Конфликтътъ между Индия и Пакистанъ

[Hatshepsut]

Разделяне на Британска Индия

Разделянето на Британска Индия (на английски: Partition of India) е процес на разделяне на бившата британска колония Британска Индия на независимите държави доминион Пакистан (14 август 1947) и Индийски съюз (15 август 1947).

Това събитие води до големи кръвопролитни стълкновения, в които, по официални данни, загиват около 1 милион души, и до масова миграция на населението (около 18 милиона, от които почти 4 милиона не са намерени при следващите преброявания).

Терминът не се отнася за следните събития:

отделянето на Цейлон (отделна колония от 1798 г., независима от 1948 г.)
отделянето на Бирма (отделна колония от 1937 г., независима от 1948 г.)
отделянето на Бангладеш от Пакистан през 1971 г.
териториалния спор между Индия и Пакистан за Кашмир
формалното съществуване на Сиким като „страна под суверенитета на Индия“ в периода 1948 – 1975 г.
(след което се присъединява към Индия като 22-ри щат)
независимостта на Непал, Бутан, Шри Ланка и Малдивските острови (имащи стари връзки с Индия, те никога не са влизали в състава на Британска Индия и границите им не се повлияват след разделянето)

Насилственият характер на разделянето създава атмосфера на враждебност и подозрителност между Индия и Пакистан, която пречи на техните взаимоотношения и до днес.

Предистория

Основните религии на Британска Индия към 1909 г.

1920 – 1932 г.
Всеиндийската мюсюлманска лига е образувана в Дака през 1906 г. от мюсюлмани, които се отнасят с неодобрение към преобладаващите индуси в Индийския национален конгрес и неговата светска посока. Сред първите, които предлагат нуждата от отделна държава за мюсюлманите в Британска Индия, е писателят и философ Мохамед Икбал, който се обръща с такава молба в своята председателска реч на конгреса на лигата през 1930 г., изказвайки опасения за превръщането на полуостров Индостан в държава, контролирана от индуси. С аналогични изисквания встъпва асамблеята на Синд през 1935 г. Икбал и ред други деятели полагат немалко усилия, за да се убеди Мохамед Али Джина, който по това време агитира за единство на мюсюлмани и индуси, да оглави движение за нова мюсюлманска нация. Към 1930 г. Джина започва да се убеждава, че в обединена Индия съдбата на малцинствата (в това число и мюсюлманите) ще зависи изцяло от индуистите, преобладаващи в Конгреса. Лигата на мюсюлманите, оглавявана от Джина, получава слаби резултати на изборите за местни органи на властта през 1937 г.

1932 – 1942 г.
През 1940 г. Джина встъпва със заявление на конференция в Лахор, в чийто текст има намеци за създаването на отделна „мюсюлманска нация“. Въпреки че документът все още не е съдържал териториални претенции, именно последните стават основен предмет на спор между мюсюлмани и индуси през следващите седем години. По това време никоя мюсюлманска партия не желае раздяла с Индия.

Организации на индусите като „Хинду Махасабха“ и други, въпреки че се противопоставят на разделянето на страната, в същото време настояват за разграничаване (власти, влияния, земя и др.) между индуските и мюсюлманските общини. През 1937 г. на 19-ата сесия на „Хинду Махасабха“ в Ахмедабад Винаяк Саваркар в своето председателско обръщение заявява:

„    В днешно време Индия не следва да се счита за унитарна и еднородна нация, а напротив – има две нации в една – индуси и мюсюлмани.    “

По-голямата част от лидерите на Индийския национален конгрес са поддръжници на светската държава и решително се противопоставят на исканията да се раздели Индия по религиозен признак. Махатма Ганди счита, че индуси и мюсюлмани могат и са длъжни да живеят в дружба. Ганди възразява срещу разделянето, заявявайки:

„    Цялата ми душа въстава срещу идеята, че индуизмът и ислямът представляват две антагонистични култури и доктрини. Да се приеме такава доктрина за мен означава да се отхвърли Бог.    “

