Епископи на Българската православна църква

[Hatshepsut]

В тази тема ще бъдат представена информация за епископите на БПЦ, при следните условия:

- ще бъдат представени само епископи, но не и митрополити. Когато някой от епископите бъде избран за митрополит, това ще се отбележи в съответния постинг
- ще бъдат представени само настоящите и бъдещите епископи на БПЦ. Тези, които към днешна дата (1 май 2024) са починали, няма да бъдат представени

Борис Агатоникийски

Борис е български духовник, агатоникийски епископ на Българската православна църква от 2008 година. Архиерейството на епископ Борис Агатоникийски е изпълнено със серия скандали.

Биография

Роден е на 10 март 1953 година в град Русе със светското име Васил Иванов Добрев. Произхожда от свещенически род. Завършва русенското Основно училище ,,Димитър Благоев" и постъпва в Софийската духовна семинария на гара Черепиш. Служи в Българската армия във Велико Търново и продължава образованието си в Духовната академия, където негов курсов ръководител е архимандрит Неофит. Завършва с дипломна работа ,,Философските възгледи на Карл Ясперс".

От 1 февруари 1983 година, по покана на ректора на Софийската духовна семинария, епископ Герасим Браницки, става учител-възпитател по омилетика. Преподава в семинарията до есента на 1998 г., когато на 30 октомври е подстриган в монашество от епископ Герасим Браницки в Златарския манастир, Шуменско, а под мантия го води митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. Заминава за Троянската света обител. Възведен е в йеродяконски чин на 9 ноември 1989 година в църквата ,,Свети Архангел Михаил" в Преслав, а в йеромонашески на 24 декември 1989 година в църквата ,,Свети Николай" във Варна. Получава офикия архимандрит на 18 август 1994 година в католикона на Троянския манастир ,,Успение Богородично".

Назначен е за енорийски свещеник в Ловчанската епархия и служи в селата Белиш и Калейца, където ремонтира храма.

По решение на Светия синод е изпратен в Русия във Великата лавра на Свети Сергий Радонежки като професорски стипендиант.

На 1 юли 1991 г. Светият синод го назначава за представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия и настоятел на българското подворие при ,,Успение Богородично" в Москва. Защитава дисертация при катедра ,,Нравствено богословие" към Духовната академия в Сергиев Посад на тема ,,Нравствените възгледи в проповедническото наследство на Светейшия Български патриарх Кирил" с научен ръководител проф. архимандрит Платон и придобива научната степен ,,кандидат на богословските науки". Награден е с орден ,,Свети Сергий Радонежки", с медал от кмета на Москва Юрий Лужков и благодарствено писмо от Таганския район на Москва.

От 1 ноември 2001 година Светият синод го назначава за главен секретар на Синода и предстоятел на патриаршеския храм ,,Свети Александър Невски".

На 15 януари 2004 година архимандрит Борис заема поста игумен на Бачковската света обител.

На 22 март 2008 година е ръкоположен за агатоникийски епископ от митрополитите Йоаникий Сливенски, Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски и Николай Пловдивски, както и епископ Сионий Велички.

Скандали

Управлението на епископ Борис в Бачковския манастир е изпълнено с низ от скандали с посетители. Епископът, който има избухлив нрав и четири мерцедеса, в 2011 година прави сметка за телефон от близо 1500 лева и след като отказва да я плати, целият Синод и патриарх Максим остават без мобилни телефони.

След смъртта на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски в 2013 година, епископ Борис е сред основните кандидати за митрополитската катедра, което предизвиква вълна от протести във Варна.

През декември 2013 година се разпространява порноклип, в които се твърди, че участва епископ Борис. Предаването ,,Господари на ефира" на базата на анализ на гласа, потвърждава, че е той и му връчва антинаградата Златен скункс. Светият синод издава забрана на епископ Борис да служи, а на 19 февруари 2014 година на редовно заседание в пълен състав разглежда въпроса с поведението му и решава да го освободи от длъжността игумен на Бачковския манастир за ,,непристойни за сана на епископ действия" и завежда църковно-наказателно дело срещу него, като е въдворен на послушание в Рилския манастир.

Въпреки въдворяването в Рилския манастир, епископ Борис не отива там.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис Агатоникийски



Бившият игумен на Бачковския манастир обявен за издирване

[Hatshepsut]

Йеротей Агатополски

Йеротей е православен духовник, агатополски епископ на Българската православна църква, викарий на Сливенската митрополия.

