Далаверата "социализъм"

[генерал Жеков]

В общественото съзнание все още битуват митове, относно „великите успехи“ на социализма в периода 1944 – 1989 г. Каква силна икономика и какво развито земеделие сме имали, как родната продукция се е продавала по цял свят, колко много са печелили гражданите, какви големи спестявания са имали и пр. Каква е истината в цифри?В края на 1989 г. България има 9.5 милиарда долара дългове към западни банки, най-вече западногермански. Бюджета се пълни от продажбите на не особено качествена продукция на ниски цени, всъщност винаги под световните, за СССР, соцлагера и малко в капиталистическите страни. В БНБ има 1.5 милиарда долара резерв. Държавата обаче е изправена пред технически фалит. Защо? Причината е в перестройката на Горбачов. Той е поискал дефинитивно всички страни членки на СИВ от следващата година да се разплащат помежду си в конвертируема валута по световните цени, тоест в долари, а не както е било дотогава в т.н. „преводни рубли“. Русия вече ще ни продава нефта и газа за долари, и ще ни купува чушките, доматите, чорапите и пр. също в долари. Ако ги поиска, задължителните договори отиват в небитието.За Тодор Живков това е истинска катастрофа. Родната продукция, макар и не особено качествена, се продава успешно заради крайно ниските цени! Но ако България трябва да плаща на Русия за получаваните суровините в долари по световните цени, то тя ще фалира. За година - две валутния резерв ще се стопи, външните заеми няма да могат да бъдат обслужвани – край на социализма. Ето защо Живков прави опит да организира останалите „първи“ от соцлагера заедно да искат от Горбачов удължаване на режима на „братски“ доставки и договори. Горбачов е непреклонен, край на „братския социализъм“, започва ерата на „пазарния социализъм“. Живков да се маха, да дойде някой млад, енергичен другар да ръководи неизбежната българска перестройка... Помним какво се случи после.Остава обаче необяснен един изключително важен исторически въпрос: защо изобщо беше възможен този „братски социализъм“?След края на Втората Световна Война САЩ предлагат на разрушена Европа два милиарда долара помощи за възстановяване по т.н. план „Маршал“. За американците това означава просто да пуснат печатницата на ФЕД и да произведат банкноти на стойност два милиарда. От името на своите окупирани все още сателити в Източна Европа Сталин отказва. И с право, ако те се обвържат със заеми към Америка и към западните пазари, той неминуемо ще изгуби контрол над тях като се изтеглят войските му напълно. Сталин решава Русия да помага със заеми и суровини.В периода 1946  - 1989 г. в Източна Европа действа „братски социализъм“ на принципа на натуралната обмяна. Всички членки на СИВ получават нефт, газ, метали, дървесина, машини и др. на измислени цени, като ги заплащат с каквато продукция имат на също така измислени цени. Основното търговско правило е „вие на нас по-евтино, а ние на вас още по-евтино“. През 60-те години за камуфлаж в СИВ е въведена като средство за разплащане „преводната рубла“. Официалният курс е... един долар за 89 копейки!!! Бедният американски долар не бива да струва и една рубла. Естествено, никоя борса не признава такъв курс.През 60-те години при Хрушчов руснаците установяват, че салдото им с България е на крещящо червено: дали са в много повече, отколкото са получили. Бай Тошо оправя нещата, като изпраща златния резерв на БНБ в СССР под претекст да бъде съхраняван по-надеждно, да не се изпари в случай на атомна бомбардировка! Светът тогава е в т.н. Карибска криза заради Куба. През 70-те години, използвайки суетността на Брежнев към ордени, Живков успява да издейства нелоши петролни подаръци, вероятно като компенсация за предадения златен резерв.Този „братски социализъм“ вкарва целия соц-лагер барабар с Русия в един порочен икономически път, който води до неминуем фалит. За да се развиват икономиките са необходими все по-големи количества суровини, които се заплащат с все повече количества краставици, домати, чушки, но за тяхното производство пък е нужно и повече петрол!... Десетилетия наред Русия е изпомпвана безогледно срещу не особено качествена, морално и технически остаряла продукция.За Живков и останалите „първи“ от соцлагера „братския социализъм“ е пълна далавера! Цялото вътрешно потребление е предварително планирано, излишество за гражданите не се полага. За да се произведат необходимите количества промишлени и селскостопански продукти е впрегнато цялото население; студентите, учениците и армията помагат почти безвъзмездно. Заплатите и пенсиите обаче могат да се вдигат постоянно и хората да спестяват не малко парични знаци. Нищо, че няма какво да купят с тях, за една „Жигула“ се чака по осем – десет години. Фокусът е, че печатането на националните валути изобщо не е обвързано с произведените блага, нито със свободна международна обмяна.За да има все пак прилични потребителски стоки, за да се купуват модерни технологии и пр., страните от соцлагера вземат непрекъснато заеми от Запада. В края на 80-те години всички те без изключения имат огромни задължения и трудности при изплащанията им. Полша, примерно, има 20 милиарда долара заеми! После ѝ опростиха половината. И още нещо – всички соц - страни имат по-голям износ по „второ направление“, тоест на Запад, отколкото помежду си и за СССР!Великият губещ от „братския социализъм“ е Русия! Продава на безценица огромни количества суровини, а получава ненужни продукти. Ако ги продава на реалните световни цени тя би удвоила своя бюджет и би могла да купува качествени потребителски стоки, да модернизира производството си. Точно това решава да направи по-младото поколение висши партийна дейци край Горбачов. Перестройка! Приятелството си и приятелство, но сиренето, пардон, суровините са с пари. Вие ще ни плащате с долари, ние на вас също. Ако ни трябва нещо, де.В началото на българския преход през 1990 г. средното българско семейство има вероятно не повече от 5000 лв спестявания /липсват точни данни/. Валутният пазар вече е свободен, доларът е станал моментално десет лева. Тоест, средното четиричленно семейство разполага с 500 щатски долара, по 125 на човек за 45 години социализъм! След шест години управление на БСП и ДПС, и една на СДС, през злощастната зима на Виденов /1997г./ курсът на долара е литнал до към 1990 лв. Спестяванията на средното българско семейство, ако са имали глупостта да ги държат в банка /както повечето българи са го направили/ са само... 2.50 долара! Къде са другите 497.50 долара се пита в задачата?!Средната заплата по времето на „златния“ живковски социализъм през 80-те години е била 240 лв. По черния курс един долар за три лева това прави 80 долара. Но и те не са реални – българите не могат свободно да обменят кой колкото иска левове и да купуват западни стоки.  Средната заплата днес 2014г. е 770 лв, според официалната статистика, тоест, около 340 евро или 570 долара. Някои заклети живковисти ще възразят, че с тогавашната заплата е могло да се купят над 1000 типови хляба по 22 ст., а днес само 800 евентуално! Да, така е, но и барел петрол от две преводни рубли плащахме тогава на Русия с пет кила домати, бутилка „Гъмза“ и чифт гуменки!!!Въпреки това хитри леви демагози продължават упорито да експлоатират митовете за нелошото управление на комунистите, за „успехите“ на живковския социализъм и да ги припомнят на възрастните поколения. За успехи от този период може да се говори единствено на фона на неуспешния преход после. Преход в руслото на олигархическия социализъм, довел до установяването на псевдо пазарен капитализъм. Средствата за производство се прехвърлят на шепа хора, печалбите от националната икономика се оттичат в техните бизнес сметки – гражданите живеят с мизерни доходи.А защо изобщо имаше социализъм на планетата? Беше ли той неизбежен вариант за развитие на една част от човечеството?

