Петъръ Младеновъ

[Hatshepsut]

Петър Младенов

Петър Тошев Младенов е политик от Българската комунистическа партия, държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Народната република.

Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971 – 1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).

Произход и ранно детство

Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско на 22 август 1936 г. Баща му Тошо Младенов (13 януари 1912 – 13 януари 1944) е партизанин, заместник командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.

Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия, Младен Цеков, е народен представител в I велико народно събрание (1879 г.) и името му фигурира под № 166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на Александър Батенберг за княз. Впоследствие е избран за депутат и в Първото и във Второто Обикновено Народно събрание (1879 и 1880 г.).

Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядото на Петър Младенов) се сражава като старши унтерофицер от Втори конен полк в Балканската война (1912 – 1913) и остава военноинвалид, след като е ранен в сражение.

Образование и ранна политическа кариера

Член е на организацията „Димитровска социалистическа народна младеж“ (ДСНМ) от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в София през 1954 г., след което е студент по философия в Софийския университет, завършва международни отношения в МГИМО (Москва) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.

След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963 – 1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966 – 1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969 – 1971, първи секретар на Окръжния комитет).

Управленски постове и държавен глава

През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора Тодор Живков, към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър до избора на Надежда Михайлова през 1997 година. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.

В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.

На 14 юни 1989 година, на заседание на Политбюро без участието на Живков, посветено на предизвиканите от Възродителния процес масови изселвания, той описва провала на външнополитическите усилия на режима, изказва съмнения във възможностите на въоръжените сили да запазят целостта на страната без помощ от Варшавския договор, предлага въвеждане на военно положение или показни политически реформи, които да отклонят вниманието от провежданото етническо прочистване.

На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков. Чрез този разговор Живков се опитва да се намеси в непосредствено предстояща среща на Младенов с американския посланик Сол Полански, обвинява Съединените щати в намеса във вътрешните работи на България, и окачествява срещата като ненужна. В придружаващото писмо до Политбюро, Младенов посочва като причина за оставката си проявеното към него отношение в разговора, като мимоходом обвинява Живков „[че е довел] страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, ... [че е изолирал] България от света“, и че „[с] една дума, със своята политика Тодор Живков [е изхвърлил] България извън бързея на времето.“ Малко по-късно подкрепя, заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов, и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.

Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 ноември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република.

По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“.Младенов отрича, твърди че неправилно са разбрали думите му и е казал „Станко (Тодоров) да дойде“, но общественото мнение вече е разбунено. След студентските вълнения от лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.

Смърт

Умира на 31 май 2000 г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване. По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести каквито се полагат на държавен глава.

Семейство

Петър Младенов е женен от 1964 г. за историчката Галя Младенова. Запознават се във Видин, където тя е директор на Окръжния архив. Тя впоследствие е журналист в сп. „Младеж“.

Имат дъщеря Татяна Младенова, юрист, която има 4 деца – Александра, Петър, Мартин и Татяна.

Библиография

„Животът – плюсове и минуси“ (1992)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър Младенов

[Hatshepsut]

На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи." Докладът описва катастрофата на социалистическа България и управлението на Живков.

Петър Младенов за управлението на Тодор Живков

https://glasove.com/na-nov-glas/na-11121989-g-petar-mladenov-opisva-pred-tsk-na-bkp-katastrofata-na-sotsialisticheska-balgariya

[Hatshepsut]

35 години от оставката на Петър Младенов като президент

На 6 юли 1990 г., преди точно 35 години, Петър Младенов подава оставка като президент на България. Събитието бележи повратен момент в българския преход към демокрация, а оставката идва под натиска на надигащи се обществени протести и нарастващо недоверие. Една от причините за тях е фразата, изречена пред Народното събрание: "Най-добре е танковете да дойдат."

Репликата, заснета на 14 декември 1989 г. по време на масов митинг за отмяна на чл. 1 от тогавашната Конституция (който гарантира ръководната роля на БКП), бива излъчена в предизборен клип на СДС на 14 юни 1990 г. - точно между двата тура на изборите за Велико народно събрание. Това предизвика незабавен обществен отзвук и политическа буря.

