Вѣра и ритуали

[Hatshepsut]

Целта на темата е да съпоставим и разграничим двете понятия - вяра и ритуали, като се имат предвид всякакви религиозни учения и общности.

Изкуственият интелект се приближава до Бога: Роботи изпълняват църковни ритуали

През последните няколко години изкуственият интелект навлезе в редица аспекти на човешката дейност. Но технологията може би премина границата в Индия, където робот изпълнява молитвен ритуал. Докато някои смятат, че роботизираната промяна подчертава иновациите, водещи до подобряване на обществото, други се притесняват, че включването на изкуствения интелект в религията е лош знак за бъдещето.

За първи път робот беше въведен в индуизма през 2017 г. Тогава технологична фирма разработи роботизирана ръка, която да изпълнява аарти. Това е действие по време на молитва, при което на едно или повече божества се предлага светлина (под формата на малка лампа), която символизира премахването на тъмнината. Технологията беше представена на Фестивала Ганпати. На това ежегодно събитие милиони хора участват в молитвено шествие, водено от статуя на Ганеша. Кулминацията е потапянето на божеството в река Мула-Мута в Индия. Оттогава роботизираната ръка е вдъхновила няколко прототипа. Някои от тях се използват редовно в молитвени церемонии в Индия, Източна и Южна Азия. Ритуалите, с помощта на робот асистент, включват и аниматронни храмови божества. Най-популярна е статуята на Ганеша в град Керала на южното крайбрежие на Индия. Този вид технология обаче доведе до редица дебати относно използването на изкуствен интелект в богослужението.

Религиозната общност обаче не бива да се притеснява твърде много, тъй като духовната отдаденост е свързана преди всичко с убежденията на човека, пише „Giant Freakin Robot“.

Експертът по антропология Холи Уотърс проучи тревогата, която изразяват индусите и будистите относно това, че робот ги замества, и дали технологията може да направи поклонниците по-добри. Съществуват опасения, че разпространението на роботите може да накара хората да напуснат храмовете, ако местата разчитат на автоматизация. Проблемът се задълбочава от значителното намаляване на броя на младите хора, желаещи да посветят живота си на духовно образование. Освен това, тъй като семействата са разпръснати по целия свят, свещениците често обслужват много по-малки общности.

Според Уотърс тези опасения отразяват една широко разпространена тема: скритата тревога, че роботът ще бъде по-добър в почитането на боговете от хората. Технологията също така има потенциала да породи конфликти относно смисъла на живота и нашето място във Вселената. Това е особено проблематично в религиите, където се отдава значение на усъвършенстването на ритуал вместо на конкретна вяра. Това означава, че автоматизираните ритуали биха били по-добри от тези, които извършват хората поради своята непогрешимост. В обобщение, един робот може да практикува всяка религия по-добре от хората, защото е духовно неподкупен. По този начин технологията се превръща в привлекателен заместител на свещениците, като същевременно оправдава използването им в ежедневни контексти. Хората ще изберат робот, който да изпълнява техните религиозни ритуали, тъй като е малко вероятно технологията да допусне грешки.

Но това изправя човечеството пред културен парадокс, при който най-добрите духовни практики няма да включват никакви хора. То също така създава цикъл, в който хората създават свят, в който техните роботи стават богове, а боговете могат да станат хора. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/izkustveniat-intelekt-se-priblizhava-do-boga-roboti-izp-lnavat-tc-rkovni-rituali/

[Hatshepsut]

Каква е разликата между религия и духовност?

Преди да изследваме разликата между религия и духовност, трябва най-напред да определим двете понятия. Религия може да се определи като „вярване в Бог или в богове, на които трябва да се покланяме, което обикновено се изразява в поведение и ритуал” или „всяка конкретна система от вярвания, поклонение и пр., като често тя включва етичен кодекс.” Духовността може да се определи като „качеството или факта да си духовен, не-физически” или „предимно духовен характер, който се показва в мисъл, живот и пр.; духовна склонност или нагласа.” Казано накратко, религията е съвкупност от вярвания и ритуали, които твърдят, че довеждат един човек в правилните отношения с Бога, а духовността е фокус върху духовните неща и духовния свят, вместо върху физическите/земните неща.

