История на Виетнамъ

[Hatshepsut]

Герб на Виетнам

Националният герб на Социалистическа република Виетнам (от хералдическа гледна точка – емблема) представлява окръжност, на която в средата на червен фон е изобразена жълта звезда – символ на революционната история на нацията. Окръжността и звездата са оградени от оризови класове – символ на земеделието. Под тях е разположено половин зъбно колело – символ на индустрията. Под колелото, върху червена лента има надпис „Социалистическа република Виетнам“.

Националният герб е одобрен през септември 1955 г. от петата сесия на Народното събрание на Виетнам.

История

Императорски печат на династията Нгуен (1846-1945)


Герб на Република Виетнам (1954-1955)


Герб на Южен Виетнам (1955-1957)


Герб на Южен Виетнам (1957-1963)


Герб на Южен Виетнам (1963-1975)

Последният вариант на герба за мен е най-добрия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Виетнам

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Вьетнама

[Hatshepsut]

Химн на Виетнам

„Тиен Куън Ка“ (на виетнамски: Tiến Quân Ca), в превод: „Песента на настъпващите войски“ или „Поход към фронта“ е националният химн на Социалистическа република Виетнам.

Текстът и музиката са дело на композитора Ван Као (Văn Cao), който създава песента в края на 1944. Година по-късно „Песента на настъпващите войски“ става официален химн на фронта Виетмин.

На първата сесия на Първото народно събрание песента е приета за национален химн на Демократична република Виетнам през 1946 г. Тя е официалният химн на обединената виетнамска държава от 1976 г.

Въпреки че „Тиен Куън Ка“ се състои от 2 куплета, единствено първият е част от официалния химн.

Текст на химна

Виетнамски

Đoàn quân Việt Nam đi
Chung lòng cứu quốc
Bước chân dồn vang trên đường gập ghềnh xa
Cờ in máu chiến thắng mang hồn nước,
Súng ngoài xa chen khúc quân hành ca.
Đường vinh quang xây xác quân thù,
Thắng gian lao cùng nhau lập chiến khu.
Vì nhân dân chiến đấu không ngừng,
Tiến mau ra sa trường,
Tiến lên, cùng tiến lên.
Nước non Việt Nam ta vững bền.

Đoàn quân Việt Nam đi
Sao vàng phấp phới
Dắt giống nòi quê hương qua nơi lầm than
Cùng chung sức phấn đấu xây đời mới,
Đứng đều lên gông xích ta đập tan.
Từ bao lâu ta nuốt căm hờn,
Quyết hy sinh đời ta tươi thắm hơn.
Vì nhân dân chiến đấu không ngừng,
Tiến mau ra sa trường,
Tiến lên, cùng tiến lên.
Nước non Việt Nam ta vững bền.


Български

Войски на Виетнам, напред!
Обединени да спасим родината,
Нашите забързани стъпки отекват по дългия и труден път.
Нашият флаг, червен от кръвта от победа, носи духа на страната.
Далечният тътен на оръжията се смесва с маршовата ни песен.
Пътят към победата е осеян с телата на враговете ни.
Преодолявайки всички трудности ще създадем отбранителни зони.
Да се борим безспирно за каузата на народа,
Да побързаме към бойното поле!
Напред! Всички заедно напред!
За вечен Виетнам.

Войски на Виетнам, напред!
Златната звезда се вее
Извеждайки народа ни от мизерия и страдание.
Да обединим усилията си в борбата за нов живот.
Надигнете се и счупете тези окови.
Прекалено дълго сме сдържали омразата си.
Бъдете готови за прекрасния живот на всякакви жертви.
Да се борим безспирно за каузата на народа,
Да побързаме към бойното поле!
Напред! Всички заедно напред!
За вечен Виетнам.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тиен Куън Ка



Vietnamese National Anthem - "Tiến Quân Ca" (VI/EN)

Химн на Южен Виетнам

Tiếng gọi thanh niên, или Thanh niên hành khúc (Сайгон: [tʰan niəŋ hân xúk], „Маршът на младежите“) и първоначално Маршът на студентите (виетнамски: Sinh Viên Hành Khúc, френски: La Marche des Étudiants) е известна песен на музиканта Lưu Hữu Phước.

Текстът му е модифициран, за да стане химнът на държавата Виетнам от 1948 до 1955 г. и на Република Виетнам (Южен Виетнам) от 1955 до 1975 г., с името Tiếng Gọi Công Dân („Призив към гражданите“). Този ход е силно протестиран от оригиналния автор Lưu Hữu Phước, който е министър на културата на временното революционно правителство, водено от Việt Cộng, по време на войната във Виетнам.

