История на Кралство Бутанъ

[Hatshepsut]

Дойде ред и на последната от азиатските държави, чиято история ще представя в настоящата тема - Кралство Бутан. Нарочно добавих в заглавието на темата думата "кралство", за да не се заблуди някой, че става дума за пропан-бутан, примерно 

История на Кралство Бутан

Увод

Бутан е малко кралство в Азия, притиснато между Индия и Китай. Ако сте били в Азия, няма как да не сте забелязали как държавите, някога любими на европейските и американски туристи заради запазената си култура, се превръщат в западни или полу-западни общества, в много отношения взаимстващи предимно лоши практики (увеличен брой автомобили и задръствания, стремеж към материално благополучие за сметка на духовното, замърсяване, увеличаване на преработените храни).

Притеснен от тези промени, през 1972 г. крал Джигме Синге Ванчук решава да модернизира държавата си (по това време крайно изостанала, със средновековни традиции), но по по-плавен начин и като съхрани възможно най-много от древните традиции на Бутан.

Как се измерва Брутното национално щастие?

Разбира се, измерването на Брутното национално щастие е доста субективно и според много икономисти е спорно. В самия Бутан го изчисляват на базата на показатели като устойчиво развитие, опазване на околната среда, ефективност на управлението, социална справедливост, запазване на културното наследство и духовността.

Ако всичко това ви звучи отвлечено, ето и списък с някои мерки, въведени през последните 40 години, които ще ви помогнат да си представите какво се случва в Бутан:

1. Всеки четвъртък е обявен за пешеходен ден, с което се цели намаляване на автомобилното движение, шума и замърсяването.

2. До 1999 г. в страната телевизията е забранена, за да не се повлияе местната култура от западното влияние.

3. Бутан си има специален министър на щастието.

4. По време на всяко преброяване на населението на Бутан, жителите му отговарят на въпроса „Щастливи ли сте?“. При последното преброяване 45,2% от населението са се определили като „много щастливи“, 51,6% като „щастливи“, а само 3,3% като „не много щастливи“.

5. Доскоро Бутан е имал сложна система за етикет, но в последните години тя е много опростена, например, отпада изискването при среща с краля или високопоставени лица поданиците да се покланят до земята.

6. Улиците се поддържат чисти, с цветя навсякъде.

7. Будизмът, който е основна религия в Бутан, също е една от основните причини за това бутанците да се чувстват щастливи, спокойни и в хармония. След като преди няколко години установили, че все по-малко в страната медитират, въвели задължителна медитация в училищата – по 10 минути всеки ден.

8. Осигурена е специална грижа за възрастните хора в будистките манастири.

9. Задължително се изучава английски език, преподаватели са доброволци от западни държави.

10. Повече от половината територия на страната е обявена за национален парк, за да се запази природата. Забранено е изсичането на гори, само се залесява.

11. Ловът в страната е забранен и почти всички са вегетарианци.

12. Бутанците все още носят националната си носия – кхо.

13. През 2012 г. Бутан обяви намеренията си да се превърне в първата страна в света със 100% био земеделие.

14. Любопитен факт е, че Бутан има 20 пъти по-малък Брутен вътрешен продукт, но бутанците смятат себе си за щастливи, а българите – за нещастни. Двете страни са в двата края на скàлата за шастие според последните проучвания на ООН.

15. Посещението на Бутан не е сред най-лесните неща – правителството събира високи такси за влизане и престой в страната (задължително се заплащат по 250 долара на ден на човек в силен сезон, 200 долара на ден на човек в слаб сезон. Освен това се начисляват надценки за групи от под трима души). Има и годишен лимит на броя на чужденците. Целта е да се опазят културата и природата на страната от масовия туризъм.

Това е държава, която трябва да посетите, за да разберете поне частица от нея.

Позлатената статуя на Буда в бутанската столица Тхимпху

Живописна и мистериозна Бутан е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, но въпреки това страната се класира на осмо място сред 20-те най-щастливи страни.

В долината на Пунакха

Зеленият цвят е може би най-характерният за пейзажите в Бутан. Както тук, в долината на Пунакха, където се отглеждат ориз и зеленчуци. Благодарение на отчасти субтропическия климат земеделците прибират реколта до три пъти годишно. Всички те работят предимно за задоволяване на собствените си нужди. Всеки жител на Бутан има право на парче земя, която да обработва.

Столица без нито един светофар

Със своите над 100 000 жители столицата Тхимпху е най-големият град в страната. Но тук няма нито един светофар - движението се регулира от полицаи с бели ръкавици.

Всички в Бутан ядат люти чушки

Зелените люти чушки са една от най-търсените стоки на пазара в столицата Тхимпху. Лютите чушки са на голяма почит в Бутан - консумират се при всяко ядене. Дори най-малките деца са свикнали с тях.

Значението на традициите

Жителите на Бутан обличат народни носии не само по празници. И в свободното си време, например когато се отдават на националния спорт Куру, те с охота носят традиционните бутански одежди.

Водата

Със своите високи планини, безброй реки и глетчери Бутан е идеалното място за водни електроцентрали. Централата Чукха с нейните 336 мегавата мощност дълго време беше най-голямата в страната. Днес номер едно е централата Тала с 1020 мегавата. Изграждането ѝ е финансирано от Индия, където отива и цялата електроенергия. Една трета от държавните приходи на Бутан са от износа на ток за Индия.

В Бутан не искат масов туризъм

Дорджи Драдхул е на практика министър на туризма на Бутан. А това означава, че отговаря за втория по важност източник на приходи. Всяко туристическо пътуване в страната задължително е предварително организирано, като на ден от туристите се изисква такса в размер на 250 долара, която включва нощувка, транспорт и екскурзовод. Така Бутан предотвратява масовия туризъм.

Леговището на тигъра

Кулминацията на всяко пътуване до Бутан е посещението на храма Такцанг, разположен на над 3000 метра височина. "Леговището на тигъра" представлява комплекс от свързани помежду си сгради и е най-известният будистки храм в Бутан.

Златният Буда

Позлатената статуя на Буда в бутанската столица Тхимпху е място за поклонение на будисти от цял свят. Статуята с височина 50 метра е издигната по случай 100-годишния юбилей на управляващата династия Вангчук. В постамента на статуята се намира просторна молитвена зала със 100 000 позлатени миниатюрни статуи на Буда.

https://www.nasamnatam.com/statia/Butan_stranata_s_Brutno_nacionalno_shtastie_v_14_primera-3193.html

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/butan-kak-se-zhivee-v-kralstvoto-na-shtastieto

[Hatshepsut]

История на Бутан. Общ преглед

Кралство Бутан е планинска страна в Южна Азия. Намира се между Народна република Китай и Индия.

Местоположение на Бутан

Макар и една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, Бутан е на 8-о място сред 20-те най-щастливи страни, изпреварвайки държави като САЩ, Люксембург, Япония. Заради спокойствието и девствеността на страната и природата ѝ, бива наричана и „Последният Шангри-Ла“.

Наименование

„Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл (на дзонгкха и на тибетски: „Страната на гърмящия дракон“), а жителите – друкпа.

В исторически план Бутан е известен с много имена, като Лхо-мон („Южната земя на мрака“), Лхо Ценденйонг („Южната земя на сандаловото дърво“), Лхомен Кхазхи („Южната страна на четирите пътеки“) и Лхо Мен Йонг („Южната страна на лековитите билки“).

История

Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники са унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година. Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 г.

За дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век те са обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда постройка на отбранителни крепости манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони.

По това време Бутан е предмет на агресия от страна на тибетците. Тогава пристигат и първите европейци, посетили тези земи – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп. Освен това му предлагат помощ срещу тибетските нашествия, но той отказва. След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война, от това се възползват тибетците и на 2 пъти нападат страната – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

Угиен Вангчук, първият крал на Бутан (1907 – 1927 г.)

Началото на съвременната бутанска държава се поставя през 1907 г. – страната за пръв път избира свой крал, Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 г. титлата му е призната и от Британската империя. През 2005 г. крал Джигме Синге Вангчук прави промени в Конституцията, а през 2008 г. абдикира в полза на сина си. От 2007 г. в страната се провеждат демократични парламентарни избори.

Държавно устройство

Според член 1 от Kонституцията на Бутан върховната власт принадлежи на хората и формата на управление е „демократична конституционна монархия“. Конституцията е обявена за върховен закон, а функциите на конституционeн съд са възложени на Върховния съд. Обявено е разделение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Държавният глава и върховен главнокомандващ е кралят на Бутан – крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук (от 2008).

Законодателната власт е възложена на парламента на Бутан, който се състои от краля на Бутан, Националния съвет на Бутан и Националното събрание на Бутан.

Бутан има двукамарен парламент – горна камара (Национален съвет) и долна камара (Народно събрание).

Горната камара на парламента се състои от 25 места, народните представители не трябва да принадлежат към нито една политическа партия и да имат минимална квалификация на дипломирането от признат университет.

Долната камара на парламента се състои от 47 места.

Изпълнителната власт в Бутан принадлежи на Министерския съвет, а съдебната власт в Бутан е възложена на Кралските съдилища, съставени от Върховния съд, Висшия съд, Дзонгхаг, Съдилищата Дунгхаг и Съдилищата и Трибуналите, които могат да бъдат временно установени от краля по препоръка на Националната съдебна комисия.

Население

Според официални данни на бутанското правителство, населението на страната към 2003 възлиза на 752 700 души. Населението е младо – средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените – 23,7 години. Бутан има положителен естествен прираст, възлизащ на 1,2% годишно.

Етноси и вероизповедания: Будисти 75%, индуисти 25%

Административно деление

Кралство Бутан е разделено на 20 окръга (dzongkhag), групирани в 4 административни зони (dzongdey), представени на картата.

Окръзи на Бутан по зони (синьо: Източна; розово: Южна; жълто: Централна; зелено: Западна

Култура

Официален празник е 17 декември.

През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан. Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Синге Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана върху телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея).

Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн, е Бутан. Гимназиалното образование е напълно безплатно.

Националното ястие се нарича хемадаци. Представлява много люто блюдо с чили и кашкавал. Основни храни: високопланински червен ориз с орехов вкус; елда, царевица. Добавки: пилешко месо, месо от як, сушени говеждо и свинско, овча мас. Консумират се супи и яхнии от месо, ориз, папрат, леща и сушени зеленчуци, подправени с чили и кашкавал.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бутан

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Бутан

[Hatshepsut]

География на Бутан

Въпреки че на географската ширина, на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), климатът на повечето места (включително в Южен Бутан) е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17 – 18 °C, поради високопланинското (в Хималаите) положение на страната. Климатът в Северен и Централен Бутан е планински, а зимите са свирепи и с минимални температури под −15 °C. Територия на страната е разделена от долините на притоците на река Брахмапутра.

Западната граница на Кралство Бутан съвпада с индийския щат Сиким (до 1975 г. независимо царство, който го отделя от Непал, на изток от Бутан се намира щатът Аруначал Прадеш, на юг – щатът Асам (който от много години е в гражданска война), на югозапад е границата на страната със Западен Бенгал, който отделя Бутан от Бангладеш.

Дължината на границата с Китай на север и северозапад е 470 km; дължината на границата с Индия е 605 km.

Разстоянието между източната и западната граница на Бутан е 300 km, между северната и южната граница – 170 km.

Национален парк Джигме Дорджи

Кралство Бутан е малка държава в Южна Азия. Площ 38 394 km². Население на 1 януари 2017 г. 754 400 души. Столица град Тхимпху.

Географско положение, граници, големина

Бутан е държава в Южна Азия, заета от планинската система на Източните Хималаи. На северозапад и север Бутан граничи с автономния регион Тибет на Китай (дължина на границата 470 km), а на юг и изток с щатите Аруначал Прадеш, Асам, Западен Бенгал и Сиким на Индия (755 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 1225 km. В тези си граници Бутан заема площ от 38 394 km².

Крайни точки:

• на север – на границата с Китай, в Хималаите 28°14'49” с.ш.
• на юг – граница с Индия 26°42'08” с.ш.
• на запад – граница с Индия 88°44'48” и.д.
• на изток – граница с Индия 92°07'30” и.д.

Релеф

Изглед към Гангкар Пуенсум

Бутан заема южните склонове на Източните Хималаи, които са дълбоко разчленени от дълбоките речни долини на Амо, Санкош, Куру и др., всичките от водосборния басейн на река Брахмапутра. Максимална височина връх Джомолхари 7314 m. Този високопланински район на страната е най-населена. Столицата Тхимпху е разположена в западната част. Изолирани долини в западната част приютяват по-голямата част от населението. Някои от долините на Бутан са срързани с проходи. 70% от площта на страната е заета от обширни гори. Зимите са студени, летата хладни, дъждовният сезон се съпровожда от чести свлачища.

Климат

Климатът на Бутан е различен в зависимост от надморската височина и както по-голямата част от Азия, зависим от мусоните. Западен Бутан е особено повлиян от мусоните, които донасят между 60 и 90 процента от падналите валежи. Климатът е влажен субтропичен в южните равнини и предпланини, умерен във вътрешните хималайски долини в северните и централни части и студен на север, където снегът се задържа целогодишно.

