Безсмъртното тракийско наследство

[Hatshepsut]

Безсмъртното тракийско наследство

Балканите са на люлката на европейската цивилизация. Тук за първи път се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Древните жители на нашата земя идигат градове хилядолетия преди дедите на германи, келти, гърци и др. да направят това. Предците ни са първите хора, които създават писменост. За това свидетелстват знаците от Хотница, Караново, Градешница, Винча, Тартария и т.н. По отношение на обработката на злато, мед и желязо ние сме първенци на нашия континент. Много преди Питагор и Платон да се родят, траките успяват да създадат човеколюбиви доктрини. Не случайно за предците ни са употребени определения като най-праведни и най-справедливи.

Траките успяват да разпространят своето влияние и култура на много места. Гърци, римляни, хети приемат тракийски божества в пантеоните си. Галските друиди основават своята религия на учението на Залмоксис. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Славата на благият Орфей е била толкова голяма, че Христос е сравнен с него...

Разбира се съдбата не винаги се е усмихвала на дедите ни. Те познават много беди и премеждия. Колкото и хармонично да е било древното им общество, в него са възниквали проблеми, вътрешни конфликти. Беди са донасяли и чужденци като перси, гърци, римляни. Последните завладяват земята ни за повече от половин хилядолетие. В първите векове на окупацията много от траките са избити, други са разселени. За известно време изглежда, че дедите ни ще бъдат асимилирани и ще загубят езика и културата си подобно на келти, лузитани, ибери...това обаче не се случва.

Доста наши учени признават, че народът на Орфей не се е изгубвал, а даже е оказал силно влияние на днешният антропологически тип на българите. Ето какво казва Д.Ангелов- "Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено".

Цитирайки Георгиев, Дуриданов и Влахов, Д.Ангелов подчертава и това, че ние българите все още ползваме типични тракийски имена като Бото, Дако, Дардан, Дико, Драсо, Гето, Кодо, Нено, Пато, Суко и пр.  Посочен е и важният факт, че характерното за българския език диалектно разделение на я и е (якане и екане) има стара, тракийска основа.

Ив. Венедиков и М.Арнаудов пишат за тракийският произход на редица наши обичаи и обреди в своите работи "Очерци по Българския Фолклор" и "Медното гумно на прабългарите". Етнологът Н.Колев определя като тракийско наследство  следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята,
-        вършитбата с диканя,
-        култивирането на лозята и направата на вино,
-        трансхуматното (подвижно) животновъдство,
-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
-        грънчарското колело;
-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
-        сходството на самодивите с тракийските нимфи,
-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

Доста преди Ангелов, Георгиев, Дуриданов, Колев и т.н. Ц. Гинчев представя своята теория, според която траките не са изчезвали изобщо, а ние българите сме техни наследници. Е.Тодоров смята, че траките от заварените в освободените от византийско господство земи, не са били никак малко... Нашият учен добавя също и това, че ние българите можем да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури на човечеството...

Това изказване не е ни най-малко преувеличено. Ние не само сме наследници на Дионис и Орфей, но и ревностни пазители на тяхното наследство. В празнуването на Трифон Зарезан, Лазаруването, Гергьовден отеква едно древно ехо от времето на героите на Илиада. Същото важи за кукерските игри, Пълялиите, запращането на огнени стрели в небето по Сирни Заговезни...

Според Е.Тодоров у нас българите има особен, дълбоко утвърден култ към прадедите, какъвто няма у никой от нашите роднини и съседи. Като цяло българинът не се е страхувал от своите мъртви както гърка. Като обяснение за това Тодоров търси връзка с древните култове на траките. 

Коледа днес се счита за християнски празник, но произходът му се крие в древната почит към слънцето наричано от траките с името Багос. От този тракийски теоним произлиза и нашата дума Бог. Нейното значение е – багра, нещо червено, светло...т.е. слънцето.

Дори и мартениците, с които се кичим всяка пролет са тракийско наследство. В. Лозанова  смята, че "първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност."

Според Лозанова  мартеницата е интегрирана и в "обредния жест на накичване на едно клонче с плодове и тестени изделия. До голяма степен той съответства на съхраненотo и до днес в българската традиционна култура ритуално накичване на дряново клонче: суровачка, суровканица"...Безспорно сурвачката, а и името на празника Сурва са тракийско наследство. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура...

Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур - слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, децата всъщност произнасят едно от имената на древният тракийски бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето.

Накъдето и да се обърнем, към който и сезон за погледнем – тракийското наследство е навсякъде. От ранна пролет до късна зима ние честваме празници, които са почитани по земите ни от най-дълбока древност. Никой нашественик не е успял да ни откъсне от духовният ни свят защото той се е оформял в продължение на хилядолетия тук на Балканите. Чуждото подтисничество не е смазало народа ни, защото сме потомци на силни хора, толкова силни, че произходът им е търсен в пепелта на титаните изгорени от мълниите на боговете.

Новата религия – християнството също не успява да промени нашия характер. Причината за това са няколко – добродетелите на християнството са съвпадали до голяма степен с тези на старата вяра на дедите ни. А и църквата е принудена да направи компромис. К.Узнер (цитиран от Арнаудов) прави следното интересно изказване – "Християнската църква не би могла да излезе победителка от борбата срещу езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа. Съкровеното на душата не се променя като някаква дреха. Старите светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен, старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост".

Узнер е прав, съкровеното на душата не се променя...и никое подтисничество и терор не може да го премахне. Дори сънародниците ни, които приемат исляма продължават да тачат старите тракийски празници като Гергьовден и даже са го считали за равностоен на Байряма (в Смолян) и по-голям празник от Байряма (в Гоцеделчевско)...

С течение на времето народите менят имената си. Иранците са познати като перси, артеи и кефени, немците са наричани германи, алемани, тедески. Ние не правим изключение, дедите ни са известни като траки, мизи, пеони, а в по-късни времена се налага и названието българи. В това няма нищо странно, но тази особеност е използвана от недобросъвестни личности, които са целели да ни изкарат чужд народ. Бяха съчинени безброй лъжи, лъжи, които все още държат в плен много хора.

Помислете обаче – може ли един нашественик така охотно да приеме духовният свят на един победен народ и да пази така ревностно това духовно наследство?  Невъзможно е, няма как да стане защото всеки държи на своето. Пазим традициите си защото подсъзнателно знаем, че те ни сплотяват, те са нашата връзка с предците, със земята, която е дала безброи герои. Докато сме верни на себе си няма да се загубим!


Използвана литература:

1.Е.Тодоров, Древнотракийското наследство в българския фолклор;
2.М.Арнаудов, Очерци по българския фолклор;
3.Ив. Венедиков, Медното гумно на прабългарите;
4.И.Георгиева, Българска народна митология;
5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките;
6. Д.Ангелов, Образуване на българската народност;
7. Н.Колев, Българска етнография;
8. В.Лозанова, МАРТА, мартеница

http://sparotok.blogspot.nl/2013/06/blog-post_25.html

[Hatshepsut]

Нимфата Траке и билките на България

В работата си "История на Витиния", древният летописец Ариан  разказва за красива тракийска нимфа* наречена Траке. Тя притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого (както правят и самодивите), но също така била способна да изцели тежко болен човек с билки и заклинания (Фол.с.75-76).

Танцуваща менада, 5 век пр.н.е.**

Всъщност в облика на чаровната тракийка няма нищо необикновено.  Нашите предци са местно население, обитавали са земите ни хиляди години. Точно това им е дало  възможност да опознаят добре различните видове билки. Лечението с пеене (баене), повтаряне на особени думи е също древна традиция, поддържана  до днес от българските билкарки и баячки. Легендата за нимфата Траке е породена от удивлението на гърците, които са влезли в контакт с красивите и познаващи природата тракийски жени, на чията свобода и жизнена сила е гледано като нещо неестествено.

За някои названия на лечебните растения ползвани от дедите ни получаваме сведения от древните летописи. По имената на билките може да се отсъди, че са създадени от хора говорещи архаична разновидност на българския език. Нашият езиковед Владимир Георгиев  подлага на етимологически анализ имената на няколко тракийски растения (Траките...с.194-200), но съзнателно, или не прави сериозни пропуски.

АДИЛА бива свързано с гръцкия глагол айто-горя. Възможно е растението да се е ползвало за лекуване на треска, висока температура. Пропусната е българскита дума ад-пъкъл, място на огъня, жегата. Официално ад е гръцка заемка, но това не отговаря на истината понеже паралели съществуват в галски, ирландски, санскрит и авестийски. В Галия има племе Aedui (горящи, светли). Тяхното име Жорж Дотен сравнява с ирл. aed-огън-L.G.- c.224. Към ирландската aed-огън могат да се добавят санскритските думи аdhа-желая да запаля огън, аdhаna-запалване, а също и авестийската atar-огън. При тълкуването на българската дума ад, успоредиците от ирландски, галски, санскрит и авестийски не са споменати изобщо. Не е споменато и, че наставката ла (в адила) се среща  в български думи като: мъгла, копрала (копраля), кошула (кошуля), мигла.

БОР е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бор-иглолистно растение. Названието е документирано в споменатата от Прокопий Цезарийски крепост Бор Брега. Тук трябва да се уточни, че смолата на бора се е използвала за мехлеми, а от младите шишарки може за се приготви субстанция подобна на пчелния мед. Този така наречен боров мед се ползва за лечение на заболявания на дихателните пътища.