В официално изявление по телевизията, президентът Младенов отрича автентичността на записа, наричайки го "примитивен монтаж", целящ политическа манипулация. Той осъжда действията на СДС като "неморални" и обявява, че си запазва правото да търси правна отговорност.

Петър Младенов, 14 декември 1989: 'Най добре танковете да дойдат'

На 22 юни 1990 г. прокуратурата образува дело, за да установи дали записът е автентичен. Започва разследване, в което се включват и представители на СДС. Българската телевизия обаче обявява, че оригиналният запис не е открит, което силно затруднява експертизата.

СДС пък настоява за международна проверка с участието на независими експерти, като твърди, че материалът е автентичен и няма фалшификация. Авторът на записа, режисьорът Евгени Михайлов, многократно защитава истинността на кадрите.

Докато институциите спорят за съдържанието на лентата, студентски движения и преподаватели от цялата страна излизат на протест. Софийският университет е окупиран от студенти, настояващи за истината и за оставката на Младенов, ако записът е автентичен. Към тях се присъединяват преподаватели, лекари, учени, както и родители.

На 4 юли протестите се преместват пред сградата на президентството, където започва безсрочна седяща стачка.

Същия ден Петър Младенов прави обръщение към нацията. Той отново защитава себе си, заявявайки, че репликата е "извадена от контекста" и не отразява неговите убеждения. Въпреки това, общественото напрежение не стихва.

"Стана ясно, че председателят на републиката не само е излъгал, но се е опитал да окаже и морален натиск върху авторите на касетата. Един държавен глава може да си изтърве нервите - човешко е, - но не може да си позволява да бъде нечестен, при това пред очите на целия народ", коментира Желю Желев, който по това време е председател на Координационния съвет на СДС.

На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка. Това слага край на краткия му мандат като президент - пост, който той заема от април същата година.

President Petar Mladenov resigns

"Честно живях и работих. Никога не съм мислил за друго освен за добруването на държавата и народа ни. Мисля, че на 10 ноември 1989 г. изпълних своя граждански дълг. Народът и историята са тези, които ще съдят всички ни. На нашия народ желая щастие и успехи в изграждането на демократичното общество", заявява Младенов в последното си изявление като президент.

Стачкуващите студенти от Софийския университет "Свети Климент Охридски" посрещнаха с ликуване новината за оставката на президента Петър Младенов. И последното им искане е изпълнено, и то в обявения в ултиматума срок.

Оставката на Младенов бележи края на последния представител на комунистическата номенклатура начело на българската държава.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/35-godini-ot-ostavkata-na-petar-mladenov-kato-prezident

[Hatshepsut]

Петър Младенов. Цялата истина

Издател:   Захарий Стоянов
Брой страници:   338
Година на издаване:   2016
Корици:   твърди
Език:   български
Тегло:   856 грама
Размери:   17×24

"Аз постигнах всичко, което участието в политическия живот би могло да даде на един човек. Бях най-младият външен министър в Европа. Бях министър на външните работи с най-дълъг стаж на континента.
В ръководството на партията си стигнах до най-високия пост - генерален секретар на ЦК, в ръководството на държавата бях председател на Държавния съвет. След това бях първият президент на България. И най-важното - бях един от тези, които направиха 10 ноември.
Без да подценявам това, което съм направил, в дългите и мъчителни часове на размисъл винаги стигам до една парадоксална на пръв поглед, но вярна според мен мисъл: независимо как си изживял земните си дни, в последна сметка животът на човека винаги е един личен неуспех. Най-ясно той разбира това, когато, уморен и разочарован след дългите лутания и разбити надежди и илюзии, се изправи пред небето за последна равносметка. Тогава какво мислят другите е вече без значение. И въпреки всичко, смисълът на живота не е в примирението, а в борбата." (Петър Младенов)

https://m.helikon.bg/

[Hatshepsut]