Най-честата заблуда относно религията е, че християнството е просто поредната религия като исляма, юдаизма, индуизма и пр. За жалост, много хора, които твърдят, че са последователи на християнството, го практикуват като че ли е религия. За много хора християнството не е нищо повече от система от правила и ритуали, които един човек трябва да спазва, за да отиде в небето след смъртта. Това не е истинското християнство. Истинското християнство не е религия; по-скоро то означава да имаш правилни отношения с Бог чрез приемането на Исус Христос като Спасителя-Месията, по благодат чрез вяра. Да, християнството има „ритуали”, които трябва да се спазват (напр. кръщението и причастието). Да, християнството има „правила”, които трябва да се следват (напр. не убивай, обичайте се един друг, и пр.). Обаче тези ритуали и правила не са същността на християнството. Те са резултат от спасението. Когато приемаме спасение чрез Исус Христос, ние се кръщаваме и с това обявяваме нашата вяра. Ние спазваме причастието във възпоменание на Христовата жертва. Следваме списък от заповеди и забрани от любов към Бога и от благодарност за това, което е направил.

Най-честата заблуда за духовността е, че има много форми на духовност, и всички са еднакво валидни. Медитирането в необичайни пози на тялото, съединяването с природата, търсенето на разговор с духовния свят и пр. може да изглеждат като „духовни”, но всъщност са фалшива духовност. Истинската духовност е да притежаваш Святия дух в резултат на това, че си приел спасение чрез Исус Христос. Истинската духовност е плодът на Святия Дух в живота на човека: любов, радост, мир, търпение, благост, милост, вярност, милосърдие и себеконтрол (Галатяни 5:22-23). Духовността е да ставаш все повече като Бога, който е дух (Йоан 4:24) и да съобразяваме своя характер по Неговия образ (Римляни 12:1-2).

Общите неща между религията и духовността са, че и двете може да бъдат фалшиви методи за общение с Бога. Религията има склонността да заменя истинските отношения с Бога с безучастно спазване на ритуали. Духовността има склонността да заменя истинските отношения с Бога с връзка с духовния свят. И двете могат да бъдат и често са били неправилни пътища към Бога. В същото време религията може да бъде ценна в смисъла на това, че тя посочва факта, че има Бог и че ние сме отговорни пред Него. Единствената истинска ценност на религията е нейната способност да показва, че сме се провалили и че се нуждаем от Спасител. Духовността може да бъде ценна с това, че показва как физическият свят не е всичко, което съществува. Човешките същества не са само материални, но притежават душа-дух. Трябва да разбираме, че около нас има духовен свят. Истинската ценност на духовността е, че тя посочва факта, че има нещо и някой, които съществуват отвъд този физически свят, и ние трябва да се свържем с него.

Исус Христос е реализацията на религията и духовността. Исус е Единственият, пред Когото отговаряме и към Когото сочи истинската религия. Исус е Единственият, с Когото трябва да се свържем и Единственият, към Когото сочи истинската духовност.

https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-religion-spirituality.html

[Hatshepsut]

„Формалност“ ли са църковните ритуали?

Хората, които имат някаква вяра в Бога, но не и в Църквата, например теософите, обикновено казват: „Нима на Бога са нужни обреди? Защо са тия формалности? Необходима е само любов, красота и човечност“.

Един влюбен отива при девойка и вижда по пътя цветя, откъсва ги или купува и ѝ ги носи, и съвсем не смята, че това са „формалности“. Тъкмо там е идеята за църковния обред.

Любовта към Бога естествено поражда красотата и човечността на обреда, възприеман като цветя, сложени в Божиите нозе. Вярата е любов и същността на християнството е влюбеност в своя Бог и Господ и по този начин реално усещане, че на земята е останало и живее Неговото тяло – Църквата. Как биха могли тези усещания и чувства да не се изразят във външни действия, които наричаме обреди?

Ако съществува само външното, мъртво действие, тогава не само в християнството, но и във всички човешки сфери, например в научната, то ще бъде само безплодно залъгване на себе си и на другите. Но да говорим за това, значи да насилваме отворена врата. То е ясно за всеки.

