• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Защо не мога да бѫда християнинъ

Започната отъ Hatshepsut, 09 Авг 2018, 07:34:13

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Предлагам в тази тема членовете на форума, които по една или друга причина са се отказали от християнството или не са били и не искат да бъдат християни да изложат своята гледна точка по въпроса.


Ето и моите "тезиси" защо не мога да бъда християнин:

И така, започвам с кратка биографична справка. Аз никога не съм бил истински християнин, реалното ми положение е било на "номинален християнин", каквито са мнозинството от българите. Ходил съм на църква един път годишно - на Великден, имам християнско кръщение от 6 февруари 2000 г., чел съм Библията и това е. Донякъде бих се причислил и към симпатизантите на езотеричното християнство, защото от средата на 90-те години на миналия век вярвам в източните концепции за прераждането и кармата.

1. По отношение на догматиката

Аз отхвърлям почти всички 12 точки от Символа на вярата, с изключение на точка 1:
«Вярвам в един Бог Отец, Вседержител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.»

Не отричам съществуването на Исус Христос като историческа личност, но не приемам неговия божествен произход. Не вярвам и във Второто пришествие и буквалното възкресение на мъртвите.

Не приемам отдаването на божествени почести на хора, каквато е практиката към християнските светци.

2. По отношение на църковната йерархия

Многобройните скандали по време на разкола в БПЦ (а и след това) окончателно ме отвратиха от тази институция. Никак не ми харесва и зависимостта на БПЦ от руската и вселенската патриаршии, което противоречи на принципа на автокефалност. В това отношение Българската екзархия е била на по-голяма висота.

Както споменах, влизал съм в църква един път годишно, а сега влизам само в краен случай - за закупуване на свещи и при погребение. В първия случай влизам в църквата като в магазин, а във втория случай просто не мога да откажа да вляза.

Не признавам поповете и владиците за морални авторитети и нямам намерение да изпълнявам техните заповеди или съвети.

Не приемам и църковните тайнства, общо взето за мен това са само ритуали.

3. По отношение на християнската етика

Може би това е най-важния "препъни-камък", който прави невъзможно дори и формално моето връщане към християнството.

Категорично не приемам постановката, че истинският християнин трябва да обича враговете си - за мен това е абсолютно невъзможно.
Не приемам и концепцията за прошката, според която християните трябва да прощават задължително един път годишно. За мен прошката е личен и дълбоко осъзнат акт, който не може да става в точно определен от някого другиго ден, или пък по принуда.
Истината е, че аз по принцип не мога да прощавам. Разбира се, когато става дума за любим човек или за близки хора мога да простя и да искам прошка, но стане ли дума за случайни хора или за изроди аз не мога да прощавам.

Има още една постановка, която ми се струва доста извратена - за вярата и добрите дела. Тя гласи, че за спасението на човека е достатъчно да има силна вяра, а дали върши добро или зло е без значение. Това за мен е също неприемливо.

4. По отношение на хранителния режим

Аз сам решавам какво да ям и какво да не ям, не може да спра да ям месо по цял месец и повече, защото така пишело в църковния календар.
Между другото, в моето семейство никога не са били спазвани постите  :smile-1:

5. По отношение на национализма, патриотизма и родолюбието

Понеже това са моите политически убеждения, никак не ми харесва, че те са заклеймени от Църквата като нещо лошо, по-точно като "ереста етнофилетизъм"   :emo:
Да, не мога и да приема циганите, негрите, сърбите и гърците за братя.
Не приемам и постановката за богоизбраността на евреите, за мен те не са нещо повече от нас българите.

6. По отношение християнския фанатизъм

За щастие, християнските фанатици в България са малко и не са някакъв определящ фактор.