БЕРЗА е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бреза. Сокът, добит от корените на това растение е сладък и се използва за лечение на бъбречени заболявания. Може да се възрази, че думата бреза е твърдо разпространена. Да, така е, но не е важно дали определена дума присъства в даден речник, а дали има обяснение за нея. Бреза е обяснима с българското прилагателно брез-бял, докато в много други езици думата виси във въздуха, т.е. заемка е и то явно е дадена от българи. 

БРЕЙ е име на вид мъх, който причинява раздразнение на кожата при докосване. Владимир Георгиев смята името за пеласгийско и го свързва със стблг. брити-бръсна, т.е. режа. Не е обяснено обаче как уж дошлите през Ранното Средновековие българи ще имат в речника си не само пеласгийска дума за растение, но обяснението за нея идва от българския език.

ДАКИНА бива преведено от гърците като вълче сърце. Георгиев търси връзка с тракийската дума ДАУОС- вълк, която на своя страна идва от ДАУА- давя, душа ( това, което прави един вълк). Въпреки, че българския глагол давя е споменат, не е пояснено, че наставката на (в дакина) се среща в имената на други наши растения като къпина, детелина, малина, а това е граматическа особеност типична за езика ни.

ДЕЛА, ЗИЛА се тълкува като зелено, лист. В този случай Владимир Георгиев споменава старобългарската успоредица, именно  ЗЕЛѤ - зеленина, зеленчук.

ДИВИСМА е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме Див огън, което е равностойно на Божий огън.

ДИН е тракийска дума за коприва. По необясними причини при търсенето на етимология на древното име е пропусната нашата билка динче. Не е направен и задълбочен анализ на името на билката. Дин е свързано с тракийската дума дин-ден, а ден означава яркост, светлина, топлина. При контакт с коприва се получава зачервяване на кожата и се усеща парене, топлина. Не е никак трудно да се обясни името на растението, но българската етимология май не оттървала на някого.

ЗЕНА е име на силно отровно растение. Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти – повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам...точно това, което ще направи едно отровно растение.

КОТИЯТА  Георгиев обяснява с чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата. Въпреки, че чешката и българска дума са споменати, една важна граматическа подробност е пропусната, а имено образуването на множествено число с (т)а. В езика ни има достатъчно съществителни, чието множествено число се образува с (т)а : момчета, момичета, дървета, кокичета, камъчета...

КУРИНОКУМ  е червеникаво растение. Връзката с българските думи кръвнина, кръвник и червеникав не може да бъде отречена.

МЕНДРИТА е вид кукуряк. Владимир Георгиев посочва сръбската и хърватска дума мездра-ципа, мембрана защото листенцата на кукуряка са като мембрана. Мездра е и българска дума, мездрест означава тлъст подкожен слой, а най-древната и форма е била męsdra (менсдра) БЕР, том III, с. 717.

МИЗУЛА, МОЗУЛА е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. Пропуснат е старобългарският глагол мочати, диалектнета дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786. 

СЕВА е вид бъз. Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума ЦЕВ, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

СОПИТИС е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Понеже имената на тези растения имат обяснение на български, то е повече от ясно, че са дадени от хора говорещи наречие, което след време се е развило в езика, който говорим днес. Не само етимологията на имената на тракийските билки е българска, но дори граматически особености на думите са типични за езика ни. Става дума за бразуването на множествено число с (Т)А (в КОТИАТА), наставката НА (в ДАКИНА), наставката ЛА (в АДИЛА, МИЗИЛА, МОЗУЛА).

Жалко е, че нашият езиковед е бил принуден да премълчи, че дивизма, динче и др. са названия на български билки, че берза е прекрасно обяснима на български, че мендрита е обяснима не само със сръбска и хърватска дума, но и с нашите мездра, мизинец. Какво да се прави, такива са били времената. Концетрационния лагер Белене бе пълен с хора разгневили по някакав начин тоталитарната власт.

Все пак Владимир Георгиев е успял да подскаже доста неща, за което заслужава нашето уважение. Сигурен съм, че той се е надявал хората след него да използват трудовете му и да открият цялата истина на българския народ. Точно това се случва днес. Работите на нашия езиковед макар и осакатени от цензурата са ценен източни на данни за езика на предците ни.

Те едва ли са предполагали, че тяхната идентичност ще бъде закодирана в имената, които те са дали на билките си. Ставали са рано, събирали са полезните растения, лекували са с тях и са дарявали здраве на съплеменниците си. Традиция, която ние днес продължаваме. Нимфата Траке не е изчезнала. Тя продължава да живее в сърцата на българските билкарки и баячки, които упорито пазят древната традиция и продължават да пазят нашето здраве с даровете на природата.

https://sparotok.blogspot.com/2014/11/blog-post_19.html


*Нимфи - В древногръцката митология — божества, дъщери на Зевс (или на реките), олицетворяващи животворните сили на природата и (за разлика от другите богове) смъртни. Делят се на речни (наяди), горски (дриади), планински (ореади) и др.

**Менади - вид нимфи (от гръцки - безумните) - жените от кортежа на бог Дионис. В древногръцката митология менадите съответстват на вакханките у римляните. Те са изобразявани като жени, които тичат след Дионис с развети коси, полуголи, държат в ръка тирс и проглушават гори и планини с викове.
Според преданието те разкъсали Орфей, за да го накажат за неговото презрение към тях.
Според друга версия, причина за гнева им бил отказа на Орфей да признае култа към Дионис и увлечението му по култа към Аполон. Дионис не им простил това и ги превърнал в дървета.

[Hatshepsut]

Обликът на тракийските жени

Дедите ни несъмнено са били необикновени хора. Успели са да впечатлят не само своите съседи гърците, но също така имащите желязна воля римляни, буйните келти, роднините скити и далечните индийци. Историите на Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Залмоксис, Спартак, Ситалк и Дионис потвърждават това. Тези личности са оставили следа в историята и са прославили земята ни.

Със забележителни качества са били не само мъжете на Тракия. Същото може да се каже и за тракийските жени. За тях знаем по-малко, но пък сведенията ни позволяват да кажем, че възхищението на чужденците срещнали тракийки е напълно оправдано. На първо място е красотата.  Разбира се привлекателни жени е имало също в Гърция, Рим, Персия и т.н. но у нас сякаш се касае за някакво масово явление. Тракийките са имали такъв чар, който буквално е омагьосвал дошлите отдалеч търговци, дипломати, бойци и владетели.

Доста хора сигурно се питат какъв ли е бил външния вид на тракийските жени. По принцип те са изглеждали така както днес изглежда българката. Няма и как да е иначе имайки предвид, че ние сме потомци на най-древните цивилизовани жители на страната ни. Както антропологични, така и генетични проучвания доказаха това убедително. Често се спекулира, че траките са от светлия, нордически тип, но това е заблуда. Несъмнено е имало известен брой светлокоси и синеоки индивиди сред дедите ни, но те не са били мнозинство.

Веселин Бешевлиев споменава, че гетите са наричани flavi–руси, а за косата на бистонските жени е употребен епитета ksanthisi–руси, това обаче е днешното тълкуване на термините. Според проф. Ф. Мюлер ksanthisi е определение за цвят, който наподобява силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Точно такъв е бил най-често срещания цвят коса сред тракийските жени. Пак напомням, че е имало руси, червенокоси и чернокоси жени, но най-много са били тези със светло кафява коса. С течение на времето е започнал да се налага черния цвят. Това е така поради факта, че гените за тъмна коса и тъмни очи са доминантни. Дали са били руси, кестеняви, или чернокоси, тракийските жени са били с красиви черти и неустоим чар.

В работа на Димитър Попов намираме разказа на Асклепиад, който твърди, че гърците от Лемнос били така омаяни от тракийките, че пренебрегвали и в последствие изоставили своите съпруги. След това напуснали Лемнос и заселвайки се в Тракия се обвързали с местните жени. Старият автор обяснява тази история с някакво проклятие на богинята Афродита, която омагьосала гръцките мъже. Истината е, че умът на южните ни съседи е завладян от външния вид, а и обаяние на тракийките.

Красотата на тракийката спомага и за създаването на легендата, че нимфата Траке, дала древното име на страната ни, била в състояние да омагьоса тези, които я срещнели. Дали погледът на чаровницата е вкаменявал чужденците, или пък нейната усмивка, походка, глас, е трудно да се каже. Живеейки сред природата, Траке не само е расла здрава и силна, но и пълна с обогатяващата енергия, която дават гори и извори. Следвайки обичаите на своите деди, тракийката е извършвала древни обреди, които от своя страна водят до духовно извисяване, а духовно извисените хора имат особено излъчване.

Нимфата Траке не е изолиран случай. Музите, чийто покровител е Орфей не са просто митични създания, не са плод на нечие въображение. Те са представителки на народа наречен в древността траки, а в по-късни времена българи. Със своята необикновена певческа и танцьорска дарба те са си извоювали статут на полубогини. Дори и днес талантът на музите не е загубен. Той живее в гласът на българката, омайващ със своята чистота и звучене връщащо ни хилядолетия назад във времето.

Даровитата жена се превръща и в даровита майка. Орфей е син на музата Калиопа – сладкогласната. Великият певец е наследил доста от качествата на своята родителка, но всеки талант трябва да се развие. Несъмнено първите уроци по пеене и свирене на лира Орфей е получил от Калиопа, която му предава и своето магическо излъчване. Това прави Орфей не просто способен музикант, но и чародей, който е в състояние да се докосне до дълбините на човешката душа и дори да я излекува.

