Образованието по времето на соц-а

[Hatshepsut]

Митът за образованието при социализма и други легенди

Всеки път когато чуя колко хубаво е било образованието и как всички заводи са работили, а селското стопанство било високо индустриализирано и бълвало продукция, започва да ми прилошава, казва Лилия Ланг - очевидец на социализма, цитирана от Дневник.бг

Образованието

По какви критерии то се определя като добро или лошо? Например какъв е продуктът, който дава на обществото - т.е. какви са възможностите и уменията на завършилия училище/университет да допринася за икономическото и духовното съществуване на обществото, както и да се ориентира в неговите механизми. Какъв продукт за обществото осигуряваше социалистическото образование? Завършвайки гo, ние бяхме практически неподготвени, неуверени в собствените си възможности и познания, неинициативни, непознаващи механизмите на обществото и държавата.

Учебната програма изобилстваше с ненужни предмети, чиято единствена цел беше да обърква децата и да не им оставя свободно време. Един от многото примери - "Устройство на автомобила", който май изучавахме в 9 или 10 клас. Става въпрос за общообразователни, а не специализирани училища. Самото автомобилно устройство се изучаваше по схеми, никога не отидохме да погледнем автомобил на живо. На изпита трябваше да чертаем схеми и да изброяваме с какви механизми е пълен автомобилният мотор. Курсът нямаше капчица практическа насоченост, не ставаше дума как да си поправиш автомобила, ако нещо се счупи или не работи както трябва.

Друг фамозен предмет беше "Основи на социалистическото производство", където трябваше да цитираме наизустени постулати за неясни икономически правила на планирането на "плановата" икономика. Родителите ми са ми разправяли как в 1961/2 г. в час по история са разучавали - пак наизуст - фрагменти от много важен конгрес на БКП - в различни отрасли какви количества на глава от населението ще се пада през 1981 г: стомана, мляко, вълна. Тогава май като виц е възникнал въпросът - по колко легла в лудницата ще се падат през 1981 г. и т.н. Интересно, ако се направи справка каква ще е разликата между очакванията и действителността, има ли такава статистика?

Цитирането и зазубрянето на всякакви дефиниции

бе основен принцип на социалистическото образование. Дори предмети като български език и литература и чуждите езици не бяха пощадени от този подход. Вместо да се упражняваме и да усвояваме на практика граматическите правила, ние учехме (наизуст) определенията за тях. Дори отговорите на литературен въпрос се учеха наизуст! Същото беше и по физика, математика и химия - вместо да ни учат как да извеждаме формулите сами или да ни показват опити, ние пак ги зазубряхме. Това безкрайно зубрене без връзка с някакво практическо прилагане на наученото, липсата на всякаква творческа мисъл и разнообразие в учебния процес беше потискащо и доведе до апатия, нихилизъм и объркване.

Признавам, социалистическото образование постигна това, което му трябваше - хора, които се страхуват да вземат решения и чакат команда отгоре, защото са неуверени в собствените си познания (и нямаше как да не бъдат, тъй като тези познания бяха повърхностни, обитаваха краткотрайната памет, без практическа подплата и връзка с реалността).

Училището ни тъпчеше с информация, без да ни учи как да я анализираме и прилагаме. Лошото е, че това днес рефлектира в обществото ни. Не е случайно, че образованието не се промени в своята същност за 25 г., на практика отпаднаха единствено идеологическите предмети, но безсмисленото зубрене си остана. Социалистическото образование не създаваше граждани, личности, а поданици.

Лошото е, че за 25 г. не се създаде смислена цел, идеал. Матрицата е същата, онази, която ни е излята от тоталитарнните демагози. Защото реформата в образованието се правеше и се прави от т.нар. дългогодишни опитни педагози, от хората, получили това потискащо, скучно до болка, неинициативно, непрактично и безсмислено запълване на мозъка с дефиниции.

Митът за доброто образование на социализма е много вреден и защото настройва хората срещу всеки опит за извършване на по-съществени промени в този процес. Време е да се отърсим от тоя мит и да създадем нов модел, който произвежда граждани, разбиращи механизмите на обществото и своята роля в него, които са професионално ориентирани и притежават необходимите умения и воля да създават физически и интелектуален продукт за обществото и за себе си, хора инициативни и способни да променят средата – физическа, емоционална и духовна, към по-добро за всички.