Биография

Роден е на 1 февруари 1977 година в град Велико Търново със светското има Ивайло Станиславов Косаков. Завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария през 2003 година. Става послушник в манастира ,,Свети Георги" в Поморие. Постриган е за монах на 22 декември 2003 година от митрополит Йоаникий Сливенски и е зачислен към братството на манастира ,,Свети Георги". Духовен старец му е архимандрит Теодосий от Поморийския манастир. Ръкоположен е за йеродякон на 11 май 2004 година в храма ,,Св. св. Кирил и Методий" в Бургас, а за йеромонах – на 16 май 2004 година в храма ,,Света Богородица" в Несебър от митрополит Йоаникий Сливенски. Назначен е за ефимерий в манастира ,,Свети Георги" в Поморие от 17 май 2004 година. От 1 януари 2005 година е назначен за игумен на манастира. Отличен е с офикия архимандрит на 6 май 2008 година от митрополит Йоаникий Сливенски. Завършва магистратура по богословие в Шуменския университет през 2010 година. По решение на Светия синод на 1 октомври 2014 година е ръкоположен за агатополски епископ в храма ,,Успение Богородично" в Сливен и е назначен за викарий на сливенския митрополит.

Епископ Йеротей е дългогодишен игумен на Поморийския манастир. Организатор е на православния музикален Фестивал "Достойно Есть" в град Поморие. Инициатор е на множество културни мироприятия в Сливенска епархия.

След кончината на Йоаникий Сливенски на епархийските избори в Сливен на 18 февруари 2024 година Йеротей Агатополски е избран и номиниран заедно с епископ Михаил Константийски за кандидат за сливенски митрополит, но на 24 февруари 2024 година Светият синод касира изборите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Йеротей Агатополски

[Hatshepsut]

Евлогий Адрианополски

Евлогий български духовник, адрианополски епископ на Българската православна църква от 18 октомври 1998 година.

Биография

Роден е на 16 юни 1954 г. в София със светското име Божидар Стоянов Стамболджиев. От 1975 година учи в Духовната академия в София, която завършва в 1979 година. На 14 април 1979 година е подстриган в монашество в Рилския манастир от епископ Йоан Драговитийски. На 19 април е ръкоположен за дякон. От септември 1980 до лятото на 1982 година специализира в Московската духовна академия, в която защитава кандидатска дисертация ,,Българската православна църква в руския църковен периодичен печат през втората половина на XIX и началото на XX век: Обзор и анализ".

На Великден 1982 година в академическия храм в Москва е ръкоположен за йеромонах от архиепископ Владимир Дмитровски.

От 1 ноември 1982 до 1 юни 1986 година е протосингел на Сливенската митрополия. На 27 март 1983 година е възведен в архимандритско достойнство. От 1 юни до 1 декември 1986 година е заместник-ректор и преподавател по литургика в Софийската духовна семинария на гара Черепиш и игумен на Черепишкия манастир. От 1 декември 1986 до края на ноември 1987 година е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, от 1 декември 1987 до 1 юни 1989 година протосингел на Видинската митрополия, а от 1 юни 1989 до края на юни 1990 година – протосингел на Софийската митрополия.

От 20 юни 1990 година в продължение на 15 години до 2005 година е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, която превръща в образцово учебно заведение. Като ректор влиза в конфликт с митрополитите за редовно изплащане на издръжката на семинарията и за ненамеса в делата на учителския съвет.

На 18 октомври 1998 година, след Всеправославния събор (30 септември – 1 октомври), по решение на Синода, в патриаршеската катедрала ,,Свети Александър Невски" е ръкоположен за епископ с титлата ,,Адрианополски".

На 17 ноември 2005 година е назначен за игумен на Рилския манастир.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Евлогий Адрианополски

[Hatshepsut]

Поликарп Белоградчишки

Поликарп е православен български духовник, белоградчишки епископ на Българската православна църква от 2014 година, викарий на Видинската митрополия (27 юли 2014 г. – 19 септември 2017 г.), трети викарий на Пловдивската митрополия и ректор на Православната духовна академия ,,Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив (20 септември 2017 г. – 28 март 2018 г.), викарий на Софийската митрополия от 29 март 2018 година.

Биография

Роден е като Петър Трендафилов Петров на 21 септември 1978 година в Кюстендил, България. Живее в село Блажиево, където в 1993 година завършва основно образование. След това учи в Професионалната гимназия по машиностроене в Дупница. В Дупница попада под влиянието на иконом Стефан Гиздов, енорийски свещеник на Ресиловската света обител ,,Покров Богородичен", който го кръщава и го навежда на пътя на монашеството и в 1994 година Петър Петров се записва в Софийската духовна семинария. Докато е семинарист две години е послушник в Рилския манастир при игуменството на епископ Йоан Драговитийски. След това е послушник при йеромонах Сионий, ефимерий на семинарията от 1995 година. Сионий го представя на митрополит Дометиан Видински, който го одобрява и на 23 ноември 1996 г. митрополит Геласий бивш Нюйоркски, главен секретар на Светия синод в присъствието на митрополитите Дометиан и Игнатий Плевенски, го подстригва в Клисурския манастир в монашество под името Поликарп. На 2 март 1997 г. Поликарп е ръкоположен от митрополит Геласий в храма на Софийската духовна семинария в йеродяконски чин.