Свръхестествените качества на тракийската жена стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е споменато в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според Херодот е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е била от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е била в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение – ямбическия стих.

Красотата, чарът и певческите дарби не са единствените забележителни качества на тракийската жена. Тя е известна и със своето свръхестествено трудолюбие, смаяло гърци и перси. Херодот разказва за една пеонка, която носела на главата си делва с вода, като същевременно водела кон за юздата и предяла. Тя била видяла от цар Дарий, пребиваващ по това време в Тракия. Удивен от способностите й, персийския владетел попитал дали всички пеони са така работливи. След положителен отговор Дарий решава да депортира пеоните в Азия. Това било направено с хитрост и принуда, но не след дълго пеоните отново се завърнали по родните си места.

Според историка Христо Данов в херодотовия разказ е вплетена истина, а именно това, че жените на траките, пеоните са били много по-трудолюбиви от тези на персите. Данов уточнява и това, че като епитет за трудолюбието на тракийката е използван епитета ergatides, а в животинския свят той се употребява само за пчелите. Т.е. тракийските жени били трудолюбиви като пчели.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с Одисея знае и за коварното нападение над градовете на киконите. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

Трябва да се кажат и някоко думи за нравите на нашите предци. Херодот споменава, че преди сватбата тракийките имат пълната свобода да бъдат с когото си пожелаят. След сватбата обаче съпругата е оставала вярна на своя спътник в живота. Предаността е стиганала до такава крайност, че при смърт на мъжа, неговата съпруга го придружавала в отвъдното, като това се считало за въпрос на чест. 

В интерес на истината този суров обичай е важал предимно за аристокрацията, която е била посветена в определени мистерии и култови. Трябва да се отбележи и това, че не само съпругата е последвала мъжа си в отвъдното. Макар да не е казано в пряк текст, може да се отсъди, че в някои случаи благородните траки са слагали край на живота си когато съпругата им е застигната от преждевременна смърт. Това, че Орфей слиза в ада заради своята възлюблена не е просто легенда, а ехо от един обичай, който е бил странен за гърците, записали го в променен вид. За южните ни съседи е било трудно да се приеме, че един мъж може да напусне живота, ако неговата любима е покосена от смърта.

Трябва да се спомене още нещо важно за тракийката. Херодот нарича дедите ни най-големият народ след индийците. Това не е преувеличение от страна на бащата на историята. Предците ни са били многолюден етнос, а главната заслуга за това е тракийската жена. Тя е ставала майка на много деца. За Хекуба, дъщерята на цар Димас и съпруга на цар Приам се казва, че имала деветнадесет деца. Най-известните от тях са пазителят на Троя Хектор, любимият на хубавата Елена Парис, Дейфоб, Полидор, Касандра и Лаодика.

Едва ли всяка тракийка е имала толкова много потомци както Хекуба, но със сигурност в едно семейство са израствали пет-десет деца както бе и до началото на ХХ век в България. Добрата храна и разумен начин на живот са позволявали на младото поколение да расте здраво и силно. Несъмнено предците ни са притежавали и знания как да се предпази бременноста, как да се облекчи родилката и как най-добре да се гледа новороденото.

Неслучайно името на богинята-майка е Котито. То се обяснява с глагола котя се, имащ първоначално значение раждам. Котито означава раждащата. Нейните жреци и служитеки са предавали от поколение на поколение важни сведения за бременността, за гледането на децата, за предпазване от болести и т.н.

Жената е ценена високо в древното общество на дедите ни. Мъжът е трябвало за заплати висока цена за своята съпруга. В доста случаи дори и това не е било достатъчно. Бащата на момичето е предизвиквал кандидатът жених на двубой. Двамата са мерели сили в различни дисциплини и само, ако младежът успявал да извоюва победа е получавал и ръката на тази, която е обичал. Този странен за днешно време обичай си има логично обяснение. Съвсем естествено е един баща да иска силен и смел съпруг за своята дъщеря. Именно следването на традицията, че съпругата трябва да се заслужи с мерене на сили е една от причините за оформянето на дедите ни като народ с железни мищци и презрение към страха.

Като заключение ще спомена няколко тракийски женски имена. Меда е дъщеря на цар Котела и съпруга на Филип II Македонски. Зайка е известна от епиграфски паметници. От епиграфски паметници са известни също и Атиа, Баца, Венда, Видиа/Вида, Гита, Гета, Гукия, Дада, Даибора, Дея, Дита, Дола/Доля, Дуда, Зана, Зарка, Зрайка, Кайнуха, Керса, Котина, Лала, Мама, Менда, Нана, Ната, Нона, Сура.

Въпреки, че са изключително древни, някои от тези имена са се запазили в непроменен вид до днес. Това са: Венда, Вида, Дада, Дуда, Зарка, Котина, Лала, Мама, Менда, Ната, Нона, Сура. Други са се развили  като например Кайнуша (от Кайнуха), Дейка (от Дея), Медичка (от Меда) и т.н. Една част от тракийските женски имена са излезли от употреба, но това е един естествен процес, който изобщо не бива да ни учудва.

Важното е да знаем, че съвременните български жени носят кръвта на музите и нимфите омаяли чужденците в древността. Важното е да знаем, че въпреки вековните подтисничества жените от нашите земи продължават да раждат герои. Това е причината Ботев да възкликне - Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!

http://sparotok.blogspot.nl/2015/06/t.html

[Hatshepsut]

Мащабен проект изследва генезиса и развитието на траките

Проектът ,,Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността" е първото начинание, изследващо тракийското наследство цялостно и комплексно с участието на 27 научни звена на БАН. В него участват учени от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария.



Проектът, чийто двигател е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, до момента се спонсорира изцяло от частни родолюбци, тъй като държавата не е проявила интерес. Учените работят по различни теми като генофонд, акустични изследвания на сакрални тракийски обекти, рудодобив и металургия, приемственост на светите места и обредните практики, диви и домашни животни и др. Според проф. Валерия Фол от Института по балканистика с Център по тракология траките са имали поне 4 породи съзнателно селектирани коне. В момента вървят изследвания на костите на балканския лъв, чийто образ е запечатан в герба и царската ни иконография. Изследването на генофонда обхваща не само чисто тракийски материал, а и периода от неолита до късното средновековие. Материалът е събиран от некрополи, долмени, ямни светилища, в които се смята, че човешките останки са от жертвоприношения. Целта на това изследване е да се проследи как се е изменяла популацията на хората, населяващи днешните български земи. Известно е, че на територията на България има около 60 000 некрополи и светилища, като едва около 1 500 от тях са изследвани.



Преди броени дни в Националния етнографски музей към БАН бе открита изложбата ,,Вотиви", която е първият резултат от работата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей по проекта. Терминът ,,вотиви" произхожда от латинската дума ex-voto и на български означава ,,вричане, оброк". Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Тази древна езическа практика впоследствие е христианизирана, разказва кураторът на изложбата д-р Иглика Мишкова.



Множество светци също се изработват на вотиви, като най-често те се поднасят на иконата на Света Богородица, която се смята за закрилница на семейството, дома, майчинството. Тези вотиви обикновено са изработени с молба или като благодарност за добита рожба.



Обикновено това са женски фигури с ръце, скръстени върху корема. Има и свидетелства за това, че тази практика и днес е жива. В едно село в Централна България все още съществува вотивна люлка, изработена от панагюрски златар, която до ден-днешен се дава на жени, които желаят да заченат. Жените я взимат и я оставят за през нощта у дома си, за да се сдобият с мечтаната рожба.



Различните молитви се отправят към различните икони, същото важало и за вотивите. Ако се търси здраве, вотивите се слагат на лика на Богородица, ако хората желаят да добият дете – на иконата на Свети Стилиян, при нужда от помощ за домашните животни – на Свети Харалампий.

В Хасковско учените намират села, в които хората до днес пазят спомена за оброците, които те наричат ,,фигурки", разказва д-р Мишкова:

Те са съхранявани в храма. Всеки човек, който има някаква болест, взема фигурката в дома си. Привързва я към болния орган и преспива така. Вярва се, че така настъпва изцелението.



Доц. Мишкова разказва, че при проучванията в Странджа са намерени интересни практики, при които хората зашивали вотиви, най-често оченца, заедно с костица от прилеп върху детските шапчици, за да прилепва върху детето само добро, да бъде късметлия и закриляно от светците. Но в миналото вотивите са използвани не само за изцеление, добиване на рожба или благодарност, разказва д-р Иглика Мишкова:

Когато някой мъж или жена има чувства към някой от другия пол и желае да намери отклик, поръчвал на майстор-златар да бъде изработена съответната фигура. След това тя е била съхранявана 40 дни в църковния храм, после човекът я носел на синджирче до тялото си и се вярвало, че имитативната магия ще свърши работата си.

След това вотивът се свалял и се оставял на домашната икона.

Изложбата ,,Вотиви" може да бъде видяна в Националния етнографски музей до февруари 2017 г.

