Женска психология

[Hatshepsut]

Защо депресията е по-често срещана при жените?

Депресията е два пъти по-често срещана при жените поради редица причини

През последните десетилетия депресията става все по-често срещана в индустриалните страни и често е наричана от лекарите "обикновената настинка в психиатрията".

Данните за разпространението на депресията в рамките на целия живот варират в зависимост от критериите, използвани за определяне на депресията. При използване на критериите на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-IV) за "голямо депресивно разстройство", които са сходни с критериите на Международната класификация на болестите (ICD-10) за "умерена депресия", разпространението на депресията през целия живот е около 15 %, а точковото разпространение - около 5 %. Това означава, че средностатистическият човек има около 15 % вероятност да развие депресия в някакъв момент от живота си и около 5 % вероятност да страда от нея точно сега.

Тези данни обаче прикриват много неравномерно разпределение по пол, тъй като депресията е около два пъти по-често срещана при жените, отколкото при мъжете. Причините за това неравномерно разпределение между половете не са напълно ясни, но се смята, че те са отчасти биологични, отчасти психологични и отчасти социокултурни.

Биологични обяснения

В сравнение с мъжете жените може да имат по-силно генетично предразположение към развитие на депресия. Освен това жените са много по-силно подложени на колебания в нивата на хормоните. Това важи особено за периода около раждането и менопаузата, които са свързани с повишен риск от развитие на депресия.

Психологически обяснения

Жените повече "преживяват" от мъжете, т.е. те са склонни да мислят повече за това, което се случва - което, макар и да е много хубаво, може да ги предразположи към развитие на депресия. За разлика от тях мъжете са по-склонни да реагират на трудните моменти със стоицизъм, гняв или злоупотреба с алкохол или наркотици. Освен това жените като цяло са по-ангажирани с взаимоотношенията си от мъжете. Те са по-често засегнати от проблемите във взаимоотношенията, което ги прави по-склонни към развитие на депресия.

Социокултурни обяснения

Жените са подложени на по-голям стрес от мъжете. Те не само трябва да ходят на работа също като мъжете, но от тях може да се очаква да поемат и тежестта на поддържането на дома, отглеждането на децата, грижите за по-възрастните роднини и да се примиряват със сексизма.

Освен това те живеят по-дълго от мъжете. Дълбоката старост често се свързва с тежка загуба на близките, самота, изолация, влошено физическо здраве и несигурност, а също и с депресия. И накрая, жените са по-склонни да потърсят психиатрична помощ и така е по-вероятно да получат диагноза депресия. По-възможно е да се консултират с лекар и по-вероятно е да обсъдят чувствата си с него. И обратното, лекарите (независимо дали са мъже или жени) са по-склонни да поставят диагноза депресия на жена.

Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е британски психиатър, философ, писател и педагог. Написал е няколко книги, включително Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене отвъд мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - носител на наградата за любима книга на читателите за 2022 г.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zashto-depresiiata-e-po-chesto-sreshtana-pri-zhenite_190504.html

[Лина]

Социокултурните фактори безспорно са много точно описани,но лично аз познавам жени, които са депресирани основно защото са много глупави. Значи, по-скоро не могат да са щастливи и доволни от това че са живи и здрави, че близките им също така са добре и водят нормален живот.
Хора, които не са изживели някаква трагедия, а ви се жалват, че са депресирани.... от такива се бяга със 100км / час и колкото се може по-далеч.

[Hatshepsut]

Синдром на Ифигения - трябва ли жените да принасят себе си в жертва

Много жени постоянно жертват себе си, заради другите – мъжа, децата, родителите, приятелите. Често вървят противно на своите планове, здраве и интереси. Питаме се – защо? И ценят ли това околните?

Такива „майки Терези “ непрекъснато се ангажират с проблемите на другите хора – отстъпват на позната единствената си стая, пренасяйки се в кухнята:

„Тя прави ремонт в апартамента, няма да ходи на хотел да живее!“ – работят на 3 работи, за да издържат семейството си, същевременно мъжът на такава жена по цял ден лежи на дивана и веднага скача да спасява съседката от лошото ѝ настроение, а приятелка – от мъжа ѝ „деспот“, който отново ѝ къса нервите. Общо взето, опитва се да спасява цялото човечество.

Детски травми

Според американския психоаналитик Карен Хорни, в основата на такова поведение стои несъзнателното чувство за вина. Възможно е майката на вече зрялата жената също да е жертвала себе си, но и постоянно да е упреквала детето си, че то не цени това.

Дъщерята действително невинаги е разбирала защо нейната майка мие съдовете в 1 часа през нощта или заспива от умора, работейки, тъй като не е успяла да си довърши работата в офиса.

Но въпреки това дъщерята е потискала раздразнението си – как може да се сърди на човек, който се старае, заради другите. А колкото повече раздразнение се натрупвало, толкова по-силно ставало чувството за вина на дъщерята: „Мама се старае, заради нас, аз не ценя това, а това означава, че съм лоша“.

И в резултат в зряла възраст жена, отраснала в такива условия, се опитва да потисне чувството си за вина с ответна жертвоготовност.
Синдромът на спасителката може да се развие и от равнодушието на родителите.

Ако те са се държали резервирано и студено, дъщерята навярно се е опитвала да заслужи тяхната любов – стремяла се е да бъде отличничка, белила е картофи, преди те да дойдат, безропотно се е грижила за малкото си братче, докато нейните връстници са играли на улицата.

Детството е останало в миналото, а навикът на вече зрялата жена да се жертва се запазил.

Защо алтруизмът е вреден?

Вие ще кажете: какво е лошото е на това, че помагате на хората? Нима във всички времена не е била ценена добротата, милосърдието, състраданието, жертвоготовността?

Вероятно някои от нас помнят от училище древногръцкия мит за Ифигения – дъщерята на цар Армагедон, която трябвало да бъде принесена в жертва на богинята Артемида. Царят е бил принуден да отстъпи, и Ифигения безропотно влязла в жертвения олтар.

За щастие, Артемида оценила самоотвержеността на момичето, като запазила нейния живот. Дори я направила жрица в своя храм.

Въпреки това в реалния живот Ифигениите рядко ги възнаграждават. Още повече, че тяхната жертвоготовност отива напразно.

Околните злоупотребяват с тяхната отзивчивост и доброта – възползват се от това, че са склонни да помагат на хората и ги манипулират в своя полза.

При това манипулатор може да бъде всеки – любимият мъж, съпруг, приятелка, възрастни родители, колеги… Опитвайки се да угодят на всички и на всичко, „спасителките“ забравят за себе си.

Те никога не ходят на козметик /“По-добре маска от краставица да си направя“/ и не влизат в магазини за хубави дрехи /„Нашата втора употреба не е по-лош“/. Рядко ходят на фризьор, а за посещение на театър, изложби и в ресторанти и дума не може да става.

https://lechenie.bg/sindrom-na-ifigenia-tryabva-li-zhenite-da-prinasyat-sebe-si-v-zhertva

[Hatshepsut]

Синдромът на отличничката

Аз бях пълна отличничка. В цялата ми училищна биография има една четворка по български език на класна работа в четвърти клас, която моментално превърнах в шестица за края на срока. Струваше ми една седмица рев от обида и амбиция и две - упражнения в несвяст.

Разбира се, че всичко ми се отдаваше лесно. Учех математика, физика и химия насила, но прекарвах задълбочено часове пред учебника, докато не разбера наистина за какво става дума. Не зубрех.

Случвало се е да вдигна температура и да си остана вкъщи само защото не съм се чувствала достатъчно подготвена по някакъв предмет и съм умирала от страх да не ме хванат в издънка.

Единствената причина да товаря себе си така не беше желанието да бъда най-добрата или да получавам похвали. Живеех непосилното битие на отличничката от страх да не се изложа. Просто не можех да си представя, че ме изтъпанчват на дъската, а аз с потни длани ще засуквам краищата на дрехата си, ще се червя и мълча като пукал. Или че ще дърдоря глупости, които влизат в училищния фолклор, докато учителката ме наблюдава укорително над рамките на очилата си, а класът се киска в шепи.

