Германски ордени и медали

[Hatshepsut]

Темата е посветена на германските ордени и медали - бивши и настоящи.

Железен кръст


Железен кръст (1813)

Железният кръст (на немски: Eisernes Kreuz, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.

Описание

Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.

орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.
По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Голям кръст на Железния кръст (на немски: Großkreuz des Eisernen Kreuzes) е военен орден предназначен за генерали победители от пруската армия и нейните съюзници. Това е най-високата степен на Железния кръст I и II степен.

Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:

1-ва степен,
2-ра степен,
рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и
голям кръст.

Хана Райч, април 1941г.

В края на войната броят на степените е осем:

1-ва степен,
2-ра степен,
рицарски кръст,
рицарски кръст с дъбови листа,
рицарски кръст с дъбови листа и мечове,
рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти,
рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
голям кръст.

Рицарски железни кръстове на нацистка Германия, 1939 г.: 18: с дъбови листа, мечове и диаманти 19: с дъбови листа и мечове 20: с дъбови листа 21: обикновен

Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Удостоверение за награждаване с Орден на Железния кръст, 2-ра степен

Наградени българи

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст ІІ степен

Цар Фердинанд I, 1915 г.

Генерал Иван Колев
Генерал Никола Жеков
Генерал Пантелей Киселов
Генерал Константин Жостов, 1916 г.
Генерал Стефан Тошев
Генерал Стефан Нерезов
Генерал Христо Николов Луков
Генерал Петър Тантилов
Генерал Тодор Радев, 1917 г.
Генерал Александър Танев
Генерал Александър Протогеров
Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г.
Подполковник Сава Стоянович, 1917 г.
Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
Капитан Георги Радков, 1917 г. – офицер от артилерията
Капитан Цветан Мумджиев, март 1917 – офицер от артилерията
Капитан Никола Лефтеров, 1 април 1917 г.
Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
Подпоручик Тодор Александров
Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г.
Поручик Стоян Стоянов – летец-изтребител, 1943 г.
Поручик Христо Кръстев – летец-изтребител, 1943 г.
Подпоручик Петър Бочев – летец-изтребител, 1943 г.
Генерал Никола Михов, 1943 г.
Подпоручик Иван Сирашки, 1943 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Железен кръст

https://ru.wikipedia.org/wiki/Железный_крест

[Hatshepsut]

Рицарски кръст


Илюстрации на основаването на Железния кръст през 1939 г.

Рицарският кръст (на немски: Ritterkreuz des Eisernen Kreuzes, често просто Ritterkreuz) е най-високата степен на военния орден Железен кръст.

История

Учреден е на 1 септември 1939 година при възстановяването на ордена на Железния кръст. Носи се на панделка на врата и е връчван за изключителни военни заслуги и проявена храброст в бой или ръководене на подразделения по време на Втората световна война.

С Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти са наградени само 27 души, а с най-висшата — Рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти — е удостоен единствено Ханс Улрих Рудел, най-резултатният пилот на „Щука“.

За периода 1939 – 1945 година общия брой връчени ордени е 7313, но само 883 от тях са с дъбови листа, а 159 са с дъбови листа и мечове. От тях приблизително 1730 ордена са раздадени на членове на немското Луфтвафе.

Видове

Биват 5 вида:

Рицарски кръст

Учреден на: 1 септември 1939 г.

Наградени: Военнослужещи в германския Вермахт

Условия на награждаване:

Преди това да е награден с Железен кръст I степен
Натрупани 20 точки

За служещи във флота:

Преди това да е награден с Железен кръст I степен
За потопяване на кораб с обща водоизместимост от най-малко 10 000 тона
За изпълнение на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

Първо присъждане: 30 септември 1939 г.

Общо наградени: 7318 немски носители и 43 чуждестранни носители (17 румънци, 19 италианци, 8 унгарци, по двама от словаци, японци, финландци и испанци

Рицарски кръст с дъбови листа

Учреден на: 3 юни 1940 г.

Наградени: Военнослужещи в германския Вермахт

Условия на награждаване:

Преди това да е награден с Рицарски кръст
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

За служещи в Луфтвафе:

Преди това награден с Рицарски кръст
Голямо натрупване на точки

За служещи във флота:

Преди това да е награден с Рицарски кръст
За потопяване на кораби с обща водоизместимост от най-малко 100 000 тона
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

Първо присъждане: 19 юли 1940 г., на генерал Едуард Дитл за успешното командване на своите войски в Битката при Нарвик

Общо наградени: 881 немски носители и 9 чуждестранни носители (3 румънци, 2 японци и по един финландец, унгарец, естонец и испанец)

Рицарски кръст с дъбови листа и мечове

Учреден на: 15 юли 1940 г., направен специално за войници ветерани, воювали в СССР.

Наградени: Военнослужещи в германския Вермахт

Условия за награждаване:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

За служещи в Луфтвафе:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа
Голямо натрупване на точки

За служещи във флота:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа
За потопяване на кораби с обща водоизместимост от най-малко 100 000 тона
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

Първо присъждане: 21 юли 1941 г. на генерал-лейтенант Адолф Галанд за своите 69 победи във въздуха по време на битките на Източния фронт

Общо наградени: 159 немски носители и 1 чуждестранни носители (Исороку Ямамото, японски адмирал през 1943 г.).

Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти

Учреден на: 28 септември 1941 г., направен специално за войници-ветерани, воювали в СССР.

Наградени: Военнослужещи в германския Вермахт

Условия за награждаване:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

За служещи в Луфтвафе:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
Голямо натрупване на точки

За служещи във флота:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
За потопяване на кораби с обща водоизместимост от най-малко 100 000 тона
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

Първо присъждане: 15 юли 1941 г. на полковник Вернер Мьолдерс за своята 101 победа във въздуха, последните 28 от които са извършени в първите 24 дни от началото на инвазията в Съветския съюз.

Общо наградени: 27 немски носители

Рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти

Учреден на: 29 декември 1944 г.