[Hatshepsut]

При соца: Партийният елит имаше доходи като на британски аристократи

Мнозина въздишат по социализма и твърдят, че не е имало бедни и богати, защото всички били равни. Факт е обаче, че към 1980 номенклатурата на БКП концентрира доходи, съизмерими с тези на британската аристокрация

Социалното неравенство е най-честият повод за социално недоволство, който ражда и революции. В последните години неравенството се увеличава с бързи темпове в света и с още по-бързи в България. Затова някои си спомнят с носталгия за времето на соца. Редовно се чуват фрази като „всички бяха равни”, „нямаше бедни и богати“. Но да видим дали това е вярно.

Неравенството има много измерения и може да бъде разглеждано от множество гледни точки. Най-общо те се свеждат до две: неравенство по отношение на доходите и неравенство по отношение на възможностите, които даден индивид получава по рождение, по избор и късмет.

Неравенството в доходите по време на социализма

Т.нар. коефициент на Джини е показател за неравенството по отношение на доходите и се изразява в проценти - от нула до сто. Стойност "нула" на практика означава съвършено равенство на доходите.

Стойност 100 би означавала, че всички доходи в дадена икономика се придобиват от едно-единствено домакинство.

За България данни за коефициента на Джини има от 60-те години насам. До към 1975 коефициентът на Джини пада под 20, което е наистина ниска позиция и поставя България редом с развити държави като Великобритания, Германия, Полша и други. Към 1980 година коефициентът на България започва да гони стойност 30 и неравенството става по-голямо, отколкото в капиталистическа Великобритания и социалистическа Полша. Тук трябва да се има предвид, че сравняваме капиталистически държави с частна икономическа собственост и социалистическа България. Какво означава това? Че през този период има една номенклатурна прослойка, която концентрира доходи, съизмерими с тези на британската аристокрация и частната индустрия.