Според надморската височина температурите се изменят. Температурите в Тхимпху, разположен на 2200 метра надморска височина в западен Бутан варират от 15 до 26 °C по време на мусонния сезон от юни до септември, но след септември започват да се понижават значително и през януари достигат стойности от -4 до -16 °C. В по-голямата част от централен Бутан климатът е хладен през цялата година. На юг климатът е горещ и влажен, с темератури от 15 до 30 °C, но понякога температурите достигат и 40 °C в долините през лятото.

Растителност, животински свят

По-голямата част от крайните южни части на Бутан са заети от тропически равнини, типични за Индия. Тези равнини се обект на земеделие и са засети с ориз. Само 2% от цялата бутанска територия е годна за обработване. По-голямата част от обработваемата земя се намира в крайните южни части. Преобладава горската растителност (широколистни вечнозелени и листопадни и иглолистни гори), а над 3500 – 4000 m – високопланински пасища.

Векове на изолация, малкия брой на населението и топографските крайности е помогнало на Бутан да запази една от най-непокътнатите екосистеми в света. Страната се нарежда сред 10-те страни с най-голяма гъстота на видовете. Повече от 55 000 вида растения виреят в Бутан, включително около 3000 лечебни. Повече от 770 вида птици и 165 вида бозайници живеят в страната (слон, носорог, тигър, леопард, пантера, див бик, дива свиня, маймуни, мускусен елен, хималайска мечка, лисица), включително редките и застрашени видове като червена панда, снежен леопард и златен лангур.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бутан География

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Бутан

[Hatshepsut]

Икономика на Бутан

Икономиката на Бутан се основава предимно на водноелектрическа енергия, селско и горско стопанство.

Селско стопанство – 45%

Основни култури – ориз, чай, царевица.
Дърводобив и преработване на дървен материал
Животновъдство – предимно се отглежда едър рогат добитък и овце.
От млечните продукти се произвеждат масло и кашкавал, получени от млякото на тибетския як или от краве мляко.

Индустрия – 10%

Кожарство
Металообработване
Текстилна промишленост

Обслужване и туризъм – 45%

Износ – 154 милиона щатски долара, предимно за САЩ, Бангладеш и Малайзия.
Внос – 196 милиона щатски долара.
Страната е член на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (SAARC).

Местната валута се нарича нгултрум.

Бутан е аграрна страна. Икономиката ѝ е сред най-слабо развитите в света.

Селското стопанство включва естествено земеделие и животновъдство. От селското и горското стопанство се добиват основни средства за съществуване на над 60% от населението. Силно развитие е получило терасното земеделие в долината на Пунакха, дзонгхаг Пунакха, като се отглеждат кардамон, ябълки, портокали и кайсии за азиатския пазар. Добивът на дървесина става в южните части под строг контрол.

Терасно земеделие в долината Пунака, окръг Пунака

Паричната единица е нгултрум. Курсът е вързан към индийската рупия, която също е обявена за легално платежно средство на цялата територия на Бутан. Курсът за 1 долар е 49,03 нгултрума. Инфлацията през 2003 година е била 3%.

Преобладават 3 главни отрасъла: производство на цимент, продоволствие и дървен материал. На външния пазар страната доставя дървен материал и изделия от дървесина, ориз, плодове, подправки. Освен това Бутан продава електроенергия на съседна Индия.

Предимства и слабости на икономиката на Бутан

Предимства: Отглеждане на кардамон, ябълки, портокали и кайсии за азиатския пазар. Добивът на твърда дървесина на юг е строго контролиран. Голям хидроенергиен потенциал.

Слабости: Много сектори от публичния сектор, от пътното строителство до образованието, разчитат на индийска работна сила. По-голямата част от населението живее от земеделие; Поради стръмните планински склонове се обработва само малка площ земя. Почти няма индустрия. Малко природни ресурси.

Бутан е земеделска страна. За повече от 80% от населението селското стопанство и горското стопанство са основният източник на доходи. Освен това правителството е активно загрижено за опазването на околната среда (половината от територията на Бутан е обявена за национални паркове, където например ловът е забранен), поради тази причина индустриалното развитие не е включено в плановете на бутанските власти. В кралството на практика няма големи промишлени предприятия. Има няколко предприятия в дървообработващата и хранително-вкусовата промишленост (включително Coca-Cola, която се произвежда по лиценз). Основните експортни продукти са екологичен ориз, плодове и електроенергия, произведена от водноелектрически централи. Стоките на Бутан са предназначени главно за Индия, която формира 87,9% от износа. Стоките от Индия представляват 71,3% от вноса. На практика няма търговски отношения с Китай, въпреки факта, че Бутан граничи с Тибет.

Бутанската валута нгултрум

Банкнота от 10 нгултрума, 2007 г.

Нгу́лтрум (символ: Nu.) е официалната валута на Кралство Бутан. 1 нгултрум се равнява на 100 четрума. Към днешно време обменният курс на нгултрума е фиксиран спрямо индийската рупия.

История

До 1789 г. монетите на Куч-Бихарския монетен двор се използват в Бутан. След това в Бутан започват да секат свои собствени монети, познати като четрум. Ковани сребърни и медни монети са единствените видове издавани до 1929 г., когато съвременни сребърни монети от половин рупия са въведени в обращение.

Никеловите монети от половин рупия са въведени през 1950 г. Докато Куч-Бихраските монети циркулират наред със собствените монети на Бутан, десетична парична система е въведена през 1957 г., когато първите монети на Бутан са деноминирани с пайса. През 1966 г. са пуснати в обращение 25 пайси, 50 пайси и 1 рупия, изсечени от мед-никелова сплав.

Докато Бутанското правителство развива икономиката си в началото на 1960-те години, монетизацията през 1968 г. довежда до създаването на Кралското валутно управление на Бутан. През 1974 г. е обявена монетна реформа и нгултрумът е официално въведен като равностоен на 100 четрума. Нгултрумът поддържа фиксиран курс спрямо индийската рупия.

Министерството на финансите на Бутан издава първите банкноти през 1974 г. с номинална стойност от 1, 5, 10 и 100 нгултрума. През 1983 г. Кралското валутно управление на Бутан поема отговорността за печатането на банкнотите.

100 нгултрума. Стара серия

Монети

Монета от 1 нгултрум, 1974г.

През 1974 г. са въведени алуминиеви монети от 5 и 10 четрума, алуминиево-бронзови 20 четрума и мед-никелови 25 четрума и 1 нгултрум. В днешно време се използват основно монети с номинал 20, 25 и 50 четрума и 1 нгултрум, въпреки че монети от 5 и 10 четрума все още съществуват в обращение.

Монета от 10 четрума, 1979г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бутан Икономика

https://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика на Бутан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Экономика Бутана

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бутански нгултрум

[Hatshepsut]

Будизъм в Бутан


Будисткия манастир Такцанг Лхакханг в Бутан

Будизмът е основната религия на Бутан, а Ваджраяна е със статут на държавна религия в страната, като последователите ѝ са между две трети и три четвърти от населеннието.

Макар будизмът, практикуван в Бутан, да произхожда от тибетския будизъм съществуват определени различия в ритуала и манастирската организация. Държавната религия дълго време е била подпомагана от правителството чрез годишни субсидии за храмовете и манастирите, а също за монасите и монахините. В днешно време през управлението на крал Джигме Дордже Вангчук държавната подкрепа се изразява в произвеждането на 10000 позлатени бронзови изображения на Буда Шакямуни, издаването на елегантни калиграфски издания на 108-те тома на Канджур и 225-те тома на Тенджур, както и изграждането на многобройни ступи из цялата страна. Имащи гарантирано представителство в националното събрание и в съвета на кралските съветници, будистките учители имат решаващо влияние върху политиката.

Организация

Към 1989 г. около 1000 монаси („лам“ или „гелонг“) принадлежат на централната манастирска организация в Тимпху и Пунака Драцанг Ленцог и около 4000 монаси към областните манастирски организации, а общо в страната има около 12000 монаси. В Бутан има и активни организации от монахини, макар измежду тях да няма известни обществени фигури. Освен основната школа Друкпа Кагю в страната са представени също приемственостите Нингма и Гелуг. Глава на будистката йерархия е Дже Кенпо, подпомаган от пет „лопон“ или майстори, които отговарят за поддържане на традицията, ритуала и дисциплините в будисткия университет. Един от тях, обикновено Дорджи Лонпон наследява трона на Дже Кенпо.

През юли 2002 г. е основана Менджонг Чьотун Цогпа, национална организация с идеална цел от Негово Бутанско Светейшество или Върховния Дхарма-крал на Бутан с основна цел да съхрани автентичните учения на Буда и свързаната с тях вековна културна традиция.

До 1907 г. най-висш будистки лидер в Бутан е бил Шабдрунг Ринпоче – тулку смятан за прераждане на основателя на Бутан. Неговата активност като официална особа се смята за предназначена да облагодетелства всички чувстващи същества и трябвало да се прояви в седем живота, всеки със свое собствено предсказание.

История

Будизмът навлиза в Бутан още през II век.

Тибетският цар Сонгцен Гампо (627-649) обявява будизма за официална религия на своята държава и построява централния манастир Джоканг в Лхаса. Според традиционните източници, за да очисти Хималаите от демонични магии и да установи мир, царят построил 108 манастира в Хималаите за един ден. Два големи в Бутан (Кийчу Лхакханг в Паро и Джамбай Лхакханг в Бумтанг) и няколко малки все още са оцелели и са важни места за поклонение.

Хрониките описват няколко посещения на Падмасамбхава в Бутан през 8 век, придружен от съпругите си (Йеше Цогял и Мандарава). След мисията на Падмасамбхава, будизмът се разпространява широко в Бутан под формата на школата Нйингма.

По-късно тибетският крал Ландхарма (836-842) преследва будизма и много монаси и учени намират убежище в Бутан.

Бутанският будизъм Друкпа Кагю е клон на школата Кагю и води началото си от Лама Цангпа Гяре Йеше Дорджи (1161–1211), който основава манастира Друк („дракон“) в Ралунг, Тибет. Тази школа се е установила в покрайнините на Тибет, в Ладакх и в Бутан, но разцветът му в Бутан е бил през 17 век.

Основна роля в развитието на бутанския будизъм изиграват ученият Лонгченпа (1308-1364) и Дордже Лингпа (1346-1405), Пема Лингпа (1450-1521), Джигме Лингпа (1729-1798) от школата Нйингма, които откриват ценни реликви и основават много манастири. Пема Лингпа видял насън ритуалните танци, които започнали да се изпълняват в манастирите, и открил скъпоценните терми (съкровища), оставени от Падмасамбхава в Бумтанг. Линията Пема Лингпа продължава, като основният център е манастирът Гангте Гомпа.

Школата Друкпа Кагю се разпространява в Бутан от Пема Карпо (1527-1592) и е особено укрепена по време на основаването на Бутан от монаха и цар Шабдрунг през 17 век. Шабдрунг построил крепости (дзонги) и манастири из целия Бутан. Тази школа става официалната религия на Бутан.

Шабдрунг въвел двойна система на управление на страната и позицията на Дже Кхенпо като религиозен водач на Бутан. Дже Кхенпо сега е официалният лидер на школата Друкпа Кагю. Успоредно с това е съществувала и линия на Шабдрунг, която също е запазила влияние в Друкпа Кагю до 20-ти век; До 2007 г. Шабдрунгите запазват духовното си ръководство.

Други школи, по-специално Карма Кагю, съществуват в Бутан от древни времена, но манастирите на тези училища са до голяма степен изместени от училищата Нйингма и Друкпа Кагю.

Школата Дрикунг Кагю е била представена от направлението Ланангпа или Лапа (Лханангпа), чието влияние нараства от времето на Гялва Ланангпа. През 1194 г. нейните последователи построили първите дзонги в Бутан. През 1640-1641 г. Шабдрунг изгонва последователите на Ланангпа, както и последователите на школата Неньингпа, защото те сключват съюз с противниците на Шабдрунг.

Съвременно състояние на будизма в Бутан

Друкпа Кагю се среща предимно в западната част на Бутан (Паро, Тимпху, Пунакха, Хаа, Вангдуе Пходранг, Тонгса), докато школата Нйингма продължава да доминира на изток (Бумтанг и отвъд).

В момента школата Друкпа Кагю се ръководи от Дже Кхенпо, на когото му помагат петима лопони за религиозни традиции, литургия, логика и университетски изследвания.

Бутан има представители на школата Гелугпа (предимно тибетски бежанци), чиито монаси са безбрачни. В Тонгса има силна тибетска общност, където има и други будистки школи.

Представителите на школата Нйингма живеят в семейства; Частните храмове и частните манастири, които са собственост на частно семейство, са често срещани сред Нингма. Такъв е например манастирът Гангтей Гомпа. Има много малки манастири и храмове (особено в Бумтанг), някои от които са собственост на селски семейства. Такива храмове пазят и своите реликви, които се излагат по искане на посетители или по празници.

Към края на 80-те години на миналия век в Бутан е имало около 12 000 монаси. Според традицията средният син в семейството се изпраща в манастир, докато най-големият наследява бащината къща. Децата винаги знаят кой ще трябва да отиде в манастира. Понякога децата се изпращат в манастира на 6-7 годишна възраст, но напоследък започнаха да ги изпращат по-късно, за да могат децата да получат светско образование. През първата година родителите трябва да помагат на детето си; по-късно, след като получава основно образование и след като е ръкоположен, младият монах се обезпечава от манастира, като извършва ритуали и не се нуждае от родителска подкрепа.