В 1998 – 1999 година Поликарп е изпратен от своя митрополит с благословението на Синода в Кукуш, Гърция, където завършва Църковния лицей ,,Св. св. Кирил и Методий" при ректорството на архимандрит Григорий, виден православен каноник. След завършването на семинарията и на лицея с отличие, на 27 юли 1999 г. йеродякон Поликарп е ръкоположен в йеромонашество от митрополит Дометиан Видински в митрополитския храм ,,Свети Николай" във Видин. Ппрез 1999 г. Светият синод го изпраща да учи в Московската духовна академия в Сергиев посад. На следната 2000 година започва да учи в Богословския факултет на Солунския университет като стипендиант на гръцкото външно министерство. Докато е студент служи в манастира ,,Света Теодора". Завършва университета с отличие в 2006 година.

Докато учи в Солун, с благословението на патриарх Максим Български, след като преминава на служение в Софийската епархия, е назначен за игумен на новоизграждащия се Руенски манастир. Ръководи изграждането на манастира и събира монашеско братство, като манастирът става един от най-красивите в епархията.

През 2008 г., с благословението на патриарх Максим, Поликарп се връща отново във Видинската епархия, където е назначен за председател на катедралния храм ,,Свети Димитър". Освен това е председател на митрополитския храм ,,Свети Николай", игумен на Бдинския манастир ,,Успение Богородично" и духовен надзорник на Видинската и Кулската духовна околия.

На 21 ноември 2008 г. във видинската катедрала митрополит Дометиан Видински го възвежда в архимандритско достойнство.

Епископ Поликарп е автор на много богослужебни текстове – акатисти, канони, песнопения, духовни стихотворения и разкази. Също така е автор на многобройни статии върху духовното и социално ежедневие на Църквата и хората. Води неделното предаване ,,По пътя към храма" на Радио Видин, телевизионното предаване ,,Духовно огледало" на Телевизия Видин и ежедневната рубрика ,,Православен календар" на телевизия ,,Фанти Г". Инициатор е на създаването на сайт на Видинска митрополия, както и на навлизането на митрополията в социалните мрежи.

На 3 юли 2014 г. Светият синод го избира за Белоградчишки епископ и е определен след епископската си хиротония да стане викарен епископ на Видинския митрополит. Ръкополагането му е извършено на 27 юли 2014 година в Лопушанския манастир ,,Свети Йоан Предтеча" и от същия ден епископ Поликарп е назначен за викарен епископ на митрополит Дометиан Видински. Тази длъжност заема до смъртта на митрополит Дометиан, след което, от 20 септември 2017 г. до 28 март 2018 г., е трети викарий на Пловдивския митрополит и ректор на Православанта духовна академия ,,Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив.

На 13 декември 2017 година Светият синод го включва в листата с кандидати за нов видински митрополит.

На 29 март 2018 година по искане на българския патриарх и софийски митрополит Неофит и с решение на Светия синод става викарен епископ на софийския митрополит и се премества на служение в Софийската митрополия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Поликарп Белоградчишки

[Hatshepsut]

Пахомий Браницки

Пахомий е православен духовник, браницки епископ на Българската православна църква от 2021 година.

Биография

Роден е на 25 април 1978 година в София със светското име Петър Лозанов Лозанов. В 2000 година завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария.

На 27 юни 2002 година епископ Николай Знеполски, викарий на софийския митрополит, го подстригва за монах в Дивотинския манастир ,,Света Троица" под старчеството на архимандрит Венедикт, проигумен на Зографската обител. На 12 октомври същата година епископ Николай го ръкополага за йеродякон, а през ноември – за йеромонах.

В 2004 година е официално назначен за игумен на Дивотинския манастир. Игумен Пахомий обновява духовния живот в манастира – събира ново монашеско братство, освещава два параклиса – ,,Света Анна" и обновения ,,Свети Седемдесет апостоли", извършва укрепителни и реставрационни дейности в католикона ,,Света Троица" и ремонт на манастирските здания.

В 2010 година Пахомий завършва Богословския факултет на Софийския университет. На 9 март 2015 година епископ Григорий Браницки, викарий на софийския митрополит, го удостоява с офикията архимандрит. На 12 юни 2017 година Светият синод го назначава за ректор на Софийската духовна семинария ,,Свети Йоан Рилски".

На 20 септември 2021 година е избран и наречен за браницки епископ. На 19 октомври 2021 година в Рилския манастир е ръкоположен за браницки епископ. Ръкополагането е извършено от митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, в съслужение с митрополитите Антоний Западно и Средноевропейски, Серафим Неврокопски, Григорий Врачански, Даниил Видински, Яков Доростолски и епископите Герасим Мелнишки, Евлогий Адрианополски и Йеротей Агатополски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пахомий Браницки

На 9 февруари 2025г. епископ Пахомий е избран за Видински митрополит.

[Hatshepsut]

Исаак Велбъждски

Исаак е български православен духовник, велбъждски епископ от 2023 година на Българската православна църква, втори викарий на софийския митрополит и наместник на Кюстендилската духовна околия.

