущаше заеми на безволните, но с нежни грижи към своите особи български държавници, които по шест месеца от годината прекарваха в странство за уреждане на това престъпно заробване на народа и, разбира се, на личните си сметки, защото пътните и дневните правеха цели състояния.

Ето в тази година на пълно и умишлено подтиквано от вън рушене здравите основи на българската държава, излезе на повърхността в нашия обществен живот Съюза на запасните офицери, със своите типични представители на борци срещу упадъка на духа, на морала и националното съзнание, срещу Ньойското разбойничество, срещу юдомасанството, интернационализма и юдоболшевизма- генералите Шкойнов и Чаракчиев. Тези двама характерни мъже застанаха начело и с достойнство, умение и смелост водеха фашисткото движение у нас. Съюза Родна защита, под тяхно водачество, изигра голяма роля в живота на нашата държава и той даде първите фанатизирани борци у нас против демолиберализма, плутокрацията и парламентаризма. Паметни в това отношение и с историческа стойност са многото полемични статии на генерал Чаракчиев във вестниците "Отечество" и "Родна защита". Тези статии, писани преди петнадесет години, са същевременно и една цяла програма.

Зад декоративната и безсъдържателна бъбривост на партизанския парламент, Чаракчиев виждаше истинската му лигава безпомощност, безгрижност и пълна безотговорност. Той не искаше да се помири с лъжата и демагогията в управлението на страната, с гнусното партизанство, с бюрократичната безсъвкупност, безгрижие, липса на експедитивност, познания, инициатива в работата и срамна подкупност в учрежденията. В тълпата на раболепните, преситените или равнодушните, той беше един от малцината, които не се миряха със злото. Такъв си остана до последния час. Словото и перото, той не използваше за поръчани и хонорувани хвалебствия, но си служеше с тях за борба с онова зло в живота на Родината, което рушеше нейните основи, независимо от това, кои бяха рушителите и от кои среди изхождаха те. Той жестоко мразеше угодничеството, лицемерието, гъвкавогръбваничието и сделките със съвестта, така широко практикувани в наше време, особено в така наречените интелигентни среди, които имат претенциите да водят народа. Чаракчиев не обичаше, не знам от кого измислената, дума "интелектуалци", той неведнъж е подчертавал, че тези, които са измислили тази нова категория граждани искат да хвърлят прах в очите на народа, за да прикрият своето бездействие и своята непотребност, своето плъзгане по повърхността на живота. Генерал Чаракчиев, сам сериозен, скромен, трудолюбив и добросъвестен българин не щадеше повърхностните, мързеливите, бездарните празнословци и обществени търтеи. Той безмилостно бичуваше лъжеиграчите, спекулантите от всички браншове и изобщо всички недъзи, които подкопаваха устоите на нашата държава и развращаваха народа. Мнозина от фокусниците в живота не обичаха Чаракчиев, злословеха против него и го замеряха с кал, защото Чаракчиев, дешифрираше магиите им и защото в своя аналитичен ум се стремеше да погледне винаги в самия корен на нещата. В борбата с нравственото невежество и изкористване , ако е позволено така да се изразим, и с пристроената обществена и "общополезна" дейност, Чаракчиев беше незаменим диагностик, той бързо и леко разпознаваше митерите и фарисеите и затова  фарисеите го ненавиждаха.

Да бъде вечна паметта за него!

А. Мусевич- Бориков

Източник: https://charakchiev.wixsite.com/charakchiev/----

[Пешо]

Родозащтник

Източник:https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/