Чешмитѣ въ Родопитѣ

[Hatshepsut]

Набират доброволци за съживяване на чешми в различни краища на България

През май т.г. стартира националната кампания "СъЖИВИ чешма" за възстановяване на чешми в покрайнините на населените места и из дивите пътеки на България.

В „Радиокафе“ гостува Светла Тодорова, представител на организаторите от фондация "Наука за природата".

„Ние имаме кауза, която се нарича „живи чешми и от 2018 година до момента възстановяваме чешми в лошо състояние“, сподели тя и допълни, че до момента са възстановени над 50 чешми, а целта тази година е да възстановят над 60 в различни краища на България.

„Бихме искали да привлечем и други хора, които да помагат за почистването на чешмите, тъй като ние сме малък екип помощта е от голямо значение“, призова Светла Тодорова.

Освен съхраняването на чешмите, инициативата е стартирала първоначално с цел да съхрани и водата като ресурс, защото тя е много важна за  живота на хора и животни, отбеляза Тодорова.

Започнали първоначално възстановяването на чешмите в Източните Родопи.

Там чешмите са с огромни корита. В миналото и до ден-днешен се използват за напояването на домашни животни, но в тези чешми намираме и до днес тритони и жаби, което е индикатор за състоянието на водата, разкри още тя.

До момента освен в този район са възстановени чешми и в Сакар, в Западни Родопи и Стара планина.

В края на август в Доспат ще се проведе и събор на чешмарите, а преди време се е появило предложение Родопите да кандидатстват за рекордите на Гинес, като планината с най-много чешми.

Колко време отнема почистването на една чешма и какъв ресурс изисква ще разберете от разговора.

Екипът на фондация „Наука за природата“ отделя много внимание, за да запази всяка една от чешмите в автентичния ѝ вид, затова има нужда от още доброволци, с които да успее да постигне това.

За да сте доброволец, не е нужно да имате предварителен опит или да сте се занимавали с възстановителни дейности. Нужна е обаче издръжливост от поне няколко часа, за да може да се почисти и направи всичко необходимо за подобряване състоянието на чешмата. Напътствия и помощ ще получите на място от експертите на фондацията.

Призивът на екипа: „Ако хората знаят за някоя чешма, да изпратят снимки – на фейсбук страницата или уебсайта на фондацията, както и на имейл.

"Ще се радваме много, ако хората сами се организират, почистят чешма и ни изпратят снимки", каза още Светла Тодорова.

https://bnr.bg/post/101837242/fondacia-nauka-za-prirodata-nabira-dobrovolci-v-kampaniata-sajivi-cheshma

[Hatshepsut]

Кампания възстановява 60 чешми в лошо състояние в покрайнините на населените места и из дивите пътеки

През май екипът на фондация „Наука за природата” стартира кампания „СъЖиви чешма”, част от каузата им „Живи чешми”, която цели възстановяването на 60 чешми, които са в лошо състояние, в покрайнините на населените места и из дивите пътеки.

Стремежът на екипа е запазването на водата като природно богатство, съхранението на чешмите, освен като важни оазиси на биоразнообразието, така и като неразделна част от българската култура и традиции.

До момента екипът е възстановил чешми на важни за биологичното разнообразие места, както в планински райони като Източни Родопи, Пирин, Стара Планина, така и из Дунавската равнина.

Да вдъхнеш живот на една чешма е дълга и често тежка задача. Започва се от найважното – да се осигури свободен, близко до естествения, поток на водата, от притока до разлива. Подсигуряването на целогодишен приток на вода (особено през горещите летни месеци), често е най-трудната задача.

От извора до разлива, екипът разчиства затлачването с избуяла растителност, отпадъци и отломки в коритото и дава свободен път на водата да се върне обратно в земята. Възстановяват се корита, водопроводната система и фасади, за да се укрепят за още поколения истории. Не на последно място,
за да вдъхнат живот на чешма – те пазят и споделят нейната история.

Именно, поради факта, че екипът отделя много внимание, за да съхрани всяка една от чешмите в най-автентичния ѝ вид, имат нужда от още хора, с които да успеят да постигнат тази цел! Тази година са  избрани чешми, които имат нужда от почистване. Всеки желаещ с или без никакъв опит в подобни дейности би могъл да се включи в инициативата.

