Людмила Живкова

[Panzerfaust]

Загадката Людмила Живкова

Не, благодаря!

[Hatshepsut]

Людмила Живкова: живот и дело, 1942-1981: летопис

Автори: Елена Савова, Здравка Мичева, Кирил Аврамов
Издателство БАН
Град на издаване София
Година 1987 г.
Език Български
Страници 573
Категория Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм) 180
Височина (мм) 245


Не съм чел тази книга и не мога да дам мнение или препоръка. Като гледам обаче годината на издаване - 1987, едва ли книгата е написана обективно и без идеологически баласт.

[Hatshepsut]

Попаднах на още една книга за Людмила Живкова - "Незабравимата Людмила" на Екатерина Чалъкова



Година на издаване 2016
Корица мека
Страници 336
Формат 15х21
Език български

Различна гледна точка към живота и дейността на една от най-силните български жени на съвремието – Людмила Живкова. Мнозина я определят като странна, различна, жена с много лица, а смъртта й все още е обект на разследвания и догадки.

В „Незабравимата Людмила” нейният образ рисува дългогодишната й секретарка и приятелка – Екатерина Чалъкова. „В книгата ми няма измислени неща и събития” – казва Катя и добавя: – Човек си отива, но споменът за него остава. Днес живеем във време на забрава, за това си позволявам да предложа на читателя спомените си за Людмила. Мисля, че бе нормално, когато бях около нея да я наблюдавам, как се облича, как се гримира, как работи, как се радва, а след смъртта й разсъждавах за направеното от нея. Големия неоценен труд, забързаните й малки крачки, за нестихващия й устрем да остави нещо след себе си.”

Това, с което „Незабравимата Людмила” се отличава от останалите книги по тази тема, е преди всичко човешкия поглед, с който авторката пише. От първите си срещи с плахата Людмила в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина до грандиозните проекти (постояването на НДК, изложбите на българското изкуство по цял свят, издаването на автори от световната литература, откриването на училището за таланти в Горна баня и много други) на една уверена, интелигентна жена – всичко това ще даде един допълнителен щрих към образа на дъщерята на бившия първи. Каква е била Людмила като майка, в дома си и сред близките си? Кой се е грижил за външния й вид? Верни ли са слуховете, че специално за нея са затваряли магазини по Шанз Елизе в Париж? С какви средства е разполагала? Каква е била за подчинените й? За всичко това и много повече Катя Чалъкова пише в спомените си за Людмила, базирани на дванайсетгодишна дружба.

Специален акцент в книгата заема връзката на Людмила с Николай и Светослав Рьорих. Много се говори и пише за влиянието й върху нея и оттам върху българската култура. Дали те й влияят след първата катастрофа и защо Людмила се обръща към източната култура? Може би отговорът всеки ще открие сам за себе си в страниците на „Незабравимата Людмила”.

Книгата е събитие също така защото за пръв път публикува (със съгласието на Иван Славков приживе) стиховете на Людмила Живкова, които тя пише след различните пътувания из света, при това част от тях – с лявата ръка.

https://knigabg.bg/

[Hatshepsut]

„Комунистическа принцеса“

Срещал съм подобна иронична характеристика на Людмила Живкова, затова бих искал да напиша един коментар по този въпрос.
След смъртта на майка ѝ Мара Малеева през 1971г., Людмила официално има статут на "първа дама" и придружава баща си Тодор Живков при неговите посещения в чужбина. Този неин висок статут предполага и съответното поведение.

Накратко, моето мнение е следното: ако Людмила Живкова се е държала като "комунистическа принцеса" преди 1971г., това поведение е осъдително, но след 1971г. го считам за оправдано.

В книгата на Иво Милев пише, че някои хора са смятали, че Людмила Живкова е подражавала на английската кралица Елизабет II, но всъщност неин модел на поведение е била съпругата на иранския шах Мохамед Реза Пахлави - царица (шахбану) Фарах Пахлави:

Снимка на Фарах Пахлави от 1968г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пехлеви, Фарах

[Panzerfaust]

След смъртта на майка ѝ Мара Малеева през 1971г., Людмила официално има статут на "първа дама" и придружава баща си Тодор Живков при неговите посещения в чужбина. Този неин висок статут предполага и съответното поведение.

Реално е можело и без този статут на "първа дама". По света е пълно с държавници, които по ред причини (неженени, разведени, разделени, вдовци) нямат първа дама или първи кавалер (което като цяло е американска измишльотина). Сещам се за Путин, Мелони, Кадафи.
За мен изземването на функциите на първа дама от страна на Людмила Живкова се дължи на два фактора: първо политическите амбиции на баща ѝ (който усърдно я подготвяше за свой заместник, а когато е около него ще изгради необходимите международни контакти и авторитет) и второ - културно-политическите амбиции на самата Живкова (да участва и изгражда движения за световен мир, култура, творчески прояви и т.н., като има възможност на обикаля света и осъществява дипломатически контакти).

