Лунната конспирация

[Hatshepsut]

Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер


Бъз Олдрин и Нийл Армстронг на лунната повърхност

“Проблемът на тоя свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения”

-Бъртранд Ръсел

Светослав Александров

Всички сме невежи в някои области от живота! Даже ако трябва да сме по-конкретни, всички хора сме невежи за повечето неща от живота, тъй като е много трудно да учиш и да се ограмотяваш по повече от един предмет.

Въпросът е да желаеш да се ограмотяваш и да се учиш. Но какво правим в случая, когато човек отказва да промени възгледите си по даден предмет, независимо от доказателствата, които му показват, че той греши?


Вече доста читатели на сайта са запознати с ефекта на Дънинг-Крюгер покрай статията на Ваня Милева, публикувана в “Наука Офнюз”. Накратко казано, ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която необразованите хора стигат до погрешни изводи, но тяхната некомпетентност им пречи на метакогнитивната способност да осъзнават грешките си. Казано с още по-прости думи: невежите и необразовани хора имат склонност да надценяват своето ниво на компетентност и опит, докато експертите и наистина образованите имат склонност да подценяват своето ниво на компетентност и опит. Макар че за това се знае от столетия, още отпреди времената на Шекспир и Бъртранд Ръсел, за пръв път е формулирано като научен труд през 1999 година от психолозите Джъстин Крюгър и Дейвид Дънинг от Корнелския университет.

Ефектът стана особено популярен през последните няколко години, покрай развитието на Интернет, форумите и социалните мрежи и тревожното наблюдение, че голяма част от наличната информация в мрежата е невярна, а същевременно повечето от интернет потребителите са предубедени и търсят само тази информация, която потвърждава възгледите им. Твърде много хора отричат доказани научни факти. Крайни фундаменталисти отричат еволюцията, ГМО, ваксините… а на фона на всичко това се нарежда и конспиративната теория, че човек не е бил на Луната. Най-интересното е, че привържениците на такъв тип теории започват да се обединяват във фейсбук групи, в научни форуми и така добиват самочувствието, че са много и имат смелост да налагат мнението си. Но това, че вярваш в погрешна теория и намираш други хора, които вярват в същата теория, не прави самата погрешна теория по-малко погрешна и повече вярна. То означава единствено, че си намерил последователи, които вярват като теб. Но погрешното си остава погрешно и събирането на последователи не го правят по-малко погрешно.

По отношение на лунната конспирация, аз съм забелязал нещо много характерно – всички вярващи в нея отричат и изобщо не обсъждат някои от най-категоричните доказателства, че човек наистина е бил на Луната. Тези доказателства включват: свидетелства на излитанията на ракетите, астрономи (включително аматьори), които са проследявали орбиталното движение на космическите кораби, обсерватории, които са прослушвали сигнала, излъчени от корабите, свидетели на запалването на транслунните степени, свидетели, които са видели завръщането на космическите кораби “Аполо” от морските екипи за прибиране на капсулите, огромното количество лунни скали, донесени на Земята, подслушването от страна на СССР, съветските  опити да бъде прихванат сигнала и дори да бъде декодирана картината от Луната… Всичко това няма значение за тези, които отричат кацането на Луната. Те просто не обсъждат тези доказателства, които изобличават тяхното невежество.

Ефектът на Дънинг-Крюгер работи по следния начин: невежите обикновено нямат никакъв научен опит, не са вършили през живота си каквато и да е научна работа, нямат научни степени и звания… Въпреки това те никога не биха признали, че тяхното мнение би могло да бъде погрешно и с по-ниска степен на точност от това на експертите. Именно това е самият ефект – да имаш висока самооценка на собствената си преценка, която не ти позволява да признаеш, че грешиш! Много от тези хора имат изграден светоглед. Например те са убедени, че американците са зли, гадни колониалисти и никога не биха били в състояние да признаят, че може пък от Америка да е излязло случайно и нещо добро. Имах един такъв случай с едно момиче, което не вярваше, че човек е бил на Луната. Когато аз я попитах – добре де, ама какво ще кажеш за това, че е имало много свидетели и независими астрономи, които са проследявали всяка една мисия на път към Луната? Е на това тя ми отговори по умопомрачителен начин: “Виж, аз разбирам, че според науката ти приемаш, че човек е бил на Луната, но аз никога няма да повярвам, защото мразя американците”.

