Двери на българското Православие

[Nordwave]

Свети Наум Плисковски и Охридски

Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет, автор и водещ на предаването "Час по България" на Национална телевизия СКАТ, пред Агенция "Фокус".

23 декември е Ден на св. Наум – едно от най-ярките имена в историята на българската духовност и култура, на българската църква и държава. Въпреки че от неговото някога богато творчество са съхрани само отделни творби и фрагменти, няма никакво съмнение в невероятната духовна и харизматична мощ на великия български и общославянски Учител! Тя струи от двете му жития, от сведенията за него в други старобългарски творби, дори в косвените известия за тази в пълната степен на думата велика личност на българин от Средновековието.
Св. Наум e сред най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, а животът и делото му са тясно свързани със св. Климент Охридски, светия княз Борис-Михаил Покръстител, цар Симеон Велики... Светецът е българин по род, произлизащ от пределите на самото българско царство, най-вероятно от днешна Северна България. Кога е напуснал "света", за да се отдаде на монашеското поприще е неизвестно. Факт е обаче, че още като младеж той се присъединява към учениците на Светите братя в тогавашна Византия. Вероятно бъдещият светец е от средата на онези български аристократи, които са пращани на обучение в империята и нейната столица Константинопол, придружавали са знатни личности по време на техния доброволен или наложен от обстоятелствата престой във византийската столица. Нека припомним само легендата за княгинята Персика, родната сестра на владетеля Борис І (бъдещият Покръстител), която, бидейки заложница във Византия, приема Христовата вяра и в някаква степен повлиява на своя царстващ брат във вземането на едно от най-съдбоносните решения в цялата ни многовековна история... Не твърдя, че Наум непременно е бил в свитата на знатната българка, но близостта му с българския владетел, неговите близки и най-верни "приятели" е несъмнена. Така или иначе, Наум отива в манастира "Полихрон" в Мала Азия и е сред монасите, следващи св. Методий, тогава игумен на тази прочута обител.
През 863 г. св. Наум участва в мисията, потеглила към Великоморавия и Средна Европа. През 868 г. в Рим е ръкоположен за презвитер от папа Адриан ІІ. През следващите години е неизменно до архиепископ Методий, като споделя всички успехи и трудности на Моравската мисия. След нейния крах през 886 г. той търси убежище в Родината - в България, където пристига заедно със св. Климент и Ангеларий. Всички те, по думите на архиепископ Теофилакт Охридски, "... за България си мислели, за България копнеели..." През Белград (дн. столица на Сърбия, до средата на ХІV в. български град) тримата "корифеи" пристигат в столицата Плиска, посрещнати тържествено от княз Борис-Михаил и тогавашния български политически елит. Отначало двамата с Климент са настанени в имението на болярина Есхач, един от най-близките съветници и "приятели" на владетеля.
В Плиска Наум работи до 893 г., като е възможно да е пребивавал и в големия манастир при с. Равна, Провадийско. Прави впечатление "разделянето" на задачите и приоритетите между двамата "велики Учители", между Климент и Наум – оттук нататък, дори и когато са стотици километри един от друг, те са неизменен "тандем" в своите стремежи, творчески усилия и неуморна работа – обстоятелство, което ги представя като своеобразен аналог на другия голям "тандем" , този на техните духовни наставници Светите Кирил и Методий!
Когато св. Климент Охридски е избран за "пръв епископ на българския език" – с други думи, според семантиката на тази старобългарска дума, на "българския народ" (893 г.), на неговото място в днешна Македония и Албания владетелят Симеон Велики (893-927) изпраща именно св. Наум. В Охрид и околните земи той развива усилена просветителска дейност, като през цялото време сътрудничи със своя любим събрат св. Климент. Творчеството на св. Наум със сигурност е било богато, но оцелялото не е много... Известни са отделни негови творби на химнографията (църковната поезия) – факт, който сам по себе си говори за високите интелектуални достойнства на Наум.
През 905 г., вече в напреднала възраст, Наум се оттегля от активна дейност, като изгражда прочутия манастир "Св. Архангел Михаил" (наричан най-често "Св. Наум") на Охридското езеро. Това става с "...богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон". И до днес в манастирската църква на видно място вдясно от входа в притвора на храма се пази портрет на княза-покръстител – българският "цар Михаил". Вляво също има следи от монументален стенописен портрет – за съжаление почти напълно унищожен. Внимателното вглеждане в багрите на нищожните му фрагменти показват, че фигурата, която е била изписана там, несъмнено е на царска особа – на кого другиго, освен на цар Симеон Велики, другият голям ктитор на манастира?
От десетилетия насам св. Наум, подобно на други велики български светители и държавници, е обект на системни и безсъвестни фалшификации, отричащи неговата изконна българска същност, мисия, духовно наследство. Ето какво четем в том ІІ на фамозната "Македонска енциклопедия" (Скопjе, МАНУ, 2009): "Постои основа да се претпостави дека той то води своето потекло от македонските Словени... ", по-нататък – "... по смртта на св. Методий преку Бугария се вракя во Македония и тука заедно со св. Климент го продолжува делото на Светите бракя...", и още изопачени факти и умишлено премълчани истини! Нещо повече, за св. Наум (с промяна на ударението на "А"!) последователно се изгражда неверният образ на един от най-автентичните и изконни "македонски свететили". Историческата истина, самото творечество и живот на св. Наум го представят като един от най-ярките символи на България, на българското, на българщината по целия свят.
Св. Наум умира на 23 декември 910 г, гробът му е в дясното крило на храма и е обект на всенародна почит. Мъдростта и уменията на лечител на св. Наум са отразени в много легенди, които се разказват в Охридско и околните български краища и до днес. Агенция ,,Фокус"

