Михаилъ Бѣлчевъ

[Hatshepsut]

Ако

Аз съм вятър, ако няма любов.
Аз съм свещ, ако няма любов.
Аз съм дъжд, ако няма любов.
Аз съм нищо, ако няма любов.

Аз съм сняг, ако няма любов.
аз съм лъч, ако няма любов.
Аз съм лист, ако няма любов.
Аз съм ТИ, ако няма любов.

Аз съм вещ, ако няма любов.
Аз съм вик, ако няма любов.
Аз съм страх, ако няма любов.
Аз съм сам, ако няма любов,
и сигурно съм всичко това,
ако има любов.

[Hatshepsut]

НЕ  ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов,
във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност
още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов,
толкова страшна и дълга.
Опроверганото време
ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш,
рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов,
чуваш ли, много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра,
всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов,
ето завесата пада.
Кратък поклон и тръгни -
гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов,
моля те, не остарявай.

[Hatshepsut]

МЛАДОСТТА СИ ОТИВА

Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем...

[Hatshepsut]

ОТКРОВЕНИЕ

Не съм изпял до края песента,
не съм разказал цялото си лято.
По слънцето останаха петна,
дано със лакът ги изтрие някой.

Китарата ми - кой ли я проби?
Вода нахлу в корубата й куха
и бяла кърпа в струните извих -
дано останат пръстите ми сухи.

По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.

И вдетинявам своето лице,
тъй както често свива се юмрука,
седи си мой приятел срещу мен,
въздишаме и гледаме наслука.

По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.

Остана ми една-едничка стръв -
към своята си мъка да доплувам.
Приятеля оставих в кафене,
в което даже нищо се купува.

[Hatshepsut]

Разговор с вятъра

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв, не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

[Hatshepsut]

Обичам те

Обичам те, тъй както аз си зная.
Обичам те, тъй както мога аз.
Обичам те през лято и през зима.
Обичам те и днес, че и сега.

Обичам те, а вятърът се кръсти,
за да не може никой да ме спре
и аз докосвам нежните ти пръсти,
дори един не ще ме предаде.

Обичам те завинаги и в края,
когато всичко ще се освети.
Ще те целуна и ще тръгна рано,
с последната ми песен ще заспиш.

Обичам те завинаги и мога!
Обичам те и с двете си ръце.
А за сърцето си не отговарям.
Кажи й, Господи, че тя го взе!

Обичам те завинаги и светят
светулките, които отдалеч
запяха със звездите тази песен,
но гаснат вече, гаснат те по мен.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (октомври 2022), брой посветен на Михаил Белчев:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7087