Радко Радковъ

[Hatshepsut]

Радко Радков


Радко Радков (1940-2009)

Радко Василев Радков е български поет и драматург. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма.

Биография

Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. Отраснал е в Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7-годишна възраст. Завършва Духовната семинария край Черепиш през 1959 г. и ,,Класическа филология" в Софийския държавен университет през 1967 г.

Работи като редактор на отдела за старогръцка и латинска литература в издателство ,,Народна култура", София (1966 – 1969). Специалист по раннохристиянска и византийска литература в Института за балканистика при БАН. Преподавател по класически езици във Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий". От 1973 до 1979 г. е завеждащ на Дома за литературно творчество към Окръжния комитет за култура във Велико Търново.

Заедно с режисьора Александър Попов става основател и организатор на Старинния театър в София. Радко Радков е и редактор на антологията ,,Антична поезия". Лириката му възражда старинната форма на царския сонет, чиито образци в България създават Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев. През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е в катедралата ,,Св. Петър" е представена част от неговата пиеса ,,Похвално слово за словото", по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа.

Член на Съюза на българските писатели.

Умира на 1 септември 2009 г. във Велико Търново на 69-годишна възраст.

Признание и награди

Той е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова награда ,,Солензара" в Сорбоната – за драмите в стихове в стихове ,,Теофано" (1983) и ,,Всенародно бдение за Апостола" (2005). Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието ,,Кавалер на френската култура" за трагедията в стихове ,,Балдуин Фландърски", връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985). Носител на Кръста на Френската академия на науката за литература и изкуство (1985).

Лауреат на национални награди за драми в стихове, на църковния орден ,,Св. Софроний, епископ Врачански" – I ст. Носител на наградата ,,Велико Търново" на Община Велико Търново. Носител е на Евтимиева награда на Великотърновския университет (2005).

Удостоен е със званието Почетен гражданин на Габрово (2006).

Посмъртно признание

През 2012 г. във великотърновската ,,Алея на творците на България" до художествената галерия ,,Борис Денев" е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.

В края на 2015 г. НОЛИ ,,Формула 6" внася предложение за Статут на национална литературна награда ,,Радко Радков" до Община Велико Търново.

Библиография

Пиеси в стихове

,,Балдуин Фландърски" – Издателство ,,Абагар", 2002
,,Хан Аспарух" – Издателство ,,Абагар", 2003
,,Цар Петър Делян" Народна трагедия в 5 действия – Издателство ,,Абагар", 2001
,,Битка за Преслав" – създадена 1970 г.
,,Теофано̀" трагедия в 5 действия – Издателство ,,Абагар", 2003
,,Маргарито̀" – създадена 1973-74 г.
,,Св. Евтимий Патриарх Търновски" Народна трагедия в 2 части, пролог и епилог, Издателство ,,Абагар", 2001
,,Константин и Фружин" – създадена 1974-75 г.
,,Преславски събор" Драматичен фрагмент – създаден 1992-93 г.
,,Цар Симеон Велики. Трагедията на Триумфатора" Издателство ,,Кота" – Стара Загора, 2005
,,Похожденията на Атина" – създадена 1997-98 г.
,,Всенародно бдение за Апостола" – създадена 1986 г. – 1 част, 1997-98 г. – 2 част
,,Цар Севт Трети – Мистерия хероика" – Издателство ,,Фабер", 2006

Ритуални драми в стихове

,,Похвално слово за Словото" – посветена на Светите братя Кирил и Методий – създадена 1978 г.
,,Йоан Кукузел, Ангелогласния" – публ. 1981 г.
,,Тайната вечеря" – посветена на Леонардо да Винчи, създадена 1978 г.

