Дискусия: Българско историческо знаме?

[Hatshepsut]

Целта на темата и анкетата е да провокира дискусия по въпроса дали е нужно да имаме Българско историческо знаме.
По този въпрос мисля от известно време, след като разбрах, че в други държави има подобна практика да използват свое историческо знаме, което е различно от националния им флаг.

Засега мога да дам пример само с Литва, където има такова историческо знаме:

Това знаме е явно различно от литовския национален флаг:

Историческото знаме е утвърдено от литовския сейм на 8 юли 2004г. Това знаме е червено на цвят, а върху него е изобразен герба на Великото Литовско княжество от Средновековието - рицар в сребристи доспехи на бял кон.
Прототип на това знаме е знамето на Великото Литовско княжество, използвано в Грюнвалдската битка през 1410г. между полско-литовските войски и Тевтонския орден.

Историческото знаме трябва да е постоянно издигнато над Двореца на великите литовски князе във Вилнюс, замъкът в Тракай и Военният музей в Каунас. Също така, Историческото знаме трябва да се издига и на най-важните литовски държавни празници:

16 февруари - Ден на възстановяване на държавата — в Дома на сигнатариите в гр.Вилнюс;
11 март - Ден на независимостта — в Сейма;
6 юли - Ден на държавата (Коронацията на крал Миндовг, 1238-1263) — в Президентството;
15 юли - Ден на Грюнвалдската битка — в Министерството на отбраната;
25 октомври - Ден на Конституцията — в Сейма, Президентството, Правителството и Конституционния Съд;

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Литвы


Та ако следваме подобен пример, на българското историческо знаме би трябвало да е изобразен българският герб - златен коронован лъв на червен щит.
Според мен обаче, щом като става дума за историческо знаме, на него не трябва да е изобразен днешния български герб, а някой от по-старите му варианти. За най-подходящ считам варианта, показан в стематографиите от 18-ти век (на Павел Ритер-Витезович от 1701г. и на Христофор Жефарович от 1746г.)
Относно фона (основния цвят) на знамето, за подходящ считам цвета на пергамента, което намеква за древността на българската история и българската държавност.
Относно пропорциите на знамето, тук вариантите са два: правоъгълно (каквото е българското национално знаме) или квадратно (какъвто е царския щандарт)

Българското национално знаме - правоъгълно с пропорция 3:5


Царският щандарт - квадратен с пропорция 1:1

Ще дам пример с квадратно знаме, но лесно може да си представите аналогичния вариант с правоъгълно знаме, при всички случаи българския герб трябва да е в центъра. (Качеството на изображението не е много добро, но това е въпрос, който може да се реши от професионалисти)

Очаквам да споделите своето мнение по въпроса и евентуално вашите предпочитани варианти за българско историческо знаме 

[Panzerfaust]

Литва има доста по-съхранена държавна приемственост и историчност от нас, при нас османците буквално зануляват всичко.

Иначе е интересно и ние да имаме историческо знаме. Като най-подходящо смятам, че трябва да е нещо, свързано с Шишманова България, примерно нещо такова:

[Hatshepsut]

Българско имперско знаме

Този въпрос също е за тази тема, аз намерих две предложения за такова знаме, за първото информацията е, че е предложено по време на Първата световна война (1915-1918)

https://www.fotw.info/flags/bg_ww1.html

Стеван К. Павлович, в „История на Балканите 1804-1945“ (имам я в румънската ѝ версия: превод на издание на Адисън Уесли Лонгман от 1999 г.), споменава мимоходом – докато повдига въпрос за българската имперска политика по време на Първата световна война – решението на крал Фердинанд да замени българското знаме. Решението очевидно е било подкрепено от правителството, но монархът не е успял да събере подкрепата на населението (в настроение на обща враждебност към експанзионизма, твърди Павлович). Информацията изглежда надеждна, въпреки че не знам как би могла да бъде проверена. Ето как би изглеждало такова знаме (ако приемем, че е дадено в обичайния му ред):
- черно - представлява Черноморското крайбрежие
- бяло - Егейско море
- синьо - Адриатическото крайбрежие (Изненадващо, има смисъл! Империалистите в българското правителство не биха се задоволили с Македония, а на Балканите е имало дълга балканска традиция да се третира албанската национална държава като сериозен проблем; през 1917 г. българският посланик в Берлин, Д. Ризов, осъждайки „експеримента за независимост“ в тази страна, подчертава, че „би било за предпочитане както за албанците, така и за мира на полуострова, Албания да стане част от съседна балканска държава“).
Използвайки съотношението на страните на българското знаме (променяйки изображението, което Желко Хаймер е направил за него), направих това прикачено изображение - без да съм сигурен в нюансите на цветовете. Цялостното изображение е точно „географски“ (североизток, юг, запад), но имам съмнения относно връзката му с цветовете. Как така бялото представлява Егейско море? Не е ли получила името си Албания от белотата на бреговете си (подобно на Албион)? Не трябва ли синият цвят да се свързва с Егейско море? Възможно ли е този флаг всъщност да е черно-синьо-бял?
Възможно ли е също така царят да е искал да отбележи изключването на вдъхновените от Русия символи (както и тези на славянското братство), като се има предвид, че България е била една от Централните сили?

Дан Дима, 07 май 2005 г.