Много години Ганди и неговите поддръжници се борят за това да се задържат мюсюлмани в партията „Индийски национален конгрес“ (масовото напускане на мюсюлманските активисти от партията започва още през 1930-те години), което дразни както индийските активисти, така и мюсюлманските националисти (Ганди е убит скоро след разделянето на Индия от индуса Натурам Годсе, който смята, че Ганди умиротворявал мюсюлманите за сметка на индусите). Политически и общностни лидери от двете страни подхранват взаимно подозрение, което избликва по време на организираните бунтове от мюсюлманската лига, в частност Деня на прякото действие през август 1946 г. в Калкута, когато около 4000 души са убити, а много са ранени. Докато порядъкът в цяла Северна Индия и Бенгал се руши, нараства и напрежението от страна на тези, които желаят политическо разделяне на територията на бившата колонията като средство за избягване на по-нататъшни бунтове.

1942 – 1946 г.
Към 1946 г. определението на Пакистан в исканията на Мюсюлманската лига е толкова неясно, че е можело да бъде считан и като отделна държава, и като член на Индийската конфедерация.

Някои историци смятат, че Джина е имал намерения да използва заплахата на раздела като предмет на търговия, така че да се добие по-голяма независимост от Индия за мюсюлманските провинции в западните части на Британска Индия.

Други историци твърдят, че Джина реално вижда Пакистан да се разпростира даже на територии, където индусите са мнозинство. Най-малко, Джина прилага не малко усилия за анексирането на Кашмир, държава, населена основно от мюсюлмани, но също така и Хайдарабад и Джунагадх, държави с основно индуско население, но с мюсюлмански владетели.

Британската колониална администрация няма пряка власт над цялата територия на Британска Индия: провинциите се управляват непосредствено от британската власт, а „държавите“ – на основание на многочислени споразумения за разделянето на властта между тях и британците. Британската колониална администрация се състои от Държавен секретар по делата на Индия, Индийска администрация, генерал-губернатор на Индия и Индийска гражданска служба. Регистрираните политически партии по това време са следните: Всеиндийска мюсюлманска лига, Комунистическа партия на Индия, Индуска Махасабха, Индийски национален конгрес, Хаксар Техрик и Юнионистка мюсюлманска лига (последната действа основно в Пенджаб).

Разделяне от 1947 г.

Две отделни страни възникват юридически в нощта на 15 август 1947 г. Церемонията по предаването на властта е проведена по-рано през деня в Карачи, който по това време става столица на новообразувания доминион Пакистан, благодарение на което британският вицекрал Луис Маунтбатън успява да присъства на церемонията, както в Карачи, така и Делхи. Още една причина е това, че възникването на Пакистан не е изглеждало като отделяне от суверенна Индия. Затова Пакистан празнува независимостта си на 14 август, а Индия – на 15 август.

Последици от разделянето на Британска Индия

Разделянето става причина за масово насилие, въпреки че Индия и Пакистан прилагат усилия за създаването на добри отношения. Един от най-големите спорове възниква заради Кашмир:

• Първа индо-пакистанска война от 1947 г.: при поддръжката на пакистанските войски племенните вождове организират нахлуване в Кашмир, който по-рано е присъединен към Индия с решение на главата на княжеството, Хари Сингх, въпреки че мнозинството от населението на княжеството са мюсюлмани. Решение на ООН не удовлетворява никоя от двете страни.

• Втора индо-пакистанска война от 1965 г.: въоръжени групи при поддръжката на пакистанските войски нахлуват в индийската част на Кашмир. Резултатът не е еднозначен, повечето източници считат, че Индия побеждава.

• Трета индо-пакистанска война от 1971 г.: след като Индия подкрепя поддръжниците на независимостта на Бангладеш, откъсващ се от Пакистан, последният в отговор започва авионападения срещу Индия. Впоследствие Индия превзема 13 000 km² пакистанска територия, която по-късно бива възвърната като жест на добра воля.

• Каргилска война: от май до юли 1999 г. пакистанската войска нахлува в индийската част на Кашмир, когато високо в планините не е имало постове. Индия си отвоюва всичката загубена територия.