Наградени: Военнослужещи в германския Вермахт

Условия за награждаване:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

За служещи в Луфтвафе:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
Голямо натрупване на точки

За служещи във флота:

Преди това да е награден с Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
За потопяване на кораб с обща водоизместимост от най-малко 100 000 тона
За изпълнението на особено трудни задачи и проявена храброст в дадени битки

Първо присъждане: 1 януари 1945 г. на Ханс Улрих Рудел за неговите 2530 излитания, при които унищожава около 2000 единици военна техника, в това число влизат 519 танка и самоходни оръдия, 150 артилерийски оръдия, 4 бронирани влака, два крайцера, миноносец и линейният кораб „Марат“.

Общо наградени: 1 немски носител

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рицарски кръст

[Hatshepsut]

Германски кръст


Германски кръст (емисии 1941 и 1957г.) - от ляво на дясно: сребърен, златен и с брилянти

Германският Кръст (на немски: Deutsches Kreuz) е учреден от Адолф Хитлер на 16 ноември 1941 година като награда с по-висок ранг от наградата Железен кръст първи клас, но по-нисък от Рицарски кръст на Железния кръст. Изработени са 2 разновидности – златен и сребърен (по цвета на лавровия венец, заобикалящ свастиката): първият е награда за проявена храброст, а вторият – за забележителна служба и е считан за допълнение към Кръста за заслуги с мечове.

Има диаметър от 6,5 см и е носен на десния джоб на куртката. Ако получателят е награден със сребърната и златната разновидност на медала, двете могат да бъдат носени на униформата.

Германски кръст на мундира

Тази награда е била достъпна и в платнен вид, което е улеснявало носенето и върху бойната униформа. Произведени са значително повече златни медали.

Наименованието кръст се свързва с това, че свастиката е кръст (слънчев кръст).

Германски златен кръст I степен


Германски сребърен кръст II степен

Това е независимо отличие и не е било необходимо да се притежава, за да се получи по-почетният Рицарски кръст, но е имало ограничение в самия процес на получаването му - задължително е получателят да притежава или Железен кръст 1-ва степен (за награждаване с Германски кръст в злато), или Кръст за военни заслуги 1-ва степен (за награждаване с Германски кръст в сребро).

По-късно е разработена версия с брилянти, която е поставена между Рицарския кръст на Железния кръст и Рицарския кръст на Железния кръст с дъбови листа, тя е присъдена на единствения офицер, Ханс-Улрих Рудел, от самия Херман Гьоринг, подкрепен от министъра на пропагандата на Райха Гьобелс, за да повдигне духа на Луфтвафе.

Текуща ситуация

В съответствие с § 6 от германския Закон за титлите, ордените и почетните значки от 26 юли 1957 г. (Gesetzes über Titel, Orden und Ehrenzeichen), на носителите на ордена е разрешено да носят денацифицирани версии на значките без свастиката, която на златната значка е заменена с изображение на Железния кръст, а на сребърната - с изображение на денацифицираната версия на Кръста за военни заслуги с мечове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Германски кръст

https://ru.wikipedia.org/wiki/Немецкий_крест

[Hatshepsut]

Кръст за военни заслуги

Кръстът за военни заслуги (на немски: Kriegsverdienstkreuz) е немски военен кръст, учреден от Адолф Хитлер на 18 октомври 1939 г. (годишнината от Битката на народите) за времето на Втората световна война, който е бил връчван на войници за храброст на бойното поле.

История

Подобна награда за постижения, несвързани с пряко участие във военни операции, е съществувала преди това както в отделни държави, съставляващи Кайзерска Германия (различни кръстове с подобни имена), така и в общоимперската версия на Железния кръст за некомбатанти (лица, които са членове на въоръжените сили и чиито функции са ограничени до обслужване и подпомагане на бойните дейности на въоръжените сили и които имат право да използват оръжие само за самозащита).

Критерии за награждаване

„Кръстът за военни заслуги“ с мечове е бил предназначен за военнослужещи, чиито подвизи не са извършени директно под вражески огън (тоест не пред лицето на врага) или са били недостатъчни за получаване на Железен кръст, а във версията без мечове (също медал) - за действия извън бойното поле (в тила) и за цивилни (полицаи, служители, длъжностни лица, работници, предприемачи).

За присъждане на най-високите степени на наградата са били необходими по-ниските. Известни са обаче едновременни присъждания на 2-ра и 1-ва степен на кръста (Фридрих-Вилхелм Крюгер).

Описание на наградата

В средата на металния Малтийски кръст има кръг, ограден от венец от дъбови листа, в който от лицевата страна е изобразена свастика, а от задната - цифрите "1939".

Медалът изобразява Военния кръст за заслуги без мечове, с надпис "Für Kriegsverdienst 1939" на задната страна.

Размерът на кръста от 1-ва и 2-ра степен е 49x49 мм, на Рицарския кръст е 54x54.

Както и при гореспоменатия небойни вариант на Железния кръст, цветовете на лентата на ордена (в този случай червено и черно) са обърнати.

В средата на лентата на медала има допълнителна тясна червена ивица.

Различни степени на ордена

Първоначално са съществували само 1-ва и 2-ра степен на ордена, на 19 август 1940 г. към тях са добавени медал и Рицарски кръст, а по-късно - Златен рицарски кръст.

Кръстът за военни заслуги става най-разпространената награда на Третия райх, тъй като е бил връчван за много, дори много малки заслуги. Поради изобилното му разпространение, престижът на този орден е бил застрашен. Това е забелязано от висшето германско ръководство, което във връзка с това на 19 август 1940 г. учредява медал на ордена, за да не се връчва кръстът твърде често. Тази мярка помага само частично: в резултат на това над 4 милиона души са били наградени с медала „Кръст за военни заслуги“ през цялата война, приблизително 6 135 000 души са били наградени с кръст от 2-ра степен с мечове, а 1 591 567 души без мечове. Кръстът от 1-ва степен с мечове е бил връчен приблизително 484 000 пъти, без мечове - 90 000 пъти. Така, по време на войната са били раздадени приблизително 12 милиона и 300 хиляди медала и кръстове от 2-ра и 1-ва степен. За да се разбере колко изобилно са били раздавани тези награди, може да се припомни, че общото население на Германия през 1939 г. е било приблизително 80 милиона души, включително възрастни хора и деца.