[Nordwave]

Иван Рилски

Йоан Рилски е почитан като светец-покровител на българския народ. Почитат го и всички останали православни. Преди векове култът му достига чак до Сибир. Св. Йоан Рилски е първият български пустинник и основател на най-величествения манастир – Рилската обител - в страната. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици. Мощите на Свети Йоан Рилски се съхраняват в Рилския манастир.

www.velikite.bg

[Nordwave]

За буквите!

Написано от Черноризец Храбър

Кратко животоописание

Черноризец Храбър -  един от блестящите представители на старобългарската литература от т. нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. Васил Златарски изказва хипотезата, че Черноризец Храбър и цар Цар Симеон са едно и също лице.

Опит за биография:

В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история.

Знаменитото "Сказание за буквите", единственото съчинение, подписано с името му, се е радвало на необикновено голямо разпространение през цялото Средновековие и до ново време из обширната територия от южното до северното Бяло море. Многозаслужилият изследвач на Сказанието проф. К. М. Куев обнародва през 1967 г. два среднобългарски, два българо-руски, един българо-молдавски, един българо-сръбски, два неиздържано ресавски и шестдесет и три руски преписа на творбата от XIV до XIX в. През 1980 г. италианската българистка Алда Джамбелука-Коссова работи вече върху 80 преписа на "За буквите", а постоянно се откриват и нови. В същото време, за автора на тази много популярна, често преписвана творба, нито един средновековен писател не е оставил нито дума. И това е първата от загадките.

Най-старият от достигналите до нас преписи на "Сказание за буквите" се съдържа в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 г. Но преписи, малко по-късни, от същата епоха или дори по-нови очевидно са по-близко до първообраза в съществени негови места, отколкото най-стария от преписите на творбата, за което ще стане дума по-долу. И това е друга загадка.

По необходимост, поради липсата на каквито и да е други източници, принудени сме да черпим сведения за живота на писателя единствено от творбата му. http://masters-tb.com

[Nordwave]