Привържениците на конспиративната теория правят следното – те приемат, че конспирацията за фалшифицирането на мисиите е самата истина. След като приемат това, започват да рационализират и се опитват да съпоставят нещата, които не могат да си обяснят – примерно някакви необичайни находки на лунните снимки. Те започват да си обясняват как всяка една снимка е била фалшифицирана, защото не отговаря на техните очаквания и измислят куп небивалици, които изобщо не могат да бъдат доказани – примерно огромни балони, които са привързани към скафандрите, за да могат астронавтите да подскачат и да се движат уж в лунна гравитация, кулокранове, които спускат луноходите на филмовата площадка по начин, по който не оставя следи от гумите. Реквизити, обозначени с буквата “С” (имаше такава скала с уж изписана такава буква), без конспиративните автори изобщо да са наясно, че реквизитите не се описват по такъв начин във филмовото изкуство, нито номерацията се лепи отстрани. Най-често такава изобщо не се използва, а когато се използва, се поставя от долната част на реквизита, изобщо не се отбелязва с  една-единствена буква, тъй като това те ограничава до 26 реквизита, колкото са буквите на английската азбука. Няма значение това за привържениците на конспиративни теории! Те никога не биха допуснали едно много просто обяснение защо снимките изглеждат странно. Благодарение на ефекта на Дънинг-Крюгер те си мислят, че знаят много, че знаят дори повече от експертите, защото са назубрили купища небивалици за балони, кулокранове, филмови ленти, радиация и т.н. и т.н. И никога не биха признали, че снимките изглеждат странно, понеже … са снимани на самата Луна!!!

Ефектът на Дънинг-Крюгер ни разкрива как невежите са твърде невежи, за да разберат, че са невежи. Тези хора обаче си мислят точно обратното – че са просветени, много по-просветени от другите. От една страна е разбираемо. Кой би искал да си признае, че греши и че е невежа? Но привържениците на конспиративни теории стигат дори до по-далеч. Те казват: “Навремето е имало доста велики мислители и учени, които са били отхвърляни, но историята е доказала, че са прави – като Галилео Галилей”. Логиката е направо убийствена, ако се разгледа по-детайлно: привърженик на конспиративната теория се сравнява с Галилей и смята, че не му вярват по същата причина, поради която на Галилей не са вярвали и понеже Галилей е излязъл прав, значи и конспиративните теории са прави. Никой обаче не обръща внимание на следния факт – Галилео Галилей е бил отречен единствено от църквата, но същевременно неговите идеи са били тествани, потвърдени и приемани от много от неговите колеги-учени по онова време! По отношение на лунната конспирация не е така – цялата научна общност е единодушна, че лунните кацания са истина, а неверниците са извън тази общност.

Преди няколко дни се случи нещо много любопитно. Има една псевдонаучна теория, според която ваксините причиняват аутизъм. Тази теория среща широка подкрепа сред недотам образовани хора, които обаче настояват пред политиците да отменят задължителното ваксиниране. Та… група от такива хора под името SafeMinds реши да спонсорира проучване, което да докаже веднъж завинаги връзката между аутизъм и ваксините. Изненадата беше огромна, когато спонсорираното от тях научното проучване излезе и доказа … че няма никаква връзка. Това накара ли хората, стоящи зад SafeMinds да променят мнението си и да признаят, че ваксините не причиняват аутизъм? Категорично не! Ето становището: “SafeMinds, неправителствената организация, която финансираше проучването, не е щастлива от резултатите. SafeMinds вярва, че екипът, които стои зад новото проучване, може да си е подбрал удобните за него данни”.

Ха-ха. Единственото, което доказва всичко това, е резултата от ефекта на Дънинг-Крюгер! Че невежите никога не биха признали, че са невежи!