Снимки: Миглена Иванова и БУЛФОТО

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100754726/mashtaben-proekt-izsledva-genezisa-i-razvitieto-na-trakite

[Hatshepsut]

БАН разкрива тайните на траките

Потомци на древен овчарски род, владеещ звукоподражателен език за разговор с животни, откриха учени от БАН. Откритието им е част от мащабните проучвания, извършвани по проекта "Траките - генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността". Той се осъществява от Българската академия на науките и сътрудници от чужди университети и институти. Първите изводи от проведените досега анализи ще бъдат представени днес в големия салон на БАН. Ще бъде показан и първият том с публикации по темата на наши учени и техните колеги от чужбина.
В рамките на проекта подробно за пръв път са описани тракийските светилища в Родопите и са проведени първите акустични проби в тракийски гробници с пресъздадени автентични инструменти. Освен това, учените са достигнали до заключението, че най-елитните коне са отглеждани от траките за пръв път на Балканите. По думите на проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей тази порода коне би могла
да бъде сравнена само с елитните арабски жребци
които се отглеждат днес в Персийския залив. Проф. Валерия Фол от Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство пояснява, че заради това траките са наричани в историческите извори с епитета "конолюбиви". В Илиада Омир разказва за белоснежните коне на тракийския цар Рез /Резос/, предизвикали всеобщото възхищение както на древните гърци, така и на троянците. Доцент Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей към БАН, също част от екипа на проекта, припомня важната роля на коня в живота на тракийското общество. Погребани заедно със знатни тракийски покойници коне са открити отдавна в гробниците в Свещари, Казанлък, Нова Загора, Варна и на много други места. Днес техните кости са подложени за пръв път на генетичен анализ, като в изследването са привлечени микробиолози, химици, археолози и други специалисти от 27 института на БАН. Стотици артефакти от 50 археологически обекта са изследвани, като предметите преминават най-различни тестове от една лаборатория в друга. "Подобно нещо не е правено никога досега у нас", категоричен е доц. Нехризов. На генетичен анализ са подложени и костите на други домашни животни, отглеждани от траките - зубри, лъвове и една уникална порода едър рогат добитък, която също е опитомена за пръв път от траките.
Днес доц. д-р Ива Угринова, директор на Института по молекулярна биология, ще представи и първите изводи от обработените данни на човешкия геном на траките. Проф. Валерия Фол споделя, че историците могат да се произнесат по големия въпрос "Траки ли са българите", но думата имат първо микробиолозите, а после трябва да бъдат съпоставени данните от всички изследвания. Доц. Нехризов от своя страна също не може да даде на този етап отговор на най-важния въпрос, касаещ генетичния код на българите. "Засега все още няма изолирана проба ДНК", споделя той. "Първите данни ще излязат към края на годината, когато са готови с анализа микробиолозите" пояснява проф. Фол. И допълва, че е изключително важно да се натрупат достатъчен брой ДНК данни, които да се обработят статистически. "Работим само с данни от археологически обекти с ясна датировка" уточнява доцент Нехризов. "Материалите трябва да са добре съхранени, за да може да се подложат на ДНК анализ. Най-подходящи са масивни кости или зъби, но такива се намират твърде рядко", обяснява Нехризов.
Извършваната в момента дейност по установяването на генома на траките е наистина мащабна, имайки предвид, че
обект на изследване са артефакти, принадлежащи на различни епохи
Има както от времето на Първата българска държава, така и от времето на древна Гърция. Има и такива от времето преди строежа на египетските пирамиди.
Важно откритие по проекта е направено в едно родопско село, името на което учените предпазливо пазят в тайна. Там са намерени живи наследници на древен овчарски род, които владеят звукоподражателен език и умеят да водят разговор с домашни животни. "Спомнете си приказките за човека, който получил дар да говори с животните", коментира проф. Фол и разсейва привидната налудничавост на подобно твърдение. В негова подкрепа са сведенията на древни автори за Орфей, който с песните и музиката си събирал около себе си дивите животни.
През втората половина на 2016 година Институтът по български език към БАН е провел множество теренни проучвания в няколко родопски села, търсейки реликтови елементи на езика на траките, разкрива още проф. Валерия Фол. Подготвена е и статия за топонимията, която е част от нематериалното културно наследство на траките, където ще бъдат разкрити всички тракийски наименования на географски обекти. Тя ще излезе съвсем скоро в първия том, събрал научните изследвания в рамките на проекта на БАН.
Интересен е и опитът на учени от института по механика към БАН да се анализира акустиката в тракийските гробници. Историческата наука е изказала отдавна хипотезата, че обредите при траките са съпроводени с песнопения, но днес за пръв път учените имат възможността да симулират звук от възпроизведени автентични музикални инструменти във вътрешността на тракийските гробници, а през пролетта предстои да се изпробва и въздействието на човешкия глас. Професор Диана Гергова от Националния археологически институт разкрива, че
е много вероятно музикантът Теодосий Спасов да бъде привлечен към проекта
за да направи някое от своите неповторими изпълнения, използвайки древен тракийски инструмент.
За първи път се взимат и анализират проби от различни паметници с различна хронология, която дава възможност да се определят произходът на материалите, художествените и занаятчийските школи, "защото ние имаме безспорно свои традиции", категоричен е доц. Нехризов. Той дава за пример високите художествени качества на тракийската керамика, която предхожда древногръцката с няколко хилядолетия.
Също за пръв път е направен и опит да се дефинира отношението към собствеността и търговията, която са осъществявали траките.  "БАН работи на ниво", категорична е проф. Фол. Българските учени, макар и да работят съвместно, със свои колеги от Канада, Япония, Германия, Швейцария, Гърция, Македония и Румъния, са много добре подготвени, смята и доцент Нехризов. За 150-те сътрудници на БАН, които работят в рамките на проекта, не се включва допълнително заплащане. "Хората работят заради идеята, но най-големият успех е обединението на целия научен потенциал на Академията", уверява доц. Нехризов. Трябва обаче да се отбележи финансовата подкрепа на българския бизнесмен Петър Манджуков. За реализацията на проекта той отпуска сумата от 400 000 лв. на БАН през месец март миналата година. Благодарение на тази сума досега е започната работа по 12 направления. Необходими са допълнителни средства за изграждане на софтуер, който да обработва, анализира и предоставя за нуждите на науката събраната вече база данни. "Много е важно да осъзнаем, че за да се хвалим с културното си наследство, трябва да работим години преди това за неговата реставрация, консервация и популяризация", казва проф. Валерия Фол.


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=83836

[Hatshepsut]

Траките можели да лекуват само с думи

Магическите заклинания се предават най-добре по майчина линия

Чували сте за баенето, а някои от вас сигурно са ходили при баби, които имат умението да премахват телесна болка, като изричат наум магически заклинания, докато ти разтриват леко челото или махат покрай главата ти с ръце. Но каква е силата на тези думи и действия, които извършват, никой не знае, защото те се предават в абсолютна тайна.

Баенето е отколешна традиция на свръхестествено въздействие върху психическото и физическо здраве на човек. Това е лечителски магически обред. Извършвал се е хилядолетия наред и се корени още от времето на жреческите ритуали, когато най-посветеният е изричал определени словесни формули за призоваването на добра поличба, за измолване на благоразположението на природните сили и боговете за берекет. От тях произтича най-вероятно и обредното лечение с използването на магически заклинания. То било широко разпространено сред всички народи на света. Баенето като елемент от народната медицина може да се открие в най-архаичните пластове на първобитната култура. Подобни лечебни заклинания

са намерени и в клинописните плочки в Месопотамия

датирани 4 хилядолетие преди н.е.

Магическите лечебни практики са били познати и на траки, и на славяни, и на прабългари. В ,,История на Витиния" древният летописец Ариан пише, че ,,Траке била нимфа, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да премахва страданията чрез билки, а от друга, да ги причинява". Траките вярвали, че духът и тялото на човека са неразделни, а душата е безсмъртна. В своето съчинение ,,Хармид", Платон свидетелства, че траките имали умението на лекуват душата с думи: ,,От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен. А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата". Храмовете на митичния тракийски цар, които са на повече от 2500 години, могат да се видят и днес край силистренското село Стрелково и са известни като Свещената долина на Залмоксис.

В Средновековна България баенето е било доста прилагано и е описано в Симеоновия сборник (1073 г.) Поп Еремия (X-XI в.), който се занимавал с лечение на хората, и по преданията направил много чудеса,

бил осъден като чародей, сключил договор с дявола

В антибогомилската литература се споменават и други целители използващи в практиката си баене – Василий Врач, Симон Влъхв, Ликопетр. Презвитер Козма ги осъжда строго: " Е затова, о христолюбци, дори да видите еретик, че изгонва бесове, че лекува слепи или възкресява мъртви, не вярвайте, почитат своето учение и баят някакви басми, както ги учи да бръщолевят техният учител дявола".

Живата фолклорна традиция на мартениците също е свързана с вярването за изчистващата сила на огъня и с магическата защита от уроки и болести. Смята се, че мартениците гонят злите очи, духове и болести. Например в Смолянско на мартениците се поставят байници – полускъпоценен камък с дупка, през който се промушва конец. Така се подсилва нейното действие. Против уроки се слага син конец, а за здраве, любов и късмет – червен. Баенето и гаденето с байници е било широко разпространено в миналото. От байниците са се правели гердани и амулети, които са служели като украшение и защита от зли очи.