През юли 2002 г. националната религиозна организация Менджонг Чотун Цогпа учредява трона на Върховния Дхармараджа на Бутан, който трябва да се грижи за запазването на ученията. Тази титла е дадена на Тризин Церинг Ринпоче.

Будистки храмове и манастири

В Бутан има голям брой будистки съоръжения. Това са, на първо място, големи манастири (гомпа), в които живеят стотици монаси; Манастирите често са дзонги (крепости, в които се намира администрацията) и дворци (фодранг, имение). Разпръснати из цялата страна са малки манастири или отделни храмове (лакханги), много от които са поддържани от древни времена. Съществуват и голям брой чортени (ступи), които обикновено се поставят на проходи и на значими места. Малки манастири и чортени също са били построени, за да умилостивят злите демони, живеещи в планините. Често в близост до манастири се издигат стени (мани) с надписи, икони и молитвени барабани. За молитвените колела са построени отделни павилиони. Възрастни хора идват в манастирите, за да въртят молитвени колела, като по този начин осигуряват благополучието на хората. Върши се много работа по поддържането на манастирите и чортените, по ремонта и грижите за тях.

Дзонг (тиб. རྫོང་, Вайли rdzong) е вид крепостна архитектура, разпространена в Бутан и Тибет. Сградите са масивни, с извисяващи се външни стени, обграждащи комплекс от религиозни, административни и жилищни сгради около вътрешен двор.

Дзонг Тонгса, Бутан

Отличителните черти включват:

• високи, наклонени навътре стени от тухли и камъни, боядисани в бяло, с малко или никакви прозорци в долните части на стената;
• използване на заобикаляща червена лента в горната част на стените, понякога придружавана от големи златни кръгове;
• използване на уникален стил на разширяващи се покриви на храмовете;
• масивни входни врати, направени от дърво и желязо;
• вътрешните дворове и храмове са оцветени в ярки цветове и с будистки мотиви, като например аштамангала или свастика.

Дзонговете служат като религиозни, военни, административни и обществени центрове на съответния район. Често в тях се провеждат религиозни и цечу фестивали.

Стаите в дзонга обикновено са разпределени едната половина за административни функции, а другата половина за религиозни функции. Това разделение между административни и религиозни функции отразява идеализираната двойственост на властта – между религиозните и административните клонове на правителството.

Ступа (от санскрит – буквално „куп, насип“) е постройка с конусовиден или пирамидален силует – монументален обект на почит разпространен във всички будистки култури.

Осемте основни вида ступи

Преди будизма подобни съоръжения са изграждани на гробни могили на царе и вождове. Счита се, че за първи в будизма ступа е построена за съхранение на мощи на историческия Буда Шакямуни. По този пример започват да се строят будистки ступи – в началото за съхранение на реликви (мощи на монаси, дхарма текстове и пр.), а по-късно само като обект на религиозен култ. Под една или друга форма ступите присъстват във всички будистки култури. В Индия се използват също думите гарбха, дагоба, топе, на тибетски се нарича чортен, а на тайски език – чеди. За далекоизточните култури такава роля играе пагодата (в която обаче може да се влиза).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Будизъм в Бутан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Буддизм_в_Бутане

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дзонг

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ступа

[Hatshepsut]

Ранна история на Бутан

Според археологически данни, Бутан е бил обитаван още през 2000 г. пр.н.е., но почти няма писмени доказателства за тези древни времена. Историята на страната е позната главно по отделни епизоди, тъй като през 1827 г. най-голямата библиотека в тогавашната столица на Бутан - Пунакха, изгаря. Историческите събития сега са неразделни от легендите.

Въпреки че ранната история на Бутан все още е слабо проучена, учените, провеждащи археологически разкопки и изучаващи каменни инструменти, следи от мегалити, които може да са били използвани за маркиране на граници или ритуали, са стигнали до заключението, че цивилизация е съществувала на територията на съвременен Бутан още през 2000 г. пр.н.е. Според историците, най-достоверният период в историята на Бутан е времето на съществуването на държавите Лхомон (в превод „южен мрак“) или Мон Юл. Най-вероятно тази държава е била част от Тибет, където будизмът не е бил проповядван. Смята се, че Мон Юл е съществувал между 500 г. пр.н.е. и и 600 г. сл. Хр. В оцелелите книги на бутански учени се срещат и имената Лхомон Ценденджонг и Лхомон Хаши, които най-вероятно са древни имена на Бутан.

Смята се, че самото име „Бутан“, което става общоприето наименование на страната през 19 век, произлиза или от санскритската дума Bhotaant („Bhot“ е индийското наименование на Тибет), или от Bhu-uttan („планински райони“). Традиционното име на Бутан от 17-ти век е Друк Юл („страна на драконовия народ“).

Някои историци смятат, че в праисторически времена тази територия е била обитавана от представители на народа монпа, които не могат да бъдат класифицирани нито като тибетски, нито като монголски. Хората от Монт-Юл практикували шаманизъм, вяра, която почитала природата и както добрите, така и злите духове. През последния период от съществуването на тази държава, както разказват легендите, владетелят на Мон-Юл нахлул в района на долините „Дуар“, завладявайки територията на съвременните Асам, Западна Бенгалия и Бихар в Индия.

Проникване на будизма

Будизмът вероятно е навлязъл в Бутан още през II век.

Кралят на Тибет Сонгцен Гампо (627-649) обявява будизма за официална религия на Тибет и построява централния манастир Джоканг в Лхаса. За да очисти Хималаите от демонични магии и да установи мир, кралят построил 108 манастира в Хималаите за един ден. Две от тях в Бутан (Кийчу Лхакханг в Паро и Джамбей Лхакханг в Бумтанг) все още са оцелели и са важни места за поклонение. Няколко малки манастира също са оцелели, особено в долината Хаа.

Манастирът Кийчу Лхакханг

Хрониките описват подробно няколко посещения на Падмасамбхава в Бутан през 8 век. След мисията на Падмасамбхава, будизмът се разпространява широко в Бутан. По-късно тибетският крал Ландхарма (836–842) забранява и преследва будизма, а много монаси и учени намират убежище в Бутан. Бутанският будизъм Друкпа Кагю е клон на школата Кагю и произхожда от Лама Цангпа.

Гяре Йеше Дорджи е основал манастира Друк (дракон) в град Ралунг в Тибет. Тази школа се е установила в покрайнините на Тибет, в Ладакх и Бутан. Основна роля в развитието на бутанския будизъм изиграл Пема Лингпа, просветлен младеж, който видял насън ритуалните танци, започнали да се изпълняват в манастирите, и открил ценните терми (съкровища), оставени от Падмасамбхава в в Бумтанг.

Обединение на Бутан

Тибетският монах и художник Нгаванг Намгял (Шабдрунг) (1594-1651) става крал през 1616 г. и успява да обедини Бутан и да организира изграждането на укрепени крепости (дзонги) в цялата страна, които отстъпвали само на двореца Потала в Лхаса.

През 1627 г. първите европейци посещават Бутан, йезуитските свещеници Естевау Касела и Жоау Кабрал, чиито доклади са единствената информация за Бутан за дълго време.

През 1634 г., по време на битката при петте лами, Шабдрунг успява да победи обединените тибетско-бутански сили и след това обединява Бутан в една държава.

Шабдрунг

Шабдрунг Нгаванг Намгял (1594 – 1651 г.) е основателят на Бутан, будистки монах от школата Друкпа Кагю.

Обединява страната около 1630 г. и придава на Бутан собствена държавна и културна идентичност, отделяйки бутанската култура от тибетската.

Шабдрунг произхожда от влиятелно религиозно семейство в Тибет. Дядо му е изгонен от Тибет по времето на конфликт с школата Гелугпа и се заселва в долината на Паро в западен Бутан, където местното население се придържа към школата Кагю.

През 1627 г. Бутан е посетен за пръв път от европейци – португалските йезуити Касела и Кабрал. Те говорят за Шабдрунг като за доброжелателен и интелигентен стопанин, изпълнен с творчество и духовни сили. По това време той е завършил тригодишния си обет за мълчание, необходим за своя ранг на висш лама. Той се оказва готов да подкрепя всячески йезуитите и да разреши строежа на църкви, но целите им били да достигнат Тибет.

През 1634 г. по времето на Битката на петте лами Шабдрунг успява да победи с обединените тибетско-бутански сили, след което обединява и Бутан като държава.

Шабдрунг установява двойна система на властта, когато страната се управлява от назначените от Шабдрунг Нгаванг Намгял духовен лидер Дже Кхемпо и административен лидер Дези Друк. Това деление се съхранява до 1905 г.

Из цялата страна Шабдрунг организира строителство на крепости, наречени дзонг, които се използвали както за администрация, така и за будистки манастири.

За столица Шабдрунг избира дзонга Пунакха и управлява оттам до смъртта си през 1651 г. За да избегнат безредици, неговите близки съветници укриват смъртта му в продължение на 54 години. Така както не е имало нищо необичайно в обета му за мълчание, така е можело и да се убеди населението в неговото трайно присъствие, въпреки че след няколко десетки години това става все по-трудно и по-трудно.

Тялото на Шабдрунг Нгаванг Намгял е в свещена ступа дзонга Пунакха и се намира под постоянна стража, което се счита за много почетна работа в Бутан.

В днешно време за въплъщение на Нгаванг Намгял се счита известният учител по дзогчен, професор Чогял Намкхай Норбу.

Бутан след смърта на Шабдрунг

След смъртта на Шабдрунг, Бутан потъва в гражданска война, която продължава почти непрекъснато двеста години. Предмет на спора били по-специално два Дуара („врати“) - Асам Дуар и Бенгал Дуар - територии, осигуряващи излаз от планините към река Брахмапутра.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Бутана

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шабдрунг Нгаванг Намгял

[Hatshepsut]

Теократично управление в Бутан (1616-1907)


Италианска карта от 17-ти век, показваща голямо „кралство Барантола или Бутан“, граничещо с Непал и Тибет

Консолидиране и отблъскване на тибетските нашествия, 1616–1651

През 17-ти век е установено теократично правителство, независимо от тибетското политическо влияние, и възниква предмодерният Бутан. Теократичното правителство е основано от емигранта монах Друкпа, Нгаванг Намгял, който пристига в Бутан през 1616 г. в търсене на свобода от господството на подсектата Гелугпа, водена от Далай Лама в Лхаса. След серия от победи над съперничещи си лидери на подсекти и тибетски нашественици, Нгаванг Намгял приема титлата Жабдрунг, превръщайки се в светски и духовен водач на Бутан. Смятан за първата велика историческа фигура на Бутан, той обединява водачите на могъщи бутански семейства. Той обнародва кодекс от закони и изгражда мрежа от непревземаеми крепости (дзонг), система, която помага за централизираното управление на местните господари и укрепва страната срещу тибетските нашествия. Много крепости са съществували в края на 20-ти век.

По време на първата война с Тибет, около 1627 г., португалските йезуити Естевао Касела и Жоао Кабрал са първите регистрирани европейци, посетили Бутан по пътя си към Тибет. Те се срещнали с Нгаванг Намгял, подарили му огнестрелни оръжия, барут и телескоп и му предложили услугите си във войната срещу Тибет, но Жабдрунг отказал предложението. След престой от близо осем месеца Касела написал дълго писмо от манастира Чагри, в което разказвал за пътуването.

Тибетските армии нахлуват в Бутан около 1629 г., през 1631 г. и отново през 1639 г., надявайки се да потушат популярността на Нгаванг Намгял, преди тя да се разпространи твърде много. През 1634 г. Нгаванг Намгял побеждава армията на Карма Тенкьонг в битката на Петимата лами. Нашествията са осуетени и подсектата Друкпа развива силно присъствие в западен и централен Бутан. В знак на признание за силата, която той е придобил, в Бутан са изпратени мисии на добра воля от Куч Бехар в Дуарите (днешен североизточен Западен Бенгал), Непал на запад и Ладакх в западен Тибет. Владетелят на Ладакх дори дава редица села в кралството си на Нгаванг Намгял.

Проблемите на Бутан обаче не са приключили. През 1643 г. съвместна монголско-тибетска сила се стреми да унищожи бежанците от племето Ньингмапа, избягали в Бутан, Сиким и Непал. Монголите завземат контрола над религиозната и гражданската власт в Тибет през 1630-те и установяват Гелугпа като държавна религия. Бутанските съперници на Нгаванг Намгял насърчават монголското нахлуване, но монголските сили са лесно победени във влажните низини на южен Бутан. Друго тибетско нашествие през 1647 г. също се проваля.

