Истанбулската конвенция

[Hatshepsut]

Истанбулската конвенция - символът на културната война на Европа

България е една от шестте държави в ЕС, които не ратифицираха документа

Преди години Истанбулската конвенция беше безспорно едно - 25 страници документ, който осъждаше и целеше намаляване на насилието над жени. Близо десетилетие по-късно конвенцията неочаквано се превърна в битка между културите на Източна и Западна Европа, пише в коментар европейското издание Politico.

Една по една страните от Източна Европа обърнаха гръб на Истанбулската конвенция, посочвайки, че тя ще разруши тяхното виждане на "семейните ценности". Турция реши да се оттегли от документа, въпреки че беше домакин на срещата, в която беше подписан.

Полша сигнализира, че ще прегледа отново споразумението, а други европейски държави, сред които Унгария, Чехия и България така и не ратифицираха Истанбулската конвенция.

Споровете се пораждат около нещо, което авторите на Конвенцията не са сложили на фокус преди 10 години - дефиниция на пола (gender). За повечето консервативни лидери в Европа с този документ се "нормализира" хомосексуалността. Но за останалите това е политически мотивирана интерпретация, която се позовава на дезинформация, коментира още Politico.

Това разделение поставя под съмнение възможността за защита на базираното на пола насилие и задълбочава разликата между консервативните и прогресивните сили в Европа, смята още европейското издание. Много защитници на правата на жените предупреждават, че при това положение животът на жените е поставен под риск .

За авторите на Истанбулската конвенция в Съвета на Европа, организация, която обединява 47 европейски държави, документът не прокламира нищо повече, освен защитата на жените. Опитът да се дефинира "пол" е направен във връзка с базираното на пола насилие, посочват още от Съвета на Европа. Думата се споменава 25 пъти в целия текст и описва "социално изградените роли, поведение, дейности и атрибути, които обществото приема за подходящи за мъжете и жените".

Много консервативни мозъчни тръстове и религиозни екстремисти обаче не виждат връзката със защитата на правата на жените, коментират още авторите на Конвенцията. Нещо повече - документът е обект на широка дезинформационна кампания и се използва за популистка пропаганда.

За тяхе даденото определение помага, за да бъде дефинирано полово мотивирано насилие, както и да се помогне за създаването на "горещи линии" и убежища в помощ на жертвите. Това е особено важно днес, когато в условията на пандемия и блокиране на дейности случаите на насилие зачестяват.

Истанбулската конвенция беше представена на 1 август 2014 година и първоначално подписана от 45 държави от Съвета на Европа. Турция беше първата, която ратифицира документа, но от 1 юли 2021 година ще се откаже от него.

Досега 34 държави, сред които и 21 членове на ЕС, да ратифицирали Истанбулската конвенция.

ЕС не може да ратифицира Истанбулската конвенция като общност, защото "липсват" шест подписа, един от които и на България. Полша ратифицира документа през 2015 година, но сега под управлението на консервативната партия "Право и справедливост" отново го преглежда. През миналия месец долната камара на полския парламент започна да обсъжда закон, наречен "Да на семейството, не на джендъра".

Унгария се отказа въобще да ратифицира документа, след като управляващите го описаха като прокламиращ "деструктивни полови идеологии" и "незаконна имиграция".

В България Конституционният съд отсъди, че текстовете противоречат на основния закон в страната, а в Словакия депутатите не подкрепиха предложението за ратифициране на документа.

В Турция отиват още по-далеч - с президентски указ страната се оттегли от Конвенцията. "Истанбулската конвенция отначало беше създадена , за да защити правата на жените, но беше "превзета" от хора, които се опитват да нормализират хомосексуалността, което е недопустимо спрямо турските социални и семейни ценности", написаха от офиса на Реджеп Тайип Ердоган след издаването на указа.

Именно този отказ беше в основата и на посещението на Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в Анкара, заедно с проблемите с миграцията и Митническия съюз на общността. В Брюксел се тревожат, че излизането на Турция от Конвенцията ще повлече крак и на други държави и ще постави под съмнение опитите на ЕС да одобри документа "ан блок".

https://www.investor.bg/a/91-analizi/325835-istanbulskata-konventsiya-simvolat-na-kulturnata-voyna-na-evropa

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2018г.

