Римокатолическа църква

[Hatshepsut]

Римокатолическа църква

Римокатолическата църква е най-многобройната християнска църква в света с над 1 200 000 000 последователи. Католическата йерархия включва кардинали и епископи и се оглавява от епископа на Рим, наричан папа. Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от Исус Христос, и смята своите епископи за наследници на Христовите апостоли, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата. Църквата смята, че доктрината на вярата и моралът, който тя представлява окончателно, са непогрешими. В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като Източнокатолическите църкви, персоналните ординариати и религиозните общности.

Римокатолическата църква почита Светата Троица и определя за своя мисия разпространението на евангелската проповед на Исус Христос, извършването на тайнствата и благотворителността. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Римокатолическата църква, когато са осветени от ръкоположен свещеник, хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез преосъществяване. Тя практикува закрито причастие, като обикновено само на кръстените членове на Църквата в състояние на благодат е разрешено да получат евхаристията.

Римокатолическата Църквата има специално отношение към Богородица, за която поддържа четири конкретни догми — за нейното непорочно зачатие без първороден грях, за нейния статут като Майка Божия, за нейната вечна девственост и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот.
Основни спорни теми между православието и католицизма са късните нововъведения, направени от Ватикана – догматите за непорочното зачатие на Богородица (т.е. че тя е зачената непорочно подобно на Иисус Христос, т.е. Дева Мария, не е Еврейка) и догмата за върховенството и непогрешимостта на папата !

Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела, като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като Каритас, които помагат на бедните, старите и болните.
Римокатолическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на Западната цивилизация, вдъхновявайки изкуствата, културата и философията. През Средновековието тя замества Римската империя като обединяваща сила в Западна Европа и папството се ангажира активно в политиката. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054 година.

https://bg.wikipedia.org/

В западната църква (Католическата) с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда НЕ само от Бог Отец, но и от Бог Син !
Поправката се споменава за първи път в средата на 6 век от Исидор Севилски и дълго време не е била повод за разногласия между западната и източната Църква .
По-късно критиката от страна на православието обвинява Католицизма в субординация, в случая – принизяване на божественото достойнство на Светия Дух, от своя страна Ватикана отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син.
Във Филипяни 2:6 се казва, че Исус съблече одеждата на равенство с Бог само през времето на Своят земен живот. Библията ни учи, че Исус е един от Трите Отделни ЛИЧНИ същества, които са Божествени:  Бащата, Сина и Святият Дух са -  РАВНИ и Винаги са съществували ! 
Исус съществуваше преди физическото си раждане: Йоан 1:15; Лука 1:24-26; Йоан 1:1. Исус създаде ВСИЧКИ НЕЩА и следователно НЕ е създаден Йоан 1:3; Кол.1:16, 17; Евр.1:2, 10. Откр.5:13, 14 представя сцена на цялото създание, покланящо се на Исус като Бог.


Католицизъм в България:

Католическата църква в България има два обреда:
латински (западен) обред - две епархии:
Софийско-пловдивска епархия (на латински: Dioecesis Sophiae et Philippopolis) – епископ Георги Йовчев
катедрала: "Св. Лудвиг" в Пловдив, конкатедрала "Свети Йосиф" в София
Никополска епархия (на латински: Dioecesis Nicopolitanus) – епископ Петко Христов
катедрала: "Св. Павел от Кръста" в Русе
Източен обред - екзархат или униатски, обхващащ цялата страна със седалище София (на латински: Exarchatus Sofiae) – епископ Христо Пройков
Общите проблеми на вярата и на Българската католическа църква се решават от Епископска конференция, в която участват епископите, а неин председател е епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх. Генерален секретар е отец Сречко Римац, монах от Ордена на босите кармелити. В България конференцията носи името Междуритуална епископска конференция в България, заради изповядването на два различни обреда.

Латински (западен) обред

Големият историк на католиците Никола Милев говори за "три вероизповедни елемента", към които е насочена усърдно подетата тогава мисионерска работа на отците францисканци, дошли първи по тия места като постоянно действаща мисия съгласно общите постановления за разпространението на вярата от Тридентския събор (1545-1563 г.).

    В кръга на първия "вероизповеден елемент" той слага павликяните от Северозападна България в Чипровец, Копиловец, Железна и Клисура, наследници на саксонски колонисти - рудари, както и тия от дубровнишките колонии по големите градове из българските владения на Османската империя.
    В кръга на втория попадат павликяните по течението на река Осъм от Дунава до Стара планина и тия из Пловдивско.
    Накрая идело православното множество, но особени надежди нему не били възлагани; православните според мнението на тия първи мисионери били по-големи врагове на католиците и от мюсюлманите; а пък спрямо последните дори опитът за обръщането им в католицизма носел смъртна опасност.

Множество превратни исторически обстоятелства променили из основи завареното от първите папски мисионери състояние и съотношения на "елементите", но въпреки всичко павликяните остават през вековете основа на най-старата, най-голяма и устойчива общност на католиците от латински или западен обред в България; на тях е положена реално и носена във времето структурата на католическата църква от западен обред по българските земи до възникването също и на католическата църква от източен обред през 1860 г.

Обръщането на павликяните от Северна България в католицизма започва малко преди 1610 г., а на тези от Южна България от 1623 нататък и завършва за около 50 години и за едните, и за другите. В докладите на католическото духовенство в България от този период (1618-1680) се споменават поименно около 40 селища (включително и големите градове), имащи отношение към Ватикана. Католическата църква тук е силно изменчива - например в двете десетилетия след 1688 г. (Чипровското въстание) до края на същия век в докладите за Софийската архиепископия конкретно се упоменават като католически едва 8 селища, из които се срещали (и то не постоянно) 14 свещеници и монаси общо.

През 1643 г., по предложение на архиепископ Богдан, Конгрегацията създава Марцианополската архиепископия с постоянно седалище Доростол (Силистра).

През 1648 г. се приема за уместно да бъдат обособени те в отделна епархия и така се учредява Никополската католическа епархия, чиито първи епископ става Филип Станиславов. С това се възстановява древната Никополска епархия; средищният град, чието име приема новоучредената, е епископско средище от 5 век сл. Хр.

