Морскитѣ чудовища

[Hatshepsut]

Морски чудовища ядат сомалийски пирати

Слизестите същества, подобни на калмари, били много свирепи

Сомалийски пирати изчезват по загадъчен начин по крайбрежията на Африканския рог. Подобни новини от известно време циркулират из медиите по света.

Въпреки многобройните съобщения корсарите продължавали да изчезват.

Според очевидци от водата се появявали чудовища, които се опитвали да погълнат малките лодки с моряци, а когато изплашените пирати се опитвали да стрелят, предизвиквали небивала ярост сред непознатите слизести същества.

Пирати твърдели, че дъното на океана се обитава от змиеподобни гигантски чудовища, подобни на калмари. Дори безстрашни мъже като сомалийските пирати с ужас си спомняли срещите с тях. Веднъж те се опитали да спасят свой приятел, когото съществото обхванало с огромните си пипала, когато той се наклонил над борда. Но корсарите така и не успели да убият свирепото животно.

Подводничарите вероятно знаели какво се случва на дъното на океана, но не разказвали на обществеността. Съществувало дори мнение, че екипажите на подводници нарочно провокират чудовищата да се изкачват на повърхността и да нападат моряците. Това било стратегия, насочена към отстраняване на сомалийските пирати, която се смятала за много по-проста и евтина, отколкото използването на човешка сила и изпращането на кораби.

https://inews.bg/

[Hatshepsut]

Страховито: чудовище от ,,Карибски пирати" съществува!

Легендарното морско чудовище Кракен, което е закусвало с китове и е потапяло цели кораби, е съществувало, твърди Марк Макменамън професор по палеонтология от колежа Маунт Хойлог, щата Масачусетс, пише в. Daily Mail.

През 2011 г. учени открили вкаменелости на обитаващ праисторическите морета гущер, чиито кости били странно аранжирани. Композицията наподобява твърде много на начина, по който и съвременните октоподи си играят с останките на своите жертви.

Тогавашните твърдения на учените били посрещнати скептично, но нови открития на същия научен екип придават по-голяма тежест на тезата, че Кракен не само е съществувал, но и е използвал костите на плячката си за своеобразни произведения на изкуството. Проф. Макменамън намерил доказателствата в национален парк в Невада.

Второто откритие на професора било на странно струпани на едно място кости, които били подредени по необичаен начин: "Когато видях комбинацията, очите ми щяха да изскочат от орбитите", казва професорът днес пред LiveScience.

Според него единственото обяснение е, че ихтиозавърът е бил нападнат и победен от доста по-голям от него морски хищник. А начинът, по който са подредени костите на жертвата, не може да бъде по никакъв начин естествен.

Легендите за Кракен могат да бъдат проследени до XII в. в Норвегия. В тях се описва създание, което е с такива размери, че може да бъде сбъркано с остров.

Според проф. Макменамън Кракен е бил с размери около 30 м., а за неговата мощ говорят страховитите рани, които е успял да нанесе на ихтиозавъра. Той твърди, че Кракен или е счупвал врата на жертвата си или я е завличал в леговището си, където след като се удавяла, я изяждал.

В последни дни Кракен беше увековечен в сагата "Карибски пирати".

Проф. Макменамън се опитва да обясни отсъствие на вкаменелости от чудовища като Кракен с това, че октоподите са мекотели, но неговите критици не приемат това обяснение.

https://inews.bg/

[Hatshepsut]

Кракен

Кракен е митично морско чудовище. То представлява гигантски октопод или сепия. Размерите му са над 15 метра дължина с пипалата. Кракенът обитава морските води на Исландия и Норвегия, но е срещан и в други части на Атлантика.

История

Името на чудовището идва от нордските езици. Други имена, с които са ги наричали са хавгуфа и лунгбарк. Епископът на Берген прави подробно описание на чудовището през 1752 г. в своята книга ,,Естествена история на Норвегия".

Случаи

1782
През 1782 г. британски военен кораб изчезва безследно в областта между Исландия и Северна Великобритания. По-късно става ясно, че корабът е бил нападнат през нощта от ,,нещо", което изненадало екипажа на кораба и не дало време за реакция. Това било разказано от оцелял моряк от кораба, или поне така твърдял човекът.

1790
През лятото на 1790 г. бил потопен британски търговски кораб на път за Новия свят. Било обяд и корабът плавал по тихата повърхност, когато внезапно нещо се ударило в кораба. Веднага след удара на борда се ,,качили" множество ,,змии", както е описано в корабния дневник, спасен от избягалите моряци. Всъщност това били пипалата на кракена. После моряците видели и туловището, което се подавало от едната страна на кораба. Те стреляли с пушки по него, но то като че не чувствало нищо. Така за минути корабът бил на трески, а съществото го нямало.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кракен

[Hatshepsut]

Топ 10 УЖАСЯВАЩИ Морски Митични Същества

[Hatshepsut]

Тайната на скандинавско морско чудовище изненада учените

Гърбатите китове


В саги, записани през XIII в., се казва, че създанието "хафгуфа" примамвало рибата

Проучване установи, че техниката за лов, използвана от морско чудовище в скандинавските митове, може да е вдъхновена от тази на истинските китове, съобщава ,,Дейли мейл".