Преди няколко дни руски екип събра средства за реализирането на руска мисия, която трябва да заснеме останките от мисиите “Аполо” до Луната. Ръководителят на мисията сам не вярва в конспирацията, но смята, че с подобно усилие ще сложи край на конспиративната теория. Как ли пък не. През 2008 година учени от японската мисия “Кагуя” потвърдиха, че мисията е заснела ореола от действието на лунния двигател на “Аполо 15”, както и това, че снимковият материал “Кагуя” съвпада напълно със снимковия материал, направен от астронавтите на “Аполо”

http://global.jaxa.jp/press/2008/05/20080520_kaguya_e.html

Индия също засне регионите от “Аполо” и потвърди, че мисиите са били реални

http://www.thehindu.com/sci-tech/chandrayaan1s-images-debunk-conspiracy-theories-isro-scientist/article13950.ece

Привържениците на конспиративната теория не вярват нито на Индия, нито на Япония. Какво ви кара да си мислите, че ще повярват на някакви си руски специалисти, които най-вероятно са платени?

Уви, привържениците на конспиративните теории са толкова задълбали в невежеството си, че дори и да бъдат натикани в ракета и изстреляни към Луната, за да видят с очите си останките от кацанията на “Аполо”, те пак не биха повярвали! Те биха казали, че останките са оставени по-късно от съвременни мисии, когато технологията е напреднала достатъчно, или че са оставени от роботизирани сонди.

Как бихме могли да се справим с преодоляването на ефекта на Дънинг-Крюгер?

За съжаление трябва да признаем, че за повечето от вярващите в конспиративната теория, каузата е загубена. Един човек, който не иска да се научи, не може да бъде научен! Поне все още не е измислен начин, който да налее знания в главата на някой, който не желае това.

Има обаче една малка група недостатъчно обучени, но същевременно непредубедени хора. Имах такъв случай – студент по физика, който се съмняваше в лунните кацания. Той разгледа всички възможни доказателства, нещо повече – отиде в космическия институт на БАН и там разговаряше с хора, които са участвали в космически проекти по време на надпреварата между САЩ и СССР. Той успя да промени мнението си и да се убеди, че кацанията на Луната са истина.

Именно такива хора имат потенциала да прогледнат и да се поинтересуват от реалната наука, а не от конспиративни измишльотини.

https://cosmos.1.bg/space/2015/10/10/2015-moon-hoax-dunning-crueger-effect/

[Hatshepsut]

На 27 април 1972 американските астронавти покориха най-високата точка на Луната

Височината на този връх е 7830 метра, но пътят към него е много удобен - без каньони, скали или ледници.

Само двама американци успяха да го изкачат - Джон Янг и Чарлз Дюк.

Преди изкачването те, естествено, трябваше да долетят до Луната на "Аполо-16", защото върхът е най-високата точка на Луната.

Спрямо какво е измерена височината на този връх?

Макар, че мнозина да са чували за "Морето на спокойствието", на Луната няма морско равнище, липсват въобще водни площи.

 "Морето на спокойствието" е мястото, където се извършва първото кацане на Луната на 20 юли 1969 Аполо-11 . Лунните морета представляват обширни базалтови равнини, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Затова ранните астрономи ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

Лунният модул "Орион" на "Аполо-16" за първи път извърши кацане не в лунно море, а в планински район, на платото Кейли (Cayley Plains). Този регион е 2250 м над зоната за кацане "Аполо-11" в Морето на спокойствието.

Според световните рекорди на Гинес височините на Луната се оценяват спрямо повърхността на сфера с радиус, равен на екваториялния радиус на Луната, който е 1738 километра.

https://nauka.offnews.bg/kosmos/na-27-april-1972-amerikanskite-astronavti-pokoriha-naj-visokata-tochka-106996.html

[Hatshepsut]

На 20 юли 1969 човек за първи път стъпи на Луната

На 20 юли 1969 г. за първи път човек стъпи на лунната повърхност. Този човек бе Нийл Армстронг, командир на кораба "Аполо 11".

Около 530 милиона души гледат по телевизията американския астронавт и чуват гласа му, който описва събитието "... една малка стъпка за човека - огромен скок за човечеството".

Космическият кораб Аполо 11 излита от Кейп Кенеди на 16 юли 1969 г. с екипаж командир Нийл Армстронг и пилоти Майкъл Колинс и Едуин Олдрин, а спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната на 20 юли.

Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на Луната.

