ГМО - За и Противъ

[Hatshepsut]

Как да разпознаем ГМО храните

За генетично модифицираните (ГМО) храни сме чували всякакви, най-противоречиви митове. Какво се крие зад този термин, опасни ли са и как да ги различаваме?

Какво означава ГМО

Генетично модифицираните организми са растения, животни и микроорганизми, генотипът на които е бил изкуствено изменен с помощта на генно инженерство. Това означава, че генетичният материал е бил взет от друг организъм, за да може продуктът да зрее по-бързо, да е по-траен, да е устойчив на атмосферни промени и различни вредители, да е по-вкусен и привлекателен на външен вид.

Генетично модифицирана храна започва да се предлага за първи път в началото на 90-те години на 20 в. Отначало се появяват домати, които могат да се съхраняват по-дълго, без да се развалят, а след това на пазара се започват да се предлагат около 30 вида други ГМО продукти – чушки, царевица, ябълки, картофи и много други.

Днес над 40 държави отглеждат ГМО култури – в Канада, например, това са захарно цвекло, тиква, царевица и соя; в Индия – памук; а в САЩ са успели да докажат безвредността и да допуснат до продажба генетично модифицирана атлантическа сьомга, която расте два пъти по-бързо и става два пъти по-голяма от дивата.

ГМО продуктите предизвикват заболявания – истина или мит?

Към настоящия момент не са открити убедителни доказателства за опасността на ГМО храните за човека. Научните изследвания, целящи да разобличат тези продукти, в 99 от 100 случая не подкрепят вредата с експерименти и статистически анализи.

Според някои учени, ГМО храните сами по себе си не предизвикват никакви заболявания, не са канцерогенни, не причиняват безплодие. Те не са токсични и не спомагат за възникване на проблеми със здравето.

ГМО са противоестествени и не са вкусни?

Важно е да се отбележи, че „пластмасовите”и безвкусни домати и ябълки по рафтовете на много магазини не са задължително ГМО продукти. Генетичното инженерство не влияе на вкуса на продуктите (въпреки че някои учени твърдят, че вече са намерили начин да го направят).

Освен това, генетичната модификация е естествен процес, които се среща дори и в природата – например, много бактерии просто пренасят своите гени в растения. Учените смятат, че с помощта на ГМО може да се получат нови сортове продукти, много по-полезни и безопасни – например, ориз с ген на царевица, богат на витамин А, и мляко без ешерихия коли.



Как да ги отличим от натуралните

1. На практика натуралните продукти винаги са маркирани с надпис от типа Organic. Надписи като Без ГМО, Non-GMO, Made without genetically modified ingredients, 100 % organic, Organic или Made with organic ingredients обикновено гарантират, че в стоката няма генетични модифицирани съставки. Най-голям е шансът да попаднете на органични продукти във фермерските магазини, докато в ресторантите за бързо хранене има доста голяма вероятност чинията ви да се окаже поне наполовина пълна с ГМО.

2. Освен етикета, има още един важен критерий – външният вид. ГМО храната е безупречна на вид и има по-правилна форма от натуралните продукти. Освен това, е по-трайна и устойчива на въздействието на външни вредители – в ГМО ябълка никога няма да откриете червей. Лъскавите, едри, красиви плодове и зеленчуци трябва да задействат сигналната лампа. Природата няма за цел да направи външния вид на храната идеален – блестящите, едри и еднакви плодове и зеленчуци са дело на генетичните инженери.

3. Запомнете този списък: 78% от соята, 33% от царевицата и 24% от рапицата в света се отглеждат с помощта на генно модифициращи технологии.

Кои продукти съдържат ГМО

Ако видите на етикета в състава на продукта растителни протеини – това значи 100% соя. На тези протеини са богати всички колбаси, полуфабрикати, чипс, готови сосове, кетчуп, консерви (особено царевица), всички соеви млечни продукти.

Растително масло и маргарин. Привържениците на здравословното хранене са наясно, че маргаринът не попада в списъка с полезните храни. Но според някои източници, можем да попаднем на зехтин, разреден със соево масло, без това да е отбелязано на етикета.