През 1980 година средната заплата в България 182,50 лв. Заплатите в номенклатурата са от 2500 лв. месечно за първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков до 450 лв. за заместник-председател и секретар на Окръжен народен съвет. Отделно членовете на ЦК на БКП са получавали солидни суми за разходи “за храна” - 1200 лева месечно в този период.

Външните белези на неравенството

Социалното неравенство през соца имаше и други външни белези, като западни коли и дрехи, до които имаха достъп само допуснатите на гурбет в арабски и африкански държави, дипломати и работещи в системата на външната търговия. Докато обикновените хора чакаха за съветска Лада до 10 години, елитът на БКП не е имал подобен проблем. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 30 ноември 1982 година Управлението за безопасност и охрана (УБО) доставя и продава на желаещите членове на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП по една „Мазда 323" за лични нужди на стойност 8000 лева.

Номенклатурата

Така стигаме до втория тип неравенство - по отношение на възможностите. В привилегированата номенклатура влизат не само ръководителите на Комунистическата партия и държавата, но и функционери на различни нива в градовете и предприятията, дипломати, и др. Тази група от хора се формира въз основа на произхода - заради тяхното или на техните родители, реално или стъкмено, участие в „съпротивата“ преди 1944 година”, пише историкът Момчил Методиев в сборника “Какво се случи преди 89-та”. “Тази група има достъп до най-елитните училища и болници, до по-добра работа, пътуване в чужбина, чужда валута, до по-добрите почивни станции. Тази привилегирована група има право да ползва и най-добрите жилища, в които отначало живеят на символичен наем, а след това имат право да ги закупят отново на символични цени.

Като извод за равенството по  време на соца звучи фразата на Джордж Оруел, станала популярна като виц: “Всички са равни, но някои са по-равни от другите”.

https://www.dw.com/

[Panzerfaust]

Външните белези на неравенството

Социалното неравенство през соца имаше и други външни белези, като западни коли и дрехи, до които имаха достъп само допуснатите на гурбет в арабски и африкански държави, дипломати и работещи в системата на външната търговия. Докато обикновените хора чакаха за съветска Лада до 10 години, елитът на БКП не е имал подобен проблем. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 30 ноември 1982 година Управлението за безопасност и охрана (УБО) доставя и продава на желаещите членове на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП по една „Мазда 323" за лични нужди на стойност 8000 лева.

Баща ми е машинен инженер и неговото предприятие имаше отношения със софийски организации по линия на проектиране и внедряване на изделията. Така беше завързал приятелски връзки с един софиянец, също инженер, но от поставените от партията и бил дълги години в чужбина работещ във външнотърговски дружества и проектански организации. Никога няма да забравя, когато му отидохме на гости! Трябва да е било 1986-1987 г. Той живееше в къща в една от улиците из "Лозенец", ако не се лъжа вече, че бях малък. Както казах - бях дете, но вече разбирах и посещението ме порази! Всичко беше "корекомско". От-до! Мебели, аксесоари. Къщата двуетажна, огромна спрямо социалистическите стандарти за жилище. Само холът й беше буквално колкото целия ни апартамент тогава - петдесетина квадрата. Имаше видео. Къщата имаше гараж и в него "Мерцедес". Животът на тези хора нямаше нищо общо с нашия като стандарт. От вилиците и лъжиците и покривката за маса, до видеото и "Мерцедеса". За сравнение, баща ми нямаше право да излиза в държави извън социалистическия лагер, заради роднини, съдени от "Народния съд", а имаше едно изобретение (в съавторство) и три рационализации в ИНРА.

[Шишман]

Баща ми е машинен инженер и неговото предприятие имаше отношения със софийски организации по линия  Животът на тези хора нямаше нищо общо с нашия като стандарт. От вилиците и лъжиците и покривката за маса, до видеото и "Мерцедеса". За сравнение, баща ми нямаше право да излиза в държави извън социалистическия лагер, заради роднини, съдени от "Народния съд", а имаше едно изобретение (в съавторство) и три рационализации в ИНРА.

Е тези сега са първи капиталисти или повечето от тях. С тях великата Америка се разбра и си стиснаха ръцете.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2002г.