Формализмът, или което е още по-лошо, лицемерието, подсладеният формализъм, не е християнство, и всеки от нас, които вече се броим за християни, трябва да мине по този дълъг и тесен път – от нехристиянството към християнството, от мъртвите цветя към живите.

Теософията не е толкова безобидна, колкото изглежда. Нейната същност е в отхвърлянето на Църквата като Тяло Божие в света. Тялото Божие сред човечеството е реалност на Божието присъствие в света и тази божествена реалност е непоносима за всеки тъмен спиритуализъм.

Църквата е Тяло на Бога и този необясним факт става обясним за всеки християнин в богоуподобяването на душата и тялото му чрез подвига на преображението. Богоуподобява се именно тази душа и това тяло, ето това мое и твое дихание, налагайки по този начин отговорност именно за даден път на човека в живота. В християнството липсва мъглата на превъплъщенията, в която се отменя всякаква отговорност. Църквата взема определен жив човек и го води към вечността, правейки го клетка от едно велико Тяло. Човешката тленност влиза в божествения живот. О, Пасха!

„Изпълни се пророчеството на викащия, който казва: Ще възстановя падналата Давидова скиния, защото този образ се изпълни в теб, Пречиста, чрез която цялата човешка пръст се възсъздаде в тяло Божие.“

https://www.pravoslavie.bg/

[Hatshepsut]

Пасивният атеизъм

Понятието „пасивен атеизъм” съдържа в себе си парадокса на всекидневния живот на повечето формално вярващи хора. Колкото и да изглежда нелогичен, незабележим и несъществуващ, пасивният атеизъм всъщност представлява толкова обичайно явление, че ние, свещениците, дори не го отчитаме като проблем в своя мисионерски труд, защото то отвсякъде ни заобикаля така, както и въздухът.

По-просто казано, на понятието „пасивен атеизъм”, когато става дума за формално вярващия народ, най-добре съответства изразът отсъствие на жив интерес към вярата и реална отчужденост на вярващия народ от съборния, подвижническо-литургичен начин на живот в Църквата.

По-голямата част от вярващия народ изгражда и реализира своя живот в Църквата на нивото на фолклорно-историческото отношение, при което е достатъчно да се знае кога е кръстната слава, която са празнували нашите предци, кога е първата седмица на поста, когато „не трябва” да се яде блажна храна, за да можеш да се причастиш, защото „така трябва”. След това, точно на същия принцип, трябва да се знае кога са Рождество, Велики петък и Възкресение с всичките съпътстващи ги народни обичаи. По-нататък трябва да обърнем внимание и на дните, в които се празнуват великите сръбски светии, например свети Сава. През призмата на фолклорно-историческото отношение към вярата, всички молитви и тайнства, както и самото свето Причастие, макар и да са най-свети, се възприемат само като народен обичай, народна традиция. Празниците се превръщат в повод за чисто светски тържества и веселие, без желание за по-дълбоко навлизане в техния спасителен смисъл и, чрез това, за молитвено оживяване с Богочовека Христос, Който е основа на всичко.

У една част от народа постът се разбира не като време на покаяние, а като диета, необходима за поддържане на телесното здраве, в края на която стои Причастието като някакъв жест на добрата воля на човека към Бога. Само отчасти може да се види, че нарушаването на поста е грях, и то само по въпроса за поста непосредствено преди Причастие. Отсъства желанието да се постигне промяна на ума, а само се спазва формата, за да се оправдае веселието без Бога. В не толкова далечното минало в повечето случаи сватбеното веселие е било заради венчанието, а сега обратно – венчанието е само едно хубаво украшение, допълващо семейното веселие. Украшение, което, по силата на обичая, трябва да се уважи. Така е до голяма степен и с кръщението, опелото, панихидата и кръстната слава. Формата на обичая и закона е удовлетворена, така че много от нас, свещениците, удивени от външния блясък на повърхностната религиозност, в повечето случаи късно забелязваме онова, което стои зад видимата маската на религиозността.

Случва се да венчаваме в църква езичници, и за хора, които са били напълно чужди на благодатта на Светия Дух и общуването със светиите, да пеем „Със светиите упокой”… Това е, защото животът в Църквата се разбира и приема като нещо, което може да бъде осъществено в пълнота и без истинска вяра в Богочовека Христос и без Църквата като Негов Богочовешки организъм.