Ето какви са начините за това:

- Като стане доброволец в кампанията;

- като обедини усилия заедно с роднини, приятели или познати и почисти намерена от екипа на “Наука за природата” чешма, която има нужда от възстановяване;

- като почисти чешма, която е важна за самия него.

Ако искате да почистите някоя от избраните от организацията чешми ще ви бъде дадена локация на чешмата, какво е нужно да се направи по нея и контакт със собственика. От фондация „Наука за природата“ имат отговорността предварително да уточнят детайлите със собственика относно нужните действия. Под ръка доброволците трябва да имат: лопата, мотика, кирка, ръкавици, чували за отпадъци.

За допълнителна информация: Телефон: 089 582 1805.

https://www.desant.net/show-news/60087

[Hatshepsut]

„СъЖИВИ чешма“ - кампания за възстановяване на чешми в различни краища на България

Кампанията „СъЖИВИ чешма“ набира доброволци за съживяване на чешми в покрайнините на населените места и из дивите пътеки на България. Тази инициатива стартира през месец май тази година от екипът на фондация „Наука за природата“, която цели възстановяването на 60 чешми в лошо състояние и е част от каузата им „Живи чешми“.

Светла Тодорова е представител на организаторите от фондацията "Наука за природата". Тя споделя, че освен съхраняването на чешмите, инициативата е стартирала първоначално с цел да съхрани и водата като ресурс, защото тя е много важна за живота на хора и животни.

Тя и екипът ѝ започнали първоначално възстановяването на чешмите в Източните Родопи. До момента освен в този район са възстановени чешми и в Сакар, в Западни Родопи и Стара планина. В края на август в Доспат ще се проведе и събор на чешмарите, а преди време се е появило предложение Родопите да кандидатстват за рекордите на Гинес, като планината с най-много чешми.

Да вдъхнеш живот на една чешма е дълга и често тежка задача. Екипът на фондация „Наука за природата“ отделя много внимание, за да запази всяка една от чешмите в автентичния ѝ вид, затова има нужда от още доброволци, с които да успее да постигне това.

За да сте доброволец, не е нужно да имате предварителен опит или да сте се занимавали с възстановителни дейности. Нужна е обаче издръжливост от поне няколко часа, за да може да се почисти и направи всичко необходимо за подобряване състоянието на чешмата. Напътствия и помощ ще получите на място от експертите на фондацията. Екипът ще осигури нужните материали, но ако имате лопата и/или мотика може да я вземете с вас.

Всеки желаещ може да се включи в кампанията “СъЖиви чешма” по следните начини:

Станете доброволци в кампанията;
Обединете усилия заедно с роднини, приятели или познати и почистете намерена от екипа на “Наука за природата” чешма, която има нужда от възстановяване;
Или почистете чешма, която е важна за вас.
През идните месеци всяка седмица екипът ще почиства избрани чешми. Тази информация ще бъде споделяна по комуникационните канали на организацията "Наука за природата" на официалната им Фейсбук страница ТУК, както и в платформата TimeHeroes минимум 7 дни преди всяко почистване.

„Ако хората знаят за някоя чешма, да изпратят снимки – на фейсбук страницата или уебсайта на фондацията, както и на имейл. Ще се радваме много, ако също сами се организират, почистят чешма и ни изпратят снимки“, това е и призивът на екипа.

Ако искате да почистите някоя от избраните от организацията чешми ще ви бъде дадена локация на чешмата, какво е нужно да се направи по нея и контакт със собственика. От фондацията имат отговорността предварително да уточнят детайлите със собственика относно нужните действия. Материали тип: лопата, мотика, кирка, ръкавици, чували за отпадъци трябва да са ви под ръка.

Част от дейностите, свързани с възстановяването на чешми се изпълнява чрез LIFE проект „Прилепи и хора – живот под един покрив“ (LIFE17 NAT/BG/000602).

Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с организацията "Живи чешми" на телефон 0895 821 805 или на имейл info@sciencefornature.org

https://uspelite.bg/sajivi-cheshma-kampaniya-za-vazstanovyavane-na-cheshmi-v-razlichni-kraishta-na-balgariya-1

[Hatshepsut]