Процъфтяващото селско стопанство

- друг мит. Един малък пример: известно време след гимназия работих в зеленчукова бригада в с. Долна Малина. Имаше един трактор, който вечер паркираше надолу с главата, за да може да тръгне на сутринта. Оранжериите се оряха с магарешка тяга, поради липса на всякаква маломерна техника, бурените около тях ги надминаваха по ръст. Леля ми беше агрономка там, понякога ходеше на задължителни курсове за квалификация и побесняваше след това. Защото курсовете се провеждаха в образцови АПК-та /където обикновено водеха чуждите делегации/ и там им преподаваха върху техника, за каквато обикновените труженици дори не можеха да мечтаят.

Работещата промишленост

Тя може да се илюстрира дори само с един (мащабен) пример: комбинатът "Кремиковци".

Единственият реален и неоспорим продукт там беше отровата, която съсипа земята, въздуха и водата на цялото Софийско поле. Безспорно там работеха страшно много хора и взимаха много пари. За сметка на останалата част от населението. Защото за никого не е тайна, че тази гордост на родната индустрия - и на българо-съветската дружба - работеше с техника от времето на Пуническите войни, внасяше суровини от къде ли не по света /околовръст нямаше ни руда, ни енергийни източници като вода или гориво/, за нея работеше цялото БДЖ и Българският морски флот. И последствията от подобни "гордости" ще има да плащат много поколения след нас.

Администрацията

на заводите и ТКЗС бе огромна. Обратно на нормалната икономическа логика принципът бе да се намери работа за човека, а не човек за работата. На една позиция се назначаваха двама или трима души, които просто нямаха какво да вършат. Преди време една дама ме съжали, че отглеждам децата си в "сегашното" време. Сподели ми, че при бай Тошо били много сплотен колектив. Сутрин свършвали работата за 1-2 часа и после тръгвали по магазините, кой каквото намирал, купувал за всички, а тя отскачала до вкъщи да сготви топъл обяд на децата си след училище. А сега шефката й брояла пуш-паузите....

Лилия Ланг - очевидец на социализЪма

https://www.dnevnik.bg/ot_vas/chitatelski_dnevnik/2014/12/05/2431014_chitatelski_dnevnik_mitut_za_obrazovanieto_pri/

[Hatshepsut]

Спомени: Българските ученици по време на социализма

Ако самите вие не сте били ученици по време на социализма, то със сигурност сте чували немалко истории за тези времена. Защото всеки има какво да разкаже за годините си в училище. Винаги се сещаме за дните, прекарани на ученическия чин с голяма доза носталгия, тъй като това е времето, в което сме били по-млади, по-ведри и изпълнени с мечти и надежди.

Именно затова ще направим една разходка назад във времето и ще ви припомним какви бяха българските ученици по време на социализма, разказва Edna.bg. Ако пък искате съвсем да се потопите в духа на родните училища от преди години, то за вас имаме три предложения за филми, които можете да гледате в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON - "Маргарит и Маргарита", "Изпити по никое време" и "Вчера". В специалната видеотека на EON по най-удобния за вас начин ще се върнете към тези златни български ленти, уловили атмосферата в българските училища от това време.

Припомнете си или пък разберете какво означаваше да бъдеш ученик в България по времето на социализма:

Равенството

Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си, поради невъзможност на родителите да им купуват скъпи дрехи и пр. статус-символи.

Строги правила за външен вид

Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи движението. Ученичките бяха длъжни да не идват в училище с прекалено къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът започна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.

"Не" на порока

На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма дори не ставаше дума. Но през голямото междучасие учениците ходеха да пушат в съседни градинки, паркове и дворове, понякога и да пият вечерно време. По изключение имаше ученици – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат.

Оценка за поведение

В случай, че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: "Отлично поведение", "Добро поведение", "Задоволително поведение", "Незадоволително поведение".
При "Незадоволително поведение" учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранг или в по-малък град, за срок от една година. Намаляване оценката за поведението се прилагаше и за отсъствие от училище по неуважителни причини.

Социална помощ

В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.

Облеклото

Чавдарчета и пионерчета задължително бяха пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка.
Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка.

Неизменната манифестация по случай 24-ти май

Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живков приветстваше „учащата се младеж”.