По време на управлението на Нгаванг Намгял, администрацията се е състояла от държавен монашески орган с избран глава, Дже Кхенпо, и теократично гражданско правителство, оглавявано от Друк Деси (регент на Бутан, известен също като Деб Раджа в западните източници). Друк Деси е бил или монах, или мирянин - до 19 век обикновено второто; той е бил избиран за тригодишен мандат, първоначално от монашески съвет, а по-късно от Държавния съвет (Лхенге Жунгтшог). Държавният съвет е бил централен административен орган, който е включвал регионални владетели, камерхерите на Жабдрунг и Друк Деси. С течение на времето Друк Деси попада под политическия контрол на най-мощната фракция от регионални администратори в Държавния съвет. Жабдрунг е бил държавен глава и върховен авторитет по религиозни и граждански въпроси. Седалището на правителството е било в Тхимпху, мястото на дзонг от 13 век, през пролетта, лятото и есента. Зимната столица е била Пунакха Дзонг, дзонг, основан североизточно от Тхимпху през 1527 г. Кралството е било разделено на три региона (източен, централен и западен), всеки с назначен понлоп или управител, заемащ място в голям дзонг. Областите са били оглавявани от дзонгпон или областни служители, чиито седалища са били в по-малкия дзонг. Понлопите са били съчетание от събирачи на данъци, съдии, военни командири и агенти по обществените поръчки за централното правителство. Основните им приходи са идвали от търговията между Тибет и Индия и от поземлени данъци.

Режимът на Нгаванг Намгял е бил обвързан от правен кодекс, наречен Ца Йиг, който описва духовния и гражданския режим и предоставя закони за държавната администрация и за социално и морално поведение. Задълженията и добродетелите, присъщи на будистката дхарма (религиозен закон), са играли голяма роля в новия правен кодекс, който е останал в сила до 60-те години на миналия век.

Административна интеграция и конфликт с Тибет, 1651–1728

За да се предотврати разпадането на Бутан, смъртта на Нгаванг Намгял през 1651 г. очевидно е била пазена в старателна тайна в продължение на петдесет и четири години. Първоначално се твърди, че Нгаванг Намгял е отишъл в религиозно уединение, ситуация, която не е била безпрецедентна в Бутан, Сиким или Тибет по това време. По време на предполагаемото уединение на Нгаванг Намгял, назначенията на длъжностни лица са били издавани на негово име и храна е била оставяна пред заключената му врата.

Синът и доведеният брат на Нгаванг Намгял, съответно през 1651 г. и 1680 г., го наследяват. Те започват царуването си като непълнолетни под контрола на религиозни и граждански регенти и рядко упражняват власт от свое име. За по-нататъшна приемственост, концепцията за многократно прераждане на първия Жабдрунг – под формата на тялото, речта или ума му – е била използвана от Дже Кхенпо и Друк Деси, като и двамата са искали да запазят властта, която са натрупали чрез двойствената система на управление. Последният човек, признат за телесно прераждане на Нгаванг Намгял, умира в средата на 18 век, но преражданията на речта и ума, въплътени от лица, които са се присъединили към позицията на Жабдрунг Ринпоче, са в началото на 90-те години на миналия век. Задължителното приемане в монашески живот на поне един син от всяко семейство с трима или повече сина е въведено в края на 17 век. С течение на времето обаче Държавният съвет става все по-светски, както и последователните Друк Деси, понлоп и дзонгпон, и се развиват интензивни съперничества между понлопите на Тонгса и Паро и дзонгпон на Пунакха, Тхимпху и Вангдуе Пходранг.

По време на първия период на наследяване и по-нататъшна вътрешна консолидация под управлението на правителството на Друк Деси, е имало конфликт с Тибет и Сиким. Вътрешната опозиция срещу централното правителство е довела до опити на противниците на Друк Деси да се обърнат към Тибет и Сиким. През 1680-те години Бутан нахлува в Сиким в преследване на бунтовен местен господар. През 1700 г. Бутан отново нахлува в Сиким, а през 1714 г. тибетските сили, подпомогнати от Монголия, нахлуват в Бутан, но не успяват да поемат контрол.

През 17-ти век Бутан поддържа тесни отношения с Ладакх и помага на Ладакх във войната му с Тибет от 1684 г. Ладакх по-рано е предоставил на Бутан няколко анклава близо до планината Кайлаш в Западен Тибет; това са били манастири от южния клон на сектата Друкпа и затова са попаднали под властта на бутанските Дже Кхенпо и Жабдрунг. Тези анклави са продължили да бъдат под бутански контрол дори след като останалата част от Западен Тибет е попаднала под контрола на Далай Лама и неговата секта Гелугпа, до 1959 г., когато бутанските анклави са били завзети от китайците. В допълнение към тези предни постове в Тибет, Бутан за известно време е държал манастирски феоди в Ладакх, Занскар и Лахул (сега част от Индия), както и в Ло Мантанг и Долпо (сега част от Непал).

Граждански конфликт, 1728–1772

Въпреки че нашествениците не успяват да поемат контрол, политическата система остава нестабилна. Регионалните съперничества допринасят за постепенното разпадане на Бутан по времето, когато пристигат първите британски агенти.

В началото на 18 век Бутан успешно установява контрол над княжество Куч Бехар. Раджата на Куч Бехар търси помощ от Бутан срещу индийските Моголи през 1730 г. и политическото влияние на Бутан не закъснява. Към средата на 1760-те години Тимпху счита Куч Бехар за своe владение, разполага там гарнизонни сили и ръководи гражданската му администрация. Когато Друк Деси нахлува в Сиким през 1770 г., силите на Куч Бехар се присъединяват към бутанските си колеги в офанзивата. В спор за наследяване в Куч Бехар две години по-късно обаче, номинираният от Друк Деси за трона е противопоставен от съперник, който кани британски войски, и на практика Куч Бехар става зависим oт Британската Източноиндийска компания.

Британско нахлуване, 1772–1907 г.

Съгласно споразумението от Куч Бехари с британците, британски експедиционни сили прогонват бутанския гарнизон от Куч Бехар и нахлуват в Бутан през 1772–1773 г. Друк Деси отправя молба до Лхаса за помощ от Панчен Лама, който е регент на младия Далай Лама. В кореспонденция с британския генерал-губернатор на Индия обаче Панчен Лама вместо това наказва Друк Деси и се позовава на претенциите на Тибет за сюзеренитет над Бутан.

Не успявайки да получи помощ от Тибет, Друк Деси подписва мирен договор с Британската Източноиндийска компания на 25 април 1774 г. Бутан се съгласява да се върне към границите си отпреди 1730 г., плаща символичен данък от пет коня на Великобритания и, наред с други отстъпки, позволява на британците да добиват дървен материал в Бутан. Последващи мисии до Бутан са направени от британците през 1776, 1777 и 1783 г. и е открита търговия между Британска Индия и Бутан, а за кратко и с Тибет. През 1784 г. британците предават на бутански контрол територията Бенгалски Дуари, където границите са слабо определени. Както и в другите си чуждестранни територии, Бутан оставя управлението на територията Бенгалски Дуари на местни служители и събира приходите ѝ. Въпреки че между Бутан и Великобритания не се развиват големи търговски и политически отношения, британците са заменили тибетците като основна външна заплаха.

Гранични спорове измъчват бутано-британските отношения. За да помирят различията си, Бутан изпраща емисар в Калкута през 1787 г., а британците изпращат мисии в Тхимпху през 1815 и 1838 г. Мисията от 1815 г. е безрезултатна. Мисията от 1838 г. предлага договор, предвиждащ екстрадиция на бутански служители, отговорни за нахлуванията в Асам, свободна и неограничена търговия между Индия и Бутан и уреждане на дълга на Бутан към британците. В опит да защити независимостта си, Бутан отхвърля британското предложение. Въпреки нарастващите вътрешни безредици, Бутан запазва контрола си над част от Асам. След като британците поемат контрол над Долен Асам през 1826 г., напрежението между страните започва да нараства. Плащанията на бутански годишен данък на британците за Асам Дуари постепенно намаляват. Британските искания за плащане водят до военни нахлувания в Бутан през 1834 и 1835 г., което води до поражение на силите на Бутан и временна загуба на територия. През 1841 г. британците анексират бившите контролирани от Бутан Асам Дуар, като плащат обезщетение от 10 000 рупии годишно на Бутан. През 1842 г. Бутан дава на британците контрол над част от проблемната територия на Бенгал Дуар, която администрира от 1784 г.

Обвиненията и контраобвиненията за гранични нахлувания и защита на бегълци довеждат до неуспешна бутанска мисия в Калкута през 1852 г. Наред с други искания, мисията иска увеличено обезщетение за бившите си територии Дуар; вместо това британците приспаднали близо 3000 рупии от годишното обезщетение и поискаха извинение за предполагаемото плячкосване на защитени от Великобритания земи от членове на мисията. След още инциденти и перспективата за антибутански бунт в бенгалските Дуар, британски войски се разполагат на границата в средата на 1850-те години. Сипайското въстание в Индия през 1857-1858 г. и краят на управлението на Британската Източноиндийска компания предотвратили незабавните действия на Великобритания. Бутанските въоръжени сили нахлуват в Сиким и Куч Бехар през 1862 г., завземайки хора, имущество и пари. Британците отговорили, като задържали всички плащания на обезщетения и поискали освобождаването на всички пленници и връщането на откраднатото имущество. Исканията към Друк Деси останали нечути, тъй като се твърдело, че не е знаел за действията на граничните си служители срещу Сиким и Куч Бехар.

Великобритания изпратила мирна мисия в Бутан в началото на 1864 г., след неотдавнашното приключване на гражданска война там. Дзонгпонът на Пунакха, който излязъл победител, се разделил с централното правителство и създал съперничещ Друк Деси, докато законният Друк Деси потърсил защитата на понлопа на Паро и по-късно бил свален от власт. Британската мисия се занимавала последователно със съперничещия пенлоп на Паро и пенлоп на Тронгса (последният действал от името на Друк Деси), но Бутан отхвърлил предложения от него мирен и приятелски договор. Великобритания обявила война през ноември 1864 г. Бутан нямал редовна армия и съществуващите сили се състояли от дзонг гвардейци, въоръжени с лъкове и стрели, мечове, ножове и катапулти. Някои от тези дзонг гвардейци, носещи щитове и верижни доспехи, се сблъскали с добре екипираните британски сили.

Дуарската война (1864–1865) продължила само пет месеца и въпреки някои бойни победи на бутанските сили, довела до поражение на Бутан, загуба на част от суверенната му територия и принудително отстъпване на преди това окупирани територии. Съгласно условията на Синчулския договор, подписан на 11 ноември 1865 г., Бутан отстъпва територии в Асамските и Бенгалските дуари, както и осемдесет и три квадратни километра територия Девангири в югоизточен Бутан, в замяна на годишна субсидия от 50 000 рупии.

През 70-те и 80-те години на 19-ти век подновената конкуренция между регионалните съперници – предимно пробританския пенлоп от Тронгса и антибританския, протибетски понлоп от Паро – довежда до възхода на Угьен Вангчук, Пенлопът от Тронгса. От своята властова база в централен Бутан, Угьен Вангчук побеждава политическите си врагове и обединява страната след няколко граждански войни и бунтове през 1882–1885 г. Победата му обаче идва във време на криза за централното правителство. Британската власт става все по-широка на юг, а на запад Тибет нарушава границата си със Сиким. След 1000 години тесни връзки с Тибет, Бутан е изправен пред заплахата от британската военна мощ и е принуден да вземе сериозни геополитически решения. Британците, стремейки се да компенсират потенциалния руски напредък в Лхаса, искали да установят търговски отношения с Тибет. По съвет на най-близкия си съветник Угиен Дорджи, Угиен Вангчук видял възможността да помогне на британците и през 1903-1904 г. предложил доброволно да придружи британска мисия в Лхаса като посредник. За заслугите си при осигуряването на Англо-тибетската конвенция от 1904 г., Угиен Вангчук бил посветен в рицарство и след това продължил да натрупва все по-голяма власт в Бутан.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Bhutan

[Hatshepsut]

Бутан през ХХ - ХХI век


Угиен Вангчук

Установяване на наследствена монархия, 1907 г.

Появата на Угиен Вангчук като национален лидер съвпада с осъзнаването, че двойствената политическа система е остаряла и неефективна. Той отстранява главния си съперник, понлопа на Паро, и на негово място поставя поддръжник и роднина, член на пробританското семейство Дорджи. Когато последният Жабдрунг умира през 1903 г. и прераждане не се появява до 1906 г., гражданската администрация преминава под контрола на Угиен Вангчук. Накрая, през 1907 г., петдесет и четвъртият и последен Друк Деси е принуден да се пенсионира и въпреки признанията за последващи прераждания на Нгаванг Намгял, системата Жабдрунг приключва.

През ноември 1907 г. се провежда събрание на водещи будистки монаси, държавни служители и глави на важни семейства, за да се сложи край на умиращата 300-годишна двойствена система на управление и да се установи нова абсолютна монархия. Угиен Вангчук е избран за първия наследствен Друк Гялпо („Крал на драконите“) и впоследствие управлява от 1907 до 1926 г. Политическият служител на Бутан Джон Клод Уайт прави снимки на церемонията по коронацията. Семейство Дорджи става наследствени носители на длъжността Гонгзим (главен камерхер), най-висшият правителствен пост. Британците, желаещи политическа стабилност на северната си граница, одобряват цялото развитие.

Семейството на Угиен Вангчук, 1905г.

