Срѣдната класа въ България

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2018г.

107 хил. души са средната класа на България

Средната класа е гръбнакът на икономиката на всяка страна - като потребява, произвежда и инвестира. Без нея нещата отиват в крайности - много богат, но сравнително малоброен елит и огромна маса от хора с ниски доходи, преживяващи ден за ден.

Такива държави в Африка и Латинска Америка са мнозинство, но в Европа ситуацията е много по-различна. Големите и силно развити икономически представители на Стария континент имат и стабилна средна класа. В Германия например делът на средната класа в общата численост на населението остава стабилен през годините: между 50 и 80%, в зависимост от зададените параметри. Нещо повече, в сравнение с 1996 година, днес доста повече хора твърдят, че принадлежат към средната класа. Оттогава досега броят им е нараснал от 47% на 57%.

Скептиците смятат, че тези допитвания пресъздават изкривена картина на обществото, защото част от анкетираните не желаят да признаят, че принадлежат към работничеството или към долната прослойка. Но констатацията, че средната класа в Германия продължава да е многочислена, се подкрепя не само от допитванията, а и от статистиката.

Във Франция средната класа бе дефинирана още от Жискар дЕстен - той включи в понятието "двама от всеки трима французи". Работници, служители, селяни или чиновници са част от тази средна класа. Във Великобритания през 2011 година при едно допитване 70% са се определили като средна класа срещу 24% - като работници.

В България нямаме точен поглед към обществения слой, който бихме могли да определим като средна класа. Преди дни бившият министър на икономиката Делян Добрев каза, че у нас около 200 000 души принадлежат към средната класа. Не уточни обаче по какъв критерий е определил цифрата.

Истината е, че ако искаме да заложим на цифрите при определяне броя на хората, които у нас могат да се причислят към тази прослойка, трябва да попитаме данъчните. Данните са съвсем пресни, от писмения отговор на министъра на финансите Владислав Горанов до Жельо Бойчев от БСП по повод негов актуален въпрос.

Какво излиза от цифрите?

През 2017 година 3.1 милиона българи са подали данъчни декларации - тоест, имали са доходи извън трудовите си договори или заедно с тях. Повече от половината (1.65 милиона души) са декларирали доходи по-малко или равни на 510 лева месечно. Още 811 000 души са посочили като доход между 510 и 1000 лева месечно. Тези групи, а те са огромното мнозинство от работещите българи, едва ли могат да бъдат причислени към средната класа на основание изчисленията на синдикатите, че 2340 лева трябват на четиричленно семейство за нормален живот. По този критерий и двама работещи с доходи от тези групи са под нормалния живот.

Следващата голяма група работещи българи са декларирали доход от 1200 до 2300 лева на месец. Те са 488 866 души и част от тях могат да претендират, че са от средната класа. Колко обаче са по-близо до 1200 лева и колко - до 2300, не е ясно.

Така идваме до две групи работещи българи, които вероятно имат право да се определят като средна класа. Те са декларирали доходи от 2300 до 4900 лева месечно. Става дума за 107 хиляди души. При този доход те не само си гарантират "нормален живот" според синдикатите, но имат и възможности за инвестиции. Но дали са достатъчни - при 3.1 милиона работещи и декларирали доходи като физически лица едва 107 хиляди с доходи като за средна класа. Около 3%. Ако добавим пенсионери, младежи, стартиращи трудовия си път, трайно безработни, процентът им от всички българи ще намалее още.

Накрая - богатите у нас също не са много - около 42 000 имат декларирани доходи от 4900 лева месечно и нагоре. Разбира се, в тази бройка не се включват притежателите на акции, офшорни компании, валутни сметки в чужбина и на недвижими имоти, които се дават под наем.

Достатъчни ли са тези хора да издърпат и останалите към по-високи доходи в най-бедната държава от Европейския съюз? Отговорът към момента не е насърчителен.

https://business.dir.bg/portfeyl/danachni-smetki-107-hil-dushi-sa-srednata-klasa-na-balgariya

[Hatshepsut]

Изчезващата средна класа е големият проблем на България

У нас разликата в доходите между бедни и богати е осемкратна

Първи май вече не е ден за манифестации, но остава важна дата за левите хора по цял свят. На фона на войната, която бушува на километри от България и ще има тежко отражение върху живота на всички европейци и след унищожителна пандемия от Ковид-19, която не само взе хиляди жертви, но постави на колене световната икономика и ни сблъска с нови страхове за човешкото съществуване, идва и големият въпрос - как ще изглежда животът на работещите хора.