[Hatshepsut]

След като прочетох биографичната книга на Иво Милев за Людмила Живкова, вече мога да представя по-детайлно гледната си точка към нейната личност и дейност:

Имам положително отношение към…

- честването на 1300 години България
- концепцията за България като "държава на Духа"
- концепцията за приемственост в културата между различните епохи
- построяването на НДК
- откриването на класическата гимназия в София (НГДЕК)
- откриването на Национален учебен комплекс по култура - Горна Баня
- спасяването на сградата на царския дворец в София
- създаването на Галерията за чуждестранно изкуство
- създаването на Института по Тракология към БАН
- интересът ѝ към източната философия

Имам неутрално отношение към…

- асамблеята "Знаме на мира"
- паметникът "Създатели на Българската държава" в Шумен
- личните ѝ отношения с Ванга
- интересът ѝ към дъновизма
- пристрастията ѝ към Индия, Мексико и Япония
- личната ѝ диета и вегетарианството

Имам отрицателно отношение към…

- фамилната ѝ обремененост - тя винаги ще бъде част от семейството на Тодор Живков
- членството ѝ в БКП и нейната принадлежност към висшата партийна номенклатура на ЦК и Политбюро
- паметника "1300 години България" до НДК
- партийната "чиния" на Бузлуджа
- настаняването на Националния исторически музей в сградата на Съдебната палата
- прекалената ѝ доверчивост, в резултат на която в нейното обкръжение се намърдват използвачи, натегачи, нагаждачи и лапачи

[Hatshepsut]

През 1976 г. Людмила Живкова е доктор по исторически науки, министър на културата (преди това зам.-министър) и е на 33 години. Събрала е екип от забележителни, прогресивни учени с визия. В Британския музей в Лондон се провежда изложбата „Тракийските съкровища“.

Подготовката й започва година по-рано и се счита за образец. В Англия се организират български ансамблови и индивидуални концерти, исторически симпозиуми, конференции, публикации в научни издания, лекции на български професори в шест университета. Привличат се журналисти и влиятелни личности от техния културен живот.

Ръководителят на Британския музей лорд Тревелиън ще заяви: „От Втората световна война насам никоя народна демокрация не е била по-добре пласирана във Великобритания, отколкото е България днес“. Материалите в медиите надхвърлят 400 само за първия месец на изложбата. Сравняват я с тази на съкровищата на Тутанкамон от 1975 г.

„Дейли Телеграф“ пише заглавия:
▪️ „Императорско минало, съперничещо на Рим“
▪️ „Една от малкото действително забележителни изложби на нашето време.“

„Истърн Дейли Прес“:
▪️ „Британският музей, който доскоро имаше четвърт милион посетители годишно, сега очаква да има толкова само за една изложба.“

Изложбата бие всички рекорди. За откриването 8 000 души търпеливо чакат часове на студа пред входа. Не всички успяват да влязат същия ден. След две седмици влиза 100 000-ият посетител. На трети март е посетена от Елизабет II. Далеч преди края си „Тракийските съкровища“ превишават по посещаемост експозицията на Тутанкамон. Посетителите за януари и февруари са 375 625 – най-високият брой откакто Британският музей води статистика от 1939 г. Резулататът е още по-впечатляващ, тъй като за музеите януари обикновено е най-слабият месец.

В крайна сметка изложбата е посетена от 424 465 зрители. През същото време изложбата „Златният век на испанското изобразително изкуство“ има 162 578 посетители.

Проф. Александър Фол ще определи „Тракийските съкровища“ като търсения прелом в културните ни отношения с Англия. Консервативните британски медии публикуват крайно благоприятни рецензии за най-верния социалистически сателит. Тракийската изложба има световен отзвук и е вече желана от цяла Европа, САЩ, Япония, Индия. На места културното сътрудничество прераства в икономическо.

„Файненшъл Таймс“ пише:
▪️ „Ако културната политика от началото на 70-те години се запази, то София има пълно основание да се надява в близко време да стане „културна столица на Балканите“

От ФБ страницата InfoSpravka.com

[Hatshepsut]

Жени Живкова възражда Асамблея „Знаме на мира“


Сто и седем камбани огласят местността “Камбаните”

Деца ще отправят послания за мир на емблематичното място “Камбаните”
В Деня на детето - 1 юни

На специална тържествена церемония ще бъде осветена камбана, дарена от Светия Синод

В момент на глобална несигурност и нарастващи конфликти България възражда Детската асамблея “Знаме на мира”, която отново ще събере деца, изкуство и послания за мир на емблематичното място Монумент “Камбаните”.

На 1 юни 2026 г. от 10:30 ч. Фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира” отново подарява Детска асамблея “Знаме на мира” на децата с познатия и обичан апел “Единство, творчество, красота”. Съорганизатори на събитието са Международна фондация “Св. св. Кирил и Методий” и Националният учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. С тазгодишното издание се отбелязва и 50-ият юбилей на образователната институция. Инициативата поставя България на световната карта като център на детската културна дипломация.

