Програма за традиционенъ български правописъ, съ разширена кирилица

[Hatshepsut]

В Download-секцията е качена нова версия на програмата 1.6
Промените са следните:

1. В клавиатурната подредба БДС са добавени символ за долар $ (Alt+4), символ за евро € (Alt+6), дълго тире — (Alt+9) и "български кавички" „ (Alt+<) “ (Alt+>)

2. Във фонетичната клавиатурна подредба са добавени "вълнообразно тире" ~ (Alt+0 нула) и квадратни скоби [ (Alt+Shift+9), ] (Alt+Shift+0 нула)

Информацията и скрийншотите в първия постинг на темата са обновени.

[Hatshepsut]

Относно гласните букви с ударения

Аз не съм филолог и не знам каква е официалната позиция на Института за Български език при БАН, но моята лична гледна точка е, че в Българския език трябва да се използват само тежки ударения (това са ударенията, в които диакритичния знак е наклонен надясно). Тежките ударения се наричат с термина гравис
Ето защо в клавиатурните подредби съм включил само гласни звуци с тежко ударение:

à  À
è  È
ò  Ò
ѝ  Ѝ

Иначе съм срещал варианти, в които над гласните звуци в български текст се поставя остро ударение (известно с термина акут). При това ударение диакритичния знак е наклонен наляво.
Ето примери за такива букви:

а́, ъ́, о́, у́, е́, и́, ю́, я́

Използването на остри ударения в български текст го считам за груба грешка, която трябва всячески да се избягва 
Да не говорим, че подобни ударения се използват от македоноидите, и то поставени на съгласни звуци:

Ѓ ѓ
Ќ ќ

Ударенията в горните две букви се използват за омекотяване на съгласните звуци: Ѓ = Гь, Ќ = Кь
В българския език за омекотяване на съгласни звуци се използва буквата Ь, но понеже македоноидите са изхвърлили "еровете" (Ъ и Ь) от своята азбука, следвайки примера на сърбите, са прибегнали до подобни извращения 

Да споменем и за още два вида ударения, каквито никога не са се използвали в българския език:

– сложно ударение (известно с термина циркумфлекс)

То се използва примерно във френския и португалския език:

â, ê, ô

- "гръцко" или извито ударение (известно с термина тилда)
По същество то е също сложно ударение, но се изписва по по-различен начин:

ᾶ примерно πρᾶξις (практика, занятие)
ῆ примерно в името на град Тива Θῆβαι
ῦ примерно θεοῦ (Божий)


За мен бе голяма изненада да установя, че за разлика от старогръцкия, в съвременния гръцки език не се използва сложно ударение, ровейки се в съвременни гръцки текстове аз не успях да открия нито една дума със сложно ударение!


И завършвам накрая с една обзорна статия от Уикипедия относно ударенията:


В езикознанието под ударѐние се разбира наблягането на определени срички в речевия поток. Обикновено всяка дума има точно едно ударение, макар че често дългите думи получават и второ ударение. Възможно е също някои от думите (обикновено едносрични) да нямат собствено ударение.

Начинът, по който става наблягането върху сричките, се различава при различните езици. При някои езици ударението представлява повишаване на височината на гласа, в такъв случай говорим за мелодично ударение. Такова ударение се среща например в сръбския и японския език, такова е било и старогръцкото ударение, а вероятно и ударението в старобългарския език. В други случаи ударението е свързано с удължаване дължината на сричката, тогава говорим за квантитативно ударение. Такова ударение се използва например в поезията на латински език. Ударението в българския, а и при много други езици, е силово (динамично). Традиционно се приема, че наблягането при силовото ударение се постига чрез придаване на по-голяма сила на гласа, макар че нови изследвания показват, че силовото ударение е с много по-сложна структура.

Когато ударението е върху последната сричка на думата, казваме, че е окситонно, когато е върху предпоследната сричка – парокситонно, а когато е върху третата сричка отзад напред, казваме, че ударението е пропарокситонно. Когато ударението е върху първата сричка на думата, казваме че е инициално.

При някои езици, като българския, ударението може да се среща навсякъде в думата – в началото, средата или края, а две думи с еднакъв звуков състав е възможно да се различават единствено по ударението (напр. въ̀лна, но вълна̀). Такова ударение наричаме неопределено. Ако при различните форми на една и съща дума е възможно ударението да се мести (например гра̀д, но градовѐ), говорим за подвижно ударение.

Когато ударението може да се намира на произволно място в думата, но все пак при една и съща дума не може да се мести на различни места, говорим за неподвижно ударение. Такова ударение има например в диалектите край Щип и Струмица (гра̀д-гра̀дове-гра̀довете).

