Гоце Дѣлчевъ - македонскиятъ Апостолъ на Свободата

[Hatshepsut]

151 г. от рождението на Гоце Делчев – огромен срам за България, от който имахме нужда

[Hatshepsut]

МЛАДИ ИСТОРИЦИ: ПРЕДАТЕЛИ ПРОДАДОХА КОСТИТЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В СКОПИЕ, КАКВО ДА ХАРЕСВАМЕ НА РУСНАЦИТЕ

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЪНУВА, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ УЛУЧЕН В СЪРЦЕТО ОТ ВРАЖЕСКИ КУРШУМ.
ПО ПОВОД 120 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ - ЗАГАДКИТЕ ОСТАВАТ - КОЙ Е ПРЕДАТЕЛЯТ НА ГОЦЕВАТА ЧЕТА? КОЙ ПРОДАВА КОСТИТЕ МУ НА СЪРБОМАНИТЕ?
ОТГОВОР ТЪРСЯТ МЛАДИТЕ ИСТОРИЦИ - ДИМИТЪР ПАНЧЕВ ОТ "КУБЕРОВ ВОЙН" И ВЕНЦИСЛАВ МИРОН ОТ "НАЦИОНАЛНО ПРОБУЖДАНЕ".

[Hatshepsut]

Вижте уникалните кадри, които разкриват глутницата предатели на костите на Гоце Делчев от София към Скопие







В навечерието на 120-годишнината от гибелта на Апостола на македонския българи Агенция БГНЕС публикува снимки с костите на Гоце Делчев. За пръв път българският читател и зрител ще може да види една уникална снимка. На нея е заснет отвореният саркофаг, в който са съхранявани тленните останки на Апостола от 1923 до 1946 г. Това са черепът на Гоце Делчев, костите от краката и ръцете му.

"За първи път показваме уникални 52 кадъра, които разказват историята на предателството на тленните останки на водача на ВМОРО Гоце Делчев от София на Скопие преди 77 години. Снимките разказват и за глутницата от български и македонски предатели, всички с общ български корен", разказва в интервю за БГНЕС Евгений Еков, главен експерт в дирекция „Централен държавен архив" при Държавна агенция „Архиви".

На 4 май 2023 г. се навършват 120 години от убийството на Гоце Делчев в село Баница, Серско.

Това са уникални негативи, които съдържат снимки от пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие на 7 и 8 октомври 1944 г. "Тези негативи са останали в архивите, без да бъдат показани поради гузната съвест на управляващите България през първите 45 години след 9 септември и нехайството на следващите. Така цели 77 години", заяви експертът.

"Те са уникални дотолкова, доколкото това събитие досега е било представено само от две снимки от вестници и спомените на участниците, които също ще бъдат показани в своето „величие" както от българска, така и от югославска страна. Откритието поставя нова страница в историята за Гоце Делчев. Също така на позорния стълб на предателството ще бъдат изобличени участниците в този предателски акт", подчерта Еков.

Тъжната история на тленните останки на Гоце Делчев

За пръв път българският читател и зрител ще може да види една уникална снимка. На нея е заснет отвореният саркофаг, в който са съхранявани тленните останки на Апостола на македонските българи от 1923 до 1946 г. Това са черепът на Гоце Делчев, костите от краката и ръцете му. Самите кости имат дълга и тъжна история.
След убийството в село Баница (4 май 1903 г.) Гоце Делчев заедно с другия воевода Димитър Гущанов са погребани в двора на църквата в селото. През 1906 г. Михаил Цеков изважда част от костите на Гоце Делчев, тъй като торсът не се е бил разложил. След дълго митарстване тези кости пристигат в Пловдив, а след това в София след Първата световна война. През 1923 г. са предадени за съхранение на Илинденската организация, обединяваща ветерани в освободителните борби на българите в Македония и Одринско", разказа Евгений Еков.

