Българска национална телевизия

[Hatshepsut]

Българска национална телевизия


Сградата на БНТ през 2009 г.

Българската национална телевизия (БНТ) е държавна обществена телевизия, открита официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор.

БНТ излъчва няколко програми – „БНТ 1“ – основният национален и обществен канал, акцентиращ върху новини, публицистика, развлекателни програми и документалистика. Насочен е към широката аудитория. „БНТ 2“ – културно-образователен канал и единна национална мрежа на петте регионални телевизионни центрове – София, Пловдив, Благоевград, Варна и Русе. „БНТ 3“ – спортно-развлекателен канал, който акцентира върху български и международни спортни събития, независимо от степента им на популярност. „БНТ 4“ – политематичен канал с разпространение в чужбина. Насочен е към българските зрители зад граница.

БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT), EGTA, IMZ и BBLF. БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“.

От 2018 г. БНТ е член на COPEAM – Постоянна конференция на аудио-визуалните оператори от средиземноморския регион.

История

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Княз Александър I“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.

През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1975 г. Българската телевизия се разделя на Първа програма и на нова честота – Втора програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Народното събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. телевизията получава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1“, а Втора програма – „Ефир 2“. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2“ излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „ТВ България“.

На 14 септември 2008 г. е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.

Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара – по протежението на ул. „Тулово“. Старата сграда е била италианско училище. Проектирана е от инж. Константин Йосифов, който е осъществявал и надзора върху строежа. По време на една от бомбардировките през Втората световна война училището е частично разрушено. Притежавайки все пак солидна конструкция, сградата е осигурявала в избените си помещения бомбоубежище за жителите на квартала.

Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчва за пръв път спортно събитие в HD формат – Световно първенство по футбол 2010.

На 16 октомври 2011 г. Втора програма се завръща като БНТ 2 на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.

От март 2012 г. телевизията започва да излъчва във формат 16:9.

На 6 февруари 2014 г. БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция – БНТ HD.

На 10 септември 2018 г. отново е обновена програмната схема на излъчване на телевизионните канали на БНТ, както и са променени имената и емблемите на част от каналите.

Генерални директори на БНТ

Борислав Петров (1959 – 1961)
Васил Баев (1961 – 1966)
Леда Милева (1 юли 1966 – 1970)
Павел Писарев (1970 – октомври 1970)
Кирил Василев (1970 – 1972)
Иван Славков (март 1972 – 1982)
Стефан Тихчев (1982 – 1986)
Лалю Димитров (1986 – 1987)
Любомир Павлов (1 септември 1987 – 4 декември 1989)
Филип Боков (5 декември 1989 – 22 февруари 1990)
Павел Писарев (1990)
Огнян Сапарев (1991)
Асен Агов (1992 – 1993)
Хачо Бояджиев (11 март 1993 – 23 юни 1995)
Иван Гранитски (1995 – 1996)
Иван Токаджиев (1996 – 1997)
Стефан Димитров (1997)
Иван Попйорданов (1998)
Лиляна Попова (1999 – 2001)
Кирил Гоцев (11 март 2002 – 2003)
Емил Владков (2003 – 2004)
Уляна Пръмова (2004 – 2010)
Вяра Анкова (2010 – 2017)
Константин Каменаров (2017 – 2019)
Емил Кошлуков (2019 – )

Регионални телевизионни центрове

Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на България. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.

РТВЦ – Благоевград

Регионалният телевизионен център е създаден през 1975 г. Той участва в програмната схема на БНТ с фолклорни предавания, документални и художествени филми. От 1992 година започва излъчването на регионалната си програма „Канал Пирин“.

РТВЦ – Варна

Регионалният телевизионен център – Варна се създава през 1972 г. За премиера на студиото се смята първото включване в централните новини „По света и у нас“ на 8 септември 1972 г. РТВЦ – Варна отразява големите международни културни прояви с домакин морската столица на България – „Международен балетен конкурс“, Международен музикален фестивал „Варненско лято“, филмовия фестивал „Любовта е лудост“, театралния – „Варненска сцена“, както и многобройни световни и европейски спортни събития и политически форуми. Стартът на регионалната програма „Море“ е на 2 май 1993 г.