Детски храни. Това е още един шокиращ факт (въпреки че вредата от ГМО не е доказана) – повечето от големите производители на детски храни използват ГМО в продукцията си.

Сладолед, шоколад, бонбони, сладкарски изделия. Огромен процент от съставките в сладоледа са ГМО. Надписът соев лецитин на етикета на шоколадите, бисквитите, бонбоните, тестените изделия е знак за принадлежност към ГМО „отбора”

Вносни картофи, цвекло, домати, диня, тиквички, папая. Важно е да се знае, че 68% от всички ГМО продукти се произвеждат от САЩ, след което идват Франция и Канада.

Истината, както винаги, е по средата – между фанатичното отричане и пълното приемане на ГМО продуктите.



Плюсовете

Генетично модифицираните организми могат да растат на територии, където старите сортове са загинали поради различни климатични условия. Много от тях са устойчиви на неочаквано захлаждане, слани, наводнения, суша. Някои ГМО растения са с изключително добре развита коренова система, което им позволява максимално да задържат влагата. Сортовете, които преди са били чувствителни към понижаване на температурите, стават по-устойчиви.

Населението на Земята се увеличава лавинообразно, а генетично модифицираните храни имат главна роля в спасяването на огромни групи от хора от глад.

ГМО храните са в състояние са се защитят от вредителите, които унищожават продукцията. На свой ред устойчивостта към въздействието на различни вредители позволява да се използват по-малко пестициди – вещества, които са безспорно вредни за човешкото здраве.

Появяват се плодове и зеленчуци, които могат да се противопоставят на вирусите, бактериите, гъбичките.

Учените работят върху сортове домати и картофи, съдържащи ваксини и лекарства за страните от Третия свят, които няма да изискват специални условия на съхранение.

Някои видове дървета са специално отглеждани за справяне със замърсяванията.

Минуси

Непредсказуеми алергични реакции – например, когато в соята се внедрява ген от бразилски орех, като по този начин се увеличава количеството на протеините, хората, имащи алергия към ядката, започват да реагират по този начин и на соята. Още един пример: ако доматът съдържа необозначен ген на риба, ще провокира алергия при хора, за които рибата е противопоказна.

Изменения в микрофлората на организма, които в крайна сметка биха могли да повлияят негативно на имунитета.

ГМО храните може да провокират синтез на протеини, които не са характерни за човешкото тяло – тоест, такива, които не са предвидени от природата.

Повечето държави нямат закони, които да регулират производството и потреблението на ГМО продукти.

Потребителите не знаят какво купуват и не са наясно как това ще се отрази на здравето им. Например, генът на кокиче, вграден в картофите, за да ги направи устойчиви срещу колорадски бръмбар, предизвиква повишено съдържание на растителни лектини, което е неблагоприятно за бозайниците. От този продукт страдат имунната система, стомаха, бъбреците, черния дроб, главния мозък.

Опасенията на еколозите са, че може да настъпи екологична катастрофа, ако генетично изменени форми проникнат в дивата природа. Например, ако плевелите получат ген за устойчивост към пестициди и вредители, размножаването им ще стане неконтролируемо.



Кой с кого се „кръстосва”
Картофи и ген от скорпион – за устойчивост срещу вредители

Домати и ягоди с ген от полярна писия – за устойчивост срещу студ

Памук с ген от метличина – за получаване на син памук

Соя с ген от петуния – за устойчивост срещу хербициди (препарати за борба с плевелите)

Коза с ген от паяк – за по-здрава вълна

Домат с ген от жаба – за повишена влагоустойчивост

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/10111644

[Hatshepsut]

6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни

Боян Юруков

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.



1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.



1.Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.



Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

https://yurukov.net/blog/2010/5-argumenta-za-i-5-protiv-gennomodifitsi/

[Hatshepsut]

ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ – ЗА И ПРОТИВ

Генетичното инженерство е метод, който позволява генетично подобряване на културните растения без да разрушава генетичната структура и стопанска стойност на доказани в практиката сортове, като чрез трансферирането на нови гени им се придават допълнителни, полезни за човека и домашните животни признаци, като по – висока устойчивост към болести и неприятели, по – висока устойчивост към екстремни ниски и високи температури, по – високо съдържание на протеини или незаменими амино и мастни киселини, захари, лекарствени и други биологично активни вещества.