В областта Македония по това време съществува Скопската католическа епархия, обхващаща в диоцеза си още от средновековието саксонски колонисти и дубровничани; титуляри на тази епархия били назначавани много преди идването на Солинат в България. През 17 век обаче в нея не се виждат процесите на разширение на католицизма, наблюдавани в новоучредените епархии в Северна и Южна България. Църквата тук остава да се основава на паството, което съставя нейната общност и в предишните векове. В общия план на административните преобразования и разширението из българските земи на Католическата църква през 17 век, като става дума за Македония, трябва да се има предвид и учредяването към 1650 г. на Охридската католическа архиепископия начело с архиепископ Рафаил Левакович, родом от Хърватско. Тази архиепископия обаче не просъществувала дълго. През 1661 г. земите на архиепископията са отдадени под управлението на скопския архиепископ; тогава и останалият без епархия архиепископ Соимирович е назначен за управляващ Марцианополската, а малко по-късно, на Никополската епархия.

Чипровското разорение нанася тежък и трудно преодолим удар върху католическата църква по българските земи. Ако след въстанието до края на този век за по-голямата, Софийска епархия се споменават 14 духовници, в Никополската за това време са известни само двама. Едва през 1721 г. става възможно да бъде назначен дубровничанинът Марко Андрияши (Анреаши) за четвърти епископ на Никополската епархия. Поради назначението му за софийски архиепископ през 1725 г., на негово място е въздигнат в епископски сан през 1728 г. Никола Станиславович, братовчед на Филип Станиславов. Поради гонения от страна на турците през 1737 г. Станиславович (резиденцията на когото била в Крайова), заедно с 300 семейства от епархията, побягват в Банат, където през 1739 г. е назначен за Чанадски католически епископ със седалище в Темишвар (Тимишоара).

През тази 1751 г. Рим провожда за глава на епархията епископ Никола Пулиези с трима мисионери от конгрегацията на баптистините, основана в Рим през 1750 г. в чест на Св. Йоан Кръстител. С това се поставя началото на ново усилие за обновление дейността на католическите мисии в България и съживяване на вярата след погромите в края на предишното столетие. През 1767 г. монсеньор Пулиези е назначен за Дубровнишки епископ и на негово място идва Себастиан Канепа, от същия орден, ръкоположен за епископ в Цариград на 12 юни 1768 г., но този осми никополски епископ не успява да управлява дълго; починал от простуда в с. Ореш през януари следващата 1769 г.

Седем години след смъртта му епископската катедра стои незаета. През 1776 г. за Никополски епископ е ръкоположен Павел Гайдаджийски, наричан още Дуванлийски или Дуванлията по името на родното му село Дуванлий, Пловдивско. Първоначално епископът установява седалището си в Белене, после в Русе и накрая в Букурещ. Той е последният (девети) Никополски епископ францисканец, възпитаник на монашеското общество, положило традициите на Католическата църква в България. Францисканците наново подемат работата си в България в средата на 19 век, когато на духовната ревност на тяхното поделение - Обществото на отците капуцини - Рим поверява Южната Пловдивско-Софийска епархия.

Едва през 1838 г. местопребиваването на Никополския епископ се връща в България – в Белене (монсеньор Йосиф Молайони).

По време на управлението на тринадесетия Никополски владика Анджело Парси (след 1848 г.) католиците добиват право да строят църкви и в годините между 1852 и 1860 са въздигнати храмовете в Лъджене, Ореш и Белене, осветени от него самия. По силата на предписанията за религиозните свободи на Хатихумаюна от 1856 г. в Букурещ биват поръчани и първите камбани в епархията - две за село Белене и по една за Трънчовица и Лъджене. През 1857 г. епископът поръчва още две във Виена, които подарява на село Ореш.

В началото на 1883 г., по времето на папа Лъв XIII, Св. Седалище променя статута на Никополската епархия; отделя Влашко от юрисдикцията на Никополския владика и дава на тия земи статут на самостоятелна архиепископия. За първи Букурещки архиепископ е назначен дотогавашният Никополски владика монсеньор Паоли, а духовен глава на вече побраната само в политическите граници на княжеството Никополска епархия става монсеньор Иполит Луи Агосто. Монсеньор Агосто развива голяма дейност в следосвобожденска България: основава семинария в Русе; с негова помощ са построени църквите във Варна и в новосъздадените католически села Драгомирово, Бърдарски геран, Гостиля и Асеново; урежда католически гробища в Русе, където с негово съдействие е построена през 1890-1891 г. и катедралната църква. Починал в Белене на 3 декември 1893 г. на 55 годишна възраст.

На 21 май 1915 г. за Никополски епископ е ръкоположен в Рим Дамян Теелен, останал титуляр на Никополската епархия до смъртта си на 6 август 1946 г. и неговото управление е едно от най-плодотворните в историята на епархията.

За нов, двайсети апостолически администратор в Северна България след смъртта на епископ Теелен е избран отец д-р Евгений Босилков. Роденият през 1900 г. в с. Белене монсеньор Босилков е избран за владика на 27 август 1947 г. и от управлението на епископ Дуванлийски в края на XVIII и началото на XIX в. той е първият българин духовен глава на епархията. На 11 ноември 1952 г. епископ Босилков бил разстрелян по обвинение от комунистическата власт за участие в "шпионска католическа организация в България". На 15 март 1998 г. Католическата църква по съществуващия ред в нея провъзгласява монсеньор Босилков за блажен, прекланяйки се така пред мъченичеството му за вярата.

Другата католическа епархия (Софийската, или както започва да се нарича от началото на 18 век Софийско-Пловдивската) след Чипровските погроми има в общи линии следното развитие:

Едва през 1742 г. положението в епархията започва да се нормализира, когато като осми софийски владика е изпратен Никола Анджелли Радовани от Шкодра, Албания.

През 1759 г. настъпва важна промяна в статута на Южната епархия - тя добива статут на епископски викариат, един вид архиерейско наместничество. За дълбочината на промяната и лошите времена за католиците от Южната епархия през 18 в. може да се съди и по изнасянето на наместническото средище извън града Пловдив. Според избора на всеки владика то се установява в някое от околните католически села, най-често в Даваджово. Свидетелство за последователно ограничаваните позиции на Църквата от тия трудни времена е фактът, че за център на епархията от началото на 19 век се утвърдило село Калъчлий (Генерал Николаево).