Оригиналната версия е официалната, използвана в Социалистическа република Виетнам. Модифицираната версия се използва от антикомунистически настроени виетнамски емигранти.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tiếng gọi thanh niên



"Tiếng gọi thanh niên" - Vietnamese Patriotic Song

[Hatshepsut]

Ханой

Хано́й, (на виетнамски: Hà Nội; в превод – „град между реки“), е столицата на Виетнам, втори по значение промишлен център на страната (след Сайгон). Ханой е втори по големина град във Виетнам. Населението на града е 2.6 милиона души, но в покрайнините са около 7 милиона. От 1010 до 1802 година, градът е бил най-важният политически център в държавата. През 1802 година, Ханой бива изместен от Хюе, имперската столица на Виетнам, по времето на династията Нгуен (1802 – 1945). В този период от време, Ханой служи като столица на Френски Индокитай от 1902 до 1952 година. От 1952 до 1976 година, градът е столица на Северен Виетнам, и става столица на обединения Виетнам през 1976 година, след победата на Северен Виетнам във Виетнамската война.

Разположен на брега на Червена река (Хонгха). Географски координати: 21°02' с. ш., 105°51' и. д. Крупен промишлен център (машиностроителна, химическа, лека промишленост). Намира се на 1760 километра северно от Хо Чин Мин и 120 километра западно от Хай Фонг.

През октомври 2010 г. официално се навършват 1000 години от основаването на града.

Имена на града

Ханой (河內) е имал много имета по време на своето съществуване. По време на Китайската окупация на Виетнам, първо е известен като Лонг Биен, а по-късно като Тонг Бинх (宋平, „Песен Мир“) и Лонг До (龍肚, „Драгоново Коремче“). През 866 година градът е превърнат в цитадела и прекръстен на Дай Ла (大羅, „Голяма Мрежа“).

Ханой е населен от поне 3000 година преди Христа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ханой

Знаме на гр.Ханой

История

Историята на града започва през 1010 г., когато император Ли Тай То нарежда изграждането на град в близост до крепостта Дайла и столицата на държавата Дай Ко Виет се премества тук от Хоа Лу. Новият град е кръстен „Тханг Лонг“ (на виетнамски Thăng Long, ty nom 昇龍, „Летящ дракон“). Името "Ханой" започва да се използва през 1831 г. с указ на император Мин Манг. Градът се е наричал още Ke-Sho (Kẻ chợ, стандартна транслитерация - „Ketyo“, буквално „столица“).

Голям индустриален център (машиностроене, химическа, лека промишленост). През 1961-1962 г. генералният план на Ханой е разработен под ръководството на съветския архитект Игор Алферов.

Според американското туристическо списание Travel + Leisure през 2006 г. Ханой е включен в списъка на десетте най-привлекателни градове за чуждестранни туристи в Азия.

В старата част на града, разположена между крепостта и Червената река, от дълго време са живели занаятчии и дребни търговци. Много от тях съхраняват древните традиции на различни занаяти. От имената на улиците можете да познаете професията на жителите му: Ветрило, бижута, платно, сребро, коноп, коприна, кошница, кана.

Тържествата, свързани с неговата 1000-годишнина, се проведоха в Ханой на 1-10 октомври 2010 г.

Забележителности

Ханойската кула - неофициален символ на града

• Президентският дворец е официалната резиденция на президента на Виетнам.
• Цитаделата в Ханой - нейната централна част с кула, над която се вее знамето - е класифицирана като обект на световното наследство от ЮНЕСКО.
• Архитектурният ансамбъл на Мавзолея на президента Хо Ши Мин, който включва Мавзолея на Хо Ши Мин, Къщата на Хо Ши Мин на кокили и Музея на Хо Ши Мин (сградата е построена във формата на лотосов цвят, повечето от експонатите са посветени на Хо Ши Мин, страната и народа на Виетнам). Също така на територията на ансамбъла се намира хилядолетната пагода на един стълб (Motkot Pagoda), построена през 1049 г. и стояща върху единична каменна колона в средата на квадратно езерце.
• Храмът на литературата – комплекс от пагоди с парк, първият университет на Виетнам; върху 82 плочи-стели, разположени на гърбовете на каменни костенурки, са изсечени „имената на онези, които са заемали високи места на държавни изпити”. Системата от лекарски стели е призната от ЮНЕСКО за световно документално наследство.
• Храмовият фестивал на сестрите Трунг е национален фестивал на шествия в общността Мелин в Ханой; прославя „държавния суверенитет, заслугите на сестрите Трунг в борбата за независимост”.
• Тай е най-голямото езеро в Ханой, разположено в северозападната част на града. Смятан за едно от най-красивите места в Ханой. По бреговете му има много храмови и дворцови сгради.
• Езерото на върнатия меч
• Виетнамски музей на етнологията
• Музеят на армията е посветен на бойния път на виетнамските въоръжени сили. В близост е парк Ленин.
• Хоало е музей-затвор, където е държан бившият кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн.
• Дворецът на културата и приятелството е най-големият културен център в Ханой.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ханой