Дан Дима не е сигурен защо Егейско море е свързано с белия цвят. Това е така, защото на български език Егейско море се нарича „Бяло море“.

Александър Алипиев, 22 август 2005 г.

Това, разбира се, се отнася до – много краткия – период в историята, когато България е имала достъп до Егейско море (преди Първата световна война) и се е надявала да включи Албания, като по този начин достигне Адриатическо море.
Ян Мертенс, 22 август 2005 г.

Предположението на Ян Мертенс е частично правилно. Съвременната България обаче никога не е имала три морета за граници; Това е препратка към средновековната българска история – най-известните български царе са имали граници на три морета (например Иван Асен II и Симеон I). Тъй като е добре известно, че Фердинанд I (български цар по време на Първата световна война) е бил обсебен от възстановяването на Византия, това знаме вероятно е декларация за желанието му да заеме място сред най-великите български владетели.

Драгомир Пенев, 30 януари 2006 г.

Българските националисти са гледали към три морета: Черно море, Егейско море и Мраморно море – НЕ Адриатическо. (Мраморно море е соленият воден басейн между Средиземно и Черно море.) След Първата Балканска война от 1912-1913 г. българските сили контролират северната част на Мраморно море, докато османците запазват само Галиполи и град Константинопол от европейската страна. Те губят достъп до Мраморно море след Втората Балканска война, която започва няколко месеца по-късно. Знамето вероятно е реакция на антируските настроения по време на Първата световна война -- традиционното българско знаме е базирано на руския дизайн, като синьото е превърнато в зелено.
Стан Брин, 12 юни 2006 г.



Тук трите цвята символизират трите морета - черно, бяло и синьо (Адриатическо), т.е. става дума за Велика България и за излаза на три морета като национален идеал. Ако погледнем картата на България по време на Първата световна война, тогава това не е изглеждало чак толкова невъзможно:




Второто предложение е изненада за мен, то е доста по-ново, от 90-те години на миналия век:



Българския имперски флаг е създаден в началото на 90-те години на ХХ век.

Данни за неговата публична употреба се срещат за пръв път през 1992 година, когато е използван от Дясно Демократичното Движение (ДДД), чийто лидер тогава е Боян Расате.

На 20 април 1992 г. при акция на полицията срещу националистическо шествие в София, са арестувани няколко души и са конфискувани две знамена, едното от които е Българския имперски флаг.

https://bandera.bg/


Аз не бих го приел в този смисъл, за който се предлага, първо, защото лъвът е без корона, и второ, защото знамето е очевидно създадено по германски образец:



Това е знамето на Военноморските сили на Германия от 1871 до 1918г.

[Hatshepsut]

Гербоподобно изображение – Царевец

Опит за графична репрезентация на гербоподобно изображение от запазен капител на носеща колона от Царевец, Търново.
Върху капитела на колоната е изсечено подобно на герб изображение на грифон в хералдическа позиция "регардант" (с глава, обърната към гърба) и символ с формата на буквата "Ш" с опашка. Цялото изображение е с триъгълна рамка, която напомня на хералдически щит.

Опитах се да възстановя и предам детайлите на релефа, които са много, но за съжаление доста повредени. (дано не съм си измислял твърде много.) Почти всички достигнали до нас изображения на императорски символи и гербове от XIV в., свързани с България, Римската империя и Латинскта империя (включително знамето "Ш" картата на Солер от 1380 г. и щита с трите лъва от анонимния арабски пътешественик) са в цветовете златно и червено и на това е  базиран изборът ми за цветовете.
Подобни изображения са се поставяли често на воинските щитове от периода  и често са били изрисувани със светлосенки или изпълнени релефно в обем върху щита.

Относно символа Ш с опашка: Изследователите от десетилетия дебатират на кой български цар принадлежи този символ и какво точно означава - тамга, монограм на името "Шишман", монограм на думата "цар" и др.  Този знак присъства  и на някои български монети от XIV в. и някои смятат, че този знак е принадлежал на цар Михаил III Шишман, други на цар Иван Александър или на цар Иван Шишман или пък е родов символ на рода Шишман. Аз също нямам конкретен отговор на тези въпроси, но личният монограм на цар Иван Шишман (Ш(мн) ЦР) е определено с друга форма.

Константин Захариев

[Panzerfaust]

- синьо - Адриатическото крайбрежие (Изненадващо, има смисъл! Империалистите в българското правителство не биха се задоволили с Македония, а на Балканите е имало дълга балканска традиция да се третира албанската национална държава като сериозен проблем; през 1917 г. българският посланик в Берлин, Д. Ризов, осъждайки „експеримента за независимост“ в тази страна, подчертава, че „би било за предпочитане както за албанците, така и за мира на полуострова, Албания да стане част от съседна балканска държава“).

Не е съвсем по темата, но може би е интересно да се знае защо в началото на ХХ в. Сърбия, Гърция и България се опитват да погълнат албанските земи или поне част от тях и наистина идеята за независима Албания не се възприема. Това е защото те са много слабонаселени и в албанците не се вижда реална демографска опасност за титулната нация (демографският взрив на албанците е чак между 50-те и 80-те години на ХХ в.). За сравнение - населението на Албания 1923 г. е 803 959 души, а населението на България 1926 г. е 5 478 741 души.