Православни случки !

[Шишман]

    Случки със свети Гавриил Ургебадзе
Вече се мръквало, когато той минавал с колата си през Мцхет и забелязал един мъж, приличащ на бездомник, който му махнал да спре. Но решил да не спира, защото, ако качи тоя скитник, ще му усмърди колата. Така си помислил и не спрял. Но след като изминал около 400 метра, взела да го мъчи съвестта, върнал се, взел непознатия и продължил към манастира Самтавро. Изведнъж в колата се разнесло чудно благоухание, което се задържало дълго време.
Шофьорът си помислил :" От къде дойде този приятен „църковен“ мирис?".
В това време старецът Гавриил (защото това бил той самият), се обърнал към него и попитал:
- Е, скъпи мой, омириса ли се колата ти?
Тогава шофьорът разбрал откъде идва това благоухание и че този човек" чете мисли" . Сбогувайки се, пътникът му казал, че се казва монах Гавриил и че един ден той ще дойде да коленичи на неговия гроб. Разбира се, шофьорът не можал да разбере, какво иска да му каже монахът и си помислил: „Откъде накъде ще дойда на гроба му, как ще знам кога и къде ще го погребат! Че и да коленича!“
Минали няколко години и когато бил в Германия, му дали дарения за манастира Самтавро в Грузия, неговата родина. Отново тръгнал с колата си и след като изминал дълъг път, се добрал до Мцхет около три часа през нощта. Манастирът, разбира се, бил затворен и той започнал да чука на желязната врата. Скоро една от монахините му отворила. Той й казал, че идва от Германия, откъдето носи дарения за манастира. Монахините се зарадвали и в знак на благодарност го повели на някъде си. Било нощ и човекът не разбирал накъде го водят монахините. Игуменията му подала кандило с масло от някакъв гроб и настоятелно го помолила да падне на колене. Той коленичил с чувство на вътрешен протест и чул:
- Не си мисли, че това е обикновенно масло. Това е чудотворно масло от гроба на нашия любим монах Гавриил.
И тогава той се вкаменил от изненада! Гневът и вътрешният му протест се сменили с изумление! Погледнал снимката на стареца Гавриил и познал самия онзи „просяк в съдрани дрехи“, който няколко години по-рано му казал: „Ще дойдеш на гроба ми и ще коленичиш“. Очите на шофьора (паднал на колене пред гроба на стареца Гавриил) се напълнили със сълзи.
Игумения Серaфимa         

[Шишман]

    БЛАГОДАРИМ ТИ, ВЛАДИКО, ЗА ТОЗИ СВЕЩЕНИК!

Православен свят

Свети Нектарий, който умрял още през 1920 г. – служил в наше време, в един селски храм, повече от една седмица.

Известно е, че в Гърция св. Нектарий е почитан като велик чудотворец. Там е популярна следната поговорка: „За свети Нектарий не съществува неизцелима болест“. Преди няколко години в едно планинско село на Егина останали без свещеник. Минавало време, а нов свещеник така и не бил изпратен. Настъпил Великият пост и селяните взели да се вълнуват.

В Гърция в първата и последната седмица на Св. Четиридесетница не се работи и не се учи – това е време за молитва. Навсякъде се спускат знамената в знак на траур за Христовото разпятие, хората присъстват на дълги великопостни служби, навред се извършват литии, спазва се строг пост без олио, а мнозина дори и не хапват нищо. Да се остане без свещеник през това време е просто немислимо.

Като се посъвещавали, селяните решили да напишат писмо с молба до епархийския архиерей. „Владико свети“ – молели те – „изпратете ни свещеник поне за Страстната седмица и за Пасха. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и така с радост, заедно с целия останал свят да посрещнем светлото Христово Възкресение. Не ни оставайте сираци, свети владико, не забравяйте за нашите скърби. Изпратете ни йерей, благословен от Ваше Високопреосвещенство“.

Епископът прочел писмото и го представил за разглеждане на епархийския съвет. „Кой от вас, отци, може да отиде в това село?“ – запитал той. Но всеки от присъстващите на съвета взел да посочва различни причини, да обяснява заетостта си, заради която не може да отиде в това село. После преминали към друга точка от дневния ред и писмото на планинците останало затрупано под купа от други книжа. А по-нататък и изобщо го ЗАБРАВИЛИ, покрай многото грижи и приготовления за предстоящия празник.