Дъвка „Идеал“

По соцвремето децата дъвчеха само една дъвка – „Идеал“, защото друга нямаше. Дори я наричаха умалително "идеалка". Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше разнообразие с вкус на манго и папая, изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце отпред и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи т.нар. "сакъз" – бели кристалчета, които след упорито премятане в устата заприличваха на гумено топче.

Комсомолското и пионерското поръчение

Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг. лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално.

Утринната ведрина

Физзарядка във всяко училище се правеше сутрин преди началото на часовете. Наричаше се още "утринна ведрина". Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката.

Магазинът „Кореком“ – мечтата на всяко дете

Във веригата безмитни магазини „Кореком“ се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В Корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео и аудиоапаратура, козметика, дрехи – главно джинси, списания, играчки.

Изключени

Училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

„Клас, стани, клас, мирно!“

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

Респектиращите учители

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт. Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Дейни и сплотени

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което сближаваше и организираше.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Какви бяха училището и учениците при социализма

Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си, поради невъзможност на родителите да им купуват скъпи дрехи и пр. статус-символи.

Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. В редица соросоидни медии може да се прочете, че по време на комунизма непослушните деца били сурово наказвани с „подстригване „нула” номер за момчетата и „първи” номер за момичетата“. В действителност такива наказания имаше за деца-престъпници, които учеха в Трудово Възпитателни Училища – затвори за малолетни. Също и войници в казармите биваха наказвани с остригване за провинения.

Трудово Възпитателните Училища (ТВУ), прекръстени през 1996 г. на Възпитателно училище-интернат (абревиатура ВУИ), са затвори за малолетни. По времето на комунизма в ТВУ попадаха деца-рецидивисти, които многократно са били залавяни за криминални престъпления. В случай на леко престъпление, отпърво децата бяха на периодичен отчет в Детска Педагогическа Стая.

Ученичките, по времето на комунизма, бяха длъжни да не идват в училище с екстремно къси поли, че да им се виждат долните гащи и да не нарушават социалистическия морал. През 1970-те, по време на модата на късите поли, имаше случаи момичета и жени да ходят по улиците без долни гащи.

На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма не ставаше дума, тъй като търговия с наркотици по време на социализма не е имало. Но през голямото междучасие учениците ходеха да пушат в съседни градинки, паркове и дворове, понякога и да се напиват вечерно време. По изключение имаше ученици – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат.

В случай че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: 'Отлично поведение', 'Добро поведение', 'Задоволително поведение', 'Незадоволително поведение'. При 'Незадоволително поведение' учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование, по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година.

Намаляване оценката за поведението се прилагаше и за отсъствие от училище по неуважителни причини. Отсъствията се наричаха “извинени” и “неизвинени”, на днешно време (2017) се наричат “по уважителни” и “неуважителни причини”. g

В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.

Учениците по време на соца ходеха на поклонение в мавзолея на Георги Димитров. При демокрацията би трябвало да ходят на поклонение пред паметника на свалените американски пилоти, които бомбардирали цивилното население на София по време на Втората световна война и пускали детски играчки със взрив, които откъсвали пръстите на българските деца.

По време на комунизма, повечето (над 50%) ученички започваха полов живот на 15-16 годишна възраст, а момчетата на 18-20 годишна възраст. Това ставаше очевидно за момичетата, при постъпване във ВУЗ. В първия учебен ден момичетата минаваха на гинекологичен медицински преглед, при което трябваше да предупредят гинеколога, дали са девствени. И над 80% от 18-19 годишните студентки не бяха девствени.

Първите стъпки в любовта, както при учениците, така и при ученичките не бяха следствие от продължителна сериозна връзка. Известни бяха случаи на сексуални отношения между ученички и техни учители. Хит бяха учителите по физическо възпитание. В по-редки случаи учителки имаха сексуални връзки със свои ученици.

В случай че ученичка забременееше, биваше узключена от училище, ако не направи своевременно аборт. В по-малко престижните училища и СПТУ имаше ученички, които до последните класове вече имаха по 10 аборта.

Освен по учебните дисциплини, децата при социализма ги обучаваха с пропаганда. Комсомолските секретари, дружинните ръководители и някои от учителите им говореха какъв прогрес имало българското общество след 09.09.1944 г. По-отворените ученици опонираха на учителите, като изтъкваха, че и Западните държави също имат прогрес през този период, при което учителите изпадаха в неловка ситуация, защото не знаеха какво да отговорят на учениците.