Биография

Роден е в Банско, България, със светското име Иван Михаилов Бояджийски на 9 ноември 1982 година. На 14 август 1983 година е кръстен в храма ,,Света Троица". В 1993 година завършва началното училище ,,Паисий Хилендарски" и от 1993 до 1996 година учи в гимназията ,,Неофит Рилски" в родния си град. На 13 години, с благословението на митрополит Натанаил Неврокопски започва да учи в Софийската духовна семинария ,,Св. Йоан Рилски", която завършва в 2001 година и започва работа в нейната администрация. Паралелно учи в Богословския факултет на Софийския университет ,,Свети Климент Охридски", който завършва през 2008 година с бакалавърска степен.

На 10 април 2009 година в манастира ,,Успение Богородично" във Видин е постриган в монашество от митрополит Дометиан Видински под духовното наставничество на епископ Сионий Велички. На 27 юли същата година в храма ,,Свети Пантелеймон" е ръкоположен за йеродякон. На 10 януари 2010 година в храма ,,Свети Николай" е ръкоположен за Йеромонах. Продължава да работи в Софийската семинария като секретар и възпитател на обучаващите се в нея етнически българи от чужбина.

На 1 февруари 2011 година, с благословението на митрополит Дометиан и с решение на Епархийския съвет на Видинската епархия, е назначен за архиерейски наместник на Ломската духовна околия и председател на църковното настоятелство на катедралния храм ,,Успение Богородично" в Лом. На 15 август 2012 година в същия храм е възведен в архимандритско достойнство.

През октомври 2012 година се обучава в Общоцърковната аспирантура и докторантура ,,Св. равноапостолни Кирил и Методий" в Москва.

От 1 август 2014 година е назначен от митрополит Дометиан за духовен надзорник на Видинската епархия и ефимерий при катедралния храм ,,Свети Димитър Солунски".

На 22 декември 2015 година в Общоцърковната аспирантура и докторантура ,,Св. равноапостолни Кирил и Методий" защитава дисертация ,,Патриаршество на Българската православна църква" с научен ръководител свещеник доктор Арсений Черникин и получава научна степен ,,магистьр на богословието".

На 1 юли 2020 година преминава на служение в Софийската епархия и е назначен за архиерейски наместник на Кюстендилската духовна околия.

На 7 юни 2023 година Светият синод единодушно решава архимандрит Исаак да бъде ръкоположен за епископ с титлата ,,Велбъждски" и да бъде назначен за втори викарий на софийския митрополит.

На 10 юни 2023 година, по решение на Светия синод в митрополитската катедрала ,,Света Неделя" в София е ръкоположен за велбъждски епископ. Ръкополагането е извършено, в молитвеното присъствие на патриарх Неофит Български, от митрополит Григорий Великотърновски в съслужение със синодалните архиереи митрополитите Николай Пловдивски, Серафим Неврокопски, Яков Доростолски и епископите епископ Евлогий Адрианополски, игумен на Рилския манастир, епископ Тихон Тивериополски, патриаршески викарий, Сионий Велички, игумен на Бачковския и Троянския манастир, Арсений Знеполски, първи викарий на пловдивския митрополит, Поликарп Белоградчишки, викарий на софийския митрополит, Висарион Смоленски, втори викарий на Пловдивския митрополит и Макарий Главиницки, викарий на русенския митрополит.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Исаак Велбъждски

[Hatshepsut]

Сионий Велички

Сионий Велички, е висш български православен духовник, велички епископ от 2007 година.

Биография

Той е роден със светско име Стефан Стефанов Радев на 18 ноември 1969 г. в София. Завършва 19 ЕСПУ ,,Елин Пелин". След военната си служба постъпва в Софийската духовна семинария в паралелния курс при гара Черепиш, която завършва през 1990 г. През 1994 г. завършва Богословския факултет към Софийския университет ,,Свети Климент Охридски". През 1995-1996 г. специализира в Ерланген, Германия. Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир ,,Св. св. Кирил и Методий" от митрополит Дометиан Видински.

На 22 и 23 юни става първо йеродякон след това йеромонах. От 1992 до 1995 г. е игумен на Клисурския манастир. От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по литургика в Софийската духовна семинария, а от 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на семинарията. На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим Български в Долнолозенския манастир ,,Св. св. Петър и Павел".

На 24 март 2007 г. е ръкоположен за епископ с титлата велички в патриаршеската катедрала ,,Свети Александър Невски". От юли 2009 г. е викарий на видинския митрополит, а от 2011 г. поема и игуменството на Лопушанския манастир ,,Св. Йоан Предтеча", където пребивава постоянно. От 1 май 2014 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква е назначен за игумен на Троянския манастир. На 3 април 2019 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква е назначен за игумен и на Бачковския манастир, като запазва и поста игумен на Троянския манастир, като с това става първия духовник в историята на Българската църква, който управлява заедно двата манастира.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сионий Велички

[Hatshepsut]

Макарий Главиницки

Макарий Главиницки е български православен духовник, главиницки епископ на Българската православна църква.