КС реши, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България, реши Конституционният съд.

Решението е прието с 8 гласа. Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение, съобщава съда.

Делото беше образувано, след като на 8 февруари ГЕРБ поиска становището на КС за съответствие на т. нар. Истанбулска конвенция с българската Конституция. Искането беше подписано от 75 народни представители.

Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде най-обективната правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон.

По-рано през годината Министерският съвет изтегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция, за да даде път на спокойно обществено обсъждане. Именно този развой постави Конституционния съд в деликатната ситуация да прецени дали това оттегляне може да е основание да не се образува дело, или не.

Същевременно последните социологически проучвания показват, че болшинството от българите не подкрепят документа. Според последното проучване, представено преди ден от „Галъп“, 58% не одобряват България да я приеме, а 19% подкрепят ратификацията й.

От ГЕРБ заявиха, че са длъжни да се съобразят с решението на Конституционния съд за това, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България, допълва БТА.

Обединените патриоти приветстваха решението на Конституционния съд. Според тях в случая КС е защитил националния интерес. Винаги сме изтъквали като мотив, че това е противоконституционно, днес думите ни се потвърдиха с решението на Конституционния съд и с интерес ще прочетем мотивите, коментира заместник-председателят на ПГ на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов в парламента.

Колегата му Станислав Станилов коментира, че това решение е в съответствие не само с българските обществени нагласи, но и с европейските. КС показа, че е мъдър, посочи той. Нямаме никакво съмнение след решението на КС, че някой ще посмее отново да повдига този въпрос, освен ако не се поддадат на някакъв европейски натиск, добави Станилов.

Истанбулската конвенция размива границите между двата пола и това би затруднило борбата срещу домашното насилие. Ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент, пише в мотивите към решението.

Зад това решение са се подписали председателят на КС Борис Велчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска. Против са Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

В мотивите към решението се посочва, че „въпреки безспорните си положителни страни, конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на конвенцията и нейното наименование”.

Използването на понятията sex и gender като биологичен и социален пол в Истанбулската конвенция не води до постигането на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си, посочват от КС.

Съдиите пишат още, че "традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност".

"В Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", пише в мотивите.

"Липсата на единно разбиране за понятието "gender"/"genre" се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса за или против джендър-идеологията, която тече повече от две десетилетия в десетки държави.

Осем конституционни съдии подкрепят решението, четирима са подписали с особено мнение.

С особено мнение са Румен Ненков и Георги Ангелов, които пишат: „Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания”, смятат двамата.

Те критикуват решението на колегите си като посочват негови конкретни слабости като чисто лингвистичното тълкуване на думите sex и gender, „с тясното и схоластичното разбиране за разделението на хората по пол като базирано единствено и само върху външно изразените първични и вторични полови белези” и цялостния фокус върху теми като еднополовите бракове, които въобще не са засегнати от документа.

Бившият омбудсман Константин Пенчев също посочва,, че конвенцията не създава ново понятие за пол, различно от биологичния.

Филип Димитров, който е бивш министър-председател, определя като „съвършено несъстоятелна” тезата, че полът по Конституция е само биологично определен. Той отбелязва, че „остава загадка” как документът заличава разликата между мъжете и жените.

„Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо”, пише Димитров.

Досега страните в ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията, са България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.

https://www.investor.bg/a/332-ikonomika-i-politika/265458-ks-reshi-che-istanbulskata-konventsiya-protivorechi-na-konstitutsiyata

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2018г.

Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори

Имат ли основания страховете, че този документ узаконява т. нар. трети пол в България?

Министерският съвет прие проект за решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

В същото време политици, медии и отделни гласовити граждани в социалните мрежи поведоха кампания срещу присъединяването към Конвенцията. Предупреждават за страшни неща - „България узаконява третия пол“, задължаваме се да признаваме „хомосексуални бракове“, децата ще бъдат длъжни да учат за „травестизъм“ и т.н.