С грижа за промяна на това положение през 1835 г. Рим поверил управлението на Южната епархия на отците лигуористи (или редемптористи от конгрегацията на Св. Алфонс Лигуори). Като знак за промените към добро през времето на пребиваването на събратята лигуористи (1836-1840) трябва да се приема и възвръщането на наместническото седалище в Пловдив. Под ръководството на отец Птачек започнала голямата реформа по въвеждането на грегорианския календар, на мястото на юлианския, който дотогава бил в употребление сред католическата общност в епархията. Ревностният управител успял да наложи да не се работи по празниците, въвел публичните религиозни шествия за големите църковни дни, подел упорита борба срещу лихварството, като лихварите заплашвал с тежки църковни наказания, непримирим бил срещу пиянството и мн. др.

На 26 март 1848 г. бил ръкоположен за владика Андреа Канова, родом от Гаресио при Ормеа, титулярен епископ на Крьона и с титла "Апостолически наместник Пловдивско-Софийски". За сполучливото му управление способствали освен неговите личностни качества и сравнително дългият срок на последователна работа в епархията, още и промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в Турция след Хатихумаюна от 1856 г. По негово време били въздигнати пловдивската катедрала "Св. Лудвик", църквите в с. Балтаджи, Даваджово, Селджиково, Хамбарли, Калъчли и др.; Католическата болница в Пловдив; той станал и основоположник на католическото просветно дело в епархията. По негова инициатива било уредено пребиваването на вицеконсули на Австрия, Франция, Великобритания и Русия в Пловдив; откриването на вицеконсулства на католическите велики сили тук довело престижът на католиците в района очевидно да нарасне.

Негов наследник, също капуцин, бил монсеньор Франческо Рейнауди (Франческо Доменико Рейнауди) от Виллафранка, Савоя, роден на 2 ноември 1808 г. Ръкоположен бил за владика през 1868 г. Управлението му на епархията съвпаднало с най-драматичните в новата българска история събития: монсеньор Рейнауди бил застъпник на въстаници пред властите през 1876 г.; през Руско-турската война организирал медицинска помощ на ранените руси, българи, турци и гърци. За човеколюбивата му дейност през войната бил награден от руския император с орден "Св. Ана". С поемането на епархията основал семинария и голямо сиропиталище, ръководено до средата на 20 век от българските сестри терциарки, дружеството на които също било основано от него. През 1882 г. основал прословутата католическа болница в Пловдив. През 1885 г., на 77 годишна възраст, се оттеглил на почивка в село Калъчлий и в знак на признание на делата му, папа Лъв XIII го въздигнал в сан архиепископ, титуляр на древната Ставрополска епархия.

Едва през 1916 г. софийският епископски престол, при все и викариатски, бил зает наново от българин. Монсеньор Пеев имал длъжността на Софийско-пловдивски апостолически наместник и бил титулярен Лирбски епископ. Той бил роден на 11 ноември 1873 г. в с. Балтаджий (Секирово, Пловдивско) и духовно възрастнал в традициите на обществото на отците капуцини. В епископски сан бил възведен на 2 март 1913 г.

Следващият апостолически наместник на Софийско-Пловдивския викариат бил епископ Иван Романов, титуляр на Призриана. И той бил роден в с. Балтаджий (Секирово) през 1878 г. Ръкополагането му за свещеник станало на 21 септември 1901 г. от епископ Менини. До 1905 г. бил помощник енорист при западно-католическата църква "Св. Йосиф" в София; после за една година поел същата служба в с. Селджиково (Калояново, Пловдивско). През лятото на 1906 г. бил назначен за капелан на княз Фердинанд, където служел, докато монархът не напуснал България. На 24 август 1923 г. папа Пий XI го назначил за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа Пий XII. На епископския викариатски престол в Пловдив той дошъл след 24 годишно служене на църквата извън отечеството си. Ръкополагането му се извършило в църквата, в която били първите му свещенодействия, софийската "Св. Йосиф", на 4 октомври 1942 г. Съдбата му, както и съдбата на повечето католически духовници в България след Втората световна война в условията на комунистическия режим, била трагична. През декември 1952 г. 74 годишният монсеньор Иван Романов бил осъден на 12 години затвор; непощаден от "методите" на следствието, епископът споделил мъченическата съдба на своя събрат, епископ Босилков, и починал на 12 февруари 1953 г.

Източен обред (Униатство)

В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX в. пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградския патриаршия стигат до идеята за уния с Рим. Сред основните подбудители на това дело е видният общественик Драган Цанков. Католическата църква от източен обред в България е един от резултатите на борбата на българския народ през XIX век за самостоятелна църква, национална екзархия и културна еманципация от Цариградската патриаршия. Част от българската интелигенция не може да се примири и като най-радикално средство за разрешаване на църковно-народния въпрос вижда приемането на върховенството на католическата църква в Рим.

Така се стига до 18/30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици се срещат с папския представител в Цариград, монсеньор Паоло Брунони и му връчват молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. Подписан е акт за присъединение към Ватикана, в който се формулират двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища "според началата и системите на едно учение народно". Към тях изрично се настоява и за запазване на съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата Порта за отделна религиозно-народна общност в рамките на Османската империя. След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. Униатското движение започва да печели позиции и в други селища, главно в Македония и Тракия. Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България, чието развитие до средата на XX век може да бъде представено в три периода.

Първият обхваща времето от началото до средата на 60-те години на XIX век. Центърът на събитията от това време са усилията да се отстои избрания път. Скоро след ръкоположението си Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и отпътува за Одеса на 6 юни 1861 г. заедно с Петко Славейков. [2] Оттам той се оттегля в православен манастир - Киевско-печорската лавра, където прекарва в уединение остатъка от живота си. Тези събития водят след себе си и първата тежка криза в историята на Католическата църква от източен обред в България, проявена в неудържимия отлив от унията на множеството от присъединилите се.

След поредица неуспешни опити да бъде въздигнат висш йерарх, с избора, и сетне с ръкополагането за епископ на 1 ноември 1865 г. на Рафаил Попов, кризата е преодоляна. За епископски център се определя Одрин, началото на управлението на монсеньор Попов може да бъде прието за втори период от историята на Католическата църква от източен обред, който продължава до войните - Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). В това време е постигнат разрив с мирските, политическите подбуди за присъединението на българите към Рим и се полагат същинските основи на Католическа църква от източен обред в България.