Медал „Кръст за военни заслуги“

Медалът „Кръст за военни заслуги“ е въведен изключително за награждаване на цивилни лица и първоначално е бил изработен от бронз, но по време на войната качеството на материала се влошава и последните награди имат само бронзово покритие. По време на съществуването си медалът е бил присъден на повече от 4 милиона души. Кръстът за военни заслуги от 2-ра степен без мечове е бил предназначен за награждаване на хора, които са помагали на военните, но не са участвали пряко във военни операции. Цивилни, които са преизпълнявали плана във фабрики и заводи, служители по сигурността и полицаи са отговаряли на тези критерии. Кръстът за военни заслуги от 2-ра степен с мечове е бил предназначен за военнослужещи, главно спомагателен и поддържащ персонал, извършили смел или друг значителен акт, изискващ насърчение, но не в пряка конфронтация с врага. Първоначално наградата е била изработена от бронз, но с напредването на войната качеството на материала се влошило и по-късните версии на наградата са били изработени предимно от цинк с бронзово покритие.

Кръстът за военни заслуги от 1-ва степен е бил връчван на лица, които, изпълнявайки спомагателни задължения по време на военни операции, са проявили храброст или са извършили смел акт, повлиял на хода на военните операции. Освен това, този орден е бил връчван на фабрики и заводи от отбранителната промишленост, които са преизпълнили производствения план. Първоначално наградата е била изработена от 800-каратово сребро, по-късно от сребърни сплави, а до края на войната от цинк със сребърно покритие.

Рицарски кръст


Рицарски кръст с мечове


Златен рицарски кръст


Златен рицарски кръст с мечове

Рицарският кръст на кръста за военни заслуги се нарежда между Рицарския кръст на Железния кръст и Германския кръст от сребро по престиж. Изработен е от сребро 800-935. Точният брой на наградените с Рицарския кръст остава неизвестен, тъй като сред носителите на тази степен на ордена са били инженери, учени и високопоставени разузнавачи. Според различни източници, орденът с мечове е получен от 178 до 211 души, а без мечове от 48-52 души.

Текуща ситуация

В съответствие с § 6 от Германския закон за процедурата за връчване на ордени и процедурата за носенето им от 26 юли 1957 г. (Gesetz über Titel, Orden und Ehrenzeichen), носенето на значката е разрешено, но само в „денацифицираната“ версия (в която свастиката е заменена с датата „1939“).

На свой ред, самият Кръст за военни заслуги е изобразен вместо свастиката върху версията на Германския кръст (в сребро), която е разрешена за носене.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Крест_«За_военные_заслуги»_(Германия)

https://de.wikipedia.org/wiki/Kriegsverdienstkreuz_(1939)

[Hatshepsut]

Медал "Източен фронт"

Медал Източен фронт (на немски: Winterschlacht Im Osten) е основат на 26 май 1942 година, за да отбележи службата на германския Източен фронт в периода 15 ноември 1941 - 15 април 1942 година. Неговата цел е да отбележи трудностите, изпитани от германците и техните съюзници, войници или не, по време на особено суровата зима в Русия през 1941/1942 година. Поради ужасяващите условия понесени основно от германските войници на този фронт, медала получава прякора Орден Замръзнало месо (на немски: Gefrierfleischorden).

Изисквания за получаване на медала

Изискванията за получаване на медала са следните:

14 дни активна бойна служба на Източния фронт в периода 15 ноември 1941 – 15 април 1942 година, 30 бойни излитания за пилотите на Луфтвафе;
60 дни служба на Източния фронт в периода 15 ноември 1941 – 15 април 1942 година;
Раняване по време на бой;
Смърт по време на бой (посмъртна награда);
Нараняване пречинено от измръзване (или друго нараняване причинено от климата), достатъчно сериозно за получаване на Значка за раняване.

Дизайн

Аверс на медала


Реверс на медала

Уникално за този медал е, че неговия дизайнер е служещ войник, СС Унтершарфюрер Ернст Краус. На медалът се гледа като високо постижение от всички клонове на Вермахта. Той е с диаметър 36 мм, направен е основно от цинк и е с покритие с цвят на огнестрелно оръжие. От едната страна е изобразен орел кацнал на свастика, а от другата страна е надписа Winterschlacht Im Osten 1941/42, под който са разположени кръстосани меч и клонче. Шлемът и халката са изработени с полиран сребрист ефект. Лентата, която е съпровождала медала е оцветена в червено, бяло и черно (символизиращи кръв, сняг и смърт). В началото медалът и лентата са предоставяни в книжен пакет, но впоследствие той е премахнат. Над 3 милиона са изработени от повече от 26 фирми, до момента, в който медала е изваден от употреба от главнокомандващия на Вермахта, на 4 септември 1944 година.

Медалът е носен само по време на официални случаи. На бойната униформа е било позволено да се носи само лентата, на нивото на втория отвор за копчета на куртката. Това място обикновено е запазено за Железен кръст и/или Кръст за заслуги II степен. Ако те присъстват приносителя може да носи медала Източен фронт върху навита лента.

Текуща ситуация

В съответствие с § 6 от германския Закон за процедурата за връчване на ордени и процедурата за носенето им от 26 юли 1957 г. (на немски: Gesetz über Titel, Orden und Ehrenzeichen)[6], носенето на медала е разрешено в „денацифициран“ вариант без изображението на свастиката.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Източен фронт медал

[Hatshepsut]

Орден „Черен орел“

Орденът „Черен орел“ (на немски: Schwarzer-Adler-Orden) или (на немски: Schwarzer Adlerorden) е най-висшето пруско държавно отличие, давано „за заслуги“.

Орденът е учреден от първия пруски крал Фридрих I, по повод на неговата коронация на 18 януари 1701 г. (датата на основаване на Кралство Прусия). Черният орел е рицарски орден в един клас. Състои се от кръст, звезда и лента в оранжев цвят. Големият кръст на Ордена се носи на златна верижка (огърлие).

Огърлие на ордена

Велик магистър (на немски: Grandmaster) на ордена е пруския крал, а синовете му придобиват по рождение кавалерство на ордена.

