Германия - Третия Райхъ (1933-1945)

[Hatshepsut]

Триумф на волята

https://www.dailymotion.com/video/x6uajey
Triumph of the Will (1935) - (Documentary, History, War, Foreign)

[Hatshepsut]

80cm Kanone in Eisenbahnlafette "Gustav Geraet"
80cm K (E)


История

Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.


Конструкция

Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.


Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм

снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км



Картинки:






Източници:

http://forum.boinaslava.net/

https://www.blogger.com/feeds/12244461/posts/full?start-index=820&max-results=13

[Hatshepsut]

Ужасният "Тирпиц"-кораб-легенда без изстрелян снаряд





В строеж от 2 ноември 1936г
Спуснат на вода на 1 април 1939 г.
В експлоатация от 25 февруари 1941г
Потопен на 12 ноември 1944г
Силова установка   12 парни котли Wagner
3 турбини Brown Boveri & Cie
Мощност   163 026 к. с. (121 МВт)
Винтове   три трилопатни винта с диаметър 4,7 м
Скорост   30,8 възела (57 км/ч)
Далечина на плаване 8 870 морски мили (16 400 км) със скорост 19 възела (35 км/ч)
Екипаж   2 608 човека: 108 офицери и 2 500 моряци (1943)
Въоръжение
Артилерийско въоръжение:   8 × 380 мм/L48.5 SK-C/34 (4 × 2)
12 × 150 мм/L55 SK-C/28
16 × 105 мм/L65 SK-C/37 / SK-C/33
Зенитна артилерия   16 × 37 мм/L83 SK-C/30
12 × 20 мм/L65 MG C/30 (единични)
72 × 20 мм/L65 MG C/38 (четворни)
Торпедно-минно въоръжение:   2 × четири 533-мм торпедни апарати, с торпеда G7a T1


Tirpitz_camouflaged

Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците(Конвой PQ-17)
Фюрера е много засегнат от загубата на Бисмарк и решава Тирпиц по никакъв начин да не бъде сполетян от съдбата на близнака си. Така че нарежда да се дислоцира в сигурни води, каквито са далечните и недостъпни норвежки фиорди, които по онова време са в ръцете на германците. От този момент започва тъжното странствуване на Тирпиц по различните пристани на скандинавските брегове,Подходящият случай изниква, когато важен съюзнически конвой, от близо четирийсет кораба, се насочва към съветското пристанище Архангелск. Този маршрут е от жизнена необходимост както за Червената армия, така и за изхранването на руското население.

Когато конвоят минава близо до норвежкия бряг, Тирпиц получава заповед да вдигне котва. Те, които редовно разузнават позициите на линейния кораб, разбират ужасени, че той не е закотвен в никое от пристанищата и предполагат, че немците са решили да хвърлят срещу конвоя най-добрия си кораб. Въпреки защитата на съюзническата ескадра повече от сигурно е, че появата на Тирпиц би нанесла големи поражения на формированието.
За да избегне възможната гибел на ескадрата, нарежда на корабите да се разпръснат оставяйки конвоя беззащитен. След като анализират положението, англичаните стигат до заключението, че загубата на няколко търговски кораба е за предпочитане, отколкото да бъдат изложени на опасност ценните им бойни кораби. Те изобщо не си дават сметка, че това решение е излишно, тъй като по това време Тирпиц се намира закотвен в друго сигурно пристанище, като изпълнява заповедта на Хитлер да не се излага на никаква опасност.

Тази необяснима грешка на съюзническото морско командване оставя без никаква защита транспортните кораби които са унищожени от немските подводници и самолети. Потопяването на беззащитни кораби в паническо бягство е детска игра за обиграните летци и подводничари. Двайсет и пет съюзнически кораба потъват на дъното и само два успяват да достигнат съветското пристанище.
От своя страна, Тирпиц е благоразумно отдалечен от мястото на сражението. Въпреки че не участва директно в битката близкото му присъствие е от решително значение за голямата победа на германците.