Благодарение на левите движения имаме условията на труд, които познаваме днес - осемчасов работен ден, петдневна работна седмица, платен отпуск, отпуск за раждане и отглеждане на дете и всички социални придобивки, които приемаме за даденост. Малко хора си дават сметка, че правата, които имат, са резултат от онова, за което са се борили поколения преди тях. Но то вече не е достатъчно.

Къде се намира България на 1 май 2022 година?

В България разликата в доходите между бедни и богати е осемкратна, близо една четвърт от българите живеят под прага на бедността, постоянно се увеличава броят на работещите бедни. Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите. По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал 8% от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства.

След 10 години картината не е по-различна, като дори делът на работещите бедни е нараснал до 12%. Наличието на твърде много зле платени работни места е сред основните фактори за тази неблагоприятна ситуация: една трета от работещите бедни живеят в четири или петчленни домакинства и упражняват най-ниско платените професии, които не изискват квалификация - в селското стопанство, строителството, мините, сметосъбирането.

Статистиката показва, че 71.9% от получаващите облагаеми доходи българи взимат до 1000 лв. на месец. 19.6% от работещите взимат между 1000 лв. и 2000 лв. Или 91.5% от хората получават облагаеми доходи до 2000 лева. Едва 8.55% от българите получават официални доходи над 2000 лв. на месец. Само 1% от населението може да се похвали с 6000 лева на месец. Всички тези данни показват най-големият проблем - липсата на средна класа в България.

Може ли българинът да си позволи да откаже работа?

Ковид-пандемията се появи неочаквано и трансформира напълно живота ни. Много хора загубиха работата си. Сектори като туризма, който е ключов отрасъл за България, беше ударен силно. Войната прави положението с него почти безнадеждно. Още много други сектори се възстановяват бавно, с неясен хоризонт.

Трансформира се и начинът, по който работим. Т. нар. „хоум офис“ от привилегия в някои корпорации се превърна в „новото нормално“ - един на всеки трима души започна да работи от вкъщи. И ако на пръв поглед това изглеждаше като удобство, тенденцията доведе до парадоксален феномен - оставайки вкъщи, се оказа, че работим повече. Защото да си включен в мрежата и да разполагаш с компютър, понякога означава да си винаги на линия, без фиксирано работно време.

Още януари миналата година Европейският парламент призова за създаване на закон на ниво ЕС, който да дава на работниците правото да се откажат от работа в извънработно време, без да се сблъскат с негативни последици. В някои европейски държави, като Ирландия, беше приет закон, който дава право на всички служители да спрат да проверяват работните си имейли, да работят на служебните лаптопи и да отговарят на служебните телефони извън договореното работно време. Но въпросът е може ли българинът да си позволи това, след като страхът от безработица е по-голям.

Преди да успеем да се зарадваме на края на пандемията, се оказахме въвлечени във военен конфликт. Бъдещето изглежда опасно и несигурно. Инфлацията изяжда доходите, цените на енергията и горивата растат. Бежанската вълна от Украйна залива Европа. Изправени сме пред криза, с каквато не сме се сблъсквали от десетилетия. В момента левите партии на Стария континент са в подем, защото европейските избиратели си дават сметка, че солидарността не е абстракция, а път към проспериращите общества, в които никой не е изоставен и всеки има равен шанс за развитие. Лявото става все по-модерно в Европа, защото дава решения на проблеми като този с неравенството, дава усещане или поне надежда за справедливост, за общност, в която всеки допринася според възможностите си, в която по-силният не изяжда слабия, а му помага. Ковид-пандемията ясно показа, че никой не може да оцелява сам, а кризите се преодоляват чрез общи и солидарни действия. В тази каскада от кризи е време за данъчна реформа. Участието в управлението на левицата би било напълно безпредметно, ако тя не успее да постигне заедно с партньорите си данъчна реформа.

Защото големият въпрос е - от къде пари? За да има средна класа и повече хора в категорията със заплати от над 2000 лева. И това не е увеличение на данъците, както се опитват да обясняват години наред десните партии и да всяват страхове сред работещите хора, и сред предприемачите с малък и среден бизнес. Това е сваляне на данъци за хората с ниски и средни доходи.
Данъците на младите лекари, инженери, доставчици, шофьори, работници в индустрията, собственици на семейни фирми и производства. Хората, които трябва да са във фокуса на БСП.