Накрая настъпил великият празник на Възкресение Христово, който в Гърция винаги се посреща по особено тържествен начин. Православието е официалната религия на Елада и Великден е същевременно и държавен празник. След като изминала първата празнична седмица, епархийските служители и епископът намерили на масата писмо от жителите на планинското село. „Свети владико“ – пишели те – „нямаме думи да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско участие и помощ за нашата енория. Вечно ще бъдем благодарни на Бог и на Вас, свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни пратихте, за да служи на Пасха. Досега не сме имали случай да се молим заедно с такъв благодатен и смирен Божи служител“.

Архиереят започнал епархийското събрание с въпроса: „Кой от свещениците е отишъл да служи в селото, от което е дошло това писмо?“ Но всички мълчали, защото никой не бил отишъл да служи в планинското село. Епископът бил завладян от голямо недоумение и горещо любопитство. След няколко дена по каменистите пътеки на Егина се вдигал облак прах – към загадъчното село се носел архиерейският кортеж. За пръв път в забутаното село пристигал владика с пищна свита. Всички жители на селото, от мало до голямо посрещнали гостите с козунаци, боядисани яйца и цветя и тържествено ги съпроводили до малкия старинен храм.

В Гърция всички свещеници са считани за държавни служители и всеки един е длъжен да се запише в църковния регистър, дори и да е служил само веднъж. Архиепископът се поклонил на храмовата икона и веднага влязъл в олтара. През отворените царски врати всички видяли как той взел регистъра и се приближил до тясното прозорче. Бързо прокарал пръста си до последния запис. Там с красив почерк било написано – „Нектарий, митрополит Пентаполски“. Владиката изтървал регистъра и паднал на колене.

Новината за великото Божие чудо поразило като небесен гръм всички присъстващи в храма! Последвала дълбока тишина, която сякаш звънтяла сред дълбоко развълнуваните чувства. Хората падали на колене, вдигали ръце към небето, прегръщали се, плачели и гръмко благодарели на Бога и на св. Нектарий.

Едва сега всеки от присъстващите разбрал какво е станало.

Господ Вседържител дочул сърдечните въздишки на Своите верни овчици, изоставени в печал, които те му принесли със сълзи на очи в далечното малко селце високо в планината и им изпратил един достоен пастир – от Своето Небесно Царство. Земният им владика по човешката си немощ забравил стадото от своите верни, но не и Небесният им Владика.

Цяла една седмица – през 2001 г., светителят Нектарий, който бил умрял през далечната 1920 г., бил жив – с простодушните овчари и техните семейства и служил в храма, водил ги в литийни шествия, оглавявал нощно време тържествените траурни шествия-епитафии с Гроба Господен, пял с тях химни и молитви, изповядвал ги, утешавал ги и ги наставлявал. От никого досега те не били слушали такива слова за Бога. Оказало се, че този старичък геронда с мек глас го е познавал лично.

И този народ разбрал, защо през цялото това време бил изпълнен с такава огромна, неземна радост.               

[Шишман]

    „Старецът умееше да общува от разстояние. Веднъж съпровождах един болен в чужбина. Предстоеше му много тежка операция. Ние посетихме с него Кливланд (Охайо). В навечерието на операцията аз бях много разстроен поради прогнозите на докторите. Те се подготвяха да извършат най-тежката седемчасова операция върху едно тринайсетгодишно дете. Трябваше да изрежат тумора, да извършат трансплантация на органи и още много други процедури. Намирайки се в отделението и бидейки твърде разстроен от прогнозите на лекарите, аз се помолих на отец Порфирий: „Геронда Порфирий, помогни!”
🔸 Това е всичко, което успях да произнеса, но го изрекох с голяма сърдечна болка. На следващия ден започна операцията. След известно време обявиха по високоговорителя, че операцията върви много добре и, че туморът се оказал доброкачествен. Но ние много добре знаехме, че той беше злокачествен и единствено молитвите на стареца са го направили доброкачествен. След около двайсетина дни ние се върнахме от Америка и аз отидох да видя стареца Порфирий, за да му съобщя новините.
🔸 Първото нещо, което той ми каза, като влязох при него, беше: „Когато ти ме повика, аз те чух”.
☦️ Протопрезвитер Христодулос Хаджифанасис   

[Шишман]