Константин Кирил Философ /827-869/ е роден в Солун, в семейство на византийски чиновник. От 842 до 846 учи в прочутата Магнаурска школа в Константинопол, едно от най-изявените учебни заведения в тогавашния европейски и християнски свят. Негови учители са двама от най-видните представители на византийската средновековна култура – константинополският патриарх Фотий и прочутият учен и мислител Лъв Математик. В Магнаурската школа Константин усвоява ,, седемте свободни изкуства" – основа на всяко знание за онази епоха. Широко известен със своята ученост, след завършване на Магнаурската школа Константин получава почетното звание ,,философ". Като оратор, полемист и защитник на християнството той се проявява по време на своята мисия при сарацините в Багдад /851 г./. Там като ръководител на дипломатическата и проповедническа мисия той води диспут с представители на мюсюлманската религия в столицата на арабския халифат – Багдад и защитава християнството от техните нападки. През 860-861г. Кирил Философ и неговият брат Методий са изпратени на мисия при хазарите в Южна Русия за да бранят позициите на християнството и на византийската политика и култура. По време на тази мисия Константин открива в Херсон, близо до Севастопол на днешния Кримски полуостров мощите на Климент, папа Римски, които по-късно биват отнесени в Рим. По този повод Константин написва един разказ за откриването на ммощите, една тържествена реч за светеца и един химн в прослава на Климент, папа Римски.

Най-величавата ораторска и полемична изява на Константин е в 867 г., когато на път за Византия във Венеция той води спор /прение/ с триезичниците, които твърдят, че богослужение може да се води единствено на еврейски, гръцки и латински език. С блестящ полемичен дар Контсантин оборва триезичната ерес, защитава достойно правото на съществуване на славянското слово и доказва, че всеки народ има своето свещено право да сещава на родния си език. www.zapiski.info

[Nordwave]

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Епископ Вихинг не признава Горазд като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал «от три липови дървета» Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Началникът (старобълг. «боритаркан») на крепостта (днес «Калемегдан» в Белград) ги приема радушно и отпраща при князБорис I. Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език.

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания.) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и ,,чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет. За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на учител в Кутмичевица в същата година. Когато след 7 години Наум умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия. Мощите му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос певежда на новогръцки «Пространното житие», написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България, Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888. http://bg.orthodoxwiki.org

[Nordwave]

ЙОАН ЕКЗАРХ


Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници — преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове — най-вероятно в Цариград. Хипотезата, че е бил измежду българите, изпратени да се обучават във византийската столица, е много примамлива, но засега остава без доказателства, както и хипотезата, че е бил там едновременно с бъдещия български княз Симеон. Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини. Изказвани, са различни предположения за неговия живот и е отъждествяван с различни други фигури от Златния век. Някои изследователи считат, че той е същото лице, което под името Йоан Презвитер е превело Житието на Антоний Велики и на Панкратий Тавроменийски; други — че е Йоан, черковен строител на българските земи, подтикнал преводача Йоан Презвитер да преведе житията; че споменатият в Беседата на Презвитер Козма Йоан е Йоан Екзарх; Йоан Екзарх е отъждествяван дори с Иван Рилски. Няма сигурни сведения, че е канонизиран (единственото споменаване в руско евангелие под дата 31 юли е доста съмнително) и животът му е напълно забулен в мрак. Титлата му ,,екзарх" също се тълкува различно — като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др. Несъмнено е, че творческото дело на Йоан Екзарх е започнало още преди 893 г. и че част от творбите му са възникнали на глаголица. Най-много сведения за личността на Йоан Екзарх като книжовен деятел се извличат от оригиналните части на неговите преводи и компилации. Той се придържа към откритата теория на превода и подчертава, че се старае да превежда по смисъл — разбираемо. Дори в творбите, които са надписани с неговото име, дялът на преводните части е много голям. От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие ,,Извор на знанието" от Йоан Дамаскин (ок.650-до 754). Знаменитият му ,,Шестоднев" е компилация от византийски автори. Йоан Екзарх е автор и на няколко сигурни или предположително приписвани му празнични слова (беседи), част от които спадат към т.нар. екзегетични (тълкователни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите господски празници. Те също са до голяма степен преводни и компилативни. С името на Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер и Екзарх, или само Йоан Презвитер) са познати: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха. Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова: Слово за Въздвижение на кръста и Слово за Успение Богородично. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх. www.promacedonia.org

[Hatshepsut]

На 25 ноември Светата православна църква чества именния ден на Свети Климент Охридски, заедно със Свещеномъченик Климент, епископ Римски.



Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун и е и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Свети Климент опростил глаголицата и съставил буквите на т. нар. славянска азбука ,,кирилица". Сведения за това черпим от ,,Краткото житие", в което се казва, че той ,,измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж", а за Димитрий Хоматиан той е явно българин.
Св.Климент умира на 27 юли 916г.



Мощите се съхраняват в църквата Св.Панталеймон-гр.Охрид в БЮРМ.
...

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ КЛИМЕНТ АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ.
http://globalorthodoxy.com/2010-02-24-09-20-57/274-2010-02-24-09-14-37/60113-2010-11-25-08-34-10.html

[Hatshepsut]

Духовност и достолепие български

Документалният филм ,,Духовност и достолепие български", посветен на българската национална светиня на Атон -- Зографския манастир. Впоследствие братството на манастира го оценява като ,,първата истинска жива история на манастира" и удостоява със специална благодарствена грамота авторите на филма Горан Благоев и Емилиян Динов. През 2001 г. ,,Духовност и достолепие български" е отличен със специален диплом на Международния филмов фестивал ,,Златен Витяз" в Москва.

[Hatshepsut]

Старобългарският книжовник Черноризец Петър

След втората четвърт на X в. в българското общество започват да се проявяват симптоми на духовна криза. Може би най-добър израз на тази критична ситуация се намира в разпространението на богомилството. Изворите, благодарение на които добиваме представа за него, ни разкриват елементарна философия с нихилистичен и анархистичен характер. Отрицанието – водещ елемент в ереста – обхваща не само Църквата и нейните Свети Тайнства, но въобще целия видим свят, като творение на дявола, включително децата и продължението на рода, също държавата, познатият социален порядък и прочее.

Причините за тази криза могат да се търсят комплексно в насоки като продължителните Симеонови военни кампании, които довеждат до изтощение сред населението,  известно изчерпване след големия културен бум от края на IX и началото на X в., заселването на еретици от Мала Азия, които византийската власт разполага в гранични с българите територии и др.

Домашните – създадените от българи – исторически извори, които ни разкриват картината в българското общество са Беседата против богомилите на Презвитер Козма, която не просто обрисува богомилската ерес, но и бичува причините, които довеждат до появата й, както и Поучителните слова на Черноризец (монах) Петър. И докато първият от авторите е широко дискутиран, то вторият несправедливо остава до известна степен в сянка. 

За Черноризец Петър се знае малко – толкова, колкото изследователите успяват да извлекат от неговите книжовни произведения. Известно е, че живее и пише през втората половина на X в. Откъслечени изречения от неговите слова навеждат към мисълта, че преди да се замонаши е бил заможен човек с власт и че вероятно е участвал във война. Някои изследователи  отъждествяват книжовника със св. цар Петър I Български (паметта му се чества на 30 януари), който преди смъртта си се замонашва. Като аргументи се привеждат посочените по-горе богатство и сан, с които се предполага, че е резполагал Черноризец Петър преди да стане монах. Посочват се също сходства между части от неговите творби и поучителни изречения, които в различни сборници се посочват като произнесени от св. цар Петър, както и обстоятелството, че в редица книжовни паметници Черноризец Петър, подобно на Симеоновия наследник, е посочен като свят човек. Категорични доказателства за идентичността на двамата обаче до този момент липсват.

От Черноризец Петър до днес да оцелели четири пространни слова: Слово за поста и молитвата, Поучение за спасението на душата, Слово за временния живот и Слово за различната неправда.  Предполага се, че Черноризец Петър е автор и на една Молитва към Богородица. Произведенията са били много популярни в православната книжнина и са запазени в две основни редакции в паметници от XII до XVII в., основно руски по произход, но също български и сръбски.

Поучителните слова на средновековния български книжовник са особено ценни като укрепяващи морала на населението повествования, но и като тъжна илюстрация на духовната картина сред българите, която е предизвикала появата на словата. Два са основите акценти в творбите на Черноризец Петър: боголюбието и наставлението в православната вяра и братолюбието и благочестието, които произхождат от боголюбието.