Един от „греховете“, приписвани на левицата, е плоският данък, въведен като временна мярка. И трябва да признаем - успешен, макар и за кратък период от време, защото успя да изсветли голяма част от българската икономика. Може би това е и една от причините БСП да не смее да каже високо, че държавата трябва да се откаже от плоския данък и да въведе прогресивното облагане. Защото в момента плоският данък не носи нито повече инвестиции, нито прави хората по-богати.

Той е бич за онази огромна група от хора със заплати от 1000 лева и добър само за онзи 1% с доходи над 6000 лева.
Повече от задължително е да бъде върнат необлагаемият минимум и прогресивният данък, защото сега на практика данъчното облагане за хората с ниски доходи е безкрайно. Те дължат данък върху приходите си, дори когато не могат да покрият разходите си с тях.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Истината за средната класа в България

Преди да ви кажа истината трябва да си зададем въпроса дали изобщо има средна класа в България. Разбира се, че има, но тя е такава, каквато е и държавата ни, т.е. сравнително бедна. За да разберем кой точно попада в нея, а оттам какви навици има той, какво купува, къде ходи и всичко онова, което интересува всеки предприемач и служител в отдел „Продажби”, трябва да дефинираме някои критерии.

Нисша и висша класа

Но, преди да определим какво е средна класа, трябва да дефинираме нисшата и висшата класа. Това е относително лесно. В нисшата класа попадат всички ниско квалифицирани работници, заети в сравнително ниско технологични сектори от икономиката. Те имат максимум средно образование и нямат собственост. Тук попадат и всички безработни, които живеят на гърба на държавата.

Към висшата класа се причисляват собствениците на средствата за производство. Това са едрите индустриалци, в чийто заводи и предприятия работят хиляди хора, както и всичките собственици на големи компании от всички сектори. Общото между тях е, че са собственици. Един служител на заплата никога не може да е от висшата класа, дори да е шеф на голяма компания. Това е така, защото ако го уволнят (на високите етажи е доста проветриво) и той няма активи, които работят за него, той ще се разори много бързо. Някои казват, че един човек на социални помощи в Швеция получава повече пари на месец от собственик на компания в Сомалия, но наемния работник или такъв, който разчита на държавата, никога няма да принадлежи към висшата класа на неговото общество.

Добра заплата, образование и…

Обикновено принадлежността към някаква класа на обществото се определя индивидуално за всеки човек. Аз мисля, че специално за България е по-приложимо тя да се определи на база домакинство. Под домакинство имам предвид всички хора, които живеят в едно жилище, имат общ бюджет и общи разходи. Това могат да са семейство с деца, брат и сестра, дори цяла фамилия с баби, дядовци и внуци.

Първия критерии един човек да попада в средната класа са личните му доходи или средните доходи на член от домакинство. Ако мъжа получава 1,600 лева заплата на месец, а съпругата му 1,200 лева, то средния доход на човек от това домакинство ще е 1,400 лева. Но, какъв доход трябва да имаш за да си от средната класа? Труден въпрос и зависи най-вече от това в кой град живееш.

За повечето градове в България (без София) съм абсолютно сигурен, че това е 1,000 лева на месец или „иляда ле'а” (както е по-правилно да се каже). Това за повечето хора извън столицата е някаква магическа цифра с чудодейна сила. Ако получаваш такава заплата, ти ще си „царя на квартала” и всеки, които те види трябва да коленичи и да ти целува ръка .

За София картинката е малко по-различна. Това е обусловено най-вече от разходите за живот (ще стигнем и до тях). В столицата, за да покриеш първия критерии на средната класа, трябва да си докарваш поне по 1,500 лева на месец. Това е така, защото разходите за живот в София са като цяло по-високи и най-вече цените на жилищата и наемите, които в много случаи са дори 2 пъти по-високи от тези в по-малките градове.

Както стана въпрос малко по-нагоре, хората от ниската класа имат най-много средно образование. По пътя на логиката, представителите на средната класа са висшисти почти без изключение. Това е така, защото те са предимно мениджъри на средно и високо ниво, лекари, собственици на малък и среден бизнес и др. А за всички тези дейности се изисква високо ниво на образование. Все по-често успешните мениджъри и предприемачи са завършили в престижни университети в чужбина или поне са изкарали една следдипломна квалификация там. За представителите на средната класа е особено важно непрекъснато да се образоват и да се развиват, тъй като те по презумпция са наемници, а предприемачите сред тях нямат финансовата възможност да наемат висококвалифицирани специалисти и трябва сами да се справят.