Берлинският договор (1878) не засяга източно-католическото население, останало в своята цялост главно в етническите земи на българите в границите на Турция. Но ръководството на духовните дела от един център вече е неефективно поради разстоянията и несигурните пътища в империята. Налага се през 1883 г. Македония и Тракия да бъдат разделени на две отделни в административното си управление църковни области с отделни епархии и епископи, а за представителството на Католическа църква от източен обред в Цариград Рим предвижда и архиепископ. За архиепископ със седалище в Цариград е назначен наследилият епископския престол на монсеньор Попов, монсеньор Нил Изворов. За Тракия и България, със седалище в Одрин, като титулярен Хевронски епископ и апостолически наместник е назначен монсеньор Михаил Петков, а за апостолически наместник на Македония - монсеньор Лазар Младенов със седалище в Солун. Назначените епископи на Тракия и Македония са първите католически владици с католическо богословско образование и възпитание.

Войните и непосредствено следвоенните години са време на тежки изпитания и затова те бележат началото на трети период от историята на Католическата църква от източен обред, който свършва с края на Втората световна война и установяването на комунистическия режим в България. Източно-католическата църква е изправена пред ново устрояване, което променя изцяло насоките на дотогавашното ѝ развитие.

Кризата в Католическата църква от източен обред идва като следствие на войните - бежанците българокатолици от Тракия и Македония се разпръсват сред православното население в България. Тежки затруднения възникнат от уреждането на юридическия статут на Католическата църква от източен обред в пределите и според законите на българската държава, уреждането на пространството на нейния диоцез, статутът на нейното духовенство и българското му поданство, законоположенията за въздигане на източно-католическите храмове и пр.

Основна заслуга за стабилизирането и устрояването на църквата в пределите на българската държава и преодоляването на кризата имат усилията на българското източнокатолическо духовенство, както и помощта на Рим. През 1921 г. като пратеник на Източната конгрегация архиепископ Исая Пападопулос подпомага подетото административно преустройство в новите условия, според което трите епархии от Турция - Цариградска, Одринска и Солунска - се закриват и се образува една със седалище в София. С негова помощ и с помощта на папа Бенедикт XV през 1922 г. започва изграждането на софийската източно-католическа църква "Успение Богородично" и енорийския дом като интеграционен център на униатите в България.

На 25 април 1925 г., десет дни след атентата в църквата "Св. Неделя", като апостолически делегат в България пристига монсеньор Джузепе Анджело Ронкали, бъдещият "български" папа Йоан XXIII - личност, с чието име, усилия и дейност се свързва преодоляването на тежката криза, най-вече с помощта по избора на авторитетен и обединяващ католиците от източен обред духовен глава.

Начело на униатската църква е възведен монсеньор Кирил Куртев, едно от най-ярките имена в нейната история за времето на цялостното й съществуване. Епископ Куртев е роден на 18 юли 1891 г. в с. Дрипчево, (Свиленградско). На 5 декември 1926 г. в Рим той е ръкоположен за титулярен Бриулитански епископ и апостолически екзарх на католиците от източен обред в България. Много важно за разбиране на неговото място в тази история и новия етап от историята на униатската църква е първото му епископско послание от април 1927 г.

Комунистическият режим поставя рязка граница в историята на католическата църква в България. През 1952 г. срещу повече от 40 души, сред които висшето духовенство и свещеничеството на католиците от двата обреда, е организиран съдебен процес по обвинение в участие в "шпионска и заговорническа католическа организация". Процесът завършва с четири смъртни и множество други присъди с големи срокове затвор и с пълна конфискация на имуществото на католическата църква с Указ № 88 на президиума на нс от 1953 г.

След падането на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г. цялото недвижимо имущество на католическата църква в България е възстановено със специален Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на президиума на нс от 1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна република България..........

[Шишман]

В  самата Италия не са уважавани . Ето какво са направили: става дума за това , какво притежава тази църква.

______________________________________________

[Шишман]

ВИРУСА И ПАПАТА.
Тия дни нещо кашляше та май го удари короната, ама не в дробовете, а в главата.
___________________
Днес призова, ама тон на заповед да спрели всички войни по света заради вируса ! Как и го представя това не знам ?
Стрелят се терористите в Сирия и изведнъж главният терорист вика - спирайте войната и тероризма, понеже папата така каза вчера по новините. А другите отговарят - е ние сме ислямисти-мюсюлмани, ама щом папата го е наредил , то веднага спираме.
Пополизма и простотията на Ватикана минава всякакви граници и влиза в сферата на........психиатричните състояния.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Еленков "Католическата църква и католиците в България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7431

...а също и неговата книга "Католическата църква от източен обряд в България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1045

[Шишман]

Ами снимката говори , сама по себе си добре за тая религия.На едни  мие краката-на други ги ближе, на трети и *** ще направи !

[Шишман]

В Италия наричат папата - раздавача на шамари.
Папата отдавна не е бил шамари и не е целувал , крака на африканци. Какво му става ?

[Hatshepsut]

Бърдарски геран - Света литургия - 18.09.2021 г.

[Hatshepsut]

Смазващи разкрития за сексуални издевателства: какво е знаел германският папа


Бенедикт ХVI: през 2005 година германският кардинал Йозеф Ратцингер бе избран за папа

Кой е направил тези извращения възможни, кой ги е укривал, кой ги е премълчавал и игнорирал? И какво е знаел германският папа? В Германия през седмицата бяха огласени 1900 страници смазващи разкрития за издевателствата в църквата, разказва "Дойче веле".

Фактите, извадени на повърхността, са направо смазващи. Адвокатите, участвали в разследването на сексуалните посегателства над малолетни в католическата епархия на Мюнхен-Фрайзинг, разкриват образа на една бездушна църква - немилостива към жертвите, но снизходителна към извършителите. Най-малко 497 деца и младежи са станали жертва на сексуални посегателства и издевателства между 1945 и 2019 година.