Между Индия и Пакистан продължава ядрената надпревара.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Разделяне на Британска Индия

[Hatshepsut]

Индия и Пакистан на прага на война. Какво се случва, кой е по-силен и какво общо има водата

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции. Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има "повече от пропорционален отговор", ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън - по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация "Лашкар-е-Тайба" пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, "докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм".

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да "отреже" водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора "акт на водна война" и "страхлив, незаконен ход".

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. "Това е истинска война", цитира думите му Ройтерс. - Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година."

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия - по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. "Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт", се казва в - се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак - Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и "северните територии"). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар - с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив - през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора "външна заплаха", за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан - от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова - 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има "само" около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит - докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/indiya-i-pakistan-na-praga-na-voyna-kakvo-se-sluchva-koy-e-po-silen-i-kakvo-obshto-ima-vodata

[Hatshepsut]

Ще избухне ли война между Индия и Пакистан?


Индия обеща решителен отговор след нападението в Пахалгам и повиши мерките за сигурност в Кашмир

Обикновените хора в Карачи, най-големия и най-населен град в Пакистан, посрещнаха с тревога новината, че нападатели са открили огън и са убили повече от 26 туристи в град Пахалгам, който е разположен в администрирания от Индия Кашмир.

В миналото ислямистки групировки многократно са извършвали смъртоносни нападения в спорния район, които нерядко са прераствали и в престрелки между индийски и пакистански части. Този път Ню Делхи изглежда твърдо убеден, че трябва да даде урок на Исламабад, обвиняван в подкрепа на сепаратистите в Кашмир.

Възпира ли ядреният потенциал Индия и Пакистан?

Въпреки сериозното напрежение между двете ядрени сили, малцина в Пакистан вярват, че то може да ескалира до пълномащабна война с Индия.

"Мисля, че тотална война между Индия и Пакистан не е възможна", казва за ДВ Имтиаз Гул, изпълнителен директор на базирания в Исламабад Център за изследвания и проучвания в областта на сигурността. "Ядреният потенциал на двете страни служи като голям възпиращ фактор за пълномащабна конфронтация", убеден е той.

Това може и да е била вярно досега, но в момента се наблюдава ескалация. След нападението в Пахалгам Ню Делхи предприе поредица от строги мерки срещу Пакистан, като прекъсна почти всички дипломатически връзки, затвори сухопътните и въздушните граници и прекрати действието на Договора за водите на Инд от 1960 г., който урежда разпределението на водите от реката и нейните притоци.

В отговор Исламабад също ограничи дипломатическите си отношения с Ню Делхи и преустанови двустранната търговия. Какво още може да се очаква?

"Вероятността от военна операция е голяма"

През 2019 г. при самоубийствен атентат в Пулвама, също Кашмир, бяха убити 40 индийски паравоенни бойци. Индия отговори с въздушни удари по Пакистан, което изправи двете страни пред прага на войната, но кризата все пак бе замразена.

Може ли Индия отново да нанесе такива удари? Пред ДВ старшият анализатор в Международната кризисна група Правин Дхонти казва, че индийският министър-председател Нарендра Моди и неговото правителство са подложени на огромен натиск да отвърнат с военен удар: "Обичайната враждебна реторика от страна на правителството и управляващата партия (Бхаратия Джаната – б.ред.) към Пакистан оформи тези обществени очаквания. Това правителство вероятно ще се почувства принудено да проведе военна операция, която трябва да изглежда по-значима от въздушните удари през 2019 г., за да успокои своите поддръжници", смята той.

Дхонти твърди още, че дипломатическите ходове "нямат същия успокояващ ефект върху обществената психика като военните ". В тази връзка наблюдателят предупреждава, че "вероятността от военна операция е голяма".

Малиха Лодхи, бивша пакистанска посланичка в САЩ, смята, че Исламабад също ще отговори на подобен ход с военна сила: "Последиците от това ще са непредсказуеми, възможно е да се стигне до пълномащабна криза. Идеята за ограничена война, водена под ядрените рестрикции, както се спекулира в Индия, крие огромни рискове. Подобен сценарий трябва да бъде избегнат на всяка цена поради опасността от неконтролируема спирала на ескалация", подчерта тя.

