За или противъ комунистическия режимъ у насъ презъ 1944-1989 г.

[Hatshepsut]

Въпросът на анкетата е ясен, гласувайте и пишете коментари, ако желаете.

Аз гласувах с първата опция - Категорично осъждам комунизма 
Живял съм по това време, това бяха първите ми 18 години и мога да кажа с чиста съвест, че не изпитвам никаква соц-носталгия. Не си спомням с умиление нито за принудителните бригади, нито за атеистичното възпитание, нито за комсомолските пачаври и т.н. Донякъде бих окачествил соц-носталгията като форма на стокхолмския синдром, водейки постепенно до приемането на насилието и терора, неговото оправдаване и представянето му в положителна светлина.

[Panzerfaust]

Категорично го осъждам!
Като националист, няма как да приема налагането на интернационализъм, македонизацията, унищожаването на културния, военен и стопански елит на Царство България, подмяната на българските символи с комунистически - от висши символи като герба с двете дати, през бойните армейски знамена с петолъчки, прекръстването на градове, улици, върхове на международни и наши комунистически бандити, та до по-дребните неща - примерно в държавните учреждения и училищата печатите пак бяха с петолъчки и т.н. А имам и лична причина да мразя тази власт - моето семейство е пострадало от нея.

[Hatshepsut]

Моето семейство също е пострадало от комунистическата власт - дядо ми по майчина линия е бил 4 години и половина по затворите, осъден по някакви измислени обвинения. Предлагали са му да стане доносник, но той е отказал със следния аргумент; "Аз съм учител и не мога да стана доносник."
Значи винаги има избор и не мога да приема оправданията на доносниците, че са станали такива поради слабост, материални изгоди или за "полза роду".

[генерал Жеков]

Осъждам комунизма категорично.Това е най-страшния бич над хората.Наложилите го хора са национални предатели и името им,както и всички исторически среди за тях-трябва да бъдат забравени.Всеки последовател на комунизма трябва да знае,че е отговорен за всички полит.убийства на комунистите.Вината на такъв човек не е никак по-малка от тази ня палачите,очернили толкова семейства на общественици,родолюбци и други важни,можещи и знаещи хора.

[Hatshepsut]

България след 9 септември: възходът на необразованите

Не си виждал пергел, но преподаваш геометрия? Навремето това е било не само възможно, но и напълно законно. В седмиците след 9 септември 1944 се премахват изискванията за образователен ценз за две ключови професии: тази на учителя и тази на полицая. Нормативните актове, с които е извършено това узаконяване, са официално публикувани. Но изглеждат твърде маловажни на фона на терора, обхванал страната през онази година.

50 години по-късно историята се повтаря. Подходът към тези документи е същият - фактите са публикувани, но интересът към тях разбираемо отстъпва на заден план на фона на разкритията за много по-тежки престъпления в миналото. И така до 2017 година, когато всеки политически скандал рано или късно опира до реторичния въпрос: Как стигнахме дотук?

Заповед № 3123

На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се "премахват изискванията за образователен и служебен ценз" за практически всички ръководни длъжности в системата на МВР. Документът влиза в сила със задна дата - от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени служители, които не са непременно образовани, но пък са лоялни към ОФ. Така заповедта на Югов де факто узаконява липсата на грамотност и подмяната на професионална подготовка с политическа лоялност. Но тази наредба не успява да се справи с по-тежката задача: да осигури такава смяна на състава, която да е поне количествено равностойна. През първите две години комунизъм МВР не успява да запълни нито щата на традиционната полиция, вече преименувана на "милиция", нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на правителството предвиждат за тази институция все по-обемен щат, а това насърчава още по-произволния прием на още по-необразовани служители. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, така и не се оправдават. През 1947 година сред "разузнавачите" на ДС, които са натоварени със задачата да следят най-големия противник на комунистическата партия - БЗНС, се откроява само един човек със завършен 8-и клас (по днешната терминология). Останалите са учили до 6-и клас, някои дори само до 4-и. През 1949 година министърът признава, че хората му не успяват да вербуват достатъчно доносници - включително и поради факта, че потенциалните доносници се оказват по-образовани от вербовчиците.