Стихосбирки

,,Оцелялото евангелие на цар Иван Александър" – създадена 1977, неиздадена
,,Сонети" – Издателство ,,Георги Бакалов" – Варна, 1978
,,Византийски запеви" – 1-во издание – Издателство ,,Народна младеж", 1978
,,Византийски запеви" 2-ро изд. – Издателство ,,Захари Стоянов", 2001
,,Слово за Търновград" – Издателство ,,Егрегор", 1991 и Издателство ,,Фабер"
,,Апокалипсис сега" – Издателство ,,Захари Стоянов", 1995
,,Царски сонети на Любовта" – Издателство ,,Абагар", 1996
,,Багренородна звездопис" – Издателство ,,Абагар", 2004
,,Сонети на Любовта" – Издателство ,,Абагар", 2006

Сатира

,,Български Сатирикон" – Издателство ,,Христо Ботев", 1996

Поезия за деца

,,Изворче" – публ. 2002

https://bg.wikipedia.org/wiki/Радко Радков

[Hatshepsut]

РАДКО РАДКОВ РЕЦИТИРА ПОЕМАТА "БЪЛГАРИЯ"

[Hatshepsut]

RADKO RADKOV - КАВАЛЕРЪТ НА ЗЛАТНИЯ СТИХ - THE CAVALIER OF THE GOLDEN POETRY

ТВ Евроком Царевец - Документален филм за Българския поет и драматург Радко Радков /род. 31.01. 1940 г. - поч. 01.09. 2009 г./

АЛЕЯ

Алеята искряща като слюда
достигаше до залеза почти,
до розата с трептяща пеперуда,
до края на човешките мечти.

Природата -- замая и полуда.
В обрамката на залеза ѝ -- ти.
Видях те, не посмях да се учудя,
самата красота ме похити.

Почувствах, че от нея ще погина.
Алеята от кварц през мен премина,
пламтяща от захождащия ден.
 
И на върха ѝ -- ти като картина
в позлата, без художник, без година,
зефир, от шип на роза окървен.

Радко Радков

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2019г.

Поетът Радко Радков няма предходници, няма да има и следовници

10 години един поет не е във физическото време. Той няма предходници, няма да има и следовници. Той е спасен от нашите страсти. Цялата му житейска ловкост се състои в това да съхрани орфическото и да брани духовното. Претворени в своята бездуховност и циничен егоизъм някои поети възприеха неговата поезия във ,,Византийски запеви" с обонянието си. Миришеше им на тамян. Един от тях дори възкликна, че поетът е възмутил цялата комунистическа писателска съвест. С какво? С орфическата грация и нежност на духа, с ефирните трепети на словото. На промените той реагира ентусиазирано и талантливо на времето, но дълбоко в себе си, в същността си, в битието си на творец той остана постоянен, неизменен, неподвластен на политическите напластявания. При цялата сетивност на поетическите му образи има някакво неземно, орфическо съединяване на поета със света. Тихо и светло изкачване на душата до някакъв храм от съзвучие.

Който познава макар и част от поетическото творчество на Радко Радков и е имал възможност да разговаря с него, не може да не остане поразен. Възможно ли е толкова ерудиран, претоварен от думи човек, да притежава такова дарование... Оказва се, че е възможно.

И ако в съвременната делничност губим очертанията си в неговия поетичен свят, то не е защото поетът е някакъв отшелник, а защото търси в нашия сложен, катастрофичен век онова, което трябва да ни обединява.

Поезията му може да бъде и триумфално тържествена, и епическа трагична, и орфически нежна, и капризно игрива, но в основата си тя е свободна, защото е наситена с духовност. Смирено съкровище на просветлен ум. Поклон!

С тези вдъхновени и възторжени от гениалността на поезията на Радко Радков думи представи своя покоен най-скъп приятел проф. Николай Даскалов. Те заредиха поетично-музикалната вечер, посветена на 10-годишнината от смъртта на великия съвременен поет на Велико Търново, България и света - Радко Радков. Духовният празник организиран от Евгени Коев, който в програмата бе подбрал патриотични откъси от произведения на поета на историческа тема – ,,Симеон Велики", ,,Балдуин Фландърски", ,,Св. Патриарх Евтимий", ,,Левски". Изпълнението им бе на актьора Милен Иванов, тазгодишния носител на наградата ,,Велико Търново" за култура.