Тази снимка е направена от американския астронавт Нийл Армстронг, а на снимката е Едуин Олдрин, който издига американския флаг на Луната. Третият член на екипажа на "Аполо 11" Майкъл Колинс по това време е в командния отсек на кораба над обратната страна на Луната и с него не се поддържала връзка

КОЙ ЩЕ СТЪПИ ПЪРВИ

Прочутата стъпка е на Олдрин

След като стана ясно, че първото кацане на Луната ще направи "Аполо 11", започнали предположение и разисквания за това кой ще стъпи първи на Луната. Предварително бил определен Едуин Олдрин като логиката била, че по време на полетите на програма "Джемини" излизал в космоса винаги пилотът, а не командирът.

В ранните проекти на първото кацане на Луната не било взето предвид, че в тясната лунна кабина пилотът със скафандъра и раницата със животоподдържащата система ще трябва буквално да прегази командира, тъй като основният люк се отваря в ляво, а мястото на командира е също вляво, а на пилота - надясно.

Когато се опитали да репетират тази маневра, резултатът бил повреда в макета на кабината на лунния модул. По-късно ръководителят на мисията Доналд Слейтън си спомня, че по негово мнение, дори и въз основа на обичайните правила на протокола, командирът трябва да е първи.

Слейтън дал инструктаж да се промени схемата и ръководството го подкрепило. Всички спекулации, че Армстронг е използвал служебното си положение, категорично се отричат от Слейтън.

https://nauka.offnews.bg/kosmos/na-20-iuli-1969-chovek-za-parvi-pat-stapi-na-lunata-15620.html

[Hatshepsut]

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15


“Ореолът”, оставен от двигателите на лунния модул на “Аполо 15”

Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия “Слим” на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция “Аполо 15”.

“Аполо 15” кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от “Аполо 11”, “Аполо 12” и “Аполо 14” (“Аполо 13” не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел “човек на Луната преди СССР”, “Аполо 15” бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са “издухали” част от праха на повърхността, оставяйки блед “ореол”. Вижте този “ореол” така, както е сниман от самите астронавти на “Аполо 15” Скот и Ървин:

Преди кацането на “Аполо 15” (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията

През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония “Кагуя”, а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и най-вече индийската “Чандраян-2” (вижте как индийската мисия засне останките на “Аполо” на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира “ореола”:

Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата “Аполо”, когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции.

Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато “Кагуя” прелиташе над мястото на кацане на “Аполо 15”, да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти:

Снимка, фотографирана от японската мисия “Кагуя” (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на “Аполо 15” (вдясно)

И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от “Аполо 15” е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини.

Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА “Аполо” са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

[Hatshepsut]

Американският частен космически модул "Одисей" кацна на Луната


Хората в контролния център се радват на прилуняването на "Одисей" - снимка: "Интюитив машинс" чрез АП

Американският частен космически модул "Одисей" кацна на Луната, съобщи тексаската компания "Интюитив машинс", чието дело е модулът, предаде Франс прес.

САЩ осъществиха първото кацане на Луната от половин век насетне, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че този път кацането на Луната е осъществено с частен космически апарат.

Шесткракият спускаем модул кацна на Луната около 23:23 ч. по Гринуич, съобщиха коментатори на "Интюитив машинс" и на американската космическа агенция НАСА в съвместно предаване на живо онлайн.

Както се планираше, космическият апарат кацна в кратер, наименуван Малаперт А, който се намира близо до южния полюс на Луната.

Кацането бе потвърдено със сигнали, получени от контролния център, намиращ се на Земята.

Ройтерс отбелязва, че в дизайна на "Одисей" не е предвидено да предава видео на живо от момента на кацането на Луната.

Модулът "Одисей" бе изстрелян месец след като друг американски космически апарат - "Перигрин", не успя да кацне на Луната.

Неуспехът на мисията на американската космическа компания "Астроботик" беше третият, при който частна компания не успя да прилуни свой апарат. Преди това спускаемият апарат "Берешит" на израелска компания се разби при спускане през 2019 г., а японският модул "Хакуто - Ар Ем 1" бе унищожен при опит за кацане през април миналата година.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/623564-amerikanskiyat-chasten-kosmicheski-modul-odisey-katsna-na-lunata

[Hatshepsut]

На 27 април 1972 американските астронавти покориха най-високата точка на Луната

Височината на този връх е 7830 метра, но пътят към него е много удобен - без каньони, скали или ледници.

Само двама американци успяха да го изкачат - Джон Янг и Чарлз Дюк.

Преди изкачването те, естествено, трябваше да долетят до Луната на "Аполо-16", защото върхът е най-високата точка на Луната.

