Двукамаренъ парламентъ?

[Hatshepsut]

Винаги съм смятал, че еднокамарния парламент е най-доброто решение за Българската държава.
Такова е положението според българските конституции от 1879г. до ден днешен.
При обсъждането и приемането на Търновската конституция през 1879г. е имало предложения за двукамарен парламент, но те са били отхвърлени.

Спомням си, че в учебниците по история от времето на соца надмощието на либералите в Учредителното съврание и еднокамарния парламент, предвиден в Търновската конституция, бяха сочени като нещо изключително прогресивно. Обаче комунистите като изпечени лицемери сами посегнаха на това положение, въвеждайки институцията Държавен съвет в конституцията от 1971г., който беше нещо подобно на втора камара. Да не говорим, че парламента по времето на социализма си беше пълна бутафория 

Spoiler

Държавен съвет на Народна република България

Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 9 юли 1971 до 10 април 1990 г.

Рожба е на концепция, която дава предимство на принципите за единство на народа и за единство на властта пред принципа за разделение на властите. Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия, осъществявайки комунистическата концепция за „демократичен централизъм“.

Решението за създаване на Държавен съвет е взето на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1968 г. Създаден е с Конституцията на НРБ от 1971 г. Първоначално функциите на Държавния съвет се изпълняват от Президиума на Народното събрание. Държавния съвет се състои от Председател, Първи заместник-председатели, Заместник-председатели и членове както и от секретар избирани от народното събрание. За пръв път държавен съвет е съставен от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове, избрани на 8 юли 1971 г., след съставянето на първия парламент по новата конституция.

Оттогава до 17 ноември 1989 г. на практика несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков, а Секретарите (Председатели) на БЗНС Георги Трайков и Петър Танчев са Първи зам. председатели на Държавния съвет от (1972 – 1974) и от (1974 до 1989), както и Кръстьо Тричков, а Заместник-председатели на Държавния съвет са Георги Джагаров 1971 – 1989 г., Ярослав Радев (1971 – 1989) Митко Григоров (1971 – 1987) и Секретарят (Заместник-председател) на Постоянното присъствие на БЗНС Георги Андреев (1971 – 1973). Членове на Държавния съвет на НРБ са всички членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП и част от секретарите (заместник-председатели) на Постоянното присъствие на БЗНС както и други лица избрани в състава на Държавния съвет. Секретарите на ЦК на БКП които не са членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП нямат право да бъдат членове на Държавния съвет на НРБ. Секретар на Държавния съвет от 1976 до 1989 г. е Никола Манолов. От 17 декември 1989 до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е Петър Младенов, а Първи заместник-председател на Държавния съвет е новият Секретар (Председател) на БЗНС Ангел Димитров, докато заместник-председател на Държавния съвет е дотогавашния главен прокурор на НРБ Васил Мръчков. През април 1990 г., въз основа на споразумението, постигнато от управляващи и опозиция на Кръглата маса, IX народно събрание гласува изменение в Конституцията, с което институцията Държавен съвет е заменена от институцията председател (президент) на Републиката.

Членовете на Държавния съвет се избират на първата сесия на Народното събрание измежду народните представители; техните пълномощия продължават, докато следващото народно събрание избере новия държавен съвет.

По въпросите, които са му възложени да решава, Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декларации.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавен_съвет_на_Народна_република_България

[затвори]

Напоследък обаче се замислям дали занапред двукамарния парламент не би бил по-добрият вариант за нашата държава. Имайки предвид масовото опростачване, дебилизъм и русофилия в българското общество, логично е да се предположи, че такива избиратели не биха избрали особено компетентен състав в един еднокамарен парламент 
Наличието на втора камара би имало контролно и възпиращо въздействие върху актовете на долната камара.

Преди няколко години имаше такова предложение, но то не получи развитие:

СДС със свои промени в конституцията: двукамарен парламент, който да избира и президента

Според СДС двукамарният парламент трябва да се избира и мажоритарно, и пропорционално, той трябва да избира президента и да одобрява "тримата големи" в съдебната власт - председателите на ВАС и ВКС и главния прокурор. Сред предложенията им обаче има и такива, засягащи децентрализацията, за което не е нужна на практика промяна в основния закон.

1. Свикване на Велико народно събрание. Промяна в Конституцията и разпускане на института ВНС.

2. Състав на Народното събрание. Двукамарен парламент: Горна камара с мандат 5 години, избрана мажоритарно, на базата на съответните избирателни райони, с еднакъв брой народни представители от всеки избирателен район, независимо от броя на населението. Долна камара с мандат 4 години – пропорционално избрани народни представители, отговарящи на броя на населението в съответните из бирателни райони. СДС подкрепя идеята за намаляване на броя на народните представители.

3. Непряк избор на президент. Държавният глава да бъде избиран от Народното събрание с 2/3 на съвместното заседание на двете камари.

4. Премахване на длъжността вицепрезидент. При невъзможност президентът да изпълнява функциите си, те да се поемат от председателя на Горната камара , като до 60 дни се избира нов президент.

5. Ново административно деление и намаляване броя на общините, с цел подобряване качеството на обслужване на гражданите и в съответствие с европейските стандарти. – Въвеждане на второ ниво на местно самоуправление и пряк избор на областни управители и областни съвети. – Финансова децентрализация и оставяне на част от данъците в общините и регионите

6. След избиране на "тримата големи" в съдебната система от ВСС, техните кандидатури да подлежат на одобрение с 2/3 от Народното събрание, на съвместно заседание на двете камари, след което Президентът да издава Указ за назначаването им. Убедени сме, че постигането на политическо съгласие по горните предложения, ще доведе до реална смяна на модела и голяма стъпка в нашето историческо развитие като нация и общество.

https://clubz.bg/103100-sds_sas_svoi_promeni_v_konstitutsiyata_dvukamaren_parlament_koyto_da_izbira_i_prezidenta


Аз не съм привърженик на мажоритарните избори и подобно предложение не ми се струва продуктивно. От друга страна, ако горната камара се избира по същия начин, както и долната, то от нея няма особен смисъл, тъй като тя ще възпроизведе порочната структура на долната камара.

Според мен най-добрият вариант за горна камара е тя да бъде структурирана на корпоративен принцип (може би това не е най-точния термин) от компетентни лица по въпросите на правото, икономиката, науката, културата, образованието, сигурността, отбраната и т.н.
Също така смятам, че броят на членовете на горната камара трябва да е по-малък от членовете на долната камара.

Добавил съм и анкета към темата, тя не е ограничена във времето.

[Panzerfaust]

Ако горната камара ще се избира по същия начин, както долната камара, то от нея не би имало никакъв смисъл, защото тя ще преповтаря в по-малък мащаб долната. Ако се избира мажоритарно, то тогава пък може да стане инструмент за партиен диктат на водещата партия (примерно имаше един момент, в който ГЕРБ имаха мнозинство в 28 от 31 избирателни райони, другите 2 бяха на ДПС, 1 на БСП - сами можете да си представите как би изглеждала една такава горна камара). Единствено смисъл от горна камара би имало, ако не се избира свободно, а се попълва чрез квоти на различни значими обществени, политически, стопански и религиозни организации, примерно като парламентарни партии, синдикати, съюзи на работодателите и бизнеса, църквата, мюфтийството и т.н. По този начин до голяма степен ще се опази от партизанщината. Това обаче е по-скоро утопия за днешните реалности.