900 чешми и 900 истории от Родопите

338 квадратни километра, малко над 13 000 души население и… 900 чешми. Това е община Ардино и тя е на недостижимо място в страната по тази прастара традиция-местните хора да съграждат красиви каменни и мраморни чешми. Те се градят на планинските изворчета за „севап“ (благодарност) в памет на починал, за здраве, за спомен на някого или за някакво събитие. Добрият човек иска да остави нещо на поколенията. Всеки пътник може да поспре, да отпочине, да поеме глътка чист въздух, да се освежи с вода от Родопите. Пространството около чешмите е облагородено с маси, до някои дори има и барбекю. През лятото беседките са винаги пълни с почиващи хора. Жителите на общината казват, че чешмите са паметен знак, който е полезен за хората, защото утоляват жаждата им. Те са неповторимо отражение на благородството на местните хора и майсторството на местните строители.
Всяка една от тях си има своя история.
Като Любовната чешма. Намира се по пътя за Смолян. Градежът е в едноименния квартал на Ардино. Според местните, тя е изградена в края на 19-ти век или в началото на 20-ти. Десетилетия пространството около чешмата е било сборно място, където ергените и момите се събирали, прехвърляли са китки и кърпи. А, който пие вода от нея, се влюбва и остава да живее в родния си град.
През 2003 година, по инициатива на местните жители, чешмата е ремонтирана, а общината е помогнала със строителни материали. Монтиран е камък с мраморна плоча, на която е изписано на български и турски език името й. И днес всеки ерген, който отпие глътка планинска вода от нея, неминуемо ще се влюби и ще остане да живее в Ардино.

https://rodopi24.blogspot.com/2018/09/900-900.html

[Hatshepsut]

Родопчани вдигнаха 2000 чешми за хаир

Закрита огромна беседка с барбекю, с две чешми - външна и вътрешна, маси, люлки, мост и алпинеуми е изградил във внушителен комплекс Фети Дертли от доспатското село Барутин. Чудото се намира по пътя от Барутин към село Чавдар, в местността Луката. Обектът е по-атрактивен от нарочна хотелска атракция, от модните в последно време еко къщи за гости.

Снимки и видеоклипове на новата придобивка станаха хит за броени дни в социалните мрежи и хора от близо и далеч се отправиха към комплекса. Всичко в него изумява с табиетлъка и любовта, вложена във всеки детайл. Майсторът му, 57-годишният Фети Дертли, всеки ден продължава да го посещава и подобрява нещо. Казва, че го е направил със свои средства и не ги е броил, защото е нарекъл всичко в памет на починалите си близки.

"Бях направил първоначално една чешма със затворена беседка в памет на моите близки, но стана нещастен случай, зет ми почина, и хванах още една вода, открита, лятна, в негова памет и я докарах на същото място. В целия комплекс има всички удобства да се съберат накуп 50 души", казва Дертли.

Мъжът се занимава с изкупуване на диворастящи гъби и плодове. Работил по комплекса до чешмите основно сам. "Изцяло съм го направил дарение за хората, затова съм сложил и светеща табела, че е отворено "Денонощно", посочва майсторът. До комплекса се стига с кола или пеша, като се минава по мостче през река Чавдар.

Гостите се посрещат от табели „Оставете проблемите си някъде тук, няма кой да ви ги вземе“ и "Яжте, Пийте и Друго правете, Но си Почистете!". Дертли е направил три големи чешми досега, както и няколко малки в Балкана, спазвайки традицията.

Навсякъде в Родопите строят чешми за хаир, традицията обаче е особено силна и жива в Доспат. Местните имат уникален почин да почитат всеки предшественик с чешма. Населението на Доспат е около 8500 души, а според регистър, създаден от общината, броят на чешмите в района е над 2000 с от един до двадесет чучура и продължава да се увеличава. Общината в Доспат е единствената, въвела регистър на майсторите чешмари, в който са записани над 80 души, сред които и няколко жени. Доспат събират туристи отскоро и в уникален музей, посветен на чешмите. А най-големият им празник е този на чешмарите, който се провежда на празника на общината. Тази година той е от 16 до 18 август. Традицията започнала през 1986 година, когато под егидата на Световното движение „Екофорум за мир” на ООН се провежда „Първият национален събор на чешмарите-дарители в България“.

„Чешма се прави на един солук (дъх)! Тя е вдъхновение … Защото няма чешма с катинар. В къщата влизаш навътре, а чешмата излиза навън - тя е за всички. И колкото повече люде я напиват, толкова тя е по-сладка и дълговечна“, казва в своя статия за чешмарството родопският писател Никола Гигов.

За всеки починал - по чучур

Името Доспат в превод означава „Приятел на пътя”, сиреч пътникът може да спре и да си почине до някоя чешма. От векове има традиция да се строят в памет на починалите и за хаир. Сметката показва, че на всеки четвърти жител се пада по една чешма.