Благодарение на този ужас от излагане завърших гимназия със златен медал. Бонус към него се оказаха очакванията на родителите и преподавателите ми, че съвсем скоро в истинския живот ще се превърна в някакво явление.

Е, разочаровах ги.

Не сбъднах мечтата си да стана актриса. В театралната академия ме приеха едва на третата година, а изправена пред перспективата да раздвижвам кукли зад параван, две седмици по-късно се отказах.

В началото не проработи и резервният вариант с университета. Въпреки отличната диплома, първата година не успях да се класирам дори за предучилищна и начална педагогика, което по онова време си беше голям срам.

Започнах работа в Народната библиотека. Това се оказа следващото място, на което взех да се доказвам като отличничка. За да имам време да уча за кадидатстудентски изпити, ходех на работа в шест и половина сутрин. На ден пренасях с две ръце повече от осемстотин тома. Бях си разработила система, която да оптимизира движенията ми в складовете и търчах между полиците като нервна оса, товарех книгите върху една количка и я бутах из читалните и коридорите на сградата със скоростта на линейка. Усилията ми бяха оценявани с още и още работа, която с усмивка поемах.

Не ползвах почивки.

Желанието ми да се докажа и да поправя разочарованието, което се четеше в снизходителните погледи на близките ми относно моето отличие по всичко, ме мотивираше да бръмча по задачи и да спя малко.

В университета ме приеха, но задочно, което хвърли в смут не само учителката ми по литература от гимназията, но и собствената ми майка. За да си върна поне обожанието в нейните очи, започнах да се занимавам и с голяма част от семейната работа.

Изкарах книжка, за да водя колата на сервиз и да извършвам домашните трансфери из града и до вилата. Орях с прахосмукачката всеки ден, усърдно подготвях панахидите на баща ми заедно с айка ми и дори с първата си заплата купих бойлер.

Манията да не се изложа продължи да ме владее, което беляза не само студенството, но и първите ми журналистически опити. В следващите години интуитивно усетих, че най-бързият път да направиш кариера е да критикуваш. Масово и остро. Безпощадно.

Така се превърнах в яростен театрален критик, чийто статии изобилстваха от огнени думи и посичащи метафори. Вярвах, че след като някой е имал дързостта да създаде нещо и да го сложи пред публика, аз трябва да имам същата дързост да кажа какво мисля за него. В това още вярвам.

Вече не вярвам обаче, че оръжието ми непременно трябва да е масовопоразяващо.

Спечелените битки на полето на общественото ми присъствие не ме успокоиха. Синдромът на отличничката продължи да иска своето и си намери ново поле за изява - новото ми семейство. Трябваше да се докажа и като най-добрата съпруга.

Всеки страничен лев в семейния бюджет заделях за домашен уют. Декорирах с търпение и маниакална прецизност дома си. Отново чистех с прахосмукачка всеки ден; докато си миех зъбите, ръсех препарати из банята; пиейки кафе, бършех прах. Гладех ризите на мъжа си и бебешките дрешки на децата, докато гледах новините вечер, за да „няма празно".

Редях изгладените ризи по цветове в гардероба и обувките по големина в коридора. Готвех всеки ден, постоянно връщах на определените им места някакви разместени от домочадието предмети и мърморех под носа си, че няма ред.

Канех гости, като готвех сложни ястия и правех маси като за списание. Разбира се, чистех преди гостите и след тях. Създавах приятна атмосфера, като палех свещи и ръсех майтапи, а след като затворех вратата след тях, пусках пералня, за да мога на сутринта, щом стана, да простирам. Така за вечерните новини си имах какво да си гладя.

Бях и отличната майка.

Приех като личен провал физическата ми невъзможност да кърмя децата си повече от двайсет дена. За сметка на това се натоварих да им готвя всеки ден чиста и полезна храна, да затварям бурканчета с пюрета от селски зеленчуци и да цедя сок от моркови през марля. Търпеливо ги хранех така, че нито една капка от храната да не изцапа дрешките им. Разхождах ги всеки ден, бутайки количките им в парка със скоростта на панорамен лифт. Полузаспала им четях приказки на заспиване в промеждутъка между гладенето по време на вечерните новини и гладенето по време на късните новини.

Приготвях им следващата храна точно преди пералнята да изпере и ставах час преди тях, за да овършея къщата, да направя кафе и с усмивка на уста да изпържа филии или да врътна някоя баница. В осем нула, нула бях напълно готова и в нисък старт за поредния ден на отличничка.

Домашните ми старания обаче не доведоха до очаквания резултат и след няколко години се оказах със статут „разведена".

И ето ти още едно поле за изява!

С охота приех малкото останали „мъжки" задължения в разпадналото се семейство и така неусетно за шест години направих седем различни ремонта. Водех преговори с майстори, собственоръчно товарех плочки в колата си, дори един път сама поправих ютия.

Пазарувах ежеседмично, като оптимизирах пренасянето на торбите, окачвайки по една на всеки пръст на ръцете без палците. В асансьора натисках копчето на етажа с брадичка, а после отварях вратата с точно премерен шут и успявах да се измъкна от кабината за секундите, в които желязото се набираше да се тресне обратно.

Пътувах сама с децата си на морета и курорти и навъртах по седемстотин километра за един ден. Междувременно се грижех за възпитанието им, като подбирах внимателно музиката в колата, разказвах им приказки и водех разговори за живота, хората и бъдещето.

Имах купища приятели, към които проявявах същото старание в отношенията, спестявайки им често някои искрени мои разочарования от действията им. Полека се превърнах в YES person.

Не знам какво точно обърна нещата.

Може би порасналите ми деца, на които хич не им дреме, че съм им варила пюрета от екологични зеленчуци и съм ги пазила от лекета по дрехите. Ми да не съм го правила - не раждаме децата си, за да има кой да ни е благодарен цял живот! Може би някои признания, жегнали изведнъж част от приятелите ми, които откриха зад „добрата и възпитана Мария" една „истинска хиена".

Може би минаващите през живота ми мъже, които възхваляваха отличните ми качества и след това си тръгваха, следвайки някоя средностатистическа и в края на краищата съвсем нормална, човешка посредственост.

Може би осъществилата се кариера, която в най-неочаквания момент ме постави в позицията на много високо оценена и... много ненужна. Може би домът, който така и така си остаряваше, въпреки ремонтите и усърдното чистене. Може би все по-застояващите се в хладилника манджи, все по-безсмисленото гладене и все по-самотните ми курорти. Може би дори торбите, висящи от пръстите ми, които неизменно се превръщаха в боклуци и тоалетно съдържимо, докато пръстите ми посиняваха безжизнени, а вратата на асансьора вече отдавна ме изпреварваше и нагло ми удраше един по задника, преди да успея да се изсуля от кабината.

Така отличничката си отиде.

Днес ставам, когато се наспя. Има кой да ми направи кафе и да ми нареже плод и не се опитвам да му отнема тази инициатива, за да докажа колко съм отлична. Разнасям се лениво из хола, без да преглеждам местата на предметите и мимоходом да забърсвам прах. Гладя рядко и с пренебрежение подминавам купчината изпрани дрехи, подредени на дъската за гладене. Всъщност вече и нея наричам сърф. Готвя за удоволствие и бавно.

Когато не мога да направя нещо днес, отлагам го за утре и не усещам никакво чувство за вина. Не пиша театрална критика. Карам по-внимателно и по-бавно и оставям стотиците амбициозници зад волани да ме подминават. Доставям им с удоволствие това удоволствие.

Казвам на останалите си приятели това, което мисля, и днес имам най-точните и проверени хора зад гърба си. Изисквам малко повече от другите и много по-малко от себе си. Мога да казвам НЕ и го харесвам как излиза от устата ми.

Приемам спокойно провалите си и съм убедена, че са добра инвестиция. Разделям се с хора и ситуации, които не мога да понеса и не си причинявам нищо насила. Радвам се на нищо-не-правенето много по-често. Не бързам и винаги стигам навреме. Не се превърнах в явление. ОК съм с това. Днес съм убедена, че е по-добре да ми е подредено в душата, отколкото в хола.