Къща, вила, кола…

Какво имаме дотук? Висшист със заплата от 1,000 лева (1,500 лева за София). Но, това не го прави автоматично представител на средната класа. Един от най-важните критерии, който отличава представителите на ниската класа от средната и висшата е собствеността. Хората от средната класа предпочитат да си купува луксозни къщи, мощни коли и други „престижни” стоки, за да демонстрира по-висок стандарт, от колкото притежават и за да „минават” за висша класа. Но, всичките им скъпи покупки не носят допълнителни пари, а ги правят по-бедни поради нарастващите разходи, за да се поддържа този изкуствено по-висок стандарт.

Богатите, от друга страна, първо си купуват активи и средства за производство, които им носят доходи всеки месец, и едва след това си купуват къщи, яхти и коли. Май това е основната разлика между средната и висшата класа.

В България положението е същото. Всеки, който види малко по-висока заплата бърза да си купи огромен луксозен апартамент в центъра (вместо в по-спокоен квартал, както правят наистина богатите) и мощна кола (за да се фука пред колеги и приятели). Само че тези неща, освен че не ти носят никакви доходи, всеки месец ти бъркат в джоба.

Колко са ти разходите?

И така стигнахме до разходите. Съгласете се, че дори един човек да е висшист, с добра работа и висока заплата, ако след като плати ипотеката за апартамента и лизинга за колата му остават 300-400 лева, едва ли принадлежи към средната класа. Имам доста такива познати. Образовани, с апартамент в престижен квартал, нова кола, а чакат 5-то число от месеца като Нова година. Ако някой от тях остане без работа, няма да могат да си плащат вноските по жилището и колата. Лошото е, че продължават да затъват, защото имат кредитни карти от всички възможни банки, а те им отпускат все по-големи лимити. Според мен здравословното ниво на дълг не трябва да превишава 30% от месечните ти доходи.

Куче-касичка, прасенце-касичка, крокодилче-касичка

След разходите логично следват спестяванията. За да принадлежите към българската средна класа трябва да имате такива. Като абсолютен минимум спестяванията ви трябва да покриват всичките ви разходи за поне една година, ако останете без доходи. Как да постигнете тази цел зависи от вас. Моята препоръка е да се отделят минимум 10% от всеки получен доход и да се внасят в банка на депозит, за да не се изкушите да ги похарчите междувременно. Аз процедирам по следния начин – отделям сравнително голяма сума от заплатата (минимум 30% или 40%) и я внасям на депозит, от който мога да тегля и да внасям по всяко време. Разбира се, не всички пари остават там, но дори 10% или 15% да останат, пак е много добре.

На почивка в чужбина

Ако допреди десетина години само най-богатите хора у нас можеха да си позволят да отидат на почивка или екскурзия в чужбина, сега не е така. Все повече българи прекарват летните си отпуски на гръцкото и турското море, а това да срещнеш нашенци в градове като Барселона, Мадрид, Рим и Лондон не е никаква изненада. Това е добре и по друга причина. Българската средна класа се отваря към света и се култивира малко. Вижда как живеят хората в другите страни, къде ходят, как и къде пазаруват, как се веселят и т.н., а това е много важно, за да излезем от стереотипа „Булгар, Булгар!”.

Истината за средната класа в България

По изброените вече критерии, броя на хората от средната класа у нас е около 1 милион. Дали единия милион висшисти са същия един милион, които са ходили в чужбина и имат кола. Да, най-вероятно е така. Но, малко или много е този брой за страна като България. В проценти малко над 14% от цялото население принадлежат към средната класа. За сравнение в САЩ и други развити страни този процент е над 40.

И накрая, каква е истината за средната класа у нас? Истината е, че тя е сравнително бедна (в сравнение с повечето страни в ЕС), разходите ѝ за заеми и лизинги са над 50% от месечния доход, харчи остатъка от доходите си за луксозни стоки, с които демонстрира фалшив висок стандарт и повечето ѝ представители не знаят как да управляват личните си финанси и затъват все повече в дългове.


Стойне Василев



Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

https://smartmoney.bg/sredna-klasa-v-bulgaria/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Кой попада в българската средната класа?

