Конституции на НРБ

[Hatshepsut]

Конституция на Народна република България (1947)


Конституцията на Народна република България от 1947 г. (Национален исторически музей, София)

Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от VI велико народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопанските отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода от 6 декември 1947 г. до 18 май 1971 г.

Свикването на Велико народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., известна и като Търновската конституция, е стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване на пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез регентски съвет.

След края на Втората световна война XXVI обикновено народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е VI велико народно събрание, което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в VI велико народно събрание има БРП (к) /Българска работническа партия (комунисти)/.

Шестото велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 народни представители. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с публикуването си в Държавен вестник на 6 декември 1947 г.

Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното Народно събрание, което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е Президиумът на Народното събрание. Изпълнително-разпоредителната власт е в ръцете на Министерския съвет. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява се от изборни народни съвети. Най-висшата съдебна инстанция в НРБ е Върховният съд.

Тази конституция е в сила до май 1971 г., когато е приета т.нар. Живковска конституция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Конституция на Народна република България (1947)

[Hatshepsut]

Конституция на Народна република България (1971)

Конституцията на Народна република България от 1971 г. (Конституция на Република България от 15 ноември 1990 г.), наричана още Живковска конституция, е приета на 18 май 1971 г. от V народно събрание. За проекта гласуват 6 135 218 българи.

Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България / Република България за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.

История

Осмият конгрес на Българската комунистическа партия, проведен през 1962 г., взема решение за изработване на нова конституция. За целта последователно IV народно събрание и V народно събрание избират конституционна комисия съответно от 60 и от 78 народни представители. Председател на комисията е Тодор Живков. Разделена е на 6 подкомисии. Изработеният проект е публикуван за всенародно обсъждане на 30 март 1971 г. Постъпват над 14 000 писмени предложения.

Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на V народно събрание. Взето е и решение за провеждане на референдум на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7 %, от които 99,96 % гласуват „за“. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание на V народно събрание. Същия ден е публикувана в „Държавен вестник“ и влиза в сила.

Важни моменти

Конституцията регламентира икономическото и обществено-икономическото устройство. Съгласно член 1, алинея 3 БКП ръководи изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с БЗНС.

Върховен орган на държавната и законодателната власт е Народното събрание, работещо на сесии. Броят на народните представители е установен на 400 (дотогава в НРБ се колебае от 276 до 415 депутати). Негов постоянно действащ орган е Държавният съвет.

Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния Върховен съд и главен прокурор.

Местното управление е двустепенно в общини и окръзи. Общините – общо 1389, са закрити чрез обединяване в 291 селищни системи (всяка със свой АПК) през 1977 г., увеличени до 300 през 1981 г. и уедрени до 249 през 1987 г. Със закон от 18 август 1987 г. окръзите – общо 28, са закрити и се създават 9 области. Управлението се осъществява от изборни народни съвети, съответно от окръжни народни съвети (1971 – 1987) и от областни народни съвети (1987 – 1990). Изпълнителните им постоянно действащи органи се наричат изпълнителни комитети (съкратено: изпълкоми). Народни съвети и изпълкоми има и в по-ниските нива.

Важни промени

От 15 януари 1990 г.
Народното събрание отменя чл. 1 за ръководната роля на БКП.

От 3 април 1990 г.
Приет е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на Републиката. Председателят е държавен глава на България.

Изменен е член 13, където частта за социалистическата икономическа система и доминиращата обществена собственост върху средствата за производство) е заменена с нов текст, в който се заявява: „Икономическата система на Република България се основава на всички видове собственост, на свободната стопанска инициатива и конкуренция...“

От 15 ноември 1990 г.
Народна република България е преименувана на Република България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Конституция на Народна република България (1971)

[Hatshepsut]

Публикуваха онлайн 23 тома с документи за Конституцията на НРБ от 1971 г.


Конституцията на НРБ от 1971 година

Народното събрание дигитализира 23 тома с архивни документи, които разкриват историята на изработването и обсъждането на Конституцията на Народна република България от 1971 г. Това е единствената българска Конституция, приета чрез провеждане на референдум.