По поръчение на властите в НР Македония е направен нов саркофаг от майстора от Дебърската школа Насте Мирчевски, както вече е бил прекръстен. „Фактически това е саркофагът, в който костите се намират и днес в каменния гроб в двора на църквата „Свети Спас" в Скопие", уточни експертът.

Историята на едно предателство

Дебатът каква ще е съдбата на Македония след Втората световна война продължава в течение на целия период от 1941 до 1944 г. Тогава ЮКП налага своето становище, че славяните в Македония не са нито българи, нито сърби, а са някаква отделна нация. БРП (комунисти) начело с Георги Димитров приемат тази теза и започват буквално с огън и меч да налагат своите позиции. Част от легитимацията на теорията на македонизма е и пренасянето на костите на Гоце Делчев.

Инициативата за предаването на костите на Гоце Делчев, колкото и невероятно да звучи, не идва от македонска страна, както е разпространено, а от видния деец на БРП (комунисти) и междувременно председател на Илинденската организация Стефан Аврамов от Чирпан.

"Един 100-процентов българин предава на Скопие друг 100-процентов българин", подчерта Евгений Еков.

Стефан Аврамов много старателно скрива предателството в своите биографии. Той пръв издига идеята за пренасянето им още през октомври 1944 г. Трябва да минат цели две години, за да успеят ръководителите на София и Скопие да се разберат и да се стигне до датата 7-8 октомври 1946 г.

В България дори възниква конкуренция кой да бъде по-голям предател. Първенството на Стефан Аврамов се оспорва от Христо Калайджиев, председател на Македонския национален комитет. „В резултат на това се появява едно много дълго писмо от страна на Стефан Аврамов, което представлява хроника на неговите заслуги за предаване на костите на Гоце Делчев и описание на опитите му да склони близките, основно сестрите на Гоце Делчев, да се съгласят да ги предадат. В крайна сметка в резултат на голям натиск, включително и от страна на управляващите начело с Кимон Георгиев и Вълко Червенков, самият той родом от Македония и зет на друг известен „македонец" Георги Димитров, се стига до решението те да бъдат предадени", заяви Еков.

Глутница предатели

Лицата на предателите са запечатани на негативите, които представят „тържеството", както е кръстено тогава траурното шествие. То започва от Македонския дом на ул. „Пиротска", преминава през централната ул. „Търговска", която днес не съществува и на нейно място е издигнат Партийния дом.

Освен Стефан Аврамов и Христо Калайджиев, виждаме Кирил Петрушев – министър на труда в НР Македония, който е ръководител на делегацията; посланик Никола Ковачевич - българин от днешна Северна Македония, преименувал се от Ковачев; ген. Кирил Михайловски Груица, един от набързо произведените от диктатора Тито генерали, чието партизанско име говори достатъчно за неговата ориентация; Диме Бояновски – Дизе - министърът на търговията и бивш бръснар от Прилеп; Лазар Станев, председател на Народния фронт в Скопие.

В Народния театър, където се състои „тържеството", в ложата до македонските гости са министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на информацията Димо Казасов. За да бъде пълна картината, речта за делото на Гоце се прочита от един обикновен тогава учен, но бъдещ академик Тодор Павлов. Сред участниците, които можем да видим на фотосите, са също така „една особа, която дълго време живее на българска софра, но след това през 70-те години се премества в Скопие" – Лика Чопова-Юрукова, племенница на Гоце Делчев от неговата сестра Руша Чопова. На церемонията присъства и „най-яростната и мразеща българите председателката на Антифашистката федерация на жените на НР Македония Вера Ацева, която заради зверствата, които е извършила с избиването на бугараши в нейния роден Прилеп накрая полудява".

„Това е глутницата от български и македонски предатели, всички с общ корен български произход, които извършват предателството на костите на Гоце Делчев от София в Скопие в началото на октомври", подчерта Евгений Еков.
След това ковчегът с костите заминава за НР Македония: минава през Дупница, Горна Джумая, Свети Врач, Петрич от там влиза през Струмица, Велес, Щип и на 11 октомври 1946 г. саркофагът е положен в каменната крипта, където се намира и до днес.