Ако ударението е винаги на определено, фиксирано място в думите, говорим за определено ударение. Във френския език например ударението е винаги на последната сричка, а при финския език – на първата. Някои от македонските диалекти имат винаги парокситонно ударение, а други – винаги пропарокситонно (книжовната норма в Северна Македония е възприела за правилно пропарокситонното ударение).

Ударението при различните езици и диалекти може да се различава по силата си. Така например в Източна България ударението е по-силно, отколкото в западна, а край Пирин (особено в Разложко) често то е толкова слабо, че няма сила да поеме изцяло по-дългите думи, та става нужда да се появи второ ударение в думата (напр. во̀зглавнѝца, мага̀рета̀та, Мѝтровѝчина̀та ка̀шча).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ударение

[Hatshepsut]

В Download-секцията е качена нова версия на програмата 1.7

Към двете клавиатурни подредби е добавени буквите Ҏ ҏ (Alt+R) и Ԓ ԓ (Alt+L)
Най-общо казано, става дума за звука Р, чието произношение се различава коренно от произношението на този звук в българския език (примерно френско, арменско и т.н.), както и за звука Л, с различно (по-твърдо) произношение спрямо българското

Информацията и скрийншотите в първия постинг на темата са обновени.


П.П. При този шрифт чертата на буквата Ҏ ҏ е много тънка и трудно се забелязва, ето как изглежда буквата с друг шрифт:

Ҏ ҏ

[Hatshepsut]

Относно носовите гласни

Носовите гласни имат характерно "носово" произношение, днес те се срещат във френския и полския език (други примери не мога да посоча) 

В старобългарския език е имало две такива гласни:

Ѧ – Е носово (е^н)
Ѫ – О носово (о^н)

А в азбуката е имало още две букви за техните йотирани варианти:

Ѩ – ЙЕ носово (йе^н)
Ѭ – ЙО носово (йо^н)

Тези гласни са се произнасяли така поне до края на ХIV век, а кога носовото произношение е отпаднало от българския език не знам с точност.
В съвременните кирилски азбуки няма носови гласни, това се отнася както за славянските, така и за неславянските езици, използващи кирилица. Ето защо в двете клавиатурни подредби изобщо не съм добавил носови гласни, нямам и никакво намерение да добавям такива букви

А ако все пак се налага изписването на текст на кирилица, съдържащ носови гласни, моята препоръка е да се използва символа "тилда" ~
Този символ е включен и в двете клавиатурни подредби - фонетичната и БДС.

Ето примери:

А носово == главна буква А~   малка буква а~
Е носово == главна буква Е~   малка буква е~
О носово == главна буква О~   малка буква о~

За сведение, в полската азбука за носовите гласни към буквите е добавена специална "опашка" (наречена огонек)

А носово == ą
Е носово == ę

[Hatshepsut]

Продължавам с въпроса за ударенията на гласните звуци...
Аз имам два правописни речника на Българския език, единият е от 1960г., а другият – от 1934г. И в двата речника се използва единствено тежко ударение (гравис).
Значи дори и да няма официално становище на БАН, фактическото положение е, че в Българския език има само един тип ударение - тежко ударение, и сàмо то трябва да се използва в текстовете на български език.

Как стои въпроса с ударенията в някои други езици:

- в някои езици ударението изобщо отсъства като фонетика, става дума за палеоазиатските езици – енисейски, чукотско-камчатски, ескимоско-алеутски и т.н. Това е доста далеч от нашия регион 

- в руския език, когато се налага, се използва само остро ударение (акут)

- в украинския език също има само един тип ударение - острото ударение.

- в гръцкия език
В старогръцкия език е имало три вида ударения (тежко, остро и сложно). Това положение е било запазено до 1982г., а след правописната реформа от 1982г. в гръцкия език има само един тип ударение - остро ударение (акут)

- във френския език има три типа ударения (тежко, остро и сложно). Почти във всички случаи те се поставят върху буквата Е

- в сръбския език
В предходния постинг беше споменато, че ударението в сръбския език било мелодично (??)
Дори от формална гледна точка това да е правилния термин, аз не намирам нищо мелодично в сръбския език, слушането на сръбска реч предизвиква у мен единствено погнуса 

Ето един пример на сръбска реч, къде по-точно е мелодичното звучене?

Владимир Чичаревич с реч пред сръбския парламент за трафика на бебета

Когато говорим за езици с мелодично звучене, за мен еталони са корейския и тайландския език, нищо общо няма тяхното звучене със сръбското!

Иначе с изненада установих, че в сръбския език имало 4 типа ударения (цитирам сръбската Уикипедия, няма да правя превод)

« Српски језик има сложен акценатски систем који се састоји од четири акцента и неакцентоване постакценатске дужине. Акценти се разликују по квалитету (тону: силазност — узлазност акцента) и квантитету (трајању: дужина — краткоћа акцента).