Конституцията влиза в сила на 18 май 1971 г. на тържествено заседание на Петото народно събрание. Оригиналите на документите се съхраняват в библиотечния фонд на Народното събрание и след дигитализирането им са публикувани на сайта на парламента.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова заяви, че това е важна част от българската парламентарна история и вече е достъпна за всички граждани, които се интересуват от политическите процеси от нашето минало.

"Вярвам, че трудът, който беше положен от администрацията на парламента, допринася за по-лесния достъп до фонда на библиотеката на Народното събрание, която е основана още през далечната 1880 г.", каза председателят на парламента.

Библиотеката на Народното събрание е една от първите библиотеки в страната. Идеята за създаването й възниква по време на пленарно заседание на Второто обикновено народно събрание при обсъждане как да се съхранява оригинала на Търновската конституция, допълни Наталия Киселова.

По думите й създаването на този дигитален архив е добър пример как съвременните технологии могат да бъдат полезни за представяне на информация за исторически събития като наследство за бъдещите поколения.

Дигитализираните документи съдържат протоколи от заседания, проекти, мотиви към проектите, обяснителни бележки, мнения, предложения на експерти и др. материали и могат да бъдат разгледани на интернет страницата на парламента на адрес: https://parliament.bg/bg/36

https://offnews.bg/obshtestvo/publikuvaha-onlajn-23-toma-s-dokumenti-za-konstitutciata-na-nrb-ot-197-844479.html

[Hatshepsut]

Конституциите от 1947 и 1971 – общото и особеното в двете конституции

1947

1. Конституцията на НРБ 1947 е приета от ВНС и е типичен представител на основните закони на „народните демокрации”, които с различни модификации възпроизвеждат модела на управление, установен в конституцията на СССР от 1936.

Характерни черти:
1.а) Преустройство на системата на конституционните принципи – принципът за разделение на властите е заменен с този на единство на държавната власт; отпада и принципа на политическия плурализъм; принципът на народния суверенитет е изведен в абсолют.
1.б) Парламентът е обявен за върховен орган в държавата – той формира всички останали органи в държавата. Той избира Президиум на НС, състоящ се само от народни представители, който:
– ръководи дейността на парламента
– играе ролята на държавен глава
– между сесиите на парламента осъществява законодателна дейност (чрез укази)
Парламентът не е постоянно действащ орган, а осъществява функциите си в рамките на парламентарни сесии 3-4 пъти годишно, през останалото време в неговите функции встъпва Президиума.
1.в) МС е орган с изпълнително-разпоредителни функции, избира се от парламента.
1.г) Съдебната власт не е единна система от органи. Отделна е системата на съдилищата, успоредно с която фунцкионира тази на прокуратурата.

Конституцията от 1947 не е идеологизирана конституция, но в същото време тя съдържа една своеобразна програма за трансформиране на политическата и икономичеката система на обществото и за изграждане на социалистическа държава от съветски тип. Формално се прогласява плурализъм на формите на собственост, но в същото време се предвижда и възможността за национализация на чaстната собственост, за въвеждане на монополи. В селското стопанство върви кооперирането на поземлената собственост – процес, който приключва в средата на 60-те.

Гл. II урежда основите на плановата икономика на държавния социализъм. Въведен е кръг от обекти на изключителна държавна собственост, а външната и вътрешната търговия са поставени под държавен контрол. Прекомерната етатизация на икономиката намира израз в държавното ръководство на стопанството чрез държавния народостопански план. Засилените регулативни функции на държавата, ограничаването на стопанската инциатива и прякото администриране на икономиката впоследствие довеждат до поглъщане на гражданското общество от държавата.