Както сме отбелязвали в предишни статии, в които се обсъждат определения за това какво е средна класа, различните автори наблягат на разнообразни елементи, които (според тях) най-добре характеризират групата между бедните и богатите. Все пак като основни критерии могат да се отделят два - доходите и активите, които получава/притежава едно лице или домакинство. Те залягат в повечето модерни дефиниции на „средната класа”.

Ако използваме най-предпочитания метод за определяне границите на „средния доход”, ще можем да отделим групата хора, които отговарят поне на единия от двата най-важни критерии за принадлежност към съсловието в средата. А този най-използван подход е именно дефиниране на доходен интервал около медианния за страната.

Българската статистика ни позволява да ползваме еквивалентния нетен доход, който се изчислява за член на домакинството. Включва всички парични приходи за всеки член от домакинството, като данъците и осигуровките се вадят от общата сума. За да бъде отразен характерът на всяко домакинство – т.е. брой работещи възрастни и деца на различна възраст – събраните доходи се разделят на членовете на домакинството, като се ползва систематизацията на ОИСР, която брои първия възрастен като 1, втория и всеки следващ над 14 г. - като 0,5 и всяко дете под 14 г. - като 0,3.

Националният статистически институт измерва размера на медианния еквивалентен доход по тази методология от 2006 г. насам. В Таблица 1 могат да се видят стойностите, като трябва да се отбележи, че поради начина на събиране, данните отговарят за предишната година – т.е. през 2008 г. е обработвана информация за изминалата 2007 г. Използвайки дефиницията на Thurow (1984), търсим средните доходи (а според него - и самата средна класа) около така получения медианен доход, отговарящ на всеки член на домакинството.

Таблица 1: Медианен нетен еквивалентен доход за България и граници на средните доходи в евро



За да прецизираме диапазона около медианния доход, в който дефинираме средните доходи, използваме критериите на Horrigan и Haugen (1988), които слагат долната им граница между 60 и 90% от медианния доход и залагат размер на хората със средни доходи между 40 и 60% от всички, като „богатите” или хората с високи доходи трябва да са поне 5%. Представа за това дали изчисленията ни отговарят на тези критерии може да ни даде Таблица 2, която включва границите на доходните интервали и процентът от населението, което влиза в тези граници. Важна бележка е, че методологически самите тези граници не са много прецизно изчислени (Евростат съветват да се внимава в ползването им заради малката извадка), затова допитването до тях е само справочно.

Таблица 2: Доходни интервали в децили (евро)



Примерно за 2011 г. можем лесно да проверим дали границите на средната класа (2611-6382 евро), които сме дефинирали, отговарят на поставените критерии. Оказва се, че те отговарят, защото хората с  нетен еквивалентен доход между 2611 и 6382 евро са между 40 и 60% от населението, като оставят група на богатите от поне 5%.

Един по-задълбочен поглед ни води до извода, че границите на средния доход, изчислени по този начин, отговарят на заложените от нас критерии за всяка една от годините в периода 2006-2011. С наличното в статията, използвайки комбинацията от методологии, чрез които получаваме определението за „индивиди със средни доходи”, всеки може да опита да сметне влиза ли в групата на тези индивиди.

Например, за да разбере дали попада в  средната класа, човек може да направи следните прости изчисления. Най-напред се изчислява общият доход на домакинството за последната година, за която имаме данни от горните таблици – 2011 г. Ако домакинството му примерно се състои от двама възрастни и едно дете, дели този доход на 1,8 ( 1-възрастен, 0,5 втори възрастен и 0,3 – дете под 14 г.). Ако изчисленият и разделен на 1,8 доход влиза в интервала между 2611 и 6382 евро, който дефинира средната класа, то човекът от това домакинство може да се счита част от тази класа.

https://ime.bg/bg/articles/koi-popada-v-bylgarskata-srednata-klasa-/

[Hatshepsut]

Средна класа, довиждане!

Автор: Страхил Василев

2020 г. Година на спомени, промени, начало на ново десетилетие… Десетилетие, което личи, че ще бъде под знака на ограниченията и все по-чувствителното обществено разделение. И най-вече – десетилетието, погубващо т.нар. „средна класа“.

„Що е то средна класа?“ е въпрос, по който е изписано много. Безчет мислители са отделяли времето по въпроса (ime.bg). Аз бих я определил като: „онази образована част от обществото, с изявена позиция по политически и икономически въпроси, която чрез заплащането, което получава и труда, който полага, може в семейна клетка да полага грижи за 2-3 деца, да спестява и инвестира чрез покупка на движимо, недвижимо имущество и финансови активи“. Стана малко дълго? За да е изпълнимо всичко споменато водещи са два фактора: крайният доход и това, което дава като покупателната способност.