Според бившия индийски генерал Саид Ата Хаснайн отговорът на Индия "не трябва да бъде обвързан със срокове". Освен това Индия трябва да го предприеме само ако успехът е гарантиран, смята той. Бившият военен е категоричен, че индийската общественост може да се довери на политическото и военното ръководство на страната.

"Индия ще се опита да изолира Пакистан"

Дипломатическите връзки между Индия и Пакистан ще останат замразени, а напрегнатата ситуация, която може да прерасне във война, вероятно ще се запази в обозримо бъдеще, смята Гул. Експертът допълва, че Индия ще продължи да оказва натиск върху Пакистан, използвайки също и международното си влияние.

"Индия ще се опита да изолира Пакистан. Едностранното излизане от Договора за водите на Инд е голяма заплаха за страната", казва той. Експертът добавя, че спирането на търговията и визите, както и изолирането на Исламабад в международен план, "са най-силните инструменти, с които разполага Индия".

Гул определя съответните възможности, с които разполага Пакистан, като доста по-ограничени. В момента Пакистан се бори с тежка икономическа криза, а стремително растящата инфлация в страната засяга тежко гражданите. Освен това екстремистките групировки, които са активни в западната провинция Белуджистан и северозападната Хайбер Пахтунхва, представляват огромно предизвикателство за сигурността в страната.

На политическия фронт един от най-популярните политици в страната, бившият министър-председател Имран Хан, остава в затвора, а неговите поддръжници са в конфликт с военните. Продължителният конфликт с Индия за Кашмир може допълнително да дестабилизира страната.

Чия страна ще заемат САЩ и Китай?

Организацията на обединените нации призова Индия и Пакистан да проявят "максимална сдържаност", за да могат проблемите да бъдат "решени по мирен път чрез конструктивен взаимен ангажимент".

Китайското външно министерство също призова регионалните съперници да проявят сдържаност и да преодолеят различията си чрез диалог. Иран вече предложи да посредничи, а Саудитска Арабия обяви, че полага усилия за "предотвратяване на по-нататъшна ескалация".

Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп първоначално осъди нападението в Пахалгам, в последния си коментар по въпроса той се въздържа да вземе страна: "На границата (на Кашмир) има напрежение от 1500 години. То е едно и също, но аз съм сигурен, че те ще се разберат по един или друг начин. Познавам и двамата лидери (на Индия и Пакистан)", коментира Тръмп пред репортери.

Според статия в списание "Нюзуик" САЩ трябва да се ориентират в сложния дипломатически пейзаж след нападението в Кашмир. "Подкрепата на Вашингтон за Индия и усилията за поддържане на отношения с Пакистан на фона на засилващите се техни връзки с Китай са от решаващо значение за осигуряване на регионална стабилност и избягване на по-голям конфликт", посочва изданието.

И продължава: "Вашингтон вероятно ще настоява за дипломатически решения, целящи деескалация на кризата и предотвратяване на по-нататъшно насилие. Изходът от ситуацията ще се отрази не само на Южна Азия, но може да промени и глобалната сигурност, особено с оглед на нарастващото влияние на Китай в региона."

https://www.dw.com/bg/se-izbuhne-li-vojna-mezdu-india-i-pakistan/a-72395364

[Hatshepsut]

Моди даде разрешение за удар по Пакистан

На фона на нарастващите очаквания за ответен удар след терористичната атака в Пахалгам, в Кашмир, премиерът Нарендра Моди е предоставил на индийските въоръжени сили пълна оперативна свобода да определят времето, целите и метода на отговор срещу Пакистан, предава "Таймс ъф Индия".

Индия обяви, че затваря въздушното пространство за всички самолети от Пакистан.

На среща на високо ниво с министъра на отбраната Раджнат Сингх, Аджит Довал от разузнаването, началника на щаба на отбраната генерал Анил Чаухан и началниците на армията, флота и военновъздушните сили, Моди е изразил пълно доверие във възможностите на индийската армия и ги е уверил в пълна политическа подкрепа за всякакви необходими действия.

След терористичната атака в Пахалгам, при която загинаха 26 души – предимно туристи, индийското правителство засили усилията си за сигурност, разследване и дипломатически действия.