Решението е намерено по начин, който оттук нататък се възпроизвежда на различни нива и на различни места: вместо да се изисква по-добро образование, се подменя самият критерий за образованост. Подмяната не е само в това, че изискването за грамотност се заменя с изискването за преданост. Подмяната е и в това, че школите на МВР, в които преподаватели без образование започват да преподават несъществуващи науки, вече се приравняват към представите за традиционна образованост.

Наредбата от 12 декември 1944

На 12 декември 1944 е приета Наредба-закон, която практически обездвижва българското образование за години напред. От тази дата нататък гимназиалните учители не са длъжни да покриват доскорошните строги изисквания. Вече могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали задължителния стаж, дори без изобщо да са гимназиални учители - достатъчно е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно обучение в учителски институт) и да са препоръчани от директора. А по-късно въпросната препоръка е заместена от политическо решение на партийните комитети.

Нещата се влошават допълнително, когато няколко месеца по-късно тригодишното обучение в чужбина започва да се признава за висше образование. Решението узаконява дипломи от СССР, където тригодишният курс на обучение е елемент от висшето образование.

Както пише историчката Весела Чичовска, занижените изисквания произтичат от липсата на кадри, а липсата на кадри - от мобилизирането на учители за фронта и от политическата чистка, предприета веднага след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената правителствена институция, за която е гласувана специална Наредба-закон "за чистката". В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято дейност е оценена като "фашистка". Нека уточним: в случая кавичките са сложени не за да намекват, че сред учителите не е имало пронацистки настроения, а за да подчертаят, че чистката е извършена в условията на произвол и при видима диспропорция между факт и реакция.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Петко Огойски "Записки за българските страдания 1944-1989г.":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5834

[Hatshepsut]

35 години от първия протест срещу режима на Живков – майки в Русе искат въздух за децата си

Днес може би вече не си спомняме, че шест обикновени жени от Русе на днешната дата преди 35 години поведоха първия в България мирен протест срещу комунистическия режим на Тодор Живков. Искането им бе най-простичкото – въздух и живот за децата им. Тези обикновени майки преобърнаха мисленето на няколко поколения българи - че не трябва да се мълчи, че не трябва безропотно да се изпълняват повелите на БКП, че животът струва много повече от идеологията на комунизма, че социалистическата солидарност с братския румънски народ не е по-важна от здравето на децата им, на хората.

На 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.

Шестте майки нямат голям шанс срещу тоталитарната власт, те не са от партийната номенклатура на града, нито изтъкнати местни интелектуалки, а най-обикновени озеленителки от общинското предприятие "Парк строй". Садят цветя, но хлора ги убива, раждат деца, но те се задушават и не могат да дишат, обясняват тогава простичко жените битката, която започват срещу убийствената политика на режима в София

Когато преди 34 години обикновените майки излизат с протестните си плакати и искат въздух, полицията само наблюдава. Сблъсък няма, а само лицемерно и студено мълчание от въоръжените милиционери и офицерите на Държавна сигурност. Отгласът от този първи публичен бунт провокира настроенията на много българи. Откритото си несъгласие с режима изразяват сатирикът Радой Ралин, карикатуристът Борис Димовски, поетът Константин Павлов, драматургът Стефан Цанев.

Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.

https://faktor.bg/bg/articles/35-godini-ot-parviya-protest-sreshtu-rezhima-na-zhivkov-mayki-v-ruse-iskat-vazduh-za-detsata-si

[Hatshepsut]

Комунизмът - третата национална катастрофа


Тодор Живков и Леонид Брежнев. Преди 1989 г. никой не можеше да избяга от прегръдката на Москва. А някои и не искаха...

Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г. близкото минало изглежда все по-смътно и нереално. Затова в началото на проекта "100 истории за тоталитарната държава" заложихме на историческите текстове, след като синтезирахме въпросите, зададени ни от млади хора, чиито учебници по история общо взето не са им дали особени знания за този период. Днес продължаваме със следващата история...

Терминът "национална катастрофа" е изключително популярен в българското публично говорене. Това говорене, както е известно, има изключително силна склонност към унищожително самоунижение, достигащо до самоотрицание.

Какво обаче се крие за този термин?