Спрямо какво е измерена височината на този връх?

Макар, че мнозина да са чували за "Морето на спокойствието", на Луната няма морско равнище, липсват въобще водни площи.

 "Морето на спокойствието" е мястото, където се извършва първото кацане на Луната на 20 юли 1969 Аполо-11 . Лунните морета представляват обширни базалтови равнини, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Затова ранните астрономи ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

Лунният модул "Орион" на "Аполо-16" за първи път извърши кацане не в лунно море, а в планински район, на платото Кейли (Cayley Plains). Този регион е 2250 м над зоната за кацане "Аполо-11" в Морето на спокойствието.

Според световните рекорди на Гинес височините на Луната се оценяват спрямо повърхността на сфера с радиус, равен на екваториялния радиус на Луната, който е 1738 километра.

https://nauka.offnews.bg/news/a-106996.html

[Hatshepsut]

Ето защо СССР не успяха да обиколят Луната с екипаж


Кадър от подготовката на „Зонд-5“ за полет

Светослав Александров. В седмиците след успешния полет на „Артемис 2“ около Луната е добре да припомним космическата история на СССР, за да си отговорим на въпроса защо съветските специалисти никога не успяха да направят окололунна обиколка с екипаж. Историята е изключително вълнуваща – както ще стане ясно от тази статия, съветската програма Л1 („Зонд“) е била на косъм от това да изпревари „Аполо 8“.

Хронологията на събитията е следната: след като на 12 април 1961 година СССР изстрелва първия космонавт Юрий Гагарин и след като пет дни по-късно Щатите са допълнително унизени заради неуспешната им операция в Залива на прасетата, която бива отблъсната от Фидел Кастро, а правителството на Куба не е свалено, тогавашният американски президент Джон Кенеди има нужда от нова национална цел. Ето защо на 25 май 1961 г. той поставя пред Конгреса задачата до края на десетилетието да бъде изпратен човек на Луната и върнат успешно на Земята.

Междувременно в СССР главният конструктор (чиято идентичност все още се крие в тайна от западния свят) Сергей Корольов умува как трябва да се постъпи в отговор на американското предизвикателство. Ранните съветски успехи, първият спътник, кучето Лайка, ранните безпилотни мисии „Луна“, Гагарин, всички те са плод на благополучната разработка на ракетата „Р7“ („Семьорка“). Корольов обаче е наясно, че съветската космическа програма притежава сериозен недостатък – докато американската е централизирана и може да се посвети на изпълнението на една цел, то в СССР различните космически проекти са в ръцете на конструкторски бюра, много от които са под шапката на различни министерства.

Корольов не е и единственият конструктор на ракети и кораби по това време. От другата страна е Владимир Челомей, който разработва военни ракети, но няма особено голям опит с работа в космически условия. Това, което Челомей не разполага като техническа експертиза, обаче компенсира със своите връзки. Живелите по комунистическо време са наясно, че това дали една работа ще бъде свършена или не, както и кой ще я свърши, зависи не толкова от това кой какви умения има, а дали е с връзки. В случая синът на тогавашния диктатор Никита Хрушчов, Сергей, работи за Челомей и това е важен властови лост. Скоро Челомеевото бюро ОКБ-52 получава най-голямото финансиране и се готви да поеме нишата на Корольов. Ето как е важно да обърнем внимание на факта, че в комунистическия СССР се създава реална конкуренция между отделните бюра. Всички те строят ракети и космически кораби, а какви задачи ще бъдат делегирани на отделните бюра се взимат по-късно от съветските власти, след като чуят предложенията на Съветската академия на науките под ръководството на Мстислав Келдиш. За съжаление това пречи на поемането на целеустремен ангажимент, какъвто е полетът до Луната.