Биография

Роден е на 30 август 1981 година в град София, България, със светското име Мирослав Чакъров. През 1999 година завършва с отличен успех Пловдивската духовна семинария при ректорството на епископ Евлогий Адрианополски. По решение на Светия Синод на Българската православна църква продължава обучението си в Богословския факултет на Букурещкия университет, откъдето през 2004 година придобива бакалавърска степен. През 2006 година е приет в магистърската програма на Богословския факултет на Солунския университет. През 2010 година защитава успешно магистърска дисертация в катедрата по История на съвременните балкански православни църкви под ръководството на декана професор Михаил Тритос.

От март на 2007 година е зачислен като послушник към братството на Рилската обител. На 20 декември същата година в съборния храм на Рилския манастир ,,Рождество Богородично" е постриган в монашески чин от митрополит Натанаил Неврокопски. На 23 март 2008 година, във Втората неделя от Великия пост, е ръкоположен за йеродякон от епископ Евлогий. На 16 април 2011 година, Лазарова събота, приема и свещенически сан. На 26 март 2017 година в Четвъртата Великопостна неделя, посветена на преподобни Йоан Лествичник, по решение на Светия синод на БПЦ е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Серафим Неврокопски в Рилската обител.

На 13 април 2022 година Светият синод на БПЦ взима решение за ръкополагане в епископски сан на архимандрит Макарий с титлата ,,Главиницки".

На 26 юни 2022 година в Неделята на всички български светии в Троянската обител е извършена епископската хиротония на архимандрит Макарий.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Макарий Главиницки

[Hatshepsut]

Арсений Знеполски

Арсений е висш български духовник, който от 6 юли 2014 година е знеполски епископ на Българската православна църква.

Биография

Роден на 18 ноември 1986 година в Стара Загора, България, със светското име Атанас Димитров Лазаров. Завършва основно образование в село Осетеново и в 2006 година с отличие Софийската духовна семинария ,,Свети Йоан Рилски". След това е приет в Богословския факултет на Софийския университет ,,Свети Климент Охридски". Продължава обучението си по теология в Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски", който завършва с отличен успех през 2009 година.

На 11 август 2007 година е подстриган за монах от митрополит Николай Пловдивски в Кукленския манастир ,,Св. св. Козма и Дамян". На следната 2008 година е ръкоположен за йеродякон и за йеромонах. От 2008 до 2010 година е енорийски свещеник в Борец и Говедаре. На 6 декември 2009 година Николай Пловдивски в катедралата ,,Успение Богородично" в Пловдив го въздига в архимандритско достойнство. От 2009 година е директор на Пловдивската православна телевизия. От 2010 година архимандрит Арсений е духовен надзорник на Пловдивската епархия. В 2012 година става и предстоятел на митрополитския храм ,,Света Марина" в Пловдив.

На 2 юли 2014 година Светият синод го избира за знеполски епископ и викарий на пловдивския митрополит. Ръкоположен е на 6 юли 2014 година в ,,Света Марина" от митрополит Йоаникий Сливенски в съслужение с митрополитите Дометиан Видински, Григорий Великотърновски, Игнатий Плевенски и Николай Пловдивски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Арсений Знеполски

На 26 май 2024г. епископ Арсений е избран за Сливенски митрополит.

[Hatshepsut]

Михаил Константийски

Михаил е български православен духовник, константийски епископ от 2021 година на Българската православна църква.

Биография

Роден е на 9 февруари 1981 година в Русе, България, със светското име Тошо Николаев Диловски. Основно образование завършва в ОУ ,,Христо Ботев", Мездра, средното – в Природоматематическа гимназия ,,Акад. Иван Ценов", Враца, профил – физика.

През 2006 година митрополит Гавриил Ловчански го изпраща в Чекотинския манастир, за да провери себе си дали може да стане монах или свещеник. Завършва Богословския факултет на Софийския университет ,,Свети Климент Охридски" с магистърска степен през 2010 година. Същата година е изпратен на послушание в гръцкия манастир със светогорски устав ,,Свети Дух" край Оропос, Северна Атика. На 9 април 2011 година, в Чекотинския манастир, митрополит Гавриил Ловчански извършва чина на пострижението в малка схима над Тошо Диловски. 8 юли 2012 година в Ловеч митрополит Гавриил го ръкополага за дякон. На 22 юли 2012 година митрополит Гавриил Ловчански ръкополага в свещенически чин йеродякон Михаил - игумен на Чекотинската света обител ,,Св. архангел Михаил". На 9 октомври 2020 година в Чекотинския манастир митрополит Гавриил го въвежда в архимандритско достойнство.

На 20 септември 2021 година Светият синод на Българската православна църква в пълен състав единодушно решава архимандрит Михаил да бъде наречен за константийски епископ и след хиротонията си да стане викарий на Ловчанската митрополия, а ректорът на Софийската духовна семинария архимандрит Пахомий да бъде наречен за браницки епископ.