Въпреки това англичаните се страхуват пред възможността Тирпиц да излезе в открито море. Ако това морско чудовище влезе в играта, твърде е възможно корабите, тръгнали да го преследват, да нямат същия късмет, като тези, потопили Бистарк. Ако Тирпиц излезе в Атлантика, търговските конвои с оръжия, храни и стратегически суровини, пристигащи във Великобритания от Съединените щати, неминуемо ще попаднат под огъня на мощните му оръдия. Присъствието му там ще наруши несигурното равновесие на битката в Атлантика, която за Чърчил е най-важната от всички сражения с германците. Доказателство за тези опасения е решението на Чърчил да определи потопяването му за първостепенна задача на империята. За да премахне заплахата от немския линеен кораб, той не се скъпи нито на хора, нито на ресурси.

През юли 1942 г. Тирпиц печели първата си и единствена победа. Както бе обявено по-рано, любопитното в случая е, че той не изстрелва нито един снаряд срещу противника.

 

Тирпиц с кила нагоре

Потопяването на Тирпиц

Но да се върнем към непрекъснатите опити за потопяването на Тирпиц. Провалът на предишните опити довежда до решението, че масирана бомбардировка от въздуха е единственият начин за унищожаването му. Така че съюзниците създават формирование от двайсет и осем Лапкастъра, снабдени с мощни шестонни бомби, като се има предвид, че бомбите в предишното нападение тежат едва по двеста килограма.

Самолетите не са същите - става дума за стратегически четиримоторни самолети, използвани при бомбардировките над германските градове. При масирана бомбардировка на акваторията, в която се намира корабът, някоя от бомбите улучва целта. Вероятностите са изчислени правилно и една от тях се взривява на кораба и прави огромна дупка в корпуса.

Въпреки точното попадение броненосецът не потъва и след оттеглянето на съюзническите бомбардировачи. Дори предчувствайки гибелта си, Тирпиц не се предава. Извличат го до по-сигурен пристан и започва труден и щателен ремонт.

Отчаяни, англичаните не престават с въздушните си нападения. Последният удар е нанесен чак през ноември, когато нова ескадрила от 38 бомбардировача Ланкастър е изпратена над мястото, където е пуснал котва корабът, за да свърши веднъж завинаги с него.

Този път за нарочения кораб няма милост. Само минути след началото на нападението една от бомбите се взривява в него. За десет минути Тирпиц потъва в ледените води, отнасяйки със себе си живота на 902 моряци, които споделят участта на легендарния линкор.

Най-накрая Чърчил си отдъхва и изпраща послание на американския президент Франклин Д. Рузвелт, в което се казва: ,,За голямо облекчение вече нямаме този проблем".

Това е смъртният акт на необикновения кораб Тирпиц, кой то печели битки, без да е дал нито един оръдеен изстрел.

[Hatshepsut]

Хладното оръжие на Третия райх


Оръжия на честта на Третия райх до 1945 г., тук камата на Херман Пистер SS-Номер: 29892. Уикипедия

Всяка историческа епоха, колкото и да е значителна, трагична и жестока, оставя следите си не само в глобални постижения и икономически, военни и геополитически последици. Историята остава и в бита, в сферата на културата и в областта на изкуството, включително приложното. Тази нейна страна е най-добре отразена в различните колекции от исторически артефакти. Хладното оръжие на Третия райх е един от най-популярните и ценни елементи в сбирките на  съвременните исторически колекционери.

На пръв поглед, в армията на високо развита индустриална държава през ХХ-ти век било напълно излишно и дори абсурдно да има на въоръжение хладно оръжие. Но в модерните армии то имало и има преди всичко атрибутивен характер: дан на традициите, нагледен начин за разграничаване по род войски и по звания, като символични награди и т. н.

Обаче, ножовете на Третия райх (както, впрочем, и на всички останали армии от Втората световна война) все още са обект на дискусии – тъй като са имали и реално бойно приложение в условията на ръкопашен бой. А не бива да забравяме, че и в специалните части на съвременните армии хладното оръжие (по-специално, ножовете, както и прочутите японски ,,шурикени" – звездообразните бойни пластини за хвърляне), се използва без никакво колебание. Достатъчно е да си спомним прословутия нож на Рамбо, който е само реплика на реално бойно оръжие. Ако пък включим тук и днешните бойни арбалети, използвани от командосите във въоръжените сили на различни държави, става ясно, че хладното оръжие дори днес далеч не е изхвърлено от реална бойна употреба.