Аз съм типичната страдала от синдрома на отличничката.

Познавам още много като мен. Нас никой не ни кара да правим чудесата от храброст, които правим. Или поне не чак толкова настоятелно, колкото на нас ни се струва. Ние си самопоставяме високи бариери, които да прескачаме и се самонаказваме, когато се спънем в тях.

Гледаме на себе си като на ходещи саможертви и не можем да разберем и приемем неуспехите си - та нали сме направили и непосилното всичко да е по план. Натегнали сме се до червено, превърнали сме се в пример на съвършенство, самопостроили сме си паметник. Чудо голямо...

Всъщност най-отличното постижение на отличничката е моментът, в който решава да не е отлична. Моят настъпи. Помислете за себе си.

https://webcafe.bg/gradat/684717781-sindromat-na-otlichnichkata.html

[Hatshepsut]

60% от жените са бисексуални по природа

По-голяма част от представителките на слабия пол са бисексуални по природа, установиха американски учени от университета на Айдахо.

Учените изследвали 484 хетеросексуални жени, 60% от които признават, че са изпитвали силно сексуално привличане към собствения си пол.

Интересен е фактът, че това желание се увеличава с възрастта. 45% от анкетираните признават, че поне веднъж са се целували с жена, а другата половина споделят, че са имали еротични фантазии със същия пол. Според един от водещите автори, професорът по психология Елизабет Морган, около 20% от момичетата имат лесбийски наклонности, предава БГНЕС. Това се доказва от навиците на приятелките да се държат за ръка, докато се разхождат, да си говорят по телефона с часове и да се прегръщат на раздяла.

Много често е трудно да се разграничи женското приятелство от романтична връзка. Много от дамите осъзнават, че са емоционално и сексуално привлечени от свои приятелки в по-зряла възраст.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/60-ot-zhenite-sa-biseksualni-po-priroda-804658

[Hatshepsut]

Предменструален синдром

Предменструален синдром (ПМС или още „пременструален синдром“, „пременструална болест“, „синдром на пременструално напрежение“) е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията.

Състоянието на предменструален стрес се характеризира с такива симптоми като честа смяна на настроенията, умора, намалена концентрация, депресия, нервност и раздразнителност, гадене и подпухване, покачване на телесното тегло. По-тежка форма на ПМС е предменструалният дисфоричен синдром (ПМДС), при който страданието е толкова силно, че се отразява на живота в нормална обстановка. ПМС също така не бива да се бърка със състоянието на болезнена менструация, наречено дисменорея.

Като най-вероятни причини за пременструалния синдром се сочат: прогестеронова недостатъчност, намаляване на ендорфините, нарушения в обмяната на серотонина и на протеогликана, отклонения във водно-солевата обмяна, дефицит на витамин В6, хипогликемия, хиперпролактинемия.

Честота на проявление

Някои изследвания показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19 – 29 години, и при 55 – 60% от тези над 30 години. Изведени са връзки между честотата на ПМС и професиите на жените, както и някои хроничните заболявания.

Други източници сочат, че ПМС се среща във всички възрастови групи, като е особено добре изразен в преходните периоди на пубертет и пременопауза и при жени с по-висок образователен ценз. По отношение на редовността на менструалния цикъл, ПМС се проявява при 23 – 50% от жените с редовна менструация, и при над 50 % от ановулаторните жени.

Според други оценки, при 75% от всички жени ПМС се проявява поне веднъж през фертилната възраст.

Диагностициране и лечение

Лечението обикновено започна със смяна на начина на живот – намаляване приема на кофеин, захар и натрий. Някои от симптомите се влияят добре от приема на добавки като витамин В6 и калциев карбонат. За намаляване на симптомите на депресия и нервност се препоръчва повече движение. Изписват се и лекарствени средства: флуоксетин (Прозак), сертралин, пароксетин и циталопрам.

Алтернативни гледни точки

Съществуват предположения, че ПМС може да е своеобразен социален конструкт, вместо физиологично смущение. Доказателство, с което тази гледна точка се подкрепя, са медицински изследвания, при които приемът на плацебо повлиява пациентките също толкова добре колкото и лекарствените средства. Според други източници хормоналните нива на жените, които страдат и които не страдат от ПМС, са равни.

Поддръжниците на тезата за медицинската обоснованост на ПМС изтъкват, че ефектът на плацебо се проявява и при много сериозни и обективно установени здравословни състояния. Позовават се и на неподлаганата на съмнение медицинска обоснованост на по-тежката форма на предменструалния дисфоричен синдром. При жени, които страдат от ПМДС, е доказана корелацията между емоционалното неразположение и нивата на серотонин в мозъка, изследвана чрез позитрон-емисионна томография.

Въпреки това тези, които намират ПМС за социален конструкт, не отричат ПМДС, а по-скоро считат, че между двете няма връзка, а ПМС е проява на хипохондрия. Все още обаче няма достатъчно солидни доказателства в нито една от двете посоки.

Една по-умерена гледна точка отстоява, че за някои жени ПМС е реален проблем, но други спекулират със синдрома като оправдание за изблици на социално неприемливо поведение, което се проявява в периоди, когато жената не е пред менструация.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Предменструален синдром


Какво е предменструален синдром?

Предменструалният синдром е състояние, което влияе на жените емоционално и физически, преди или по време на менструация. Това е често срещано явление, но не е задължително всяка жена да го изпитва. Смята се, че ПМС се появява заради хормоналните изменения в женския организъм, които се случват в двуседмичния период между овулацията и менструацията.
Менструалният цикъл на една жена продължава средно 28 дни. При някои момичета може да 26 дни, при други 32 и всичко между тях.

Овулацията, периодът, когато яйчниците освобождават яйцеклетката, се появява на 14-ия ден от цикъла. Приблизително. На 28-ия ден от цикъла започва менструацията или кървенето. Симптомите на ПМС могат да стартират около ден 14 и да продължат до 7 дни след началото на менструацията. Като при всяка жена е различно – това е средно. Може да е ден-два, или няколко седмици.

За какви хормонални изменения говорим?

Нивата на естроген, женски полов хормон, се увеличават през определени периоди от месеца. Увеличаването на тези хормони може да предизвика промени в настроението, тревожност и раздразнителност.

Симптоми

Емоционалните симптоми могат да включват тревожност, депресивно настроение, чести промени в настроението, раздразнителност и гняв, раличен в апетита, безсъние и много други.

Физическите симптом включват ставни и мускулни болки, главоболие, умора, подуване на корема, чувствителност на гърдите, акне и други.

Въпреки че списъкът е дълъг, не е задължително да изпитвате всичките на куп, при всеки е различно. Различни са както симптомите, така и силата, с която се появяват. При някои жени, симптомите са толкова силни, че могат да повлияят на ежедневието им, при други не чак толкова, а при трети въобще може да ги няма. Също и може един месец да ги има, а друг – не. Или в различните възрасти от живота на една жена да се появяват и изчезват.

Причини за ПМС

Въпреки че причината за ПМС не е напълно известна, има някои фактори, които допринасят за това състояние.
Както вече споменахме на първо място са хормоналните изменения в женското тяло, както и ниските нива на серотонин – друг хормон, който се влияе от естрогена. Други причини могат да са външни като стрес, натоварване, големи проблеми и консумация на храни с ниски нива на витамини и минерали.

Съществува ли лек?

Няма магически лек за ПМС, но може да опитате с някои промени в ежедневието си като това да се храните здравословно, да избягвате кофеин, да приемате витамини и да включите повече движение.

Съществуват много спорове около това дали предменструалният синдром е реално състояние. Някои смятат, че ПМСът е по-скоро спекулация отколкото физиологично смущение. Въпреки тези спорове, предменструалният синдром остава голям реален проблем за много жени и е добре да знаем за неговите измерения, да го имаме предвид и да се съобразяваме.

https://loveguide.bg/blog/kakvo-e-predmenstrualniyat-sindrom/

[Hatshepsut]

Емоционалните промени при менопауза

По време на менопаузата в тялото на жената се случват изключително много хормонални промени, които неизбежно се отразяват на психическото състояние. Около 70% от жените в менопауза изпитват по-висока тревожност и депресивност. Това има пряка връзка със симптомите на менопаузата:

промени в менструалния цикъл;
горещи вълни;
нощно изпотяване;
безсъние;
покачване на теглото;
променливо настроение;
болки в ставите;
умора;
промени в сексуалното желание.