КАК БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ ОСТАНА БЕЗ ЗЛАТНО ПОКРИТИЕ

ЗА ЕДНА ПЕТИЛЕТКА 31.88 ТОНА ЖЪЛТ МЕТАЛ ВЛИЗАТ В ТРЕЗОРИТЕ НА БРАТСКИТЕ СОЦДЪРЖАВИ

Целият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964 г. в Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам той е бил прехвърлен в Москоу народний банк, Лондон, става ясно от документите по заведеното през 1990 г. от Главна прокуратура дело N4. Сред изнесеното тогава злато били и отсечените през 1912 г. 5000 броя златни 100-левови монети с лика на Фердинанд I - дядото на сегашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. Заради малкия им тираж към тях имало голям нумизматичен интерес. Затова през 1960 г. българското правителство взема решение да бъдат изсечени имитации на тази монета със същото съдържание на златото и същите изображения на лицето и на гърба, за да ги продават на чуждестранни нумизмати, споделя за БАНКЕРЪ Розалина Нацева, дългогодишен началник на управление Касово-емисионно на БНБ и настоящ изпълнителен директор на Токуда Кредит Експрес Банк. Но и тя не може да каже каква е била съдбата на изнесения от 1959 до 1964 г. златен резерв на България. Става въпрос за 31.88 т злато, което тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателят на Министерския съвет на Народна република България Антон Югов са разрешили да бъдат предадени на Съветския съюз. През 1990 г. сделката попада в полезрението на Главна прокуратура и става част от дело N4. Тъй като проверката на златните операции е била секретна, в делото тя се води под кодовото наименование Делта - М. Според събраните документи, през септември 1958 г., по предложение на министъра на финансите и държавния контрол Кирил Лазаров с постановление N187 на Министерския съвет, е решено 24 тона злато и монети от резерва на БНБ да се пренесат на съхранение в държавната банка на СССР - Госбанк. Мотивът за това решение е посочен в специален доклад на МВР и на сегашните поколения би прозвучал малко налудничаво. Ни повече, ни по-малко в доклада се казва, че трезорът в Централно управление на БНБ не може да издържи на пряко попадение на 250-килограмова фугасна авиобомба или на ударната вълна от въздушен атомен взрив в близост до сградата. Сериозни доводи, нали!? Странно, при такава заплаха, защо заедно със златото не са изнесли и ценните архиви на съхранение в Госбанк? А че след подобен атомен взрив няма да останат живи хора, очевидно е убегнало от вниманието на тогавашните министри. Но да се върнем към фактите. През ноември 1958 г. БНБ и Госбанк подписват споразумение за съхраняването на златото. Уточнено било то да се извози влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където да бъде предадено на представителите на съветската централна банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959 г., като БНБ плаща на Госбанк и руския застраховател Ингосстрах за съхраняването и застраховането на кюлчетата, оценени на 23 млн. щ. долара. Така в съветските трезори попадат 21 846 989.2 грама българско злато. Госбанк уведомява за приключването на операцията тогавашната председателка на БНБ Вела Луканова, която - на свой ред, с поверително писмо N701 информира заместник-председателя на Министерския съвет Райко Дамянов и финансовия министър Кирил Лазаров. За зла участ обаче по същото време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като вождът на големия съветски брат, или ако следваме протокола от онези дни - първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските Ойробанк в Париж и Москоу народний банк в Лондон.

Дълг срещу злато

На 1 април 1960 г., съвсем не на шега, Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори! И предлага златото в Госбанк да бъде продадено, а с получената валута да бъдат погасени дълговете на народната република. Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и в Лондон по цени от 35.1 до 35.12 щ. долара за една тройунция. С получените от тези сделки 22 738 255 щ. долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон. Докладът за продажбата на златото бил изготвен от Кирил Несторов, заел председателското кресло в БНБ през декември 1959 г., и одобрен лично от Тодор Живков. През 1962 г. Кирил Несторов иска от председателя на Министерския съвет Антон Югов разрешение да депозира в Унгарската централна банка 5878 кг злато, което да послужи като обезпечение срещу кредит от 10 млн. щ. долара. Искането е одобрено както от Югов, така и от заместник-председателите на Министерския съвет генерал Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов. По-късно въпросните 5878 кг от жълтия метал са продадени, за да се върне взетият заем. През 1964 г. създадената през същата година Българска външнотърговска банка залага в Москоу народний банк 5849 кг българско злато, което (с одобрението на държавата) също е било продадено, за да се покрият българските дългове. Така само за една петилетка - от 1959 до 1964 г., от България, с благоволението на първите й партийни и държавни ръководители, са изнесени 31.88 т злато. Практически става дума за почти целия златен резерв на страната, който никога преди това не е бил ползван, независимо от националните катастрофи през 1912 и 1918 година. Одобрените от Югов и Живков златни сделки оставят българския лев без покритие. А той по волята на същото това правителство, изразена в постановление N255 на Министерския съвет от 1961 г., е бил привързан към златото в съотношение 0.759548 грама чисто злато за 1 лев. След трите операции от 1959, 1960 и 1964 г. обаче това златно покритие се изпарява. И за да го възстанови, народнодемократичното правителство на БКП приема през 1965 г. поверително постановление N35 - за увеличаване количеството на добиваното и изкупувано от БНБ злато. Възстановяването на потъналите в московските трезори български златни кюлчета отнема на народната власт повече от три петилетки. Но изнесените през 60-те години 31.88 т жълт метал остават безвъзвратно загубени. Участниците в операцията - управителите на БНБ Вела Луканова и Кирил Несторов, финансовият министър Кирил Лазаров и лидерите на БКП Антон Югов и Тодор Живков, вече не са между живите. А следственото дело, посветено на изгубения златен резерв, така и не е доведено докрай.