Нацисткото ръководство обръщало голямо внимание на традиционните символи – преди всичко на военните. Първо, хладното оръжие било символ на немската армия. След поражението през Първата световна война на Германия била разрешено да има само 100-хилядна войска – просто за поддържане на вътрешния ред в държавата. Ето защо, когато Хитлер идва на власт, възстановяването на армейските традиции и символика било важен елемент в неговата военна политика.

На второ място, хладното оръжие е подходящ отличителен знак за всяка милитаризирана структура: то дава представа за званието и ранга на офицера или боеца, определя неговата принадлежност към съответното военно ведомство и т. н.

В хитлерова Германия били създадени многобройни видове кортици (парадни ками-кинжали) и/или бойни ножове за почти всяка партийна и военна част. За да бъдат одобрени за използване, те трябвало да бъдат сертифицирани със знак за качество ,,RZM" от Държавната контролна служба.

Освен това, свои клейма слагали и отделни нацистки групировки. Отделен вид били ножовете и кортиците за различните родове войски – сухопътните, ,,Луфтвафе" (авиацията) и ,,Кригсмарине" (Военно-морския флот), както и за SA (щурмоваците на нацистката партия) и елитните гвардейски части SS. Такива ножове на Третия райх имали не само външни "дизайнерски" особености, но и специални знаци с информационна стойност. Чрез тях можело да се разбере от коя регионална организация или военна единица е собственикът на оръжието. Например, върху кинжалите на SS бил отбелязван кодът на съответната бойна част.

Освен това, всяко ведомство притежавало официален девиз, който се нанасял върху острието. Ножовете на SA имали надпис ,,Всичко за Германия", на SS – ,,Моята чест се нарича вярност", на ,,Хитлерюгенд" – старият германски имперски девиз "Кръв и чест".

За съжаление, днешните колекционери са изправени пред доста трудности, защото сега са твърде разпространени фалшификати, копиращи хладното оръжие на Третия райх. Ето защо, трябва да се внимава за редица признаци, по които е възможно да се разграничат фалшивите нацистки кортици и ножове от истинските. Такива знаци са: очевидно ново оръжие, без драскотини, признаци на корозия и следи от зацапване; липса на специални обозначения, номера и надписи върху детайлите.

Трябва да се внимава и за клеймото върху оръжието; днес вече има доста каталози с клеймата на фирмите-производители на студено оръжие в Третия райх, които улесняват особено начинаещите колекционери, любители на историята.

https://iskamdaznam.com/hladnoto-ora-zhie-na-tretiya-rajh/

[Hatshepsut]

Енциклопедия на Третия райх

"Енциклопедия на Третия райх" обхваща всички важни хора (нацистите и членовете на Съпротивата), военни операции, концепции и организации от епохата, и включва информация за тези, които се считат за влиятелни в нацистката идеология или за тези,които влияят на Хитлер лично, като като Карл Лууге.
Книгата включва подробна хронология на Третия райх, като се започне с раждането на Адолф Хитлер и завършва с екзекуциите в Нюрнберг 1946.


http://www.amazon.com/Encyclopedia-Third-Reich-Louis-Snyder/dp/1569249172
...


Карл Лууге
(24 октомври 1844 г - 10 март 1910г)
Австрийски политик, кмет на Виена и лидер и съосновател на Австрийската християнска Социалдемократическа партия . Той е свързан с превръщането на град Виена в модерен град. Популистката и антисемитска политика на християнската Социалдемократическа партия понякога се разглежда като модел за нацизма на Хитлер.
Почитател на  на Едуар Дрюмон-основател на антисемитската  "Лигата на Франция" през 1889г.

http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Lueger

[генерал Жеков]

[генерал Жеков]

Честване на 50-годишнината на Фюрера

[Hatshepsut]

Фелдмаршал Ервин Ромел (1891-1944)

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Адолф Хитлер "Моята борба":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=15

..също и неговите ,,Речи и прокламации":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8151

[Hatshepsut]

Градът на нацистките митинги – Нюрнберг

Може би няма град, който да бъде свързван с движението на националсоциализма толкова, колкото Нюрнберг. Всички сме чували за Нюрнбергските процеси, които осъждат нацистките лидери след падението на германците през Втората световна война. Преди това там се приемат и антисемитиските расови закони, които са предшествениците на Холокоста.