По-ранните пратеничества на Великобритания в Лхаса имат неочаквани последици по това време. Китайската династия Цин, загрижена, че Великобритания ще завземе Тибет, установява пряко управление в Тибет през 1910 г. (династията Цин преди това е включила Тибет през 1720 г., но го поставя под управлението на Лифан Юан). След това Далай Лама бяга в Индия. Китай предявява претенции не само към Тибет, но и към Бутан, Непал и Сиким. С тези събития интересите на Бутан и Великобритания съвпадат.

На 8 януари 1910 г. политическият служител и тибетолог от Сиким сър Чарлз Алфред Бел се ангажира с Бутан и подписва Пунакхския договор. Пунакхският договор изменя два члена от договора от 1865 г.: британците се съгласяват да удвоят годишната субсидия до 100 000 рупии и „да не се намесват във вътрешната администрация на Бутан“. В замяна Бутан се съгласява „да се ръководи от съветите на британското правителство по отношение на външните си отношения“. Пунакхският договор гарантира защитата на Бутан срещу Китай; Китай, който не е в позиция да оспори британската власт, признава края на хилядолетното тибетско-китайско влияние.

Голяма част от съвременното развитие на Бутан се приписва от бутанските историци на първия Друк Гялпо. Вътрешните реформи включват въвеждане на училища по западен тип, подобряване на вътрешните комуникации, насърчаване на търговията с Индия и съживяване на будистката монашеска система. Към края на живота си Угиен Вангчук е загрижен за приемствеността на семейната династия и през 1924 г. търси британско уверение, че семейство Вангчук ще запази водещата си позиция в Бутан. Неговото искане води до разследване на правния статут на Бутан по отношение на сюзеренитета, държан над Бутан от Великобритания, и неяснотата на отношенията на Бутан с Индия. Както сюзеренитетът, така и неяснотата са запазени.

Развитие на централизираното управление, 1926–1952 г.

Угьен Вангчук умира през 1926 г. и е наследен от сина си, Джигме Вангчук (управлявал 1926–1952 г.). Вторият Друк Гялпо продължава усилията на баща си за централизация и модернизация и построява повече училища и пътища. По време на управлението на Джигме Вангчук манастирите и областните власти все повече попадат под кралски контрол. Бутан обаче като цяло остава изолиран от международните дела.

Въпросът за статута на Бутан спрямо правителството на Индия е преразгледан от Лондон през 1932 г. като част от въпроса за статута на самата Индия. Решено е решението за присъединяване към индийска федерация да бъде оставено на Бутан, когато му дойде времето. Когато британското управление над Индия приключва през 1947 г., същото важи и за асоциацията на Великобритания с Бутан. Индия наследява Великобритания като де факто защитник на Хималайското кралство, а Бутан запазва контрола над вътрешното си управление. Минават обаче две години, преди оs фициално споразумение да se признае независимостта на Бутан.

Следвайки прецедента, създаден с Пунакхския договор, на 8 август 1949 г. Тимпху подписва Договора за приятелство между правителството на Индия и правителството на Бутан, според който външните работи, ръководени преди от Великобритания, трябва да се ръководят от Индия. Подобно на Великобритания, Индия се съгласява да не се намесва във вътрешните работи на Бутан. Индия също се съгласява да увеличи годишната субсидия до 500 000 рупии годишно.

Модернизация при крал Джигме Дорджи, 1952–1972 г.

Третият Друк Гялпо, Джигме Дорджи Вангчук, е възкачен на трона през 1952 г. По-рано той се е оженил за образованата в Европа братовчедка на чогял (крал) на Сиким и с нейна подкрепа е полагал непрекъснати усилия за модернизиране на нацията си през цялото си двадесетгодишно царуване. Сред първите му реформи е създаването на Националното събрание - Цогду - през 1953 г. Въпреки че Друк Гялпо може да издава кралски укази и да упражнява право на вето върху резолюции, приети от Националното събрание, създаването му е важна стъпка към конституционна монархия.

Когато китайските комунисти превземат Тибет през 1951 г., Бутан затваря границата си с Тибет и застава на страната на могъщия си съсед на юг. За да компенсира вероятността от китайско посегателство, Бутан започва програма за модернизация. Поземлената реформа е съпроводена от премахване на робството и крепостничеството и отделяне на съдебната власт от изпълнителната власт. Финансирана предимно от Индия след тибетското въстание в Китай през 1959 г., програмата за модернизация включва и изграждането на пътища, свързващи индийските равнини с централен Бутан. През 1962 г. е завършен всесезонен път между Тхимпху и Пунтшолинг, сухопътния град-портал на югозападната граница с Индия. Дзонгка е обявен за национален език по време на управлението на Джигме Дорджи. Освен това, проектите за развитие включват създаването на институции като национален музей в Паро и национална библиотека, национални архиви и национален стадион, както и сгради за Народното събрание, Висшия съд (Тримканг Гонгма) и други правителствени структури в Тхимпху. Позицията гонгзим, заемана от 1907 г. от семейство Дорджи, е повишена през 1958 г. до лончен (министър-председател) и все още е в ръцете на Дорджи. Реформите на Джигме Дорджи Вангчук обаче, макар и да намаляват авторитета на абсолютната монархия, също така ограничават традиционната децентрализация на политическата власт сред регионалните лидери и засилват ролята на централното правителство в икономическите и социалните програми.

Усилията за модернизация напредват през 60-те години на миналия век под ръководството на лончена, Джигме Палден Дорджи, зет на Друк Гялпо. През 1962 г. обаче Дорджи си навлича немилост пред Кралската бутанска армия заради използването на военни превозни средства и принудителното пенсиониране на около петдесет офицери. Религиозните елементи също са обезпокоени от усилията на Дорджи да намали властта на държавно подкрепяните религиозни институции. През април 1964 г., докато Друк Гялпо е в Швейцария за медицинско лечение, Дорджи е убит в Пунтшолинг от армейски ефрейтор. По-голямата част от арестуваните и обвинени в престъплението са военни, включително началникът на операциите на армията, Намгял Бахадур, чичото на Друк Гялпо, който е екзекутиран за участието си в заговора. Нестабилната ситуация продължава и при наследника на Дорджи като изпълняващ длъжността лончен, брат му Лендуп Дорджи, и за известно време при брата на Друк Гялпо, Намгял Вангчук, като началник на армията. Според някои източници, последвала борба за власт е между про-Вангчук лоялисти и „модернистични“ поддръжници на Дорджи. Основният въпрос не е бил края или намаляване на властта на монархията, а „пълна свобода от индийска намеса“. Други наблюдатели смятат, че кризата от 1964 г. не е била толкова политическа борба, колкото конкуренция за влияние върху двореца между семейство Дорджи и тибетската съпруга на Друк Гялпо, Янки, и баща ѝ. Лендуп Дорджи по-рано заплашил да убие Янки - съперницата на сестра си - и наредил арестуването ѝ, когато, страхувайки се за живота си и този на 2-годишния си син от Друк Гялпо, тя потърсила убежище в Индия по време на политическата криза. Лендуп също си навлича неодобрението на Друк Гялпо, като се стреми да стане единствен регент на кралството след смъртта на брат си, елиминирайки кралицата и брата на краля. Преди да се завърне в Бутан от Швейцария, Джигме Дорджи се среща с индийския генерален секретар и министър на външните работи в Калкута, които предлагат индийска подкрепа, включително парашутисти, ако е необходимо, за да помогнат на Друк Гялпо да възстанови реда в кралството. Неспособен да си възвърне доверието на Друк Гялпо, Лендуп бяга в Лондон, докато други поддръжници при военните и правителството бягат в Непал и Калкута. След това, със съгласието на Народното събрание, Лендуп Дорджи и други членове на семейството са изпратени в изгнание през 1965 г. Изгнаниците обаче продължават атаките си срещу Друк Гялпо и Индия, влошавайки отношенията между Индия и Китай. Напрегнатата политическа ситуация продължава и през юли 1965 г. е извършен опит за покушение срещу Друк Гялпо. Фамилията Дорджие не са замесени в опита – който е описан като „личен въпрос“ – и потенциалните убийци са помилвани от Друк Гялпо.

През 1966 г., за да повиши ефективността на държавната администрация, Джигме Дорджи Вангчук прави Тхимпху целогодишна столица. През май 1968 г. подробните Правила и разпоредби на Народното събрание преразглеждат правното основание на правомощията, предоставени на Народното събрание. Друк Гялпо постановява, че отсега нататък суверенната власт, включително правомощието да отстранява министри от правителството и самия Друк Гялпо, ще принадлежи на Народното събрание. На следващия ноември Друк Гялпо се отказва от правото си на вето върху законопроекти на Народното събрание и заявява, че ще се оттегли, ако две трети от законодателния орган гласуват вот на недоверие. Въпреки че не прави нищо, за да подкопае запазването на династията Вангчук, през 1969 г. Друк Гялпо призовава за тригодишен вот на доверие от Народното събрание (по-късно премахнат от неговия наследник), за да се поднови мандата на Друк Гялпо да управлява.

По време на управлението на Джигме Дорджи Вангчук са правени и дипломатически предложения. Въпреки че винаги се е стремял да бъде формално неутрален и необвързан в отношенията си с Китай и Индия, Бутан също така се е стремял към по-преки международни връзки, отколкото преди това е било възможно под външнополитическото ръководство на Индия. В резултат на това, през 1962 г. Бутан се присъединява към Плана Коломбо за съвместно икономическо и социално развитие в Азия и Тихия океан, и през 1966 г. уведомява Индия за желанието си да стане член на Организацията на обединените нации (ООН). През 1971 г., след като има статут на наблюдател в продължение на три години, Бутан е приет в ООН. В опит да запази Бутан като стабилна буферна държава, Индия продължава да предоставя значителни суми помощ за развитие.

Джигме Дорджи Вангчук управлява до смъртта си през юли 1972 г. и е наследен от седемнадесетгодишния си син, Джигме Синге Вангчук. Тесните връзки на семействата Вангчук и Дорджи са подчертани отново в лицето на новия крал, чиято майка, Аши Кесанг Дорджи (Аши означава кралица), е сестра на лончена, Джигме Палден Дорджи. Джигме Синге Вангчук, който е получил образование в Индия и Великобритания, е назначен за понлоп на Тонгса през май 1972 г. и до юли същата година става Друк Гялпо. С майка си и двете си по-големи сестри като съветници, новият Друк Гялпо е въвлечен в държавните дела. Той често е виждан сред хората, в провинцията, на фестивали и, с напредването на управлението си, се среща с чуждестранни високопоставени лица в Бутан и чужбина. Официалната му коронация се състоя през юни 1974 г. и скоро след това напрежението между Вангчуци и Дорджи намалява с завръщането през същата година на изгнаните членове на последното семейство. Помирението обаче е предшествано от съобщения за заговор за убийството на новия Друк Гялпо преди коронацията му и за подпалване на Ташичо Дзонг (Крепостта на славната религия, седалището на правителството в Тхимпху). Янки (която има четири деца с Друк Гялпо, включително двама сина, между 1962 и 1972 г.) е предполагаемата сила зад заговора, който е разкрит три месеца преди коронацията; тридесет души са арестувани, включително висши държавни и полицейски служители. Лорънс Ситлинг, секретар на Джигме Дорджи Вангчук, обаче по-късно съобщава, че заговорът за убийство е измислица от китайски дипломат, целяща да отчужди Бутан от Индия. Но истината не става по-приемлива политически - арестуваните са тибетски бунтовници от Кхампас, обучени в Индия, които пътували през Бутан на мисия в Тибет. Под натиск от Китай, бутанското правителство иска четирите хиляди тибетски бежанци, живеещи в Бутан, или да станат бутански граждани, или да отидат в изгнание. Повечето избрират изгнанието.

Бутан от 1972г. до днес

Когато през 1971 г. в Пакистан избухва гражданска война, Бутан е първата държава, която признава новото правителство на Бангладеш, а официални дипломатически отношения са установени през 1973 г. Събитие през 1975 г. може би е послужило като основен тласък за Бутан да ускори реформите и модернизацията. През тази година монархията на съседния Сиким, която е съществувала повече от 300 години, е свалена след плебисцит, в който непалското мнозинство надделява над сикимското малцинство. Сиким, дълго време протекторат на Индия, става двадесет и вторият щат на Индия.

За да гарантира допълнително своята независимост и международно положение, Бутан постепенно установява дипломатически отношения с други държави и се присъединява към по-голям брой регионални и международни организации. Много от страните, с които Бутан установява отношения, предоставят помощ за развитие. Модернизацията на ежедневието донася нови проблеми на Бутан в края на 80-те години. Телевизионното излъчване е официално въведено в Бутан през 1999 г.

Няколко партизански групи, целящи да установят независима асамска държава в североизточна Индия, са създали партизански бази в горите на южен Бутан, откъдето са предприемали трансгранични атаки срещу цели в Асам. Най-голямата партизанска група е била ULFA (Обединен фронт за освобождение на Асам). Преговорите, насочени към мирното им отстраняване от тези бази, се провалиха през пролетта на 2003 г. Бутан беше изправен пред перспективата да се наложи да засили символичната си армия, за да прогони партизаните.