Пакистан твърди, че Индия ще удари в рамките на 36 часа

На фона на засиленото напрежение Индия преустанови Договора за водите на Инд с Пакистан и нареди напускането на всички пакистански граждани без дългосрочни или дипломатически визи до 29 април. Министерството на вътрешните работи разпореди на правителствата на индийските щати да осигурят стриктно прилагане на тази заповед.

Междувременно за пета поредна нощ има сблъсъци между индийската на пакистанската армии в сектора Ахнур.

Индийските въоръжени сили засилиха операциите си в целия Кашмир.

Премиерът на Индия Нарендра Моди обеща да подведе под отговорност отговорните за нападението в Пахалгам. На среща на всички партии беше изразена единодушна подкрепа за твърд отговор, сигнализирайки за единен политически фронт.

След поредица от дипломатически офанзиви, всичко показва, че Индия се готви за военни действия с голям мащаб, посочва "Таймс ъф Индия".

Индия вече започна операции за електронната война по границата с Пакистан. Тя разположи високочестотни Джи Пи Ес заглушители за нарушаване на системите за спътникова навигация и насочване в Пакистан.

По-рано днес Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент Владимир Путин, съобщи, че Моди е отклонил поканата да присъства на парада в Москва на 9 май за победата на Русия във Втората световна война. Индия ще бъде представена от делегация на по-ниско дипломатическо ниво.

Моди е получил официалната покана в началото на април и присъствието му е изглеждало сигурно според ТАСС. Предвидено е било и участие на индийски военни в парада на Червения площад. Индия се превърна в най-големия пазар на руски нефт и нефтопродукти, след като САЩ и ЕС наложиха санкции на Русия заради войната ѝ с Украйна.

Снощи федералният министър на информацията и радиоразпръскването в Пакистан Атаулах Тарар заяви, че "достоверни разузнавателни доклади" сочат, че Индия ще предприеме военни действия срещу Пакистан през следващите 24 до 36 часа, което според него би имало "катастрофални последици за целия регион и отвъд него", предава "Асошиейтед прес Пакистан".

"Разполагаме с достоверни разузнавателни данни, че Индия възнамерява да проведе военни действия срещу Пакистан през следващите 24-36 часа под претекстта на безпочвени и скалъпени твърдения за участие в инцидента в Пахалгам", каза пакистанският министър.

Междувременно във въздуха над Кашмир имаше конфронтация между пакистанските и индийските военновъздушни сили. От пакистанските ВВС обявиха, че са прогонили четири индийски изтребителя "Рафал".

"Троен ядрен възел": Тези държави са на ръба на война

"Асошиейтед прес Пакистан" съобщава за евакуация на индийски селища край границата между двете държави.

Пакистанският заместник-премиер и външен министър Мухамад Ишак Дар заяви, че Пакистан няма да атакува първи, но ще отговори със сила на всяка агресия от страна на Индия.

В обръщение към Сената той каза, че Пакистан остава обединен политически и военно, както е отразено в съвместното послание на Комитета за национална сигурност и в резолюция на парламента.

"Говорихме с външните министри на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Китай, Обединеното кралство, Турция, Азербайджан, Кувейт, Бахрейн и Унгария, говорих директно и с премиера на Катар", посочи Мухамад Ишак Дар.

Той подчерта, че Индия е използвала инцидента в Пахалгам като претекст за отмяна на Член 370, който предоставя специален статут на Джаму и Кашмир.

Мухамад Ишак Дар, поясни, че Китай и Турция са изразили подкрепата си за Пакистан.

Комитетът за национална сигурност на Пакистан е дал да се разбере, че всяка намеса в правата на Пакистан по отношение на водите ще се счита за акт на война.

Ескалацията на напрежението изправя света на прага на война между ядрени сили. Индия разполага с около 180 ядрени бойни глави и ракети с обхват до 8000 километра. Пакистан има 170 ядрени бойни глави и ракети с обхват близо 3000 км.

https://www.vesti.bg/sviat/modi-dade-razreshenie-za-udar-po-pakistan-6227356

[Panzerfaust]

Цигани и в двете страни предостатъчно, така че няма да е голяма загуба за човечеството. До ядрен конфликт не вярвам да се стигне. Все пак съм на страната на Индия, която е една от древните световни цивилизации. Пакистан са абсолютно безполезна клоака.