Аплодисментите на немалкото негови почитатели, студенти, приятели, които дойдоха в Голямата зала на Община Велико Търново, за да почетат Радко Радков, заслужи и талантливата оперна певица Анна Стефанова. Тя е завършила ,,Богословие" във ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий", а неин преподавател е бил големият поет. За класическата музика я открива проф. Лилия Наумова. Анна Стефанова, сродница на една от най-ярките великотърновски актриси – Елена Стефанова, започва първо в хора на МДТ ,,Константин Кисимов", който е трамплин за успешната й кариера – в България и на европейските сцени. В памет и прослава на Радко Радков неговата студентка изпълни откъси от известни опери, под акомпанимента на пиано на доц. Снежана Врайнова.

На поетичната вечер присъстваха съпругата на Радко Радков, както и дъщеря му Мария, която с вълнение прочете свои стихове, посветени на баща й и написани само година след неговата смърт.

А после,  благодарение на запазения архив на Великотърновския университет, оживя от екрана и самият Радко Радков, рецитирайки безсмъртните си стихове. 

Ана Райковска

https://www.regnews.net/news/15682400084579/poetat-radko-radkov-nyama-predhodnitsi-nyama-da-ima-i-sledovnitsi

[Hatshepsut]

Поетът Радко Радков написа и Студентската клетва за първокурсници на ВТУ

На 31 януари 1940 година е роден гениалният поет и драматург Радко Радков. След дни той щеше да навърши 80 години.
Радко Радков е единственият творец в света, който е два пъти носител на Международната награда за поезия ,,Солензара". Удостоен е със званието ,,Кавалер на френската култура".

В негова памет публикуваме Студентската клетва, която той написа специално за първокурсниците на Великотърновския университет през 2004 г.

,,Вам, нови питомци на Великотърновския Университет – академичен празничен привет!
Пред бронза на небесните му покровители глави да сведем, пред първостроителите му светители да се вкълнем.
Заклевам се в теб, наша Магнаура, в теб Алма матер – Университет, да расна тук в познание, култура, да следвам пресвещения завет на всесветите Кирил и Методий,
на Теодосий и на патриарх Евтимий. Науката с жив факел да ме води.
Във преданост на славното им име, да пазя със студентската си чест честта на Университета не само днес, а цял живот за триединство: Бог, Отечество, народ! Заклех се!
Студентска младост, ведра и крилата, смеси веселието с мъдростта, лови мига, мисли за вечността чрез знание по-силно от смъртта!
Живей за любовта и красотата!"

https://www.regnews.net/news/15798501927120/poetat-radko-radkov-napisa-i-studentskata-kletva-za-parvokursnitsi-na-vtu-

[Hatshepsut]

БЪЛГАРИЯ

Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
и ражда мъже легендария?
Кой Левски и Ботев роди –
България!

Кошута ли пие от извор вода,
елен ли с клонати рога я размъща,
с очи я избистря, когато в беда
юнак от Балкан се завръща
и в струите кървава риза пере,
че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре –
България!

Когато на паметник хладния бронз
върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
от старите църкви излиза Христос
и в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
едничък е стягът ни, стария,
с лъва в трикольор-светлина –
България!

Димящите турски окопи помни
и щурма на Одрин със ,,Шуми Марица".
Поручика, паднал със сабя встрани,
на лоба с разперена птица.
Кой вдига пехотата прашна на щик,
кой с въглена жертвен обгаря я –
да хвръкне със страшния вик –
България!

Не искаш да колиш, тъй както те кла
на пътища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била –
арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
през лютия мраз в януарiя.
Кой няма за теб да умре,
България!


Из ,,Царски сонети на любовта"

ПРИЗВАНИЕ

Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.

Да срещам огнения портокал
в бръмченето, в дима на градовете,
над уличка, където вечер свети –
немигащо – окото на локал.