Тези симптоми говорят, че тялото се опитва да се нагоди към различните нива на хормоните в организма, които влияят на настроението толкова силно, че някои жени променят изцяло поведението си.

Истерични епизоди

Често в този период, принудени от обстоятелствата и негативните мисли, жените правят преоценка на живота си. Изведнъж стабилното семейство им се вижда изтъкано от навици и незаинтересованост. Децата им изглеждат невъзпитани и неблагодарни, а работата скучна и незадоволителна. Това е временно, но може да ги докара до истерия. Случва се да са толкова напрегнати, че да крещят, докато им свършат силите. Повишената емоционална възбудимост е често срещана при дамите в менопауза.

Преувеличаване

Невротичността става очевидна. Поради постоянното стимулиране на психиката се натрупва нервно напрежение, което трябва да излезе. Изливането му често е придружено от мрънкане. Някакъв стимул се появява и бива последван от изброяване на всички проблеми от сходен  произход. Най-нищожна грешка се оказва голяма колкото цепелин, буря може да се разрази и в чаша вода. Важно е хората край дамата да знаят, че тя има нужда да изрази тези емоции, защото задържането им може да доведе до ескалиране на емоционалния проблем. Приемането и положителният отклик на подобен род скандали е изключително трудно, но е най-щадящият за психиката вариант.

Страх от изоставяне

Споменахме преоценката, мрънкането и викането. Сега е моментът, в който трябва да подчертаем, че в менопаузата жената, колкото и независима и силна да е, се нуждае от подкрепата на близките си. Подобна нужда е породена от страха от изоставяне, който се появява в нея. Свръхчувствителността и силната емоционалност се комбинират с плодовете от преоценката и водят жените до подсъзнателни страхове.

Основата на тези страхове е доста солидна. До момента дамата е имала цели в живота (семейство, кариера, деца) и е имала сили, за да ги достигне, обикновено по време на менопаузата повечето от тях са постигнати (или са на път да бъдат), силите са изчерпани, чувствителността е повишена, а тялото ненадейно започва да се променя. Ами ако освен без цели, дамата се окаже и без подкрепата, получавана досега, защото е загубила силите и красотата си?! Подсъзнанието й нашепва, че е ненужна и неоценена. Ролята на близките е да я подкрепят и уверят в ценността й, за да може да се успокои.

Депресия

По време на менопауза вероятността от депресивни епизоди нараства поради факта, че дамите изпитват изключително много физически неудобства и хормонален дисбаланс.

Рискът от депресивни състояния се засилва при наличие на тези условия:

Предходни депресивни епизоди;
повишени нива на стрес;
негативно отношение към живота;
понижена самооценка;
приемане на алкохол и упойващи вещества.

Важно е да не се бърка депресията с пониженото настроение при менопауза, защото е нормално при промените в организма да се случват и емоционални спадове. Ако негативните емоции продължават повече от две седмици и са изключително тежки, е разумно да се обърнете към специалист.

Изследванията доказват, че ранната менопауза и предизвиканата от хирургическо премахване на яйчниците такава, по-често водят до депресивни епизоди.

Всеки период в човешкия живот води със себе си някакви вътрешни конфликти. Справянето с тях прави личността по-цялостна и щастлива. Менопаузата е един от периодите, които са стресогенни за повечето жени, но е съвсем естествена част от живота, с която се налага да се справим. И дано след нея сме по-щастливи отпреди!

https://psychology.framar.bg/

Емоционални симптоми на менопаузата и психологически ефекти

Менопаузата предполага края на овулаторните цикли и на фертилната фаза на жената. Без съмнение, това е много важен момент в живота на всяка жена и носи със себе си поредица от физически и емоционални промени, в някои случаи по-изразени, отколкото в други, поради важните хормонални промени, които настъпват в женското тяло. В етапа на пременопауза и менопауза се наблюдава намаляване на основните женски хормони, като естроген и прогестерон, и това е причината за тези физически и емоционални промени, които могат да повлияят на качеството на живот на жената и нейните лични и социални отношения. В тази статия за онлайн психология ще се съсредоточим върху това, което са емоционални симптоми и психологически ефекти от менопаузата за да можете да ги идентифицирате и да знаете как да се справите с всички емоционални промени, които страдате по това време от живота си.

Може да се интересувате и от:
Физически и психологически ефекти от индекса на страха
Емоционални симптоми и психологически ефекти от менопаузата
Физически симптоми на менопаузата
Как да сведем до минимум психологическите ефекти на менопаузата

Емоционални симптоми и психологически ефекти от менопаузата

По време на пременопаузалните стадии (период от 3 до 7 години преди менопаузата) и менопаузата (последната менструация на жената), яйчниците преустановяват производството на естрогенни и прогестеронови хормони, които регулират менструалния цикъл и следователно нивата на тези хормони значително намаляват, което засяга жените физически, но и психологически. Естрогените, особено, са хормони, които засягат централната нервна система и ефективността на невротрансмитерите, а намаляването им, което се случва в менопаузата, може да доведе до намаляване на нивата на серотонин, който е невротрансмитер, който пряко влияе на настроението ни и други важни телесни процеси, като регулация на съня, апетит, сексуално желание и т.н. Именно това ниско ниво на серотонин може да направи жените важни промени в емоционалното си състояние по време на пременопаузата и менопаузата..

Да видим по-долу какви са емоционални симптоми и психологически ефекти от менопаузата жената може да изпита поради тези хормонални промени:

♦ Промени в настроението и промени в настроението: Това е най-често срещаният емоционален симптом на този етап, тъй като споменатите хормонални промени могат да предизвикат значителни и внезапни промени в настроението на жената. Можете да преминете от еуфория към тъга и гняв без видима причина, както и да бъдете по-податливи от обикновено и да се ядосвате или разстройвате по-лесно. Освен това тези симптоми могат да се засилят, ако жената почувства голямо отхвърляне към този етап от живота си.
♦ раздразнителност: когато чувствата са върху кожата, тя обикновено е много по-раздразнителна, а по време на менопаузата е възможно жената да бъде много по-чувствителна и податлива, да бъде притеснявана от всичко, което не е направила преди, да се обиди от всичко, което казват, това е в защита и т.н..
♦ безпокойство: намаляването на нивата на естрогена и последващото намаляване на невротрансмитерите, които регулират настроението, също могат да причинят тревожност, симптом, който може да бъде утежнен или усилен, освен това, от други физически симптоми, които страдат, като горещи вълни или изпотяване. и последствията, които те предполагат за личния и социалния живот на жената.
♦ Силни симптоми на тъга или депресия: Беше посочено, че намаляването на естрогена заедно със състоянието на неудобните симптоми на този етап и факта, че жената приема, че тя е над стадия на зряла възраст, може да увеличи риска от развитие на депресия в менопаузата. Депресията се наблюдава по-често при жени, които имат тежки симптоми на пременопауза, тези, които се приближават към менопаузата и все още желаят да бъдат майки и които преди са имали разстройства на настроението..
♦ Трудност на концентрацията: Стресът и тревожността, безсънието, горещите вълни и други симптоми на менопаузата могат да накарат жената да има по-малка способност да се концентрира върху дейностите, които трябва да изпълнява в ежедневието си.
♦ Проблеми със заспиването: страдащи от нощни изпотявания и горещи вълни могат сериозно да повлияят на качеството на съня и да затрудни много заспиването и почивката. Освен това, безсънието може да доведе до увеличаване на раздразнителността и че жената е много уморена и уморена на следващия ден..
♦ Загуба на сексуално желание: Намаляването на естрогена и промените, които настъпват в интимната област по време на този етап, причиняват жената да има по-ниско либидо. Появява се вагинална сухота и вагиналните стени губят еластичността, така че дискомфортът, изпитван по време на полов акт, намалява и сексуалното желание..
♦ Загуба на паметта: Намаляването на естрогена също влияе върху нормалното функциониране на мозъка и са наблюдавани по-краткотрайни пропуски в паметта, макар и не сериозно, при жени, които са в пременопауза и менопауза..
♦ Ниско самочувствие: Много жени изпитват менопауза като травматичен етап и това, добавено към всички физически и емоционални симптоми, които могат да възникнат, може да доведе до сериозни проблеми със самочувствието..