Закрита огромна беседка с барбекю, с две чешми - външна и вътрешна, маси, люлки, мост и алпинеуми е изградил във внушителен комплекс Фети Дертли от доспатското село Барутин. Чудото се намира по пътя от Барутин към село Чавдар, в местността Луката. Обектът е по-атрактивен от нарочна хотелска атракция, от модните в последно време еко къщи за гости.

Снимки и видеоклипове на новата придобивка станаха хит за броени дни в социалните мрежи и хора от близо и далеч се отправиха към комплекса. Всичко в него изумява с табиетлъка и любовта, вложена във всеки детайл. Майсторът му, 57-годишният Фети Дертли, всеки ден продължава да го посещава и подобрява нещо. Казва, че го е направил със свои средства и не ги е броил, защото е нарекъл всичко в памет на починалите си близки.

"Бях направил първоначално една чешма със затворена беседка в памет на моите близки, но стана нещастен случай, зет ми почина, и хванах още една вода, открита, лятна, в негова памет и я докарах на същото място. В целия комплекс има всички удобства да се съберат накуп 50 души", казва Дертли.

Мъжът се занимава с изкупуване на диворастящи гъби и плодове. Работил по комплекса до чешмите основно сам. "Изцяло съм го направил дарение за хората, затова съм сложил и светеща табела, че е отворено "Денонощно", посочва майсторът. До комплекса се стига с кола или пеша, като се минава по мостче през река Чавдар.

Гостите се посрещат от табели „Оставете проблемите си някъде тук, няма кой да ви ги вземе“ и "Яжте, Пийте и Друго правете, Но си Почистете!". Дертли е направил три големи чешми досега, както и няколко малки в Балкана, спазвайки традицията.

Навсякъде в Родопите строят чешми за хаир, традицията обаче е особено силна и жива в Доспат. Местните имат уникален почин да почитат всеки предшественик с чешма. Населението на Доспат е около 8500 души, а според регистър, създаден от общината, броят на чешмите в района е над 2000 с от един до двадесет чучура и продължава да се увеличава. Общината в Доспат е единствената, въвела регистър на майсторите чешмари, в който са записани над 80 души, сред които и няколко жени. Доспат събират туристи отскоро и в уникален музей, посветен на чешмите. А най-големият им празник е този на чешмарите, който се провежда на празника на общината. Тази година той е от 16 до 18 август. Традицията започнала през 1986 година, когато под егидата на Световното движение „Екофорум за мир” на ООН се провежда „Първият национален събор на чешмарите-дарители в България“.

„Чешма се прави на един солук (дъх)! Тя е вдъхновение … Защото няма чешма с катинар. В къщата влизаш навътре, а чешмата излиза навън - тя е за всички. И колкото повече люде я напиват, толкова тя е по-сладка и дълговечна“, казва в своя статия за чешмарството родопският писател Никола Гигов.

За всеки починал - по чучур

Името Доспат в превод означава „Приятел на пътя”, сиреч пътникът може да спре и да си почине до някоя чешма. От векове има традиция да се строят в памет на починалите и за хаир. Сметката показва, че на всеки четвърти жител се пада по една чешма.

https://www.marica.bg/region/smolqn/rodopchani-vdignaha-2000-cheshmi-za-hair-snimki

[Hatshepsut]

Чешмите на Родопите

Опитвам се да напиша нещо любопитно на онези наши читатели, които по различни причини не са минавали по пътищата на Родопите. Планина, за която трудно се намират най-точните епитети и сравнения, а сетивата не се насищат да поглъщат невероятните гледки в безкрайния планински простор. Очарованието, силата и мъдростта на тази планина пленяват още при първия допир и среща с нея. Откритието от тази среща твърде много прилича на любов от пръв поглед. Но не измамна и кратковременна, а силна и страстна. Някъде в далечината на простора и над хоризонта сякаш се дочуват звуците на седемструнната лира на древния родопски певец и музикант Орфей. Неговите химни и мистерии са от преди 30 века. А ние днес сме в реалния свят на тази могъща планина с невероятно трудолюбиви и приветливи хора, които имат късмета да живеят тук, да се трудят и обичат тука... Планината на чудесата.  Едно от тях са чешмите. Те са стотици, може би и хиляди - край пътища, селища, горски поляни... Водата не просто бълбука и ромони, а пее и разказва. Всяка чешма си има своя история и лице. Феноменът на родопската чешма тръгва първо от душата на родопчанина, после ръцете я сътворяват и накрая очите я погалват с поглед. Ако си уморен и жаден, отпий глътчица водица и се заслушай в песента на чучурите. Те разказват различни неща - случки от минали времена, простички и трогателни човешки истории..