На 26 септември 2021 година, в катедралния храм ,,Св. св. Кирил и Методий" в град Ловеч архимандрит Михаил е ръкоположен в епископски сан. Хиротонията - първа в този храм, е извършена от митрополит Гавриил Ловчански в съслужение със синодалните архиереи митрополитите Серафим Неврокопски, Киприан Старозагорски, Григорий Врачански, Даниил Видински, Яков Доростолски и епископите Герасим Мелнишки – главен секретар на Синода, Арсений Знеполски – викарий на пловдивския митрополит, Йеротей Агатополски – викарий на сливенския митрополит, архимандритите Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, Епифаний Михайлов, протосингел на Неврокопската митрополия, Васиан Змеев, предстаятел на храма-подворие на Руската православна църква ,,Свети Николай", ставрофорен иконом Нелуц Опря, представител на румънския патриарх и предстоятел на румънския храм ,,Света Троица", монаси, свещеници и дякони от страната.

След кончината на Йоаникий Сливенски на епархийските избори в Сливен на 18 февруари 2024 година Михаил Константийски е избран и номиниран заедно с епископ Йеротей Агатополски за кандидат за сливенски митрополит, но на 24 февруари 2024 година Светият синод касира изборите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил Константийски

[Hatshepsut]

Инокентий Крупнишки

Инокентий е епископ на Българската православна църква. От 11 декември 2012 година до 12 февруари 2015 година е викарен епископ на митрополит Галактион Старозагорски с титлата Крупнишки. Инокентий е един от създателите на разкола в БПЦ, оспорващ легитимността на патриарх Максим. В периода 1993 – 2012 година е алтернативен софийски митрополит (активно до 2004 година, а до 2012 година не изпълнява никакви задължения на епископ и не служи никъде), а в периода 1999 – 2005 година е алтернативен наместник-председател на Светия Синод, заменен през 2005 година от 93-годишния алтернативен пловдивски митрополит Борис. След неговата смърт през 2007 година формално е възстановен като наместник-председател, без да се ангажира с каквато и да е дейност.

Биография

Роден е на 28 август 1963 година в град Ямбол, България със светското име Иван Стоянов Петров. Получава богословско образование в Духовната академия в София. През 1990 – 1992 година специализира в Москва. Получава научна степен кандидат на богословските науки. Също е и доктор хонорис кауза на Киевската духовна академия.

Разколническа дейност

Инокентий е един от инициаторите на разкола в Българската православна църква, започнал през 1992 година.

През 1993 година е ръкоположен за епископ. Избран е и назначен за алтернативен софийски митрополит от синода на патриарх Пимен. След смъртта на Пимен става наместник-председател на алтернативния Свети синод на Българската православна църква. По това време под негово ведомство са над 250 църкви и манастири.

През 2004 година неговите свещеници са изведени с полиция от храмовете и са предадени на Синода на патриарх Максим. Инокентий и неговите миряни, свещеници и епископи завеждат повече от 80 дела в Страсбург за имуществени и неимуществени вреди. На 22 януари 2009 година Европейският съд по правата на човека се произнася частично в тяхна полза.

Духовниците от алтернативния синод предявяват първоначално иск към държавата ни в размер на 679,6 милиона евро, на колкото бяха оценили храмовете и недвижимото имущество – митрополии, офиси, магазини и бензиностанция. През 2010 година Съдът в Страсбург се произнесе окончателно, присъждайки обезщетение от 50 000 евро. През август 2012 година алтернативният синод подава нова молба за регистриране по смисъла на Закона за вероизповеданията като православно изповедание, различно от БПЦ-БП. Формацията не получава регистрация поради факта, че в наименованието на новото вероизповедание стои името на Инокентий, който не се отъждествява с нея (в това време той е вече викариен епископ на Старозагорския митрополит).

Възвръщане в лоното на БПЦ

През май 2010 година епископ на алтернативния синод Йоан съобщи чрез масмедиите, че синодът на Инокентий е изпратил писмо до архиереите на Св. Синод на БПЦ, в което се обявява за помирение и единство с каноничната Църква. Решението е било подкрепено от Инокентий, от епископ Йоан и от о. Николай Николов. Против са били Гервасий и Камен Бараков. Йоан е заявил още, че ще следва тази посока, като се разграничава от действията на Гервасий и Камен Бараков, които все още не искат да се помирят с каноничната Църква.

На 26 ноември 2012 година Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ и му е дадена титлата епископ Крупнишки. Светият Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разгледа покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата ,,Софийски митрополит и Наместник-председател на Св. Синод" и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 г., решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ.

От 12 февруари 2015 година е освободен от длъжността викарий на Старозагорския митрополит и става викарен епископ на разположение на Светия синод.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Инокентий Крупнишки

[Hatshepsut]

Герасим Мелнишки

Герасим е православен духовник, мелнишки епископ на Българската православна църква.

Биография

Роден е на 2 ноември 1979 година в София със светското име Александър Георгиев Георгиев в семейството на Георги и Иванка Георгиеви. Има двама родни братя. Завършва 31 средно училище в София с профил немски език. Cлед това завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство ,,Кръстьо Сарафов". Владее свободно немски, руски и английски език.

Постъпва в Дивотинския манастир ,,Света Троица", където прекарва три години на послушничество. На 9 декември 2009 година в параклиса ,,Света Анна" на Дивотинския манастир с благословението на патриарх Максим Български епископ Йоан Знеполски го замонашва под името Герасим. По-късно епископ Йоан Знеполски го ръкополага в йеродяконски и в йеромонашески чин.

