Относно членството на Сърбия въ ЕС

[Hatshepsut]

В Сърбия Евросъюзът внезапно натрупа точки в битката за влияние с Москва


Президентът на Сърбия Александър Вучич с върховния външнополитически представител Жоеп Борел

Сделка под условие, постигната с посредничеството на ЕС между Сърбия и Косово тази седмица, за нормализиране на отношенията, бележи тиха победа за Запада, който се бори с Русия за влияние в Белград.

След пълномащабното нахлуване в Украйна преди година промосковските настроения се разразиха по улиците на Сърбия. Тениски с буквата Z, символ на кампанията на Русия, се продават като сувенири, докато крайнодесни групи открито рекламират подкрепа за Русия.

Президентът Александър Вучич, който се опитва да постигне сложен баланс между дълбоките културни и религиозни връзки на Сърбия с Русия, от една страна, и амбициите на Европейския съюз и партньорството в НАТО, от друга, не направи много, за да противодейства на вълнението от страх да не загуби народна подкрепа.

Но отвъд проруския шум, Западът прави бавни крачки към разширяване на търговските връзки със Сърбия и така намалява зависимостта ѝ от руската енергия и напрежението с Косово, бившата ѝ южна провинция, населена предимно с етнически албанци.

Над две десетилетия Кремъл бе големият съюзник на Сърбия в противопоставянето ѝ първо на народното въстание в Косово през 1998-99 г., а след това - на независимостта ѝ през 2008 г. Прекратяването на напрегнатото противопоставяне между Сърбия и Косово, условие за потенциалното членство на двете страни в ЕС, би премахнало голяма част от лостовете за влияние на Москва над Белград.

"Действията и целите на Русия в отношенията със Сърбия са да я държи извън НАТО и ЕС", каза Максим Саморуков, сътрудник на Фондацията "Карнеги" за международен мир.

Несклонен да отчуждава ЕС, Белград осъди нахлуването на Русия в ООН и други международни форуми, призна предвоенните граници на Украйна, изпрати хуманитарна и инфраструктурна помощ на Киев и приветства бежанците от конфликта - както украинци, така и руснаци.

Неуспехът на Белград да се присъедини към западните санкции срещу Москва обаче предизвика критики. Миналия месец премиерът Ана Бърнабич каза, че докато Сърбия е постигнала напредък в преговорите за присъединяване към ЕС, Брюксел изисква повече. "Изглежда... че нивото на съответствие с общите външни и отбранителни политики на Европейския съюз, следователно въвеждането на санкции срещу Руската федерация, е условие над всички условия", каза тя пред репортери.
Близо 80% от сърбите са против санкциите срещу Русия, установи проучване от 2022 г. на базираната в Белград "Демостат". Главна причина са накциите и изолацията, наложени през 90-те години на Белград заради ролята му във войните за разпадането на Югославия.

Отделно проучване на CRTA установи, че според 61% Белград трябва да запази добрите отношения с Москва дори с цената на връзките с ЕС. Друго, спонсорирано от правителството проучване показа, че 43% от сърбите биха гласували за членство в ЕС, а 32% - против.

Предвид разделеното обществено мнение стратегията на Вучич е да избягва да обижда Москва и да потвърждава добрите отношения, "като същевременно предприема постепенни стъпки за отделяне на Сърбия от Русия в различни аспекти от икономиката до сътрудничеството в областта на сигурността", каза Саморуков.


Икономическо дистанциране

Не е само въпрос на политика.

Сърбия отдавна разчита почти изцяло на евтин руски газ, а основният ѝ производител на петрол NIS е собственост на руските "Газпром" и "Газпромнефт".

Но и тук тече тиха промяна.

Сърбия спря вноса на руски суров петрол миналата година в съответствие със санкциите на ЕС и премина основно към доставки от Ирак. Тя работи и с България по изграждането на газопровод, който ще пренася природен и втечнен газ от Гърция и Турция.

И с тези промени Белград ще има нужда от руски газ, но е малко вероятно Москва да прекъсне доставките, според Саша Джогович, анализатор от Института за пазарни изследвания. "(Москва) няма да рискува с такава драстична стъпка, тъй като тогава може да загуби популярност в Сърбия", каза Джогович пред "Ройтерс".

