Похитенитѣ български архиви въ Русия

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Похитените български архиви в Русия

В навечерието на 70-годишнината от края на Втората световна война въпросът за ограбените от Русия български архиви отново става актуален. Георги Папакочев разговаря с председателя на Държавна агенция "Архиви" М. Груев:

Нeпосредствено след 9 септември 1944 година от пристанището в Лом специална част на Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с „трофейни“ български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Доколкото липсват всякакви описи и номера на отнетото, остава неясно какво точно съдържат документите, каква ценност представляват за историческата наука и къде точно са складирани те.

От 2004 година насам българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия, но досега Русия игнорира тези искания. Председателят на Държавната агенция „Архиви“ Михаил Груев смята, че е нормално всяка държава, независимо от историческата си съдба по време на Втората световна война, да има правото да си възстанови документалното наследство: „Проблемът не е само български, а стои пред почти всички държави, окупирани от Червената армия. Странното е, че отношението на Москва към настояванията на всяка страна е индивидуално – към някои е по-враждебно, но спрямо България то е по-скоро равнодушно“, пояснява пред Дойче Веле историкът.

Груев все още няма обяснение на въпроса, по какъв принцип руснаците са подбрали докментите, които са задигнали от България: „Голяма загадка е например това, че в изнесените чували е попаднал и архивът на Съюзната контролна комисия, която е действала в България след Първата световна война. Тези книжа са свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919 – 1928 година. Вероятно много от документите са били известни на съветската агентура в България – известно е, че са имали доста добра представа къде и какво точно да търсят – но при подбора видимо е имало и елемент на случайност“, пояснява историкът.

Бившият председател на Държавната агенция „Архиви“ Мартин Иванов преди време изнесе в печата данни, че у руснаците е попаднала и документацията на Германския научен институт от 1939 до 1944 г. В нея е имало списъци на българите, изучавали немски език, които след 1945 година вероятно са били репресирани. И още: взети са били и документи, свързани с "бялата емиграция" в България - руснаци, намерили убежище в страната след Първата световна война. Впоследствие част от тези хора са били арестувани и изпратени в ГУЛАГ.

Изненади могат да дойдат от руските архиви, свързани с периода 1944/45

Войници на Червената армия празнуват края на войната

Михаил Груев твърди, че за България далеч по-важни са оригиналните руски архиви, имащи връзка с България, както и протоколите от разпитите на регентите, министрите и на целия царски елит. Веднага след 9. 9.1944 тези хора са били обстойно „прослушани“ от руските тайни служби край Москва и след това върнати обратно в България, за да бъдат предадени на т.нар. Народен съд. „Протоколите от тези разпити обаче са собственост на руската страна и за съжаление ние не можем да претендираме за тях. Именно оттам очаквам по-големи изненади, тъй като сведенията в тях ще хвърлят повече светлина върху случилото се през бурните дни и месеци на 1944-1945", смята шефът на държавния „Архив“. Той припомня как в началото 90-те години на миналия век български изследователи все пак са успели да влязат в специалните руски архиви и да прочетат „нещичко“. По-късно обаче, при Путин, режимът на достъп до тях бил затегнат силно: „Подборът на хората, които се допускат до тези фондове, е строго субективен и се определя от руската страна“, допълва Груев.

През 2011/12 година Държавната агенция „Архиви“ е изпратила запитване до руската ФСБ /наследничката на КГБ/ дали при тях има български архиви, но отговор не е последвал. При посещението на Путин в България през 2008 година се появиха информации, че при разговор с тогавашния президент Георги Първанов, руският му колега дискретно го предупредил, че отварянето на архиви на КГБ „може да донесе немалки разочарования за българската страна“. Михаил Груев вижда в тези твърдения по-скоро опит за медийна сензация. Той е съгласен, че от фондовете на КГБ и ГРУ/Главно разузнавателно управление/ вероятно могат да се научат някои нови подробности за руската агентура в България и кои българи са работили за нея през и след войната, но като цяло тези данни не са нещо непознато за българското общество: „Официално думите на Путин пред Първанов никога не бяха потвърдени, но вероятно най-срамните страници ще са свързани с наследниците на БКП, замесена в чистки и политически убийства през ХХ век по съветски образец“, отбелязва по този повод в авторския си сайт desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

Историкът Михаил Груев от своя страна е убеден, че наследената от комунистическото минало идеологическа и пропагандна историческа митология ще започне постепенно да ерозира сама от фактите и документите. „Вероятно това ще отнеме време. Веднъж, за да узрее още малко обществото, и втори път - докато истинската фактология постепенно навлезе в академичната историческа наука“, казва Директорът на агенция „Архиви“ Михаил Груев.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Русия и българските "трофейни архиви"

Как Руската федерация изпълнява ангажиментите си, свързани с връщането на т.нар. трофейни архиви, прехвърлени през 1944-1945 в Москва? И кога България ще получи пълен достъп до българските документи в тях?