На 18 октомври 2012 година с благословението на патриарх Максим и по решение на Светия синод е изпратен да прави магистратура по богословие във висшето училище на Руската православна църква Общоцърковна аспирантура и докторантура ,,Св. св. Кирил и Методий" в Москва.

На 11 юни 2014 година Синодът назначава йеромонах Герасим за помощник на Главния секретар на Синода митрополит Наум Русенски с влизането в длъжност на 1 юли същата година. На 17 септември 2014 година патриарх Неофит Български в храма ,,Света София" го възвежда в архимандритско достойнство и по решение на Синода на 16 септември 2014 година е назначен за негов главен секретар.

На 14 декември 2016 година Синодът на Българската православна църква взима решение за въздигането на архимандрит Герасим в епископски сан. Ръкополагането е извършено в патриаршеската катедрала ,,Свети Александър Невски" в София от патриарх Неофит Български в съслужение с митрополитите Йосиф Американски, Канадски и Австралийски, Григорий Великотърновски, Гавриил Ловчански, Николай Пловдивски, Йоан Варненски и Великопреславски, Серафим Неврокопски, Наум Русенски и епископите Евлогий Адрианополски и Григорий Браницки.

На 16 юни 2017 година в Общоцърковна аспирантура и докторантура ,,Св. св. Кирил и Методий" в Москва епископ Герасим Мелнишки защитава магистърска тезата ,,Подворията на поместните православни църкви в Москва" с научен ръководител свещеник д-р Арсений Черникин.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герасим Мелнишки

[Hatshepsut]

Яков Месемврийски

Яков Месемврийски е висш български православен духовник, месемврийски епископ от 1998 година.

Биография

Роден е на 25 август 1956 година в село Копривлен, Гоцеделчевско, със светското име Илия Великов Тасев. Завършва Духовната академия и е ръкоположен за презвитер в София на 1 април 1984 година. След като се развежда е преместен на енорийска служба в Самоков. По време на разкола в БПЦ става разколник от така наречения Алтернативен синод, постриган е за монах и на 14 август 1997 година е възведен в архимандритско достойнство. На 19 октомври 1997 г. е ръкоположен за епископ от разколническия синод. Служи в завзетата от разколниците митрополитска църква в Самоков ,,Успение Богородично".

Покайва се пред Всеправославния събор в София и на 1 октомври 1998 година е приет по крайно снизхождение в единството на Българската православна църква с титлата месемврийски епископ. Няколко месеца престоява на послушание в Троянския манастир. След това Яков Месемврийски е назначен за викарий на доростолския и червенски митрополит. След разделянето на епархията е викарий на русенския митрополит. След избора на русенския митрополит Неофит за български патриарх заминава за Бачковския манастир.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Яков Месемврийски

[Hatshepsut]

Матей Никополски

Матей е православен духовник, никополски епископ на Българската православна църква – Българска патриаршия.

Биография

Роден е на 7 октомври 1971 година в Казанлък, България, със светското име Милен Стоянов Орешков. Учи в Средно училище ,,Свети Паисий Хилендарски" в Казанлък, след което продължава средното си образование в Гимназията ,,Св. св. Кирил и Методий". Завършва и Специалното техническо училище ,,Арсенал" с профил студена обработка на металите. След военната си служба започва работа в завода ,,Арсенал" в Казанлък, като същевременно започва да учи философия във Великотърновския университет.

Шест години работи като учител по философия в гимназията ,,Св. св. Кирил и Методий" в Казанлък. После завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария ,,Свети Йоан Рилски" и Православната духовна академия ,,Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив. Приет е за послушник в Присовския манастир ,,Свети Пантелеймон" във Великотърновската епархия, където на 24 март 2016 година е постриган в монашеска схима, а на 1 октомври 2016 година, след решение на Светия синод е ръкоположен в йеродяконски чин, а след една година - за йеромонах.

На 16 ноември 2022 година му е дадена офикията архимандрит. В началото на 2020 година йеромонах Матей поема длъжността ефимерий в манастира ,,Св. св. Петър и Павел" в Свищов и енорийски свещеник на различни храмове в Свищовската духовна околия. От юли 2022 година до май 2023 година йеромонах Матей е член на Великотърновския епархийски като представител на епархийските манастири. На 1 юни 2023 година става архиерейски наместник на Никополската духовна околия и енорийски свещеник на различни храмове от околията.

На 27 април 2024 година във Велико Търново е ръкоположен за титулярен никополски епископ, викарен епископ на Великотърновската митрополия. Хиротонията е извършена от митрополит Григорий Великотърновски в съслужение с митрополитите Николай Пловдивски и Киприан Старозагорски и епископите на Сионий Велички, Арсений Знеполски, Висарион Смоленски и Исаак Велбъждски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Матей Никополски

[Hatshepsut]

Игнатий Проватски

Игнатий Проватски е български православен духовник, проватски епископ на Българската православна църква от 2008 година.