Чел съм посочената в предишния постинг книга, затова ще си позволя един коментар.
Според мен, книгата е ценна с фактологията, но е по-скоро опит за идеализация, отколкото обективно представена биография. Заглавието "Петър Младенов. Цялата истина" е неточно, примерно в книгата няма нито дума за аварията в Чернобил и какво е било отношението на Петър Младенов по този въпрос… дали е одобрявал информационното затъмнение, мишкуването и шикалкавенето на партийното и държавно ръководство (част от което е бил и той самия), това едва ли ще узнаем някога 

[Panzerfaust]

Петър Младенов действително минаваше за млад и не толкова ортодоксален комунист, направо реформист, в сравнение с Бай Тошо, Гриша Филипов и т.н. От дистанцията на времето обаче, твърдя, че хубав комунист няма и той е на практика същия отпадък като съпартийците си. Доказа го и с репликата за танковете.

[Hatshepsut]

Да споменем и за ордените, на които Петър Младенов е бил носител:

13 века България



Орденът е учреден на 16 октомври 1981г., а първите награждавания са през 1984г.
Заедно с ордените „Георги Димитров“ и „Стара Планина“, „13 века България“ се нарежда на първо място по старшинство в наградната система на НРБ. Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани. Изискването към българските граждани е да имат особено големи заслуги към НРБ, а за чуждите граждани – особено големи заслуги за укрепването и развитието на дружбата и сътрудничеството с НРБ, както и в борбата за укрепване на мира и взаимоотношенията между народите.

Орден Георги Димитров



Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.
Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание на 17 юни 1950 г. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание а след 1971 г. от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за изключителни заслуги.

Орден на Дружбата (Чехословакия)



Орденът е учреден през 1976г.
Орденът се е връчвал на граждани на Чехословакия за заслуги в установяването, укрепването и развитието на приятелски отношения с Чехословашката социалистическа република, както и в насърчаването на приятелството, сътрудничеството и мирното съвместно съществуване между народите.

Орденът е връчван на чужди граждани, които са допринесли за установяването, укрепването и развитието на приятелски отношения с Чехословашката социалистическа република, особено в политическата, икономическата, културната, научната и техническата сфера, или на тези, които са допринесли значително за развитието на приятелството, сътрудничеството и мирното съвместно съществуване между народите.

Орден на Белия лъв (Чехия)



Орденът е учреден през 1922 г., за награждаване на чуждестранни граждани – особено изявени политически и обществени личности, представители на международни организации – за заслуги към държавата.

Орден на инфанта дон Енрике (Португалия)



Орденът е учреден на 2 юни 1960 г. в чест на 500-годишнината от смъртта на инфанта Енрике, по-известен като Хенри Мореплавателят, петият син на крал Жуан I и кралица Филипа от Ланкастър. През 1962 г. и 1980 г. в устава на Ордена са направени малки изменения.
Орденът се връчва в пет степени за заслуги към Португалия, за разпространение на португалската култура, нейната история и нейните ценности.

Орден на Слънцето на Перу



Орденът на слънцето на Перу (на испански: Orden El Sol del Perú) е най-високото гражданско отличие на Перу и най-старият граждански орден в Северна и Южна Америка.
Орденът на слънцето е учреден на 8 октомври 1821 г. от перуанския активист за независимост генерал Хосе Сан Мартин след превземането на Лима. Първоначално е имал три степени.

На 9 март 1825 г. орденът е отменен поради злоупотреби при връчването му.

Възстановен е под името Орден на слънцето на Перу през 1921 г. в чест на стогодишнината от перуанската независимост. Има четири степени.
Пета степен е добавена през 1937 г.

[Hatshepsut]

Добавих анкета към темата, който желае, може да гласува

Моето мнение за Петър Младенов е по-скоро отрицателно.

[Panzerfaust]

По-скоро отрицателно е и при мен. По-горе съм обяснил защо не е неутрално, но не е и изцяло отрицателно.

[Hatshepsut]

Прочетох книгата на Богомил Райнов за Людмила Живкова, там става дума и за Петър Младенов. Той е обичал да си попийва и прякорът му в партийните среди е бил "Пешо Мастиката"