[Hatshepsut]

География на Виетнам

Виетнам е държава в Югоизточна Азия, заемаща източните части на полуостров Индокитай. Площ 331 690 km². Население на 1 януари 2016 г. 96 570 000 души. Столица град Ханой.

Географско положение, граници, големина, брегове

Виетнам е държава в северната част на Югоизточна Азия, заемаща източните райони на полуостров Индокитай. На запад Виетнам граничи с Камбоджа (дължина на границата 930 km) и с Лаос (1693 km) и на север – с Китай (1150 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 3773 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават през планински райони. На юг се мие от водите на Тайландския, а на изток – от водите на Тонкинския залив на Южнокитайско море. Дължина на бреговата линия 3260 km. Бреговете са предимно ниски, пясъчни, слабо разчленени. В северната част на Тонкинския залив е разположен архипелагът Файтсилонг, а в крайния юг – полуостров Камау. Удобните за корабоплаването заливи и пристанища са малко. Най-добрите пристанища са заливите Камран и Хонкхой. Страната има форма на латинска буква S с дължина от север на юг 1750 km, ширина на север 600 km, на юг 375 km, в централните части 50 km. В тези си граници Виетнам заема площ от 331 690 km².

Крайни точки:

• на север – граница с Китай, десен бряг на река Някуе 23°23'33” с.ш.
• на юг – безименна скала в Южнокитайско море 8°22'51” с.ш.
• на запад – граница с Китай и Лаос 102°08'38” и.д.
• на изток – остров Хон До в Южнокитайско море 109°28'09” и.д.

Релеф

Голяма част от повърхността на страната, предимно на север, северозапад и вътрешните райони са заети от средно високи и ниски планини, силно разчленени от речни долини. В северната половина преобладават паралелно разположените хребети и вериги с югоизточно простиране, като техните склонове са предимно полегати. Най-високата планина е Хоангленшон с връх Фаншипан 3143 m. Най-дълга е планината Чионгшон (над 400 km, височина до 2711 m), простираща се по границата с Лаос. В южната половина на Виетнам планините образуват дълга верига, изградена от широки масиви, плата и средно високи възвишения със заравнени повърхности. Преобладаващите височини са от 500 до 1500 m, максимална 2598 m. Най-обширни са платата Контум (1720 m), Дарлак, Далат (2405 m), Мнонг (1580 m, частично в Камбоджа). Край бреговете се простират ниски равнини, най-големите от които се намират на север по долното течение и делтата на река Хонгха и на юг – делтата на река Меконг.

Климат

Климатът на Виетнам е субекваториален, с гореща на юг и прохладна зима на север и с рязко изразен максимум на валежите през периода на влажния мусон. За голяма част от страната влажен се явява летния югозападен или югоизточен мусон, а сух – зимния североизточен. В нископланинските райони средната температура на най-студения месец е от 15°С на север (януари) до 25,8°С на юг (декември), на най-топлия 28 – 29°С (юни и юли на север, април на юг). Над 1500 m н.в. през зимата се наблюдават и отрицателни температури. Годишната сума на валежите е 1500 – 2000 mm, а на места (предимно в планините) над 3000 mm. В цялата страна, освен по източната приморска ивица от нос Зин на юг до Тонкинския залив на север, около 80% от годишната сума на валежите е през периода от май до октомври, а в източната приморска ивица – от август до януари. През втората половина на лятото и есента често явление са тайфуните, които предизвикват опустошителни наводнения.