Първата национална катастрофа

Първата националната катастрофа е през 1913 г. след Втората Балканска война, известна още като Междусъюзническа. България е била достатъчно глупава, за да влезе във война с всичките си съседи и логично накрая е победена. Каузата е била справедлива - защита на българите, останали в границите нa съседни държави, от издевателствата на тези държави, най-вече Сърбия и Гърция. Но справедливите каузи, сами по себе си, не печелят войни.

Втората национална катастрофа

Втората национална катастрофа е в края на Първата световна война през 1919 г. Тогава България също е постъпила глупаво, като е влязла във войната на страната на Германия, търсейки реванш за първата национална катастрофа.

Подобен реванш тя е можела да получи и ако воюва на страната на Великобритания и Франция. Те са предлагали по-малко, но то е било по-сигурно, защото е било ясно, че тези две държави са с много по-голям икономически ресурс и Германия, независимо колко силна армия има, няма как да победи в тази война

В крайна сметка ние отново сме сред губещите и се стига до злокобния Ньойски договор, с който са ни отнети територии, наложени са ни огромни репарации, лишени сме от армия и др.

Трета национална катастрофа?

Много често определени събития от нашата история се обозначават като трета национална катастрофа. Със сигурност обаче най-логично е така да бъде определен периодът 1944-1989 г. Този период е известен като периода на комунизма.

Вярно е, че България, макар и победена, излиза от Втората световна война с териториални придобивки  - връща си Южна Добруджа.

Комунизмът обаче реално дори е по-голяма катастрофа от първите две. Защото тогава страната ни, макар и победена и унизена, все пак се запазва като държава и може да води собствена политика. Да прави печеливши ходове, да допуска грешки, но да е самостоятелна.

Докато в горепосочения период България реално не е независима държава, а колония на Русия. Всеки тогавашен държавен ръководител е ставал такъв с одобрението на Кремъл. Всичко се е решавало в Москва и всеки, който ѝ е бил неудобен, е бил ликвидиран, включително физически.

Приказките за икономическото и социалното благоденствие, на което са се радвали българите по онова време, са пропаганда, нямаща нищо общо с действителността. През този период България дори минава през няколко фалита.

В крайна сметка Студената война се водеше основно точно на икономическия фронт. И комунистическият лагер - т.е. СССР и неговите колонии, включително България - не просто я загубиха. Те направо рухнаха под тежестта на реалностите, които много се различаваха от официалната пропаганда, която говореше за светло настояще и още по-свето бъдеще.

Кога катастрофата е по-голяма? Когато загубиш територии и плащаш репарации или когато цялата ти държава стане нечия чужда колония? Отговорът не е труден.

https://clubz.bg/132426

[Hatshepsut]

1 февруари – Ден за почит на жертвите на комунизма

На 1 февруари се отбелязва Денят за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т.нар. "Народен съд" осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.

Как се представя периодът в настоящите ни учебници по история?

Темата коментира в "Нашият ден" проф. Евелина Келбечева, историк, преподавател в Американския университет (преподава съвременна европейска, източноевропейска, балканска и българска история):

"Историята на комунистическия режим се изучава в 10-и клас като част от историята на България.

Въпреки голямата смяна в програмата, която заложи основните понятия и процеси, начинът, по който в по-голямата част от учебниците е представен комунистическият режим, е едно, бих казала, добре монтирано повествование, на което липсват големите акценти и истинските обобщения и заключения за това какво представлява една тоталитарна диктатура като комунистическия режим у нас. И в края на краищата начинът, по който са написани учебниците, не е адекватният начин, по който трябва да се говори на младите хора.

Има споменаване на факти, но те са така размити в другото наводнение от факти, имена и политически събития, че голямата картина се губи."

Важните пропуски в учебниците

"Две са нещата, за които няма една дума в учебниците. В тези пет учебника по новите правила трябва да има различни учебници.

Две неща не бяха допуснати от колегите, предимно от Софийския университет, по време на публичните дебати. Това е Съветската окупация (1944-1947 г.), която довежда до най-голямата финансова и икономическа криза в новата българска история. С милиардите, които плащаме за издръжка на Червената армия в България, плюс репарациите и разходите за войната. Този факт не съществува в нито един български учебник.

Не присъстват и двете предложения на Тодор Живков за присъединяването на България към СССР. Това също беше отречено като факт, макар че не само че има документация, но тя е и публикувана.