Строежът на чешми в Родопите от две-три десетилетия се превърна в нов тип религия за бита и душата на местните хора. И чешмите тук са като тях - всяка си има свое лице и украса,своя история, спомени, мъки и тайни, които времето трябва да пренесе във вечността, заради вечността на водата като извор на живота. За да разбереш песента и разказа на чучурите трябва да познаваш характера и живота на местните хора. Край пътища и села на Дъбраш през последните години се строят все нови и нови чешми. „Дар от семейство...", „За спомен от рода..." Дарителите търсят майстори чешмари, за да намерят сгодни места, нови изворчета в корените на вековни дървета, за да сътворят още едно добро. За нуждите на местните люде и пътниците минаващи от тука.

Почитта към водата има далечни корени още от времето на траките, римското присъствие по тези земи. Утвърждаването на мюсулманската религия също допринася за този култ. Чешмите се строят за хаир, за добро. Построяването на чешма освен чест и благодарност носи и опрощаване на сторени грехове, спомен за скъп човек, за събитие в живота и най-често в памет на някого. Преди години чешмите  са строени с примитивни и подръчни средства. Като намериш изворчето, търсиш душичката и силата му малко по-дълбоко в земята. Разчистваш калта, загнилата трева, опадалите листа и водата блясва... Усещаш и виждаш, че е жива, че диша и тече. Издяланото на ръка дървено чучурче събира тази божа благодат и то, изворчето, става чешмичка... И запява своята песен... И птиче да зарови човчица в струята, и горско животинче да утоли жажда - голямото добро вече е сторено... Така мислят много от тукашните хора.

Не само при нужда и жажда, а и когато си тръгват от Родопите, гостите отпиват от бистрата и студена водица. С надеждата, че пак ще се върнат в този край, да се видят със стари приятели и нови познати, да чуят забравена родопска легенда. А от хоризонта долитат звуците на кавал и родопски каба-гайди. В една от тукашните песни се пее „Дето солзи капали / тамо ще песен да никне / тамо ще извор да има".  Много са изплаканите сълзи в тази древна земя. Бурята на времената разделни е минала като вихрушка през душите на хората. И заедно с потоците на болката, над родопския хоризонт се издига песента - като изповед, като утеха и надежда. А по безкрайните бели родопски пътища стотици, хиляди чешми редят друга песен - за мъдростта, великолепието и величито на българската земя - от Никополис ад Нестум до Перперикон, от Асеновата крепост до Персенк.

Чешмите със жива вода... Чешмите на Родопите. С няколко глътки утоляваме жаждата , а последната взимаме във шепа за спомен и заричане, че отново ще се върнем...

https://www.vesti.bg/novini/cheshmite-na-rodopite-3887091

[Hatshepsut]

В Родопите: Не си живял, ако не си вдигнал чешма

В Родопите традицията повелява да сториш добро на странника, да нахраниш гладния и да напоиш жадния. Вероятно в това се крие тайната на родопската гостоприемност, в която се уверил всеки, посетил красивата планина. Гладен няма да те пуснат да си тръгнеш, а че жаден няма да останеш, е повече от сигурно. Вода в Родопите - колкото искаш, чешмите пък нямат брой. Колко са точно - един Господ знае, защото местните ги вдигат или за да оставят нещо след себе си, или пък в памет на свой близък. Макар че са многобройни, трудно можеш да попаднеш на две еднакви. Всички имат различна форми и цветове, издаващи представата за красота на строителя. До повечето има пейки, беседки и барбекюта, за да може всеки минаващ или специално дошъл да може да отдъхне, да отпие от водата, да се наслади на природата и да спомене с благодарност онзи, който е вдигнал чешмата.

"Пътнико спри, пий глътка вода", подканва надписът от чешмата, дар от Рамадан Расим на пътя за Триград. Чучурите от разклона до селото са няколко, но вероятно защото пътят е много тесен. За сметка на това, на 37-километровото разстояние между Девин и Доспат броят им е 25. Най-внушителната е издигната в памет на Севие Юсмен Карахмед, като до нея е изградено барбекю и беседка.