РТВЦ – Пловдив

РТВЦ – Пловдив е открит на 22 март 1971 г. и е първото регионално подразделение на БНТ.[4] Отначало работи като Телевизионно студио, което произвежда само репортажи за новинарските емисии „По света и у нас“. Преките излъчвания на програма от Студио „Пловдив“ стартират през февруари 1974 г. От 1979 г. Пловдив става домакин на Международния телевизионен фестивал „Златна ракла“[5], организиран от БНТ. Повече от три десетилетия фестивалът се осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ – Пловдив.

РТВЦ – Русе

Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания „Север“. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.

Златен фонд

Златният фонд съхранява всички спомени, лица и летописи на БНТ.[6] Първите кадри, които се съхраняват в него са от откриването на телевизията през 1959 г.

Спомени за най-ранното време на БНТ се откриват във фотоархива на телевизията, защото тогава все още няма записваща техника и всичко, което е излъчвано, е било на живо.

В началото на филмова лента са снимани музикални и културни програми, както и репортажи за новините. Поради тази причина днес има запазени редица откъси от опери и балет, концерти и игрални филми, както и театрални премиери от началото на 60-те години на ХХ век.

Театърът се играе на живо, но започва едновременно с това да се записва, а впоследствие и да се повтаря, благодарение на появата на телекординга. Благодарение на него днес също може да бъде гледан тогавашният театър.

През 1964 г. започва снимане на телевизионни филми и новели. През 1966 г. „Семейство Калинкови“ дава началото на цяла нова ера – тази на телевизионните сериали. Оттогава чак до 2000 г. ежегодно Българската национална телевизия снима нови сериали.

Във филмовия архив могат да бъдат намерени 78 000 заглавия, които се равняват на 38 200 часа филмово съдържание от началото на телевизията в България до днес.

В Златния фонд се съхраняват творби с неотменно културно-историческо значение за България.

Омбудсман на БНТ

Работата на омбудсмана на БНТ е свързана с осъществяването на обратна връзка с аудиторията на БНТ и разрешаването на казуси, свързани с нея. Ролята му е да изразява общественото мнение и да спомага за осъществяване на граждански контрол върху работата на всяко обществено звено. В целите и задачите на БНТ е да работи за изграждане на обществения плурализъм и култура, както и да формира гражданско самосъзнание. БНТ се стреми да превърне своите зрители в активни участници и съавтори на съдържание.

Логотипи


Първо лого (1959 – 2008)


Второ лого (2008 – 2018)


Трето лого (2018 – )

https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска национална телевизия

[Hatshepsut]

Сайт на БНТ

https://bnt.bg/

Канал на БНТ в Youtube

https://www.youtube.com/channel/UC8jnuRbBzMICRHsC0qqVd9Q

Facebook страница

https://www.facebook.com/BNT.Bulgarian.National.Television

Страница на БНТ в Туитър

https://twitter.com/bnt_bg?lang=en

[Hatshepsut]

БНТ вече има новинарска емисия на украински език

Първа емисия на новини на украински език по БНТ

От днес БНТ излъчва новинарска емисия "По света и у нас" на украински език.

Емисиите на украински се излъчват онлайн - на сайта на БНТ и в социалните мрежи.

Водеща на новините е Мария Плачкова.

Емисията е предназначена най-вече за украинците, които в момента живеят в България, обясни Плачкова.

"Посолството на Украйна изказва своята благодарност на дирекцията на БНТ за подкрепата на временно разселените граждани на Украйна, които в момента се намират в Република България" - заявиха тази вечер от дипломатическата мисия.

https://offnews.bg/medii/bnt-veche-ima-novinarska-emisia-na-ukrainski-ezik-803188.html

[Hatshepsut]

Почина легендарната синоптичка Любка Кумчева


Любка Кумчева

На 81-годишна възраст е починала легендарната синоптичка Любка Кумчева, съобщиха от БНТ. Обичана от поколения българи, тя казваше прогнозата времето и работеше за БАН цели 46 години. Работи и в БНТ 20 години.