В Словото за различната неправда авторът рисува принципите на богоотстъпничество и разгулен живот. Той рисува правдата като Божия и вдъхновена от Бога, а неправдата като отрова, привнесена от врага на човешкото спасение – дяволът. Неправдата привлича със своето лукаво многообразие и предлаганите възможности за по-голяма леснина, липса на жертва и временна сладост. Авторът с болка пише: ,,Понеже, човече, Бог много помага, но човеците сами не искат да пострадат за заради Бога." Очертаващ духовните контури на българското общество през X в. през очите на черноризец Петър е следният пасаж: ,,И човеците възприеха неправдата, а правдата отхвърлиха. Правдата ги остави да бъде по тяхна воля и нека да загинат, както поискаха. Защото се вдигна над девствеността, блудството и погуби девствеността. Вдигна се порокът над чистотата и свирепостта над кротостта и тихостта, а омразата над любовта. Вдигна се ненаситността над поста и пиянството над трезвеността. Вдигна се обидата над смирението и разбойничеството над братолюбието. Вдигна се скъперничеството над щедростта и немилостта над милостта. Вдигна се беззаконието над запазването на закона. Вдигнаха се злите дела над праведните и имаше мнозина, които нито създаваха правда, нито на другите разрешаваха."

Въпреки тежката констатация обаче Черноризец Петър съвсем не престава да поучава в името на Правдата. В Словото си за поста и молитвата той поетапно развива необходимостта от промяна у своите съвременници. На първо място като условие за упорство в добродетелтта авторът поставя вярата и любовта към Бога. На следваща място идва изпълнението на Божиите заповеди, първата, от които е тази за братолюбие. Следват наставление да не се блудствува, да не се краде, лъже, убива, клевети, да се показва взаимно уважение в семейството и почитание към властта. Черноризец Петър подчертава, че Божиите заповеди са за всички хора – простолюдие и господари. Поученията в тази насока не секват и във всички останали творби на автора.

Черноризец Петър, най-вероятно от своя собствен горчив опит, е запознат и с духовното невежество на много българи по отношение църковното благоприличие и поведение като например посещението в храма, спазването на постите, пристъпването към Свето Причастие, благоговейната почит към храмовите светини и други. Значими по обем пасажи са посветени на тази тема. Авторът посочва как да се спазват постите, защо е необходимо да се посещава богослужение, да се взима Свето Причастие, наставлява да се почитат иконите и Света Богородица, разобличава езически заблуди, които оправдават блудството и др. Всичко това Черноризец Петър тясно обвързва с морала и опазването на Божиите заповеди.

Не трябва да се остава с впечатление, че Черноризец Петър е непримирим и безмилостен към грешниците. Той много добре съзнава слабостите на своето българско паство. За да обрисува падението на сънародниците си, авторът от една страна прибягва до сравнения от животинския свят, в който зверовете се оказват надминати по жестокост от хората. Но освен че изобличава, Черноризец Петър също поправя и милва, с болка и любов към погиващите зове за покаяние и избавление. Проповедникът съзнава, че поправянето на грешника трябва да е съобразено със силите му. Това проличава например в поученията за поста, а и въобще в цялостния тон на поучителните слова. Много подходяща илюстрация в тази насока е следният пасаж от Словото за молитвата и поста: ,,Заради всичко това вярващият човек трябва да се погрижи за себе си, преди да умре. И ако не може да живее като добрите християни, които не ценят нищо тленно и бързо изчезващо и които не щадят тялото си, то поне като слабите и немощни християни да живее."

В заключение може да се обобщи, че Черноризец Петър е един от забравените български средновековни автори с ценни и до днес поучителни слова. Въпросите на боголюбието, братолюбието и морала са и остават винаги актуални. Благодарение на Румяна Павлова, словата на Черноризец Петър са преведени и публикувани на новобългарски и са достъпни за всеки любознателен читател. За тяхната ценност свидетелстват широкото им разпространение в православния свят и обстоятелството, че в редица случаи в техния надслов авторът им, Черноризец Петър, е посочен от средновековните книжовници и преписвачи като светец.

https://www.istorici.com/публикации/2019/08/13/старобългарският-книжовник-чернориз/

[Hatshepsut]

Св. Наум Охридски – чудотворният просветител на българската църква

Всяка година на 27 юли православната църква празнува паметта на Светите Седмочисленици  – двамата братя Кирил и Методий и учениците им  Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава (Ангеларий). 