И в пеещи размери да си спомня,
разтворил книга, твоето лице,
когато самотата е огромна.

Да стигна нощем в някое селце,
да няма нищо, само звън на стомна
и струята в самото ми сърце.


Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършил е Духовната семинария в Черепиш (1959) и класическа филология в СУ ,,Св. Кл. Охридски" (1967). Работил е като редактор в изд. ,,Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий", в който град има негов паметник на Алеята на Славата. Бил е драматург в няколко театъра. Почетен гражданин на Габрово. Има площад на неговото име и кът в Историческия музей на града. Предстои поставянето на негова паметна плоча в София, където е живял и творил през различни периода от 1963-2009, вкл. и до кончината си на 1 септември 2009 г. Поет, писател, драматург, написал над 25 пиеси – исторически драми в стихове; има издадени над 10 стихосбирки – любовна лирика, сонети, детски стихове и стихове с историческа тематика. Сред най-известните му стихосбирки са: ,,Сонети" (1978), ,,Византийски запеви" (1978), ,,Слово за Търновград" (1991), ,,Царски Сонети на Любовта" (1995), ,,Апокалипсис сега" (2000), ,,Багренородна звездопис Симеон II" (2003), ,,Сонети на Любовта" (2006). Пише също сатири (,,Български Сатирикон"). Най-подробният сборник за живота и творчеството на Р. Радков е дело на Светломира Бинева – ,,Моят Радко и приятели" (2008), удостоена с Априловската награда за книга на годината (2009). Носител е на най-авторитетните награди и звания: ,,Кавалер на френската култура" за трагедията в стихове ,,Балдуин Фландърски", връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985); Носител на Кръста на Френската академия на науките (1985); Удостоен с Международната Наполеонова наградата ,,Солензара" (2 пъти) на Френската академия на науките за драмите му в стихове – за ,,Теофанò", връчена му в Сорбоната (1983) и за ,,Всенародно бдение за Апостола", връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж (2005); Творбите му са преведени на 32 езика. Членува в СБП.

https://sofiapress.com/

[Hatshepsut]

ЧАША

Ти ме изпълваш с нежност като чаша
с фалернско вино, още не отпил
и глътка, аз от тази близост наша
съм се опил и щедро възродил.
 
От сянката на миглите се плаша,
но пъстрият им блясък ми е мил
и иде от звездите кочияша
на сънищата, моя сън разбил...
 
Страхувам се, че може да се счупи
кристала с вино дъхаво налян.
За него всеки земен допир груб е.
 
Пази го, мила, в малката си длан,
той от сълзи и смях е изтъкан
и само с обич може да се купи...

[Hatshepsut]

ПРИЗНАНИЕ

За този поглед, който ме преражда,
все още малко нежност съм ти дал.
Сърцето ми пламти като корал
на устните, напукани от жажда.
 
Затуй, че съм те дирил и мечтал,
че всяка клетка в мен те предугажда:
не сива всекидневност те изгражда,
а както в древност – моят идеал.
 
В навалицата улична вървя,
купувам вестник, сядам в кафенето
и гледам вън – фонтан и синева.
 
И до фонтана – твоята глава,
изписана с резец от острието
на струята. И – вечност след това...

[Hatshepsut]

СТИХИИ

Земя и въздух, огън и вода,
Стихии на блаженото начало,
живеят в теб с онази свобода,
с която то от тях те е създало.
 
И аз творих от падаща вода
косата ти, от въздух твойто тяло,
душата ти – от огън на звезда,
а от земя – в теб майчинството бяло.
 
От теб до мен – две сини далнини,
към близост устремени в огледало
на залези, реки и планини.
 
О свято чувство, чудото познало! -
Две самоти в безкраен ден без дни
се сливат във блаженото начало.

[Hatshepsut]

ДИХАНИЕ

Разбра ли аз те дишам, тъй си лека,
че с въздуха изпълваш мойта гръд.
Прозрачно було, къс от млечен път,
сказание за лунната пътека.
 