В народната традиция има два основни типа лечители – врач (врачка) и баяч (баячка). Първите лекуват предимно с билки, а вторите използват най-вече магия – обредното баене. Отношението към тези хора е предимно положително, въпреки че църквата ги осъжда. За това свидетелстват българските етнографи. Фолклористът Петър Любенов в началото на 19 век пише, че ,,вражалците и врачките между простия народ се ползват с такова уважение, каквото уважение няма свещеника, нито учителя". Причина за това отношение според учените е, че в българското съзнание рязко се разграничават представите за тези, който биват наричани ,,баячка" и ,,магьосница". Първите правят само добри неща, лекуват хора и добитък, а вторите се занимават с така наречената черна магия, т.е. вредят на хората. Въпреки че баенето е езическа практика,

повечето баячки у нас са вярващи християнки

Счита се, че силата на баенето се предава по майчина линия, като най-добре е да е през поколение, от баба на внучка – нещо, което носи също езическото, т.е. бабата посвещава внучката, инициира я. В случай че няма момиче, или то не желае, баенето може да се предаде и на момче. За да бъде успешно предаването, баячката трябва да е ,,чиста", т.е. сама, без мъж, ли поне да не е спала с мъж няколко – поне 3 дни, а момичето на което му се предава, трябва да е малко, още да не е имало цикъл. Когато се предава на момче, то трябва още да не е познало жена, т.е. да не е имало никакъв сексуален контакт. Смята се, че ученичката може да бае, но силата и ще дойде едва след смъртта на тази която и е предала.

За баене пари не се искат, ако някой иска оставя и то на земята, баячката трябва да ги настъпи и да каже: ,,От мен помощ, от Господ и от Светата Майка здраве!" Оставят се на земята, защото всичката сила идвала първо от нея.

Наричането е древна техника на психотерапия

Ако можем да пренесем баенето към съвременно по-достъпно определение, то най-близката взаимовръзка на прилика може да се направи с някои техники на психотерапията и самовнушението. Баенето работи и лекува енергийното тяло, а чрез него и физическото. Психотерапевтът Орлин Баев се опитва да обясни начина, по който се е смятало, че действа баенето: ,,Предполага се, че баячът има връзка с отвъдното, както и че всички болести се причиняват от зъл дух. Баячът има умението да изтласка духа извън тялото на жертвата". Според него може да се оприличи и на рейки.

Една опитна баячка трябва винаги да излъчва неоспорим авторитет и още отиването при нея да е заредено с пълната и непоколебима увереност, че след намесата й и баенето й ще последва бърз ефект. При среща с нея човек е необходимо да загърби всичките си съмнения и тревоги или пренебрежителни въпроси. Ако постигне пълно освобождаван, то той е направил първата крачка, която е необходима, за да си помогне.

След това се явяват от огромно значение целенасочените жестове и думи на баятелката, чието съчетание по строга определена ритуалност, носи необходимото предразполагащо усещане на спокойствие и закрила. Най-важното е да се постигне ментално-психическо състояние на пълно спокойствие у търсещия помощ и избавление. Това пък означава от своя страна, че е разбит механизмът на страха и автопрограмиране на най-негативния сценарий, по който си представяме нашето моментно състояние и причините, довели до него.

Болестта се пустосва и се гони вдън гори със заплахи

Всички се питат какво се говори в баилката, защото тя се шепти или изрича наум, за да не бъде чута. Според енциклопедичния речник на българската митология това е ,,словесна формула, с твърдо установен и устойчив текст, който се произнася обикновено тихо от посветеното лице (баячка, врачка), с цел да се извърши заклинание, да се прогони или умилостиви болестта и да бъде излекуван обектът".

Използваните думи от баячките са различни. Болестта обикновено се определя като черна птица или черна крава с черно теле и черно мляко, сипано в черна паница в черна къща от черна жена. Когато има съмнение за уроки, бабата баячка ги прогонва със заклинателни думи далеч от хората, в някое диво място, като например: ,,в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещат". Прогонва се със страховити заплахи. В други случаи, ако болестта е по-сериозна, се моли за милост, да ,,пусне" човека. Има и вариант баячката да призове на помощ добрите сили.
Фолклористите са записали някои баилки. Например, за изгонване на страха като се сече с нож във въздуха над главата на пострадалия се изрича:
,,Бягай, бясна кучка, иде бесен вълк.
Иде бесен вълк, бягай, бясна кучка.
Бягай, бясна кучка, иде бесен вълк.
Да иде страха в пусти гори, къде манара не сече,
където петел не пее, където куче не лае,
където овчар овци не пасе, където птици не пеят."
В зелена паничка със зелени шарки се налива чиста вода, взема се жив въглен и с него се прави кръст над водата и се бае:
,,Сива птица фърчеше, бело мляко капеше,
по камъне капеше, камене се пукаха.
Да пукнат тия очи дет са (името) урочасале!
Ако бъде маш – джуна му се пукнала!
Ако буде жена – боска и се пукнала!
Ако бъде мома – коса и слетала!"
Според поверията друг важен фактор за това, дали ще подейства заклинанието, е кога се изпълнява то. Ако се бае на деца, това се прави по изгрев слънце. Ако ли пък се бае на мъж – срещу понеделник или четвъртък, на жена – срещу сряда и събота. Срещу самодивска болест пък се бае след залез слънце.

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Древните траки изглеждали досущ като нас, съвременните българи

Траките винаги са били обект на интерес от страна на археолози, историци и обикновени хора. Културното наследство, което са ни завещали е необозримо, а това че непрестанно се откриват нови и нови находки, всъщност ни доказва колко малко знаем за тях – за техния бит, за обичаите им, за това къде какви племата са живяли или как са изглеждали траките . Предлагаме ви откъс от книгата ,,Траките", с който да се пренесете в техния свят и да се запознаете с някои малко известни факти от живота им.



Тракийското общество

Компания древнотракийски младежи и девойки – по някакъв фантастичен пряк път – се озовава на днешен български площад. Или в дискотека. Ако са изкъпани и тихи, ако са пременени в дънки и тениски, те едва ли биха привлекли любопитни погледи. Защото външно не се различават особено от нас, днешните българи, колкото и да сме ,,разнообразени" от много векове бурна история. Впрочем в не един и двама нашенци тракийският ген сигурно е останал по-силен и от славянския, и от прабългарския, и от всички други. След броени години тези ,,белези" ще могат да се изследват с голяма точност.

Траките са били с европеидни черти. Принадлежали са предимно към два расови типа, които антрополозите наричат динарски и средиземноморски (медитерански). Накратко казано, ,,динарците" са подчертано високи (среден ръст при мъжете 1,74 м), с тесни лица, които изглеждат грубовато, често със закривен нос, с тъмни очи и с леко мургава кожа. Средиземноморският тип е много по-разнообразен, като за нашите земи изглежда е характерна неговата ,,грацилна" разновидност – нисък или среден ръст, по-тънки кости, сравнително малка глава, мургавина. Но какво освен антропологичните класификации позволява да предположим, че са изглеждали като нас?

Елинските летописци разказват много за нравите и обичаите на траките. Но те не са ни оставили почти нищо за техния физически облик (ако не броим беглото и несигурно сведение, че били руси или червенокоси, със светли очи). Най-простото обяснение за такъв пропуск е, че между самите тях и съседите им не е имало такава разлика, която да им направи впечатление.За такова сходство свидетелстват и материалните следи. Тракийски лица, макар не много, а и не много ясни, ни гледат от фрески, скулптури, монети. И в тези изображения някой от нас би открил двойник на свой приятел, братовчед или пък познат от казармата. Така е и със скулптурния портрет на знатна тракийка, погребана там, където днес е Враца. Той е изработен по костни останки и навява мисълта: ,,Би могло да е момиче от съседния клас".Опитаме ли се обаче да видим тези ,,наши хора" в техния отдавна отминал истински живот, долавяме само мъглява пъстрота. Винаги е така, щом надничаш в далечното минало. Траките обаче са особено ,,неуловими" за такова надничане, въпреки че учените – и най-много българските – са натрупали изумителни количества информация, прозрения и догадки за тях. Общата ни представа неизбежно е изменчива и смътна; тя постоянно се изплъзва, за да се върне винаги различна – досущ като шарките, които рисуват многоцветните стъкълца в калейдоскопа.

Десетки племена

 ...носят много имена, всяко племе според страната си, но имат приблизително еднакви обичаи.
Херодот

Цяла Тракия се състои от двадесет и две племена и може да свика, макар и да е твърде изтощена, петнадесет хиляди конника и двеста хиляди пехотинци...
Страбон

Със сигурност не са били само 22, били са може би 3–4 пъти повече.Множеството тракийски племена често воювали помежду си и щом едно от тях надделее и завладее територията на друго, обикновено изчезвало и името на победените. Понякога цели племена се преселвали в нови земи. В други случаи пък племената в един район се обединявали в по-големи съюзи или държавни обединения (това на одрисите е само най-мощното измежду тях) и с времето отделните им имена отстъпвали на общото.Така племенната картина непрестанно се меняла. А поради непълните и често не особено достоверни данни, които са достигнали до нас, тя не може да бъде възстановена в подробности за нито една историческа епоха.Заради всичко това днес знаем имената само на част от тракийските племена.За планинското население на Родопите са известни различни названия, но на древните автори най-силно впечатление са правили бесите. На висок връх в техните земи се намирало прочуто в древността светилище на Дионис. Планинците били храбри, сръчно въртели меча и така отстоявали своята независимост.Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони. В ,,Илиада" киконите са посочени като съюзници на троянците. В ,,Одисея" пък Омир разказва за киконския жрец Марон, който дарил спрелия на тракийския бряг Одисей с божествено вино.Диря в летописите са оставили племената в Югозападна Тракия. Районът на горното течение на р. Стримон (Струма), западно от днешния град Перник, бил територия на агрианите, които имали царе през IV в. пр.Хр. Тяхната елитна лека пехота участвала в походите на Александър Велики и била високо ценена от македонския цар. В Кюстендилско се разполагали дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите.