В политическата сфера се извършва редуциране на партиите на 2 основни партии – БКП и БЗНС. Не е установена двупартийна система, защото БЗНС имат сходни възгледи и участват в Отечествения Фронт и в изборите за НС и местни органи с общи кандидатури.
Конституцията от 1947 изиграва ролята си за трансформирането на българското общество и държава съобразно постулатите на една идеологическа рамка. Тя е продукт на Студенаъа Война и Желязната завеса; действа в периода на най-силно противопоставяне на Изтока и Запада.

1971

2. Конституцията от 1971 е идеологизирана. Една идеология се превръща в рамка на държавната политика, от която държавните органи не могат да се отклоняват. Тя окончателно скъсва с политическия плурализъм. Чл. 1 отрежда ръководна роля на БКП и БЗНС.
2.1 В икономическата област конституцията констатира случилото се в предходния период – превръщането на държавата в абсолютен собственик. Закрепва се държавния монопол върху основните стопански сфери. Юридически, а и практически частната инициатива е недопустима. Кооперативната собственост е силно централизирана чрез създаването на кооперативни обединения в национален мащаб. Конституцията не признава и частната собственост, заменяйки я с термина „лична собственост”, за която съществува широк кръг от възможности да бъде отчуждена.

2.2 В областта на системата на държавните органи се наблюдава очертана тенденция към централизация на държавните органи – свиделство за окончателното утвърждаване на политическия тоталитаризъм в държавата. Държавните решения се взимат от най-висшите етажи на системата. Налице е уния между партийното и държавното ръководство, а в партийните ръководства не се наблюдава дълго време персонално обновяване.
Народният суверенитет се превръща в суверенитет на парламента т.е. всички държавни органи се формират от него. Премахнат е Президума на НС, като се създава нова институция – Държавния съвет. ДС се състои само от народни представители, отделен е от НС (макар и да се избира от него) и играе ролята на колективен държавен глава. ДС определя и законодателната програма на парламента, който отново не е постоянно действащ орган. ДС играе ролята на филтър между сесиите на НС и може да внася измения в отделните текстове на законите. ДС може да създава първична правна уредба чрез нормативни укази, утвърдени на сесия на НС. ДС е един от субектите, които имат право на законодателна инициатива.

2.3 В областта на държавното управление. МС се формира по парламентарен път. Парламентът осъществява контрол върху действията на правителството, което трябва да се отчита пред НС. МС се превръща в изпълнител на политиката, зададена от ДС. В ДС се образуват специални органи – съвети, които дублират министерствата.

2.4 В сферата на местното самоуправление почти не се оставя място за осъществяване на местно самоуправление, независимо от първоначалния замисъл. То е лишено от ресурс, общинската собственост е силно свита, а финансирането се осъществява от държавния бюджет. Териториалното разделение е на 2 звена – общини и области. Общините включват по няколко населени места, обединени в селищни системи. На областно ниво се отива към едно обединение на окръзи в области – от 28 окръга остават 9 области. Наблюдава се отделяне на политиката от конкретните проблеми в отделните райони.

2.5 Конституцията от 1971 повтаря разделението между съда и прокуратурата като две самостоятелни системи. Предварителното разследване на наказателните дела се осъществява от органите на МВР чрез единен следствен апарат, обособен в рамките на МВР.

https://lawacademybg.wordpress.com/kurs2/kp/kp7/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите:

Конституция на НРБ 1947
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6904

Конституция на НРБ 1971 (оригинален текст)
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6903

[Hatshepsut]

Държавен съвет на Народна република България

Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 9 юли 1971 до 10 април 1990 г.

Рожба е на концепция, която дава предимство на принципите за единство на народа и за единство на властта пред принципа за разделение на властите. Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия, осъществявайки комунистическата концепция за „демократичен централизъм“.

История

Решението за създаване на Държавен съвет е взето на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1968 г. Създаден е с Конституцията на НРБ от 1971 г. Първоначално функциите на Държавния съвет се изпълняват от Президиума на Народното събрание. Държавният съвет се състои от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове, както и от секретар, избирани от Народното събрание. За пръв път Държавен съвет е съставен от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове, избрани на 8 юли 1971 г., след съставянето на първия парламент по новата конституция.