Понастоящем повече от половината световно производство на соя се получава от използването на трансгенна соя. Приблизително 40 милиона тона от нея се преработва за фуражни цели при храненето на свине, птици, говеда и за хранителни продукти предназначени за човека. Соята намира също приложение при производството на много хранителни добавки.
В САЩ и Аржентина ГМ соята е официално одобрена и се ползва без ограничения, третира се наравно с конвенционалната соя. В тези две страни се отглеждат между 89 и 92% от цялата генно модифицирана соя в света.
Различно е в Бразилия, където в северната част се отглежда основно конвенционална соя, а в южната ГМ соя. Затова европейските хранителни и фуражни компании предпочитат да купуват соя основно от северната част, която съдържа минимални количества от ГМ соя или е напълно чиста.

Що се касае до проблемите, свързани с консумацията на ГМ продукти от хора и животни, засега няма официално научно становище за това как действат върху човека генномодифицираните организми. В литературата могат да се намерят данни от наблюдения върху животни, които са хранени с ГМ култури. Те показват безплодие при крави или намаляване размера на бъбреците на мишки.

Какво е действието на ГМО върху човешкия организъм – вредно или не, обаче все още не е известно, официално не се съобщава за това как действат тези организми като компонент в храната за човека.
Все пак, според някои автори ГМ храни не показват безопасност при консумация, а генетичната модификация е един доста необмислен начин за въвеждане на чужд генетичен материал (например от вируси, бактерии) в културите с непредвидими последици. В резултат, ГМ храни претърпяват един не много строг и сравнително недълготраен тест за безопасност, но тестовете за хранене на животните показват тревожни здравни ефекти.

Публикувано е само едно изследване върху директното влияние на ГМ храни върху хората, които ги приемат, в което се посочват неочаквани ефекти върху чревните бактерии, но получените резултати не са използвани никога.
Твърди се, че американците консумират ГМ храни от години без болестни ефекти, но тези храни не се етикират в САЩ и никой не е изследван за евентуални последици.

Според други автори същестуват прикрити ГМО продукти в храната на животните и то без съгласието на консуматорите, а поемането им чрез различните животински продукти може да засегне здравето им. Месото, яйцата и млечните продукти от животни, отглеждани чрез ГМ храни и внесени в Европа не са с етикети. Обратно на твърденията на представителите на ГМ хранителна индустрия, животните, отгледани с храни съдържащи ГМ продукти, са различни от тези, хранени по традиционен път. Според други изследвания ако ГМ култури се дават като храна на животните, то ГМ материали могат да се открият в крайните животински продукти, а здравето на тези животни да бъде засегнато.
ГМО и не ГМО не могат да съжителстват съвместно!
Увеличава се замърсяването на традиционните и органични храни. В САЩ е установено, че ГМ ориз отглеждан при полски условия макар и за една година, е причинил обширно замърсяване на запасите от ориз и семенната стока.
В Канада индустрията преработваща обикновенна рапица е съсипана заради замърсяване с ГМ рапица.
В Испания изследване посветено на ГМ царевица е установило, че такава царевица причинява драстично намаляване на добива при органичното отглеждане на тази култура и прави практически невъзможно тяхното съвместно съществуване.
Според Roger Levett, ако хората позволят или допуснат да се отглеждат ГМ растения, продават или употребяват ГМ храни, скоро никой няма да бъде в състояние да избира храна или биосфера свободни от ГМО. Това е едностранен избор, веднъж направен, не може да бъде върнат назад.