Започва кариерата си през далечната 1968 г. Тогава, още млада служителка в Националния институт по метеорология и хидрология, тя спечелва конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. След времето прекарано в БНТ продължава да работи в Института по метеорология. В БАН работи без прекъсване до самото си пенсиониране.

"Щастливци сме били ние, синоптиците на НИМХ, че сме работили заедно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към колегите, на приятелство и дух, който поддържа всичко това завинаги. С благ и внимателен тон, с присъствие и харизма, тя създаваше онова, от което всеки се нуждае и се радва, че притежава. И ние сме благодарни, че някак неусетно и в същото време много съдържателно, е преминало времето, в което сме били колеги и приятели", написаха колегите й от института във "Фейсбук". И още от техния пост:

"Личност с дълбока следа в българската метеорология, допринесла за нейното популяризиране и достигане до всеки обикновен човек от поколения насам. Превеждането на сложния език на науката до разбираем за широката публика текст, представянето му по изряден и блестящ начин, е част от онова, което сме получили като знания и опит. Естет, с класическо възпитание, ерудирана, с голяма любов към книгите, филмите и музиката, тя беше безценен събеседник за всеки, имал щастието да общува и работи с нея".

Преди години Любка Кумчева участва в рубриката на вестник "Сега" "Пет истории". Публикуваме ги отново за читателите на сайта.

 

1. Да минеш през огън

Трябва да призная, че в моя вече доста дълъг живот хубавото е било повече от лошото. Големият ми късмет е семейството, в което израснах. Близо 70 години майка ми и баща ми запазиха любовта си и с тази любов създадоха три деца, възпитаха ги с личния си пример да се обичат и да се уважават. И ние все още живеем с тези отношения. Брат ми е малко по-голям от мен, сестра ми е малко по-малка. С тях са свързани и най-ярките ми спомени от детството.

Тогава живеехме в кв. "Захарна фабрика", в едни стари блокове. Сестра ми беше болна от скарлатина и лежеше в болница, а майка бдеше неотлъчно над леглото й. Баща ми на работа. А ние с брат ми - сами деца - от скука измислихме нова игра. Покрихме холната маса с разни одеяла и отдолу си направихме къщичка. За повече уют запалихме някаква свещ. И като пламнаха онези ми ти покривала... Ние от ужас избягахме. Огънят обхвана целия апартамент. Едната стая напълно изгоря. Наскачаха съседи, криво-ляво овладяха пожара. Уплашени и виновни, отидохме на свиждане в болницата. Майка, като ни видя, най-вече се ужаси от опушените ни лица и мръсните ръце, без, разбира се, да знае каква сме я свършили току-що.

В трети клас пък, докато си пишехме домашните с една съученичка, печката загасна. Кой знае защо реших отгоре да сипя газ, за да я разпаля. И когато отворих вратичката да видя резултата, буквално ме отнесе една огнена вълна. Вежди, коса, кожа - всичко беше обгоряло. Дотича съседката и веднага ме наложи цялата с кисело зеле. Оттогава я зная тази народна рецепта за изгаряния.

 

2. Първият спомен

Най-ранният ми детски спомен е на повече от 60 години. Има една фирма, която организира екскурзии с автобус из страната, включително до манастира в Кръстова гора. Пътят е Асеновград-Лъки-Кръстова гора. Преди Лъки се минава през село Югово - много живописно местенце, разположено покрай реката, сред изумителни скални образувания. Та минавайки покрай село Югово, екскурзоводката неизменно съобщава: "А това е родното място на Любка Кумчева". Не, не съм родена там, а в Асеновград. Но като деца сме живели на разклона, където се събират нареченската и юговската река и продължават в река Чая. Именно на стария път Асеновград-Наречен моят дядо е имал хан. И когато баща ми го взели войник, майка ми с трите невръстни деца отива да живее при свекъра и свекървата. Била съм на 4-5 годинки и със сестричката ми играехме долу на реката. Изведнъж гледаме отгоре по брега тича някакво момченце и крещи: "Бягайте, Чая иде!" Ние със сестра ми не разбрахме точно какво и защо се случва, но схванахме, че е по-добре да се прибираме. Взехме си кофичките и лопатките и без да бързаме, се изкатерихме по брега. Обърнах се към реката... Още ми е пред очите зловещата картина. Придошлата вода прииждаше като кафява стена, страшна, вряща, влачеща клони, дънери, камънаци. Били сме на секунди от мига, в който стихията е щяла да ни отнесе.