Дела и документи

Освен негативите е открит и документ. Става дума за придружително писмо на ръководителя на делегацията за пренасянето на костите Кирил Петрушев, което е изпратено до владата /правителството – бел.ред./ на НР Македония. Той приложено изпраща протокол №37 от 7 октомври 1946 г. за приемо-предаване на тленните останки, за да бъде запазен в архивите на правителството.

„Самият протокол съдържа имената на националните предатели. От македонска страна – Кирил Петрушев, Диме Бояновски и Лазар Танев. От българска страна са споменатият вече Стефан Аврамов, като председател на Акционния комитет за пренасяне на костите, подпредседателят на същия Комитет известният македонист от Пиринския край Михаил Сматракалев, секретарят Георги Абаджиев, членове Христо Миладинов, Радой Спасов, Петър Трайков – известен терорист на сръбска служба, Лика Чопова Юрукова. По-позорен документ, уличаващ ги в престъпление спрямо българската национална история и памет не може да има. Отдолу са и подписите и на македонските, и на българските национални предатели", подчерта Евгений Еков.

https://faktor.bg/bg/articles/unikalni-kadri-razkrivat-predatelstvoto-po-prenasyaneto-na-kostite-na-gotse-delchev-ot-sofiya-kam-skopie

[Hatshepsut]

Историчарот Драги Ѓоргиев: Гоце Делчев се сметал за дел од бугарскиот народ

Драги Ѓоргиев (роден на 28 април 1963 година во Струмица) — македонски историчар, познавач на османо-турскиот период, директор на Институтот за национална историја и член на МАНУ.

[Hatshepsut]

Властите в Гърция попречиха на българи да отидат до лобното място на Гоце Делчев

Българи са задържани край лобното място на Гоце Делчев в Гърция


Арест на българи в Северна Гърция. Властите в южната ни съседка попречиха на група наши сънародници да посетят лобното място на Гоце Делчев край село Баница до Серес. Днес България отбелязва 120 години от смъртта на революционера. 

„Получихме информация, но не за арестувани българи, а за спрени, които са искали да достигнат до известното в България село Баница.  Отведени са до полицейското управление за проверка на документите. За момента не знаем причината да не бъдат допуснати. Работим по въпроса с гръцките власти”, каза министърът на външните работи Иван Кондов. 

https://nova.bg/news/view/2023/05/04/410693/


ГОВОРЯТ ЗАДЪРЖАНИТЕ В ГЪРЦИЯ БЪЛГАРИ: В полицията била отведена и 90-годишна жена


ГОВОРЯТ ЗАДЪРЖАНИТЕ В ГЪРЦИЯ БЪЛГАРИ: В полицията била отведена и 90-годишна жена


Сънародниците ни опитали да посетят лобното място на Гоце Делчев край Серес
Само пред NOVA- говорят хората, които бяха задържани в Гърция, след като се опитаха да посетят лобното място на Гоце Делчев край град Серес. Оказва се, че задържаната група са туристи, а сред тях има и 90-годишна жена. Гръцките полицаи са завели в ареста група туристи от Гоце Делчев, които са пътували организирано с бус. По разказите им са били спрени от цивилна кола, личните им документи били събрани, а след това под конвой всички били отведени на 20 километра в град Серес. Там нашите сънародници прекарали часове, без да получат обяснение какво е наложило тяхното отвеждане в полицейския участък.

От Външното ни министерство обясниха за NOVA, че гръцките правоохранителни органи не са посочили конкретни причини за предприетите от тях действия. А Генералното ни консулство е изискало информация на какво основание са предприети действията за възпрепятстване на българските граждани от страна на властите в Гърция.

На 4-ти май сутринта група от 18 човека от Гоце Делчев, потегля към Гърция, за да посети лобното място на революционера. Близо до село Баница, бусът им е спрян.

„Изненада ни, че на отбивката от главния път, където се слиза за село Баница, имаше цивилни коли. Спират ни, съответно се легитимират и казаха „Не може да слезете надолу”, разказва Богдан Ципуров.