Въпреки че Русия остава четвъртият по големина търговски партньор на Сърбия - след Германия, Унгария и Китай, като формира 4.1% от общия износ на Сърбия и 7.5% от общия внос през 2022 г., като цяло ЕС е нейният най-голям инвеститор и благодетел. Сърбия изнася основно селскостопански и потребителски продукти за Русия, както и дървен материал и гуми, но "няма да пострада много", ако се присъедини към санкциите срещу Москва, каза Джогович, тъй като лесно ще намери алтернативни пазари за своите стоки.

Войната в Украйна и сътрудничеството на Сърбия с НАТО, което едва не достига до членство, развалят и традиционните военни връзки на Белград с Москва.

Заради санкциите на САЩ и ЕС Сърбия вече не може да изпраща своите бойни самолети или хеликоптери, базирани на бивша съветска технология, в Русия за основен ремонт, нито да купува нови оръжия от Русия.

След като се снабди с хеликоптери, произведени от Airbus, и ракети земя-въздух от френския Mistral, Белград се стреми да закупи и френски реактивни самолети Rafale и е готов да купи баражиращи боеприпаси - вид дрон, който лети до цел и детонира - от Обединените арабски емирства.

Сръбската армия сега е моделирана по стандартите на НАТО и е в програмата на Западния алианс "Партньорство за мир".


Стари връзки, които задължават

Вучич многократно е казвал, че членството в ЕС е стратегическа цел на Сърбия и че връзките със Запада ще донесат ползи като повече работни места, инвестиции и по-висок жизнен стандарт. Въпреки изместването на Белград на запад обаче, проруските настроения остават значителни в политиката и на улицата.

Когато руският студент Иля Зернов се опита да нарисува графит "Смърт на Украйна" на стена в Белград, той бе приклещен от група мъже, които разпозна като сръбски проруски ултранационалисти. "(Един мъж) извади нож и започна да ме заплашва... Удари ме в дясното ухо", каза пред "Ройтерс" Зернов, който избяга в Сърбия от родния си град Казан миналата година, след като публично се противопостави на инвазията на Русия.

Десетки сръбски ултранационалистически политически партии и групи открито подкрепят Русия. От 2014 г. десетки сръбски мъже се бият в Източна Украйна заедно с подкрепяните от Москва сепаратистки сили, въпреки че Белград обяви това за незаконно.

Чедомир Стойкович, базиран в Белград адвокат и активист, чиято група "Октомври" публикува списъци на видни сърби - открити поддръжници на Русия, каза, че Сърбия е под "хибридна окупация" на Русия. Стойкович е завел наказателни дела срещу руския посланик и шефа на службата за държавна сигурност на Сърбия заради влиянието на руската наемническа групировка "Вагнер" в балканската страна.

Това влияние се простира през медиите с новинарските издания Russia Today и Sputnik, на които е разрешено да работят в Сърбия, въпреки че са забранени другаде в Европа, и най-малко три ежедневника, открито подкрепящи каузата на Кремъл.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/03/05/4456112_v_surbiia_evrosujuzut_vnezapno_natrupa_tochki_v/

[Hatshepsut]

Хърватският президент постави важно условие на Сърбия за приемането й в ЕС

За да може западната ни съседка да има претенции за присъединяване към Европейският съюз, то тя трябва незабавно да въведе санкции срещу Русия, заради войната в Украйна.

Ако Сърбия иска да се присъедини към Европейския съюз, тя трябва да въведе санкции срещу Русия, заяви президентът на Хърватия Зоран Миланович, коментирайки разговорите между премиера Андрей Пленкович и сръбския премиер Ана Бърнабич, проведени в Загреб в неделя, съобщи Хина, цитирана от БТА.

„Ако иска да се присъедини към Европейския съюз, Сърбия трябва да прекъсне сегашните си отношения с Русия, тя трябва да въведе санкции“, каза Миланович пред репортери, след като присъства на събитие, организирано от профсъюзната федерация SSSH в Загреб в чест на Празника на труда 1 май.

В послание към Сърбия Миланович каза, че войната в Украйна продължава от една година, а Белград „все още не е изяснил позицията си“.

https://novavest.bg/

[Hatshepsut]

Една трета от сърбите са против влизането на страната им в ЕС

БЕЛГРАД, 
19.10.2023 19:19
(БТА)

Членството на Сърбия в ЕС е подкрепяно от 46 на сто от сърбите, 37 процента са против, а 17 нямат мнение, сочи анкета на Института за европейски дейности, цитирана от в.“Данас“.

