За мангало-българския речник

[генерал Жеков]

Това е дъното.Мангалите,освен,че измислиха свой език-казвал се РОМАЛЕС си написаха и речник.Най-вероятно ще послужи за туристи в циганските махали и за ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ на самите мангали
"Труда" е бил представен във Варна,а самия "речник" е резултат от 3-годишния "труд"на циганския писател Димитър Атанасов - Кабули (Доброжелателният).Тази "велика книга" от близо 600 страници е отпечатана в издателство „График“,който е позволил това да се случи-да се обеси сам или да се отрови сам,чрез ДИШАНЕ НА КАЛЕ  . В тези невероятно "стойностни" трудове е записано,че „мадара“ на мангалски означава „Не се страхувай“. „Аапиида“ е лунен венец, „Азгъ`ни“ - любовчия, „Кеж“ - коприна, „Мас“ - плът. Само с начална буква „А“ в речника думите са 1415, а с „Б“– 1229.Същия този Кабули,освен че като малък е крал ЖИЦА И НАФТА,си изсмуква от пръстите 4книги,вероятно служещи ползотворно за доста по-различни неща от четене.Същия ПОДЧОВЕК е измъдрил, че мангалите са на Балканския полуостров от повече от 1500 години, като причината е пътя на търговията, който те следват,за да грабят и мамят търговците,а днес да крадат НАФТА от тировете и туршия от бабите на село.Кон да му го натресе на Кабули,а на майка му-да и напълнят детеродния орган със монтажна пяна,за награда,че е изпикала такъв "велик мъдрец".

[генерал Жеков]

Езика им е сбирщина от крадени и измислени думи,какъвто е случая с много от езиците на нисшите народи.На практика,аз още не съм виждал книга,написана на мангалски.Друг е въпроса,дали самите мангали ще седнат да четат книги,пък било то и речници или учебници по цигански език.Просто е нелепо да има такава глупост,като мангалски речник.Утре може да поискат и територия от нас,да си направят държава.Какво ще правим тогава,ако те вече развиват своята пропаганда по медии и т.н.Проблема е сериозен,не бива да оставяме мангалите да си развяват коня така,защото предвид природата и манталитета им,утре може да очакваме точно това-да искат да си правет държава,без да имат качествата и уменията за правилното и управление,а това предполагам знаеш до какви беди ще доведе,не само за нашата територия,но и за самите Българи,живеещи на нея

[генерал Жеков]

добре е да си имат език,нека си го говроят между тях си,но това с речници,книги и т.н на техния език си е опасно.Не бива да пренебрегваме 1-2% образовани хора,които също са цигани.Тези хора може да бъдат основатели на точно такова движение,целящо да откъсне територия от нашата или друга държава,където да основе своя държава,без някаква точна цел,а просто за да покажат на жителите на определената държава,че те могат да бъдат фактор.Относно езика,добре е да го имат,да го говорят,но нека наблегнат на Българския.Те трябва да знаят,че са само ГОСТИ на нашата земя,а като такива-трябва да спазват определени правила и да уважават БЪЛГАРСКИЯ народ,език и държава.Няма как да си говорят на техия език,защото ние не сме длъжни да го разбираме,а и не сме длъжни изобщо да го търпим.Ако утре поискат този език дя бъде признат за втори официален в държавата...Какво правим тогава?Възможностите ни ще бъдат ограничени до мълчаливо съгласие или етническа война с непредвидим край за нашата държава,а никой не иска това точно в този момент...Затова,ако са задължени да се образоват и да се ОПИТАТ да се интегрират,то те няма да мислят за грабежи и убийства,защото ще бъдат заети да работят-независимо дали ще чупят камъни или ще чистят улици.

[Hatshepsut]

Цигански език и писменост

Романи, романес, цигански или ромски език (на цигански: romani ćhib, романи чхиб) е майчин език на част от циганите и е част от групата индоарийски езици. Езикът няма единна стандартизирана (книжовна) версия. Многобройните му диалекти са повлияни от преобладаващите езици на страните, в които се говорят. До голяма степен диалектите са взаиморазбираеми, особено тези от една и съща диалектна група.