"В България няма никъде толкова чешми, колкото в Родопите. Това не е случайно", казва Ариф Алов от Девин. Според него, при помаците този обичай и традиция са съхранени и заимствани от религиозните вярвания от една страна, а от друга - става дума за едно добро дело, даващо възможност на хората да пият чиста вода. Предания на пророка Мохамед и текстове от Свещения Коран насърчават правенето на добри дела, като гарантират на извършителят им благодат и награда дори и след неговата смърт. "Сред мюсюлманите има твърдо убеждение, че

след смъртта на човек остават три неща

Първо, праведно поколение, възпитано в добро и споменаващо го в молитвите си. Книгите и науката също надживяват хората. Третото, което оцелява, е създаденото, което хората ще имат след неговата смърт - училище, мост, чешма. Това е всеобщото схващане", уточнява Ариф. Смята се, че всичко това носи награда след смъртта и ще се вземе под внимание в Съдния ден, когато Всевишният ще отмята добрите и лошите дела на всяка душа.

Чешми се строят и в памет на починали близки. "Викали са ме да чета молитва за онези, в чиято памет е построена. Има специална, в която се казва чешмата да се приеме за душата на починалия", казва на свой ред районният имам на Девин Ружди Скендеров.

Чешми обаче строят и християните в района.

Глътка вода, спомен за майка"

е написал на чешмата Георги по пътя за Девин. Друга, пак като спомен, са оставили в центъра на Триград до параклиса Димитър и Стайка Коюмджиеви.

"При мюсюлманите, когато имаш намерение да построиш чешма, даваш обет пред Всевишния. Трябва да си преценил, че ще можеш да го изпълниш, докато си жив. Все още не съм взел такова решение, но все пак съм се замислял да си поставя такава цел", добавя Ариф. По думите му, по-вярващите хора не са пропуснали да си направят чешма. "Строят и млади, а някои възрастни дават наставления да има направят", казва още той.

Безброй чешми има и по горските пътища в Родопите. Повечето от тях са направени по стария метод, който предвижда изработка на дървен чучур с формата на улей. Издяланото дърво е с дължина от метър до два, а

водата тече в дървено корито

Новият метод предвижда изграждане на каптаж и бетонна отливка, като повечето от тези чучури се градят по междуселищните пътища.

Със своите 930 чешми от община Сатовча кандидатстват за книгата на рекордите на "Гинес". Резултатът ще стане ясен в началото на следващата година. В местния музей са събрани в албуми построените с цветни камъни от 14-те населени места в общината. Освен това от 2012 г. в Сатовча първата събота на юли е определена за празник на чешмата и семейството.

В Доспат пък, който се гордее със своите майстори, скоро ще отвори врати Музей на родопската чешма.

В общината има над 2000

чийто ромон може да се чуе на всеки завой. Уникалният музей ще представлява парк на открито, където ще бъдат изложени макети на най-прочутите които ще запознават посетителите с традицията и със занаята чешмарство.
"Вдигането на чешма наистина е добро дело. В Родопите жаден няма да останеш. Вода има", казва с усмивка имамът на Девин. "Животът е една изпита чаша, а чучурите вечно си текат", пише пък на една от многото чешми в Родопите.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/v_rodopite_ne_si_zhivyal_ako_ne_si_vdignal_cheshma-252612.html

[Hatshepsut]

Куцева чешма над село Здравец, община Смолян, област Смолян - от любов към една жена

Разказал съм ви, как преминавайки между Рожен и Лъки, сме заварвали един човек да работи неуморно и да преобразява каменистия скат. Казваме си: "Чешма ли ще прави този човек, кът за отдих ли, пейка ли?". Той взе че направи всичко.

Всеки път минавайки край чешмата, там имаше нещо ново. Гледаме колата паркирана, човекът работи. Нещото, което будеше почуда у нас, бе изборът на място. Защо точно тук, между село Здравец и Момина вода. Със сигурност има някаква причина.

Накрая се появи и плочата. Черната мраморна плоча. Снежана Стефанова Куцева, отишла си от този свят млада. Не зная дали това е покойната жена на човека, който прави чешмата, не знам дали е негова роднина, но знам, че тази жена е била обичана до полуда. Толкова много, че планината бе изрязана, за да се построи чешма в нейна памет.

https://stanimaka.blogspot.com/2023/10/blog-post_91.html