Води

Речната мрежа на страната е гъста. Всичките реки принадлежат към водосборния басейн на Южнокитайско море. Повечето имат планински облик, с множество прагове и бързеи. Характерно за тях е рязкото покачване на нивото (до 10 m и повече) и оттокът им (десетки пъти) в сезона на мусонните дъждове. Всичките реки на север и юг и на реките по западните склонове на планините в централните части са пълноводни в периода от юни до октомври, а реките течащи по източните склонове на централните части – в периода от септември до декември. Повечето от тях имат голямо стопанско значение за напояване и за превоз на товари. Основните реки са: на север – Хонгха (Червената река, 1183 km, в пределите на Виетнам 475 km) с притоците си Да (Черната река, 910 km, изворите ѝ са в Китай) и Ло (470 km, изворите ѝ са в Китай), Ка (513 km, изворите ѝ са в Лаос), Ма (512 km, изворите ѝ са в Лаос); на юг – долното течение (около 220 km) на река Меконг и нейната голяма делта.

Почви, растителност, животински свят

Във Виетнам преобладават планинските латеритни почви, в приморските и нископланинските райони – червено-жълтите латеритни, в делтите на реките – алувиалните, по периферните части на делтата на Меконг и по други участъци от крайбрежието – блатните засолени почви.

Около 40% от територията на страната, предимно в планините, е покрита с тропически и субтропически гори. Голяма част от тях са с вторичен произход. В предпланинските райони и в долния планински пояс преобладават гори съставени от вечнозелени тропически видове от семействата на двукрилоплодните, бобовите, млечните и др. Над 600 – 700 m н.в. на север и 1000 – 1200 m на юг са разпространени гори, в които тропическите видове се смесват с видове на субтропичния и умерения климат – дъб, бук, кестен, различни видове бор. На юг борът образува обширни масиви. Както в подлеса на влажните гори, така и в боровите масиви, предимно по долините на реките, широко разпространение има бамбукът. Платата на юг са заети от редки саванни гори и савани, на места с вторични гори, а в по-високите части – вторични савани и храсталаци. В зоната на приморските низинни равнини преобладават типовете културна растителност и полета заети от палмови и бамбукови гори. Значителни участъци от тях, особено на юг, са заети от блатна растителност. В районите заливани от приливите са разпространени мангровите гори, съставени от вечнозелени твърдолистни дървета, ризофори и бругиери.

Територията на Виетнам попада в пределите на Индийско-Индокитайската подобласт на Индо-Малайската зоогеографска област. Най-характерните животни са: във влажните гори – гибон, макак, мечка (тибетска и малайска), тигър, дървесна вивера, белка, прилеп, питон-удушвач, големи гущери (варани), бели и зелени папагали; в саваните и саванните гори – индийски слон, еднорог и двурог носорог, антилопи, елени, диви говеда, диви свине, бодливи свинчета, пауни, орли, яребици, диви кокошки и др. В делтите на реките и блатата обитават розово фламинго, щъркели, пеликани, чапли, диви патици, гъски и др. Речната фауна е също много разнообразна.

Природни райони

В зависимост от релефа, климата, водите и растителността територията на Виетнам се дели на 3 основни района и на 3 подрайона.

• Пояс на приморските низини – ивица от низини, основно равнини, предимно с културни ландшафти, разделени от ниски планински масиви:
- В северните части на Виетнам – низини с прохладна зима и летен максимум на валежите;
- В средните части на Виетнам – с топла зима и есенно-зимен максимум на валежите;
- В южните части на Виетнам – с гореща, много суха зима и летен максимум на валежите.

• Планински пояс - верига от планински и платовидни участъци, разделени от дълбоко врязани (на места под 200 m н.в.) речени долини, с предимно горска растителност и височинна поясност на ландшафтите.

• Пояс на платата – серия от заравнени или хълмисти плата на запад от южната планинска област на височина 200 – 1000 m, с топъл климат, суха зима, заети от савани и саванни гори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Виетнам

[Hatshepsut]

Виетнамски език и писменост


Области във Виетнам, където се говори виетнамски език

Виетнамският език (tiếng Việt) е официалният национален език на Виетнам. Той е австроазиатски език, говорен от около 80 000 000 души във Виетнам и по света. По-голямата част от виетнамския речник (около 60%) са заемки от китайския език.

История

Периоди във виетнамския език:

Предвиетнамски
Протовиетнамски
Архаичен виетнамски
Древен виетнамски
Средновиетнамски
Съвременен виетнамски език

В резултат от френското колониално управление над Виетнам, виетнамският език е силно повлиян от френския, ползва латиница с допълнителни диакритични знаци за тонове.

Диалекти

Виетнамският език традиционно се дели на три основни диалектни области, които от своя страна се разклоняват на многочислени диалекти и говори:

северни (център е гр. Ханой)
централни (гр. Хюе)
южни (гр. Хошимин)

Карта на виетнамските диалекти

В централните диалекти са се съхранили повече архаични черти. Диалектните различия са видими основно във фонетиката и лексиката.