Физически симптоми на менопаузата

За предишните емоционални симптоми, обикновено придружени от поредица от физически симптоми, причинени и от спада на нивата на естроген в женското тяло. Сред най-честите физически симптоми на менопаузата, Има изброените по-долу:

Горещи вълни
изпотяване
Повишаване на теглото
По-слаби или крехки кости (остеопороза)
Вагинална сухота
Стрес уринарна инконтиненция
Умора и умора
Болка или дискомфорт по време на полов акт
Болки в ставите
Суха кожа
Косопад
Главоболие
Повишен риск от развитие на инфекции на пикочните пътища

В случай, че физическите симптоми на менопаузата са много интензивни, важно е да отидете при гинеколога, за да прецените възможността за започване на хормонално лечение..

Как да сведем до минимум психологическите ефекти на менопаузата

След това показваме серия от съвети, които могат да ви помогнат да се справите по-добре с този етап от живота си и да поддържате оптимално емоционално състояние по време на менопаузата:

♦ Приема менопаузата като още един етап от живота: Важно е да разберете какво се случва с вашето тяло и да се адаптирате към тези психо-соматични промени по възможно най-позитивния начин. Менопаузата е естествен етап от живота на всяка жена и е преходна фаза, която ще преодолеете. Време е да прекарате повече време в себе си и да се насладите на всички тези дейности, които ви харесват най-много..
♦ Не потискайте негативните си емоции, Приемете ги дори ако не ги харесвате. Ако споделяте това, което чувствате с доверените хора или запишете негативните емоции, които изпитвате на хартия, ще можете да ги разпознаете и да се справите с тях успешно. Добро емоционално управление ще ви накара да се чувствате много по-добре със себе си и с хората около вас.
♦ Популяризирайте самочувствието си: За да се намалят психологическите ефекти на менопаузата и да се постигне добро емоционално благополучие, също така е важно да работите със самочувствие и да засилите самочувствието си. За това можете да посветите времето на това, което наистина харесвате и да ви прави щастливи, да промените онези неща, които не харесвате, да слушате вътрешния си глас, да вземете предвид всичките си мнения и предпочитания и да предложите нови проекти и лични предизвикателства мотивирани. В следващата статия можете да видите добри съвети за засилване на самочувствието при жените.
♦ Връзка с вашата среда и увеличете социалния си живот. Говорете с приятелите и семейството си и ще видите как вашата компания е много удовлетворяваща на този етап и успявате да се справите с нея с много по-добро настроение..
♦ Говорете с партньора си от това, което чувствате и от всички промени, които преживявате. По този начин можете да разберете себе си много по-добре. Освен това е важно да се опитате да продължите да се наслаждавате на сексуалния си живот, тъй като интимните взаимоотношения помагат за подобряване на самочувствието, самочувствието и дори облекчават някои от физическите симптоми на менопаузата. Ако чувствате, че сексуалното ви желание е намаляло значително, препоръчваме ви да се консултирате със съветите в статията Как да увеличите женското либидо с естествени средства.
♦ Потърсете положителната страна на менопауза: съсредоточете се върху положителните си емоции и се опитайте да откриете предимствата, които тази жизнена фаза може да има за жената: отчети с по-голяма сигурност и зрялост, можете да се наслаждавате на сексуалността си, без да се притеснявате за възможни бременности, освободихте се или ще можете да се освободите Много скоро от дискомфорта, свързан с менструацията и т.н..
♦ Потърсете психологическа помощ ако чувствате, че сами по себе си не можете да преодолеете дискомфорта и емоционалните симптоми на менопаузата или да се окажете погрешно разбрани от непосредствената ви среда и се нуждаете от външна подкрепа.

https://bg.sainte-anastasie.org/articles/psicologa-clnica/menopausia-sntomas-emocionales-y-efectos-psicolgicos.html

[Hatshepsut]

Половината бебета в България се раждат със секцио. Проблем ли е това и има ли решение


Надежда Цекулова. На фона се вижда снимка на медицински екип, извършващ цезарово сечение. Колаж

Повече от половината бебета в България през 2022 г. са родени със секцио. Приема се за медицински оправдано това да се случва в до 15% от ражданията. Какви са причините толкова жени да раждат с цезарово сечение и има ли решение? Надежда Цекулова потърси отговора.

Над половината от ражданията в България през 2022 г., са се случили чрез цезарово сечение при международен консенсус, че медицински оправдано е това да се случва в до 15% от ражданията.

По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата по Закона за достъп до обществена информация, 25 959 или малко над 50% от отчетените към институцията 51 672 раждания през 2022 г. са с цезарово сечение.

Това е проблем. За системата, за здравната и демографската политика, но на първо място – за майките и техните деца.

„Секциото“, както е популярно да се нарича, е животоспасяваща операция, която може да спаси живота на майката, на бебето или и на двамата. Тя обаче носи своите краткосрочни и дългосрочни рискове, затова медицинската наука не препоръчва да се пристъпва към нея, когато това не е необходимо.

От години в различни страни по света април се отбелязва като международен месец за повишаване на информираността относно цезаровото сечение. Нуждата от подобна инициатива възниква заради повишаващия се в световен мащаб дял на ражданията, при които цезаровото сечение се извършва без да е налице медицинска необходимост от него.

Защо това да е проблем

Има доказателства, че когато към оперативно раждане се пристъпва без нужда, това повишава болестността и при майките, и при бебетата от болести и състояния, които могат да възникнат както в хода на раждането и непосредствено след него, така и години по-късно. Това обстоятелство, както и по-високата себестойност на цезаровото сечение спрямо нормалното раждане, води и до повишени здравни и социални разходи и риск от влошено качество на живот. Тези аргументи са изложени в препоръките на СЗО за намаляване на ненужните цезарови сечения, публикувани през 2018 г.

През същата година в България д-р Румен Велев, понастоящем директор на II СБАЛАГ “Шейново“ в София, публикува свой дисертационен труд, посветен на медико-социалните проблеми при цезаровото сечение. В него той цитира същите аргументи, като подчертава риска за майките, който по литературни данни е двойно по-висок отколкото след вагинално раждане.

Въпреки популярността на тези доказателства обаче, делът на ражданията чрез цезарово сечение продължава да расте – както в България, така и в световен мащаб.

Личните аргументи срещу научните доказателства

Причините за тази отхвърлена от науката тенденция се изследват вече две десетилетия. В споменатото изследване на д-р Румен Велев също е отделено внимание на въпроса защо жените и техните лекари постепенно превръщат секциото в предпочитан начин за раждане в България.

Оказва се, че водеща причина (в над 30% от случаите) за извършване на цезарово сечение е предходно такова. Сходни са и данните от международни източници. Сред другите чести медицински причини има такива, които изследователят определя като „неясни“.

По-значими в контекста на месеца за повишаване на информираността обаче са немедицинските причини, поради които медиците понякога предпочитат да предложат на пациентките си ненужна операция, а жените я приемат, или дори сами я избират, без да има лекарска препоръка за това.

Водещият аргумент на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, оказва се, е страхът. Страх от нормалното раждане, страх от промените, които то може да предизвика в тялото, страх от липсата на контрол (неясен момент, риск избраният екип да не е на разположение, риск раждането да не протече според плана). Лекарите също имат своите тревоги – нормалното раждане може да донесе повече изненади от оперативното, воденето му изисква по-специфична компетентност, моментът на случването и продължителността му може да са неудобни и др.