Други титуляри на ордена могат да бъдат държавни глави, държавни служители, както и немски поданици – за държавни и граждански заслуги. Знакът на ордена е светлосин осемлъчев кръст с четири черни орли в ъглите с шифър FK на щита в средата, който се надява на широка оранжева лента носена през рамо. Другата му форма е осемлъчна сребърна звезда с черен орел на оранжево поле, около който е изписано мотото „Suum cuique“, под което е изобразен лавров венец.

Звезда на ордена

Орденът е в сила в периода на съществуване на пруската държавност – 1701 – 1945 г. През това време титуляри на ордена са редица предимно руски имперски деятели сред които Александър Меншиков, Пьотър Румянцев, Александър Суворов, Григорий Потьомкин, Михаил Кутузов.

Удостояването с „черен орел“ е било извънредно престижно и голяма чест за титуляра.

Изображението на Големия кръст (един от знаците) на ордена върху верига е поставено върху държавния герб на Германската империя.

Кавалери

От създаването му през 1701 г. до 1918 г. 1341 души са наградени с Ордена на Черния орел. Най-голямото награждаване се е състояло на 7 април 1805 г., когато 7 души са получили ордена. През 1918 г. има 118 живи членове на ордена, включително 14 членове на пруското кралско семейство и 49 членове на други управляващи домове на Германия.

От 1919 г. орденът се връчва само на представители на династията Хоенцолерн. До 1934 г. са връчени 18 ордена.

Правилник за награждаването

Орденът е бил присъждан само на лица, навършили 30 години и доказали пряк благороднически произход от осем свои предци. През 1848 г. изискването за произход е премахнато и рицарите на ордена започват да получават наследствено благородничество. От 1890 г. възрастовата граница вече не се спазва.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орден „Черен орел“

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Чёрного_орла

[Hatshepsut]

Орден „Червен орел“


Орден „Червен орел“ – Голям кръст

Орденът на Червения орел (на немски: Roter Adlerorden) е рицарски орден на Кралство Прусия. Той е бил връчван за храброст в битка, изключително командване на войски, дълга и лоялна служба на кралството и други заслуги. Орденът е бил връчван на офицери или цивилни с приблизително еквивалентен ранг; съществуващият медал на ордена обаче е можел да бъде връчван на подофицери, войници, по-нисши държавни служители и други лица.

История

Предшественикът на Ордена на Червения орел е основан на 17 ноември 1705 г. от Георг Вилхелм, маркграф на Бранденбург-Байройт, като Орден на искреността (Ordre de la Sincérité), вероятно по модел на английския Орден на жартиерата. Пълното му организиране и публичното му откриване като единствен орден на княжеския дом на Бранденбург се извършва, когато Георг Вилхелм встъпва в длъжност през 1712 г.

През 1734 г. в Бранденбург-Ансбах маркграф Георг Фридрих Карл от Бранденбург-Кулмбах възражда Ордена под новото име „Орден на Бранденбургския червен орел“ и с новото мото „SINSERE ET CONSTANTE“ („ИСКРЕН И ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН“). Уставът на този орден е издаден на 18 юли 1734 г.

През януари 1792 г. Бранденбург-Байройт и Бранденбург-Ансбах са абсорбирани от Прусия, а Орденът също преминава към Прусия. На 12 юни 1792 г. крал Фридрих Вилхелм II дава на Ордена неговото последно име „Орден на Червения орел“ и му предоставя статут на орден на Кралство Прусия, втори по старшинство след Ордена на Черния орел. Оттогава рицарите на Ордена на Черния орел винаги носят значката на Ордена на Червения орел на врата си (от 1810 г. - кръст от I-ва степен), а от 1861 г. - Големия кръст на Ордена на Червения орел.

Според устава на Ордена на Черния орел, неговите членове автоматично получават отличието Големия кръст на Ордена на Червения орел (както и Ордена на Короната от I-ва степен).

Орденът престава да съществува с падането на Германската империя през 1918 г. По това време орденът е разделен на 6 степени:

Велик кръст - връчва се на мъже членове на кралското семейство, награждаван с Ордена на Черния орел и чуждестранни суверени
1-ва степен - връчва се на висши офицери и високопоставени лица на чуждестранни правителства
2-ра степен - връчва се на висши офицери и благородници
3-та степен - връчва се на офицери и дребни благородници
4-та степен - връчва се на подофицери
Медал - връчва се на редници и неблагородници.

Класове

Първоначално основан на 12 юни 1792 г., орденът е само от един клас.

На 18 януари 1810 г. крал Фридрих Вилхелм III преразглежда устава на ордена, разширявайки го до три класа.

На 18 януари 1830 г. е добавена нагръдна звезда за втори клас (орденът от втори клас може да бъде присъждан със или без звезда) и четвърти клас на ордена.

Във връзка с коронацията на Вилхелм I през 1861 г., Големият кръст е учреден като най-висок клас на ордена.

Звезда на Големия кръст на ордена


Първа степен на ордена


Знак и звезда на втората степен на ордена


Трета степен на ордена


Четвърта степен на ордена

Освен това, към ордена е имало много допълнения:

• Мечове - всички степени на ордена (с изключение на медала) от 16 септември 1848 г. за военни заслуги са могли да бъдат издадени с мечове;
• Мечове на пръстен - всички степени на ордена над 4-ти клас от 16 септември 1848 г. са могли да бъдат издадени с „мечове на пръстен“, което показва, че получателят е бил награден преди това с по-нисък клас на ордена с мечове. Чифт кръстосани мечове са били носени на окачващия пръстен на значката или са били прикрепени над медальона на горния лъч на звездата;
• Корона - всички степени на ордена са могли да бъдат издадени с корона като допълнително отличие;
• Дъбови листа - Великият кръст, 1-ви и 2-ри клас, са могли да бъдат издадени с дъбови листа, което показва, че получателят е бил награден преди това с по-нисък клас на ордена;
• Брилянти - Великият кръст, 1-ви и 2-ри клас, са могли да бъдат издадени, украсени с диаманти, като специално отличие;
• Бант (напречна лента) — 3-та степен на ордена може да се издава на лента с бант от 22 януари 1832 г., което показва, че получателят е бил удостоен преди това с 4-та степен;
• Кръст на Ордена на рицарите на Свети Йоан — членове на рицарите на Ордена на Свети Йоан Йерусалимски (малтийци), които са се грижили за болни и ранени войници, са получавали Ордена на Червения орел с миниатюра на значката на Ордена на Свети Йоан;
• Юбилейни номера — от 19 декември 1851 г., за 50 години служба, получателят на ордена може да получи кръгъл медальон с числото „50“. Медальонът е бил прикрепен към пръстена на висулката или към дъбови листа;

На 18 февруари 1849 г., по време на годишния фестивал на ордена, Фридрих Вилхелм IV създава версия на ордена с корона и скиптри, за да награждава участниците.