И все пак генното инженерство има и своите добри страни, като например така наречения златен ориз. Около 250 милиона деца по света страдат от недостиг на витамин А, което убива или ослепява завинаги милиони всяка година. Peшeниeтo идвa cъc злaтния opиз.
Учeнитe дoбaвили двa гeнa ĸъм бeлия opиз, eдин oт пoчвeнa бaĸтepия, и дpyг oт нapциc, ĸoйтo cинтeзиpa пpeĸypcopa нa витaмин A, нapeчeн бeтa-ĸapoтин. Toзи пигмeнт пpидaвa opaнжeв цвят нa paзлични xpaни, и блaгoдapeниe нa нeгo opизa нaиcтинa изглeждa злaтeн. Toзи гeн oт нapциc впocлeдcтвиe e дoбaвeн и ĸъм цapeвицa, зa пoвишaвaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa бeтa-ĸapoтин.
Opизът e мacoвa xpaнa в мнoгo cтpaни. Ho oбиĸнoвeнo нe e изтoчниĸ нa витaмин A. Eднa пopция злaтeн opиз ocигypявa 60% oт днeвнитe нyжди нa витaмин A пpи дeцaтa.

Създаден е един специален сорт соя, който продуцира повишено съдържание на омега – 3 мастни киселини, които понижават нивата на „лошия“ холестерол в кръвта.

Освен за борба със световния глад, ГМО могат да се използват и в много други сфери. Интерес проявяват от дървообработвателната промишленост, тъй като запасите от дървесина намаляват, а залесяването отнема време. Учените изобретили генно модифицирани борове, които израстват до подходящи за сечене за четири години, в сравнение на нормалните четиридесет. Също така устойчиви на вредители и безводие, за да се предотврати загиването им.

Генетичната модификация е просто инструмент, и като всички инструменти важното е как се използва!

https://vegadiet.bg/gmo-for-and-against/

[Hatshepsut]

Вредят ли ГМО храните на здравето и околната среда?

ГМО храните будят много противоречия. За генно модифициран се счита всеки организъм, чиято ДНК е променена с помощта на технология за генно инженерство. По данни на Министерството на земеделието на САЩ, над 90% от царевицата, памука и соята, отглеждани там, са ГМО.

Генното инженерство се използва в хранително-вкусовата промишленост за подобряване на растежа, хранителното съдържание и издръжливостта на определени култури.

Тези качества биха могли да се постигнат и по естествен път чрез селективно развъждане, но този процес отнема продължително време. Освен това, животновъдите и земеделците могат да се затруднят да определят коя генетична промяна е довела до появата на определена черта. Генетичната модификация ускорява този процес чрез използване на техники, които придават специфичната желана черта.

ГМО културите са невероятно разпространени в Съединените щати, като се смята, че до 80% от храните в супермаркетите съдържат съставки, произхождащи от ГМО култури. Администрацията по храните и лекарствата в САЩ ги определя като безопасни за консумация от хора и животни.


Предимства на ГМО храните

Много ГМО култури са генетично модифицирани, за да изразят ген, който ги прави устойчиви на вредители и насекоми. Например, генът Bt е генетично конструиран в култури като царевица, соя и памук. Произлиза от бактерията Bacillus thuringiensis. Този ген произвежда протеин, който е токсичен за някои вредители и насекоми. Благодарение на това ГМО културите не се обработват с вредни пестициди толкова често. Анализ на общо 147 проучвания от 2014 г. сочи, че ГМО технологията е намалила употребата на пестициди с 37% и е увеличила добивите с 22%.

Други ГМО култури са модифицирани с гени, които им помагат да оцелеят в по-трудни условия, като суша и определени болести, което води до по-висок добив и по-малки разходи за фермери и потребители.

Освен това генетичната модификация може да увеличи хранителната стойност. Такъв пример е оризът с високо съдържание на бета каротин, наричан още златен ориз, който е разработен, за превенция на слепотата в региони, където местните диети е бедна на витамин А.

Генетичната модификация може да се използва още за подобряване на вкуса и външния вид на някои храни, като сортове ябълка, която не потъмняват.


Рискове за здравето

Според препоръките на щатските регулатори ГМО храните са безопасни, но съществуват някои опасения относно тяхната дългосрочна безопасност и въздействие върху околната среда.

Едно от тях е, че ГМО храните могат да предизвикат алергична реакция заради чуждите гени, които съдържат. Понастоящем няма сигнали за алергични реакции към ГМО храни, които да се продават на пазара.