Три пети от анкетираните са на мнение, че Сърбия има полза от сътрудничеството си с ЕС, а 23 на сто са на обратното мнение. Нямат мнение по въпроса 17 процента от запитаните.

Според резултатите от анкетата най-големият приятел на Сърбия е Унгария (27 процента), което е с 11 процентни пункта повече, отколкото през март 2022 година.

Гърция е на второ място (20 на сто), а всеки десети анкетиран не посочва нито една страна като приятел на Сърбия.

Великобритания е най-големият враг на Сърбия според 26 процента от анкетираните. На второ място се надежда Хърватия (17 процента). Една пета от участниците в проучването не виждат нито една държава в ЕС като враг на Сърбия.

Унгария (37 процента) и Босна (14 процента) са съседните страни, с които Сърбия има най-добри отношения. Следва Северна Македония (11 процента), Черна гора и Румъния (7 процента), сочи анкетата.

https://www.bta.bg/bg/news/world/news/550069-edna-treta-ot-sarbite-sa-protiv-vlizaneto-na-stranata-im-v-es

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Христо Беров "2025 – СЪРБИЯ В ЕС: МИСИЯ (НЕ)ВЪЗМОЖНА":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8454

[Hatshepsut]

Европейският парламент осъди сръбската пропаганда за „шопската нация“ и „Сурдулишки мъченици“


Европейският парламент осъди сръбската пропаганда срещу България, подчертавайки важността на реформите и изпълнението на европейските стандарти за Сърбия

Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) осъди сръбската пропаганда, свързана с термините „шопска нация“ и „Сурдулишки мъченици“. Това решение бе подкрепено от мнозинство сред евродепутатите, включително и от българските представители. Това е важна стъпка в борбата срещу дезинформацията и фалшифицирането на историята.

Докладът на Европейския парламент за напредъка на Сърбия поставя акцент върху основни проблеми в страната. Той подчертава забавянето на реформите в области като правото, свободата на медиите и борбата с корупцията. Отчита се и геополитическата ориентация на Сърбия, която продължава да поддържа тесни връзки с Русия.

Пропагандата и историческата манипулация

Европейският парламент осъжда активно разпространената антибългарска пропаганда в Сърбия. Тези усилия включват термини като „шопска нация“ и „Сурдулишки мъченици“, които създават исторически фалшификации и насърчават омраза към България. Проблемите не се ограничават само до словесни атаки. Сръбските власти организират училищни конкурси на тема „окупацията от България“, което допринася за създаване на негативни стереотипи сред младите хора.

Европейският парламент осъжда тези инициативи и изразява загриженост за стабилността на Балканите. Такива действия подкопават мирните отношения и увеличават напрежението в региона.

Русия и липсата на реформи

Докладът отбелязва, че Сърбия не изпълнява необходимите реформи в ключови области. Европейските депутати са загрижени и за стратегическата връзка на Сърбия с Русия. Тези отношения поставят под въпрос европейския път на страната и нейното бъдеще в ЕС. Призовава се за незабавно изпълнение на реформи в съдебната система, борбата с корупцията и укрепването на демокрацията.

Препоръки за бъдещето

Докладът предлага няколко препоръки за напредък. Първо, се настоява за повишаване на прозрачността в медиите и академичната общност. В същото време се изисква ефективно прилагане на закона и борба с корупцията. Освен това, европейските депутати подчертават важността на прилагането на договорите между Белград и Приштина.

Другото важно изискване е Сърбия да изпълнява санкциите на ЕС срещу Русия, за да докаже сериозността на намеренията си за присъединяване към Съюза.

Изводи и заключения

Европейският парламент ясно заявява, че пропагандата и историческите фалшификации на Сърбия не могат да бъдат игнорирани. Проблемите със свободата на медиите и реформите в страната също са сериозни. Напредъкът на Сърбия в процеса на присъединяване към ЕС трябва да бъде свързан с изпълнението на необходимите реформи и с прилагането на политиките на ЕС.