🔸 Отец Иоан бил повикан да освети някакъв дом. Когато той си тръгвал, домакинята поискала да му даде пари, но той отказал, казвайки на жената, да даде тези пари на първия човек, когото срещне на улицата на сутринта.
🔸 На следващия ден жената умишлено излязла рано на улицата, разчитайки, че може да срещне някой отруден сиромах, но първия човек, когото срещнала бил един офицер.
🔸 Когато се изравнила с него, жената се разколебала и го подминала, но след това, направила усилие, върнала се, догонила офицера и скорострелно му обяснила за какво става въпрос.
🔸 И какво се случило? Офицерът с благодарност и през сълзи взел парите, казвайки на непознатата жена, че се намира в критично положение, защото съпругата му се разболяла тежко, и нямат достатъчно пари за лечението й. Той дори отивал да заложи и последната си вещ, надявайки се да спаси жена си с получените пари.
🔸 Множество са подобните случки с участието на свети праведни Иоан Кронщадски.
* * *
ℹ️ Слабоизвестен факт е, че свети Иоан Кронщадски основал „Иоановския монастир” в Санкт Петербург (действащ и днес), в чест на своя небесен покровител — великия български пустинник свети Иоан Рилски Чудотворец.
🙏 Свети праведни отче Иоане, моли Бога за нас!

[Шишман]

        Разказ на Йосиф Муньос

Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис , строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията майка. Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от отец Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник- подарък от майка ми.”Но игуменът отец Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем” Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят”Достойно есть”, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.

На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.” Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.” И наистина, в този момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф- каза ми той, – Св. Богородица иска да дойде с теб.”Не вярвайки на ушите си попитах: „Коя света Богородица?” „Иверската”- отговори отец Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да се приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.

Веднага след това тръгнахме към Иверския манастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът който се намираше там ми помогна да докосна моята икона до оригинала.

В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982г.(гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светии от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих , че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.

Много скептици отказват да приемат тайната на това знамение. Някои от тях говорят за измама, други се впускат в изследвания и анализи. Но и изследванията трябва да имат предел, та човешката дързост да не оскърбява Божието милосърдие. Веднъж пожелали да вземат проба от мирото, за да направят химичен анализ. На такива молби Йосиф Муньос обикновено отговаря: „Иконата е пред вас, никой не ви принуждава да приемете чудото. Ваше право е да повярвате или не.”               

[Шишман]

Едно чудо за вразумление  описано архим. Павел Стефанов, Царството му небесно!
Само Библията не изгоря
Преди няколко дни срещнах на улицата една позната жена, която ми се оплака, че апартаментът на неомъжената й дъщеря във Варна бил запален от някакъв човек, за когото на шега обещала да се омъжи, а след това скъсала с него. Ще кажете - битово отмъщение, предизвикано от една лекомислена девойка и един отмъстителен любовник. Друго ми направи впечатление в този неприятен случай. Пожарът не само изпепелил цялото имущество, но изгорял покривът и се разпукали стените. Цялата къща трябвало да се събори и построи отново. Самата потърпевша казала на майка си, че вече не вярва в никого и нищо, щом тази трагедия се е случила с нея. Как можело Бог да допусне това да се случи, след като тя носела златно кръстче и даже била палила неведнъж свещи в църква?!
Човек остава смаян до каква степен българинът, който от векове е религиозно непросветен, гледа елементарно и суеверно на вярата си. Носенето на кръстче и паленето на свещ се превръща само във външна форма, обредност, символизъм, ако ние не понесем житейския си кръст и не тръгнем след Христос. Ако не превърнем душите си в светилници пред целия свят, както Христос е заповядал, никакви свещи няма да ни озарят с вечната светлина. Ако не докажем на дело нашата любов към Бога и хората, никакви лъжи и лицемерие няма да ни спасят. Големият познавач на човешката душа св. Исаак Сириец отбелязва: „Когато достигнем любовта, ние достигаме Бога; нашият път свършва и ние преминаваме на острова, който е извън този свят.”
Най-интересният факт при този пожар е, че единственият предмет в къщата, който не изгорял, била Библията. За мен това е невероятно чудо, което изобщо не е направило впечатление на озлобената и разочарована девойка. Неволно си спомням думите на Авраам в Евангелието, който казва на богаташа в ада, че братята му няма да повярват дори ако някой от мъртвите възкръсне (Лука 16:31). С подобно неверие и жестокосърдечие се сблъсква и апостол Павел, който пише: „На невярващите... богът на тоя век (дяволът) е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа” (2 Кор. 4:4).
Ние не трябва да презираме или, още по-зле, да мразим невярващите, а да се стремим да победим злото с добро, като се молим за тях. Бог е силен да извърши останалото.
         Архим. доц. Павел Стефанов