Още в първите години на 21 в. международни организации, занимаващи се с родилна грижа и майчино здраве установяват, че е необходимо да се разработят и внедрят целенасочени модели за превенция на ненужните цезарови сечения. Бурното развитие на медицинските технологии, което прави оперативните раждания по-лесни и нискорискови, и неудобствата на естествения процес неусетно движат дела на секциите нагоре, дори в здравни системи, в които има по-малко проблеми и повече взаимно доверие, отколкото в българската.

Решенията, които никой не търси

В различните държави обаче този уклон се овладява с различен успех. През 2018 г. организацията Euro-Peristat представи доклад, според който България беше на трето място в ЕС по дял на ражданията чрез цезарово сечение. По време на избухналата след това пандемия от COVID-19 имаше както препоръка, така и наблюдения за зачестяване на избора за оперативно раждане, и е твърде вероятно в момента страната да заема още по-предна позиции. Официалната статистика обаче не следи този показател, затова като отправна точка могат да се ползват единствено данните на НЗОК, описани в началото на този текст.

Възможните решения са описани в редица документи – както на СЗО, така и на престижни професионални организации в родилната грижа. Те включват предимно немедицински мерки, тъй като идеята им не е да се намалят оперативните раждания на всяка цена, а да се предотвратят имено тези фактори, които водят до ненужни операции.

СЗО определя три групи, към които мерките трябва да се насочат – жените, медицинските специалисти в родилните грижи и самите лечебни заведения и здравни системи.

По отношение на жените, препоръките се концентрират върху преодоляване на възможните тревоги и страхове. Включват различни видове подкрепа – от обучения за раждане, през групи за психологическа подкрепа и целенасочена индивидуална работа с жените, които имат страх от раждането.

Мерките, насочени към медицинските специалисти препоръчват да се въведат базирани на доказателства насоки за медицинска практика, а при препоръка за планово секцио задължително да се изисква второ мнение. СЗО поставя сериозен акцент върху обучението на работещите в родилната грижа да следват научно-базираните практики и да извличат ползите от тях както за пациентките, така и за себе си.

Самата организация на грижата за бременните и раждащите жени в една здравна система обаче може да бъде по-благоприятна за извършване на повече операции, и ситуацията в България е именно такава.

Множество изследвания по темата сочат, че когато основната грижа за здрави бременни жени и техните раждания се водят от акушерки, това подобрява цялостно качеството на родилните грижи, в това число води до намаляване на цезаровите сечения. Такава система обаче изисква добро взаимодействие на акушерки и акушер-гинеколози, поддържане на високото качество на работата на акушерките и престижа им в обществото.

Добри примери

Добри примери се срещат и в България. Изследването на родилните практики в болница „Шейново“ показва, че жените, които избират раждането им да се води от акушерка, стигат до секцио в 13% от случаите, а при избор на лекар – в 62%.

Съизмерими са и данните за 2019 г. на самостоятелната акушерска практика „Зебра“, която функционира в рамките на родилното отделение в МБАЛ „Св. София“ в столицата – там делът на оперативните раждания е 11%, като в това число са включени и по-високорисковите раждания, като вагинално раждане след цезарово сечение, предизвикани раждания или раждания на жени с придружаващи заболявания.

В момента обаче подобни практики са по-скоро изключения, и това дава закономерен резултат. Единствената институция в България, която предприе някакви мерки, беше НЗОК, която направи клиничната пътека за нормално раждане по-високоплатена от тази за оперативно. Опитът на други държави (като САЩ, Великобритания и Испания например) сочи, че мерките за намаляване на цезаровите сечения най-често са инициирани от професионалните организации, като те играят важна роля и в кампаниите за информиране на жените относно техния избор как да родят.

Тъй като мотивите за избор на секцио не са финансови обаче – очаквано – финансовият стимул не реши проблема.

А ако настоящият текст е първият по темата, който срещате в този месец за информираност относно цезаровото сечение, вероятно имаме основание да предположим, че негативната тенденция ще продължи.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32378698.html

[Hatshepsut]

8 начинa за преодоляване на чувството на майчина вина

Чувството на вина на майката е истинско и реално. Ще го изпитвате понякога независимо дали отскоро сте работеща майка или не. Около 4 от всеки 10 работещи майки твърдят, че не прекарват достатъчно време с децата си. Докато при работещите почасово майки и тези, които са вкъщи, процентите са съответно 18% и 11% (според изследване на Pew Reasearch Centre).

Добратата новина е, че с практика, чувството на майчина вина може да спре да ви парализира. Използвайте един от тези осем съветa, за да се освободите от това чувство и да се заемете с живота си!

Преценете дали правите нещо нередно

Чувството ви за вина може да се появи заради грешен избор, който сте направили. Детето ви се е нуждаело от вас, но сте имали важен работен телефонен разговор и вместо 5-минутно гушкане сте го изръчкали от стаята? Тогава да, виновни сте, че сте поставили работата преди детето, но решението дали това, което сте направили е грешно, е ваше. Какъв е бил приоритетът ви в този момент? Телефонният разговор бил ли е толкова важен или сте могли да погушкате детето за няколко минути?

За да се освободите от чувството за вина, помислете за кислородната маска в самолета в случай на разхерметизация. За всички ни децата ни са приоритет, но има моменти, в които трябва да поставите себе си или кариерата си на първо място. И това не е нередно.

Създайте си кредо за невинната майка

Ето ви бърз начин да се освободите от чувството за вина, че е трябвало да оставите детето си, за да отидете на работа. Опитайте да си създадете кредо за невинност, основано на причините, поради които ходите на работа. Започнете като си отговорите на следните въпроси:

Какво ви мотивира да ставате сутрин и да тръгвате на работа всеки ден?
Какви са големите ви постижения в работата и защо светът трябва да знае за тях?
Какви са професионалните ви ценности?
Защо избрахте да сте работеща майка?

След това вземете отговорите на въпросите и ги превърнете в кредо, или мото, което да си казвате, когато чувството ви за вина се надигне. Това мото ще ви помогне да преминете през чувството за вина и ще ви вдъхне увереност, че взимате правилно решение. Ако не успявате да напишете мото, вероятно пропускате нещо. Върнете се на първия съвет за помощ.

Освободете се от хора, които ви вменяват вина

Някой е казал нещо, с което ви е нкарал да почувствате майчина вина? Дистанцирайте се от този човек или от въпроса, накарал ви да се чувствате така. С роднините може да бъде малко по-сложно. Ако свекървата ви направи подъл коментар за това че работите, намерете извинение и излезте от стаята. Това е по-добре отколкото да забиете вилица в ръката й.

Вземете предвид гледната точка на другия човек

Когато се сблъскате с коментар на майка, която е против работещите, опитайте да си припомните, че те говорят от своята гледна точка, базирана на техния опит и преживявания. Запитайте се „От къде идва коментарът им? Какво се е случило в живота им, което да ги кара да мислят, че са прави?”

Трябва да погледнете на коментара през призмата на изборите, които те са направили за семействата си. Дали жената, направила този коментар, е прекъснала кариерата си, за да бъде вкъщи с децата? Дали работата й липсва или пък мрази да бъде финансово зависима от съпруга си? Тогава вероятно тя вярва, че гледната й точка е прaвилнa, за да може да приеме на недостатъците на избора си.

Вземете си ден за вас и прекарайте време с детето си

При задълбочаващо се чувство за вина вземете си почивка и прекарайте един свободен ден с детето си. Така ще се впишете отново в ежедневието на детето, ритъмът и личността му. Ето няколко предложения, които да направят деня ви специален.

Ако детето ви е малко, можете да се впуснете в занимания, които не са възможни през седмицата, като повече време за баня, да проверите телцата им за обриви или пък да видите как се справят с фината моторика. Ако детето ви е по-голямо, позволете им те да определят дейностите през деня, дали е ходене по магазините, каране на колела или пък обяд и гледане на филм с вас. Отделете си време да помислите за живота си на работеща майка (Направихте ли си вече кредо за невинната майка?) Извадете тетрадките и започнете да пишете, майки!

Ако не можете да си вземете почивен ден, вземете детето си по-рано за няколко часа игра. Или обявете някой уикенд за свободен от други задачи и го прекарайте изцяло само като майка. Ако работният ви график е натоварен, следващият път като сте у дома с болното си дете, използвайте го като време да създадете връзка помежду си вместо за телевизионен маратон.