Само след няколко години, същите тези отворени деца, които задаваха неудобни въпроси на учителите си, ще се убедят от собствен опит, че едно общество може не само да се развива, но може и да деградира, както се случи при така наречения преход към демокрация и пазарна икономика.

И за сметка на деградацията на българите, други народи ще ускорят темпа си на развитие. Защото в природата нищо не се губи, а само се премества от едно място на друго.

https://socbg.com/

[Hatshepsut]

Ролята на учителя по време на социалистическия режим в България далеч надхвърляше рамките на традиционното просвещение, превръщайки се в ключов инструмент за идеологическа обработка и социален контрол. В тогавашната образователна система преподавателят действаше като пряк проводник на партийната пропаганда, чиято основна цел бе изграждането на новия социалистически човек. Още от най-ранна възраст децата бяха потапяни в строго контролирана информационна среда, където учебните предмети бяха пропити с марксистко-ленинска идеология, а култът към партийните лидери и Съветския съюз бе издигнат в държавна религия. Учителят бе длъжен не просто да преподава факти, а да възпитава безпрекословно подчинение и преданост към режима, превръщайки класната стая в трибуна за политическа агитация.

В тази силно идеологизирана атмосфера всяка проява на индивидуалност или критично мислене се разглеждаше като заплаха за системата. Учителите имаха неофициалната, но задължителна функция да наблюдават и докладват за ученици, които проявяват мислене извън наложените рамки. Споделянето на алтернативни възгледи, слушането на западна музика, притежанието на забранена литература или дори критичен коментар от страна на детето или неговите родители бързо ставаха обект на внимание. Тези доклади редовно стигаха до ръководството на училището, комсомолските организации и службите за сигурност, задействайки механизми за натиск и публично порицание. Училището не развиваше мисленето, а караше децата да си траят и да се подчиняват.

Oт волята и оценката на учителя изцяло зависеше бъдещото развитие и житейският път на всяко дете. Характеристиките, които преподавателите пишеха, имаха силата на присъда – те определяха дали един ученик може да продължи образованието си в елитна гимназия или университет, или пътят му ще бъде пресечен още в самото начало. Децата, които показваха бунтарски дух, критично мислене или произхождаха от семейства на класови врагове, биваха умишлено спирани и изолирани. Техният академичен и професионален напредък бе блокиран чрез лоши оценки по поведение, откази за прием във висши учебни заведения или разпределения в неперспективни производства. По този начин социалистическото училище успешно функционираше като цедка, която пропускаше нагоре само послушните и удобните, докато смазваше всеки опит за интелектуална независимост.

Семейният произход по време на социализма беше определящ фактор, който често тежеше повече от реалните знания на ученика и директно моделираше оценките и училищното му битие. Образователната система не функционираше като меритокрация, а като инструмент за класово възмездие и социално инженерство, разделяйки децата на наши и чужди.

Началният учител по време на социализма често действаше като стратег, който внимателно подбираше и фаворизираше конкретни ученици, за да инвестира в своето бъдещо обществено влияние и сигурност. Той умишлено лансираше децата на местните партийни секретари, прокурори, лекари, директори на предприятия или висши чиновници, като им осигуряваше безупречни оценки, главни роли в училищните тържества и номинации за пионерски ръководители. Чрез това специално отношение педагогът печелеше дълготрайната благодарност на влиятелните родители, което му отваряше врати за уреждане на дефицитни стоки, бързо получаване на жителство или апартамент, както и медицински услуги с предимство. Същевременно, обграждайки се с деца от социалистическата аристокрация, учителят си гарантираше, че след години неговите бивши възпитаници ще заемат ключови постове в държавните институции, съдилищата и министерствата, превръщайки се в негова лична мрежа от ценни връзки за цял живот.

От фейсбук

[Hatshepsut]

Добавих анкета към темата, който желае, може да гласува 

[Panzerfaust]

Гласувах с "По-скоро отрицателно".
Като добри страни на соц.образованието мога да посоча академичността на учебния материал и доброто застъпване на основните научни направления в предметите. Това всъщност не е заслуга на соца, а до голяма степен на учебното съдържание на Царство България, което соца запази. Като лоши страни - повсеместната идеологизация, антибългарската комунистическа пропаганда в хуманитарните предмети, осреднен подход тип "уравниловка" при преподаването (за сметка на даровитите и изоставащите деца). Накрая като тегля чертата не мога да го докарам дори до неутрално положение, щетите са повече от преимуществата.