 

3. За празниците и хората

Името си, колкото и странно да е, съм наследила от брат си. Някога Коледа се празнуваше по стар стил - на 7 януари. На този ден майка ми се разшетала за празничната вечеря, поприготвила каквото си трябва, но не щеш ли, водите й изтекли. Бил натрупал незапомнен сняг в Асеновград. Баща ми я качил на една шейна и така стигнали родилното. А там - коледен банкет. Няма ни доктор, ни сестра, всички пият, пеят и се веселят. Хукнал татко из коридорите, хеле открил някаква сърдита санитарка, която отсякла: "А бе що ми разваляте празника, това дете ще се роди чак утре. Стискай, стискай, булка..." Майка ми обаче вече се хваща за корема. И така, родила съм се в 00,30 минути на 8 януари. Но за семейството ми аз съм родена на празник и една врачка казала тогава: "Това дете ще е много щастливо".

Брат ми пък се е родил на 8 април. По стар стил на 7 април беше Благовещение. Майка и татко искали да кръстят първото си дете на любовта си - Любомир. Но бебето закъснява с един ден и женорята писнали: как може, то детето си е дошло с името. И го кръщават Благовест. Така че любовта останала за мене - затова съм Любка.

 

4. Честит 8-и сняг!

Днес метеоролозите разполагаме с истинско изобилие от материали и модели от всякакви реномирани центрове с най-различни видове полета - барично, термично, полето на вятъра и т. н. Но едно време имахме само данните от съветския център и доста семпли материали от Германия. Не бяхме и чували за спътникови снимки. И веднъж, точно в навечерието на 8 март, гледаме как от северозапад приближава студен атмосферен фронт, но вече два дни кротко си стои, без да мърда някъде над днешна Словения. Решавам естествено, че този фронт вече е изчерпан и от него не може да се очаква никаква промяна и влошаване и давам прогноза: без валежи и запазване на сегашните стойности на температурите. Прибирам се у дома, спускам завесите и включвам телевизора. Късно вечерта ми звъни колежката, с която бяхме дежурни, и шепне: "Ти видя ли какво става навън?". "Какво става, бе?". "Погледи, погледни през прозореца - надигна глас тя - вали сняг!". Дърпам пердето - навън, вече към полунощ срещу 8 март, се сипе на парцали и целият град е като под бяла пелена. Сутринта, на самия празник, клоните на дърветата се кършеха от сняг. Оказа се, че проклетият фронт е набирал, набирал енергия и като се втурнал - та чак до София.

 

5. Капан за наивници

Преди две години - точно по това време, преди Коледа, майка ми беше на легло и с брат ми се редувахме да я гледаме. Докато аз съм "на смяна", звъни телефонът и чувам: "Леля, стана беля..." "Мите, ти ли си? - разпознавам по гласа сина на сестра ми, а и само той ми вика не "лельо", а "леля". - Какво стана бе, момче?" "Бутнахме тука една стара жена и тя почина". "Как я бутнахте, с кола ли?" "Да. С един приятел бяхме, но аз шофирах..." И аз се хванах. Ето, казва племенникът, давам ти сега един следовател да говориш с него. "Следователят" много сериозно и спокойно ми обясни, че станалото станало; жената си е отишла; но можем да отървем младежа срещу 4000 лв. Оставих съобщение на батко веднага да ме смени. Тичам у дома и реввам пред мъжа ми: "Тони, така и така, дай да изтеглим каквото имаме, да отървем момчето". Тогава брат ми се обади да пита какво толкова е станало. Плача и обяснявам, а той вика: "О, това да не е някаква телефонна измама?" Странното е, че тогава през ум не ми мина да позвъня на племенника си, понеже си мислех, че е задържан някъде и т. н. Брат ми обаче веднага го откри и истината лъсна. Но, кълна се, гласът му беше едно към едно. И това "леля"...

https://www.segabg.com/category-media/pochina-legendarnata-sinoptichka-lyubka-kumcheva