Почитта към тях се крие, както в подвига им на подвижници на благочестието, така и особената им роля за създаване и разпространение на славянската писменост. Признателността към делото на светите седмочисленици е засвидетелствана още от древността. Св. архиепископ Теофилакт Охридски ги изрежда в житието, което съставя на св. Климент (кр. на XI век– нач. на XII век), изброени са в краткото житие на св. Константин Кирил (Успение Кирилово) (най-вероятно XIII в.), на тях се отдава ,,вечна слава" в Бориловия синодик (1211 г.), (не се споменава само св. Ангеларий, вероятно поради пропуск на преписвача).  За светите Седмочисленици се споменава също в служба от Охридския архиепископ Константин Кавасила (XIII в.), в  Сказание за буквите от Константин Костенечки (нач. на XV в.), в Сказание за превода на Св. Писание (XV – XVI век). На гръцки език за възхвала на светите Седмочисленици е била написана нарочна служба, която е издадена в Мосхопул през 1742 година. Почитта към всеки един от седемте светии се заражда веднага след неговата смърт, а с категоричност може да се твърди, че почитта към техния общ съвместен подвиг е вече напълно утвърдена и разпространена в България през XIII век. Любопитна светлина върху живота на един от светите Седмочисленици, св. Наум, ще се опитаме да хвърлим в следващите редове. Паметта му в православния календар се чества на 20 юни и 23 декември. В православната традиция св. Наум е особено сближаван със св. Климент, с когото споделя несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Не е случайно, че в едно житията на св. Наум светецът е определен като ,,брат и другар, и състрадалец на блажения Климент".

Сведенията за св. Наум черпим най-вече от неговите жития, най-ранното, от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от Предговора към Учително Евангелие от епископ Констнатин Преславски (X век) и от единствената засега известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей.

Второто славянско житие на св. Наум, което вероятно възниква през XVI век,  дава информация, която другаде не се среща. Там се посочва: ,,Този преподобен и велик отец Наум отрасна в Мизия." С "Мизия" са били обозначавани в средновековните гръцки извори българските земи. За този най-ранен период от живота на св. Наум не се знае почти нищо. Първото славянско житие напълно го прескача и ни пренася във времето, когато светията е вече в България при властта на св. княз Борис I. Второто славянско житие е много кратко – родителите на св. Наум били благородни хора, но бъдещият светец се отказал от благородството и богатството и се присъединил към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че св. Наум се причислил към славянсктите първоучители, когато те работели над славянската азбука в манастир в планината Олимп (Мала Азия). През 863 година св. Наум отпътувал заедно с тях на просветната мисия във Великоморавия. През 867 година придружил светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получили на първо време благословията на папа Адриан. Предполага се, по податки от второто славянско житие на светеца, че именно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник) заедно с други ученици на св. св. Кирил и Методий. След смъртта на св. Константин – Кирил (14 февруари 869 година) св. Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна дейност под ръководството на св. Методий.


Манастирът Св. Наум в Охрид

След смъртта на св. Методий (6 април 885 година) св. Наум претърпял, заедно с останалите ученици на светите братя, всички преследвания, унижения и страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не е примирявало с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшествало и загиването на самата държава, много от славянските духовници били избити, продадени в робство или принудени да бягат.

Светите Климент, Наум и Ангеларий успели да избягат и се насочили към наскоро покръстената българска земя. Най-забележитеното чудо, което извършили Божиите угодници с молитва било възкресяването на сина на един велможа недалеч от граничната българска, по това време, крепост Белград. Св. Тиофилакт Охридски в житието на св. Климент нарича управителя на Белгард с титлата ,,боритаркан", а във второто житие на св. Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, тъй като му бил известен стремежът на св. княз Борис, да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Подобен порив имал и великоморавският княз св. Ростислав. Ростиславовите наследници обаче проявили гибелна недалновидност, която св. княз Борис I не позволил да се повтори. Боритарканът побързал да изпрати светите Наум, Климент и Авгеларий към столицата Плиска и изпратил напред известие за тях.