Акценти у српском језику су следећи:

краткосилазни (ȁ): брȁт, пȅсма, јȁбука;
краткоузлазни (à): жèна, сèстра, вòда, лѝвада;
дугосилазни (ȃ): мȃјка, нȏћ, снȇг, здрȃвље;
дугоузлазни (á): дéте, врáта, глáва. »

Но дори и ударенията в сръбския език да са не 4, а 40, пак звученето му е какафонично, а не мелодично 

Разпрострях се малко повече на сръбския език, за да се види огромната разлика от фонетична гледна точка с Българския език, това е за мен доказателство, че българите и сърбите не са близки, а още по-малко братски народи. За съжаление, в българското общество има и сърбомани, техният брой е несравнимо по-малък в сравнение с русофилите, но и в двата случая става дума за едно и също - отвратително чуждопоклонничество 

[Panzerfaust]

Носовите гласни имат характерно "носово" произношение, днес те се срещат във френския и полския език (други примери не мога да посоча) 

Има ги масово и в английски, знакът им за фонетично изписване е [ŋ] - във всякакви думи като wrong, knife, tongue и т.н.

[Hatshepsut]

Има ги масово и в английски, знакът им за фонетично изписване е [ŋ] - във всякакви думи като wrong, knife, tongue и т.н.

Това е по-скоро носов съгласен звук, който се изписва в английския със звуковата комбинация (ng), а се произнася като [ŋ]
Ето какво пише за неговото произношение:

« To make the /ŋ/ sound:
Lift the back of your tongue (like you're making a “k” sound) and place it against the soft palate at the back of your mouth. Vibrate your vocal cords. Do not let any air leave through your mouth; it should all leave through your nose. »

В кирилските азбуки също има буква за подобен звук, аз съм го включил в клавиатурните подредби, става дума за буквата Ӈ ӈ (Alt+N)

[Panzerfaust]

Това е по-скоро носов съгласен звук, който се изписва в английския със звуковата комбинация (ng), а се произнася като [ŋ]

Да, сега видях, че става дума за гласни, а аз говорех по принцип за носови звукове.

[Hatshepsut]

Ако имате някакви предложения относно клавиатурните подредби, тук е мястото да ги заявите

Обмислям добавянето на кирилската буква У с ударение (у̀  У̀), но не знам доколко ще е оправдано, аз не се сещам за думи, където да се използва. Обикновено ударенията над гласните звуци в българския език се използват за разграничаване на омоними, примерно в думите сàмо и самò

Мога да спомена обаче кои предложения за мен са неприемливи: освен носовите гласни (за които изобщо няма кирилски букви), не приемам и добавянето на гръцките букви кси (Ξ), пси (Ψ) и омега (Ω)
Последните три букви са били част от кирилицата и са били използвани "до завчера", т.е. до началото на 19-ти век.

[Hatshepsut]

В Download-секцията е качена нова версия на програмата 1.8

1. В двете клавиатурни подредби е добавен знакът за градус ° (Alt+8)
2. В клавиатурната подредба БДС е добавен апостроф ' (Alt+0 нула)
3. В клавиатурната подредба БДС са добавени квадратни скоби [ (Alt+Shift+<) и ] (Alt+Shift+>)
4. В клавиатурната подредба БДС е добавен символа * (Alt+Shift+8)
5. В клавиатурната подредба БДС са добавени "големи кавички" « (Alt+Shift+9) и » (Alt+Shift+0 нула)

Информацията и скрийншотите в първия постинг на темата са обновени.


За съжаление, не успях да добавя буквата У с ударение, уж всичко излиза нормално, а след инсталацията при натискане на съответната клавишна комбинация буквата не се появява 

[Hatshepsut]

В Download-секцията е качена нова версия на програмата 1.9

1. Към двете клавиатурни подредби е добавена буквата Ижица Ѵ ѵ (Alt+V)
2. Към двете клавиатурни подредби е добавена главната буква L (Alt+7) - за удобство при изписване на римски цифри
3. Към двете клавиатурни подредби е добавен символа ^
 Във фонетичната клавиатурна подредба символът се набира с Alt+6, а в клавиатурната подредба БДС с Alt+Shift+6

Информацията и скрийншотите в първия постинг на темата са обновени.

[Hatshepsut]

Вероятно на мнозина звуковете  в разширената версия на кирилицата в двете клавиатурни подредби ще им се сторят странни или чужди, но трябва да имаме предвид, че фонетичното многообразие на Българския език е по-широко от представените звукове в литературния български език. Фонетиката на българските диалекти също е част от българския език и това за мен е безспорен факт.