На 15 декември 2003 г. Кралската бутанска армия започва военни операции срещу партизански лагери в южен Бутан, в координация с индийските въоръжени сили, които са разположени по границата на юг, за да предотвратят разпръскването на партизаните обратно в Асам. Новинарски източници посочват, че от 30-те лагера, които са били обект на нападения, 13 са били контролирани от ULFA, 12 - от Националния демократичен фронт на Бодоланд (NDFB) и 5 - от Организацията за освобождение на Каматапур (KLO). До януари правителствените новинарски съобщения сочат, че партизаните са били разгромени от базите си.

През 1988 г. Бутан изгони известен брой непалски говорещи жители (според бутанските доклади около 5000, а според докладите за бежанците над 100 000) от области в южен Бутан, създавайки голяма бежанска общност, която сега е задържана в седем временни бежански лагера на ООН в Непал и Сиким. Действителният брой беше труден за установяване, тъй като се съобщава, че много от задържаните в лагерите притежават фалшиви документи за самоличност и започват да мигрират към непалската общност, напускайки бежанските си лагери. Причината за напускане на бежанските лагери е намирането на работа и услуги за живеещите в лагерите. Малко от тях се завръщат в бежанските лагери. В резултат на това броят на хората, живеещи в лагерите, намалява експоненциално. Въпреки че бутанското правителство твърди, че първоначално само около 5000 са напуснали страната, броят на действителните миграции е по-голям от това.

След години преговори между Непал и Бутан, през 2000 г. Бутан се съгласи по принцип да позволи на определени групи бежанци да се завърнат в Бутан. Ситуацията обаче беше в застой, след като разгневените хора в лагерите извършиха насилие срещу бутански служители. Съобщаваше се за значителни вълнения в лагерите, особено след като Организацията на обединените нации прекрати редица образователни и социални програми в опит да принуди Бутан и Непал да постигнат споразумение. Тъй като бутанското правителство не желаеше да ги приеме в страната си, много развити страни, включително САЩ и Австралия, предложиха на бежанците да се установят в собствените им страни. До 20 000 бутански бежанци бяха преселени в тези страни.

На 26 март 2005 г., „благоприятен ден, когато звездите и стихиите се събират благоприятно, за да създадат среда на хармония и успех“, кралят и правителството разпространяват проект на първата конституция на страната, с искане всеки гражданин да я прегледа. Създадена е нова камара на парламента, Националният съвет, състояща се от 20 избрани представители от всеки от дзонгагите, лица, избрани от краля. Националният съвет ще действа с другата вече съществуваща камара, Националното събрание.

Според Конституцията, на монархията е дадена водеща роля в определянето на посоката на управлението, стига кралят да демонстрира своята ангажираност и способност да защитава интересите на кралството и неговия народ.

На 15 декември 2006 г. четвъртият Друк Гялпо - Джигме Синге Вангчук, абдикира от всичките си правомощия като крал в полза на сина си, принц Джигме Кхесар Намгял Вангчук, с конкретното намерение да подготви младия крал за трансформацията на страната към пълноценна, демократична форма на управление, която трябваше да се случи през 2008 г.

Кралското семейство на Бутан и индийският президент Рам Натх Ковинд със семейството си (2017 г.)

Абдикацията на предишния крал в полза на сина му първоначално също трябваше да се случи през 2008 г. Въпреки това имаше очевидна загриженост, че новият крал трябва да има практически опит като лидер на нацията, преди да председателства трансформацията във формата на управление на страната. Според националния вестник „Кюнсел“, предишният крал заяви пред кабинета си, че „докато той продължава да бъде крал, престолонаследникът няма да придобие опит в справянето с проблеми и изпълнението на отговорностите на държавен глава. С установяването на парламентарната демокрация през 2008 г. имаше много работа; така че той трябваше да придобие този ценен опит“.

Четвъртият Друк Гялпо допълнително заяви, че: „Бутан не би могъл да се надява на по-добро време за такъв важен преход. Днес страната се радва на мир и стабилност, гарантиращи нейната сигурност и суверенитет. След феноменално развитие и напредък, страната е по-близо от всякога до целта за икономическа самостоятелност. Отношенията на Бутан с най-близкия му съсед и приятел, Индия, достигнаха нови висоти. Международните организации и двустранните партньори за развитие са готови да подкрепят усилията на Бутан за развитие и политическа трансформация.“

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Bhutan

[Hatshepsut]

Тхимпху - столицата на Бутан

Тхимпху е столицата на Бутан. С население от около 104 000 души (2015 г.) е най-голямото населено място в страната. Това е единствената столица в света, в която няма светофари. Въпреки че започва да се обновява, столицата е запазила своя чар, изпъстрена с ярко боядисани красиво декорирани фасади, които и придават средновековен и древен вид.

География

Тхимпху лежи в плодородната долина на р. Тхимпху Чху. Надморската му височина е 2320 м.

Климат

Климатът е субтропичен мусонен. През зимата от континента духа сух вятър, но планините предотвратяват пренасянето на студени маси. В резултат на това през зимата се наблюдават много големи дневни температурни колебания (леки слани са често срещани през нощта, но през деня температурата може да бъде с 15 градуса или повече по-висока) и има малко валежи. През лятото вятърът духа от Индийския океан, носейки обилни валежи.

История

Селището се разраства под закрилата на манастира-крепост Траши Чхое Дзонг, чиято сграда все още служи като място за срещи на Народното събрание. Дълго време Тхимпху е бил зимна столица на Бутан, а през 1962 г. става постоянно седалище на правителството. Градът се разраства към края на 20 век след бързата урбанизация на селското население.

Крепостта Ташичо е построена през 13 век като манастир, реставрирана е през 60-те години на миналия век, а от 1952 г. насам в нея се помещава правителството на страната. През лятото тук пребивава и религиозният лидер на страната Дже Кенпо. Кралят (Джигме Кхесар Вангчук) също има офис тук.

Дворецът Деченчолинг, официалната резиденция на краля, се намира северно от Тхимпху, а манастирите Танго и Чери също са разположени близо до града.

Манастирът Чери

Тхимпху е седалището на правителството, парламента и изпълнителната власт, всички политически решения в страната се вземат тук. Тхимпху е дом и на дипломатически мисии, агенции на ООН за помощ за развитие и различни неправителствени организации.

През 1961 г. Тхимпху получава статут на град, а през 2009 г. - статут на община.

Забележителности

Тхимпху е град, богат на будистка култура.

Точно над него се намира Траши Чхое Дзонг (Крепостта на славната регилия) – крепост-манастир, датиращ от 13 век и напълно обновен и реставриран през 1960-те години. Станала символ на столицата, крепостта приютява в себе си кабинетите на краля и главата на монашеството.

Манастирът Траши Чхое Дзонг

В града се намира националното училище по изобразително изкуство, където се обучават талантливи деца от цялото кралство. Друга забележителност е Националният мемориал Чойфен, където са събрани многобройни свещени картини и статуи.

Сградата на Националната библиотека

Икономика

Тхимпху е основният търговски център на Бутан. Там се търгуват земеделските продукти, главно ориз, царевица и пшеница, произвеждани в околната долина, както и по терасираните хълмове.

Енергия се осигурява от водноелектрическа централа, построена през 1966 г. Индустрията на Тхимпху включва дърводобив и дървообработване и хранително-вкусова промишленост.

Транспорт

Индо-бутанската магистрала открита през 1968 г. е главният маршрут, свързващ Тхимпху с Индия. В града оперират автобусни линии.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тхимпху

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тхимпху

[Hatshepsut]

Донгкха език и писменост


Областите на Бутан, в които се говори на дзонгкха, оцветени в жълто

Дзонгкха е китайско-тибетски език, говорен от около 160 хиляди души в Бутан и общо от около 640 хиляди души. Това е единственият официален и национален език в Бутан. Използва тибетската азбука за писане. Наименованието означава „езикът на крепостите“.

Дзонгкха е рòден за хора, живеещи в осем западни области на Бутан (Wangdue Phodrang, Punakha, Thimphu, Gasa, Paro, Haa, Dagana и Chukha); Това е лингва франка сред народите на Бутан, тъй като освен дзонгка, в страната се говорят още дванадесет езика. Говорещите този език живеят и на индийската територия, която някога е принадлежала на Бутан, по-специално в околностите на град Калимпонг (Западна Бенгалия).

Название

Думата Дзонгкха означава „езикът, говорен в Дзонгите“ (Дзонгите са крепостни манастири в Бутан).

История

Дзонгка може да се нарече пряк потомък на класическия тибетски език, известен в Бутан като Чьоке, от който се е отделил в миналото. Езикът е най-важният в Бутан от векове - езикът на правителството, воинския елит и образованото благородство - от около 12 век; Днес той е признат от всички народи на Бутан като национален език.

Класическият тибетски е бил езикът на образованието в Бутан до началото на 60-те години на миналия век. — оттогава нататък дзонгка става езикът на образованието. Днес дзонгка е задължително изучаван във всички училища в Кралство Бутан.

Диалекти

Езикът Дзонгка има няколко диалекта. Северните диалекти са много сходни с тибетския език по отношение на речника и граматиката. Класическият дзонгка се говори в областите Тхимпху (традиционно наричан Ванг) и Пунакха (традиционно наричан Те). Говорителите на класическия диалект разграничават звучни и беззвучни взривни и съскащи звуци, но в някои диалекти те не се разграничават.

Писменост

Съгласни звуци:


Отбелязване на гласните звуци:


Лигатури:

A Superstar in Bhutan, a Newcomer to New York - Dzongkha

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дзонгкха

https://ru.wikipedia.org/wiki/Дзонг-кэ

https://www.omniglot.com/writing/dzongkha.php

[Panzerfaust]

Може да се каже, че Бутан е част от исторически Тибет, като за разлика от основната част е запазила независимост.

[Hatshepsut]

Култура на Бутан


Тронгса-дзонг

Съвременната култура на Бутан има своите корени в древни времена. Поради географската си изолация, заобиколен от Хималаите, Бутан е бил защитен от външни културни влияния. Тази слабо населена страна, граничеща с Индия на юг и Китай на север, отдавна поддържа политика на пълна изолация, както културна, така и икономическа, за да запази културното си наследство и независимост. Едва през последните десетилетия на 20-ти век на чужденци е било позволено да посещават страната и то само в ограничен брой. По този начин Бутан е успял да запази добре много аспекти от своята култура.

Религия

Влиянието на религията се усеща в почти всички сфери на живота в бутанското общество. По-голямата част от жителите на страната (75%) изповядват будизма в различните му проявления: тантрически, Друкпа Кагю или Нйингма. Около 25% са индуисти. По-малко от 1% от бутанците изповядват други религии.

Национално облекло

Кралят на Бутан облечен в традиционо облекло (гхо)


Бутански жени облечени в традиционно облекло (кира)

Всички граждани на Бутан са длъжни да спазват национален дрескод, известен като Дриглам Намжа, докато са на публични места през светлата част на денонощието. Изискванията в някои области (дзонгхаги) са по-строги, отколкото в други. Мъжете носят гхо, или тежка роба до коляното, която е препасана с пояс. Жените носят цветни блузи, върху които поставят голямо правоъгълно парче плат, наречено кира. Върху кира може да се носи късо копринено яке, или тего. Ежедневните гхо и кира са изработени от памук или вълна, в зависимост от сезона, и са украсени с прости шарки на райета и карета. При специални поводи и празници могат да се носят ярко оцветени копринени кири и, много по-рядко, гхо. Допълнителни ограничения се прилагат при посещение на дзонг или храм, както и при посещение на високопоставен служител. Мъжете от обикновените класи носят бял шал (кабни), висящ от лявото рамо до дясното бедро. Цветът на кабни, носена и от други мъже от Бутан, обикновено зависи от ранга на носещия. Жените носят раху или тесни бродирани парчета плат, преметнати през лявото рамо. Този дрескод се сблъсква с известна съпротива от страна на етническите непалци, живеещи по границата с Индия, които не са склонни да носят дрехи на друга култура.

Взаимоотношения мъже - жени

Бутанските жени традиционно имат повече права от жените в близките култури, особено по отношение на правото им на собственост върху земята. Имуществото на всяко разширено бутанско семейство се контролира от „главна майка“, която е подпомагана в ежедневните дела от другите жени в семейството. Когато „главната майка“ вече не е способна да управлява имота, нейното място се заема от сестра, дъщеря или племенница. Този модел на наследяване е известен в антропологията като матрилинейност.

Мъже и жени работят заедно на полето и всеки от тях може да има някакъв вид бизнес. Мъжете участват пълноценно в домакинските задължения, често готвят и традиционно изработват и поправят дрехи, въпреки че не тъкат платовете. В градовете вече започва да се оформя „западният“ модел на семейни отношения, в който съпругът осигурява прехраната на семейството, а съпругата е домакиня. И двата пола могат да бъдат монаси, въпреки че на практика броят на монахините е сравнително малък.

Браковете се сключват по желание и на двете страни, а разводът е изключително рядко срещан. Сватбената церемония се състои от размяна на бели шалове и пиене от чаша заедно. Браковете могат да бъдат официално регистрирани, когато двойката е живяла заедно повече от шест месеца. Традиционно младоженецът се мести в дома на семейството на булката, но младоженците могат да живеят с всяко от семействата, в зависимост от това чие домакинство се нуждае повече от работници.

Бутанските имена

С изключение на кралското семейство, бутанските имена не включват фамилно име. Вместо това, две традиционни благоприятни имена се избират за детето при раждането от местния лама, родителите или бабите и дядовците. Обикновено е невъзможно да се разбере от собствените имена дали собственикът им е мъж или жена. В някои случаи второто име на носителя може да помогне за определяне на пола.