В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено, било им осигурено всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на св. княз Борис скоро привлякло към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях били откупени от робство от византийците и настанени във Византия. В последствие обаче много от тези славянски учители се отправили към България, за да следват своето призвание, както разказва и първото Наумово житие. Житието на св. Климент Охридски от св. Теофилакт разказва, че св. Наум и св. Климент били настанени заедно в дома на болярина Есхач. В последствие, когато св. княз Борис разпратил славянските учители по различните области на Българката държава, св. Наум бил определен да остане и работи в Плиска.

За неговата дейност там не е известно твърде много. Знае обаче, че св. Наум е бил сред основните организатори и вдъхновители на просветното дело. От Предговора на Учително евангелие е видно, че епископ Константин Преславски се занимава с книжовна дейност под вдъхновителството и подкрепата на св. Наум: ,,... Поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе заповеди, преклоних се пред твоето смирение. ...". Единствената категорично известна засега творба на св. Наум е Канон за апостол Андрей (запазен в ръкопис от XIII в.), но се предполага Наумовото авторство и на още два канона. Вероятно книжовните си занимания светията е осъществявал в околните манастири. Особено внимание се обръща на манастира край село Равна, Провадийско. Надписите и находките  там свидетелстват за активна книжовна и просветна дейност.

В Плиска и околностите св. Наум останал до 893 година. Тогава св. Климент бил поставен за епископ, а на неговото място като учител и ръководител на просветното дело в областта Кутмичевица в днешна Македония бил поставен св. Наум. Там той достойно продължил делото на св. Климент и развил широка просветна дейност. Свидетелство за нея е народната памет, в която книжовните и учителски занимания на св. Климент и св. Наум се смесват и поставят заедно. Вече на преклонна възраст, през 905 г., св. Наум се оттеглил на отдих в построения от него с помощта на св. княз Борис и сина му Симеон манастир ,,Св. Архангел Михаил" край Охриското езеро. Тук на 23 XII 910 година достойният служител на Божията българска нива се представил пред Бога. Погребан бил в дясното крило на манастирската църква. Гробът и мощите на св. Наум се прочули с много чудеса и това заедно със спомена за живота му, допринесло включването на св. Наум в празничния календар на православието да последва почти веднага след смъртта му.

Любопитен епизод от по-ново време е отношението към него на големият руски светец на XX век св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец († 1966 година). По време на многобройните си пътувания и служения, архиепископ Йоан с особена любов се отнасял към прославените местни светии по местата, които посещавал и възобновявал почитта към тях. По време на своето служение в семинарията в Битоля св. Йоан особено много обикнал св. Наум. Местните предания свързват молитвената и чудодейна подкрепа на св. Наум особено много с нуждите на душевноблони хора. Той се превърнал в един от небесните застъпници на св. Йоан (Максимович), който се представил пред Бога в навечерието на празника на св. Наум – 20 юни. Тропарът, с който се прославя делото на българският светец гласи:

"Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме. Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци, затова с твоите молитви избави ни от изкушения."

Георги Канев

https://www.istorici.com/публикации/2019/08/16/св-наум-охридски-чудотворният-прос/

[Hatshepsut]

Етрополски манастир – свято място с 800 годишни корени

Етрополският манастир Света Троица е с древни корени – основан е през далечната 1158 г. През 16-17 век при реставрацията на манастира е намерена каменна плоча с надпис с годината на построяване. Той е важно духовно средище през Средновековието, има старо предание, че тук е живял Иван Рилски, тук игуменът Хрисант неведнъж е давал подслон на Васил Левски. Зад манастирския двор тече живописният водопад Варовитец. Вижте видео за това свято място:

[Hatshepsut]

,,Пръв епископ на българския език...". Климент Охридски – ученик и учител