Класификация

Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика, например, части от тялото или ежедневие. По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.

История

Не е ясно кога точно циганите са напуснали Индия, но езиковите факти сочат, че те са прекарали известно време на персийска и изобщо иранска територия. Съдейки по липсата на арабски заемки от този период в циганския, това трябва да е станало преди арабското завоевание и ислямизацията на Иран около 7 век. Има данни, че е имало контакт и с арменския език, който се е простирал по-далеч на юг от Кавказ, отколкото в днешно време. От около 11 век са първите съобщения за цигани във Византийската империя. Там циганите прекарват дълъг период, като циганският език е значително повлиян от говоримия средновековен гръцки на Византия (вероятно в малоазийската част). Отново, отсъствието на тюркски и арабски заемки от този период говори, че циганите са се разселили извън империята преди падането ѝ под османска власт. Към 14 век източниците показват, че циганите вече са се разселили от Византия из останалата част от югоизточна Европа, като при това те възприемат и много славянски заемки. Това е последният период, чието въздействие се наблюдава във всички засвидетелствани цигански диалекти. При по-нататъшното разселване на циганите различните диалекти вече поотделно биват повлияни от езиците на съответните страни, в които се говорят (например влашките диалекти са повлияни от румънския; циганите, останали на Балканите след османското завоевание, възприемат много турско-арабски заемки – често заедно с приемането на исляма – но това не важи за онези групи, които са напуснали тези територии преди завоеванието). До 15 век цигани достигат централна Европа, а към 16-и те вече са достигнали Скандинавия и Шотландия.

Както и другите индоарийски езици, в развитието си циганският силно редуцира старата падежна система на староиндийския (санскрит). Също подобно на много индоарийски езици, той развива вторични падежни наставки от послесловия, които се добавят към старите падежни форми. Обичайно за индоиранските езици развитие се вижда и във факта, че староиндийската синтетична форма за минало време е заменена от перифрастична конструкция с минало страдателно причастие; на свой ред и тази конструкция е станала вторично синтетична. От друга страна, в други отношения циганският се развива по необичаен за своята група начин поради влиянието на езиците, с които контактува извън Индия. В частност, вместо типичните за индоарийските езици послелози той е развил предлози, които произхождат от наречия за място; словоредът му е SVO (Подлог-Глагол-Допълнение), докато в Индия преобладава SOV (Подлог-Допълнение-Глагол); той притежава определителен член, което също е необичайно за индоарийските езици; вместо очаквания инфинитив използва подчинителна конструкция. Много от тези особености вероятно се дължат на влиянието на народния гръцки език (макар че употребата на предлози и словоредът могат да са резултат и от по-ранно иранско влияние) и характеризират циганския език като член на Балканския езиков съюз.

Кратко описание

Следното описание се базира на софийския ерлийски говор (оттук нататък СЕ), който е сред най-изучените говори в България и е от по-често използваните писмено. Близки до него говори от „ерлийски тип“ са разпространени на много места в страната. От друга страна, срещат се и много диалекти, които силно се отличават от него, а на европейско ниво диалектни групи, които са сравнително отдалечени една от друга, могат дори да бъдат взаимно неразбираеми. Като цяло, описанието по-долу може да даде приблизителна представа за общата структура на циганския език като такъв, т.е. за чертите, които са присъщи на повечето диалекти и са били свойствени на общия цигански „праезик“ преди обособяването на диалектите. Въпреки това много от детайлите в описанието на СЕ в никакъв случай не могат да се прехвърлят едно към едно към някой друг диалект, а още по-малко към „циганския изобщо“. Разбира се, това важи в частност за конструкциите, възникнали под влиянието на българския език. Основният източник е „Ромска граматика /въз основа на ерлийския ромски говор в София/“ от Кирил Костов и Димитър Илиев (2004).