Основната причина за локацията на предните две събития е избирането на Нюрнберг за дом на ежегодните митинги на Националсоциалистическата германска работническа партия, които биват организирани на специално съоръжение, създадено за тази цел. През тази седмица имах шанса да посетя тази локация и да се върна за няколко часа в едни от най-тъмните времена от съвременната човешка история.

Защо Нюрнберг?

През Средновековието Нюрнберг е известен като неофициалната столица на Свещената римска империя, определяна като Първия райх. Основна причина за това е организирането на Райхстага (събрание на парламента) в замъка в града, където биват вземани най-важните политически решения за страната. Богатата немска история на мястото е една от мотивациите на Хитлер да избере точно Нюрнберг за новото си начинание.

Конгресен център на партията 1937

Империалното миналото на града е перфектна основа за гигантскатата пропаганда за ,,великата немска нация". Освен това градът е разположен в географския център на Третия райх и има нужното пространство за изграждането на мегапроекта в представите на фюрера и архитекта Алберт Шпеер. ,,Най-немският от всички немски градове", както бива наричан тогава Нюрнберг, се превръща ведна от основните фигури в нацистката история, ставайки локация на най-голямата партийна централа.

БАВАРСКИЯТ ГРАД МОЖЕ БИ ЗАВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕ ЗАПОМНЕН С ВЕЛИЧИЕТО И КРАХА НА ТРЕТИЯ РАЙХ.

Конгресен център на Националсоциалистическата германска работническа партия
Основната задача на Алберт Шпеер при изграждането на конгресния център е да направи посланията на партията достижими до хората чрез сетивата. Точно тук в Нюрнберг той успява да реализира най-смелите си идеи. На 11 квадратни километра се простира най-големият за времето си мегапроект, който бива описван от фюрера с думите: ,,Никога преди в немската история по-големи и по-величествени сгради не са били планирани, започнати и изпълнени, отколкото в нашето време."

Митинг на партията през нощта 1937

Хитлер многократно показва любовта си към архитектурата и осъзнава важната ѝ роля при внушаването на политическите си идеи у германския народ. Точно в този проект тя става едно от най-силните оръжия на политическата пропагада. Сградите на конгресния център са замислени така, че да впечатляват, но едновременно с това да заплашват индивида с абсолютното си величие. Гигантските мащаби на съоръжението целят да внушат у обществото величието на партията и незначителността на човека на фона на зловещата структура. Това е и визията на националсоциализма – да създаде единна общност без съществуването на индивидуалност.

Митинг на партията 1934

Огромните помещения за организиране на най-значимите събития на нацистката партия са проектирани, така че във всяко време всички зрители да бъдат насочени и концентрирани върху абсолютния авторитет – фигурата на фюрера.

АРХИТЕКТУРАТА ТУК ПЕРФЕКТО ОТГОВАРЯ НА ПРЕДСТАВИТЕ  ЗА ВЕЛИЧИЕ И КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА МУ.

Впечатляващите светлинни ефекти през нощта допълват мощта на съоръжението и съумяват да създадат святата атмосфера в ,,храма на партията". В разцвета на националсоциалистическото движение от 1933 до 1938 г. локацията става дом на най-силните и успешни оръжия на нацистката пропаганда. Митингите биват организирани всяка година на деня на есенното равноденствие и събират хиляди хора от всички късчета на Третия райх.

Текущо състояние на незавършената конгресна зала

https://stroiinfo.com/gradat-na-natskiskite-mitingi-nurnberg/

[Hatshepsut]

Планът на Алберт Шпеер за Берлин

Разглеждайки управлението на Адолф Хитлер – немски политик и лидер на нацистката партия, определено можем да достигнем до извода, че той е бил изключителен почитател на грандоманията във всяко нейно значение. Любител на идеята, че Германия може да се превърне в най-великата страна в света, той преследва тази идея и я приема за своя мисия. Интерпретирайки това от архитектурна гледна точка, попадаме на стотици архиви – проекти на реализирани и нереализирани сгради и съоръжения, които показват именно този негов стремеж към показно величие.

Адолф Хитлер изнася реч по време на редовно заседание на Райхстага – институция, изпълняваща ролята на парламент на Немската империя

Най-големият проект, а също и най-любимият за ръководителя на Третия райх е планът за реновация на Берлин – Welthauptstadt Germania (Световна столица Германия).  За изготвянето на проекта на идеята си, Хитлер се обръща към Алберт Шпеер – министър на въоръжението и военното производство, но архитект по образование. Той е един от най-добрите и изкусни проектанти за ерата си, а в същото време и един от най-приближените хора до държавния глава.