Тъй като има ограничен брой имена, от които да се избира, неизбежно е много хора в Бутан да имат една и съща комбинация от собствено име и презиме. За да се реши този проблем, се използва система от неофициални имена, които ясно показват откъде е даден човек. Когато например „Чонг Кинли“ от село Чотсом в долината Паро е извън тази област, тя се нарича „Паро Кинли“. В долината Паро тя е разпозната по името на селото си като „Чонг Кинли Чотсом“. Изненадващо, много деца в едно малко селце могат да имат абсолютно еднакви имена, което е следствие от действията на местния лама. В този случай човек ще бъде идентифициран по името на дома, където е роден.

Религиозни фестивали

Веднъж годишно в дзонг или голямо село може да се проведе религиозен фестивал или цечу. Селяни от цялата околност идват за няколкодневни религиозни празненства и да донесат дарове на ламата или манастира. Централното събитие обикновено е религиозен танц с маски или чам, провеждан в голямо пространство. Всеки един от тези танци отнема до няколко часа, а цялата танцова програма е с продължителност от два до четири дни. Изпълнението на такива танци е начин за благословия на жителите и също така помага за предаването на принципите на тантрическия будизъм на селското население. Тази традиция датира директно от Шабдрунг Нгаванг Намгял и е останала непроменена от средата на 17 век.

Преди последния ден на фестивала цечу, огромен гоблен, или тондел, се разгъва в двора на дзонга в продължение на няколко часа. Вярва се, че самото му гледане може да донесе духовно освобождение. Тондрелът се навива точно преди сутринта.

Монашество

В Бутан бъдещите монаси обикновено постъпват в манастири на възраст от шест до девет години и веднага биват поставени под надзора на ръководителя на институцията. Те се учат да четат Чок, езикът на древните свещени текстове, както и дзонгка и английски. С течение на времето те ще трябва да изберат един от двата възможни пътя: да изучават теология и будистка теория или да изберат по-разпространения вариант, а именно да станат експерти по ритуали и различни будистки практики.

Ежедневието на монасите е много сурово, особено ако са в някой от манастирите, разположени високо в планината. В такива манастири храната е много оскъдна и трябва постоянно да се попълва от самите монаси или от техните посетители. Монасите обикновено нямат дрехи, подходящи за зимни условия, а манастирите не се отопляват. До голяма степен поради тези трудности и изпитания на монашеския живот монасите са високо уважавани в обществото; Да имаш син или брат, който води монашески живот, се счита за много добра карма за цялото семейство.

Духовното развитие на монаха продължава през целия му живот. В допълнение към обществената си роля на свещеник, той може да става отшелник няколко пъти. Общата продължителност на периода на отшелничество е три години, три месеца, три седмици и три дни. През това време монахът периодично посещава своя духовен наставник, който проверява ученика си за по-нататъшно развитие, за да потвърди, че времето на отшелничеството не е било пропиляно.

Всеки манастир се оглавява от абат, обикновено лама, въпреки че титлите могат да варират. Най-важният монах е главният абат на Бутан, чиято титла е Дже Кхенпо. Теоретично, той е равен по статут на краля.

Централното монашеско тяло е съставено от около 600 монаси, които се занимават с най-важните религиозни дела в страната. През лятото те се събират в Тхимпху, а през зимата се местят в Пунакха Дзонг, най-почитания дзонг в Бутан, където тялото на Шабдрунг Нгаванг Намгял се пази под стража от края на 17 век.

Държавни празници

7-ият ден от 11-ия месец от тибетския календар е Зимното слънцестоене
1-ви ден от 12-ия месец – Традиционен ден на жертвоприношението
1-ви ден от 1-вия месец - Лосар
21-23 февруари - Рожден ден на 5-ия крал на Бутан
10-ти ден от 4-тия месец – Фестивал Шабдрунг
15 юни – Ден на влизането на Буда в Нирвана
10 юли – Рожденият ден на Гуру Ринпоче
3 август – Първата проповед на Буда
8 август - Ден на независимостта
23 септември – Ден на благословения дъжд
2 октомври – Тхимпху Друбчен (градски фестивал в Тхимпху)
6 октомври – Дашайн
1 ноември - Коронация на краля на Бутан
11 ноември - Рожден ден на 4-ия крал на Бутан
22-ри ден от 9-ия месец – Слизането на Буда
17 декември – Национален празник на Бутан

Радио, телевизия, интернет, кино

В началото на 60-те години на миналия век третият крал на Бутан започва постепенен процес на въвеждане на съвременни технологии в страната. Първата радиостанция излъчва по тридесет минути в неделя, започвайки през 1973 г. Първите телевизионни предавания започват през 1999 г., въпреки че няколко заможни семейства вече са закупили сателитни чинии по това време. Интернет беше пуснат през 2000 г.

През 2002 г. излиза първият пълнометражен филм на Бутан, „Магьосници и скитници“. Филмът е написан и режисиран от Кхьенце Норбу, почитан лама от рода Кхьенце.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура Бутана

https://ru.wikipedia.org/wiki/Праздники Бутана

[Hatshepsut]

Красотата на Бутан привлича туристите


Построен на отвесна скала, манастирът Паро Такцанг е известен още като „Леговището на тигъра“

Няма лош момент да посетите това хималайско кралство, което предлага отлични пешеходни маршрути през цялата година и оживени културни фестивали всеки месец. Ето как да се насладите на всичко това.

Смятан от някои за истинското местоположение на митичното царство Шангри Ла, Бутан е малък хималайски анклав, който е и последното останало будистко кралство в света. Тук има много повече будистки храмове и манастири, отколкото дни в годината, и почти толкова фестивали.

Добавете зелени хълмове, гъсти гори и безброй безименни планини в райони, толкова отдалечени, че е необходима седмица преход, за да се стигне до най-близкото село, и ето ви мечтата на всеки любител на културния туризъм. От двукилометрови преходи до храмове на хълмове и свещени места до новосъздадената 250-километрова Трансбутанска пътека, Бутан предлага маршрути за всички нива на умения.

Фестивалът на черновратия жерав в Бутан се провежда ежегодно на 11 ноември в манастира Гангтей в долината Фобджика

Новият модел на туризъм на Бутан

Отворен за туризъм през 1974 г., Бутан има редица правила за посещение. След като наблюдаваше как съседни страни като Индия и Непал се сблъскват със значителни проблеми с пренаселеността и замърсяването в резултат на бързата комерсиализация, Бутан реши да предприеме различен подход.

Стремейки се да запази своята култура и девствена природна среда, Бутан изисква от екскурзоводите и служителите да носят традиционно облекло, докато са на служба; изисква се засаждането на три дървета за всяко отсечено; а Конституцията на кралството определя 64% от земята като постоянна гора.

За да предотврати пренаселеността, Бутан въведе и един от най-високите туристически данъци в света. Наречена Такса за устойчиво развитие (SDF), тази такса от 100 долара на ден е необходима за получаване на виза и е в допълнение към настаняването, самолетните билети, дейностите, екскурзоводите и други пътни разходи.

Бутанският фестивал Паро Цечу в Паро Дзонг

Как да изберете фестивалите, които да посетите в Бутан

Всеки фестивал има свой собствен фокус: Увеличаване на просперитета, подобряване на здравето и благополучието или прогонване на зли духове. Те също така, особено в отдалечени райони, предоставят рядка възможност на местните жители да общуват с членове на семейството и приятели, които иначе виждат рядко. Празненствата често продължават от три до пет дни и много местни жители присъстват всеки ден, за да бъдат благословени от танците.

Изпълнени със сложни костюми и закачливи представления, тези фестивали посрещат десетки маскирани танцьори, представляващи демони, духове, животни и божества, които се изявяват в продължение на три или четири часа. Повечето участници седят на земята (често на открито под слънцето), но някои носят постелки и малки столчета, за да прекарат времето по-удобно.

През последните 25 години Кинли Джелтшен води програми за пешеходен туризъм, културно наследство, къмпинг и фестивали за Wilderness Travel, един от първите международни туроператори на Бутан. Според него фестивалите са забавно допълнение към пътуването, но не бива да са фокусът. Вместо това, той предлага на пътуващите да прекарат около половин ден на фестивал, а останалото време в проучване на други аспекти на страната и културата.

Джелтшен също така насърчава пътуващите да обмислят да посетят по-малки, по-малко известни фестивали. „Не само ще има по-малко туристи, но ще имате по-голям шанс наистина да усетите хората и да можете да общувате с местните на лично ниво“, казва той.

Танцьори, изпълняващи Тронгса Цечу, известен ежегоден фестивал в Бутан, празнуват край стените на Тронгса Дзонг. Този фестивал е известен още като Зимен фестивал и е важно религиозно и културно събитие


Тълпа наблюдава будистки монаси, изпълняващи танц с маски по време на ежегодния фестивал Трашиганг Цечу

Кога да отидете в Бутан

Няма лошо време да отидете в Бутан. Всъщност, множество фестивали се провеждат всеки месец в цялата страна и има отлични пешеходни маршрути, достъпни целогодишно. Когато планирате пътуването си, имайте предвид, че повечето фестивали следват лунния календар, така че датите не са фиксирани. Ето какво да очаквате всеки сезон.

Ноември – Януари

Времето е по-хладно и потенциално снежно през тези месеци, но Джелтшен казва, че туризмът не е ощетен и небето е обикновено ясно. „Това е най-доброто време за фотография, особено ако искате ясни снимки на яркосиньо небе и заснежени планини“, казва той.

Зимата е и най-доброто време да видите 700-те черноврати жерава, които нощуват в долината Фобджика („Долината на жеравите“). Фестивалът на черновратите жерави се провежда през ноември, когато жеравите започват да пристигат, но Джелтшен предлага да пристигнете през декември или януари, за да видите най-голям брой от тях. Освен Фестивала на черновратите жерави в Централен Бутан, всички други зимни фестивали са в далечния изток, което изисква няколко дни шофиране или вътрешен полет, който има вероятност да бъде отменен.

Февруари – Март

Късната зима и ранната пролет предлагат хладно, но приятно време и все още имате шанс да видите черноврати жерави във Фобджика. Пейзажът е все още сравнително кафяв (може да се наблюдава лек сняг в някои райони), но туристическите пътеки, фестивалите и атракциите са много по-малко пренаселени. Фестивалът Пунака е отличен избор, тъй като е оживен, леснодостъпен и на кратко разстояние с кола от много други атракции.

Фестивалът Гангтей Цечу в манастира Гангтей

Въпреки че черновратите жерави са се завърнали в Тибет, Джелтшен казва, че късната пролет е най-доброто време за наблюдатели на птици, които искат да видят големия брой мигриращи речни птици, завръщащи се в Бутан от Северна Индия. Времето е топло и приятно, долините са пълни с диви цветя, а туристите могат да се насладят на по-малко заснежени и кални пътеки. Фестивалът Паро Цечу е популярен фестивал, до който е много лесно да се стигне, защото се провежда близо до летището, през което пристигат почти всички пътешественици. Недостатъкът на посещението през късна пролет е, че пътеките, атракциите и фестивалите са много по-пренаселени.

Юни – Август

Летните мусони са станали по-малко интензивни през последните години, но тези месеци остават най-влажните. Туризмът със сигурност е вариант, но ще се сблъскате с много по-голям шанс да срещнете кални пътеки. Джелтшен отбелязва, че положителното е, че през лятото цветята са блестящи и изобилни, включително националното цвете, високопланинския син мак и критично застрашения розов мак. СонамДорджи, екскурзовод от MyBhutan, добавя, че летните фестивали са изобилни, те се провеждат независимо дали вали или времето е слънчево, и че страната е по-малко пренаселена поради по-голямата вероятност за дъжд.

Септември – Октомври

Въпреки че летните мусони могат да продължат до септември, времето е приятно. Според Дорджи септември е най-подходящият месец за преодоляване на дълги преходи като 216-километровия преход Snowman Trek (който той е правил три пъти). Смята се за най-трудния преход в света, този суров хималайски преход обикновено отнема 24-30 дни, включва няколко прохода над 5180 м и изисква къмпингуване в дивата природа всяка вечер.

Тъй като през октомври има по-малко дъждове и има толкова много леснодостъпни фестивали (като Тхимпху и Джакар), той е малко по-пренаселен от септември. Ако посещавате страната през октомври, Джелтшен предлага да обмислите и Фестивала Хайленд. Провеждан всеки 23-25 октомври, този фестивал на голяма надморска височина привлича малко чужденци, тъй като се провежда в отдалечения планински град Лая, на два часа от най-близкия път.