Движението “Знаме на мира” е създадено през 1979 г. от Людмила Живкова, председател на тогавашния Комитет за култура, по повод обявената от ООН Международна година на детето. Първоначалната идея е да се организира международна изложба на детски творби, но тя се разраства и София става домакин на първата асамблея с участието на деца от 79 държави, обединени около идеята за мир чрез творчество. Днес мисията е продължена от дъщерята на Людмила Живкова - Евгения. До 1989 г. в София се провеждат четири Международни детски асамблеи и четири срещи на децата. В тях вземат участие общо 3900 деца от 138 държави и 1400 българчета. През годините Фондацията е провела десет детски асамблеи, в които деца от цяла България изявяват своя талант чрез песни, танци и рисунки. Във всяко едно събитие са участвали около 3500 деца от български и международни училища.

Г-жа Илияна Йотова бе патрон на честването на 40-ата годишнина от първата детска асамблея, днес Евгения Живкова възражда идеята на майка си, че децата са най-добрите посланици на мира

По време на първата асамблея е открит монументът “Знаме на мира”, който от 1990 г. е преименуван на “Камбаните”. В най-високата му част са вместени 7 големи камбани с тегло от 700 до 1000 кг, символ на седемте континента на планетата. Композицията се допълва от 16 камбани от различни страни. Българската камбана, поставена през 1981 г., тежи 1300 кг в чест на 1300-годишнината на нашата държава. През май 2002 г. са монтирани мемориална камбана “НАТО в служба на мира” и камбаната, подарена от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България през май същата година. През 2019 г. е поставена още една папска камбана - дарена от папа Франциск по време на визитата му у нас. Така общият брой на камбаните в комплекса става 107. На 12 юни 2004 г. в монумента е открит Пантеон на децата жертви на тероризъм.

През 1999 г. Евгения Живкова учредява фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира” - неправителствена организация, продължител на идеите на движение “Знаме на мира”. На 12 юни 1999 г. по повод 20-годишнината от първата асамблея на територията на монумента “Камбаните” се провеждат конкурс за рисунка върху асфалт и концерт под мотото “Децата и мирът на планетата” под егидата на УНИЦЕФ и Синдикат на българските учители. Под различни форми фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира” организира прояви в духа на детската асамблея до 2006 г.

Досега асамблеите са се състояли под патронажа на президента на Република България - г-н Георги Първанов (2002-2012), председателя на 39-ото НС - г-н Огнян Герджиков, министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009), г-жа Зорка Първанова, г-жа Кати Пардю, съпруга на посланика на САЩ в България (2002-2005), и настоящия президент на Република България - г-жа Илияна Йотова.

Тазгодишното издание ще събере хиляди деца от училища по култура, артистични школи и образователни центрове. В програмата са включени музикални и танцови изпълнения, както и участие на младата изпълнителка Дара Екимова.

Акцент в събитието е връчването на отличията “Академия бъдещето на България” на млади българи с високи постижения в областта на изкуството, спорта и културата. Идеята на тази инициатива е имената на наградените да бъдат поставени на Монумент “Камбаните” и по този начин да бъде засвидетелствано уважение към техните постижения. На специална тържествена церемония ще бъде осветена камбана, дарена от Светия Синод в рамките на последното издание на Детска асамблея “Знаме на мира” през 2019 г.

През годините сред знаковите имена, удостоени със званието “Млади таланти (до 30 години)” са представители от сферите на културата, научните технологии и спорта. Някои от по-известните имена са на Албена Денкова, Симона Пейчева, Александра Жекова. В рамките на Асамблеята през 2019 г. бяха наградени Григор Димитров, двата ансамбъла по художествена гимнастика, Боряна Калейн, Крисия и Кристиан Костов, отличèн за представянето си на “Евровизия 2017”.

Със своето възраждане “Знаме на мира” не просто връща една традиция, връща надеждата, че мирът има глас и той е детският смях!

Евгения Живкова, председател на фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира”:

Над 470 милиона деца живеят в зони на конфликти
Близо 50 милиона са принудени да напуснат домовете си

“В контекста на съвременните глобални предизвикателства, асамблеята излиза извън рамките на културно събитие и се превръща в силно обществено послание. Тя поставя фокус върху ролята на изкуството и образованието като инструменти за изграждане на мир, емпатия и диалог още от детска възраст. Актуалните статистики сочат, че днес над 470 милиона деца по света живеят в зони на конфликти, а близо 50 милиона са принудени да напуснат домовете си. Децата съставляват едва 30% от населението, но представляват почти половината от всички разселени хора. Днес повече от всякога обединението, интеграцията чрез култура, спорт и образование са не просто необходимост, а спешна мярка за осигуряването на едно по-добро бъдеще за децата по цял свят!”

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Как умира Людмила Живкова? Версиите, които не съвпадат

На 38 години Людмила Живкова умира внезапно. Официалното обяснение е мозъчен кръвоизлив, но часовете, свидетелските разкази и детайлите около последния ѝ ден не съвпадат