Челомей също така се сдобива с още едно важно предимство пред конкурентите си: Валентин Глушко, основният конструктор на съветски ракетни двигатели, се скарва с Корольов, поради което решава да сближи неговата лаборатория с Челомеевото бюро ОКБ-52. Корольов и Глушко отдавна не се понасят – именно заради донос на Глушко през 30-те години Корольов е изпратен да лежи в лагер на ГУЛАГ. Но споровете между двамата съвсем не са само идеологически, а също така и технически. Корольов иска да разработи двигатели, работещи с криогенни горива (напр. течен водород и кислород). Глушко е привърженик на двигатели, работещи с отровната, но надеждна хипероглична горивна смес от хидразин и азотен окис – тя е удобна в космическата практика, тъй като двата компонента се самозапалват при контакт и така няма нужда от специален запалител за ракетата. Челомей приема работата на Глушко и започва работа по т.нар Универсални ракети (УР), от които най-известна става „УР-500“, още позната под названието „Протон“. Именно „Протон“ и досега се използва за тежкотоварните изстрелвания на Русия.

Междувременно Корольов работи по свои собствени ракети, наречени „Н“ (от „Носител“). Тъй като той се е скарал с Глушко, конструкторът се обръща към Николай Кузнецов, който обаче няма опит с разработката на ракетни двигатели, а е правил само самолетни. Съответно, Кузнецов е принуден да работи от нулата, без предишен опит и резултатът е конвенционален и сравнително маломощен двигател. Ето защо ракетата „Н1“ бива оборудвана с 30 двигателя на първата степен – толкова са необходими, за да може да осъществява пилотирани полети до Луната.

През 1962 г. Хрушчов връчва на Челомей основната работна поръчка за създаването на кораб, годен да обиколи Луната – „ЛК1“. Тогава още не се говори за кацане на Луната. Но Корольов също работи по свой собствен космически кораб, който трябва да е по-мощен от кораба „Восток“, с който Гагарин е летял в орбита. Новият космически кораб е „Союз“. Първоначално все още не е решено какво да се прави със „Союз“ – обсъждат се планове за полети до орбитални станции, до Луната, даже се обмисля пилотирана обиколка на Марс. Въпреки неяснотата какви мисии ще изпълнява, още от самото начало е взето решение, че корабът трябва да е в състояние да се скачва в орбита. По това време обаче съветското лидерство подкрепя плановете на Челомей.

След полетите на „Восток 5“ и „Восток 6“ през 1963 година, съветската космическа програма като че ли се забавя и дълго време нищо съществено не се случва. Основната работа кипи на Земята, докато няколко роботизирани мисии се опитват да кацнат на Луната – все още безуспешно. През 1964 г. Корольов лобира несполучливо пред съветските власти да получи одобрението за изпращането на кораб „Союз“ посредством малка версия на ракетата „Н1“ на пътешествие около Луната. На 3 август бюрото на Челомей е това, което получава официално одобрение за строежа на кораба „ЛК1“, с който двама астронавти трябва да обиколят естествения ни спътник. Що се касае до Корольов, той модифицира стария си кораб „Восток“, превръщайки го във „Восход“, за да може да удовлетвори апетита на Хрушчов за видим прогрес. Катапултируемото кресло на „Восток“ е премахнато, за да може корабът да стане триместен, което означава, че космонавтите нямат шанс за спасение, ако ракетата се повреди. Независимо от риска на 12 октомври 1964 г. е изстреляна мисията „Восход 1″с трима души, което е рекорд за времето си.

В същия този ден Никита Хрушчов е отстранен от власт от Политбюро. На власт идва Леонид Брежнев – а той няма намерение да подпира Челомей.

До края на 1964 г. три бюра изпращат към новото ръководство планове за пилотирано кацане на Луната. Челомеевото предлага да се използва окололунният кораб „ЛК1“, който може да бъде оборудван с мощна долна степен, позволяваща кацането на двама съветски космонавти. Затова ще е нужна по-мощна версия на ракета „Протон“ – „УР-700“. Украинското бюро ОКБ-5 предлага проекта под кодово име „Р-56“, предвиждащ разработката на клъстери от моливоподобни ускорители, които трябва да изграждат първите и вторите степени на тежкотоварната ракета. Накрая Корольовото ОКБ-1 предлага да се ползва ракетата „Н1“, като се разчита на същата схема, по която работят американците – корабът „Союз“ ще достигне лунна орбита, след което от него ще се отдели малък едноместен спускаем апарат, който ще кацне на Луната. Много от инженерите обаче не са убедени, че планът ще бъде изпълнен – още повече, че на ракетата „Н1“ ще бъдат монтирани десетки двигатели. Тук Корольов взима важно решение – за да ускори работата, той се отказва от това да се построи специален стенд за изпитанията на „Н1“. Това решение ще се окаже фатално.