Царства

Изящно украсен наколенник на трибалски аристократ от началото на IV в. пр.Хр., открит във Враца.
Подобни доспехи са били изключително скъпи. Те разказват за елит, който държи в ръцете си големи богатства и власт.
Много племенни вождове вече се именуват царе

Сред по-важните племена покрай долното течение на Стримон, близо до Егейското крайбрежие, са едоните, бисалтите и одомантите. Още в началото на V в. пр.Хр. един от вождовете там сякъл тежки сребърни монети с името и титлата си: ,,Гета, цар на едоните".Херодот разказва, че в Гръко-персийските войни (в края на VI и първата четвърт на V в. пр.Хр.), минаващият през Тракия с огромната си армия Ксеркс заповядал всички местни племена и градове да дадат войски за похода срещу Елада. Царят на бисалтите отказал и се оттеглил в планините. Но шестимата му синове, жадни за слава, пренебрегнали забраната му и тръгнали с персийците. Когато всички се върнали живи и здрави, баща им за наказание ги ослепил.Траки населявали и района между долното течение на р. Хеброс (Марица), масива на Странджа и бреговете на Черно и Мраморно море чак до Босфора. Херодот поставя тук племенната група на тините, а по-късно се налага името на астите. В Северозападна Мала Азия пък след Троянската война се преселили витинците, които от IV до I в. пр.Хр. имали силно и богато царство и, пак според Херодот, били родствени на тините в Европа.В днешна Северна България, западно от р. Искър, се е ширило голямото и войнствено обединение на трибалите. Негови царе от IV в. пр.Хр. са забелязани от античните летописци. В 375 г. пр.Хр. трибалите стигат в грабителски поход чак до Егейското крайбрежие (над 300 км на юг!), където опустошават околностите на Абдера. По-късно нанасят поражение на македонския цар Филип II, а в 335 г. устояват на наказателния поход на Александър Велики, който накрая сключва мир с царя им Сирмос. В земите на трибалите са открити великолепните гробни находки от Враца, както и голямото сребърно съкровище от с. Рогозен.В Централна Северна България, между трибалите и гетите (силно и многочислено племенно обединение в Лудогорието и Добруджа), се налага името на мизийците (мизите). Това става едва при римското проникване, но тези земи са били населени много по-рано, за което съдим например по сребърните съкровища от Луковит и селата Летница и Борово (IV в. пр.Хр.). Когато в началото на I в. сл.Хр. земите край Долния Дунав са присъединени към Римската империя, новосъздадената провинция получава названието Мизия, което използваме и днес. В историята са шествали и сердите, дали старото име на София – Сердика.Най-силни измежду тракийските племена на север от Истрос са дакийците, които обитават Южните Карпати в днешна Румъния. (Наричат ги още даки, румънците ги ценят в своето историческо наследство и в тяхна чест ,,румънското рено" е кръстено ,,Дачия".) През I в. сл.Хр. царството на дакийците дава юначен отпор на агресивния Рим. Водени от храбрия си цар Декебал, те се бият самоотвержено и едва в началото на II в. са победени, а земите им са превърнати в римската провинция Дакия.Много от племената в централните области на Тракия (Горнотракийската низина, Подбалканските полета, долното течение на Хеброс) попаднали още през V в. пр.Хр. под властта на одрисите и не са оставили самостоятелна историческа диря. Обаче за самото Одриско царство, обхванало и земите, които днес наричаме Тракия, знаем доста. То е било силно, много богато и е процъфтявало над 200 години.

Тракийски пирати

Но от всичките тези войни не излиза ли, че траките са си падали по грабежа? Определено да. Но те не са били единствените с тази склонност. Изобщо грабежът има значителна роля в Античността, пък и почти в цялата история на света.Случвало се е древните траки да грабят и по море и да плячкосват острови и крайбрежни селища.В цели 40 тома е написал през I в. пр.Хр. своята ,,Историческа библиотека" Диодор от Сицилия. До наши дни са достигнали 15, което също не е малко. А няколко реда от тях остават сериозна главоблъсканица за учените, които изследват Древна Тракия.След Троянската война, разказва Диодор, няколко народа поред са налагали свое господство в Егейско море, своя таласократия (от гр. море и управление). Той дори знае точната продължителност на тези периоди, което е чудно, тъй като държи перото хиляда години след събитията. Таласократията на траките, твърди гръцкият историк, е продължила 79 години.Легенда! – отсичаха доскоро повечето учени. Тя според тях само показва какво впечатление са правили на древните гърци мащабните тракийски преселения в района на Егейско и Мраморно море.Такова движение е факт и даже е документирано върху днешните географски карти – например в името на остров Самотраки, долу-горе по средата на морския път между устието на р. Места и Троя. Та ето затова Диодор бил записал траките редом с доказано мореходни народи като египтяните и финикийците.Изследвания от последните 20–30 години подсказват, че тракийска таласократия и пиратство наистина е имало. Големият български историк Александър Фол (1933–2006) дори нарича ,,вътрешно тракийско море" Пропонтида (Мраморно море). Любопитно свидетелство за развитите мореплавателни умения на траките в края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. са част от разнообразните каменни котви, открити на дъното около Несебър, Созопол и другаде по Черноморското крайбрежие.Пиратите са оставили спомен и в запазена легенда за Наксос, един от егейските острови, заселени първо от траки. Там имало цяла династия опасни морски разбойници – Ликург, Бутес, Хекетор и други.Разбойничеството си е разбойничество, обаче историята на света показва, че племена и племенни съюзи, които са разчитали само или предимно на грабеж, не са стигнали далеч. Може да са били най-мощните и най-страшните, но са повяхвали за няколко десетки години, най-много за век-два.Така че забележителното дълголетие на тракийската народност говори и за нормална, здрава, що-годе мирна икономика. А по онова време тя неизбежно е свързана със земята и стадата. Ако наречем териториите, заети от траките, ,,страна", тя си е била селска страна – обитавана преди всичко от селяни. Тракийското селско момче неизбежно се е запознавало с лъка и късия меч почти едновременно с ралото и стадото. Действителността го е налагала – във времена на несигурност и насилие, когато човешкият живот не е струвал кой знае колко.За обичайното тогава всекидневие на полумир-полувойна говорят остатъците от каменни крепости край селата, а и далеч от тях. Строяли са ги на възвишения или естествено защитени места, за да се крият там заедно със семействата, добитъка, храната и покъщнината от малките си домове, когато се зададе поредната лавина изгладнели грабители, обикновено също траки.Щом опасността отмине, селяните – все така постоянно нащрек – са можели да се върнат към нивите. Правени са опити да се изчисли колко пшеница е раждал един декар от днешните ни земи около средата на I хилядолетие пр.Хр. Долната граница е 40 кг/дка (при слаби почви) – твърде малко, като знаем, че за посев са били нужни 20–25 килограма. ,,Върхът" на предположенията е към 150 кг/дка – смайващо много, защото това е добивът в лоша година в някои райони на днешна България. Види се неслучайно Омир възпява ,,тлъстопочвената Тракия".Във всеки случай в IV в. пр.Хр. одриският цар Котис I с успех е облагал всяко селско домакинство с данък от 3 медимни жито (3 крини по 52,2 л, т.е. общо към 125 кг зърно).За целта той наредил да се засеят допълнителни площи. Земя за оран по онова време често са отвоювали от горите – с огън и разчистване на овъглените коренища. В по-големи мащаби обаче това се практикува едва след като римляните завладяват Тракия в I в. сл.Хр.Освен пшеница са сели ечемик, ръж, просо. Произвеждали са лен и коноп, както и различни плодове и зеленчуци. На особена почит обаче се е радвало лозарството – привързаността на траките към виното (по тяхному ,,зелас" или ,,зила") е пословична. Древните гърци смятали Тракия за родина на бога на виното и веселието Дионис.По ,,руйното вино" си пада и българинът, но той вероятно не би могъл да се мери с честите и буйни пиршества на древните траки, особено на по-заможните. Красиви и разнообразни са били техните съдове за наливане и пиене. Археологическите находки говорят още, че в Тракия често са вкусвали и вносно, гръцко вино.От ечемик пък тракийците приготвяли питие, наречено ,,брютон". За вкуса му можем само да гадаем. Но тъй като модата на високоалкохолните напитки поема по света едва преди около 800 години, то не ще да е приличало на водка. Би могло да е било нещо като боза, хлебен квас, а най-вероятно като бира (позната още на шумерите и египтяните, около 2–3 хиляди години по-рано).В Древна Тракия са отглеждали добитък, какъвто е познат и днес – овце, кози, свине, говеда. А тяхната специалност, която е правила най-силно впечатление на съседите им, била коневъдството.Същевременно ловът и риболовът запазвали важното си значение за прехраната. Така впрочем е било във всички общества от онази епоха. За лова древните гърци са си ,,назначили" и специална богиня – Артемида (в римската митология Диана).