Арх. Алберт Шпеер – главен архитект на Немската империя и министър на въоръжението и военното производство заедно с държавния глава Адолф Хитлер по време на работна среща

Планът е изключителен с мащабите си и комплексността си – включва елементи на градското планиране, обществени и жилищни сгради и ландшафтни решения. Някои от проектите, включени в него, са реализирани, но по-голямата част от тях остават неизпълнени поради неблагоприятен за нацистите развой на Войната. Основната му идея се разбира и от името, а именно –

БЕРЛИН ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ В ГРАД, ДОСТОЕН ДА БЪДЕ "НОВАТА СВЕТОВНА СТОЛИЦА".

Какви проекти се предвиждат?

В книгата си Mein Kampf Хитлер пише, че съвременните градове, за разлика от древността, вече нямат забележителности и добро градско планиране, но също и че държавата трябва отново да направи сградите си по-публични. Поради голямата си страст към древните империи, Хитлер и Шпeeр се вглеждат именно в архитектурните традиции на Рим и Древна Гърция, за да създадат своя мегапроект.

Градоустройствени оси

Едно от решенията, които се предвиждат, е реализирането на две основни градоустройствени оси – изток- запад и север-юг. Предвиждат се два основни булеварда, които да очертаят тези оси. Идеята е те да преминат през целия град – от край до край, като това да обособи четири отделни градски сектора и да реши транспортните проблеми на града. Булевардът по оста изток-запад е с проектна дължина от 50 км., а този по оста север-юг се предвижда да бъде над 120 км..Освен това се предвижда изграждането и на няколко ринга, обслужващи Берлин.

Градоустройственият план на Берлин, изготвен от арх. Алберт Шпеер през 1938г. На него се виждат главните градоустройствени оси: север-юг и изток-запад, както и кръговите пътни артерии, които трябва да улеснят транспортното обслужване на града

Голямата зала

Това е най-важната сграда, която е предвидена в мегапроекта за реконструкция на Берлин. Ситуирана е в северния край на булеварда, разположен по градската ос север-юг.

Поглед към северната фасада на Голямата зала

Дизайнът и технологията й на строителство са до голяма степен заимствани от Римския пантеон.

С ВНУШИТЕЛНАТА СИ ВИСОЧИНА ОТ 320 М., ГОЛЯМАТА ЗАЛА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАЙ-ГОЛЯМАТА КУПОЛНА ПОСТРОЙКА В СВЕТА.

Капацитетът й се равнява на над 180 000 посетителя, като основната идея зад функцията й е тя да се превърне в своеобразно "светилище" на нацистката власт. Хитлер мечтае именно там да изнася своите речи пред гражданите на новия град – Световната столица Германия.

Скица на Голямата зала (заедно с прилежащото й парадно площадно пространство), изработена от самия Хитлер и послужила за основна референция при изготвянето на проекта за сградата

Изследване на учени, представено по скандинавския исторически канал Viasat History разкрива, че ако сградата бе реализирана, то тя щеше да има собствена атмосфера. Според специалисти при изпълването на пълния й посетителски капацитет, изпаренията от издишания въздух на посетителите биха създали облак, който е сравним с дъждовните облаци, съществуващи свободно в атмосферата на земята. Това, от своя страна, би създало конденз и подобно на дъжд явление вътре в залата.

Съпоставка между размерите на Голямата зала и Берлинският дворец (северни фасади)

Големият площад

На юг от залата е предвиден огромен площад, който е трябвало да събере всички представителни сгради на административната власт. Подобно на Римския форум, той е планиран така, че да бъде достъпен за обществото и да се превърне в културно средище, като в същото време да приюти най-съществените държавни институции. Преобразуването на площада включва: дворецът Фюрер, великогерманския Райхстаг, сградата на Райхстага, обслужващата сграда на Върховното командване на Вермахта и новата офис сграда на канцеларията на Райха.