„Нас ни спряха на асфалтовия път и от там ни закараха на 20 км. Без документи, под конвой - в полицията", твърди Иван Калайджиев.

"Нямаше някакъв вид разпит. Мен ме питаха как се казва майка ми”, посочва Ципуров. 

В гръцкия полицейски участък се озовава и 90-годишната Павлина Събкова. „Много неприлично, много тъжно и много жалко. Превърнаха ни в някакви престъпници. А ние горките имаме ли вид на престъпници? Нося букет от хризантеми”, заяви 90-годишната Павлина Събкова. 

Част от хората са успели да се свържат с консулската ни служба в Солун. Прекарали часове в районното, а отговор защо са задържани не получили. „Много унизително. Аз им казах на излизане „Какви комшии сте?”. И когато казах „Не може да сме в ЕС комшии и да се държите така с нас”, единият полицай ми каза”Хайде, хайде. По-бързо навън”, споделя Смилянов.

Ципуров допълва: „Повечето беше стресът от страна на групата. В последствие изтече някаква информация, не знам от къде дойде, че това е било обявено за военна зона”.

По думите му никой не дал обяснение защо са задържани. „Накрая казаха - рутинна проверка”, посочва Ципуров.

Не получили и официален документ, че са били в полицията. Външното ни министерство все още няма официална информация от гръцките власти. „Ние не искаме нищо. Ние искаме да се извинят. Да кажат, че са сбъркали”, категорична е Павлина Събкова.

https://nova.bg/news/view/2023/05/05/410817/

[Hatshepsut]

АТЕНТАТА ПРИ РЕКА АНГИСТА - РАЗТЪРСВАЩА ИСТОРИЯ ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Само в подкаста “Революционно” с Мария Цветкова, за първи път ще чуете автентичната история за взривяването на моста над река Ангиста през 1903 г., извършен под ръководството на Гоце Делчев.
Впечатляващо! Марин Янков от с.Баня разказва за преживяванията на Костадин Скабрин от Банско – ученик на Гоце Делчев, участвал в атентата и революционната дейност на ВМОРО.   
Съдбата среща Марин Янков със Скабрин в теснолинейката през 1969 г. и в продължение на 3 часа по красивия Рило-Родопски маршрут между Велинград и с.Баня, той му се доверява и разказва нечуваната досега история.
Ще научите още уникални истории, свързани със Солунските атентати, взривяването на "Отоман банк" от Гемиджиите в Солун през 1903 г. – дързък подвиг на смели българи.

[Hatshepsut]

Българите в Северна Македония се поклониха пред Гоце Делчев

[Hatshepsut]

Гоце Делчев: Дойде време да работим за България

Едва на 31 г., на 4 май 1903 г., пада убит от куршуми на турска потеря при с. Баница един от най-смелите борци за свободата на Македония и Одринско – Гоце Делчев, национален герой на България и на Република Северна Македония.

Поетът-революционер Пейо Яворов пише за своя скъп приятел, с когото са били рамо до рамо в борбите, как Гоце разказвал на другарите си свои сънища, които съвпадали с избиването на близки нему хора: "С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето". Пророчески сън.

Почти едновременно с Гоце са убити още шестима негови събратя по оръжие, останалите живи от четата влизат в една плевня и след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

"Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", реди скръбните думи Яворов.

Вражеската потеря била командвана от майор Хюсеин Тефиков, родом от Родопите, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. Чест му прави, че не позволил гавра с тялото на революционера.

За има-няма десетина години Гоце Делчев израства не само духовно, но става и един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. И всичко за това пусто общо българско Отечество, което разделено не е давало мира ни на Гоце Делчев, ни на Яне Сандански, ни на Христо Татарчев, ни на Гьорче Петров и хиляди други като тях.

"Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи", казвал Гоце.