Фонетика
Гласните в СЕ са [a, ɛ, i, o, u, ə/ɤ/ɐ]. Произнасят се както на български, като ǎ [ə/ɤ/ɐ] отговаря на бълг. междинна задна незакръглена гласна „ъ“ и се среща главно в заемки от български и турски. В СЕ няма редукция (потъмняване) в неударени срички и членни морфеми като в българския.

Съгласните звукове в циганския език са по-многобройни, като системата се отличава с наличието на ред беззвучни придихателни преградни и преградно-проходни съгласни, които могат да се наподобят на български като „кх“, „тх“, „пх“ и „чх“.

Преградните съгласни биват заднонебни (k, kh [kʰ], g), зъбновенечни (t, th [tʰ], d) и двубърнени (p, ph [pʰ], b).

Преградно-проходните биват преднонебно-венечни (č [t͡ʃ], čh [t͡ʃʰ], dž [d͡ʒ]) и зъбновенечни (c [t͡s]); те се изговарят приблизително като бълг. „ч“, „чх“, „дж“ и „ц“. В СЕ čh понякога звучи като „чш“ вместо „чх“. ž (бълг. „ж“) се среща само в заемки, а някои носители на СЕ го изговарят и вместо „дж“.

Проходни шумни са съгласните x (заднонебна като бълг. „х“), š (преднонебно-венечна като бълг. „ш“), s, z, и v. Освен това в заемки се среща и f, а в някои думи се изговаря съгласната h [h, ɦ] (гласилкова като английското h).

От сонорните съгласни носови са n и m, преднонебно е j (като бълг. „й“) а плавни са r и l. Типично за циганския език е ретрофлексното ř [ɺ, ɻ] („р“ изговорено с връхчето на езика, извито към твърдото небце), което обаче проявява тенденция да съвпада с обикновеното r, поради което в СЕ е запазено едва в няколко думи. В други цигански диалекти ř е заменено с двойно r или със звучното мъжечно проходно (френско) r [ʁ].

За СЕ присъщо фонологично явление е веларизацията („смекчаване“ със задното меко небце) на съчетанията *tj и *dj до kj [tˠ] и gj [dˠ].

Ударението в думите от изконен произход в циганския език най-често пада на последната сричка. Някои окончания обаче не вземат ударение, така че то пада върху сричката преди тях: такива са наставките на косвените падежи (напр. -tar) и окончанието за минало несвършено време -as. Срещат се и наставки, които винаги носят ударение (-in- в глаголи в СЕ) или карат ударението да пада върху първата сричка (-iba в съществителни в СЕ). В повелително наклонение в СЕ ударението е върху първата сричка. Заемките запазват ударението, което имат в езика-източник.

Система на писане

Циганският обикновено се записва с писмеността на официалния език на страната, в която се говори – най-често латиница или кирилица. Но и в страни с преобладаваща кирилска писменост много автори предпочитат да използват за циганския латиницата, като по-„универсална“ азбука. В рамките на латиницата, някои се придържат към лингвистичен тип транскрипция, докато други предпочитат разработения от Марсел Куртиаде пандиалектален и морфологичен правопис. Най-сетне, съвсем малък брой активисти практикуват и препоръчват употребата на индийската азбука деванагари.

Международна циганска азбука:


Азбука на влашките цигани:

WIKITONGUES: Daut speaking Romani

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигански език

https://www.omniglot.com/writing/romani.htm

[Лина]

Оф, ми нали онзи ден говорихме колко по-важно е да говорят на цигански, а не на турски. Нека си учат езика. Възрастните индивиди в зависимост от това колко са образовани използват между 30 000 - 60 000 думи, ако ромалес или циганския език поддържа 35 000 дума, то значи е достатъчно информативен.
От нас държава да поискат? Не вярвам, но да се присъединят към други дето искат наша територия, това може да стане. Навсякъде по света циганите предпочитат да живеят като малцинство, те не са толкова прости.