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/kak-bulgarskiiat-lev-ostana-bez-zlatno-pokritie

[Hatshepsut]

Да си припомним...

[Hatshepsut]

Още нещо...

[Hatshepsut]

Равни, по-равни, богоравни

И днешният 9-ти септември породи крайни дебати - за и против отминалата епоха на държавния социализъм. Това е повече от естествено в началото на политическия сезон, но май е време да позагърбим емоциите и да говорим за българското развитие с по-прагматични категории. Социализмът след 1971 г. се самонарече "развит", а всъщност беше едно обременено от фамилни, местнически, приятелско-съседски и корпоративни обвързаности общество, което само формално прокламира принципите на равенството и социалната справедливост, а реално подрежда приоритетите си по "нашенски". И то зад гърба на народа, който беше провъзгласен за фактически суверен: "В Народна рeпубликa Бългapия цялaтa влacт пpoизтичa oт нapoдa и пpинaдлeжи нa нapoдa." (Чл. 2 от Конституцията на НРБ, 1971).

Освен че беше отделен от "средствата за производство" (включително и земята), суверенът в десетилетията на държавния социализъм беше и реално откъснат от взимането на основните политически и икономически решения, отнасящи се до съдбата на всеки един гражданин. Това обстоятелство е валидно и за актове, които не биха срещнали сериозна опозиция. Но така, за всеки случай, управляващата Комунистическа партия се е презастраховала, правейки обаче прецизни записи на повечето от управленските процедури. Цялата документация на ръководните органи на БКП стана достъпна едва след 1993 г., когато тогавашното ръководство на партията, управлявала до 1989 г., предаде своя архив на Главно управление "Архиви", днес Държавна агенция "Архиви".

Издирвайки това лято документи във връзка със строителството и управлението на Дома на БКП на Бузлуджа, попаднах на едно любопитно решение на Секретариата на Централния комитет на БКП за разпределение на апартаменти, които се предоставят на партийни ръководители, техни деца, родители и сътрудници. То е протоколирано стриктно и приложено към досието на заседанието на Секретариата от 28 февруари 1979 г., където въпросът е разгледан и решен в т. трета. Копията на материалите по този сюжет са лек щрих върху историята на социализма. Те припомнят как се "раздаваха" жилища на привилегировани партийни ръководители. И не само на тях, но на деца, внуци и родители, които към момента на ползване на привилегията са нямали конкретен принос за ръководството на обществените процеси.

Блок "Бисер", обект на тази процедура, и днес кротко си стои в квартал "Лозенец", мълчейки за радостите и тревогите на първите си обитатели. В приложените материали има имена, статуси, семейни данни. Няма данни за формата, под която настанените ще ползват жилищата - държавен наем, закупуване или друг тип парична компенсация. Няма податки и за критериите, по които са подбрани новодомците. Не е споменато обсъдени ли са нуждите им в някоя партийна организация или в жилищни комисии, които разпределяха панелните апартаменти на редовите граждани. Има обаче податки за поне за няколко от причините, поради които социалистическият режим се сгромоляса необратимо. Една от тези причини, по мое мнение, е пълзящата олигархизация на обществото, която недвусмислено е регистрирана в обстоятелствения протокол на заседанието от 28 февруари 1979 г.

Вера Бонева, София, 9 септември 2017г.

[Hatshepsut]

На гурбет в СССР - без месо, но с хайвер

Заплатите там са по-високи и позволяват на заминалите българи да спестят за Москвич или Жигули. Както и да донесат на връщане злато, хайвер и ленени чаршафи. Но не всичко е розово.