В следващите редове ще отговорим на всички въпроси и ще отделим пропагандата от фактите.

Каква е тази конвенция?

Документът е известен като Истанбулската конвенция, защото е договорен през 2011 г. в Истанбул. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписа Конвенцията на 24 април 2016 г.

Истанбулската конвенция има за цел, на първо място, „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н.

Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или да създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.

Има ли трети пол?

Не. Думата „трети“ се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни“.

В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация,

„основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец или друг статут“.

Това не означава, че страните по Конвенцията се задължават да узаконят някакъв „трети пол“, а че не могат да дискриминират по този признак.

А друг нов пол?

Конвенцията съдържа в самото си начало дефиниции на основните понятия – като „насилие над жени“, „домашно насилие“, „жертва“ и „пол“:

„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.“

Нищо не се въвежда и нищо не е задължително. Изразът „които определено общество смята за подходящи“ означава, че в една държава има едни норми, в друга държава има друга норми. И българското общество има свободата само да избере кои норми приема за подходящи. Това не става обаче с ратифицирането на Истанбулската конвенция.

[[nid:63261]]

Ще ходят ли транссексуални в тоалетни за „новия си пол“?

Темата за тоалетните, за добро или лошо, изобщо не е засегната в Конвенцията.

Ще станат ли гей браковете задължителни?

Не. Конвенцията не предвижда такова нещо. Думата „брак“ се използва само в контекста на „насилствени“ и „принудителни“ бракове. Документът предвижда защита на жертвите на насилствени и принудителни бракове.

Ще учат ли децата за „хомосексуализъм и травестизъм“?

Не, децата няма да учат точно за тези неща. Поне Конвенцията не ги задължава. Изборът отново е на България:

„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“

Важни са думите „където е подходящо“ и „съобразен с развиващите се възможности на учащите“.

Всеки транссексуален ли ще получава статут на бежанец?

Не. Става дума за насилието над жени:

„Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.“

Можете сами да си отговорите на всички въпроси, ако прочетете документа – той е достъпен на сайта на Съвета на Европа на български език:

https://rm.coe.int/168046246f

https://clubz.bg/62460-shto_e_to_istanbulska_konventsiya_vaprosi_i_otgovori


Факт е обаче, че след като конвенцията беше отхвърлена от КС, най-силен рев нададоха швестерите и траверсите, а не жените, потърпевши от домашното насилие. Аз лично забелязах това във фейсбук, значи работата с тази конвенция наистина не е била много чиста 

[Hatshepsut]

Добър коментар по темата отпреди 5 години, 16 януари 2018г.
Коментарът е на фейсбук-страницата "Микротрибуна":

Относно прочутата Истанбулска конвенция е редно да си зададем няколко въпроса:

1. Защо по всички телевизии защитниците ѝ са разни трансджендъри? Нали основната ѝ цел е защита на жените от насилие? Какво общо имат Пол Найденов и Младежка ЛГБТ организация "Действие" с жените?

2. Убийствено по-голям процент от домашното насилие над жени се извършва в циганските гета при това в тяхната култура е заложено, че едва ли не това е нормално. Вместо НПО-тата и като цяло държавата да се занимава с разбиването на този остарял техен културен модел, виждаме едни момиченца-феминистки, които "борят белия патриархат" с плакати.

3.В психопрофила на домашния насилник по никакъв начин не влиза да се трогне от подписването на каквато и да е конвенция, ако ще и Женевска да е. В тази връзка фундаментално конвенцията е безсмислена и от нея остават видни само точките, дето се препоръчва да се преподава на децата за "алтернативни роли на пола". В страна, където 50 % от населението е функционално неграмотно, да занимаваме 7-годишни деца, че има травестити е образователно безумие!

княз Мишкин

[Hatshepsut]

ЕС даде ход на ратификацията на Истанбулската конвенция


Протест срещу насилието над жени в София през 2018 г.

Шведското председателство на ЕС отвори от името на Съвета на ЕС процедурата за ратификацията на Истанбулската конвенция на ниво ЕС.