Писменост

През 13 – 14 век на основата на китайската писменост е създадена виетнамска йероглифна писменост, на виетнамски – 字喃, chữ nôm, букв. народна писменост. Тя е използвана до началото на 20 век, макар че за това време не е получила широко разпространение, а също така не е имала и официален статус.

Съвременната виетнамска писменост, на виетнамски 字國語, chữ quốc ngữ, букв. национална писменост, е базирана на графичната основа на латинската азбука и е създадена от европейския католически мисионер Александър де Род през 17 век и е официално въведена през 1910 г. В нея за обозначение на тоновете се използват диакритични знаци.

Към стандартните букви от латинската азбука, в азбуката на съвременния виетнамски език се използват 134 (2×67) допълнителни символа:

Áá Àà Ãã Ảả Ạạ Ăă Ắắ Ằằ Ẵẵ Ẳẳ Ặặ Ââ Ấấ Ầầ Ẫẫ Ẩẩ Ậậ
Đđ
Éé Èè Ẽẽ Ẻẻ Ẹẹ Êê Ếế Ềề Ễễ Ểể Ệệ
Íí Ìì Ĩĩ Ỉỉ Ịị
Óó Òò Õõ Ỏỏ Ọọ Ôô Ốố Ồồ Ỗỗ Ổổ Ộộ Ơơ Ớớ Ờờ Ỡỡ Ởở Ợợ
Úú Ùù Ũũ Ủủ Ụụ Ưư Ứứ Ừừ Ữữ Ửử Ựự
Ýý Ỳỳ Ỹỹ Ỷỷ Ỵỵ

• Буквите „F“, „J“, „W“ и „Z“ не са част от виетнамската азбука, но се използват в чужди заемки. "W" (vê-đúp)" понякога се използва вместо "Ư" в съкращения. В неофициалното писане "W", "F" и "J" понякога се използват като съкращения съответно за "QU", "PH" и "GI".
• Диграфът "GH" и триграфът "NGH" са основно заместители на "G" и "NG", които се използват преди "I", за да се избегне объркване с диграфа "GI". По исторически причини те се използват и преди "E" или "Ê".
• G = [ʒ] преди i, ê и e, [ɣ] другаде
• D и GI = [z] в северните диалекти (включително ханойски) и [j] в централните, южните и сайгонските диалекти.
• V се произнася [v] в северните диалекти и [j] в южните диалекти.
• R = [ʐ, ɹ] в южните диалекти

The Vietnamese Alphabet

https://bg.wikipedia.org/wiki/Виетнамски_език

https://www.omniglot.com/writing/vietnamese.htm

[Panzerfaust]

Области във Виетнам, където се говори виетнамски език[/center]

Излиза, че виетнамски език се говори на по-малко от половината територия на Виетнам.

[Hatshepsut]

Излиза, че виетнамски език се говори на по-малко от половината територия на Виетнам.

Да, във Виетнам има 54 народности, говорещи на 103 езика!

Ето една по-подробна етнолингвистична карта на Югоизточна Азия:

[Hatshepsut]

Hell March - 1971 South Vietnam Armed Forces Parade

На 19 юни 1971 г., за да демонстрират напредъка на Република Виетнам във Виетнамската война, въоръжените сили на Република Виетнам организират голям военен парад в центъра на столицата на страната, Сайгон. В него участват всички основни военни академии, формирования, корпуси и паравоенни формирования на Южен Виетнам. Сред тях са Академията Далат, Академията Тху Дак, Учебният център Куанг Чунг, Учебните центрове на ВВС и ВМС, 81-ви въздушнодесантни рейнджъри, рейнджъри, морски пехотинци, въздушнодесантни, регионални/народни сили, I корпус, II корпус, III корпус, IV корпус, бронетанкови войски, артилерия и ВВС на Южен Виетнам. Всички тези организации, както и много други, по-малко известни организации, демонстрират дисциплина, усъвършенствана в почти 20-годишна, постоянна и изтощителна война.

В допълнение към силите на Южен Виетнам, военнослужещи от различни съюзнически страни: Съединените американски щати, Република Корея, Кралство Тайланд и Австралийския съюз също се присъединиха, за да покажат съвместните си усилия в борбата за свободна Югоизточна Азия.

[Panzerfaust]

Южен Виетнам сега щеше да е нещо подобно на Южна Корея.

[Hatshepsut]

Vietnam: Timeline of Rulers and Events