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6774958 © www.24chasa.bg

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Павел Стефанов "Тракийското наследство в българската култура":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=759

[Hatshepsut]

ТРАКИТЕ - филм BG версия (Official)

[Hatshepsut]

България - наследство от траките

Древните цивилизации винаги са подбуждали любопитство и продължават да предизвикват интерес при разкриването на тайните от зората на човечеството. 
България -- най-старата държава в Европа, съществуваща със своето име, е наследник на една такава древна цивилизация. Това били траките -- най-многобройният народ в Античността след индийския, както свидетелства бащата на историята Херодот. Земята им носела името на легeндарната нимфа Тракия -- която била лечителка и гадателка. Един от най-популярните герои по света е гладиаторът Спартак -- тракиец от племето меди, предводител на най-голямото робско въстание в Римската империя. Най-прочутият музикант на древния свят, лечител и философ -- Орфей, също е тракиец.
Образът му, вълшебната му лира и митологични сцени от живота му са изобразени на стотици глинени и метални съдове от онова време. Роден е в планината Родопи, където се разиграл и митът с жена му Евридика, която той последвал в подземното царство. В Родопите вероятно е и гробът му. Следи от митичния герой водят към скалното светилище Татул. А в близкия свещен скален град на траките Перперикон археолозите търсят прочутия в древността храм на Дионис. Според Херодот този бог също е от тракийски произход, а светилището му в Родопите било не по-малко известно от това на Аполон в Делфи. За прорицания там лично идвали самият Александър Велики преди похода в Азия, както и бащата на първия римски император, Октавиан Август, разбрал именно там, че синът му ще основе Великата империя...

[Hatshepsut]

Дакийски и тракийски лечебни растения, описани от Доискорид в ,,De materia medica"

Любопитно значение относно изучаването на древния дакийски и тракийски език (от тях има малко запазени думи), имат имената-синоними на намалко полезни лечебни растения. Те могат да бъдат открити в древния труд на Педаний Диоскорид, който е роден в град Аназарбе в Киликия (Мала Азия).

Биографичните данни за Диоскорид са оскъдни. Известно е, че авторът е живял през I в. по времето на императорите Клавдий и Веспасиан. Заглавието на труда му – "Peri chyles iatrikes" - значи "За лечебната материя", от латински "De materia medica". Под това име до края на деветнадесети век се разбирало, че става въпрос за материята на фармакологията и фармакогнозията. Би бил подходящ и преводът "За лечебните средства".

В петте раздела на Диоскоридовия труд са описани 827 лекарства с растителен, минерален и животински произход. Поради своите качества "De materia medica" още през античността се превръща в ключов медицински документ, от който информация са черпили лекари като Клавдий Гален (129—201 г.). "За лечебната материя" е източник за написването на Галеновия труд "Simplicia" ("За простите лекарства").
В "Канон на медицината" от Ибн Сина трудът на Диоскорид е използван като основен извор за създаването на главата, посветена на простите лекарства.

Диоскорид, от своя страна, е базирал творбата си върху трудовете на предшествениците си в тази област - Секст Нигер и Кратей. Много по-късно, през V век принцеса Аниция от Константинопол заповядала да й се препише съчинението и да се илюстрира красиво. В продължение на цели 16 века то се е считало за настолна книга за медиците от Европа и Близкия Изток.

Към днашна дата последните, и за съжаление, частични преводи на немски, френски и английски датират от 19 век и се считат за библиографска рядкост. Български преводи на този труд на Диоскорид няма.

Първообразът на Диоскоридовия труд не е запазен. В едната от двете редакции (с които той е известен сега на науката), според учения М. Велман, могат да се открият прибавени от друг автор от III в. дакийски синоними на някои растения. Те били изучавани от учените Якоб Грим и В. Томашек през 19 век, а през двадесетте годинини 20 век с тях се е занимавал българинът Д. Дечев. По-късно Вл. Георгиев е обяснил и допълнил някои непълноти, допуснати от Дечев.

През III в. под "Дакия" се разбирали областите около долното течение на р. Дунав, а след 273 г., когато император Аврелиан евакуирал под натиска на готите поримченото население на Дакия южно от Дунав, с нарицателното "даки" започнали да бъдат наричани хората, живели по десния (български) бряг на Дунав, спадащ към провинция "Dacia ripensis" (крайбрежна Дакия), а също и във вътрешната провинция "Dacia mediterannea". Следователно дакийски език се е говорил в днешна Северна България и областите около Ниш. Именно това ни дава основание да разгледаме дакийските синоними тук. Те представляват за историята на медицината интерес в няколко аспекта:

- кои от тях са дакийски и кои тракийски думи;
- има ли връзка тълкуването на тези думи с днешни имена на растения в български език;
- има ли връзка описаното от Диоскорид приложение на лечебните растения с днешната българска народна медицина;

От древните медицински писатели Диоскорид е единственият, който е разгледал 40 синонима на лечебни растения. Според Д. Дечев и Вл. Георгиев не всички от тях са дакийски. Срещат се тракийски, гръцки и латински. Последните две групи отчитат влиянието, което даките са усещали по отношение на езиковите заемки.

От тези 40 растения според езиковедските изследвания на Д. Дечев и Вл. Георгиев дакийски имена на растения имат следните 24 растения: лобода, кантарион, ветрогон, богородиче, мащерка, логачка, бял равнец, птиче просо, див грах, съсънка, троскот, пълзящ очиболец, черна метла, блян, мехунка, бучиниш, коприва, мръсняк, лопен, атически астер, паче гнездо, сладка папрат, черен кукуряк, бъз, свирчовина, брей.

Три растения имат тракийски имена: къпина, подбел и дива тиква. Ако разгледаме имената на растенията, познати днес в нашата ботаническа терминология, научните названия, ще открием, че те имат връзка с античните названия на следните растения:
1. Сладка папрат
2. Волски език
3. Лопен, с местно име свещилка.

Чрез съпоставяне на индикациите, посочени в труда на Диоскорид за съответните растения, могат да се открият паралели в нашата народна медицина. Българската народна медицина прилага често 27 от 40-те растения посредством синоними, рядко си служи със 7, а за 6 не могат да се открият данни.
Любопитен е фактът, че в народната медицина има запазени форми на приложение на някои лечебни растения, сходни с тези на Диоскорид. Като например:



1. Змийско мляко: "Даките го наричат "krustane". Други го наричат платче или лилия. Има дълъг стрък и много израстващи листа. Растението е подобно на водното лютиче. Сокът е шафранов, лютив, възгорчив и миришещ (неособено приятно). Плодът пък е като голям конус, в който има семена като тези на мака. Сокът на змийското мляко, смесен с мед и сварен в меден съд, лекува оксиопия. За целта се изцежда сокът от корена, листата и плода, след като започне лятото, и се изсушава на сянка и се възстановява. Коренът, изпит с анасон и бяло вино, лекува жълтеница, а във вид на лапа с вино третира струпеи, премахва зъбобол.

Растението е наричано и хелидонион, защото израства, след като по нашите земи се появят лястовиците, и увяхва при отлитането им. Поверие твърди, че ако някое от малките на лястовиците ослепее, майките донасят от билката и лекуват слепотата му".

Българската народна медицина прилага отвара с урина, вода или вино при жълтеница, а отвара на билката с вода се прилага външно при лишеи и струпеи. Растението съдържа 1-4% алкалоиди, между които хелидонин с подобно на морфина действие, а също и сърдечната отрова хелеритрин, хемохелидонин и др.

Българската народна медицина е запазила предназначението при жълтеница, така както е посочено у Диоскорид; също и при струпеи. Съвпада и формата на приложение - винена отвара вътрешно или лапа с вино - външно.



2. Ветрогон: "Даките го наричат "sikupnu". Спада към бодлите, поради която причина листата се ядат, като се поставят в саламура. Разпръснат е нашироко по скалисти места, с благовонен вкус, към върха увеличава бодлите си, краят на стъблата е главичест и сферичен, обкръжен с остри и твърди бодли, няколко като звезда, цветът им е жълт или бял, понякога се среща и тъмен. Коренът е дълъг, плосък, черен отвън, а отвътре бял, на дебелина колкото големия пръст и също благоуханен. Расте по полетата и сухите места.

Има загряващо действие. Изпит, увеличава урината и менструацията и премахва коликите и газовете, с вино е подходящ за болни от черен дроб и за ухапано от зверове и за умиращи. Най-добре се пие с гроздови семена на тежест една драхма, Разправят, че като се окачи като амулет и се намаже, премахва отоци".

Българската народна медйцина разчита на еменагогното действие на ветрогона. Тук може да се открие съвпадение с описанието на Диоскорид. Растението съдържа сапонини, таноиди, а също и непроучено парливо етерично масло в 0,10%.



3. Мащерка: "Даките я наричат "mizela". Познава се от всички. Стълбцето е като куха пръчка, с тесни и много навити листчета, има на върха гъст цвят, червеникав, расте най-вече по каменисти и със слаба почва места.

Изпича със сол и оцет, има свойството да предизвиква прииждане на сокове в червата, отварата с мед от нея помага на страдащи от задух и астматици, изхвърля чревни паразити и предизвиква менструация, а после изхвърля и зародиша. Има пикочогонно действие, смесена с мед и като се ближе, изкарва от гърдите храчки. Лапата с оцет премахва пресни отоци и освобождава съсиреци от кръв и подхожда за болни от ишиас, поставена във вино и брашно. Помага на болни от емблиопия, като се изяде с храната. Добра е за здрави цели вместо подправка."