Гоце Делчев: Дойде време да работим за България

Погледнете ги на пожълтелите снимки от ония години - снажни, силни, красиви, зарязали дом, жена и деца, други - женска ласка неусетили, тръгнали кръв да леят, нож да забиват в сърцето на империята. Напреко на революционната им романтика, историята остава сурова към тях.

Родният му Кукуш е разрушен, пометено е и село Баница. Нямат мира и костите на Гоце Делчев - пренасяни и разнасяни, за да са уж все у дома, но така, както го разбират политиците през различните години след смъртта му.

След 9-ти септември 1944 г. България сменя политиката си по македонския въпрос и предава костите на героя си - мъченик на Социалистическа Република Македония, където те са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас", там са и днес.

На 3 май 1943 г. върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина - България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!".

Мраморната плоча е разбита и унищожена няколко години след това, през 1946 г. - от гръцките власти. Според скорошни снимки, след родолюбива инициатива на група патриоти, през 2013 г. е възстановена възпоменателната плоча, но само с името на Гоце Делчев, и я слагат на входа на единствената оцеляла в Баница постройка - старата камбанария.

В края на 2014 г. екип на Агенция БГНЕС посети селото, но не видя тази мраморна плоча. Но камбанарията стои, пожалена от времето, а наоколо се валят камъни и останки от старите къщи насред поляни и бурени.

Народът, обикновените хора, го тачат през всичките тези над 100 г. след гибелта му. Песен са му съчинили, пеят я, в България има много негови паметници, слави го и Македония, но споменът за него се топи, както и достойният му народ, за който Апостола на свободата на македонските българи Гоце Делчев даде неизживения си живот. /БГНЕС

https://www.nationalgeographic.bg/a/goce-delcev-doide-vreme-da-rabotim-za-blgariya

[Hatshepsut]

Велислав Илиев: Гоце Делчев – нравственият образ на кървавата борба за свободна Македония

Делчевата любов към отечеството не е примесена с омраза към различните етнически и религиозни групи в Македония

Живот пълен с опасности и смели дела, мъченическа смърт или гибел на бойното поле – това са основни характеристики за битието на историческите личности, които сме свикнали да определяме като герои. Началото на жизненият им път обаче рядко се различава от това на обикновения човек. Величието на личността е манифестирано преди раждането само в приказките. Едва ли, преди 154 години, Никола и Султана Делчеви са предполагали, че новороденият им син ще се превърне в една от най-значимите фигури в българската история.

Животът на Георги (Гоце) Николов Делчев започва на 4 февруари в българския град Кукуш, Егейска Македония. Последователно учи в родния си град, Българската мъжка гимназия в Солун и българското военно училище в София. Съвременници си спомнят Делчев още като ученик в Кукуш – един кротък младеж, който обаче не се посвенява да удари свои съученик, позволил си пренебрежителни коментари относно Васил Левски. Може би още този инцидент подсказва по кой път ще поеме младият кукушанин, след завършването на военното училище. Делчев не избира офицерския живот, а предпочита да се завърне в поробена Македония, където да се бори за осъществяването на българския идеал за национално обединение.

Гоце е назначен за екзархийски учител в Ново село (Щипско), където се запознава с Дамян Груев, който го посвещава в тайните на революционното движение на македонските българи. Впоследствие Делчев се превръща в може би най-значимата фигура в историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Подобно на Дякон Левски, македонският апостол създава мрежа от тайни революционни комитети из цялата територия на Македония и Одринско. По протежение на границата със свободното българско княжество са създадени нелегални канали, по които потичат не само пушки и бомби, но и „Под игото“, „Записки по българските въстания“ и стиховете на Ботев. Делчев използва връзките си в българската армия, за да привлече подофицери като Христо Чернопеев, Марко Лерински и Михаил Апостолов, които предават бойния си опит на македонските четници и се превръщат в едни от най-имените войводи. На практика Гоце Делчев създава не само държава в държавата, но и многохиляден четнически институт, който ще докаже своята изключителна боеспособност през Илинденското въстание и Войните за национално обединение.