Биография

Роден е на 11 юли 1972 година със светското име Игнат Колев Карагьозов в град Сливен. През 1991 година завършва Техникум по строителство и архитектура в Сливен. През 1998 година завършва Богословския факултет на Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий".

Постриган е за монах на 22 септември 1998 година в девическия Кабиленски манастир ,,Рождество Богородично" в Кабиле от митрополит Геласий Нюйоркски. Влиза в братството на Поморийския манастир ,,Свети Георги", а духовен старец му става митрополит Йоаникий Сливенски. Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах в същата година от Сливенски митрополит Йоаникий. На 21 ноември 1998 година е ръкоположен за йеродякон в ,,Свети Димитър" в Сливен от митрополит Йоаникий и на 1 декември е назначен за епархийски дякон. На 20 декември 1998 година е ръкоположен за йеромонах отново от митрополит Йоаникий. На 1 март 1999 г. е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. Отличèн е с офикията архимандрит на 8 септември 2001 година от митрополит Йоаникий в Кабиленския манастир. На 1 февруари 2004 година Синодът го назначава за настоятел на Българското църковно подворие в Москва.

На 19 март 2008 година е избран за епископ и на 6 април 2008 година е ръкоположен за епископ с титлата Проватски, в храма ,,Свети Димитър" в Сливен. Ръкополагането е извършено от митрополит Йоаникий Сливенски в съслужение с митрополитите Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Григорий Великотърновски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски, Гавриил Ловчански, епископите Наум Стобийски, Йоан Знеполски, Киприан Траянополски и Антоний Константийски, както и настоятеля на подворието на Руската православна църква в София протойерей Александър Карягин и представителя на Румънската православна църква в България протойерей Нелуц Опря.

Епископ Игнатий остава настоятел на подворието в Москва до 7 януари 2011 година, когато Синодът го заменя с йеромонах Теоктист, а Игнатий става викарен епископ на Сливенската митрополия.

На 17 ноември 2013 година на епархийските избори във Варненската и Великопреславска епархия е избран заедно с епископ Борис Агатоникийски, като получава 16 гласа, срещу 17 за епископ Борис. Този резултат предизвиква вълна от протестви сред миряни и клирици в епархията, като се твърди, че изборите са фалшифицирани в полза на епископ Борис, обвиняван в непристойно поведение. Епископ Игнатий също заявява, че смята изборът за фалшифициран. На 23 ноември 2013 година Синодът на извънредно заседание отменя избора. На вторите епархийски избори във Варна на 15 декември са избрани епископ Йоан Знеполски с 22 гласа и епископ Серафим Мелнишки с 19 гласа. От тях на 22 декември 2013 година Светият синод с 9 на 3 гласа избира за нов варненски и великопреславски митрополит Йоан.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Игнатий Проватски

[Hatshepsut]

Висарион Смоленски

Висарион е български православен духовник, смоленски епископ на Българската православна църква от 21 февруари 2021 година, втори викарий на Пловдивската епархия.

Биография

Роден на 6 юли 1971 година в град Пещера, България, със светското име Георги Павлов Гривов. Завършва основното си образование завършва в ОУ ,,Св. Климент Охридски" в Пещера, а средното в Пазарджик. През учебната 1994/1995 година завършва двугодишния курс на Софийската духовна семинария ,,Св. Йоан Рилски". През 2002 година завършва Православния богословски факултет на Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий".

Постриган е за монах на 4 ноември 2002 година в манастира ,,Света Троица" на Кръстова гора и ръкоположен за йеродякон на 25 ноември и за йеромонах на 27 ноември 2002 година от митрополит Арсений Пловдивски. Духовен старец му е митрополит Игнатий Плевенски. На 1 април 2004 година е назначен за игумен на манастира ,,Света Троица" на Кръстова гора. На 26 юли 2007 година митрополит Николай Пловдивски го отличава с офикията архимандрит. На 1 юни 2010 година е назначен за архиерейски наместник на Смолянската духовна околия.

По предложение на митрополит Николай, на 16 февруари 2021 Светият синод единодушно нарича архимандрит Висарион за смоленски епископ. На 21 февруари 2021 година в митрополитския храм ,,Света Марина" в Пловдив архимандрит Висарион е ръкоположен за смоленски епископ. Ръкополагането е извършено от митрополит Николай Пловдивски в съслужение с митрополитите Гавриил Ловчански, Антоний Западно и Средноевропейски, Йоан Варненски и Великопреславски, Киприан Старозагорски, Даниил Видински, Яков Доростолски и епископите Герасим Мелнишки, главен секретар на Светия синод, Сионий Велички, игумен на Бачковския и Троянския манастир, Поликарп Белоградчишки, викарий на патриарх Неофит Български и Арсений Знеполски, първи викарий на пловдивския митрополит. В богослужението взимат съучастие и представителите на Румънската патриаршия в България иконом Нелуц Опря и на Руското подворие в България архимандрит Васиан Змеев, както и десетки клирици от различни епархии.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Висарион Смоленски