Припомнете си, че всички се изправяме пред трудности и предизвикателства

Когато усетите напрежение между работата и семейството е лесно да идеализирате живота, който бихте имали, ако бяхте майка, която си седи вкъщи. Представяте си как танцувате с децата си сред поля от глухарчета, отбелязвате всеки важен момент и изграждате коефициента им за интелигентност до ниво гении чрез активности, препоръчани от специалисти по ранно детско развитие.

Истината е че родителите, които не работят, могат да бъдат толкова напрегнати, колкото и работещите родители, ако не и повече, в зависимост от възрастта, характера и броя на децата. Така че продължете напред и се насладете на пътуването сами до работа или на спокойното пиене на кафе на бюрото си. Ако не работехте, щяхте да се радвате, ако успеете да си вземете душ насаме.

Приемете, че ще пропускате някои неща

Прост факт от физиката е, че като работеща майка няма да успеете да сте свидетел на всяка минута от ежедневието на детето си. Нормално е да сте тъжни, че пропускате мили моменти и забавления. Ако си позволите да се оплаквате за нещата, от които се отказвате като ходите на работа, можете по-лесно да се насладите на нещата, които печелите. Няма смисъл да се преструвате, че не съществуват никакви компромиси.

За да се справите с този вид майчина вина, попитайте детската градина дали биха ползвали приложение, с което да имате връзка през деня. Ако можете да видите снимка или видео на детето си, докато се забавлява в градината, това ще ви помогне да преминете през тези моменти на вина.

Знайте, че това няма да продължи вечно

Животът се променя бързо. Изборите, които сте направили относно работата си, може да изглеждат вечни, но не е така. Децата ви ще се променят! Те може да престанат със сълзливите сбогувания и вместо това да изчезнат преди да сте се замислили. Ще престанете да се чувствате, че забравяте нещо, защото след няколко години ще започнете да имате пълноценен дън. Така в крайна сметка можете да си спомните многото обещания, които давате на децата си.

Когато се почувствате в задънена улица припомнете си, че няма винаги да бъде така. Докато се обърнете, детето ви ще започне училище и ще създават приятелства за цял живот. Може би ще започнете различна работа с гъвкаво работно време, така че да прекарвате повече време вкъщи. Кой знае какво ще се случи утре! Вярвайте, че нещата ще се променят, с надеждата към по-добро.

https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/8-nachina-za-preodolyavane-na-chuvstvoto-na-maichina-vina/

[Hatshepsut]

Как родителите изплитат "венеца на безбрачието" за своите дъщери

Понякога се случва следното: една жена е красива, интелигентна и с мек характер, но е сама. Всички нейни опити да създаде дългосрочна връзка и семейство завършват с пълен провал. И тогава дори тези, които не са особено суеверни, започват да допускат идеята за тайнствения "венец на безбрачието". Е, оказва се, че дори за подобна езотерична концепция съществуват съществува съвсем ясна психологическа обосновка.

Може да има много причини за "хроничната" самота на жената, но преди всичко те трябва да се търсят в нея самата. В тази статия бих искала да обърна внимание на въпроса за влиянието на родителите върху личния живот на дъщеря им в зряла възраст. И не за да ги обвинявам и да прехвърлям отговорността, а за да покажа как се случва това и какво може да се направи по въпроса.

Когато едно момиче се появи на този свят, най-близките хора за него са мама и татко. От най-ранна възраст тя усвоява модела на взаимоотношения, приет в семейството. Майката за момичето е пример за женственост, а бащата - модел на мъж.

Какво могат да направят родителите, за да обрекат дъщеря си на самота?

Първо, развод.

Разбира се, не всеки развод ще доведе до такива последствия. Ако говорим за "венеца на безбрачието", тогава е важно следното:

След разпадането на връзката бащата не общува с дъщеря си. Това означава, че тя не е изградила в съзнанието си образа на мъж, на когото може да разчита в бъдеще. Той ще се формира по-късно от книгите и филмите и ще бъде идеален. Ясно е, че всички онези, които момичето ще срещне по житейския си път, няма да го достигнат. И също този образ ще допълнен от факта, че тя просто не знае какво да прави с мъжете и как да изгражда отношения.
Майката дава на дъщеря си ролята на съпруг в психологически смисъл. Това означава, че тя започва да разчита на дъщеря си като на възрастен човек, в резултат на което момичето пропуска важни етапи във формирането на женската си идентичност.
Второ, понякога се случва майката да се обедини с дъщерята срещу бащата.

Например ако той е алкохолик или двойката просто има трудни отношения, майката може да каже: "Виж какъв лош човек е баща ти! Колко нещастие носи той!" Дъщерята съжалява майката и вътрешно застава на нейна страна. След това бащата бива изтласкан от семейството и дъщерята отново заема неговото място.

Получава се така, че момичето някак си не е на мястото си като дете и всъщност е в символичен брак с майка си. Това означава, че мястото за партньор е заето.

Освен това ако бащата е бил тиранин или зависим, момичето ще избяга на мига от човек, в когото зърне дори и най-дребния намек за подобно поведение. Тя се страхува и не иска да повтори сценария на мама. Но всъщност по този начин отхвърля потенциално добрите възможности.

На трето място, майката предава на дъщеря си нагласи за мъжете, които не допринасят за създаването на близки отношения.

Например: "Всички мъже са свине", "Те се нуждаят само от едно нещо от нас", "Мъжете са безполезни същества, на които не може да се разчита", "Мъжете са тези, които непременно ще предадат и наранят" и т.н.

Същността на посланието на майката е, че всички мъже са опасни или недостойни, няма за какво да ги уважаваме и обичаме. Тя не е успяла да изгради силна връзка с мъж, била е разочарована, обидена и ядосана на цялата мъжка половина на човечеството и волю-неволю програмира подрастващата си дъщеря за подобен сценарий.

Случва се момичето да е прекалено привързано към някой от родителите си, да ги идеализира.

Те имат прекрасни топли отношения, но тук е проблемът - не допускат варианта, че дъщерята може да има собствено семейство.

Ако става дума за майката, тя несъзнателно не иска да пусне дъщеря си, въпреки че декларира обратното.

А при бащата често се среща следното: "Татко, аз ще бъда по-добра съпруга за теб от мама". Такъв избор момичето прави несъзнателно, ако майката е напуснала рано живота си или се е отнасяла зле с бащата.

Какво да правим?

Нужно е да вникнете по-надълбоко в отношенията си с родителите. Много е вероятно вие не изпълнявате ролята на тяхна дъщеря, а функцията не един от съпрузите.

Ако вътре в себе си все още подкрепяте единия родител и отхвърляте другия, ако смятате, че някой е по-добър, а друг - по-лош, това е място, което си струва да бъде изследвано. Важно е да се отделите емоционално и психологически от родителите си, да осъзнаете, че те са възрастни хора, които сами избират съдбата си и ще се справят отлично и без вашето участие. Определено не е необходимо да спасявате когото и да било или да жертвате живота си за някой от родителите си. Тогава ще имате възможност да изградите свой собствен живот.

Освен това е полезно да проучите отношението си към мъжете, към себе си и към връзките като цяло. Да установите какви очаквания имате от своя партньора, както и от самите себе си.  Най-вероятно ще успеете да откриете онези хора, с помощта на които ще можете да създадете трайни и искрени взаимоотношения, основаващи се на взаимно доверие.

https://www.obekti.bg/chovek/kak-roditelite-izplitat-veneca-na-bezbrachieto-za-svoite-dshcheri

[Hatshepsut]

Зорница Гюцова

Коя е Зорница Гюцова?

Бивша преводачка, известна с работата си по произведения на Джош Малерман, Артър Конан Дойл и Тери Пратчет, Гюцова сега използва платформите YouTube, Facebook и TikTok, за да разпространява съдържание, което мнозина определят като опасно. Гюцова представя видеа, в които пропагандира идеи за женската подчиненост и оправдава насилието над жени. Облечена скромно и говореща с авторитетен тон, тя изразява мнения като:

"Няма такова нещо като щастлива сама жена. Защото ако в живота на мъжа жената е комплимент, в живота на жената мъжът е необходимост."