1900 страници "равносметка на ужасите"

Почти 60% от тези близо 500 жертви са били тогава на възраст между 8 и 14 години. Повечето от деянията са били извършени през 60-те и 70-те години, като голям брой от обвиненията са станали известни чак след 2015 година, когато редица жертви проговориха за преживяното.

Като извършители са идентифицирани 235 души - католически свещеници, дякони, църковни служители. И това са само случаите, за които са намерени данни в архивите на Мюнхенската епархия. Експертите са убедени, че действителният брой на жертвите е значително по-голям. Затова е ясно, че изнесените сега числа не разкриват цялата истина.

Всъщност проведените разследвания се концентрират не толкова над конкретните числа. Те разкриват най-вече друго - че е ставало дума за истинска система. Кой е направил тези извращения възможни, кой ги е укривал, кой ги е премълчавал и игнорирал?

Мюнхенската адвокатска кантора, която е проучила всички налични данни за сексуалните посегателства над малолетни в католическата епархия на Мюнхен-Фрайзинг, представи своя заключителен доклад - 1900 страници, които показват "равносметка на ужасите". Един от адвокатите използва точно този израз, при това няколко пъти. Дебелите томове, в които се съдържат разследванията, разкриват нови измерения на злото. Разкриват и спешната нужда от допълнителни проучвания за случилото се в миналото.

Общо шестима архиепископи са били начело на епархията в Мюнхен от 1952 година насам. Всички те са били повишени в сан на кардинал. И всички те, без изключение, носят различни степени на вина по отношение на извършените сексуални посегателства над малолетни - предимно защото са прикривали виновните. Трима от тези архиепископи са още сред живите. А единият е дори бивш папа.

Общо пет години, от 1977 до 1982, Мюнхенската епархия се оглавява от архиепископ Йозеф Ратцингер, който по-късно прави кариера в Рим, а през 2005 година е избран за папа под името Бенедикт ХVI. Но и той е сред отговорните лица, които отказват да поемат отговорност за случилото се. Бившият папа многословно обяснява на какво се дължат пропуските, за които го обвиняват по четири от известните случаи, но отхвърля всякаква лична вина. Твърди дори, че не е участвал в определени съвещания, макар че протоколите от тях ясно посочват името му сред присъстващите.


Една-единствена дума

Ратцингер се опитва да се измъкне и с друг трик - прави разлика между извършителите в зависимост от това дали действията им са били в качеството им на свещеници или като частни лица. Сякаш подобно разграничаване може да промени трагичната съдба на жертвите.

С подобни опити за измъкване Йозеф Ратцингер показва повече от ясно, че си остава загрижен на първо място за доброто име на Католическата църква като институция, а в крайна сметка и за собствения си имидж. Този имидж обаче е вече сериозно увреден. А всичко можеше да бъде много по-просто. Щеше да е достатъчна една-единствена дума: Съжалявам.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/01/23/4305498_smazvashti_razkritiia_za_seksualni_izdevatelstva_kakvo/

[Hatshepsut]

122 години от рождението на блажени Босилков, убит зверски от комунистите

Днес се навършват 121 години от рождението на епископ Евгений Босилков - български католически духовник. Убит зверски от комунистите на 11 ноември 1952 година, на 15 март 1998 папа Йоан Павел Втори го обява за блажен заедно с още трима католически свещеници - отец Йосафат Шишков, отец Павел Джидров и отец Камен Вичев.

Евгений Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене. Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но скоро я напуска заради започналата Първа световна война.

През военните години следва в съседна Холандия. В 1919 се завръща в Белгия заради задължителното едногодишно послушничество (новициат), когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.

Следват курсове по философски и богословски науки е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник през 1926.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. От 1929 да 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 става доктор на източно-църковните науки, а три години по-късно е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат.

След 9 септември 1944 г. Босилков се сближава с представителя на Ватикана в България. Когато епархийският архиерей Дамян Теелен умира през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Но скоро след идването на съветската армия католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на "провинението", той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г., който завършва с осъдителни присъди.

В пълно затъмнение за обществото смъртната присъда на епископ Босилков и още четирима католически свещеници е изпълнена на 11 ноември 1952 година. Неизвестно остава и мястото, където те са погребани.

На 15 март 1998 г. Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква лично от папа Йоан Павел II. Точно в 12 часа Светият Отец благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Той произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

https://faktor.bg/bg/articles/122-godini-ot-rozhdenieto-na-blazheni-bosilkov-ubit-zverski-ot-komunistite

[Hatshepsut]

Бившият папа Бенедикт XVI почина

Бившият папа Бенедикт XVI почина в събота в манастира Mater Ecclesiae във Ватикана, съобщи говорител на Светия престол, цитиран от "Ройтерс".

"Със скръб ви съобщавам, че почетният папа Бенедикт XVI почина днес в 9:34 ч. в манастира Mater Ecclesiae във Ватикана. Допълнителна информация ще бъде предоставена възможно най-скоро", каза говорителят в писмено изявление.

Преди няколко дена папа Франциск съобщи, че той е много болен и призова вярващите да се молят за него.

95-годишният Бенедикт беше първият папа от 600 години насам, който абдикира, оставяйки след себе си една католическа църква, разтърсвана от скандали за сексуално насилие, затънала в лошо управление и поляризирана между консерватори и прогресисти, отбелязва "Ройтерс".

Бенедикт, първият германски папа от 1000 години, имаше добри отношения със своя наследник, папа Франциск, но продължаващото му присъствие във Ватикана, след като се оттегли през 2013 г., допълнително поляризира Църквата идеологически.

Консерваторите, разтревожени от прогресивните действия на Франциск, гледаха на Бенедикт като на пазител на традицията. Няколко пъти той трябваше да каже на почитателите си чрез посетители: "Има един папа и това е Франциск".

Бенедикт беше по собствено признание слаб лидер, който се бореше да се наложи на непрозрачната ватиканска бюрокрация и се препъваше от криза в криза по време на осемгодишното си управление.

Бенедикт многократно се извини за неуспеха на Църквата да изкорени сексуалното насилие над деца от духовници и въпреки че той беше първият папа, който предприе сериозни действия срещу насилието, усилията му не успяха да спрат бързия спад в посещаемостта на църквите на Запад, особено в Европа.