За различни заслуги, значките на ордена можели да се носят и на лентите на Ордена на Железния кръст, Ордена на династията Хоенцолерн, черна лента с три тънки бели ивици. Лентата на банта и лентата, към която е бил прикрепен банта, можели да бъдат различни.

На 26 февруари 1851 г. е създаден вариант на ордена за нехристияни. Основната разлика между наградните значки за лица с нехристиянски вероизповедания е липсата на християнския символ - кръста. Така кавалер от I-ва степен е бил награждаван със звезда, подобна на носената на гърдите, вместо със значката на ордена. Кавалер от II-ра степен е бил награждаван със звезда на гърдите без кръст от бял емайл и подобна значка, която да се носи около врата. Кавалер от III-та степен е бил награждаван със значка, подобна на значката от II-ра степен за нехристияни, но по-малка. Кавалерът от 4-ти клас е награждаван с кръгъл знак.

Медал

През 1918 г. уставът е допълнен с военен медал, достъпен за неблагородници и обикновени войници. Медалът е имал значката на орден от 4-та степен на лицевата страна и монограма на монарха на обратната страна. В горната част на медала е била прикрепена корона. Медалът се е носил на лента от лявата страна на гърдите.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Красного_орла

[Hatshepsut]

Орден „Pour le Mérite“

Pour le Mérite (на френски: За заслуги) е орден, бивше военно отличие на Кралство Прусия до края на Първата световна война. Неофициално той е бил наричан „Синия Макс“ (на немски: Blauer Max).

Наградата е учредена през 1740 от крал Фридрих Велики, който му дава френско наименование, тъй като по това време френският език е официален в пруския двор. В началото Pour le Mérite се е връчвал и за граждански и за военни заслуги, но през 1810 Фридрих Вилхелм III постановява, че отличието може да бъде присъждано само на военни.

В 1842 година Фридрих Вилхелм IV учредява разновидност на ордена, „Pour le Mérite за наука и изкуство“ (на немски: Pour le Mérite für Wissenschaften und Künste) в три области: естествознание, хуманитарни дисциплини и изобразително изкуство.

Орден „Pour le Mérite“ за наука и изкуство

Орденът можело да бъде връчен само веднъж, но от 1816 г., според допълнението към устава, при наличие на предпоставка за второ награждаване, рицарят получавал значката на ордена с три златни дъбови листа.

Орден „Pour le Mérite“ с дъбови листа

От 1844 г. рицар, награден преди повече от 50 години, получавал значката на ордена с корона.

През 1866 г., в края на Австро-пруската война, Вилхелм I учредява степента на Големия кръст на ордена със звезда, която се връчвала само на петима души. Значката на ордена, по-голяма от обичайното, се сдобива със златен медальон с портрет на Фридрих Велики, върху главите на орлите - корони. Звездата на ордена е с форма на диамант, също с портрет на Фридрих Велики върху златен медальон, върху син кант - две лаврови клонки и надпис POUR LE MÉRITE. Сред малкото носители са Александър II, фелдмаршал Молтке и пруският престолонаследник Фридрих Вилхелм.

Звезда на Големия кръст на ордена

През 1917 г. Ервин Ромел, командващ отряд планински егери по време на битката при Капорето, превзема важен вражески укрепление, принуждавайки цяла италианска дивизия да се оттегли. Наградата за това е военният орден „Pour le Mérite“.

Последният от кавалерите на ордена, Ернст Юнгер, умира през 1998 г. на 102-годишна възраст.

Описание

Дълго време орденът е имал само една степен и само значка във формата на кръст. Значката за врата е била малтийски кръст, покрит с тъмносин емайл със златна рамка, със златни династични орли без корони, разположени между лъчите. На лицевата страна на горната лапа на кръста е бил монограмът на краля-основател - F, увенчан с кралска корона. На останалите три лапи на кръста е било името на ордена, разделено на три части: Pour · le Mé · rite. Обратната страна на кръста е лишена от изображения и надписи. Орденът се е носил на врата на черна лента с две сребърни ивици по краищата с черен кант.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Pour le Mérite

https://ru.wikipedia.org/wiki/Pour le Mérite

[Hatshepsut]

Орден „Хохенцолерн“

Орденът на кралския дом Хохенцолерн за военни и граждански заслуги (на немски: Königlicher Hausorden von Hohenzollern) е пруско отличие, орден.

История

На 5 декември 1841 г. младшите представители на династичното семейство, пруските принцове Фридрих Константин от Хохенцолерн-Хехинген и Карл Антон от Хоенцолерн-Зигмаринген, основават Княжеския орден на династията Хохенцолерн. Мотото на княжеския орден е „За лоялност и заслуги“ (Für Treue und Verdienst).

През 1851 г., без да прекратява съществуването на този орден, крал Фридрих Вилхелм IV провъзгласява учредяването на Ордена на Кралския дом Хохенцолерн. За ден на учредяването на Кралския орден е избрана 150-годишнината от коронацията на Фридрих I за крал на Прусия - 18 януари 1851 г. Мотото на кралския орден е „От земята до морето“ (Vom Fels zum Meer). Това се отнася до териториалния обхват от върха на скалата на замъка Хохенцолерн до Балтийско море.

Кръстът от 1-ва степен се е носел на лента на рамо, от 2-ра степен на лента на врата, от 3-та, 4-та и 5-та степен на лента от лявата страна на гърдите. Кралският орден се е носел на орденска верижка (огърлие). 1-ва и 2-ра степен на ордена са имали орденски звезди.