Съществуват и опасения, че ГМО храните могат да подпомогнат прогресията на рака. Тъй като раковите заболявания са причинени от ДНК мутации се предполага, че храните с добавени гени могат да повлияят на човешкото ДНК. Това притеснение се дължи отчасти на проучване с мишки, което открива връзка между приема на ГМО и по-висок риск от тумори и ранна смърт. По-късно обаче това проучване е оттеглено заради пропуски. Понастоящем не са правени проучвания при хора относно връзката между приема на ГМО храни и ракови заболявания.


Опасения за околната среда

Въпреки че ГМО културите са удобни за фермерите, има опасения за ефекта им върху околната среда. Повечето ГМО култури са устойчиви на хербициди, като Roundup. Това означава, че фермерите могат да използват Roundup, без да се страхуват, че това ще навреди на собствените им ГМО култури. Заради интензивната употреба на хербициди обаче расте и броят на плевелите, развили устойчивост. Това води до още по-засилено пръскане.

Roundup и неговата активна съставка глифозат са обект на противоречия, тъй като проучванията върху животни и клетъчни култури ги свързват с различни заболявания. Според множеството от проучванията ниските количества глифозат, присъстващи в ГМО храните, са безопасни за консумация от човека.

ГМО културите, отглеждани и продавани в САЩ, включват царевица, соя, рапица, захарно цвекло, люцерна, памук, картофи, папая, тиквички и няколко сорта ябълки. Понастоящем в САЩ няма разпоредби, които да налагат етикетиране на ГМО храните, но от януари 2022 г. се очаква подобно изискване да влезе в сила. На етикетите обаче няма да пише „ГМО“, а „биоинженерна храна“.

В Европейския съюз храните с повече от 0,9% ГМО съставки трябва да съдържат на етикета си информация, че са „генетично модифицирани“ или „произведени от генетично модифицирани култури“. За храни без опаковка това трябва да е указано близо до артикула, например на рафта на супермаркета.

https://www.puls.bg/eko-sreda-c-43/vrediat-li-gmo-khranite-na-zdraveto-i-okolnata-sreda-n-41757

[Hatshepsut]

Дебатът за или против ГМО в Европа добива ново измерение


Протести срещу Трансатлантическото търговско споразумение (TTIP) в Мюнхен. Противниците на споразумението го свързват с по-широко навлизане на ГМО на европейския пазар

В ЕС има много малко генномодифицирани храни за хора, но той внася значителни количества ГМО за животни

Европа е силно разделена в мнението относно генномоцифицираните организми (ГМО) за култивиране и генномодифицираните храни за животни и за хора.

Над 60% от европейците са убедени, че ГМО като цяло не са безопасни. Това недоверие съществува, въпреки че Европейският съюз (ЕС) има една от най-стриктните системи в света за оценка на риска, свързан с генномодицираните организми, генномодифицираните храни за животни и за хора, заяви Ладислав Мико, директор на генерална дирекция Здравеопазване на ЕК на медиен семинар в Милано, цитиран от БТА.

От научна гледна точка ЕС може да се похвали с най-добрата оценка на риска и на безопасността на генномодифицираните храни, допълни друг участник в семинара - Бернхард Урл, изпълнителен директор на Европейската агенция за безопасност на храните.

Преди броени дни, на 22 април, ЕК представи резултата от прегледа на процеса за взимане на решения във връзка с разрешаването на използването на ГМО като храни за животни и храна за хора. Комисията предложи да се промени законодателството, така че то да предостави на страните членки повече свобода да ограничават или да забраняват
използването на разрешени от ЕС ГМО като храни за животни и храни за хора. Веднъж прието, това предложение ще предостави на страните членки по-голямо право на глас относно използването на разрешени от Брюксел ГМО като храни за животни и хора.

Предложението от 22 април изпраща силен сигнал към гражданите на Европа, че Брюксел се вслушва в техните притеснения относно ГМО. Предложението на Комисията има за цел и да се постигне правилният баланс между запазването на системата за разрешаване на ГМО и свободата на страните членки да решават дали да използват ГМО на тяхна територия и в тяхната хранителна верига.