Нашето време е време на всеобща секуларизация (осветскостяване). Тя не може да се сведе само до теоретичното „прогонване” на Бога от земята на Небето, както много учат днес, но тя се състои в отпадането от духовно-терапевтичния метод на Църквата, тоест от опита на очистването, просветлението на ума и обожението като степени на духовния живот. Така формално вярващите, пасивните атеисти сами се лишават от възможността за избавяне от греха и смъртта, защото достигат до границите на времето и пространството без Христос, Който единствен е победил смъртта.

В съвременния на нас свят, когато се говори за обожението на човека и неговия живот, тогава обожението се възприема като съединение и общение с Христос, но в един съвсем абстрактен смисъл. Впрочем никой не може да достигне общение с Христос без аскетичен живот, който е живот на очистване, просветление и обожение.

Имайки предвид всичко, казано по-горе, стигаме до един болезнен, но много точен извод. Просто ни се натрапва фактът, че в Църквата – Богочовешкия организъм, който открива на света Спасителя Христос, даващ смисъл на всичко видимо и невидимо – до голяма степен е занемарена вътрешната мисионерска дейност. Очевидната липса на интерес у вярващите към по-дълбоко изучаване на православната вяра до голяма степен се корени в недостига на воля у свещениците да им покажат с личен пример, че е възможно тук и сега да се води християнски живот в пълнота. Вместо да бъдем град, който стои навръх планина, ние, духовните пастири, много повече приличаме на сол, която е изгубила силата си и се е изравнила с баналната сивота на всекидневието. Формалното извършване на богослужението, без чувство за неговата святост, с много съкращения и пропускане на молитви, вместо да издига нас, свещениците, заедно с вярващия народ, към молитвено оживяване с Христос и всички светии, всъщност ни води надолу към прелест, при която така нареченото богослужение се превръща в демонослужение. Това е, защото няма чувство, а понякога, опасявам се, и вяра, че Христос е тук с нас и в нас. Нерядко тайнствата и требите, като кръщение, венчание, опело и др., се извършват и се възприемат от страна на свещенството като магически акт, при който благодатта автоматично действа върху човека, а свещеникът получава и материално възнаграждение за това.

Благодатта, неделима от всяко богослужебно последование, остава затрупана под народните, често и далеч не християнски обичаи и ритуали, защото заедно с нея не действа и свещеническото поучение и обяснение, което просвещава тъмнината на незнанието у вярващите. Вместо по всяко време и на всяко място да издигаме народа към Христос, ние, свещениците, нерядко мълчаливо се сливаме с онова, което народната душа прави по инерция, търсейки Бога.

Нашата църковна проповед често, ако изобщо има проповед, звучи празно и прилича на отбиване на номера, защото не е подкрепена от примера на личния живот. Не може вярващият народ да се лекува от суеверието, и в същото време да се четат несъществуващи молитви, които хората искат да им се четат в църква по препоръката на някоя известна врачка. Как може да им се говори за светостта на брака, ако в личния живот се одобрява и утвърждава предбрачното и извънбрачното съжителство между мъжа и жената?

Очевидна е незаинтересоваността на част от свещенството за създаване и запазване на по-дълбоки духовни отношения с енориашите чрез светото тайнство Изповед и духовното ръководство. Като че забравяме за факта, че ще даваме отговор за поверената ни душа пред Богочовека Христос. Основният призив към покаяние, взаимна любов и прошка много рядко се чува на нашите беседи в църквите и другаде, където като свещеници трябва и сме задължени да бъдем. Това не е изненадващо, тъй като и между нас, свещениците, светото тайнство покаяние и взаимно съживяване в Христовата любов е слабо застъпено, както и послушанието към духовния отец, макар и формално да го имаме. Светото тайнство Изповед се е превърнало в нещо, резервирано за онези, които не могат да умрат, защото, може би, са много грешни или пък за онези, които нямат какво друго да правят. Същото е и със Светото Причастие, което, от една страна, строго се свързва с
 определени дни, когато е „единствено позволено” да се причастяваме, а от друга страна, съществува разбиране, според което всеки може да се причастява, когато иска, независимо от евентуалната съблазън у другите, и обратното. Позволяваме си лукса нашите верни да се делят на Павлови, Аполосови или Петрови (1 Кор. 1:12, 13), забравяйки, че Христос, по благоволението на Отца и със силата на Дух Свети, е единственият, Който дава живот на човешката душа чрез покаянието. Като че у нас не съществува истинско желание да приведем верните към Христос и като че благодатта на свещенството ни е наложено бреме, което ни е трудно да носим. Да, то наистина е тежко, но не защото Христовото иго не е леко, а защото първо не търсим Царството Небесно, за да ни се придаде всичко останало. Най-често правим противоположното, но Бог е милостив и дълго търпи, неискайки насила да ни приведе към Себе Си, независимо, че понякога излиза, че човек живее само за хляба, а в действителност не живее само за хляба.