Все още в нашата професионална гилдия има хора, които пазят да стане публично знанието за едни от най-тежките и срамни моменти, свързани с налагането на комунистическата тоталитарна диктатура.

В едно изречение се споменава Народният съд и терорът веднага след 9-и септември."

Темата коментира в "Нашият ден" Енчо Москов, учител по ,,История и цивилизация" в гимназиалния курс:
"Един от големите пропуски в образованието по история е това, че на учениците не се предоставя адекватна рамка, по която да могат да изучават този тип периоди, които са изключително комплексни от гледна точка на геополитически и вътрешни фактори, където е разделено самото общество по начин, по който е трудно после да се възстанови.
Много е трудно за учениците да разберат периода само през фактологическото ниво. Едно от нещата, които се пропускат, е именно фокусирането на образованието върху политика, обществени науки, те в момента присъстват в образователния фонд по един много оскъден начин.

В момента забелязвам, че за голяма част от учениците историята, като предмет, не е от първостепенно значение, не виждат практично приложение.

Ние разчитаме на гражданско общество, а това означава, че гражданите имат адекватната подготовка и мотивация да участват.

Очакваме от хората на върха да вземат адекватни решения, но те не са способни без ползотворното участие на гражданите в системата."

https://bnr.bg/hristobotev/post/101594587

[Hatshepsut]

Защо не искам отново да живея в онази България

Не, в никакъв случай не искам отново да живея в онова сиво, олющено и безотрадно общество от 70-те и 80-те години на миналия век, пише Александър Андреев и разказва за живота в онези "прекрасни" десетилетия в България.

Не, в никакъв случай не искам отново да живея в онази НРБ от 70-те и 80-те години на 20 век. И изпитвам огромно огорчение от факта, че хората от моята възрастова група очевидно милеят за онези десетилетия, както показва допитването на "Галъп интернешънъл болкан" по идея на "Капитал".

Бавно, тъжно и мълчаливо гниене

За да разчистя още в началото подмолите от скрити обвинения и незададени въпроси: през онези години живеех в София, а животът ми изобщо не беше белязан от някакви огромни страдания или лишения. Това усещане се вписва и в логиката на проучването: нормално е човек да идеализира младостта си и да копнее по нея.

Защо тогава не желая да се върна в онези десетилетия? Не, не са само бананите. Не е и вездесъщият дефицит, който беше породил паралелна разпределителна система на натурална размяна, дребно рушветчийство и черен пазар. Не, става дума най-вече за онова сиво, олющено, заспало и безотрадно общество.

Тогава го наричаха "зрял социализъм", но то не беше нито социализъм, нито зрял. "Социализъм" и до ден-днешен не знам какво е, обаче онова със сигурност не беше. Колкото до "зрял" - онази система просто гниеше, без да е узряла. Едно бавно, тъжно и мълчаливо гниене, просмукало се не само в напомпаната с идеологическа глюкоза и съветски петрол клептокрация най-горе, но проникнало чак до самата микротъкан на обществото: до семейството, до приятелския кръг, до пейките пред блока. През 70-те и 80-те години на миналия век системата вече беше толкова прогнила, че ведомствените ченгета с омачкани костюми и червендалести физиономии дори не си правеха труда да се крият: "Чéрпи една водка и нямай грижа!". То какво ли да се крият, след като цинизмът се впръскваше от най-горно място надолу по хранителната верига: социализмът е недоносче, а ние се снижаваме, както мъдро обобщаваше първият лидер в НРБ.

При това ченгетата и техният неуморен труд по събирането на вицове за Тодор Живков, на мръснички факти от извънбрачни ложета или на сведения за идеологически опасна литература, далеч не въплъщаваха еднолично най-противните норми на онази система. Мъртвият език на партийното и държавно ръководство, на телевизора и вестниците - ние всички трябваше да го владеем като матерен и с горчив вкус в устата фалшиво да го възпроизвеждаме когато и където трябва. Негов най-близък съратник беше клаустрофобичното усещане за несвобода, която те е захлупила под оловен похлупак и те е обрекла да прекараш целия си живот с Тодор Живков, със захаросаната българска естрада, с картинките в "Некерман" и с общонационалното лицемерие и снижаване.