"Жената е щастлива само когато обгрижва, а не когато обгрижват нея."

„Да родиш дете на един мъж е най-голямата форма на възхищение към него"

„Ако искаш да се разделиш с една жена, обаждай ѝ се често, казвай ѝ че е най-хубавото нещо в живота ти, споделяй ѝ колко зле се чувстваш, какви проблеми имаш, кажи ѝ, че искаш да остареете заедно. Жените не понасят подобно поведение".

„Няма такова нещо като вярна жена. Жената е вярна, само ако ограничиш възможностите ѝ да контактува с други мъже“.

Зорница Гюцова лесно би могла да бъде възприета като българския вариант на нашумелите напоследък традиционни съпруги (trad wives) - жени, които правят всичко възможно да превърнат в пари житейските съвети за традиционната роля на жената - че тя трябва да е домакиня и най-вече да се грижи за дома и съпруга си.

През последната година Гюцова стана особено популярна инфлуенсърка, като набра последователи с меко казано противоречивите си послания и платените индивидуални "консултации" за мъже. По информация на "Булевард България" тези консултации се извършват онлайн или по телефона и се предлагат срещу сума от 70 лв. на час. Гюцова разполага и с Patreon, където абонаментът струва 5 долара, а също провежда и семинари с различно времетраене, които струват 200 лв. на човек.

Самата тя споделя, че преди година е прочела една книга за дигитален маркетинг и е разбрала, че ако има тема, която искрено ви вълнува, трябва да правите по едно видео на ден за нея. След година това хоби ще се превърне в професия. Очевидно работи.

Съдържанието на Гюцова е под формата на кратки видеа, които тя споделя във Facebook групата си "Незахаросаната истина 2", както и в профилите си в Instagram и TikTok. Дори обществената телевизия - БНТ, ѝ отдели 10-минутно ефирно време през февруари тази година, макар материалът с нея да беше свален от сайта на медията преди дни.

В последните си няколко видеа тя дава съвети, които по-скоро са егоистични и едва ли биха подобрили взаимоотношенията в една връзка. Например Зорница казва, че жената трябва да бъде игнорирана, наказвана с мълчание от мъжа и да ѝ бъде напомняно, че има конкуренция от други.

Основните послания и съвети към мъжете са, че чувствата и емпатията са присъщи само за жените и всеки мъж, който действа или подхожда емоционално, е "мухльо", "шматка" или, както често Гюцова ги нарича, “путкопоклонник”. За нея жените не са човек или равнопоставен партньор, а са просто жени - сякаш това е някакъв отделен биологичен вид.

Инфлуенсърката не отговаря точно на визията за т.нар. традиционни съпруги, най-вече заради езика на омразата, който самата тя и последователите ѝ използват, а съветите ѝ могат да бъдат изключително опасни. Жена във Facebook разкри случай на домашно насилие, като твърди, че партньорът ѝ я е пребил, след като е получил съвети именно от Гюцова. "Булевард България" се опита да се свърже с жената, за да потвърди случилото се, но към момента на публикуване на статията отговор не е получен.

https://momichetata.com/obshtestvo/opasniyat-glas-na-socialnite-mrezhi-zornica-gyucova-i-kultat-kam-zhenskoto-potisnichestvo

https://boulevardbulgaria.bg/articles/kak-zornitsa-gyutsova-uchi-mazhete-na-boy-i-domashno-nasilie-dokato-im-vzima-pari-zatova

[Panzerfaust]

Много голяма кампания се надигна против тази Зорница Гюцова - всякакви феминистки и др. недоклатени искаха да й забраняват страниците и т.н. Покрай тия тъпотии и аз се хванах и изгледах 2-3 видеа (а не я бях чувал преди скандала). Доста противоречива е и има леко психясал вид. С 60-70% от нещата, които говори съм съгласен, други са странни и глупави. Определено не съм да й се забраняват страниците, но не бива да се приема и толкова на сериозно.

[Лина]

Емоционалните промени при менопауза

“Съществуват предположения, че ПМС може да е своеобразен социален конструкт, вместо физиологично смущение.”
 
Мисля си, че т.нар. "критическа" е просто страх от старостта.
Безспорно ако човек има късмет ще остарее (няма да умре млад) хубаво ама остаряването е един неприятен за някои хора процес на загуби – вече не си така мобилен, смел, адаптивен, красив и т.н.. Тялото започва да боледува, да погрознява поне в очите на гледащия се. И при мъжете критическата /остаряването/ е болезнен процес ... Клишето е хавайска риза, бърза кола, младо гадже... мисля си, че просто жените изкукуригват по друг начин, вместо да тормозят само половинката си, тормозят и себе си. Така става защото не винаги с остаряването идва и поумняването.
Разумния човек ще съхрани самоуважението и здравото си самочувствие  и така ще продължи да обича себе си.  Но да обичаш себе си не през омраза към другите ( най – вече към младите или половинката), а чрез идеята, че си успешен защото десетилетия си се справял с предизвикателствата на живота, че си си научил уроците и си взел максимума от съществуването. Природата е много мъдра и тя се е погрижила прозореца пред нас да се затваря много бавно, плавно и ние имаме достатъчно време да минем през този процес постепенно.
 
 

[Panzerfaust]

Аз смятам, че "критическата" е физическо състояние, просто организмът спира да произвежда нужните хормони и настъпват съответните неприятни изменения. При жените става много рязко, затова се усеща повече, при мъжете е постепенно затихване. Разбира се, липсата на хормони и съпътстващите негативни изменения водят и до психически дискомфорт, който може да прерасне в депресии и т.н.

[Лина]

Много голяма кампания се надигна против тази Зорница Гюцова - всякакви феминистки и др. недоклатени искаха да й забраняват страниците и т.н. Покрай тия тъпотии и аз се хванах и изгледах 2-3 видеа (а не я бях чувал преди скандала). Доста противоречива е и има леко психясал вид. .......

Човек, то пък тая много е клатена, ние да не сме кьорави )))
Съдейки само от прочетеното тук си правя извода ОТНОВО колко е вреден достъпния за всички интернет! Тази грозновата хитруша намерила "ниша" като психолог-преводач сред путковедите, щото тези дето ще допрат до нейните съвети са точно такива! Сиреч от най - простите намерила начин да печели за хляб.
Обаче егати инфлуенсърката няма пари да си смени вратата в кухнята, толкова е зле работата!
Липсват и всякакви умения дори едно продуктово позициониране по време на снимки не може да направи.
Идеите и са абсолютно безидейни - тя нищо полезно не казва, а повтаря като развалена грамофонна плоча точно това, което определен контингент мъже искат да чуят.

Това са много болни хора - и жените които търпят насилие и мъжете/жените, които го упражняват!!

Битовото насилие не може да се подкрепя дори на шега!

[Лина]

Аз смятам, че "критическата" е физическо състояние, просто организмът спира да произвежда нужните хормони и настъпват съответните неприятни изменения. При жените става много рязко, затова се усеща повече, при мъжете е постепенно затихване. Разбира се, липсата на хормони и съпътстващите негативни изменения водят и до психически дискомфорт, който може да прерасне в депресии и т.н.

Да, физическото изменение е самото стареене, а хората го изживяват като криза и оттам идва и критическата история и истерия. То в пубертета пак изживяваме хормонални кризи, днес много жени са с хормонални заболявания, които ги съпътстват през целия им живот, познавам млади момичета с Хашимото на под 20г. възраст. Дори това просто заболяване причинява психични изменения – тези  с ленива жлеза имат ниско сексуално желание, докато страдащите от Базедова болест /хиперфункция/ са хиперсексуални. Всеки хормонален дисбаланс причинява някаква психична реакция.
Искам да кажа, че човек може да живее с това и без да се побърква. Мисля си, че е съзнателен избор дали ще изживееш „критическата” или просто ще остарееш.

пп Сега, това си го мисля днес, ще видим след десет години ))