Известно е, че билката съдържа етерично масло до 0,6%, състоящо се тимол, карвакрол, парацимол. Българската народна медицина прилага мащерката като отлично отхрачващо средство (на тази база е създаден популярният препарат от миналото "Пертусол", наследен от "Биокс Тими"). Ползва се при ревматични болести (например "ишиас" според Диоскорид), както и при очни и стомашни болести. Приложението на мащерката в народната медицина на страната ни определено има сходство с Диоскоридовото.



4. Копър: "Даките го наричат "polpum". Отварата от плода и листата на сухия копър смъква млякото, спира коликите и газовете, спира коремни болки и повръщането, предизвиква уриниране и успокояване на хълцането, смекчава погледа и успокоява раждането, като се пие непрекъснато. Отварата му е полезна за хистерични жени в седяща вана. Семето, поставено като лапа, отстранява кондиломи".

Под "хистерични" се разбира не болните от невроза жени, а тези с гинекологичните заболявания. Болестта "хистерия" не е била известна на древните автори.

Копърът е сред любимите лактагонни средства в българската народна медицина. По-рядко се прилага като диуретик. Популярно е и неговото антиспастично и газогонно действие върху стомашночревния тракт. И тук, определено, употребата на растението съвпада с описанието на индикациите и формите на приложението между Диоскорид и нашата народна медицина.

Копърът съдържа 2,5% етерично масло, 10—20% гъсто масло, протеини и др. Етеричното масло се състои до 40—60% карвон, лимонен, апиол.



5. Подбел: "Бесите го наричат "asa". Има листа, подобни на бръшлян, но по-големи, по шест или седем на един корен, по-долните са въз бели, по-горните зелени, имат много ръбове, стъблото е една педя, цветът на пролет е жълт. По цвета и стъблото израстват бодли, поради което някои мислят, че билката е без стъбло и без цвят. Коренът е тънък и безполезен. Расте край потоци и влажни места.

Листата му сами, като лапа с мед, лекуват еризипел и всички възпаления. Накаден сух, лекува болните от суха кашлица и задух. Държан в устата и изпит, очиства абсцесите от гърдите. Същото прави и коренът под формата на пара и изпит с хидромел и изхвърля умрели зародиши."

В синонимите е указано изрично, че народът на бесите е наричал растението "аса". Бесите са били едно от най-популярните тракийски племена, а думата "беси" в късната античност е била събирателно понятие за всички траки изобщо.

Подбелът съдържа 2-3% гликозиди, 1- 17% танини и горчивото вещество тусирагин. Народната медицина в страната ни разчитала на растението най-вече при заболявания на дихателната система, а също така и за третирането на гнойни инфекции за външна употреба под формата на лапи от листата. За употребата на растението подбел паралел между народната ни медицина и Диоскоридовия труд може да се открие при показанията и формата на приложението.



6. Къпина: "Даките я наричат "mantia". Познаваме я. Отварата от клончетата й стяга, изсушава, боядисва, запича червата и спира женското течение и подобрява рани от мълния. Укрепва и венците, настойката от листата оздравява афти, премахва херпеси и лекува струпеи по главата и катаракта на очите и кондиломи и хемороиди—листата като лапа, и подхожда, поставена сама, на болни от стомах и сърце. Сокът, изстискан от стъблото и листата, сгъстен с масло, действа най-добре от всичко. Сокът от зрелия й плод бързо помага при стомашни болести, стяга червата, като се яде умерено зрял. И цветът с вино запича червата."

Къпината съдържа млечна, янтърна и оксалова киселина и е богата на танин - до 14%. Народната медицина в страната ни прилага лечебното растение под формата на отвара срещу обилна менструация, а при трудно зарастващи рани - като лапа. Става ясно, че в нашата народна медицина и в "De materia medica" Диоскорид също и е описал ползата от запичащото действие на къпината, дължащо се на танините и на локалното действие при очните болести. Определено може да се твърди, че при употребата на това растение има най-голямо сходство между нашата народна медицина и творбата на Диоскорид.

Освен този пример паралели между народната медицина и труда на Диоскорид може да се направи с немалко лечебни растения, а именно (съгласно гръцкия оригинален текст на творбата): огнивче, змийски лапад, кантарион, богородиче, градински чай, бял равнец, троскот, срещниче, пълзящ очиболец, блян, лопен, кукуряк и бъз.

От написаното до тук може да се направи извод, че повече от половината от растенията, обозначени с дакийски, респективно, с тракийски синоними у Диоскорид, се ползват в българската народна медицина така, както в Древността. За съжаление не са открити данни, разказващи как древните даки или траки са прилагали тези лечебни растения. Без съмнение обаче, неизвестнен автор от III в., който според Макс Велман е прибавил някои синоними в "De materia medica", е знаел, че билките са познати на даките. Не са открити и никакви писмени трудове от тракийски или дакийски медицински писател, които да се считат като доказателство, че медицината на народа даки (траки) е била не научната римска медицина, практикувана през епохата, а само народната медицина.

Творбата на Диоскорид е била широко използвана от късноантичните и средновековните медици. Във Византия се е ползвал с голяма популярност. Един от ръкописните кодекси, запазен до днес, произхожда от Цариград. Той разказва, че при нашествието си на Балканите варварите са унищожили немалко културни ценности от миналото в градовете, но далеч не цялата (все пак, антнчната култура на славяните не се е преселила в пустиня). Без съмнение, те са имали досег с византийската медицина, а приемайки християнството, както и други културни придобивки от Византия, те са ползвали достиженията на византийската медицина. Този път за разпространението на предписанията от Диоскорндовия труд определено е логичен. Доколко, от друга страна, Диоскоридовата ,,De materia medica" е била ползвана от българските средновековни лекари, не е ясно. Остава само да се предположи, че трудът им е бил известен пак по същия път на влияние на византийската медицина. За съжаление връзките на българската средновековна медицина със Запада и Изтока не са проучени. Третият възможен начин за разпространение на знанието на Диоскорид би могъл да се крие в заемките от турската медицина, следвала стъпките на арабската. Уместен е фактът, че арабите са били сред първите тълкуватели на гръцките медицински автори през Средновековието.

Може да се счита, че народната медицина е на равнището на първобитната, както са свидетелствали някои историци на медицината. По-специално в българската народна медицина могат да се срещнат заемки и от по-късни автори (например Парацелз). Въпреки това, народната медицина е консервативна, а развитието й е бавно. Тя е съхранила медицинските традиции на народите през вековете,запазвайки за поколенията както рационалната част, така и суеверията. В нашата българската медицина има някои схващания, касаещи хуморалната физиология и патология на Античността, а лечителите, третиращи счупени кости си служат с методи, описани от Хипократ.

От написаното до тук можем да направим извода, че чрез научната или чрез народната средновековна медицина, по пътя на културното влияние на народностните групи, съставящи днешната българска народност, от времето на Диоскоридовия труд в нашата народна медицина са преминали немалко базисни положения на фитотерапията.

- https://history.framar.bg/1

- https://history.framar.bg/2

- https://history.framar.bg/3

[Hatshepsut]

Да съхраняваме тракийското наследство като цялост


Доц. д-р Веселина Вачкова

"От доста време участвам в този най-висок  форум за траколожки изследвания, организиран от ТРАКАРТ и винаги в него се изнасят новости, което е най-прекрасното в организирането на подобен фестивал и в тях  проличават най-актуалните проблеми на тракологията".Това заяви доц. д-р Веселина Вачкова.

По думите й, трябва да възприемаме науката тракология като една абсолютно интегрална част от историята на България и да проследяваме културата на Тракия от незапомнените времена, запазили археологически данни от 6-то  хилядолетие от Варна до София  - до днешен ден. И това е първото предизвикателство пред тракологията – тя да се интегрира в другите дялове на българската история, вкл. и в лингвистиката.

Вторият основен проблем е популяризирането на тракийската българска култура чрез дигитализация на обекти, сайтове, международни организации. Важно е и осъвременяването и привеждане в български контекст на онова, което се нарича ,,тракийски монументи".

,,Много често се казва напр."гръцкото злато по българските земи", а става въпрос за тракийските съкровища. Не, не е гръцко, защото Тракия е снабдявала със злато всички околни региони и дори сюжетите да са гръцки, социалната стойност на тези артефакти, религиозната семантика е тракийска. Едно по-прецизно отношение към артефактите, които ние презентираме, е много необходимо".

Като основен проблем, доц. Вачкова подчерта прекомерното взиране в определени моменти от тракийската култура както в политически, така и в археологически аспект. Разкопават се и се акцентират определени обекти, а други се неглижират.

Доц. Вачкова бе категорична, че целите български земи са осеяни със свидетелства на тракийското минало и ние трябва да  съхраняваме това минало като цялост, а не – като отделни обекти, които да представяме пред чужденците.

Археологическите данни все повече ни доказват, че сме преки наследници, вкл. и генетично, на онова население, което е населявало нашите земи поне 40 поколения назад във времето и че тракийският генетичен фонд е част от нашия генетичен фонд и от нашата култура. А това, което тепърва биха разкрили разкопките и проучванията върху тракийската култура, биха могли да променят схващанията не само за нашия етногенезис, но и за развивания тук тип култура, който може да се проследи и в реакциите на днешните българи.

"Това е култура, която е ориентирана доста различно от материалната, прагматичната култура, наложена с елинската и римската."

https://bnr.bg/plovdiv/post/101488308/da-sahranavame-trakiiskoto-nasledstvo-kato-calost