Парлив срам. И облекчение.

В моята индивидуална и сигурно субективна памет са запечатани още проявни форми на "зрелия социализъм" в НРБ:

Здравеопазването? Окаяно дотам, че бебета мряха от зарази, защото спяха на един одър със свинчетата - за да се топлят. Образованието? Патриотизъм, идеология и непоправимо остаряла фронтална педагогика. Казармата? Издевателства, убийства и кръвожадна пропаганда срещу съседите. И още: репресии срещу всички малцинства, срещу българските турци и срещу ромите, срещу хомосексуалните, срещу психично болните

Тука авторът е доста пресилил: аз не помня да е имало репресии срещу "ромите", даже напротив, социалистическата държава ги дундуркаше и стимулираше тяхното размножение. Преди 1944г. циганите в България не са надвишавали 100 хиляди, докато през 1989г. бяха няколко пъти повече 

Щe кажете, че преувеличавам и че за "народа" е било добре. Хубаво, но ако е било добре, къде го днес този народ: здрав, образован, толерантен и отворен към света? Мигар успехите на "народната власт" могат да се стопят за трийсетина години, и то при положение, че и националният, и индивидуалните доходи са нараснали в пъти? Не, по-скоро е точно обратното: въпреки ръста на благосъстоянието, въпреки свободата, онази загнилост не може да се изчегърта от днес за утре.

И всеки, който е живял в онези "прекрасни" десетилетия в България, включително и аз самият, волно или неволно е допринесъл за гниенето. И би трябвало да изпитва не носталгия, а парлив срам - и облекчение, че днес живее по-добре и най-вече по-почтено. Аз лично ги изпитвам.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/02/10/4448397_zashto_ne_iskam_otnovo_da_jiveia_v_onazi_bulgariia/

[Валсо]

Осъждам го, въпреки че е имало и някои добри неща, като например софийското жителство.

[Пешо]

По-страшна от червената чума няма! Поне тоталитарните режими на Хитлер и Мусолини не са си дегенерирали младежта, затова някои други социалистически държави преминаха постепенно към някаква форма на трети път (защото опознаха марксизма и видяха що за чудовище е) като Китай или Виетнам, който е по-скоро капиталистически.

Комунистическият режим в България беше най-варварският от всички други в Европа, ако изключим СССР. Хубавите неща от комунизма са всъщност изменени или направо привнесени от царска България, която макар и недоразвита, имаше светло бъдеще, а тия мандраджии ебаха мамата на всичко! Сега ние, най-новите поколения ще трябва да събираме калъфките и да съграждаме отново държава... Мъчно, но ще стане!

Семето е посято, ще дойде жътва!!!

Тези принципи ще отстоява нашето поколение национал-прогресивисти! За тях ще живеем и мрем, а не за догми!!!

[Panzerfaust]

Осъждам го, въпреки че е имало и някои добри неща, като например софийското жителство.

Софийското жителство, а и не само то (имало е и пловдивско, варненско, русенско и бургаско жителство) са едно от най-малоумните неща на комунизма.

[Пешо]

Софийското жителство, а и не само то (имало е и пловдивско, варненско, русенско и бургаско жителство) са едно от най-малоумните неща на комунизма.

Набутаха хората ИЗВЪНРЕДНО бързо в градовете, което тотално съсипа селата.

[Валсо]

Софийското жителство, а и не само то (имало е и пловдивско, варненско, русенско и бургаско жителство) са едно от най-малоумните неща на комунизма.

Само дето по време на руското робство работа е имало за всички софиянци и от центъра до Околомръсното се е стигало за 20 мин. А сега от центъра до Орлов мост трябват 40 мин., а до Околомръсното трябват около час и половина. И що? Щото всичкото Селянчета се набутаха в София, за да станат "Столичани в повече". Ама хем са "столичани", хем събота и неделя се прибират по родните си места и София става такава, каквато трябва да бъде. И хубавите работи ги дават на Селянчетата, а софиянците метат улиците или са охрана на паркинг, ако имат връзки да се уредят на последното.

[Panzerfaust]

Набутаха хората ИЗВЪНРЕДНО бързо в градовете, което тотално съсипа селата.

То и градовете съсипа реално.