Как да стигнете дотам

До града - портал, Паро (единственото международно летище в страната), може да се стигне с директни полети от Дубай, Катманду, Банкок, Сингапур, Делхи и няколко други индийски града. Делхи има ежедневни полети, Банкок има няколко полета седмично, но някои градове, като Дубай, имат само един седмичен полет до Бутан.

https://www.nationalgeographic.bg/a/krasotata-na-butan-privlica-turistite-eto-kak-da-planirate-ptuvaneto-si

[Hatshepsut]

Бутанска кухня


Бутанско ястие с червен ориз, картофи, зеленчуци и гъби

Бутанската кухня е термин, с който се обозначава кухнята на Бутан. При нея се използва много бутански червен ориз (единственият вид ориз, който расте на голяма надморска височина), обикновена елда и все по-честно царевица. Елда се яде основно в Бумтанг, царевица – най-вече в източните райони, а ориз – навсякъде другаде. Диетата в планинските райони също така включва пилешко, месо от як, сушено говеждо, свинско, свинска мас и овнешко. Супите и яхниите от месо, ориз, леща, папратовидни и сушени зеленчуци, подправени с люти чушки и сирене, са често срещано ястие по време на студените сезони. Зоу шунго е оризово ястие, смесено с остатъци от зеленчуци. Ема даци е лютиво ястие, приготвено с големи зелени люти чушки в сос от сирене (подобен на мексиканския чили кон кесо), което може да бъде наречено национално ястие, поради широкото си разпространение и гордостта, която бутанците изпитват към него. Други храни включват жаша мару (пилешко ястие), пхакша паа (сушено свинско, сготвено с люти чушки, подправки и зеленчуци, сред които репички и зелени зеленчуци); тхукпа (тибетска супа), батхуп и пържен ориз. Сиренето, направено от краве мляко, се нарича датши и никога не се консумира сурово, а се използва за направата на сосове. Зоудоу е друг вид сирене, което се приготвя в източните райони на Бутан и се добавя към супите. Зоудоу обикновено е зеленикаво на цвят и има силна миризма. Други видове сирена включват западните чедар и гауда. Западните сирена се произвеждат в швейцарски завод за сирене в Бумтанг или се внасят от Индия.

По-известните закуски включват момо (бутански кнедли), шакам изей, кхабзей, шабалей (хлебче, пълнено с говеждо и зеле), джума (бутански наденици, мариновани в подправки) и юфка. Ресторантите в Бутан могат да сервират китайски, непалски, тибетски и индийски храни, които са много популярни. Съществуват и корейски ресторанти в страната, породени от нарастващата популярност на корейската поп култура. Млечните храни, особено маслото, кравето сирене и сиренето от як, също са популярни и в действителност повечето мляко бива превръщано в масло и сирене. Известните напитки включват тибетски чай, млечен чай, черен чай, местното оризово вино ара и бира. Подправките включват къри, кардамон, джинджифил, тингей (сечуански пипер), чесън, куркума и ким.

Бутанско ястие с пилешко месо, червен ориз и спанак

Бутанската кухня е възхитително отражение на културата и наследството на страната. Известна със своите отличителни вкусове и уникални съставки, бутанската храна е от съществено значение за вашето пътуване през това мистично кралство.

Любовта към подправките, особено лютите чушки, е в основата на бутанската кухня. Хората от Бутан имат впечатляващ афинитет към топлината и чилито се използва щедро в техните ястия. Едно от най-известните бутански ястия е Ema Datshi, огнено яхния от чили и сирене във всяко домакинство в Бутан. Комбинацията от пикантни люти чушки и кремообразно сирене създава уникална вкусова експлозия.

Бутански люти чушки

Момо, вид кнедли, е друго любимо бутанско ястие. Тези малки джобчета радост могат да бъдат напълнени с различни съставки, включително зеленчуци, месо или сирене. Те често се сервират с ароматен сос за потапяне.

За да се насладите на автентична бутанска кухня, помислете за вечеря в местни ресторанти и заведения за хранене. Ето някои популярни ястия, които да опитате:

Ема Датши: Както споменахме по-рано, това ястие е задължително да се опита. Пикантността му може да варира, така че можете да поискате нивото на топлина, което отговаря на вашия вкус.

Бутанското национално ястие ема даци (люти чушки със сирене) с ориз (микс от бял ориз и бутански червен ориз)

Пхакша Паа: Това е обилно ястие от свинско месо с пикантни червени люти чушки и репички. Това е утешителен, ароматен вариант за любителите на месото.

Джаша Мару: Ако предпочитате пиле, Jasha Maroo е вкусна пилешка яхния с доматен сос и ароматни подправки.

Приготвяне на жаша мару – традиционно ястие от пилешко, домати и други съставки

Суджа: За да придружите храната си, опитайте чай от бутанско масло, наречен Suja. Това е топла и кремообразна напитка, приготвена с масло и сол. Може да е придобит вкус за някои, но е неразделна част от културата на Бутан.

Червен ориз: Бутанските ястия често се сервират с червен ориз с орехов вкус и отличителна червена обвивка.

Обездка: За да завършите храненето си, опитайте Doma, лист от бетел, увит около ядка арека и лайм. Това е традиционна и културна практика, но имайте предвид, че може да има стимулиращ ефект.

Когато вечеряте в Бутан, е важно да имате предвид хранителните съображения. Вегетарианските опции са широко достъпни и можете да поискате по-меки версии на пикантни ястия, ако не сте свикнали на силна топлина.

Традиционен етикет за хранене

Докато се наслаждавате на бутанската кухня, имайте предвид традиционния етикет за хранене:

Хранене с ръце: Храненето с ръце е обичайно, така че не се колебайте да прегърнете този уникален начин на хранене. Измийте ръцете си преди и след хранене.

Разхищаване на храна: Културата на Бутан отдава голямо значение на това да не се пилее храна. Оставянето на храна в чинията ви е неуважително, така че вземете само това, което можете да свършите.

Предлагане и получаване: Приемането на храна или напитки е учтиво, дори ако възнамерявате да консумирате само някои. Това е знак на признателност.

Когато на човек му се предложи храна, възпитано е той да каже „мешу мешу“, покривайки устата си с ръце в знак на отказ, а да приеме след като му се предложи втори или трети път.

Изследването на бутанската кухня не е просто да задоволите вкусовите си рецептори; това е възможност да се потопите в сърцето на бутанската култура. Така че, прегърнете подправките, насладете се на вкусовете и се насладете на кулинарното пътешествие, което ви очаква в това очарователно кралство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бутанска кухня

https://peregrinetreks.com/

[Hatshepsut]

Национално знаме на Бутан

Националното знаме на Бутан се състои от бял дракон на оранжев и жълт фон. То е разделено по диагонал на два триъгълника. Горният е жълт, а долния – оранжев. Драконът е центриран по разделната линия.

С малки промени, този флаг се използва от 19 век. Сегашния си вид придобива през 1969 г.

Драконът изобразен на знамето, Druk или драконът на гръмотевиците, представя местното тибетско название на Бутан – Земята на Дракона. Драконът е сграбчил в ноктите си скъпоценни камъни, символизиращи изобилие. Жълтият цвят символизира светската монархия, а оранжевия – будизма.

Флагът е един от малкото национални знамена, върху които оранжевият цвят е основен и е едно от двете знамена, върху които е изобразен дракон (другото е знамето на Уелс).

Издигнати национални знамена в столицата на Бутан - Тхимпху

История

В исторически план Бутан е бил известен с много имена, но самите бутанци наричат страната си „Друк“ - на името на митологичния гръмотевичен дракон. Тази традиция датира от 1189 г., когато Цангпа Гяре (Гяре Йеше Дорджи), основателят на един от основните клонове на тибетския будизъм, Друкпа Кагю, докато е в Тибет, вижда долината Намгипху близо до Лхаса да се изпълва със светлина и над нея да се издига дъга. Считайки това за благоприятен знак, той влязъл в долината, за да избере място за построяването на манастира, при което чул три гръмотевици – звукът, за който се смята, че издава друкът в бутанските вярвания. Манастирът и ученията, основани от Цангпа Гяре, са кръстени на друка. По-късно учението на Друк се разделя на три клона. Един от тези клонове, Друкпа Кагю, е основан от племенника и духовен наследник на Цангпа Гяре, Енрей Дхарма Сенге. Това учение впоследствие се разпространило в целия Бутан. Постепенно бутанците започнали да наричат страната си Друк.

Тази легенда дава едно обяснение за това как символиката на гръмотевичния дракон е станала основа за националното знаме на Бутан. Алтернативна хипотеза е, че изображението на суверена и държавата във формата на дракон произхожда от съседен Китай и е възприето от владетелите на Бутан като символ на кралска власт в началото на 20-ти век.

През 2002 г. Центърът за изследвания на Бутан (CBS) публикува брошура, съставена от Дорджи Пенджоре и Сонам Кинга, която предоставя най-изчерпателното описание на развитието на бутанското знаме. Тъй като няма архивни записи за историята на националното знаме, авторите интервюираха някои хора, които са участвали пряко в разработването на държавните символи през втората половина на 20-ти век. Това е помогнало за премахване на някои от несъответствията, които са съществували преди това в историческите изследвания относно знамето и химна на Бутан.

В документа на CBS се посочва, че първото национално знаме е проектирано по искане на втория крал на Бутан, Джигме Вангчук, и е използвано за първи път през 1949 г. по време на подписването на Договора за приятелство между Бутан и Индия. Въпреки че самият документ не съдържа илюстрации на оригиналния дизайн, има черно-бели снимки, направени по време на подписването на договора.

Основният дизайн на знамето е разработен от Маюм Чойинг Уангмо Дорджи (1897–1994), майка на „кралицата баба“ Кесанг Чоден (съпруга на крал Джигме Дорджи Уангчук), през 1947 г. Самата бродерия на знамето е извършена от Лхарип Тав Тав от Бумтанг Дзонгхаг, един от малкото художници, допуснати до кралския двор през този период. Знамето представлява квадратен плат, разделен диагонално на две триъгълни полета - жълто, съседно на пилона, и червено, съседно на свободната част. В центъра бил поставен дракон, обърнат с лице наляво и държащ два скъпоценни камъка в лапите си. Друкът на първото знаме е бил оцветен в зелено в съответствие с традиционните вярвания за „тюркоазения дракон“.

Реплика на историческия оригинал (с някои съществени промени, повлияни от съвременното знаме) в момента е изложена зад трона в залата на Националното събрание на Бутан в Тхимпху.

Знаме на Бутан (1949-1956)


Знаме на Бутан (1956-1969)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Бутан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Бутана

[Hatshepsut]

Емблема на Бутан

Емблемата на Бутан е един от националните символи на Бутан и съдържа няколко елемента от знамето на Бутан, с някои разлики. Върху емблемата има много будистка символика.

Официално описание на емблемата: „Националната емблема, в кръг, е съставена от двойна ваджра (диамантена мълния), поставена над лотос, оградена от скъпоцен камък между два дракона. Ваджрата представлява хармония между светската и религиозната власт. Лотосът символизира чистотата; скъпоценният камък изразява върховна власт; а два дракона, мъжки и женски, подкрепят името на страната, която символизират.“

Емблемата е проектирана от монголски художник и е поръчана от Аши Таши Дорджи, сестрата на кралицата баба.

Аши Таши Чодзом Дорджи (роден на 29 август 1923 г.) е много обичана фигура в Бутан, изиграла значителна роля в съвременната история, международните отношения и културния живот.

Spoiler

Аши Таши Дорджи, сестра на кралицата баба и пралеля на настоящия крал, е родена в Бутанския дом в Калимпонг на 29 август 1923 г., дъщеря на Гонгзим Сонам ��Тобгие Дорджи и принцеса от Сиким Чойинг Вангмо Дорджи. През 1952 г. тя е изпратена от Третия крал, Негово Величество Джигме Дорджи Вангчук, в Източен Бутан, за да помогне на хората, които са били облагани със сурови данъци от местните владетели, като ѝ е дадена възможност да даде Киду (земя) на Запите и Тайпите (безимотни класи). Това става известно като Аши Таши Трам и спира масовото изселване на бутанци от изток към Индия. По време на престоя си в Трашиганг тя среща много хора с проказа и прекарва повечето си вечери в прилагане на пеницилин. Тя пише на краля, че Трашиганг се нуждае от болница за проказа. През 1954 г. тя набира войници за краля и помага за създаването на армейски тренировъчен лагер.

През 1962 г. Таши представлява брат си Джигме Палден Дорджи, министър-председател на Бутан, на 14-тото заседание на Консултативния комитет по плана Коломбо, проведено в Мелбърн, Австралия. Бутан не е сред 17-те държави-членки, но австралийският министър-председател сър Робърт Мензис е поканил Лиончен Джигме да присъства като наблюдател. Точно когато официалната делегация се е готвила за пътуването, избухва китайско-индийската война. Лиончен Джигме не е могъл да замине, затова е назначил сестра си да ръководи изцяло женска делегация, включваща съпругата му Тесла Дорджи и секретарката му г-жа Бенита Дън. Таши Дорджи присъства на всички събития и е поискала на Бутан да бъде позволено да се присъедини. Протоколът на Коломбо е предвиждал Бутан да изчака две години, но Таши Дорджи впечатлява лидерите с речта си и Бутан е поканен да се присъедини веднага. Това е първата международна организация, към която Бутан се присъединява.

На 11 юли 2018 г. Аши Таши Дорджи става първият бутански гражданин, удостоен със званието почетен офицер на Ордена на Австралия, в знак на признание за установяването на силни връзки между двете страни.

[затвори]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эмблема Бутана

https://en.wikipedia.org/wiki/Emblem_of_Bhutan

https://en.wikipedia.org/wiki/Ashi_Tashi_Dorji