Настоящата система за разрешаване на ГМО няма да бъде променена, защото тя се основава на научни изводи. Правилата за етикетиране на ГМО също няма да се променят. Промяната се изразява в това, че страните членки имат възможността да решат да не участват в използването на определен ГМО, одобрен от ЕС за храна на животните и на хората. В този случай страните членки ще трябва да оправдаят взетите от тях мерки и да покажат, че те съответстват на европейските закони, включващи принципите на единен вътрешен пазар и международните задължения на ЕС, като например тези към Световната търговска организация.

Предложеното от Комисията изменение допълва вече съществуващите права на страните членки по отношение на ГМО, предназначени за култивиране. Тези правила са постановени в европейската директива 412 от 2015 г., влязла в сила този месец, е пояснено на медийния семинар.

Досегашният подход на ЕС към ГМО е предпазлив, налагащ разрешаване преди пускането на каквото и да е ГМО на пазара и наблюдение на всяко разрешено за пускане на пазара ГМО. Законодателството на ЕС в областта на ГМО установява специфични процедури за оценка и разрешаване на ГМО, които са прозрачни и ограничени във времето. Оценката на риска на дадено ГМО се извършва въз основа на хармонизирани критерии, които са признати
за едни от най-строгите в света.

Независим орган – Европейската агенция за безопасност на храните /ЕАБС/ - в сътрудничество с научните органи на страните членки оценяват риска на ГМО, за да покажат, че при неговата предназначена употреба той ще е безопасен за хората и за здравето на животните. След като е финализирана оценката на риска, тя е базата, въз основа на която ЕК предлага на страните членки да одобрят или да отхвърлят разрешаването на пускането на пазара на ГМО. Тоест системата позволява не само Брюксел, но и страните членки да имат думата по въпроса.

Молбите за разрешение се внасят до компетентните органи на страните членки, като в молбата трябва ясно да е дефинирана целта на приложение на ГМО, да са приложени резултатите от научни изследвания и данни, показващи безопасността на ГМО, да е посочен план за наблюдение, да има предложение за етикетиране и методи за разпознаване на продукта като ГМО. Тази молба и допълнителната информация се предоставя на ЕАБС.

Оценката на риска на ГМО се осъществява в тясно сътрудничество с научните органи на страните членки. Мнението е достъпно за обществеността и може да е обект на публични консултации в период от 1 месец.

В срок от 3 месеца след полученото мнение на ЕАБС ЕК подготвя проект на решение, с което се дава или отхвърля разрешителното за пускане на пазара на съответното ГМО. В този проект на решение мнението на ЕК може да се различава от това на ЕАБС, като ЕК аргументира в този случай тази различаваща се позиция.

Проектът на решение е предоставен после на вниманието на страните членки и те гласуват с квалифицирано мнозинство. Ако страните членки не успеят нито да приемат, нито да отхвърлят проекта на решение на ЕК, тогава се преминава през второ гласуване в така наречения апелативен комитет, който е съставен от представители на страните членки. Ако и тогава предложението за решение на ЕК не бъде прието от страните членки, то ЕК приема
окончателното решение.

Този сложен механизъм цели да покаже, че ГМО храните за хора и животни не се появяват на пазара по приумица на някоя биотехнологична компания, а преминават през етапи на одобрение, в които страните членки могат да защитят мнението, интересите и опасенията на гражданите си.

От гледна точка на оценка на риска на ГМО продукта, кандидатстващ за пускане на пазара, компанията, която иска да го продава като храна на животни и на хора, го подлага на изследвания, за да установи дали той е безопасен за хората и за животните, както и за околната среда. Когато досието на ГМО кандидата за пускане на пазара се получи от ЕАБС, тя в сътрудничество с научните органи на страните членки го оценява. Агенцията има правото да поиска допълнителни изследвания или данни от компанията, създала ГМО, ако не е удовлетворена от представените й изследвания и данни.

Оценката на риска приключва с публикуване на мнение на ЕАБС, в което тя заключава че ГМО продуктът е годен за храна на хора и животни. Следва един месец на обществени консултации, така че обществото има възможност да коментира становището, преди да бъде взето каквото и да е решение за управление на риска.

Като цяло процесът на пускане на пазара на ГМО е доста дълъг. Самото подбиране на най-подходящия за генна модификация организъм трае средно 9 години, припомня ЕвропаБио, европейската асоциация на биотехнологичните компании в Европа, чийто генерален секретар Натали Мол присъстваше на семинара в Милано.