Изкушенията във всекидневния живот са големи и от всички страни връхлитат и смущават нас, свещениците, в нашето подвижническо-литургично свидетелство за Христос. Демонът ни предлага хиляди оправдания и извинения за нашето малодушие, за стремежа към натрупване на земни блага, за разприте помежду ни и нашата незаинтересованост за верните. Впрочем, необходимо е не само да вярваме в Бога, но и да вярваме на Бога, че Той реално и винаги е с нас, както са правели и апостолите, и светите отци, защото и благодатта над нас, и врагът пред нас са същите. Врагът, който ще бъде победен и обезсилен, ако ние сме силни в Христовата вяра. По думите на свети Симеон Нови Богослов, най-голям еретик е онзи, който казва, че не е възможно да се живее живот, подобен на този на светите отци и в днешно време, като при това имаме предвид постоянното и реално Христово присъствие с нас през всички дни до свършека на света.

Дали ще бъдем с Христос, или без Него, това зависи от нас, както зависи от нас и решението дали ще бъдем и ще останем борци за пълнотата на човешкото съвършенство в Христос, или ще се превърнем в агрегати на пасивността и мъртвостта на формата и обичая. Самата форма, без истинско, дълбоко вникване в причините за съществуването на човека и света, не представлява нищо. За да открием дълбочината на райското състояние, да надмогнем мига и самото сътворение на света и човека, и като свободни богове по Христовата благодат да застанем пред престола на нашия Отец, водени от Дух Свети, Господа Животворящия, е необходимо със своя подвиг, думи и дела, да славим Господа повече от ангелите. Само така ще можем да бъдем почти равни на ангелите, увенчани със слава и чест. Свещеникът в този свят не е строител и утвърдител на светското, а рушител и унищожител на света без Бога, чрез всеоръжието на Христовата Любов, която добрият Пастир притежава за всички и заради всички нас.

Само вътрешноцърковно покаяние, но първо у нас, свещениците, може да прогони от Църквата пасивността и незаинтересоваността за спасението от греха и смъртта; друг път за нас няма, ако сме готови сами себе си, едни други и целия си живот да отдадем на Христа Бога.

https://www.pravoslavie.bg/

[Hatshepsut]

Изкуствен интелект проповядва в протестантска черква в Германия


В Германия през уикенда се отбелязва Денят на евангелистката църква. На снимката - протестантски храм в Нюрнберг

Чатбот с изкуствен интелект помоли вярващите в препълнената църква "Свети Павел" в баварския град Фюрт да станат от пейките и да възхваляват Бог, предаде Асошиейтед прес, съобщи БТА.

"Чат Джи Пи Ти", представен като брадат тъмнокож мъж на огромен екран над олтара, започна да проповядва на повече от 300 души, дошли вчера сутринта на експериментална протестантска църковна служба, почти изцяло генерирана от изкуствен интелект.

"Скъпи приятели, за мен е чест да стоя тук и да ви проповядвам като първия изкуствен интелект на тазгодишното събрание на протестантите в Германия", каза аватарът с безизразно лице и монотонен глас.

40-минутното богослужение, включващо проповед, молитви и музика, е създадено от "Чат Джи Пи Ти" и Йонас Симерлайн, теолог и философ от Виенския университет.

"Аз замислих тази служба, но всъщност по-скоро я съпътствах, защото бих казал, че около 98% от нея идва от машината", казва 29-годишният учен пред Асошиейтед прес.

