История на Франция

[Hatshepsut]

Национално знаме на Франция

Националното знаме на Франция (на френски: drapeau tricolore или drapeau bleu-blanc-rouge, drapeau français, по-рядко le tricolore, на военен жаргон – les couleurs) е националната емблема на страната и се състои от три еднакви по ширина вертикални цветни полета – синьо (до дръжката), бяло и червено (в свободния край). В периода 1956-2021 г. страната използва по-светла версия на знамето, показано долу, преди президента Еманюел Макрон да го върне в стария вариант с по-затъмнени цветове. Според него, затъмнената версия се отличава със знамето на Европейския съюз и показва Френската Революция.

Цветове и размери

Според чл. 2 на конституцията на Франция от 1958 г. националната емблема на Франция е трицветно знаме (синьо, бяло и червено).

Размерите на знамето са в отношение 2:3 (т.е дължината е с 50% по-голяма от височината) и се състои от три еднакви вертикални зони. Въпреки че не съществува закон, който да определя официално нюансите на цветовете, прието е синьото и червеното да бъдат: „Reflex Blue“ и „Red 032“ по скалата на Пантон, или RGB (0.85.164) и (239.65.53), или CMYK (100.70.0.5) и (0.90.86.0).

История

Актуалното национално знаме на Франция се появява по времето на Френската революция, като обединява цвета на краля (бяло) с цветовете на Париж (синьо и червено). В първите дни на революцията цветовете се носят под формата на кокарда. Използването им във формата на знаме се приема със закон на 15 февруари 1794 г., чрез който се цели да се избегнат недоразуменията във флота, тъй като по това време в нея все още се използва старото кралско знаме.

Знаме на Кралство Франция 14-16 век


Кралското знаме с цветове на лилия на династията на Бурбоните


Знаме на Франция при реставрацията на Бурбоните (1814-1830)


Знаме на Франция по време на Юлската монархия (1830-1848)


Знаме на Франция (1974-2020)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Франция

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Франции

[Hatshepsut]

Емблема на Франция

Франция няма герб. Настоящата емблема на страната датира от 1953 година и няма никакъв правен статут като официален символ на Френската република. За първи път се появява на френските паспорти през 1912 година и се използва от френското външно министерство за дипломатическа употреба. През 1953 година ООН се обръща към Франция с молба да изпрати свой герб, който да бъде поставен между гербовете на останалите страни членки. Тъй като страната няма официално приет герб се свиква специална комисия, която взема решение сегашният вариант на националната емблема от 1912 година да бъде изпратен в ООН като „герб на Франция“. И в този случай на националната емблема не ѝ е придаден никакъв официален статут.

Настоящият национален символ на Франция представлява емблема, а не герб, тъй като не следва хералдическите правила. Причината за това е, че хералдиката във Франция все още е смятана за наука за аристократична символика, свързана със стария монархически режим от времето преди Великата Френска революция. 

Символика

На щит с лъвова глава е изписан монограма RF, който е акроним за Френска република (на френски: République Française).
Маслиновата клонка символизира мира.
Дъбовата клонка символизира дълговечност.
Фасциите символизират справедливостта (според древноримската традиция, а не според фашизма). 

История

Герб на Кралство Франция до 1376г.


Герб на Франция (1376-1469)


Герб на Франция (1469-1515)


Герб на Франция (1515-1578)


Герб на Франция (1578-1589)


Герб на Франция (1589-1792)


Емблема на Франция. Първа република (1792-1804)


Герб на Франция. Първа империя (1804-1815)


Герб на Франция. Реставрация на Бурбоните (1815-1830)


Герб на Франция. Юлска монархия (1830-1831)


Герб на Франция. Юлска монархия (1831-1848)


Държавен печат на Франция. Втора република (1848-1852)


Герб на Франция. Втора империя (1852-1870)


Герб на Франция. Трета република (1870-1940)


Емблема на Франция. Режим Виши (1940-1944)


Емблема на Франция. Четвърта и Пета република (от 1946г.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Емблема на Франция

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эмблема_Франции

[Panzerfaust]

Републиканска Франция избира фасциите за символ и не са се отказали от тях дори и след дискредитирането на фашизма след Втората световна война. За сравнение свастиката днес е практически стигматизирана (освен в някои изолирани азиатски култури), а е древен символ на почти всички стари цивилизации.

[Hatshepsut]

Химн на Франция

„Марсилезата“ (на френски: La Marseillaise) е националният химн на Република Франция.

История

Написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след като Франция обявява война на Австрия и започва войната на първата коалиция. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin) и е посветена на рейнската армия (Armée du Rhin), една от основните революционни армии на военния театър в Рейнланд от 1791 до 1795 г.

Руже дьо Лил изпълнява Марсилезата за първи път
Картина от Й. Пилс

Песента прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, отиващи на фронта, и оттам произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето на Френската революция, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я провъзгласява за национален химн.

Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.

Днес национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на „Интернационала“, написани през 1870 г. от Йожен Потие, първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна (1871) с тази мелодия „Интернационалът“ е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на „Интернационала“.

Тъй като много хора с лява ориентация по света, особено анархистите, черпят вдъхновение от Комуната, „Марсилезата“ става интернационален символ на лявата политическа ориентация. Неин превод, формулиран като руско-френски химн се появява в пресата на Одеса през 1891 г. В Чикаго мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки „Марсилезата“. През 1917 г., след падането на царисткия режим, и „Марсилезата“, и „Интернационалът“ са използвани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „Интернационалът“ постепенно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „Отречемся от старого мира“ (Да се отречем от стария свят) силно се различават от френския текст. В Русия „Марсилезата“ е пята както с руския, така и с френския текст.