Именно в разгара на подготовката на Илинденското въстание, четата на Гоце Делчев е обградена в село Баница, Серско. Войводата повежда шепата си юнаци срещу многократно превъзхождащ ги враг. Куршум пронизва юнашкото сърце и слага край на земния път на Гоце, само за да даде началото на пътя му към безсмъртието.

Всичките тези неща научих през 2017 г., готвейки се за междуучилищно състезание. С течение на годините, и натрупването на много по-детайлни познания, започна да се оформя въпросът: Какво прави тази личност толкова магнетична и актуална? Някой ще каже изкуственият спор за националната идентичност на Гоце Делчев, който се повдига от политиците в Северна Македония. Но, нима той е единственият герой, чието българско самосъзнание е оспорвано от Скопие? Не! Напротив стотици са, че дори и хиляди, но никой не е стигнал онази степен на легендарност и обожествяване, отредени на Гоце Делчев от народа. Смъртта на Гоце несъмнено е героична, но нима нямаме Солунски атентатори, Радон Тодев и още десетки други герои, чиито последен отпор ги прави сравними само с античните спартанци?

Какво тогава прави този герой толкова уникален? Едната част на отговора са онези огромни смелост и енергия, с които той обикаля цялото поробено отечество, за да подготвя българите за бунт – нещо правено единствено от Левски, но несъмнено повторено в много по-голям мащаб от Гоце Делчев. Втората част на отговора лежи отвъд стотиците народни песни и предания рисуващи Гоце като юнак над юнаците, изпъкващ с храброст и сила. Иконографският образ на Гоце често пропуска един основополагащ елемент от неговата природа – добротата.

Много са очерците, разказващи как героят е умеел да прощава, да се отнася милосърдно дори и с враговете и да вижда доброто в хората, дори когато на тях самите е трудно да открият нещо положително в себе си. Делчевата любов към отечеството не е примесена с омраза към различните етнически и религиозни групи в Македония. Представата на Гоце за свободна Македония е неразривно свързана с равноправието между различните хора, независимо от произхода им. Неговият меч е изваден, за да защитава, а не за да покорява. Колко често виждаме това в съвремието си, когато силният си позволява да посегне на по-слабия? Колко често политическите водачи са смирени мечтатели за по-добро бъдеще, а не арогантни лидери, борещи се за собственото си его?

Именно затова Гоце Делчев е толкова актуален днес! Не заради конюнктурата в Скопие, а заради своята нравствена чистота, която се превръща в изчезващ феномен. Може би най-точното описание за героя е дадено от големия Симеон Радев: „праведник с кама в пояса“. И Левски, и Гоце Делчев са наречени „апостоли“, именно защото тяхната борба не идва с цената на компромис с моралния им компас. Бруталната действителност в никой момент не ги прави жестоки и не успява да разклати вътрешните им устои.

Колективната памет не е в състояние ясно да синтезира този извод. Това обаче не означава, че онова, което е трудно изразимо с думи, не може да се почувства. През 1946 г., българските комунисти предават костите на Делчев на СР Македония, под натиска на диктаторите Тито и Сталин. Минавайки през Пиринска Македония кортежът с костите навсякъде е посрещан от местните българи. Край Симитли, докато кортежът преминава, преселници от Кукуш, облечени в носиите си, падат на колене от двете страни на пътя и запяват „Още ли бродиш Делчев войвода“. Стиховете на песента не предават усещане за сбогуване с героя, а по-скоро за признание за безсмъртието на неговото дело и възхвала на моралните му качества. Думите създават чувство, че духът на героя не просто все още „броди“ из „робската земя“, но и приема плът и кръв, чрез онези, вярващи в заветите му. Сякаш Гоце Делчев е не човек, а една изначална природна енергия, пораждаща устрем към свобода и справедливост. | БГНЕС

----------

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на Информационна Агенция БГНЕС

https://www.bgnes.bg/velislav-iliev-goce-delchev-nravstveniqt-obraz-na-karvavata-borba-za-svobodna-makedoniq