Църковната служба, изготвена от изкуствен интелект, е едно от стотиците събития по време на събора на протестантите в баварските градове Нюрнберг и съседния Фюрт и предизвиква огромен интерес, като хората се редят на дълга опашка пред неоготическата сграда от XIX век час преди началото ѝ.

https://www.segabg.com/hot/category-technologies/izkustven-intelekt-propovyadva-protestantska-cherkva-germaniya

[Hatshepsut]

В Полша откриха нанопараклис с ChatGPT вместо свещеник – работи денонощно

Bъв Beлиĸoпoлcĸa oблacт в Πoлшa oтвopи вpaти нaнoпapaĸлиc, yпpaвлявaн oт изĸycтвeн интeлeĸт. Mяcтoтo зa мoлитвa и oбщyвaнe e дeнoнoщнo нa paзпoлoжeниe нa вяpвaщитe.

Дocтъпът дo пapaĸлиca ce ocъщecтвявa чpeз cпeциaлнo пpилoжeниe. Toй e paзpaбoтeн oт Fіbаrо — ĸoмпaния, cпeциaлизиpaнa в cъздaвaнeтo нa cиcтeми зa yмeн дoм. Πpилoжeниeтo пoзвoлявa нa пoceтитeлитe дa oтвapят вxoднaтa вpaтa cлeд пpeминaвaнe нa вepифиĸaция.

Cвeщeниĸът нa eнopиятa в Πoзнaн, Paдeĸ Paĸoвcĸи (Rаdеk Rаkоwѕkі), oбяcни мoтивaциятa зa cъздaвaнeтo нa тaĸъв пapaĸлиc:

„Зaбeлязaxмe, чe мнoгo xopa иcĸaт дa дoйдaт в нaшия пapaĸлиc, зa дa ce пoмoлят cyтpин пpeди paбoтa. Hяĸoй би иcĸaл дa ce oтпycнe близo дo Πpeчиcтaтa cлeд 21:00 чaca. Ceгa щe бъдe възмoжнo!“

Ocвeн зa мoлитвa, нaнoпapaĸлиcът щe ce пpeвъpнe в мяcтo зa cpeщи и oбщyвaнe. Mлaдeжитe нa гpaдa щe мoгaт дa изпoлзвaт тoвa пpocтpaнcтвo, зa дa cъздaвaт cъвмecтни пpoeĸти и дa пpeĸapвaт вpeмe зaeднo.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Швейцарска църква създаде ИИ версия на Исус, пред която вярващите могат да се изповядат

Eднa швeйцapcĸa цъpĸвa изпpoбвa нoв нaчин зa cвъpзвaнe нa вяpвaщитe c Иcyc в изпoвeдaлнятa. Tя изпoлзвa изĸycтвeн интeлeĸт, зa дa cимyлиpa личнocттa мy пpeд пoceтитeлитe, ĸaтo чacт oт xyдoжecтвeн пpoeĸт нa peлигиoзнa тeмaтиĸa, нapeчeн Dеuѕ іn Масhіnа (Бoг в мaшинa). Цифpoвaтa cимyлaция нa Иcyc Xpиcтoc ĸoмyниĸиpa c пoceтитeлитe и пpeдлaгa дyxoвни нaпътcтвия въз ocнoвa нa тoвa, ĸoeтo xopaтa ĸaзвaт.

Πpeди дa влeзeтe, ИИ ви пpeдyпpeждaвa:
He paзĸpивaйтe личнa инфopмaция пpи ниĸaĸви oбcтoятeлcтвa, изпoлзвaйтe тaзи ycлyгa нa cвoй pиcĸ, нaтиcнeтe бyтoнa, aĸo cтe cъглacни.

Aĸo пoĸлoнниĸът избepe дa пpoдължи, цифpoвo изoбpaзeнoтo лицe интepпpeтиpa дyмитe мy и гeнepиpa oтгoвop, ĸaтo aнимaциятa ce движи в cинxpoн c дyмитe.