[Авитохол_165]

Е, колкото индийците са наследници на древните цивилизации, толкова и пакитата. Те са си един народ, разделен по религиозен признак.
Всъщност, точно на територията на Пакистан са известните древни цивилизации Мохенджо-Даро и Харапа. Бидейки на север, при тях има и повече арийска кръв, в сравнение с дравидския юг.
Но да, общо все тая кои мангали ще надделеят.

[Hatshepsut]

Добавих и анкета към темата 

[Panzerfaust]

Е, колкото индийците са наследници на древните цивилизации, толкова и пакитата. Те са си един народ, разделен по религиозен признак.
Всъщност, точно на територията на Пакистан са известните древни цивилизации Мохенджо-Даро и Харапа. Бидейки на север, при тях има и повече арийска кръв, в сравнение с дравидския юг.
Но да, общо все тая кои мангали ще надделеят.

Ами не е точно така, защото на древните цивилизации от Хиндустан наследниците са индуизмът, сикхизмът, будизмът и джайнизмът. Пакитата са един народ по кръв с другите мангота, но цивилизационно са възприели аврамическа и чужда религия и вече са културно отродени. Между другото, Пакистан е огромна държава, с 250 млн. население, но нямат и помен от постиженията на Индия в науката - компютри, ракети и аеродинамика, космически технологии. 

[Авитохол_165]

Културно е така, прав си.
Ислямът е изиграл положителна роля при изостаналите бедуински племена, но за територии със сериозен цивилизационен пласт е истинска катастрофа.
Кой знае какво би излязло от една християнска Персия. Или дори ако се беше запазил зороастризмът.

[Hatshepsut]

Операция „Шиндур“: Индийски ракети поразиха Пакистан

Операция „Шиндур“: Индийски ракети поразиха пакистански територии, има загинали

Индийските въоръжени сили съобщиха, че са започнали „Операция Шиндур“, при която са поразили с ракети терористична инфраструктура в Пакистан и в окупираните от Пакистан райони на Кашмир.

Според Делхи ударите са били прецизни и са били по терористични бази. Пакистански военни обекти не са били взети на прицел. Поразени са били девет мишени в рамките на операцията.

Индийското правителство поясни, че действията на индийските сили са били фокусирани, премерени, не са били с цел ескалация.

Имало е интензивен обстрел и силни експлозии в две гранични зони на индийската част на Кашмир. Исламабад затвори въздушното си пространство и нарече нападението - "явен акт на война“. Пакистанските власти обявиха, че си запазват правото да отговорят по подобаващ начин на индийската агресия.

Индийската армия заяви в „Екс“, че Пакистан е нарушил споразумението между двете страни за прекратяване на огъня по границата и че индийската армия реагира в съответствие с това.

В пакистанската част на Кашмир бе съобщено са силни взривове. Те са се чули в район близо до планината край град Музафарабад. След това токът в града е спрял, разказват очевидци.

Три ракети са били изстреляни по различни места в Пакистан, заяви военният говорител. Ракетите са поразили райони в пакистанската част на Кашмир и в източната пакистанска провинция Пенджаб. Пакистански военен говорител съобщи за осем загинали и десетки ранени, а военните обявиха, че са свалили пет индийски бойни самолета.

Индийският съветник по националната сигурност Аджит Донал е информирал американския държавен секретар Марко Рубио относно нанесените от индийските сили удари по обекти в Пакистан, съобщи индийското посолство във Вашингтон, предаде Франс прес.

"Действията на Индия бяха целенасочени и точни“, се казва в изявление на посолството, в което се допълва именно, че Рубио, който заема временно поста на американски съветник по националната сигурност е бил информиран за взетите мерки.