7. По отношение на науката

Никак не ми харесва презрителното и подигравателно отношение на християнството към науката, по-конкретно към геологията, палеонтологията, биологията, археологията и историята. Към някои от тези науки съм пристрастен, разбира се.
За мен е абсурдно да се твърди, че Земята и Вселената са създадени преди 8000 години и заради оковите на това "прокрустово ложе" да се отричат, омаловажават или изопачават постиженията на геологията, палеонтологията и археологията.
Не приемам и отрицателното отношение на християнството към теорията на еволюцията.

8. По отношение на евангелизацията

Вярата трябва да се основава на любовта, а не на насилието и принудата, каквата е била практиката на налагане на християнството през средновековието. Разбира се, ролята на Църквата през средновековието също ме отблъсна от християнството, имам предвид не само насилствената християнизация, а също Инквизицията и лова на вещици.

За мен вярата е личен избор, агресивната религиозна пропаганда никак не ми допада.
Нямам никакво желание да бъда евангелизиран, християнизиран или покръстван, задръжте си благите вести за вас самите.



P.S. А що се отнася до форума, моите вярвания няма да му се отразят негативно. Разделът "Православие" ще продължи да съществува със същия статут, както и досега. В този раздел ще важат същите правила, както и в останалите раздели на форума; същото важи и за модерацията. Аз също съм публикувал и ще публикувам в този раздел, моето отношение към християните е добронамерено и очаквам същото отношение и от тяхна страна, това е моя принципна позиция и не се влияе от факта, че повечето българи се самоопределят като християни.

генерал Жеков

#1
Много полезна тема,постарал си се да изложиш добре и разбираемо твоята позиция по проблема.За мен,ай-интересен остана този цитат:

ЦитатъПонеже това са моите политически убеждения, никак не ми харесва, че те са заклеймени от Църквата като нещо лошо, по-точно като "ереста етнофилетизъм"   :emo:
Да, не мога и да приема циганите, негрите, сърбите и гърците за братя.
Не приемам и постановката за богоизбраността на евреите, за мен те не са нещо повече от нас българите.


Моята гледна точка е такава, че неприемането на Църквата при мен, не означава пълно отричане на религията, а просто, както съм казвал много пъти - завръщане към старата вяра на Българите. Това е много интересна религия, а моя интерес към нея бе проявен от това, че в православието съществуват много проблеми, независещи от религията, а от нейните проповедници на земята. Тези хора, освен че са изоставили "чедата" си на произвола на съдбата, са се отдали на светски живот или най-често са се развратили до такава степен, че потъпкват всяка ценност на религията. Няма как те да ръководят пречистването от грехове, когато самите те ги извършват .
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Hatshepsut

Главната книга и несекващ авторитет за християните е Библията

 Защо с тази най-тиражирана книга в света – повече от 20 милиарда тираж, трябва да се съгласяваме и да гледаме на нея като на лицензирано съглашение. Какво не бива да знаят вярващите? Какви нравствени и морални ценности, умения, знания, обичаи и традиции предава тази книга от поколение на поколение?

Нравствеността и моралът
,,Великите, мъдри и праведни" според Библията патриарси, пророци и царе са крадци, измамници и убийци. А те са персонажи, които според библейската логика са пример за подражание за всички християни.