Песента е забранена от режима Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива. Преди това, тя е била забранена също и във Френската империя, Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 г.

Специално във Франция химнът (и особено текстът му) става донякъде полемичен въпрос от 1970-те години. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски. Направени са много предложения да се смени химнът или текста му. Исторически обаче „Марсилезата“ се свързва с Френската република и нейните ценности, което прави такава промяна малко вероятна.

Всъщност „нечистата кръв“, която е предмет на спор, не е кръвта на чужденците, а „синята кръв“ (sang bleu) на аристократите за разлика от обикновените хора.

В по-близки времена и независимо от текста тя е пята много от антирасистки демонстранти след допускането на Жан-Мари Льо Пен до втория кръг на президентските избори през 2002 г.

Текст

„Марсилезата“ е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само 1-вият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 г. специална комисия, назначена от Министерството на отбраната на Франция, приема „официалната“ версия на „Марсилезата“.

Поради военния характер на песента често текстът на „Марсилезата“ се критикува като агресивен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската революция.

Оригинален текст

Premier couplet:
Allons enfants de la Patrie,
Le jour de gloire est arrivé !
Contre nous de la tyrannie
L'étendard sanglant est levé, (bis)
Entendez-vous dans les campagnes
Mugir ces féroces soldats ?
Ils viennent jusque dans vos bras
Égorger vos fils, vos compagnes !

Refrain :
Aux armes, citoyens,
Formez vos bataillons
Marchons, marchons !
Qu'un sang impur
Abreuve nos sillons !

Couplet 2:
Que veut cette horde d'esclaves,
De traîtres, de rois conjurés ?
Pour qui ces ignobles entraves,
Ces fers dès longtemps préparés ? (bis)
Français, pour nous, ah ! quel outrage !
Quels transports il doit exciter !
C'est nous qu'on ose méditer
De rendre à l'antique esclavage !

Refrain

Couplet 3:
Quoi ! des cohortes étrangères
Feraient la loi dans nos foyers !
Quoi ! ces phalanges mercenaires
Terrasseraient nos fiers guerriers ! (bis)
Grand Dieu ! par des mains enchaînées
Nos fronts sous le joug se ploieraient
De vils despotes deviendraient
Les maîtres de nos destinées !

Refrain

Couplet 4:
Tremblez, tyrans et vous perfides
L'opprobre de tous les partis,
Tremblez ! vos projets parricides
Vont enfin recevoir leurs prix ! (bis)
Tout est soldat pour vous combattre,
S'ils tombent, nos jeunes héros
La terre en produit de nouveaux,
Contre vous tout prêts à se battre !

Refrain

Couplet 5:
Français, en guerriers magnanimes,
Portez ou retenez vos coups !
Épargnez ces tristes victimes,
À regret s'armant contre nous. (bis)
Mais ces despotes sanguinaires,
Mais ces complices de Bouillé,
Tous ces tigres qui, sans pitié,
Déchirent le sein de leur mère !

Refrain

Couplet 6:
Amour sacré de la Patrie,
Conduis, soutiens nos bras vengeurs
Liberté, Liberté chérie,
Combats avec tes défenseurs ! (bis)
Sous nos drapeaux que la victoire
Accoure à tes mâles accents,
Que tes ennemis expirants
Voient ton triomphe et notre gloire !

Refrain

Couplet 7 (dit " couplet des enfants "):
Nous entrerons dans la carrière
Quand nos aînés n'y seront plus,
Nous y trouverons leur poussière
Et la trace de leurs vertus (bis)
Bien moins jaloux de leur survivre
Que de partager leur cercueil,
Nous aurons le sublime orgueil
De les venger ou de les suivre

Refrain


Български превод на първия куплет и припева

Напред деца на Родината,
Денят на славата дойде!
Кървавото знаме на тиранията
Срещу нас се пак развя
Чувате ли как в полята
Свирепо войниците реват?
Те идват също и при вас
да убиват жените и децата

Припев:

На оръжие, граждани,
Постройте редиците,
Напред, напред!
С нечистата кръв
Браздите да напоим

https://bg.wikipedia.org/wiki/Марсилеза

https://ru.wikipedia.org/wiki/Марсельеза

French National Anthem - "La Marseillaise" (FR/EN)

[Hatshepsut]

Френска клавиатурна подредба

Френската клавиатурна подредба е доста сложна - тя е на четири нива 
Причината за това е, че във френския правопис има много гласни звуци с ударения, най-вече това е буквата Е, но и при другите гласни звуци се срещат понякога.

Долен регистър


Горен регистър (SHIFT)


Трето ниво (AltGr)


Четвърто ниво (AltGr+специален клавиш)


Специалните клавиши са ~ (ã, õ, ñ) ` (è, ù, ì, ò) ^ (â, ê, û, î, ô)
Има още един специален клавиш, той обаче е достъпен от второто ниво, при натискане на SHIFT+[ – това са двете точки, които се поставят на някои гласни звуци ä, ë, ÿ, ü, ï, ö
Всъщност буквите с тилда (ã, õ, ñ) не се използват във френския език, а в испански и португалски, така че с тази клавиатура може да се пише и на други романски езици 

Друга особеност е, че цифрите са в горния регистър.

Никога не ми се е налагало да пиша с такава клавиатурна подредба, но в случая може да се използва и виртуална онлайн клавиатура:

https://www.branah.com/french