През 2022 г. независим доклад в родната му Германия твърди, че Бенедикт не е предприел действия в четири случая на злоупотреба, когато е бил архиепископ на Мюнхен между 1977-1982 г.

Разтърсен от доклада, той призна в емоционално лично писмо, че са допуснати грешки и поиска прошка. Неговите адвокати твърдят в подробно опровержение, че той не е пряко виновен.

Бенедикт ще бъде най-добре запомнен с това, че шокира света на 11 февруари 2013 г., когато той обяви на латински, че абдикира, казвайки на кардиналите, че е твърде стар и немощен, за да ръководи институция с повече от 1.3 милиарда членове.
"Имаше моменти на радост и светлина, но също и моменти, които не бяха лесни... Имаше моменти... когато моретата бяха бурни и вятърът духаше срещу нас и изглеждаше сякаш Господ спи", каза Бенедикт на последната си генерална аудиенция, събрала повече от 150 хил. души.

Седалището в "Свети Петър" беше обявено за вакантно на 28 февруари 2013 г., когато Бенедикт се настани в папската лятна резиденция южно от Рим, а кардинали от цял свят се събраха във Ватикана, за да изберат негов приемник.


Почетен папа

Преди официално да се оттегли, Бенедикт и неговите помощници едностранно избраха титлата "почетен папа" и решиха, че той ще продължи да носи бяло расо, макар и леко модифицирано.

Някои в Църквата се възпротивиха, като казаха, че той е оставил вързани ръце на наследника си. Те казаха, че е трябвало да се върне като кардинал или свещеник, облечен в червено или черно.

След избирането на папа Франциск на 13 март Бенедикт се премества в преустроен манастир на територията на Ватикана, за да прекара последните си години в молитва, четене, свирене на пиано и приемане на приятели.
Той рядко се появяваше публично, обикновено за големи църковни церемонии, въпреки че направи емоционално посещение през юни 2020 г. на болния си по-голям брат, свещеник, в Бавария. Той умира малко след това, на 96 години.
Въпреки че каза, че ще остане "скрит от света", Бенедикт не изпълни това обещание и след пенсиониране понякога предизвикваше противоречия и объркване чрез своите писания.

В есе за църковно списание в Германия през 2019 г. той обвини за кризата, свързана със злоупотреби с деца от страна на свещеници, ефекта от сексуалната революция от 60-те години на миналия век, това, което той нарече хомосексуални клики в семинариите и общ срив на морала.



Объркването около ролята на Бенедикт достигна връх през януари 2020 г. заради степента на участието му в книга, написана от консервативен кардинал, в която някои видяха опит да се повлияе на документ, който папа Франциск подготвяше.

В крайна сметка Франциск освободи архиепископ Георг Гансвайн, секретар на Бенедикт, от висш пост във Ватикана. Ролята на Гансвайн като посредник между Бенедикт и кардинала беше неясна, като мнозина вярваха, че той е подвел Бенедикт, кардинала или и двамата.

Епизодът предизвика призиви от страна на някои служители на Ватикана за ясни правила за статута на всеки бъдещ папа, който абдикира.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/12/31/4433616_bivshiiat_papa_benedikt_xvi_pochina/

[Panzerfaust]

Бог да го прости! Опита се да стопира процесите на неолиберализация на Католическата църква, но беше предаден отвътре, според мен точно от мощното хомосексуално лоби.

[Hatshepsut]

Разкрития за сексуални посегателства срещу деца в португалската католическа църква

Най-малко 4815 деца са били сексуално малтретирани от представители на португалската католическа църква - предимно свещеници - през последните 70 години, се казва в доклад на комисията, разследваща проблема, като се добавя, че констатациите са върхът на айсберга, предава Ройтерс.

"(Искаме) да отдадем искрена почит на онези, които са станали жертви на малтретиране в детството си и са се осмелили да нарушат мълчанието", каза детският психиатър Педро Щрехт, който ръководи комисията. "Те са много повече от статистика."

Щрехт каза, че тези 4815 случая са "абсолютният минимум" на жертвите на сексуално насилие от представители на духовенството в Португалия от 1950 г. насам.

Повечето извършители (77%) са свещеници, а повечето от жертвите са от мъжки пол, каза Щрехт, добавяйки, че те са били малтретирани в католически училища, църкви, домове на свещеници, изповедални, наред с други места.

По-голямата част от сексуалните посегателства са извършени, когато децата са били на възраст 10-14 години, като най-малката жертва е едва на две години.

Епископ Жозе Орнелас Карвальо, ръководител на Епископската конференция на Португалия и епископ Лейрия-Фатима, присъства на представянето на окончателния доклад и се очаква да го коментира по-късно. По-рано Църквата заяви, че е готова да "вземе подходящи мерки".

Отец Ханс Цьолнер, служител на Ватикана, който отговаря за разследването на случаите на сексуално насилие над деца, също присъства на събитието в Лисабон. Той каза, че е важно "да продължим да изслушваме жертвите, защото това няма да е краят".

"Ще има още жертви, които ще излязат", каза той и добави, че сега е отговорност на Епископската конференция на Португалия да информира Ватикана за доклада. "Ние (Църквата) трябва да...(погледнем) в миналото."

Португалската католическа църква беше разтърсена миналата година от случаи на предполагаемо прикриване на сексуално насилие, включително от епископи, които остават активни в църковните роли. Комисията каза, че подготвя списък с обвинени свещеници, които все още работят.

Португалската комисия започна своята работа през януари 2022 г., след като доклад във Франция разкри, че около 3000 свещеници и религиозни служители са малтретирали сексуално над 200 000 деца.

Оплакванията за злоупотреба идват от хора с различен произход, от всички региони на страната, а също и от португалски граждани, живеещи в други страни в Европа, Африка и Америка.

Комисията е разговаряла с над 500 жертви, анализирала е исторически църковни документи и е интервюирала епископи и други представители на духовенството.

Показанията на общо 25 души, изслушани от комисията, са изпратени на прокуратурата за разследване, тъй като всички останали са извършени преди повече от 20 години и по тях вече не могат да бъдат образувани съдебни производства.

Комисията каза, че законът трябва да бъде променен, така че да може да се започне съдебно производство за престъпления, извършени преди 30 години.