Съветът поиска във вторник одобрението на Европейския парламент за сключване от страна на ЕС на конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). След като то бъде дадено Съветът, където заседават националните правителства на 27-те, трябва да вземе решение за официалното присъединяване на ЕС към Конвенцията преди споразумението да бъде сключено и ще влезе в сила.

Искането до парламента отваря процедура, която беше блокирана от 2017 г., когато ЕС подписа Истанбулската конвенция.

Решението за даване на ход на ратификацията е било взето с квалифицирано мнозинство от Съвета Обши въпроси, като България е гласувала "против" и същевременно е подчертала, че остава силно ангажирана с борбата с домашното насилие, съобщи БНР от Брюксел.

Не се очаква евродепутатите да забавят ратификацията, тъй като на 16 февруари Европейският парламент прие поредна резолюция, с която призовава Съвета да задейства процедурата за ратификация. Тя беше гласувана с 469 гласа "за", 104 "против" и 55 "въздържал се".

"Всяка трета жена в ЕС е била жертва на физическо или сексуално насилие. Докато тази отвратителна ситуация продължава, ние няма да можем да превърнем равенството между половете в реалност. Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция е силен знак за нашия ангажимент да сложим край на това насилие и ще играе важна роля в предотвратяването и наказателното преследване на тези деяния", заяви шведският министър за равенството на половете Паулина Брандберг от името на Съвета.

Ратификацията ще позволи създаването на съгласувана рамка на ниво ЕС за борба с насилието срещу жени и ще укрепи съществуващата правна рамка в областта на наказателно-процесуалното право, се казва в съобщението на Съвета на ЕС.

Тъй като Истанбулската конвенция обхваща въпроси, които са както от компетентност на ЕС, така и от компетентност на държавите-членки, решението за ратификацията на ниво ЕС ще засегне само въпросите, които попадат в изключителната компетентност на ЕС - членовете от Конвенцията за сътрудничество по наказателно-правни въпроси и членовете относно убежището и забраната за връщане.

ЕС подписа Истанбулската конвенция през юни 2017 г., но заради несъгласието с текстовете й от някои държави членки, досега евроинституциите не бяха пристъпили към окончателната ратификация на документа на Съвета на Европа.

До момента Конвенцията, която е в сила от 1 април 2014 г. е подписана от всички държави-членки на ЕС, включително от България. Тя е ратифицирана от 21 от 27-те членове на ЕС - Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия , Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция. България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията. През юли 2020 г. полското правителство обяви намерението си да се оттегли от Конвенцията, но досега не го е направило.

Ратификацията на Истанбулската конвенция за втора поредна година е вписана в приоритетите на Европейската комисия, но заради блокирането й в Съвета, Комисията предложи през 2022 г. ново законодателство за справяне с насилието срещу жени на ниво ЕС.

Европейският парламент за първи път поиска от Европейската комисия да стартира процедурата за присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция с резолюция през 2014 г., като оттогава последователно подкрепя идеята, се казва в документ на институцията.

Истанбулската конвенция е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието срещу жени чрез определяне на всеобхватни правни и политически мерки за предотвратяване на такова насилие и за защита и подпомагане на жертвите. Те включват мерки за събиране на данни, повишаване на осведомеността, криминализиране на насилието срещу жени и предоставяне на услуги за подкрепа. Конвенцията разглежда измерението на насилието, основано на пола и по въпросите на убежището и миграцията.

В България ратификацията на Истанбулската конвенция беше спряна от решение на Конституционния съд от юли 2018 г., с което беше определено, че в отделни свои текстове документът на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българската Конституция.

Според осем от 12-те конституционни съдии "въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива, размива границата между мъжкия и женски пол и въвежда несъвместим с Конституцията трети, социален пол".

Ратификацията на конвенцията на ниво ЕС обаче ще принуди България и останалите пет страни да спазват частите от нея, които са в компетенциите на Съюза, тъй като те ще станат част от европейското право и ще имат върховенство над националното законодателство.