Ето няколко примера от криминалната им дейност:
1. Мойсей, наречен в Библията ,,най-кроткият", заповядал да ликвидират около три хиляди негови сънародници;
2. Ной пиел яко, търкалял се гол в шатрата и проклинал внуците си за това, че баща им – неговият син, го видял в такъв вид;
3. Авраам – ,,великият праотец", дал жена си под аренда на фараона срещу ,,дребен и едър добитък, роби, робини, коне и камили", с една дума се изявил като сутеньор на собствената си жена; Авраам изгонил в пустинята държанката си Агар, бременна с неговото дете;
4. Неговият син Исаак се занимавал със същото;
5. Родните дъщери на неговия племенник Лот изнасилили пияния си баща;
6. Внукът на Авраам – Иаков, измамил баща си и с хитрост отнел първородството от родния си брат и откраднал животните на тъста си;
7. Жената на Иаков обрала собствения си баща, като откраднала семейните идоли;
8. Възпяваният на всичките ладове цар Давид не прощавал нито на девойки, нито на момчета, но изобретил рекета и холокоста;
9. Синът на Давид – Амнон, изнасилил сестра си и я изоставил;
10. Самият Давид отнел от офицер – герой от войната, жена му и го изпратил на смърт;
11. Другият син на Давид – Авесалом, поискал властта и заформил заговор срещу баща си, от когото се научил на всичкото това;
12. Библейските пророци убивали хора. Илия собственоръчно заклал около 450 свещеници от култа на Ваал, а Елисей го правел с божието слово; заради насмешката, че е плешив, проклел 42 деца и те били разкъсани от мечка.
13. Друг библейски ,,праведник" Йефий изгорил дъщеря си, обещавайки на Йехова да предаде на огъня първото, което се появи пред него.

Тази мерзост днес се оневинява по следния начин:
1. Такива били времената, жестоки, диви, нецивилизовани.
2. Т.нар. праведници преди Мойсей не познавали криминалния кодекс от тези времена – 10-те заповеди, които му предал Йехова.

Тези доводи се разбиват от обикновените факти:
Дълго преди десетте заповеди съществували други цивилизации с по-съвършени закони и високи морално-етични норми.
И след появяването на десетте заповеди библейските герои продължавали да се държат по същия начин – като банда главорези. Персонажи като Давид, Соломон, Илия и Мордехай, който извършил преврат в Персия, в резултат на който били заклани 75 хиляди перси за три дни, се появили по-късно от Мойсей и по логиката трябвало да се държат в рамките на старозаветното правно поле, т.е. строго да следват заповедите на Мойсей. За нарушаването им се полагало наказание – пребиване с камъни, т.е. смърт, включително и за нарушаване на шестата заповед – ,,Не убивай!". Заповедта е чисто условна, защото кръвожадният бог впоследствие добавя, че може да се убива, дори е нужно.
В Библията подробно се разказва историята на цели поколения на т.нар. праотци, които се смятат за прародители на съвременните юдеи. Тази книга поразява неприятно с факта, че в нея няма и намек за съзидателния труд на човека.

Открадни, измами и отнеми – това са методите, описани в Библията:
1. Ако искаш да придобиеш камили, коне и магарета, отстъпи жена си за две нощи на фараона;
2. Ако искаш да вземеш лозето на съседа си, а собственикът му не иска да го даде, наеми двама лъжесвидетели, които да кажат, че собственикът на лозето е хулил Бога и царя. Собственикът на лозето ще бъде пребит с камъни до смърт. В знак на скръб раздери дрехите си, облечи дрипите и встъпи във владение на лозето;
3. Когато тръгваш на дълъг път и знаеш, че никога няма да се върнеш, помоли съседите да ти дадат ценните си вещи за известно време;
4. Когато си на власт и имаш ексклузивна информация, не се стеснявай, спекулирай, обирай хората и превръщай свободния народ в роби, както го направи Йосиф, синът на Йаков в Египет;
5. Защо да се трудиш, обработваш земята и създаваш материални ценности, иди и предложи ,,покрив" за ,,защита", както го направил Давид, или просто отнеми това, още повече че самият бог го насърчава;
6. Ако искаш да управляваш страната, не се втурвай към трона, но стой по-близо до самодържеца, стани негов виночерпец, стани тълкувател на сънищата му или домоуправител или касиер; направи така, че сестра ти да стане негова жена;
7. Ако искаш да постигнеш власт и да я задържиш, поучи се от цар Давид. Използвай измама, предателство, убийство, намирай силни съюзници, сключвай договор с тях за сътрудничество, след това ги отстранявай. Желателно е да се избавиш от всички, които могат да претендират за твоето място, или ги дръж под контрол.