Съблича свойта туника дъхът
на розата и ти я дава с мека
въздишка. Ти си нейн въздух. Нека
да те докосна, за да станеш плът.
 
Но ще те милвам плах – да не прокудя
от миглите ти пъстрия прашец,
поръсен от крилце на пеперуда.
 
Два черни мака, цъфнали в почуда
са твоите очи, а ти – ветрец
и аз те дишам, без да се събудя.

[Hatshepsut]

СЪРЦЕТО

Възможно е на крехко стъбълце
да израсте момиче от земята
и да обвърже моето сърце
с голямото сърце на необята.
 
Възможно е от сивото перце
да излети орлица и – крилата -
да кацне в мойте предани ръце
с голямото сърце на свободата.
 
Възможно е в бръшлянено зелен
и бистър въздух да върви луната
като жена в отминалия ден
 
Възможно е. Щом ти стоиш до мен
в най-истинския сън на светлината,
която е едничкият ми плен.

[Hatshepsut]

КОШУТАТА

Познавам я по стъпката нечута,
жената за която съм копнял.
Тя се стреми към мен като кошута
към слънцето на речния кристал.
 
Но може ли я стопли в неуюта
на свят, от трезви страсти охладнял,
едно сърце, което все се лута,
една звезда изгряла на превал?
 
Ще може ли? Тя стъпва доверчива.
Какъв ветрец косите й краде!
Какво небе в очите й почива!
 
Дано земята бъде милостива
и по-добра, затуй, че тя дойде,
че всичко в нас се търси и прелива...

[Hatshepsut]

НЕСПОКОЙСТВИЕ

Паническата жажда да замина,
да те захвърля с лекомислен смях,
да бъда грешната си половина,
прахосник и отчаян развейпрах.
 
Не искам да живеем в милостиня
един от друг, в ревнив себичен страх
един за друг... Загребва слънце клина
на щъркелите, тегли ме след тях.
 
Понякога с приятели пред чаша
ще пея за две винени очи
и за любов отколешна, не наша.
 
И нека чужда мъка ми горчи.
Аз своята любов ще замонаша
в пустиня под убийствени лъчи...

[Hatshepsut]

НОЩ

Привлякох те в постелята от мрак
и украси гърдите ми свенлива
като луна, която се покрива
с вълна и шепоти и морски бряг.
 
Не ще забравя чезнещия сняг
на твойто тяло, тръпката щастлива,
в която с втора вечер ме обвива
косата ти под звездния варак.
 
Трепти над нас небесната тетива,
звънти стрела от огнен зодиак
и яростно в телата ни се впива!
 
О, тая нощ! О, тоя кървав мак
на черни длани! Искрометна нива
под сърпа на космическия брак.

[Hatshepsut]

ЕДИНЕНИЕ

Заключвам те в ръцете си и ти,
ти ставаш дух, в теб тялото го няма.
Но кринът на устата ти цъфти.-
не, тялото у теб не е измама.
 
Минаваш през човешките врати,
но образа ти не напуска храма.
По-земна си от моите мечти
и по-небесна от гласа на мама.
 
Тъй въздухът на лятото дъхти,
тъй свети нощем Кумовата слама
и сипва детство в твоите черти.
 
Склони глава до болката голяма!
Ти в съдбоносен час ме посети.
Благодаря ти, че сега сме двама.

[Hatshepsut]

УЕДИНЕНИЕ

Нетленно е, проникнат от Всемира,
в дъхтящите на жетва тъмнини
да скитам под звездите. Да те диря.
И тази свобода да ме плени.
 
Душата ми до дъното прозира.
Ръката ми докосва висини
и знае, че съзвездието Лира
от мисълта за теб ще зазвъни.
 
Тъй девствено, тъй чисто си възпята,
че на небето твойте рамена
горят в звезди. И Лебеда с крилата
 
на сферите ти вее светлина...
А всъщност ти си лъх и топлина
от дишащата пазва на земята.