Светът не може да си позволи военна конфронтация между Индия и Пакистан, заяви Стефан Дюжарик, говорителят на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш по повод ескалацията на напрежението между двете страни. Гутериш призова двете страни към военна сдържаност.

https://nova.bg/

[Panzerfaust]

Този конфликт е доста интересен и от друга гледна точка.
Индия е изключително ухажвана от Русия и заема много важно място в бленувания от Кремъл "многополюсен свят". Индия (а също и Бразилия) имат много важно място да легитимират претенциите на Русия и Китай за нов световен ред, защото по този начин се събират всички незападни гиганти като опозиция на Запада. Пакистан пък е китайско прокси от много години (на антииндийска, но и на антизападна основа). В момента това, което става, пропуква системата градена от Путин и в по-малка степен от Китай, като прави антизападният блок раздиран от вътрешни конфликти и несигурен като единство.

[Hatshepsut]

Ескалация на конфликта между Индия и Пакистан

Пакистан обяви, че Индия е изстреляла ракети по негови ключови военни бази, включително Нур Хан близо до столицата Исламабад, предава Си Ен Ен.

По-голямата част от ракетите са били прехванати, заяви говорителят на пакистанската армия генерал лейтенант Ахмед Шариф Чодри в събота и добави, че останалите не са причинили щети.

Видеа в социалните мрежи обаче показват огромни огнени взривове в Пакистан.

Пакистан затвори въздушното си пространство за целия въздушен трафик.

Държавната телевизия съобщи, че Исламабад е започнал отмъщението си срещу "индийската агресия".

"Въоръжените сили на Пакистан са напълно подготвени да защитават родината, въздушното пространство и националната сигурност", се казва в съобщението.

"Пакистан отвръща!", обявиха от пакистанската армия, наричайки отмъщението си операция "Неразбиваема стена", кръстена на стих от Корана.

Пакистанските военни обявиха, че са атакували индийската база "БрахМос" за крилати ракети с голям обсег, военното летище в Патанкот, военновъздушните съоръжения в Удхампур, определяйки ударите като "око за око", тъй като въпросните обекти за били използвани за атаките срещу Пакистан.

Очевидци съобщиха, че в индийските градове Амритсар и Джаму се чуват множество взривове.

Междувременно от групата на седемте най-развити икономики в света Г-7 призоваха за максимално въздържане както от Делхи, така и от Исламабад.

https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-eskalaciia-indiia-atakuva-s-raketi-pakistan-otvryshta-na-udara-6228083

[FELDMARSCHALL]

Май Тръмпона приключи конфликта за нула време, нещо което не му се удаде по оста Русия - Украйна...

[Panzerfaust]

Е, те са несравними, според мен. И като интензитет, и като геополитически залог, и като икономически интереси. В момента в Украйна наистина се решава формата и бъдещето на световния ред.

[Hatshepsut]

Индия и Пакистан се договориха за пълно и незабавно прекратяване на огъня

Индия и Пакистан са се договорили за пълно и незабавно прекратяване на огъня. Това обяви зам. министър-председателят на Пакистан Исхак Дар, пише Би Би Си.

„Винаги сме се стремяли към мир и сигурност в региона, без да правим компромис със своя суверенитет и териториална цялост“, обясни той.

Новината потвърди в публикация в социалната си мрежа Truth social и американският президент Доналд Тръмп.

„След дълга нощ на преговори с посредничеството на Съединените щати, имам удоволствието да обявя, че Индия и Пакистан се договориха за пълно и незабавно прекратяване на огъня. Поздравления за двете страни за проявения здрав разум”, заяви Тръмп в публикация в социалната си мрежа Truth social.

Примирието, договорено между Индия и Пакистан, е „изключително добре дошло“, написа британският външен министър Дейвид Лами в X, добавяйки, че деескалацията е „в интерес на всички“, предаде АФП.

„Призовавам и двете страни да го спазват. Деескалацията е в интерес на всички“, допълни той.

„Примирието, договорено между Индия и Пакистан, е първа важна стъпка за излизане от ескалацията на напрежението. Диалогът е ключов“, написа германското външно министерство в публикация в X.

Пакистан обяви, че отново е отворил въздушното си пространство след обявяването на примирието.