Детайлна планова схема на централната градска част от проекта на Алберт Шпеер Световна столица Германия (оригинален чертеж от 1940 г.): (1) Дворецът на Фюрера, (2) Голямата зала, (3) Големият немски райхстаг, (4) сградата на Райхстага, (5) OKW – Главно командване на Вермахта ( най-висшата част от командната структура на Въоръжените сили на Германия по време на Втората световна война), (6) Канцелария на Новия Райх, (7) Großer Platz – Големият площад

Друг интересен композиционен елемент в сърцето на Световна столица Германия е отразителният басейн  с размери 1200 х 400 м. Позициониран северно от Голямата зала, неговата основна художествена функция в композицията на градското ядро е именно отразяването на купола на залата.

Макет на проекта на Алберт Шпеер за реновация на Берлин

Според мнозина експерти, идеята за басейна е взаимствана от открития през 1923г. Отразителен басейн до Мемориала на Линкълн във Вашингтон. Общата водна повърхност на берлинския басейн обаче възлиза на 15 пъти водната повърхност на този в столицата на САЩ.

Конструктивните проблеми, които застрашават  проекта

Паралелно с процеса на проектиране протича и мащабно изследване на почвените слоеве и подпочвените води на Берлин. Оказва се, че почвата там е недостатъчно стабилна, за да поеме механичните натоварвания на сгради от подобен мащаб. Поради това се предлагат няколко решения, които би трябвало да преодолеят проблема. Едно от тях включва поставянето на дълбоки фундаментни стоманени и стоманобетонни пилоти, които да подсилят почвата под нивото на фундаментните плочи на тези сгради. Подобна техника на строителство е добре позната и до днес и широко прилагана в строителството на небостъргачи. Друго популярно решение е изграждането на изпитателно стоманобетонно тяло.

Изпитателното стоманобетонно тяло днес може да бъде посетено от туристи

Наречено Тежкотоварното тяло (Schwerbelastungskörper), съоръжението има за цел да изпита носимоспособността на песъчливата и на места блатна почва на Берлин. Обемно-пространственото му решение представлява цилиндър с височина 18 м и тегло, възлизащо на 12 650 тона.  Масивната стоманобетонна конструкция симулира товарите, който високото налягане от тежестта на сградите би създало върху земните пластове.

Основата на съоръжението умишлено има по-малък диаметър. Това позволява достигане на по-голямо налягане в почвените пластове под фундаментната плоча

Изследванията на сградата сочат, че

ЗА ПЕРИОД ОТ 2 ГОДИНИ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ПОТЪНАЛО С БЛИЗО 20 СМ.

Това доказва неблагоприятния характер на почвата на Берлин за подобен тип конструкции.

Съдбата на мегапроекта днес

Някои отделни по-малки сгради, съоръжения, булеварди и паркове, предвидени в плана на Хитлер и Шпеер, са реализирани или техният строеж е бил започнат. Въпреки това идеята за Световната столица Германия умира заедно с нейния създател Адолф Хитлер след края на Втората световна война и загубата на Германия в нея.

Част от гранитните блокове, формиращи контура на булеварда по оста изток-запад, са видими и до днес в немската столица

ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА УЧЕНИ И АРХИТЕКТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ КЪМ ИЗКУСНАТА ПРОЕКТАНТСКА РАБОТА НА ШПЕЕР ОСТАВА И ДО ДНЕС.

Повечето от оригиналните чертежи, както и голяма част от макетите на сградите се съхраняват в Берлин. Те са разпръснати в няколко от големите музеи в немската столица, както и в Държавния архив на Германия, и могат да бъдат видени от посетителите им.

Макет на проекта на Алберт Шпеер за реновация на Берлин, наречен Световна столица Германия

Всеки период от историческото развитие на човечеството оставя своите отпечатъци върху цивилизацията. Културни, етнически или материални, тези следи могат да предопределят хода на развитие на цели градове и региони, на цели нации. Независимо от естеството на политическите възгледи на Хитлер и историческия контекст на периода, планът за Световна столица Германия остава едно от най-значимите и мащабни постижения на архитектурното изкуство и до днес.

https://stroiinfo.com/planat-na-albert-shpeer-za-berlin/

[Hatshepsut]

НАЦИСТКИТЕ БОЙНИ ЗАМЪЦИ

По време на Втората световна война в Берлин, Хамбург и Виена са построени осем комплекса с бойни кули, чиято функция е била противовъздушната отбрана на нацистката армия. Тези комплекси представляват интерес с огромните си размери и съкрушителното внушение, което създават у наблюдателите. На пръв поглед, бетонните замъци изглеждат чужди за средата. Притеглят цялото внимание върху себе си и всичко наоколо остава подвластно на тяхното съществуване. В този аспект можем да ги приемем и като една метафора на режима, на който са служили. Днес някои от тях са запазени и интегрирани в живота на местните общности.