Огърлие на ордена Хохенцолерн

Рангове на ордена

• Княжески орден на династията Хохенцолерн - връчва се за граждански заслуги
• Кралски пруски орден на династията Хохенцолерн (с и без мечове) - връчва се съответно за военни и граждански заслуги.

Класове на ордена

Орденът на Кралския дом Хохенцолерн първоначално е бил разделен на четири класа: Велик Комтур (Командир), Комтур, Рицар и „Носител“ на ордена; и две дивизии: военна и гражданска. Значките за II, III и IV клас в двете дивизии са били напълно различни: във военната - във формата на кръст, в гражданската - във формата на черен династичен орел.

Княжески орден Хохенцолерн с мечове


Рицарски кръст на ордена (военен дивизион)


Рицарски кръст на ордена (граждански дивизион)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден Дома Гогенцоллернов

[Hatshepsut]

Орден на Короната


Орден на Короната – първа степен

Орденът на Короната е учреден от крал Вилхелм I през 1861 г. при възкачването му на пруския престол. Той е имал четири степени. Връчвал се е както за военни заслуги, така и за граждански заслуги. Орденът е включвал също златни, сребърни и бронзови медали.

Описание

Златен кръст, покрит с бял емайл (значката от IV клас не е емайлирана). В центъра е златен медальон с кралска корона, върху синия ръб на медальона е изписано мотото "GOTT MIT UNS" („Бог е с нас“) с готически букви. На обратната страна е златен медальон с кралски монограм от буквите "W" и "R" („Крал Вилхелм“) и датата на учредяване "Den 18 Oktober 1861" върху син ръб. За военни заслуги награждаваният е получавал значки с мечове. Орденът е можел да бъде даден и с миниатюрен червен кръст за постижения в областта на здравеопазването.

Трета степен на ордена с червен кръст

Значката от I клас се е носила на лента през лявото рамо до дясното бедро, със звезда от лявата страна на гърдите. Значката от II клас се е носила на шия, също със звезда. Значките на останалите класове се носят на гърдите.

Звездата на I степен на ордена

Звездата от I клас е осемлъчева, звездата от II клас е с форма на диамант. В центъра на двете звезди е разположен медальон, подобен на медальона от лицевата страна на значката на ордена.

Орден на Короната – знак и звезда на II степен

Лентата на ордена е тъмносиня (от 1865 г. - по-светлосиня); в специални случаи орденът може да бъде връчен на лентата на Кралския орден на династията Хоенцолерн.

Орден на Короната – IV степен

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Короны_(Пруссия)

[Hatshepsut]

Медал "Спасяване на живот"

Медалът „Спасяване на живот“ (на немски: Rettungsmedaille am Band) е учреден на 16 август 1833г. от краля на Прусия, Фридрих Вилхелм III, за да награждава онези, които са спасили живота на други хора, рискувайки собствения си живот. Той е кръгъл, изработен от сребро, с портрет на основателя на наградата. На обратната страна е изобразен четириредов надпис „FOR RETTUNG AUS GEFAHR“ (Спасяване от опасност), заобиколен от венец от дъбови листа.

Аверс (вляво) и реверс на медала

Най-известни наградени лица:

Фридрих Карл Николай от Прусия, през 1847 г., за спасяването на дете от Рейн;
Молтке, Хелмут Карл Бернхард фон;
Томашки, Зигфрид;
Бисмарк, Ото фон;
Бьолке, Освалд, за спасяването на момче;
Пфундтнер, Ханс, през 1899 г., докато е студент първи семестър на университета в Кьонигсберг;
Виктор Кайен, награждаван три пъти.

Последното награждаване с медала е през 1925г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Спасательная медаль

[Hatshepsut]

Орден на Свети Хуберт

Орденът на Свети Хуберт (на немски: Der Orden des Heiligen Hubertus) е един от най-старите ордени в Европа, присъждан от Баварския кралски дом.

История

Орденът на Рога (или Орденът на Ловния рог), както е бил наричан първоначално, е основан в средата на 1470-те от Герхард V, херцог на Юлих-Берг от династията Хенгебах, в чест на военната му победа над Арнолд от Егмонт при Линих на деня на Свети Хуберт (3 ноември 1444 г.). Тази битка е най-важната от Втората война за Гелдерското наследство. Орденът на Юлих е създаден по подобие на Бургундския орден на Златното руно.

Някои историци датират основаването на ордена към 1444 г., но няма доказателства за съществуването му в средата на 15 век. Свети Хуберт е мисионер и епископ на Лиеж, който според легендата приема християнството, след като му се явил елен с блестящ кръст между рогата си, и по-късно е признат за покровител на ловците. До 1609 г. орденът е изчезнал заедно с херцогското семейство Ламарк.

В началото на 18 век херцогството Юлих-Берг преминава в ръцете на Йохан Вилхелм, курфюрст на Пфалц-Нойбург от семейство Вителсбах, а през 1708 г. той възражда ордена, който е бил забравен в продължение на сто години. Йохан Вилхелм става Велик магистър на ордена и връчва неговите знаци на няколко от своите придворни, заедно със значителна пенсия и условието те да разпределят една десета от получените пари на бедните, както и да дарят определена сума за благотворителност в деня на присъединяването си към ордена.

Към края на 18 век, през 1800 г., по-голямата част от Пфалц преминава към Бавария, а Максимилиан Йозеф IV, курфюрст на Бавария, по-късно крал на Бавария, учредява ордена на 30 март 1800 г. под името Орден на Свети Хуберт, а през 1808 г. го прави най-висшият баварски орден, запазвайки го за дванадесет рицари измежду най-благородните графове и барони на Бавария, както и за членове на кралското семейство и чуждестранни принцове. Впоследствие ограничението за броя на рицарите не е било спазвано. Първоначално се е изисквало рицарят да е бил командир на Ордена на Баварската корона поне шест години, преди да се присъедини към ордена, но по-късно, в устава от 1808 г., е добавено изискване за нечленуване в други ордени, което обаче не е било взето на сериозно.