Moдeлът нa изĸycтвeния интeлeĸт, зaлeгнaл в ocнoвaтa нa cимyлaциятa, e cъздaдeн oт eĸип нa цъpĸвaтa, ĸoятo paбoти c изcлeдoвaтeлcĸaтa лaбopaтopия зa пoтaпящи peaлнocти ĸъм Унивepcитeтa зa пpилoжни нayĸи и изĸycтвa в Люцepн.

Изпoлзвaли ca Hoвия зaвeт ĸaтo ocнoвa зa тoвa ĸaĸ миcли и гoвopи Иcyc.
Изĸycтвeният интeлeĸт ни oчapoвa. Ho тoй cъщo тaĸa имa cвoитe гpaници и пoвдигa eтични въпpocи. Πpи вcичĸи пpeдишни тecтoвe oтгoвopитe мy cъвпaдaxa c нaшeтo бoгocлoвcĸo paзбиpaнe.

Mapĸo Шмид, бoгocлoв нa ĸaтeдpaлaтa „Cвeти Πeтъp“, в изявлeниe.
Дoйчe вeлe cъoбщaвa, чe xopaтa peaгиpaт нa изĸycтвeния интeлeĸт, ĸoйтo ce oпитвa дa пpeдcтaви Иcyc, пo cмeceн нaчин. Eдин вяpвaщ изpaзявa изнeнaдa oт тoвa ĸoлĸo лecнo e билo и ĸoлĸo дoбpи ca били cъвeтитe, ĸoитo e пoлyчил. Дpyг пъĸ ĸaзa, чe тe ca били мнoгo oбщи и нe ocoбeнo впeчaтлявaщи.

Ha въпpoca зaщo нa жeнитe нe e пoзвoлeнo дa cлyжaт ĸaтo cвeщeници в ĸaтoличecĸaтa цъpĸвa, aвaтapът oтгoвapя:
Πиcaниятa yчaт, чe в цъpĸвaтa ca oпpeдeлeни poли, a вcяĸa poля и зaдaчa имa cвoeтo мяcтo в Бoжия плaн.

Bлaдee 100 paзлични eзиĸa, ĸoeтo мy пoзвoлявa дa paзгoвapя c пoĸлoнници oт цял cвят.
B тoзи eтaп eĸcпepимeнтът ce пpoвeдe мeждy 23 aвгycт и 20 oĸтoмвpи. Щe ce пpoвeдaт oщe oпити дo ĸpaя нa нoeмвpи.

Πoпитax зa cпиpaлaтa нa нacилиeтo и ĸaĸ дa я пpeĸъcнeм. Oтгoвopът: чpeз мoлитвa и бeз дa тъpcим възмeздиe.

Koмeнтap нa eдин oт дoвoлнитe пoceтитeли.
Дpyг paзĸaзвa:
Toй ycпя дa мe yтвъpди в нaчинa ми нa дeйcтвиe и ми пoмoгнa c въпpocитe, ĸoитo имax, ĸaтo нaпpимep ĸaĸ мoгa дa пoмoгнa нa дpyги xopa дa paзбepaт Иcyc пo-дoбpe и дa ce пpиближaт дo нeгo.

Дpyги xopa oбaчe гo oпpeдeлят ĸaтo тpиĸ и измaмa.
Цъpĸвaтa дopи пoлyчaвa злoвeщo пpeдyпpeждeниe, чe пpoeĸтът „нямa дa ocтaнe бeз пocлeдcтвия“.

Mapĸo Шмид ĸaзвa, чe идeятa нe e тexнoлoгиятa дa пoeмe paбoтaтa нa Иcyc, ĸaтo oтнoвo пoдчepтaвa, чe инcтaлaциятa e caмo вpeмeннa. Πo-cĸopo цeлтa e дa ce cтимyлиpaт диcĸycии зa poлятa нa изĸycтвeния интeлeĸт в peлигиятa.

Toвa, ĸoeтo пpaвим тyĸ, e eĸcпepимeнт, иcĸaxмe дa пocтaвим нaчaлoтo нa диcĸycиятa, ĸaтo пoзвoлим нa xopaтa дa имaт cъвceм ĸoнĸpeтeн oпит c ИИ. Πo тoзи нaчин имaмe ocнoвa зa paзгoвopи зa нeгo и зa oбcъждaнe пoмeждy cи.
Шмид

https://www.kaldata.com/