Леонов по време на историческата космическа разходка на 18 март 1965 г.

На 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов от мисията „Восход 2“ се превръща в първия човек в историята, разходил се в открития космос. Експедицията замалко не завършва фатално заради проблем със скафандъра, но все пак това е поредният триумф на СССР в космическата надпревара. Горе-долу по същото време съветските власти взимат окончателно решение затова как да се стигне до Луната. За лунното кацане е селектиран проектът на Корольов, като горивната система на кораба „Л3“ ще бъде построена от украинското бюро. Челомеевият план за създаването на мощна ракета „УР-700“ не получава финансиране.

След като Хрушчов е отстранен от власт по-рано и сега СССР се оглавява от Брежнев, става по-лесно за Корольов да лобира срещу Челомей, тъй като той губи политическите си връзки. През 1965 г. работата по Челомеевия окололунен кораб „ЛК-1“ е прекратена, независимо че са построени десет капсули. Но ракетата „Протон“ е спасена. Корольов настоява окололунната мисия (най-важната преди кацането) да бъде осъществена с неговия кораб „Союз“ вместо „ЛК-1“, но се съгласява за изпращането му към Луната да се ползва ракетата на Челомей „Протон“, тъй като модифицирането на ракета „Н1“ за обиколка на Луната (т.е. ракета „Н1“ без голяма първа степен) ще отнеме време и няма да бъде спазен срокът от 1967 година.

На 14 януари 1966 г. се случва немислимото – Корольов, който отдавна страда от здравословни проблеми, умира на операционната маса. Така СССР губи най-големия си ум. Наследникът му Василий Мишин е способен инженер, но за съжаление слаб лидер и неумел политик. През същата тази година СССР бележи последните си значими постижения в лунната надпревара. Две седмици след смъртта на Корольов, безпилотната мисия „Луна-9“ най-сетне успява да постигне първото меко кацане на лунната повърхност. Два месеца по-късно „Луна-10“ се превръща в първия изкуствен спътник на Луната. Но триумфът е горчив – „Луна-10“ е несъвършен апарат, без камери (който успява единствено да излъчи „Интернационалът“ за радост на партийните лидери). Когато американската мисия „Лунар Орбитър“ пристига в орбита около Луната и изпраща снимки, се вижда ясно – САЩ са напреднали и вече изпреварват СССР.

Снимка от лунната повърхност, изпратена от „Луна 9“

Напредъкът на САЩ е обусловен от огромните средства, които се наливат в лунната програма. Ракетата „Сатурн-5“ започва наземните си изпитания през май 1966 година. Американските спускаеми апарати „Сървеър“ и орбиталните „Лунар Орбитър“ може да са втори на Луната, но вършат много повече научна работа. В рамките на 15-месечен период са осъществени 10 американски лунни кацания. А съветската програма започва да търпи неуспехи. В периода ноември 1966 г. – началото на 1967 г., корабът „Союз“ лети трикратно в безпилотен режим, но и трите му мисии са неуспешни. Въпреки това Леонид Брежнев настоява през април, по случай 50-годишнината от Болшевишката революция, да бъдат проведени пилотираните мисии „Союз-1“ и „Союз-2“. Полетът на „Союз-1“ обаче завършва трагично, със смъртта на космонавта Владимир Комаров, докато този на „Союз-2“ е отменен.

Това води до драстични забавяния в разработката на „Союз“. Разбира се, в началото на 1967 г. и американците преживяват трагичен инцидент с „Аполо 1“ в рамките на на наземен тест, което води до съответните отлагания в програмата „Аполо“. Ето защо се появява нов шанс СССР да изпреварят Щатите – този път в пилотираната обиколка на Луната.

Най-сетне окололунната програма „Л1“ (още известна като „Зонд“) започва да достига етап, в който е готова за летателни изпитания. Това е хибридът между проектите на Челомей и Корольов, за който споменах по-горе в статията. За ракета-носител се ползва Челомеевата „Протон“. Космическият кораб „Л1“ (или „Зонд“) представлява орязан вариант на „Союз“ – орбиталният му отсек е премахнат с цел да се пести тегло, като в тази конфигурация двама космонавти биха могли да се отправят към Луната и да я обиколят, но без да влизат в орбита около нея, по траектория, сходна с тази на наскоро приключилата американска мисия „Артемис 2“.