Съгласни звуци

Във всички западни български диалекти присъства звукът ДЗ, въпреки че в българския литературен език липсва. В клавиатурните подредби този звук е представен с буквата S ѕ
Примери на диалектни думи с този звук: ѕид (зид), ѕвер (звяр)
Естествено, звукът се среща и в чуждици

Звукът ДЖ присъства реално в българския език, както в литературната му форма, така и в диалектите. В повечето случаи става дума за заемки и чуждици от турски и английски език. В клавиатурните подредби този звук е представен с буквата Џ џ
Безсмислено е да давам примери, думите с Џ в българския език са достатъчно много

Звукът "твърдо Л" не присъства в литературния български език, но такова е произношението в Пернишко (други примери не мога да посоча)
За този звук в клавиатурните подредби е предвидена буквата Ԓ ԓ

Гласни звуци



На тази карта е показано произношението на буквата Ѫ в различните области на българското диалектно пространство.
Обърнете внимание на звуците ê (на картата с №6) и ô (на картата с №4 и №9)

Звукът ê се произнася средно между Е и А, това е добре известния звук ӕ, има го и в английския език, примерно в думата hand
За този звук в клавиатурните подредби е предвидена буквата Э э
Както се вижда на картата, такова произношение има във Варненско и Тетевенско

Звукът ô се произнася средно между О и А, това е т.нар. "широко О", има го и в английския език, примерно в думата rock
За този звук в клавиатурните подредби е предвидена буквата Ө ө
Както се вижда на картата, такова произношение има в Родопите и Костурския регион на Македония

Вероятно има и други звуци в българското диалектно пространство, които не са представени в литературния български език, така че е възможно информацията в този постинг по-нататък да бъде обновена 

[Hatshepsut]

В Download-секцията е качена нова версия на програмата 2.0

1. Към двете клавиатурни подредби е добавен символ за неномериран списък • Bullet List (Alt+5)
2. Към двете клавиатурни подредби е добавен символът на английската лира £ (Alt+Shift+7)
3. Към двете клавиатурни подредби е добавена малка буква У с ударение ỳ (Alt+")

Информацията и скрийншотите в първия постинг на темата са обновени.

[Hatshepsut]

В по-предишния постинг коментирах някои фонетични особености на българските диалекти.
Ще направя едно допълнение, свързано с гласния звук Ы ы
Аз мислех, че този звук отдавна е изчезнал от българското езиково землище, но се оказа, че това не е така: звукът Ы се среща в Родопите, по-точно в Смолянския регион. Информация за това намерих в книгата на Стойко Стойков "Българска диалектология":

« В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Дòлен, Смилèн, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, кòзы, крàвы. »

Същият звук се среща и в говора на павликяните в Пловдивско и Свищовско.

https://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm

Книгата на Стойко Стойков "Българска диалектология" е качена и в библиотеката на форума:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=461


Така че включването на буквата Ы ы в разширената българска клавиатурна подредба е съвсем оправдано 

[Hatshepsut]

За да използвате свободно разширена кирилица, трябва да разполагате с шрифт, който включва всичките допълнителни букви от клавиатурната подредба. За щастие, най-разпространените шрифтове (Arial, Times New Roman, Segoe UI, Tinos) включват както старобългарските букви Ѣ Ѫ Ѭ Ѵ, така и допълнителните кирилски букви от неславянските азбуки, които съм включил в разширените клавиатурни подредби (фонетична и БДС).

Мога да препоръчам и шрифта, който използваме в нашия форум - Lora
Последната версия на този шрифт е качена в Download-секцията на форума:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6701

Предимство на нашия шрифт (за разлика от посочените по-горе шрифтове) е, че той поддържа стила Българска кирилица.

[Hatshepsut]

Започнах да чета книгата на Стойко Стойков "Българска диалектология", оказва се, че в някои български диалекти има и звука "късо У" (произношението е като в английските думи what, win, winter и др.)
Примерно такъв звук има в Шуменския диалект:

б'àўме (бяхме), ѝмаўме (имахме), тỳўли (тухли), страўлѝва (страхлива)
б'аў (бях), см'аў (смях), страў (страх), пред'àў (предях), плет'àў (плетях), вѝдеў (видях), въ̀рнаў (върнах)
чѝўта (чифта), съўсèм (съвсем), какъ̀ ў (какъв), такъ̀ ў (такъв), т'аў (тях), жѝў (жив), кръ̀ ў (кръв), ръкàў (ръкав)

За този звук в клавиатурните подредби съм предвидил буквата Ў ў, същата буква се използва и в книгата на Стойко Стойков, както се вижда от цитираните по-горе думи