Когато международно споразумение попада в изключителната компетентност на ЕС, не е необходимо държавите от ЕС да го ратифицират. В този случай ратифицирането му изисква само одобрението на Европейския парламент, преди Съветът да може окончателно да сключи споразумението.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2023/02/21/4452485_es_dade_hod_na_ratifikaciiata_na_istanbulskata/

[Валсо]

[Hatshepsut]

Ратификацията на Истанбулската конвенция обвързва правно и България


Противници на Истанбулската коненция протестират в София

Страната ни ще трябва да я спазва в случай, че ЕС я подпише

България ще трябва да спазва Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени, дори да не я е ратифицирала, ако тя бъде одобрена от Съвета на ЕС.

Така отговориха от Европейската комисия на въпрос на Клуб Z.

На 10 май се очаква Европейският парламент да одобри ратификацията на пленарната си сесия в Страсбург. Това ще стане в съответствие със становището на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 2021 г. То гласи, че ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция, дори ако това не бъде направено от всички негови страни членки.

Това означава, че ратификацията в Съвета ще стане с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, уточниха от Комисията. България, Латвия, Литва, Чехия, Словакия и Унгария все още не са ратифицирали Конвенцията.

През 2018 г. българският Конституционен съд прие, че тя застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията.

„Член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че споразуменията, сключени от Съюза, са задължителни за неговите институции и държави членки“, изтъкнаха събеседниците ни.

И допълниха, че правно обвързващата сила важи, когато страната членка действа в рамките на прилагането на европейското законодателство. Това важи и за Истанбулската конвенция, след като тя бъде ратифицирана от ЕС.

От Комисията обаче не отговориха на въпроса ни дали ще има наказание, ако България не прилага Конвенцията след ратификацията й. Източниците ни се оправдаха с това, че все още няма насрочено гласуване от всички страни членки, т.е. Съвета на ЕС.

Засега той е поискал мнението на Европейския парламент, което ще стане ясно след вота в Страсбург на 10 май. Шведското председателство обаче не е обявило за свой приоритет ратифицирането на Истанбулската конвенция – поне засега. То приключва на 30 юни.

https://clubz.bg/136323

[Hatshepsut]

Истанбулската конвенция: 6 български евродепутати подкрепиха, 1 против, 3 се въздържаха

С голямо мнозинство Европейският парламент подкрепи днес въвеждането в ЕС на Истанбулската конвенция. Препоръката бе одобрена с две отделни гласувания с над 450 гласа от около 600 участвали евродепутати, предава БТА.

Предвижда се след днешното решение Съветът на ЕС също да гласува. Процедурата изисква постигането на квалифицирано мнозинство, а не на единодушие сред държавите от ЕС.

В гласувания от ЕП текст се отчита, че днешното решение е по искане на Съвета на ЕС и съответства на решение на Съда на ЕС, на становището на парламентарната комисия по правни въпроси, мненията в парламентарните комисии по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правата на жените и равенството между половете.

Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени (Истанбулската конвенция) влезе в сила през 2014 г. и е първият подобен правно обвързващ международен инструмент, отбелязват вносителите на предложението за днешното гласуване. Това е първият международен текст, който съдържа правно определение за насилието над жени и установява всеобхватна рамка от правни и политически мерки за предотвратяване на това насилие, за оказване на подкрепа на жертвите и наказване на извършителите, добавят те.

Към септември 2022 г. конвенцията е подписана от всички държави в ЕС и е ратифицирана от 21 от тях (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция). България, Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия все още не са ратифицирали конвенцията, се посочва в текста.

Извън ЕС Великобритания, Молдова и Украйна - в разгара на бушуващата война - ратифицираха конвенцията през 2022 г., а Турция е единствената държава, която се е оттеглила от конвенцията, допълват вносителите.

От българските евродепутати "за" гласуваха Радан Кънев от ЕНП, Елена Йончева и Сергей Станишев от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и всички от "Обнови Европа" - Искра Михайлова, Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк, допълва БНР.