Часове след примирието обаче бяха чути експлозии в град Шринагар, столица на контролираната от Индия част на Кашми, предадоха Франс прес и Ройтерс, като цитират първия министър на Джаму и Кашмир Омар Абдула.

"Това не е прекратяване на огъня. Частите за противовъздушна отбрана в центъра на Шринагар току-що откриха огън", добави той в публикация в социалната мрежа Х, цитирана от Асошиейтед прес.

Припомняме, че на 7 май индийските въоръжени сили започнаха „Операция Шиндур“, при която поразиха с ракети терористична инфраструктура в Пакистан и в окупираните от нея райони на Кашмир. Пакистан от своя страна отвърнаха с артилерия.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Пакистан ще номинира Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир

Според Исламабад той е изиграл решителна роля в подпомагането на преговорите за прекратяване на огъня миналия месец между Индия и Пакистан

Пакистан обяви, че планира да номинира президента на САЩ Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир, предаде Би Би Си. Те подчертават ролята, която по думите на Исламабад, той е изиграл в подпомагането на преговорите за прекратяване на огъня миналия месец между Индия и Пакистан.

В социалната платформа X пакистанското правителство заяви, че Тръмп заслужава наградата „в знак на признание за неговата решителна дипломатическа намеса и ключово лидерство по време на неотдавнашната индийско-пакистанска криза“.

Индия отрече САЩ да са служили като посредник за прекратяване на бойните действия миналия месец и заяви, че не иска дипломатическа намеса от трета страна.

Тръмп често е предлагал, че трябва да получи Нобеловата награда за мир, чийто носител тази година ще бъде обявен през октомври.

През май Тръмп направи изненадващо съобщение за прекратяване на огъня между Индия и Пакистан след четиридневни боеве между притежаващите ядрено въоръжение съседи.

Правителството на Пакистан заяви в публикацията си рано в събота: „Президентът Тръмп демонстрира изключителна стратегическа далновидност и завидна държавническа мъдрост посредством решително дипломатическо взаимодействие както с Исламабад, така и с Ню Делхи, което деескалира бързо влошаващата се ситуация.

„Тази намеса е доказателство за ролята му на истински миротворец.

Незабавен отговор от Вашингтон или Ню Делхи не последва.

Тръмп многократно е казвал, че Индия и Пакистан са преустановили конфликта след прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ, както и че е използвал търговията като лост, за да ги убеди да се споразумеят.

Пакистан потвърди изявленията на САЩ за посредничество при прекратяването на огъня, но Индия го отрече.

Миналия месец Тръмп заяви, че е казал на Индия и Пакистан, че е необходимо прекратяване на огъня, за да поддържат търговията със САЩ.

„Казах: „Хайде, ще търгуваме усилено с вас, момчета [Индия и Пакистан]. Нека спрем това“, каза той пред репортери.

Предложението за Нобеловата награда беше приветствано от Мушахид Хюсеин, бивш председател на сенатската комисия по отбрана в пакистанския парламент.

„Тръмп е добър за Пакистан“, каза той пред Ройтерс. „Ако това удовлетворява егото на Тръмп, така да бъде. Всички европейски лидери му се подмазват.“

Но Малееха Лодхи, бившият посланик на Пакистан в САЩ, разкритикува този ход като „неудачен“.

„Човек, който подкрепи военния геноцид на Израел в Газа и нарече атаката на Израел срещу Иран като „отлична“, написа тя в социалната мрежа X. „Това компрометира националното ни достойнство“, добави тя.

В петък Тръмп публикува в Truth Social, че е помогнал при преговорите между множество нации, но въпреки това: „Не, няма да получа Нобелова награда за мир, каквото и да правя“.

Тръмп влезе в длъжност, обещавайки бързо да прекрати войните Русия-Украйна и Израел-Газа, въпреки че мирните споразумения и в двата конфликта му се изплъзват досега.

Той често е критикувал Барак Обама, че е получил Нобелова награда за мир през 2009 г. след по-малко от осем месеца като президент на САЩ. През 2013 г. Тръмп призова Норвежкия Нобелов комитет да отмени наградата. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/pakistan-shte-nominira-donald-tramp-za-nobelova-nagrada-za-mir