Преди 50 години, на 22 април 1970 г., в град Губкин в СССР пристигат първите 70 български строители. Те идват да помогнат да се преодолее липсата на работна ръка в района, предизвикана от комсомолския щурм за строителството на Лебединския рудно-обогатителен комбинат. В замяна на НРБ се предоставят така необходимите горива и суровини по силата на междуправителствена спогодба със СССР. Работниците получават по-високи заплати от тези, които биха взимали в България, и възможността да пестят и после да закупят с рублите си заветния Москвич или Жигули от "Кореком", без да чакат десетилетие на опашка.

Около 11 хиляди български строители се трудят 20 години в района, като строят предимно индустриални, но и жилищни сгради, както и детски градини. Договорът с българската строителна група е прекратен на 1 януари 1991 г. По това време в Губкин работят около 2000 българи, много от тях са със своите семейства, а за 20 години са сключени 400 интернационални брака. Поне 130 българи остават там със семействата си.

Отношението на местните към гурбетчиите обаче невинаги е дружелюбно и през късното лято на 1977 г. почти всички от работещите там българи обявяват стачка - не отиват на работните си места. Стачките в СССР, а и в НРБ, са единици и се смазват брутално. Но не и този път. Милицията е там, пред управлението на "Главболгарстрой", но не се намесва.

"Cherchez la femme"

Поводът за стачката е банален и в него е замесена жена. Българските строители получават две заплати - една руска и една българска. Това им осигурява доста по-висок стандарт от този на местните, което част от "пришълците" обичат да демонстрират, защото им печели дамско внимание. Покрай това в навечерието на стачката български работник е пребит от група руснаци в ресторант. Негов сънародник успява да стигне до близките общежития, в които живеят българите, и събира група за помощ, после още една. Уличните битки между българските гурбетчии и руснаците продължават цяла нощ. Говори се за обърнати коли и кошове.

На сутринта дворът пред управлението на "Главболгарстрой" е почернял от хора и нито един българин не отива на работа. Днес очевидците на събитието не си спомнят какви искания са имали стачниците и какво им е обещано от ръководството. И все още не могат да повярват, че известната със своята жестокост местна милиция не реагира по никакъв начин, а само охранява протеста. На следващия ден половината отиват на работа и след два дни стачката спира - след проявата на солидарност към пребития. А той не е бил единственият - има и доста други подобни инциденти, все заради "женски истории".

Без месо, но с хайвер

Условията, при които са настанени българите, не са добри - работниците обитават общежития или многолюдни комунални квартири. Инженерният и техническият персонал, както и семействата им, живеят малко по-добре - в стандартни панелни апартаменти. Храната е дефицитна, в магазините изобщо няма месо.

"Успявахме да си купим само мършави неоскубани пилета от пазара. Основната ни храна, както и на руснаците, бяха картофите. Детски храни нямаше. Алкохол се продаваше само през деня от 10 до 12 часа. Руснаците ни се чудеха какво правим там", разказва пребивавала там българка. В крайна сметка гурбетчиите завъртат търговия с коняк "Слънчев бряг" и дрехи. Българските маратонки и анцузи се продават в пъти по-скъпо в СССР, като дори употребяваните дрехи вървят добре в оказионните магазини. В обратна посока българите изнасят основно руско злато, часовници, ленени чаршафи и хайвер.

https://www.dw.com/

[Panzerfaust]

Пълно беше с цигани, довели си рускини за жени - отидоха да си купят "Волга", а докараха Олга.

[Hatshepsut]

Документ позволяващ притежанието на личен телевизор в социалистическия "рай", наречен Народна Република България

[Hatshepsut]

Реклама от времето на соца...

[Hatshepsut]

[Hatshepsut]

Да чакаш 10 години, за да си купиш кола


Реклама на "Москвич" от 1971 г.

Москвичът или ладата бяха част от културата в онези времена. Мнозина лежаха с часове под возилата си събота и неделя пред блока

Днес в проекта ни „100 въпроса за тоталитарната държава“, ориентиран директно към младите хора от посткомунистическото поколение на България, ще ви разкажем за това възможно ли беше да искаш да имаш кола, да имаш пари да си я купиш, но... да няма откъде. "Вярно ли е, че в България са се продавали само социалистически автомобили, които са били ужасно допотопни, а в същото време и опасни за тези които ги карат?", ни пита Явор Стоянов от Пловдив. "Наистина ли хората са чакали с години да си купят кола и това е била някаква привилегия", пита друг младеж Марин К. от Ямбол. Затова днес ви разказвазе - как българите се сдобиваха с нови автомобили в онези времена, как ги купуваха и поддържаха, какъв избор имаха.