Преди броени дни Лъчезар Тошев внесе писмен въпрос до Комитета на министрите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който гласи: "Как Комитетът на министрите следи изпълнението на своята Препоръка № R 2000(13) от държавите-членки и по-специално от Руската федерация относно т.нар. трофейни архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944-1945?". Георги Папакочев разговаря по темата с Лъчезар Тошев, който е член на ПАСЕ, и с новия председател на държавната агенция "Архиви" Иван Комитски:

Още когато Руската федерация стана член на Съвета на Европа през 1996 година, ПАСЕ поиска от Москва да реши въпроса с т.нар. трофейни архиви, съдържащи не само документи, но и произведения на изкуството, както и други предмети. "Всички те са взети като трофеи от Червената армия в края на Втората световна война и транспортирани в Москва", казва Лъчезар Тошев.

Той обяснява, че тези архиви всъщност принадлежат на различни страни от Стария континент, които днес са членки на Съвета на Европа. "Архивът на Паневропеския съюз например, изнесен от Виена от съветските войници, съдържа ценни свидетелства за една от началните прояви на паневропейската идея. Първият конгрес на съюза е през 1926 година и в него участва видният български интелектуалец и дипломат проф. Иван Шишманов. Защо тези документи днес трябва да бъдат третирани като "секретни" или "поверителни", след като в тях няма никаква специална информация и те представляват единствено интерес за изследователите? Защо тези писмени свидетелства да не бъдат достъпни за всички историци, след като са свързани с политическото минало на днешна Обединена Европа", пита Лъчезар Тошев.

По долар на страница

Според директора на държавната агенция "Архиви" Иван Комитски, въпросът с достъпа и връщането на българските "трофейни архиви" от Русия все пак не е в задънена улица. "Най-важното, което се е случило след един подготвителен период през 2008-2009 година, е, че искането за връщане на изнесените оригинали вече е поставено офицално пред руската страна. Сега всъщност стъпваме на сключен през 2008 година договор за сътрудничество, който урежда копирането на трофейните документи от периода след Втората световна война и към днешна дата вече имаме предоставен значителен обем от копия", пояснява Комитски.

През 2008 Владимир Путин посещава София. Тогава въпросът за българските архиви му е поставен официално, но само устно. В началото на следващата година българската страна изпраща официално писмо, а няколко месеца по-късно получава отговор, в който се напомня, че през 1995 година в Русия е приет закон за защита на културните ценности, с който тези документи са обявени за трофейни, заради което страната няма право да ги получи в оригинал. В края на 2011-та България получава около 20 хиляди фотокопирани страници, които по руските тарифи са стрували по един долар на страница.

Дали освен в четирите известни големи руски архиви, български документи не се съхраняват и във ФСБ?

Особената плячка "архив"

"Моят писмен въпрос до Съвета на министрите към Съвета на Европа не се ограничава само с изнесените български архиви, но поставя по-общо проблема с архивите и на други европейски страни", казва Лъчезар Тошев. Той пояснява, че т.нар. трофейни архиви са особен вид плячка, вземана от воюващите страни по време на военен конфликт. "Тяхното укриване и пазене далеч от обществения и научен интерес не е нормално днес, когато Европа е обединена. Още повече, че от 1996 година Руската федерация е и пълноправна членка на Съвета на Европа, като за нея важат всички препоръки и решения на авторитетната европейска институция", посочва Тошев.

Според него, особен интерес продължават да представляват архивът на Тайната царска канцелария и някои други документи, свързани с българската политика преди и по време на Втората световна война. Според български изследователи, особено важно е да се разбере дали освен в четирите известни големи руски архиви, български документи не се съхраняват и в наследничката на съветския КГБ – сегашната ФСБ. Въпреки официалния отрицателен отговор на тази служба, съмненията остават.

Значителен интерес за запълване на все още многобройните бели петна в българската следвоенна история биха представлявали също така автентичните съветски архивни документи - например свързаните с отказа на комунистическа Москва да признае официално България за 16-та съветска република въпреки двукратното настояване на българското партийно ръководство, или пък документите от съветското посолство в София за тяхната резидентура в България.

Историята на светло

Но дали някога Русия ще осигури пълен достъп до тези архиви? "Редица страни по света вече са направили такава крачка, предоставяйки достъп до своите национални архиви", пояснява Лъчезар Тошев. "САЩ например осигуриха пълен достъп до своите архиви за Втората световна война. Сега разполагаме с американски документи, разсекретени още през 1970-те и 1980-те години, които дават възможност на българските историци да уточнят ключови моменти от националната ни история. Затова смятам, че въпросът трябва да се реши и от Руската федерация", казва Лъчезар Тошев.

https://www.dw.com/bg/