Описание

Значката е във формата на малтийски кръст с бял емайлиран цвят, със златни топки в краищата на кръста и пет златни лъча между тях. В централния медальон на кръста, върху черен емайл, е изобразена сцена със Свети Хуберт, слуга, коня и кучето му, както и елен и кръст между рогата. Всички представени фигури са изработени от злато. Мотото на ордена е „IN TRAU VAST“ („Стабилни във вярност“). На обратната страна на медальона, в центъра, върху червена лента с текст на латински: „In memoriam recuperatae dignitalis avitae 1708“ („В памет на възвръщането на достойнството на предците 1708“). От двете страни, върху бял емайл, има хермелинови кожи. Значката на ордена се е носила на червена лента през рамо със зелени ивици по краищата на лявото бедро или, при особено тържествени случаи, на веригата на ордена (огърлие).

Ежедневно носената значка е можела да бъде украсена с камъни, но за церемониални случаи значката се е носила на орденската верига без камъни.

Орденската верига първоначално се е състояла от малки ловни рога, по-късно е била изработена от злато и е имала 42 звена - редуващи се изображения със сцена на Свети Хуберт в бял емайл и монограми на мотото на ордена ITV в зелен и червен емайл.

Звездата на ордена е осемлъчева, ушита от сребърни нишки, по-късно сребърни, върху звездата е насложен кръст, върху медальона на който е поставено мотото на ордена.

Огърлието и другите знаци на ордена


Звездата на Ордена на Свети Хуберт

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Святого_Губерта

[Hatshepsut]

Орден на Вюртембергската корона


Звездата (вляво) и орденския знак на Ордена на Вюртембергската корона

Орденът на Вюртембергската корона (на немски : Orden der Württembergischen Krone ) е династичен орден на херцозите и по-късно кралете на провинция Вюртемберг.

История

През 1702 г. херцогът на Вюртемберг Еберхард Лудвиг основава „Ловния орден на Свети Хуберт“. След значително разширяване на територията на Вюртемберг и приемането на кралската титла от Фридрих I, орденът получава нов устав и на 6 март 1807 г. е преименуван на „Рицарски орден на Златния орел“ (Ritterorden des Goldenen Adlers). За приемане в ордена се изисква благороднически произход или ранг поне фелдмаршал-лейтенант. В допълнение към този орден, през ноември 1806 г. крал Фридрих I създава „Орден за граждански заслуги“, който се връчва на особено изтъкнати служители.

Знак на ордена за граждански заслуги

На 23 септември 1818 г. двата ордена - „Златен орел“ и „Орден за граждански заслуги“ - са обединени от краля на Вюртемберг Вилхелм I. Орденът първоначално съдържал 3 степени:

Велик кръст
Командир
Рицар

Броят на наградените не е бил ограничен. До 1913 г. наградените жители на Вюртемберг едновременно са получавали лично благородничество и представката „Рицар фон ...“ към фамилното си име.

През септември 1870 г. степента „Рицар“ е разделена на 2 степени. По-късно заслужилите наградата за военни подвизи получават орденски знак, украсен с два кръстосани златни меча. През 1892 г. уставът на ордена е променен отново. Орденът е разделен на следните степени:

– Велик кръст за монарси
– Велик кръст
– Командир (комтур) със звезда
– Командир (комтур)
– Почетен кръст
– Рицарски кръст
– Златен медал за заслуги
– Сребърен медал за заслуги (до 1892 г.).

Голям кръст на ордена с мечове

Синовете на краля на Вюртемберг са били награждавани с Орден на Вюртембергската корона при навършване на 7-годишна възраст, а другите принцове от династията Вюртемберг - на 14-годишна възраст.

Всички руски монарси, започвайки с Александър I, са били награждавани с Орден на Вюртембергската корона. Император Николай I е удостоен с най-високия орден на династията Вюртемберг през 1826 г.

През 1871 г., като специална чест, Големият кръст на Ордена с брилянти е присъден на райхсканцлера Ото фон Бисмарк.

Знаци на ордена

Знакът на Ордена на Вюртембергската корона е златен малтийски кръст с бял емайл. Върху значките на Големия кръст и Командорските, в ъглите на кръста са разположени златни вюртембергски лъвове. Върху Рицарския кръст могат да бъдат добавени лъвове като индикация за специалните заслуги на получателя. В центъра на кръста е кръгъл медальон от бял емайл с широк ръб от червен емайл. В центъра на медальона е златна кралска корона. Върху ръба на медальона е изписано със злато мотото на Вюртемберг „Furchtlos und trew“ с готически шрифт. На обратната страна на кръста в центъра е същият медальон, в центъра на който е монограмът на крал Фридрих I. Кръстът е окачен на златна кралска корона, която е прикрепена към лентата на ордена чрез пръстен.

От 1866 г. към знаците на Ордена за военни заслуги се добавят кръстосани златни мечове. От 1890 г., при получаване на по-висока степен без мечове, мечовете от по-ниската степен се прехвърлят към по-високата.

Значката на Големия кръст се носи на лента през дясното рамо, от лявата страна на гърдите - осемлъчна звезда. Командирските значки се носят на лента на врата, командир със звезда носи звезда с форма на кръст. Значките на другите степени и медалите на ордена се носят от лявата страна на гърдите.

Звездата на Големия кръст е осемлъчна сребърна (за монарсите - златна), върху центъра на която е насложен кръгъл златен медальон с широк ръб от червен емайл, върху който е изписано мотото. Центърът на медальона е черен емайл за монарсите и сребърен за останалите рицари. Върху центъра на медальона е насложен орденският кръст без мото.

Звездата на командира със звезда е значката на ордена, уголемена до размера на звезда, с лъчи в ъглите на кръста.

Командирски кръст на ордена

Лентата на ордена е карминовочервена, с черни ивици по краищата. За членовете на управляващата династия и монарсите лентата на Великия кръст е кървавочервена, с черни ивици по краищата.


Вюртемберг

Вюртемберг (на немски: Württemberg) е историческа област в югозападната част на съвременна Германия с център Щутгарт.

Разположение на Вюртемберг на картата на Германската империя

Наименованието си Вюртемберг получава от династията на Вюртембергите, управлявала областта през целия период на съществуването ѝ.

От 12 век до 1445 г. Вюртемберг е графство, от 1445 – 1806 г. херцогство и от 1806 – 1918 г. кралство.