Документът ще бъде представен за окончателно гласуване в Страсбург през май 2025 г. и ще бъде ключов за бъдещите отношения между ЕС и Сърбия.

https://www.ipressbg.com/

[Валсо]

На алчните германци явно не им стигат сегашните страни да ги хранят и искат още. Сърбите са си много добре без ЕС, нищо също щяхме да сме по-добре без ЕС. Откакто влязохме в ЕС, ни е*аха майката - то не бяха акцизи, не бяха криви кокошки и щастливи краставици, после пък едисоновите крушки изведнъж се оказаха токсични (глупости на търкалета, естествено), но най-голямата глупост, за която още не мога разбера как може някой да ѝ се връзва: че изгорелите газове от колите вредяли на природата, когато е точно обратното. Ама нали на автомобилните компании трябва да им пълним гушите, та що да не съсипем природата, за да им е добре на тях?
И ако някой наивно си мисли, че получаваме нещо от ЕС, то той е в голяма грешка! Хрантутниците са германците, начело с Меркел, която е*а майката на и помюсюлманчи близо половин Европа. Щот' те ни дават стотина милиона евро по разни програми, после ни тръшнат някаква измислена глоба в размер на няколко милиарда евро, която познайте от чий джоб се взема... Германците - основателите на ЕС - са хрантутници и лихвари.
Преди ЕС българските цигари струваха 2-2.50 лв, вносните бяха по 3-4 лв., а контрабандни цигари не съществуваха у нас. И тютюнът, който аз пуша, преди ЕС беше 5 лв. Сега е 12 лв., че и още щели да го качват.
И за капак за близо 20 години членство в ЕС нищо не се е променило. Освен, че сега политиците крадат дори и повече, отколкото едно време.

Нали помниш 95-та, когато най-добрия приятел
на човека беше пистолета?
Сега е вече 2025-та и пак същите овце сме си в обора.
Нищо не се е променило оттогава,
продължавам да живея в жалко копие на държава,
където ако имам пари, мога да минавам
на червено и да карам мъртво пиян ми е позволено.
Когато от нищото успея да изплувам,
друго не ми остава освен да псувам,
защото обратно ме дърпат хиляди ръце,
за да ме върнат пак при бандата овце.

Честно казано, ЕС много ми напомнят на Ашените от "Stargate SG-1".

[Death angel]

Волсо, никой не ти е крив, че 20 години си стоял на едно място.

[Валсо]

Волсо, никой не ти е крив, че 20 години си стоял на едно място.

А ти явно не можеш да четеш и да разбираш прочетеното.

[FELDMARSCHALL]

Много неща са по-добре от времето преди 2007г. Хайде да не си говорим детските опорки на копейкаджийте.

[Hatshepsut]

Европейският съюз (най-сетне) има проблем с Белград

Комисарката по разширяването Марта Кос призна, че Съюзът има „проблем с Белград“ и подчерта, че доверието в европейския ангажимент на Сърбия „е в упадък“.
Брюксел (най-сетне) повишава тона си спрямо Белград след насилието, което бележи студентските и гражданските протести, както и вербалните атаки на президента Вучич срещу евродепутати. Дошло ли е времето за санкции?

От няколко дни европейските лидери обсъждат възможността да спрат някои фондове, предназначени за Сърбия, да наложат целеви санкции срещу определени политици, а дори и да поставят под въпрос цялостното сътрудничество.

Комисарката по разширяването Марта Кос призна, че Съюзът има „проблем с Белград“ и подчерта, че доверието в европейския ангажимент на Сърбия „е в упадък“.

Рядко Съюзът е използвал подобна реторика по отношение на страна кандидатка от Западните Балкани. Остава да се види дали тези изявления ще доведат до конкретни мерки срещу сръбския президент и неговия режим.

По време на пленарната си сесия в Страсбург Европейският парламент организира спешно разискване относно състоянието на демокрацията в Сърбия и насилието по време на последните протести.

Още преди началото на дискусиите едно съобщение имаше силен политически ефект: Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия (ЕНП), заяви, че политическото семейство на европейската десница ще „преразгледа“ в следващите дни членството на Сръбската прогресивна партия (СПП) в тази група.

„Не сме слепи за събитията и образите, които ни достигат от Сърбия“, посочи той.

Това дистанциране е многозначително: досега ЕНП в голяма степен е защитавала сръбската власт от критики, като е представлявала за нея мрежа от влияние и щит в Европейската комисия и в столиците на няколко държави членки.