"Против" документа бе единствено колегата им от Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки. Андрей Новаков, Асим Адемов и Александър Йорданов от ЕНП се въздържаха, а съпартийците им Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, както и колегите им социалисти Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти не участваха в гласуването.

https://news.bg/int-politics/istanbulskata-konventsiya-6-balgarski-evrodeputati-podkrepiha-1-protiv-3-se-vazdarzhaha.html

[Hatshepsut]

Ако не приеме Истанбулската конвенция, България е заплашена от санкции

България е заплашена от санкции, ако не приеме Истанбулската конвенция


Вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер, заяви, че въпреки различния прочит на конвенцията у нас, България трябва да я приложи

Санкции очакват страната ни, ако откаже да приложи Истанбулската конвенция. Това предупредиха от Европейския парламент. Документът беше приет от съюза на 1-ви юни, въпреки недоволството на няколко държави, сред които и България, предава NOVA.

Според експерти всички документи, одобрени от Съвета на Европейския съюз, автоматично влизат в законодателствата на държавите-членки, дори да са определени като противоконституционни в съответната страна. Адвокати по наказателно право обаче обясниха, че конвенцията е смесен международен договор, който няма да подмени нашите закони, но ще съдейства да се преодолеят редица недостатъци, свързани с превенция и защита на домашното насилие.

Истанбулската конвенция урежда съдебно сътрудничество по наказателни дела в рамките на Съюза, казват адвокати. Най-вече в частта с осигуряване на убежището на жертвата и забрана за връщане на насилника в съответна страна.

„Да речем, че съпруг счупи ръката на съпругата си, заради това, че не е доволен от изпълнението на нейните домакински задължения - тук сме изправени пред "джендър" базирано насилие, т.е. насилие основано на пола и социалната му роля. В тези случай, за да бъде образувано наказателно дело, е необходимо жертвата да подаде сигнал до Прокуратурата”, разказва Силвия Петкова, адвокат по наказателно право .

Именно определението за "пол" в документа стана причина за серия от протести у нас против конвенцията.

„Написаното се опитва да прокара път, да отвори една вратичка за разграждане, завземане на концепцията за пол от биологичен към социален спектър. Всичко това, което отвори кутията на Пандора в редица западни държави за едни законови промени, които в крайна сметка водят до легалната смяна на пола - нещо, което ВКС отхвърли в България преди няколко месеца", коментира политическият анализатор Кристиян Шкварек.

Силвия Петкова допълни още, че т.нар. "джендър" идеология е „свързана по-скоро с насърчаване на равенството между половете, което всъщност стои и в основата на защитата от домашното насилие”.

В интервю за NOVA вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер, заяви, че въпреки различния прочит на конвенцията у нас, България трябва да я приложи в законодателството си.

https://www.vesti.bg/bulgaria/ako-ne-prieme-istanbulskata-konvenciia-bylgariia-e-zaplashena-ot-sankcii-6169677

[Пешо]

Лошо...

[Hatshepsut]

"Нито една повече": Хиляди граждани протестираха срещу насилието над жените

Демонстрации, насочени срещу насилието над жените, заляха цялата страна. Гражданите изразиха негодуванието си от неадекватното законодателство и лошо работещите държавни институции.

Огромен брой хора се събраха в Стара Загора, откъдето е 18-годишното момиче, станала жертва на жестоко насилие от страна на интимния си приятел, в знак на солидарност с нея и семейството й. Насилието срещу нея, както и освобождаването на нападателя й от съда, станаха повод за гражданското недоволство в трада, което прерасна в национално.

Близките на момичето помолиха хората да бъдат с тях и занапред, защото вероятно отново ще има подобни протести. "Не знам какви реформи могат да бъдат направени, но всички заедно можем да постигнем повече", каза бащата пред протестиращите. „Водя тази битка не само заради моето дете, а заради всички други. Не искам да има повече такава несправедливост“, каза, на свой ред, майката на пострадалото момиче. Тя каза, че детето й все още травмирано и работи с психолози, за да преодолее травмата. А като родител е решена да се бори до край за присъда, каквато заслужава извършителя.