[Шишман]

    Има една история за един богат пекар, който помолил да му доведат деца от най-бедните семейства в града.
Когато децата се събрали той им казал:
— В тази кошница има по една питка за всеки от вас. Вземете си по една и утре елате пак, за да ви дам отново хляб.
Моментално около кошницата се завързал едва ли не бой. Всеки се опитвал да се добере до по-голяма питка. Разграбили хляба, децата се разбягали и в бързината дори не благодарили на пекаря. Само едно малко момиченце, много зле облечено тихо стояло отстрани и чакало своя ред.
Когато всички се разотишли, тя се приближила до кошницата и взела от остатъците най-малкото парченце питка. Благодарила на пекаря и си тръгнала.
На следващия ден всичко се повторило отново, както вчера. Но когато у дома майката на момиченцето започнала да реже хлебчето, намерила вътре сребърна монета. Момиченцето донесло обратно парите на пекаря, но той казал:
— Не, дете мое, това не е случайност. Аз специално сложих паричката в най-малката питка, за да те наградя за твоето смирение.
Много хора си мислят, че могат сами да се преборят за себе си, но когато ние със смирение подхождаме към всяка ситуация, тогава върху нас се излива Божията милост и ние усещаме Неговата поддръжка. Затова е писано: “Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат.” (Яков 4:6)           

[Шишман]

      „При едно от пътуванията ми до Ню Йорк, самолетът ни беше ударен от мълния. Тя разби предното стъкло на пилотската кабина. Летяхме на 37 000 фута височина. И тогава започнахме да падаме право надолу! Нямах време дори да кажа „Отче наш”. Успях само да извадя иконката, която беше в джоба ми. „Свети мой, Давиде! Старче мой свети Иакове, помогнете! Погиваме!”
🔸 В този миг, аз видях Стареца през прозорчето на самолета. Свети Иаков летеше точно до мен. Расото му се вееше от свирепостта на вятъра. Той хвана самолета с ръцете си и малко след това се приземихме благополучно. Когато самолетът кацна абсолютно всички пътници, бяха живи и здрави, и никой от тях не можеше да повярва на очите си. Те само допреди броени мигове крещяха изпълнени от страх и ужас. Всички повтаряха, че сме имали светец, че с нас се е случило чудо. Да имахме светец! И аз го видях! Нашият свети старец Иаков Цаликис, Чудотворецът!”
ℹ️ Свидетелство на Димитрий, мирянин от Америка
* * *
📜 „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши” (Ин.‬ ‭14‬:‭12‬).           

[Шишман]

     След един монах в продължение на
тридесет години ходил бяс, който се стремял
да го съблазни и все не успявал.
Накрая след тридесет години, бесът съблазнил
монаха в блуд и монахът паднал.
Падането в този грях за монаха означавало,
че са унищожени всички негови предишни трудове.
Бесът дошъл при падналия и му казал, че сега той е
отпаднал от Бога и е станал роб на греха и дявола.
– Ти сега си мой,- казал бесът.
– Никога – аз съм раб Божий.
– Как може да бъдеш Божий, когато си паднал
в най-мерзкия грях?
Ти си ужасен грешник.
– И какво като съм грешник?
Аз съм Божий, а тебе не искам да те знам.
– Но ти падна, нали?
– А тебе какво те е грижа?
– Къде ще отидеш сега?
– В манастира.
– Нима има място в манастира за тебе след
това ужасно дело? Твоето място вече е в света.
При кого ще отидеш?
– При духовника да се изповядам.
Бесът всячески хулел духовника, опитвал се да спре
монаха, но той удържал на своето.
Какво казал духовникът?
Простил му греха.
– Брате, ти унищожи всички свои предишни
трудове с падението си.
Стани и започни наново.
А през нощта на игумена на този манастир, човек
с висок духовен живот, му Се явил Господ Иисус Христос.
Той държал монаха за ръка.
– Знаеш ли кой е този? – попитал Господ игумена.
– Знам, Господи, това е монах от моето паство, макар и паднал.
– Да знаеш, че този монах като не се поддаде на бесовските
козни, които го скланяха към униние и отчаяние, в самото си
падение посрами беса и Аз го оправдах.
Ето какво значение имат твърдостта и мъжествената
 готовност, след като си претърпял поражение в битката,
да я започнеш наново, като не падаш в униние и отчаяние.
---------------
св. Вараснуфий Оптински