Построяването на бетонните отбранителни замъци е наредено от Хитлер след атаката на Британските военновъздушни сили над Берлин през 1940 г. Той проявява огромен интерес към тяхното конструиране и част от скиците прави сам. Проектът става приоритетен за Третия Райх и построяването на кулите се случва в рамките на шест месеца. Конструкцията им се състои от бетонни стени, дебели 3.5 м, и стоманен купол за допълнителна защита. Създадени са така, че да могат да устоят на бомбените атаки на военновъздушните сили в този период и впоследствие изпълняват тази функция безотказно.

Трите основни вида бойни кули

В Берлин кулите са разположени, така че да образуват триъгълник, който да покрива изцяло центъра на града и този обхват да може да бъде защитен при навлизането на вражески войски. През годините са построени три различни вариации, като всяка следваща е осигурявала по-добра защита. Била е проектирана и четвърта генерация такива кули, до построяването на които никога не се достига. Те е трябвало да бъдат поне три пъти по-големи от вече съществуващите структури.

ДРУГОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ВОЕННИТЕ КУЛИ Е БИЛО ПРИ НУЖДА ДА СЛУЖАТ КАТО БУНКЕРИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО.

В тях са били разположени болнична част и са осигурявали провизии за над 10 000 цивилни. В крайна сметка, замъците изпълняват тази си функция при падането на Берлин. Тогава кулите стават дом на над 30 000 души и се превръщат в последните места, които падат под властта на Червената армия. Интересното е, че Руската армия не успява по никакъв начин да разруши структурата на тези крепости и да нахлуе зад техните стени. Причината за падението им става свършването на всички хранителни запаси, което предизвиква хората да ги напуснат. Точно затова те често са сравнявани с донжоните на средновековните замъци, които са били последната защитна позиция, където могат да се оттеглят войската или владетелското семейство.

След Втората Световна война се обсъжда разрушаването на бойните съоръжения, но поради огромните им размери и стабилната им конструкция процесът е много трудоемък и изисква големи финансови загуби. Днес по-голяма част от кулите са запазени и в тях са интегрирани съвременни функции, които са съвместими с даденостите на тези сгради. В една от кулите в Хамбург се помещава нощен клуб, към който има музикално училище и музикален магазин. Дебелите стени осигуряват добра шумоизолация, а тъмнината във вътрешността на структурата е позитив за функционирането на нощния клуб.

,,Домът на морето" във Виена

Всички три кули във Виена днес продължават да съществуват с ново предназначение. Една от тях се използва от Австрийската армия, като тази функция е най-близка до оригиналната им. Другата се използва като външна стена за катерене, която осигурява незабравима гледка към града. В третата се помещава ,,Домът на морето" – аквариум, в който посетителите могат да наблюдават стотици морски видове. Кулата придобива тази роля още през 1954 г. – само няколко години след края на опустошителната война.  Днес тя предизвиква голям обществен и туристически интерес.

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ТЕЗИ СТРУКТУРИ СА ИНТЕГРИРАНИ В СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ, ЗАСЛУЖАВА ВЪЗХИЩЕНИЕ.

https://stroiinfo.com/

[Panzergrenadier]

Темата за Третия райх е необятна, но итересното е, че до края на Третата империя 1945 г. се прилага Ваймарската конституция на Втория райх, без да има нужда от отмяна. Възоснова на чл. 48 от Ваймарската конституция обаче (след пожара на Райхстага) се отменят няколко конституционни защити на гражданските права.

[Panzerfaust]

...но интересното е, че до края на Третата империя 1945 г. се прилага Ваймарската конституция на Втория райх, без да има нужда от отмяна.

Това наистина е много любопитно, не съм се задълбочавал, но все си мислех, че Хитлер суспендира конституцията и управлява подобно на деветнадесетомайците в България.

[Sturmmann]

Множество преведени статии и книги може да намерите тук http://nseuropa.org

[Panzerfaust]

Според вас защо Хитлер не предприема нищо към Немска Швейцария?