След няколко неуспешни изстрелвания, през март 1968 г. най-после е изстреляна успешно безпилотната изпитателна мисия на кораба „Зонд-4“. Макар и полетът да протича по план, за съжаление накрая завръщането на Земята завършва с аварийно кацане. Следващият опит за мисия през април завършва с крах почти незабавно след изстрелването, тъй като корабът не достига орбита. Три месеца по-късно, на 15 юли 1968 г., експлозия на стартовата площадка довежда до смъртта на трима души от наземния персонал.

Но американците напредват. През август НАСА публикува актуализирания си график, според който първата пилотирана обиколка около Луната (мисията „Аполо 8“) трябва да е факт през декември. Сега СССР са изправени пред краен срок – дотогава те трябва да проведат две успешни безпилотни мисии на „Зонд“ – „Зонд-5“ и „Зонд-6“, а след това „Зонд-7“ в пилотиран вариант трябва да бъде осъществена през декември 1968 г., малко преди „Аполо 8“.

През септември СССР най-после изстрелва „Зонд-5“! Мисията се оказва напълно успешна – тя обикаля Луната, завръща се на Земята, приводнявайки се в Индийския океан, а живите организми на борда (сред които присъстват костенурки) оцеляват. Полетът стряска западния свят, тъй като британската обсерватория Джодрел Бенк прихваща радиосигнал с човешка реч! Нима СССР са успели да пратят хора до Луната? Но по-късно се изяснява, че става дума за предварително подготвен запис с цел изпробване на комуникационната система на корабите „Зонд“.

На 11 октомври САЩ изстрелва успешно „Аполо 7“ с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам в околоземна орбита. Мисията минава по план и американците са в готовност за полет до Луната през декември – „Аполо 8“.

Това е шансът на СССР да отбележи успех. Мисията „Зонд-6“ е изстреляна през ноември в безпилотен режим. В началото всичко изглежда да протича нормално – тя обикаля Луната и започва своето завръщане към Земята, но отново в самия край на полета настъпва катастрофа. Първо капсулата се разхерметизира, а по-късно и нейният парашут се отделя преждевременно, поради което тя се разбива. Всички животни на борда на кораба загиват. СССР не споделят публично за провала – те обявяват мисията за напълно успешна.

Ето защо НАСА със свито сърце продължава да полета на „Аполо 8“. Всичко виси на косъм. Заради особеностите на орбиталната механика, СССР имат възможността да пратят своята пилотирана мисия две седмици по-рано. Но дали това ще е достатъчно? Въпреки проблемите със „Зонд-6“, космонавтите искат да летят до Луната. Те изпращат писмо към Политбюро с молба да бъдат допуснати до мисия, даже се отправят към Байконур да тренират в случай че постъпи заповед за незабавно изстрелване.

Такава заповед никога не е издадена. Василий Мишин (наследникът на Корольов) отказва да пусне космонавтите да летят. Той е очаквано колеблив – мисията „Зонд-6“ е доказала наличието на два проблема – с херметизацията на капсулата и с парашутната ѝ система. Все още е твърде рисковано да се изстреля човек към Луната.

Така Алексей Леонов и Олег Макаров, двамата космонавти, които са определени да изпълнят мисията, никога не влизат в историята като първите хора, обиколили Луната. Тази чест се пада на американските астронавти Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андерс от мисията „Аполо 8“, изпълнена през декември 1968 година.

След като американците печелят тази част от космическата надпревара, през януари 1969 г. съветските конструктори и длъжностни лица се събират, за да решат дали си струва да правят пилотирана обиколка на Луната, след като ще са втори. Макар че някои смятат, че подобна мисия би била смислена, накрая се взима решение пилотираната окололунна обиколка с ракетата „Протон“ и кораба „Зонд“ да бъде изоставена. Всички ресурси биват вложени в ракетата „Н1“, тъй като единствено кацането на Луната има значение.

Впоследствие СССР губят и втората част на лунната надпревара, тъй като мисията на НАСА „Аполо 11“ постига първото пилотирано лунно кацане, но това е история за друга статия. В настоящата статия ви разказах единствено защо СССР не успяват да обиколят Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/07/why-ussr-couldnt-go-around-the-moon/