Комисията, която твърди, че е независима, е финансирана от Католическата църква. Попитан от Ройтерс през декември 2021 г. дали това може да е заплаха за независимостта на комисията, Щрехт каза, че той ще бъде първият, който ще излезе и ще се оплаче, ако църквата се намеси в работата му.

https://news.bg/int-politics/razkritiya-za-seksualni-posegatelstva-sreshtu-detsa-v-portugalskata-katolicheska-tsarkva.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Светлозар Елдъров "Католиците в България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7794

[Hatshepsut]

Католическата църква след смъртта на папата

Почина папа Франциск

По-малко от денонощие след обявяването на смъртта му, Ватиканът съобщи, че тялото на Франциск е било положено в ковчег в личната му резиденция в 21 часа българско време. Този ритуал се счита за формалното потвърждение, че Римокатолическата църква няма глава. Церемонията беше ръководена от камердинера на папата, който понастоящем е ирландско-американският кардинал Кевин Фарел.


Католическата църква след смъртта на папата

Именно Фарел и екип от трима помагащи кардинали ще изпълняват официалните задължения на глава на католическата църква. Той има и отговорността да унищожи пръстена на папата и оловния печат за официални документи, за да не могат да бъдат използвани от никой друг.

Периодът на траурните ритуали обикновено трае 9 дни. Според църковните правила преместването на тялото в базиликата ,,Свети Петър" и погребението трябва да започнат между четвъртия и шестия ден след смъртта на папата.

Кой може да бъде следващият папа? Кардиналите, които могат да наследят Франциск

След като новината за кончината на папа Франциск обиколи света, в сенките на Сикстинската капела започва да се оформя нещо ново — очакването на бъдещия духовен водач. В дните, когато камбаните на Рим бият в памет, погледите на милиони вече са насочени към възможните приемници на Светия престол. Сред тях има познати лица — харизматични, противоречиви, прогресивни. Кой ще облече бялата дреха? Кой ще излезе пред света с думите ,,Habemus Papam"?

Кой може да е следващият папа, пише Independent.

Здравето на папа Франциск рязко се влоши, след като 88-годишния понтифик бе диагностициран с ,,двустранна пневмония" - дълго време бе съобщавано, че състоянието му ,,продължава да представлява сложна картина". След дълго лечение в болница той бе изписан, но публичните му прояви му бяха рядкост.

Лъч надежда донесе изненадващата поява на папа Франциск, който се включи във Великденските тържества на площад ,,Свети Петър" във Ватикана, където хиляди вярващи се събраха за празничната литургия.

След смъртта на папата или в редки случаи на оставка, като например при папа Бенедикт XVI, Ватиканът свиква папски конклав, на който колегията на кардиналите се събира, за да избере следващия глава на Църквата.

Според правилата на конклава от 22 януари 2025 г. от 252 кардинали има 138 избиратели. Само тези, които са на възраст под 80 години, могат да участват в тайното гласуване в Сикстинската капела.

Четири кръга на гласуване ще се провеждат всеки ден, докато един кандидат не получи основните две трети от гласовете, в процес, който обикновено продължава от 15 до 20 дни, според уебсайта на Конференцията на католическите епископи на САЩ.

Вече има редица известни кардинали, чиито имена са предложени за заемане на ролята. През 2020 г. Едуард Пентин издаде авторитетна книга по темата, озаглавена: Следващият папа: Водещите кардинали-кандидати.

Кардинал Пиетро Паролин

Като държавен секретар на Ватикана от 2013 г. насам, 70-годишният Паролин, родом от Венето, е най-високопоставеният кардинал в избирателния конклав.

Вместо да се придържа към ,,леви" или ,,десни" политически пристрастия, Паролин отдавна е смятан за разумна умерена фигура в църквата.

Съвсем наскоро Паролин даде интервю за италианския вестник L'Eco di Bergamo, в което коментира редица геополитически въпроси.

Той каза: ,,Всеки може да допринесе за мира, но решенията никога не трябва да се търсят чрез едностранно налагане, което рискува да потъпче правата на цели народи, защото в противен случай никога няма да има справедлив и траен мир."

Кардинал Петер Ердьо

Като бивш председател на Съвета на епископските конференции на Европа, кардинал Ердьо е известен с това, че е благочестив марианец, което означава, че посвещава практиките си на Мария, майката на Исус.

72-годишният унгарец е известен с това, че е по-консервативен в църквата и се противопоставя на практиката разведени или повторно женени католици да получават Свето причастие поради убеждението си за неразтрогваемостта на брака.

Той също така е сравнявал приемането на бежанци с трафика на хора. Ердьо е произведен в кардинал през 2003 г. от папа Йоан Павел II.

Кардинал Луис Антонио Тагле

Като седмият филипинец, станал кардинал, Тагле ще бъде първият азиатски папа. Понастоящем 67-годишният Тагел е пропрефект на секцията за първа евангелизация към дикастерията за евангелизация, като е произведен в кардиналски сан от папа Бенедикт XVI.

Обикновено той демонстрира по-лява политика, подобно на папа Франциск, след като критикува отношението и езика на църквата към гейовете, неженените майки и разведените или повторно женените католици.

През 2015 г. той заяви: ,,В миналото тежките думи, които се използваха по отношение на гейовете, разведените и разделените хора, неженените майки и т.н., бяха доста сурови. Много хора, които са принадлежали към тези групи, са били заклеймявани и това е довело до изолирането им от по-широкото общество".

Кардинал Матео Дзупи

Смятан за любимец на папа Франциск, кардинал Дзупи е председател на Епископската конференция на Италия от май 2022 г.

69-годишният кардинал беше произведен в кардиналски сан от Франциск през 2019 г. и оттогава е изпращан на редица световни пътувания. Той отиде на мирна мисия в Украйна, където се срещна с президента Володимир Зеленски, но не и с руския президент Владимир Путин, и отиде в САЩ, за да се срещне с тогавашния президент Джо Байдън.

Преди да стане кардинал, Дзупи споделяше по-положителните си възгледи за ЛГБТК общността, тъй като написа есе в книгата на Джеймс Мартин от 2018 г. ,,Building a Bridge, Un ponte da costruire", че е ,,полезно да се насърчи диалогът, както и взаимното познаване и разбиране" за нов пастирски подход с ,,нашите ЛГБТ братя и сестри".