Какво казват за света числата и изследванията?

Още през март тази година Световната банка излезе със становището, че за първи път от края на XXв.средната класа намалява с 90 милиона (pewresearch.org, investor.bg) – до 2.5 млрд.души. И нека поясним – тъй като разбирането за „средна класа“ е твърде широко, обикновенно се взимат тези хора, при които всеки член от семейството в едно домакинство разполага с разходи между 10 и 50 или 11 и 110 долара – доста широка трактовка, нали?

Всъщност можете да проверите при вас как стоят горе-долу нещата в световен мащаб ето тук – pewresearch.org.

Пример – семейство от двама души, вземащи средната заплата в частния сектор – 1 483 лева към юни 2021 г., се съизмерват така спрямо света

Изследванията отделят голямо внимание на един от основните фактори – COVID-19. Интересен е и фактът, че до края на десетилетието „в редиците“ на средната класа се очаква да се влеят близо 1 млрд (money.bg). Души. Ще си кажете „Е, Страхиле, значи всичко е наред“. Да, но логично е, че след като само за 10 години увеличението ще бъде с 30%, то това значи, че голяма част от тези хора ще дойдат от по-заможната група (за периода 2011-2019 увеличението е от 13 на 18%). Въпросът е – какво ще се случи с хората, които изпаднат от категорията „средна класа“. Ами, те попадат в категорията „беден“ – живеещ с по-малко от 2 долара дневно .

Има ли почва у нас?

Лично аз не бих се придържал към това твърде широко рамкиране. Смятам, че е редно нещата да се наблюдават от гледната точка на заобикалящата ни реалност. А тя е: България. Увеличение на продуктите от основната потребителска кошница. Чувствително се увеличава разходната част за храна, жилище, поддръжка, такси, обувки, здравеопазване, транспорт, горива. Намалява разходната част, която българинът отделя във влогове – nsi.bg. Само за една година средната разходна част на член от българското семейство скача от 1 384.46 на 1 665.92, а на домакинство – от 2 954.59 на 3 468.13.

Логично е за България да приемем, че „средната класа“ е тази, при която член от домакинство получава поне 1525 лв. (данни за второ тримесечие на 2021 г. – nsi.bg, mediapool.bg). Простата сметка е следната – ако двамата родители в четиричленно семейство получават по 1600 лв. заплата, то общият доход е 3200 лв. Което означава, че средностатистическото семейство, което трябва да бъде „план минимум“ за поколението, което в момента създава деца, с хиляда зора покрива разходната си част.

Ще кажете: „Ама Страхиле, то сега минималната работна заплата ще вдигнат, а и като цяло заплатите са се вдигнали с 14% спрямо 2020 г. (mediapool.bg)“. Да, ще приема аз. Но – нека отчетем повишаването на цените, за които говорихме. И да прибавим към тях близо 5%-ната инфлация от септември 2020 до септември 2021 г. – nsi.bg. Оказва се, че „средната класа“ не изпълнява функцията си на двигател на икономиката, а на елемент, който просто „преживява някакси“.

Друг е въпросът, по отношение на минималната работна заплата, че законодателят ще уреди този въпрос; но това със сигурност ще доведе до утежнение и за работодателите ни. И тук проблемът не бива да търсим в работодателя. А по-скоро в държавните механизми и нуждата от намаляване на сивия сектор.

Като за финал

Нека се върнем към началото на текста. Споделих какво смятам, че трябва да бъде определението за „средна класа“: „онази образована част от обществото, с изявена позиция по политически и икономически въпроси, която чрез заплащането, което получава и труда, който полага, може в семейна клетка да полага грижи за 2-3 деца, да спестява и инвестира чрез покупка на движимо, недвижимо имущество и финансови активи“.

Затова Ви питам:

Вие закупихте ли си жилище?

Отглеждате ли 1, 2 или 3 деца?

Имате ли нов или поне 5-годишен автомобил?

Имате ли толкова спестявания, че да изкарате цяла година без работа?

Имате ли средства да инвестирате?

Е, сега бихте ли казали „Средна класа, довиждане“?

https://voinaimir.info/2021/10/goodbye-middle-class/