Днес Вюртемберг е част от немската федерална провинция Баден-Вюртемберг, чиято столица е Щутгарт.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Вюртембергской_короны

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вюртемберг

[Hatshepsut]

Орден за военни заслуги (Вюртемберг)

Орденът за военни заслуги (на немски: Militärverdienstorden) е награда на Кралство Вюртемберг. Един от най-старите военни ордени в Германия.

История

Наградата е основана на 11 февруари 1759 г. от управляващия херцог Карл Ойген фон Вюртемберг, за да се възнаграждават военни и държавни заслуги, под името „Военен орден на Карл“. Скоро след като Вюртемберг е „издигнат“ в кралство, крал Фридрих I реформира и преименува ордена през 1806 г.

До 1913 г. получаването на ордена е давало на получателя права на благородничество. Освен това получателите са имали право на пенсия, която е продължавала да се изплаща от правителствата на Третия райх и ФРГ. Традиционно получателите на ордена, предимно офицери и генерали, са дарявали пари в помощ на бедни деца на войници.

Степени

Орденът е имал три степени:

Велик кръст
Командирски кръст
Рицарски кръст

Велик кръст на ордена


Реверс на орденския знак

Първата степен е била присъждана около сто пъти.

Външен вид

Значката на ордена е била златен кръст, покрит с бял емайл, в центъра на кръста е имало медальон със златен венец на бяло поле, ограден от мотото "Furchtlos und trew" („Безстрашен и верен“), написано на син фон, на обратната страна на медальона е бил монограмът на управляващия крал. Кръстовете на първите две степени са били с еднакъв размер, кръстът на трета степен е бил малко по-малък. През по-голямата част от съществуването на ордена кръстовете на първа и втора степен (а от 1870 до 1914 г. - и на трета степен) са били увенчани с корона.

Рицарски кръст на ордена (аверс)


Рицарски кръст на ордена (реверс)

Звезда е била прикрепена само към значката на Великия кръст и е представлявала кръст, изработен от благородни метали с фасетирани краища и медальон, подобен на кръста, уголемен до размера на звездата на ордена.

Лентата преди 1818 г. и след 1914 г. е била жълта с широки черни ивици по краищата. От 1818 г. до 1914 г. лентата е била синя.

Последното награждаване с ордена е било през 1919г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден «За военные заслуги» (Вюртемберг)

[Hatshepsut]

Орден на Фридрих (Вюртемберг)


Звезда на ордена

Орденът на Фридрих (на немски: Friedrichs-Orden) е основан на 1 януари 1830 г. от крал Вилхелм I от Вюртемберг и е кръстен в чест на бащата на краля, Фридрих I.

Описание на ордена

Значката на Ордена на Фридрих е била златен кръст, покрит с бял емайл със златни кантове. Между напречните греди на кръста е имало 5 златни лъча. В центъра на кръста е имало медальон с профилно изображение на главата на крал Фридрих с надпис: Friedrich König von Württemberg. Ордените от най-високите класове - Великият кръст и Командорският кръст - са включвали и нагръдни звезди. За военни заслуги е бил връчван орден с два кръстосани меча, обградени от пръстен.

Лентата на ордена е била небесносиня (поради което рицарите на ордена са получавали прякора "син Фриц" („der blaue Fritz“).

След смъртта на носителя на ордена, значката му е трябвало да бъде върната в съкровищницата на ордена. Това правило е било в сила дори след премахването на благородническите титли и класовите привилегии по време на Ваймарската република.

Разделяне на класове

Първоначално в ордена е имало само един клас - рицарски. Присъждането на ордена е давало право на лично благородство (ако носителят на ордена е бил поданик на Вюртемберг от неблагороден произход). Според новия едикт от 3 януари 1856 г. за устава на Ордена на Фридрих, издигането в благородническо звание вече не се е практикувало и орденът е разделен на 4 класа:

Велик кръст (от 1899 г. - с корона)
Комтур от първи клас
Комтур от втори клас
Рицар

Илюстрация на великия кръст на ордена

Всички, наградени преди този едикт, са били равни на клас "Велик кръст". През 1870 г. рицарите също са разделени на I и II клас. От 1886 г. рицарите от първи клас започват да се наричат почетни рицари, а рицарите от втори клас - просто рицари. От август 1892 г., съгласно нов кралски декрет, към Ордена на Фридрих е въведен и златен медал "За заслуги". Медалът се носи от лявата страна на гърдите, на орденската лента.

Рицарски кръст на ордена


Рицарски кръст с мечове


Медал "За заслуги" към ордена

Последното награждаване с ордена е било през 1918г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден_Фридриха

https://de.wikipedia.org/wiki/Friedrichs-Orden

[Hatshepsut]

Орден на Олга (Вюртемберг)


Орден на Олга (дамски кръст)

Орденът на Олга (на немски: Olga-Orden) е държавна награда на Кралство Вюртемберг, учредена от крал Карл I на 27 юни 1871 г. и наречена от него в чест на съпругата му, руската велика херцогиня Олга Николаевна, която ръководи организацията за помощ на ранени войници по време на Френско-пруската война.

Основни сведения

Орденът е учреден, за да награждава, преди всичко, жени, грижели се за ранени войници по време на Френско-пруската война, в която Вюртемберг участва на страната на Прусия. „За изключителни заслуги в областта на доброволческата и добросърдечна помощ, по време на война или мир, в знак на признание и памет, за награждаване на мъже, жени и момичета“. Орденът е имал само една степен.

Аверс и реверс на орденския знак

Значката на ордена е във формата на сребърен кръст във формата на детелина с черен емайл във вдлъбнатините отстрани на кръста, повтарящ формата му, и кръст от червен емайл в центъра. Централният сребърен медальон изобразява позлатените монограми на краля и кралицата. На обратната страна на медальона е датата: „1870-1871“. Носен е от мъжете в илика на униформата, от дамите - от лявата страна на гърдите, върху панделка на орденската лента с черен цвят с пурпурни ивици по краищата.

Медал на Карл и Олга (илюстрация)

По-късно е учреден медалът на Карл и Олга върху лента със същите цветове, който обаче не е част от ордена.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден Ольги (Вюртемберг)