Кардинал Реймънд Лео Бърк

Роденият в Уисконсин кардинал Бърк, смятан от критиците за откровен традиционалист, е произведен в кардиналски сан от папа Бенедикт XVI през 2010 г.

Той публично се сблъска с по-либералните философии на папа Франциск, особено по отношение на желанието му да позволи на разведени и повторно сключили брак двойки да получават Евхаристия. Той също така нарече ,,неприемливи" новите формулировки на църквата относно изкуствената контрацепция, гражданските бракове и гейовете.

Преди това той заяви, че католическите политици, които подкрепят легализираните аборти, като например г-н Байдън, не трябва да получават Евхаристия.

https://www.vesti.bg/sviat/sledvashtiiat-papa-koi-sa-favoritite-za-naslednik-na-papa-francisk-6226554

https://nova.bg/

[Panzerfaust]

Все си мисля, че следващият папа също няма да бъде от Европа. Това си е политика да се приобщават католиците извън Европа, защото във всички неевропейски страни католицизмът губи паство в полза на различни протестантски деноминации. Папа Франциск си беше убеден левичар и направо комунист. Новият вероятно ще е нещо подобно - Ватиканът става все по-либерален и се отдалечава от корените.

[Hatshepsut]

Американецът Робърт Превост - новият папа

Новият папа е Робърт Превост от САЩ - първият американски понтифик в историята. Той е избрал името Лъв ХIV. В първите си думи като наследник на папа Франциск, изречени от балкона на базиликата ,,Свети Петър", 69-годишният Лъв, каза: ,,Мир вам!" и отправи послание за мир, диалог и евангелизация на църквата.

Лъв XIV носеше традиционната червена папска наметка, която Франциск отказа да облече при избирането си през 2013 г. Обърна се към тълпата на италиански и испански, но не и на английски.

Папа Лъв XIV очерта своята визия за Католическата църква - която ,,изгражда мостове" и участва в диалог.

,,Нека мирът да бъде сред всички вас. Мир вам! Мир, който обезоръжава, който идва от Господ, който обича всички без никакви условия. Господ Ви обича, Господ обича всички вас. Обединени ръка за ръка с Господ вървим напред. Светът има нужда от неговата светлина. Стройте мостове чрез диалог. Благодаря на папа Франциск. Благодаря и на всички братя кардинали, които ме избраха". С тези думи новоизбраният папа Лъв ХІV се обърна към събралите се на площад  ,,Свети Петър". Именно заради тях той вече беше наречен Папата на мира.

Новият папа е Робърт Превост от САЩ, първият американски понтифик в историята.

След часове на напрегнато очакване и пет кръга на гласуване - конклавът избра новия папа.  Бял дим се издигна над Сикстинската капела, което означава, че Римокатолическата църква вече има нов водач. Камбаните на базиликата ,,Свети Петър" звъняха, за да известят новината.

Кой е Робърт Превост

Кардинал Робърт Франсис Превост, префект на Дикастерията за епископите и почетен архиепископ на Чиклайо, е роден на 14 септември 1955 г. в Чикаго, щата Илинойс, САЩ. През 1977 г. постъпва в новициата (началния етап от монашеския живот) на Ордена на свети Августин в Сейнт Луис. На 29 август 1981 г. полага тържествени монашески обети. Учи в Католическия теологичен съюз в Чикаго, където получава диплома по богословие.

На 27-годишна възраст орденът го изпраща в Рим, за да изучава канонично право в Папския университет ,,Свети Тома Аквински" (Ангеликум). Ръкоположен е за свещеник на 19 юни 1982 г. През 1984 г. получава лиценциат (напреднала степен) по канонично право, след което е изпратен в мисия в Чулукана, Пиура, Перу (1985–1986).

През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема: ,,Ролята на местния приор в Ордена на свети Августин". Същата година е избран за отговорник по призванията и мисиите в провинцията на ордена в Олимпия Фийлдс, Илинойс. През 1988 г. е изпратен в мисионерската област Трухильо като директор на проект за обучение на бъдещи августинци в районите Чулукана, Икитос и Апуримак. Там е бил приор (1988–1992), отговорник по формацията (1988–1998) и преподавател на вече приели обетите (1992–1998). В архидиоцеза Трухильо служи като съдебен викарий (1989–1998) и преподавател по канонично, патристично и морално право в голямата семинария ,,Сан Карлос и Сан Марсело".

През 1999 г. е избран за провинциален приор на провинцията ,,Майка на Добрия Съвет" в Чикаго. След две и половина години е избран за генерален приор на ордена – пост, който му е поверен отново през 2007 г.

През октомври 2013 г. се връща в Чикаго като преподавател и помощник-провинциал. На 3 ноември 2014 г. папа Франциск го назначава за апостолически администратор на епархията Чиклайо, Перу, като го издига в епископски сан и му възлага титулярната епархия Суфар. На 7 ноември поема официално ръководството на епархията в присъствието на апостолическия нунций Джеймс Патрик Грийн. На 12 декември, в деня на Дева Мария от Гуадалупе, е ръкоположен за епископ в катедралата на своята епархия. От 26 ноември 2015 г. е епископ на Чиклайо.

През март 2018 г. става втори вицепрезидент на Перуанската епископска конференция. Папа Франциск го назначава за член на Конгрегацията за духовенството през 2019 г., а през 2020 г. и за член на Конгрегацията за епископите.

На 15 април 2020 г. папата го назначава за апостолически администратор на епархията Калао.

Преди две години папа Франциск избра Превост да замени Марк Уеллет като префект на ватиканския Дикастерий за епископите, като му повери задачата да избере следващото поколение епископи.

Периодът му като архиепископ в Перу е помрачен от обвинения в прикриване на твърдения за сексуално насилие, които са отречени от неговата епархия.

Какво се случва след белия дим

Между излизането на белия дим от комина над Сикстинската капела и появяването на папата на балкона измина близо час. Това е времето, в което избраният за папа се подготвя да се появи пред света и прекарва част от времето в така наречената ,,стая на плача". Това е място, в което той облича папските одежди и има време да остане сам, за да овладее емоциите след избора и доверието, гласувано му от кардиналите.

https://nova.bg/