Оттогава до 17 ноември 1989 г. на практика несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков, а секретарите (председатели) на БЗНС Георги Трайков и Петър Танчев са Първи зам.-председатели на Държавния съвет от (1972 – 1974) и от (1974 – 1989), както и Кръстьо Тричков, а Заместник-председатели на Държавния съвет са Георги Джагаров (1971 – 1989), Ярослав Радев (1971 – 1989), Митко Григоров (1971 – 1987) и секретарят (заместник-председател) на Постоянното присъствие на БЗНС Георги Андреев (1971 – 1973). Членове на Държавния съвет на НРБ са всички членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП и част от секретарите (заместник-председатели) на Постоянното присъствие на БЗНС, както и други лица, избрани в състава на Държавния съвет. Секретарите на ЦК на БКП, които не са членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП, нямат право да бъдат членове на Държавния съвет на НРБ. Секретар на Държавния съвет от 1976 до 1989 г. е Никола Манолов. От 17 декември 1989 до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е Петър Младенов, а първи заместник-председател на Държавния съвет е новият секретар (председател) на БЗНС Ангел Димитров, докато заместник-председател на Държавния съвет е дотогавашният главен прокурор на НРБ Васил Мръчков. През април 1990 г., въз основа на споразумението, постигнато от управляващи и опозиция на Кръглата маса, IX народно събрание гласува изменение в Конституцията, с което институцията Държавен съвет е заменена от институцията председател (президент) на Републиката.

Конституиране

Членовете на Държавния съвет се избират на първата сесия на Народното събрание измежду народните представители; техните пълномощия продължават, докато следващото Народно събрание избере новия Държавен съвет.

Юридически актове

По въпросите, които са му възложени да решава, Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декларации.

Правомощия

Правомощията на Държавния съвет могат да бъдат класифицирани в 3 основни групи.

Постоянни правомощия
По чл. 93 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет като висш орган на държавната власт може да:

насрочва избори за Народно събрание
свиква Народното събрание на сесии
упражнява правото на законодателна инициатива
обнародва приетите от Народното събрание актове в „Държавен вестник“
отменя противозаконните и неправилни актове на Министерския съвет
назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили
назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на България в други страни
учредява ордени и медали и награждава с тях
създава и закрива административно-териториални единици

Правомощия между сесиите на НС
По чл. 94 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет, само когато Народното събрание не заседава (съгласно тогавашната конституция НС не е постоянно действащ орган), може:

да издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната власт в държавата
с указ да изменя или допълва отделни разпоредби на законите
да назначава и освобождава от длъжност членове на Министерския съвет
Всички тези укази и решения на Държавния съвет се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Правомощия при военно положение
Съгл. чл. 95 от Конституцията на Народна република България от 1971 г., при обявено военно положение Държавният съвет изпълнява по-голямата част от функциите на Народното събрание, вкл. и законодателни.

Приетите през този период укази и решения се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Въпреки тези официални правомощия в свое изказване при гласуването на оставката му от Народното събрание Георги Джагаров (член на Държавния съвет от създаването му) казва следното:

„След първите 2 – 3 години от създаването си Държавният съвет се съсредоточи преди всичко върху наградите, помилванията, кръглите годишнини... От време на време биваше информиран за някои посещения на държавния глава в други страни и за някои международни форуми и техните решения. От година на година заседанията се разреждаха, превръщаха се в ритуални срещи с държавния глава, на които не се вземаха никакви съществени решения. Като налагаше този стил на работа, Тодор Живков винаги обръщаше внимание, че истинската власт не е в Държавния съвет, а в Централния комитет на БКП. През 80-те години работата на Държавния съвет беше напълно формална, с по едно заседание през 1985 и 1986 и нито едно заседание през 1987 и 1988 г. [...] Обединяването на двете длъжности – председател на Държавния съвет и генерален секретар на БКП в лицето на Тодор Живков доведе не само до пълно смесване на партийните и държавни работи, но и до поставяне на партията над държавата.“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавен съвет НРБ