В саги, записани през XIII в., се казва, че създанието "хафгуфа" примамвало рибата в неподвижната си уста, като излъчвало неустоим парфюм и повръщало част от храната си. Учени от университета "Флиндърс" в Австралия забелязват, че това напомня на специфична техника на хранене на китове, регистрирана за първи път през 2011 г. Огромните морски бозайници отварят челюстите си под прав ъгъл и изчакват рибите да влязат вътре, като ги примамват, изхвърляйки полуизядена плячка. Сега се смята, че древните мореплаватели, които са описвали хафгуфа, просто са изтълкували погрешно този начин на хранене на китовете.

Тъй като въпросният способ на хранене е открит неотдавна, морските биолози първоначално са предположили, че той се е развил едва наскоро при китовете. Въпреки това, когато морският археолог д-р Джон Маккарти решава да се върне назад към разказите за скандинавските морски чудовища, той забелязва удивителни прилики. "Порази ме фактът, че скандинавското описание на хафгуфа е много сходно с поведението, показано във видеоклиповете на китове, хранещи се с техниката ,,капан", но в началото си помислих, че това е просто интересно съвпадение. След като започнах да го разглеждам по-подробно и да го обсъждам с колеги, които са специалисти в областта на средновековната литература, разбрахме, че най-старите версии на тези митове изобщо не описват морски чудовища, а изрично обрисуват вид кит", обяснява д-р Маккарти. "Тогава започнахме да се интересуваме истински. Колкото повече го проучвахме, толкова по-интересни ставаха връзките, а морските биолози, с които разговаряхме, намираха идеята за впечатляваща", споделя ученият.

Ръкописите на исландски митове, които описват хафгуфа, датират от XIII до XVIII век и често споменават кракени и русалки. В един норвежки разказ на крал Хокон Хоконсон се казва, че чудовището "приличало повече на остров, отколкото на риба", а устата му била широка "ни повече, ни по-малко от голям пролив или фиорд". Когато отивало да се храни, то издавало "силно оригване", като бълвало "голямо количество храна" и карало рибите "да се втурнат натам".

Допреди десетина години се смяташе, че китовете улавят плячката си предимно чрез набези напред. При тях те изтласкват туловището си с огромна сила напред с отворена уста и поглъщат голямо количество храна и морска вода. След това бозайниците използват филтърната си система, действаща като гигантско сито, която им позволява да се отърват от излишната вода.

Положението се променя, когато през 2011 г. в Тайландския залив на повърхността на водата е наблюдавано стадо ивичести китове на Брюде, които стоят напълно неподвижно, а челюстите им стърчат над водата и храната сама влиза вътре. Учените описват тази техника като "постъпателно водно хранене", при което гладните китове изчакват нищо неподозиращата плячка да навлезе в устата им, след което я затварят рязко. Техниката е ефективна, тъй като рибите се заблуждават, че пещерното пространство, в което са попаднали, е по-скоро безопасно място, отколкото хитър капан. Впоследствие този способ на хранене е наблюдаван и при гърбатите китове.

Според митовете, освен че повръщали предварително усвоена храна за примамка, чудовищата хафгуфа изпускали мирис, който привличал рибите. Описанието гласи: "Когато е гладно, чудовището отваря устата си и издишва миризма, която примамва малките риби да се събират в устата му. Когато пастта му се напълни с разнообразни малки рибки, то изведнъж я затваря и ги поглъща".

При храненето си зоопланктонът и малките рибки поглъщат фитопланктон, при което отделят диметилсулфид - химично вещество, което има характерна миризма, подобна на тази на зелето. Изследванията показват, че гладните китове всъщност са привлечени от тази миризма, така че има вероятност тя да съпътства постъпателното водно хранене.

Авторите пишат: "Изглежда напълно възможно доказаната сега връзка между хранещите се китове и миризмата на диметилсулфид да е била интерпретирана от ранните мореплаватели като мирис или парфюм, отделян от самите китове".

Съавторката на изследването д-р Ерин Себо заяви: "Въпросът откога китовете използват тази техника на хранене е ключов за разбирането на редица поведенчески и дори еволюционни въпроси. Поведението, описано в средновековните текстове, което на пръв поглед изглеждаше толкова невероятно, е просто поведение на китовете, което ние доскоро не бяхме регистрирали, но средновековните и древните хора са го наблюдавали и описали".

През 60-те години на миналия век гърбатият кит е бил на ръба на изчезването, като в резултат на търговския китолов в дивата природа са оцелели едва няколкостотин екземпляра. Въпреки това, благодарение на усилията за опазване и въвеждането на Закона за застрашените видове, популацията на китовете се възстановява почти напълно до 2015 г. и достига повече от 25 000 екземпляра.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/tajnata-na-skandinavsko-morsko-chudovishte-iznenada-uchenite-6162883