Въпросът сега е дали Александър Вучич наистина губи основната си опора в ЕС.

След завръщането си от посещение в Пекин, сръбският държавен глава предизвика бурна реакция, като нарече евродепутатите от групите на Зелените и Renew, присъстващи на протестите в Нови Сад, „най-лошата измет“ и ги обвини, че насърчават насилието.

Тези изказвания, в съчетание с образите на репресии и все по-видимото авторитарно отклонение, засилиха още повече твърдата позиция на различните европейски политически групи.

Брюксел вече не може да дава подаръци на режим, който използва само палки срещу своите граждани.

По време на дебата социалистите, Зелените и Renew изразиха особено строга критика, към която се присъединиха все повече депутати от ЕНП.

Председателят на Парламента Роберта Мецола (ЕНП, Малта) припомни, че Сърбия трябва да се отнася с уважение към евродепутатите и обяви, че ще повдигне въпроса пред председателя на сръбския парламент Ана Брнабич.

Също от ЕНП, австриецът Райнхолд Лопатка заяви, че „Сърбия е напуснала европейския път“.

Тонът се изостри и в Renew:

„Сръбските граждани са добре дошли в Европейския съюз, но не и режимът на Вучич“, заяви австриецът Хелмут Брандштеттер.

Хърватският социалист Тонино Пицула обобщи недоволството на много депутати:

„Брюксел не може повече да дава подаръци на режим, който използва само насилие срещу своите граждани. “

От своя страна лидерите на Зелените, Вула Цеци и Бас Ейкхаут, поискаха ясна реакция от европейските лидери:

„Вучич се смяташе за недосегаем, защото неговите съюзници в Съюза мълчаха. Време е Европа да говори с един глас.“

Бас Ейкхаут дори предложи частично замразяване на средствата от Плана за растеж, предназначени за укрепване на правовата държава в Сърбия.

„Съюзът разполага с много уреди: санкции, политически натиск за отваряне на демократичното пространство, организиране на нови избори, прекратяване на репресиите срещу гражданите и медиите“, обясни Вула Цеци.

Тя уточни, че евентуалните санкции трябва да бъдат насочени към властта, а не към населението, и да бъдат придружени от мерки за солидарност с гражданите.

В тази напрегната обстановка мисия на Европейския парламент за установяване на фактите ще посети Сърбия в близко бъдеще, за да проведе диалог с всички страни.

„Ще предложим на Комисията да разгледа уместността на поддържането на финансовата подкрепа, докато не се отбележи напредък в областта на демокрацията и върховенството на закона“, обясни словенският евродепутат от Зелената партия Владимир Пребилич.

Настоящият режим вече не може да предлага илюзията за стабилност на Европейския съюз.

Вучич вече не е в състояние да предложи решения по ключови въпроси, от лития до Косово.

От своя страна, лидерите на сръбската опозиция засилиха призивите си към Брюксел, като от години обвиняват Съюза, че си затваря очите в името на „стабилокрацията“. Биляна Джорджевич от Зеления ляв фронт (ZLF) поиска персонализирани санкции, насочени директно към Александър Вучич, Ана Брнабич, Ивица Дачич и новия министър-председател Джуро Мацут, под формата на забрана за пътуване и замразяване на активи.

Здравко Понош (Сърбия Център) и Борко Стефанович (Партия на свободата и справедливостта, ПСС) призовават Съюза да играе ролята на посредник, за да улесни излизането от политическата криза.

Те настояват за спешното започване на този диалог, докато студентското движение, което се превърна в основна сила на протестите, проявява все по-голямо нетърпение пред репресиите.

В Брюксел един въпрос се повтаря с настойчивост: би ли довело евентуално сменяне на властта в Сърбия до хаос с непредвидими регионални последици?

„Настоящият режим вече не може да предлага илюзията за стабилност на Европейския съюз. Вичуч вече не е в състояние да предложи решения по ключови въпроси, от лития до Косово. Съюзът няма никаква причина да го третира по различен начин от Александър Лукашенко“, заключава Здравко Понош.

Въпреки това в няколко столици остава страхът, че открита конфронтация със сръбския президент би могла да го тласне още повече в обятията на Пекин и Москва... | БГНЕС

https://www.bgnes.bg/evropeyskiqt-sayuz-nay-setne-ima-problem-s-belgrad