Много граждани се събраха и пред Съдебната палата в София, където протестират под лозунга "Нито една повече" - да не се допуска подобно насилие в бъдеще. "Утре може да съм аз!", "Не искам държава със средна фашистка повреда", "Насилниците в затвора! Искаме ефективни присъди!" бяха сред другите надписи, които бяха издигнати от хората.

Гражданите настояват за оставката на съдията Татяна Гьонева от Окръжния съд в Стара Загора, която постанови, че момичето е с лека телесна повреда и пусна нападателя й на свобода. Гневната реакция на обществеността принуди властите да го задържат отново.

"Надявам се да не се налагат 400 протеста, за да не се стига до още 400 шева", сподели протестираща жена пред БНР. Тя посочи, че законодателството трябва да се преработи, така че да обхваща случаи, които са "по-сиви" – тоест, такива като сегашния, който не може да се класифицира като домашно насилие според действащия закон, а всъщност е точно това.

Над 1300 души се събраха на варненския площад "Независимост", за да кажат "Не" на домашното насилие, информира БНР. Според участниците в акцията решението на съда е било несправедливо и морално; те очакват промени в Закона за защита от домашното насилие, които да предпазят всички жени от тормоз.

„Съдебната реформа трябва да се случи съвсем скоро време, защото не може да се случват такива неща в държавата. Трябва да има някакви по-сериозни последствия, когато се случват такива неща да се обединяваме и повече и повече да се надигаме за да има промяна“, коментираха протестиращи във Видин.

Подобни събития се провеждат и в десетки други градове в страната - над 40, по информация на bTV. Граждански акции имаше дори в чужбина - в Берлин и Виена, според БНТ.

Организаторите на протеста в София от групата "Феминистки мобилизации" обявиха следните искания към властите:

Незабавно включване на "интимен партньор" към кръга на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН);

Да се подсигури и обяви отварянето на кризисни центрове за пострадали от насилие във всяка една област в страната в максимално кратки срокове;

Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерския съвет, обявен във вече приетите промени в ЗЗДН, да бъде сформиран и да започне да работи в рамките на следващите седмици;

Въвеждане на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола и престъпления от омраза, извършени на основата на пола, в Наказателния кодекс. Българското наказателно право и до ден днешен не признава съществуването на системния сексизъм, и че полът може да е дискриминационен мотив, който да обосновава по-тежка наказуемост/по-ефективни мерки за защите и неотклонение на извършителя в досъдебното производство;

Да се създаде правна рамка за адресиране на психологическото, икономическото насилие и всички други форми на насилие срещу жени, които са отвъд физическото посегателство - единственият вид насилие, основано на пола, разпознато от наказателното законодателство на България към момента.

Държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната автономност на подрастващите деца и млади хора. Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях. Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите, възрастта, сексуалната ориентация и джендър идентичността на всички деца, което ще действа като превантивна мярка срещу сексуален тормоз.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/nito-edna-poveche-grazhdani-protestirat-sreshtu-nasilieto-nad-zhenite

[Hatshepsut]

Извънредна новина за Истанбулската конвенция в България

Преподавател по Европейско право обясни, че Истанбулската конвенция ще действа в страната ни, независимо от това, че не е ратифицирана от България

“България е подписала, но не е ратифицирала Истанбулската конвенция, която е акт на Съвета на Европа”, обясни доц. Иван Стойнев, преподавател по Европейско право в СУ „Климент Охридски” в ефира на Nova News, като подчерта, че въпреки това тя ще действа.

Тя ще действа по институционалните въпроси, наказателно-правното сътрудничество – България да може да издава европейска заповед за насилие над жени, въпросът за забрана за връщане на лица, които са обект на домашно насилие към държави извън ЕС. Това са областите, в които Истанбулската конвенция става действащо право на територията на България.

„Конвенцията няма връзка с признаване на каквито и да е екстравагантни тези. Тя се отнася само за отношенията между мъже и жени в личните им взаимоотношения”, каза доц. Стойнев.

https://novavarna.net/