Покрай многото неща, на които младите хора не вярват днес за миналото, е, че се правеше поръчка за соц автомобил, най-често съветски, и доставката се чакаше години наред. Десет например. До 15. Понякога и по-малко - въпрос на късмет или на схеми (връзки) номерът да ти излезе по-бързо.

Донякъде парадоксално, за тези неща се сетихме в последните години - покрай пандемията и войната. Прословутият недостиг на чипове удари и автомобилния бранш, след това руското нахлуване в Украйна със санкциите и всичко останало доведоха до нарушени доставки, липса на други компоненти и т.н.

Оттам - забавяне на модели и модификации за година или дори две. Това все още е реалност и е моментът, в който хората от страните, които не са имали комунизъм се докосват до този аспект на нашето минало. Само “докосват”, защото две години не са 10 и в крайна сметка знаеш какво си поръчал и какво ще вземеш. Тук невинаги беше така.

Казано най-синтезирано, някога нещата стояха по следния начин: внасяш депозит от 1500 лв. (средната годишна заплата) в държавното предприятие “Мототехника” и чакаш да ти дойде редът. След това доплащаш още няколко хилядарки, в зависимост от колата. "Москвич 2140" струваше около 6000 лв., а прочутата през 80-те години "Лада седмица" (2107) - 8000 лв.

Изборът беше измежду съветските ЗАЗ, “Москвич”, “Жигула”, “Лада” или “Волга”; чехословашката “Шкода”; източногерманските “Трабант” и “Вартбург”. Последните - по-рядко и то в последните години на стария режим. "Картоненият" Траби излизаше 5600 лв.

За сравнение - в средата и края на 80-те години едностаен апартамент в София можеше да се купи за 9000 лв., двустаен - 14-15 хил., а тристаен - около 20 хиляди.

Да се върнем на колите. “Москвич” бе нещо като базов автомобил и той идваше най-бързо - за около пет-седем лета. Бе станал част от нашите бит и култура. Дойде уикенд и мъжът в семейството, в което имаше “московец”, си намираше работа по колата - все нещо трябваше да се поправя.

Или пък неговата съпруга му “намираше работа”, за да не ѝ се пречка из апартамента, докато чисти. В който и от двата варианта, правенето на “москвича” пред блока бе свято дело. Лягаш под колата (или се надвесваш над двигателния отсек), идват твоите другари-съседи, всеки дава акъл, децата тичат да носят бира или нещо “по-така” от магазина, някой пуска транзистор да се слушат мачовете от "А" и "Б" група ("Спорт и музика" по "Хоризонт")…

Ако питате, сервизите бяха малко, чакаше се много там, масово се крадеше и мнозина - особено с технически познания над средните, предпочитаха да си поправят автомобила сами. Откриваха се части, каквито някой Сергей или Алексей бе сложил незнайно защо. Но също така се поставяха какви ли не елементи, пригодени за дадена цел и купени най-често от кварталната железария.

Да, “москвичът” бе културен феномен. Най-важното бе да те закара до вилата и до морето. Той е герой в много култови български филми. Виж, "волгата" минаваше за лимузина. Но не - висшите държавници се возеха на Mercedes, не на "Волга" или друга съветска машина. И от гледа точка на възможностите за защита, не само за лукс. Това е причината България да разполага с много рядък Mercedes-Benz 600 Pullman Landaulet, ваден да вози видни гости едва няколко пъти. Днес за него добре се грижат в НСО.

Колкото до старата легенда "Москвич", припомнихме си някои неща през м.г., когато Renault се оказа първата западна автомобилна компания, напуснала Русия. Тя имаше мажоритарен дял в АвтоВАЗ (производителят на "Лада"), но също така сглобяваше коли в бившия завод на “Москвич” край руската столица.

Сега той пак е на старата руска марка, но, както няколко пъти писахме и в Клуб Z, “москвичите” идват на части от Китай, защото това е само пребрандиран модел на фирмата JAC, като дори емблемите не са правят в Русия, а в Поднебесната империя. Вече не се чака ред, а цената е доста солена - около 55 хиляди лева за вариант с бензинов двигател и стотина хиляди за напълно електрически.

Но това е в настоящето, да се върнем на миналото. В него “Жигула”, и особено “Лада”, стояха по-високо, водеха се по-модерни и добре направени, но за тях се чакаше повече - по 7-8 и повече години. Имаше вариант да се откажеш от “Лада” и да вземеш “Москвич”, ако търпението не ти е присъщо.