Ето това са всичките знания и умения.Причината за липсата на съзидателен труд е много проста – от самото начало ,,избраничеството" на народа на Израел е дал Йехова, естествено, предварително отнемайки създаденото от онези, които са се трудили. Днес такова поведение се квалифицира като паразитизъм.

Град Йерусалим евреите не са изградили сами, а са отнели от иевусеите; своят храм те строили след разрушаването му, но парите за това били взети от персите.

Библията предлага още едно умение – да се унищожават цели народи, което днес се нарича геноцид.

По заповед на своя Бог евреите напълно унищожили десет народа, за да се заселят на земята им.

,,... И така убивайте всичките деца от мъжки пол и всичките жени, познали мъжа на мъжкото ложе, убивайте; а всичките деца от женски пол, които не са познали мъжкото ложе, оставете живи за себе си..."

Когато евреите ,,излизали" от Египет, те се постарали да унищожат всичко, което било възможно: животните, посевите, водата, самите египтяни били заразени с кожни болести, първородните им синове били заклани, отнето било огромно количество злато и сребро. Това се осъществявало под ръководството и прякото участие на Йехова.

Никакви достойни за внимание знания няма в Библията – нито исторически, нито астрономически, нито географски.

Освен това поразяват примитивните космогонични представи, бедните етически норми, които библейските герои постоянно нарушавали, и многобройните банални ,,премъдрости" в пропагандираните пред света Притчи на Соломон.

В Библията няма и никакви медицински знания, дори приблизителни.

В нея няма никакви исторически знания. Нейната историческа достоверност е близка до нулата.

В нея няма нито едно име на египетски фараон, затова пък са старателно запазени имената на проститутките.

Появяват се несъществуващи царе и географски имена.

След прочитането на Библията се създава впечатлението, че историята на останалите народи е само фон за историята на юдеите, при това съдържанието на този ,,фон" нарочно се изкривява, а понякога се превръща в абсурд.

Отделен пункт са многобройните военни ,,победи" на юдеите, описани в ,,най-правдивата и свещена" книга на земята, които приличат на хвалбите на рибари или ловци.

1. Невероятната победа на израилтяните под водачеството на Гедеон над мадианитяните – 300 срещу 120 хиляди! – Книгата на Съдиите;
2. Седем хиляди израилтяни поразили 100 хиляди сирийци...;

В Библията са описани няколко факта с човешки жертвоприношения.
Първото и най-известно е, когато Авраам се съгласил да принесе в жертва на Йехова своя син Исаак, като го изгори. Такива неща при евреите са били обикновено явление.

Второто човешко жертвоприношение е, когато съдията Йефтай дал обет на Бога, че в случай на победа над амонитяните, той ще изгори на жертвеника първия срещнат; първият срещнат се оказала дъщеря му; съдията изпълнил обета, даден на Бога.

На празника Песах евреите принасят жертва на своя бог и благодарност за това, че той ги оставил живи, а египтяните умъртвил.

Пурим – в този ден евреите празнуват организирания от тях държавен преврат в Персия, когато за един ден убили 75 хиляди перси, преди всичко от персийския елит, начело с премиера Аман и неговите десет синове. В Библията се описва как те били обесени два пъти.

Като високи нравствени и морални принципи, авторитетно провъзгласени в свещената книга на християните, са посочени хитростта, лъжливостта, лъжесвидетелството, клеветата, предателството, обира на хазни, корупцията, животинската злоба, жестокостта, расовата нетърпимост и др.

В качеството на знания и умения се налагат невежеството, паратизизмът, откровената лъжа, хитростта, безпринципността, подлостта...

В качеството на обичаи и традиции се налагат отвратителните обряди, жертвоприношения на животни и празници, които прославят кървавите престъпления против цели народи...

Елена Любимова, Издателство ,,Распер"

http://varg1.blog.bg/drugi/2017/02/14/na-kakvo-vsyshtnost-ni-uchi-bibliiata.1509953