Имаше и опция да се купи “Лада” от “Кореком” - без ред. Но това не беше за всеки, тъй като цената беше значително по-висока. Така до тази възможност прибягваха хора с повече пари, изкарани от гурбет примерно в Либия или друга арабска страна.

И въпросът не беше само до цената, а до това, че там се пазаруваше с долари. Първо, западна валута не можеше да се купи току-така, второ - трябваше да се докаже произход.
Така единствената възможност за масовия българин си оставаше “Мототехника”. “Вноска за кола” в онези години беше голяма работа. Шанс в живота, защото ако ти направят вноска, когато си на 15 г. да рачем, имаше голям шанс да ти излезе номерът на 20 и няколко и да подкараш нова кола.

Така стояха нещата и при брак - едните сватове “излизаха напред”, ако направеха на своя син или дъщеря вноска за кола (депозит в “Мототехника”).

Важен детайл що се отнася до избора "Лада" или "Москвич". Макар втората да се водеше "по-ниска топка", собствениците ѝ не се даваха, когато бе въпрос на част. Няма собственик на "московец", който да не го е "благославял" гласно и наум, но не се даваше на "конкуренцията". Така положението и при колите бе "Левски" - ЦСКА.

Москвичът бе по-тежък и макар по-просто направен, минаваше за по-сигурен през зимата и по-малко гниещ. "Ладичката" - от друга страна, като по-лека била опасна зимно време, та някои стигаха дотам да слагат тежки предмети (павета или стоманени блокове) в багажниците, за да променят това.

Ах, какво ли не сме правили със соц колите в онези времена - за да ги имаме, да ни возят, да ги поддържаме и да се фукаме с тях... Някои сме се сдобили и с шофьорски книжки на такива. След това западните возила - като начало дори втората употреба, ни се струваха като друг тип превозно средство.

Колите на соца бяха трудни за шофиране - тежки волани и скоростни лостове, трудни за натискане педали... Не бяха маневрени, завиваха цяла вечност. Нямаха климатици и електроника, какво остава за системи за безопасност. Предпазните колани не бяха задължителни дълго време, а самото им поставяне почти те задушаваше. Отзад изобщо нямаше такива, да не говорим за пособия като детски столчета.

В интерес на истината нямаше толкова много коли. Някога семейство разполагаше с един автомобил, а сега редовно с по 3-4, като един или два от тях са служебни. Мит е обаче, че жертвите по пътищата не са били толкова, а инцидентите не така зловещи, защото не се развивали такива скорости - точно обратното. Независимо, че по-малко хора имаха книжка, а квалификацията на курсовете беше по-добра.

Ето официална статистика: през 1971 г. по пътищата ни са починали 1129 души, а 7768 са били ранени; през 1980 г. тези числа са 1199 и 6055; през 1991 г. - 1114 и 5168; 2001 г. - 1011 и 7990; 2021 г. 561 и 7609; 2022 г. - 531 и 8422.

Това е голяма тема - и друга тема, но едно нещо е безспорно - съвременните автомобили са много по-безопасни.

https://clubz.bg/136859

[Hatshepsut]

Отново плъзна кремълската соцносталгична хибридка какво си можел да си купиш с 10 лв по соца и сега.
Само ще отбележа за идиотите, че 10 лв тогава средностатистическият българин получаваше за 2 работни дена, а днес - за по-малко от час. Разлика около 20 пъти в доходите.
Сега сравнявайте!
Ще ви помогна малко.
За 2 дена труд тогава можехте да си купите 30 хляба, днес - 100.
За 2 дена труд тогава можехте да си купите 2 кг свинско месо с кост, днес - 20 кг без кост.
За 2 дена труд тогава можехте да си купите 3 кг сирене, днес - 17 кг.
За 2х100 дена труд тогава можехте да си купите 1 руски боклучав телевизор 60 кг, днес - 40 телевизора с три пъти по-голям екран.
За 2 дена труд тогава можехте да си купите 17 литра бензин, днес - 67.
За 2 дена труд тогава можехте да пътувате 1 път от София до Варна с влак, днес - 2 пъти от София до Лондон и обратно със самолет и 1 път от София до Париж и обратно със самолет.

Валентин Чиков

[Hatshepsut]

Вестник "Работническо дело" от 11 май 1952 г. обяснява смисъла на реформата - българският лев се обвързва със съветската рубла.
На 12 май 1952 г. левът се връзва към съветската валута по курс - 1.70 лв. за 1 рубла.
Дават на хората 4 дни да обменят парите с "многото нули" с нови 100:1. Но цените се преизчисляват 100:4

Това е то - независимост и защита на националния суверенитет.

От фейсбук-страницата "Исторически дневник"