Оценката на безопасността на избрания ГМО продукт отнема до 2 години, като при тази оценка всеки случай се разглежда поотделно. Оценката на ЕАБС за риска от този ГМО продукт отнема средно 29 месеца, а самото гласуване от страните членки дали продуктът да се появи на пазара или не и самото разрешение от ЕК отнема средно 19 месеца.

При набирането от дадена компания на подходящ продукт за генномодифициране първо се набелязват около 1000 възможности, като целта е да се подбере растението, при което вероятността за неблагоприятен ефект е най-ниска. Накрая се избират две възможности и следват два вида анализи за оценка на безопасността, припомня ЕвропаБио.

Първият е съсредоточен върху самото генно модифициране, върху това какво ДНК е вложено в модифицирания организъм, колко гени са вложени в този организъм, къде точно се намира в организма вложената ДНК и т.н.

Вторият тип изследвания са за безопасността на ГМО храните за хора и за животни, като те включват 90-дневно захранване на опитни мишки с продукта, за да се провери дали има нежелани ефекти, подлагане на действие на ензими, налични в гастроинтестиналния тракт и на чревни течности, за да се види как ГМО продуктът се смила от организма, захранване на животни, примерно пилета в продължение на 42 дни т.н. Едва след тези оценки дадена компания кандидатства за разрешение за пускане на продукта си на пазара.

Тези сложни механизми обаче не намаляват подозренията и страховете на хората спрямо ГМО. Като много често обаче хората се обявяват за ГМО и за тяхната тотална забрана, без дори да знаят за какво става дума, смятат европейски представители.

Досега всички разрешени от ЕС ГМО са се доказали като безопасни, преди да бъдат пуснати на пазара на ЕС. Това е изводът на ЕАБС и на страните членки за всеки един отделен ГМО, присъстващ на пазара. Годишни доклади за мониторинг на всички ГМО, разрешени на пазара, не са открили и никакви техни нежелани ефекти за околната среда.

Но всичко това не намалява притесненията на хората.

Неотдавнашните промени в европейското законодателство, а именно новата директива 412 от 2015 г. и предложението на комисията от 22 април, биха могли да засилят подозренията на хората към ГМО.

Новата европейска директива дава на страните членки повече гъвкавост при решаването относно отглеждането на ГМО посеви. По време на процедурата за разрешаване например една страна членка може да поиска промяната на географското приложение на разрешението за отглеждане на ГМО културата и така да гарантира, че нейната територия няма да бъде обхвата от разрешението на ЕС.

А след разрешението за пускане на ГМО на пазара страната членка може да забранява или да ограничава отглеждането на посевите въз основа на аргументи, свързани с околната среда или аграрната политика и нейните цели, или въз основа на аргументи като градско или селищно планиране, използване на земите, социо-икономическо въздействие и др.

https://www.investor.bg/a/334-evropa/194410-debatat-za-ili-protiv-gmo-v-evropa-dobiva-novo-izmerenie

[Валсо]

Нямам мнение по въпроса, но имам виц. Ял съм ГМО храни, пък не съм умрял нито здравето ми се е влошило. То и от два пъти с Ковидий XIX не умрях, пък какво остава за ГМО.

Жена на пазара пита продавачка:
- Извинете, ягодите ГМО ли са?
Продавачката:
- Нямам представа, питайте ги - те говорят български.

  

[Пешо]

Има статия на Българско рационално общество по темата.

"ГМО технологията е безопасна за човека. Струва си да го повтаряме често.
Много хора смятат, че ГМО са опасни за здравето. Но научните данни показват друго.
И какво, смятате, се случва, когато посочиш доказателствата за безопасност на уплашени хора? Голяма част просто не ги приемат. Те искат да вярват в своята позиция. И никакви данни не биха ги убедили в противното.
Склонността към потвърждаване е често срещана логическа заблуда, при която хората приемат информация, която подкрепя вече съществуващите им виждания, и отхвърлят всичко останало.
Ако се плашите, че ГМО храните са опасни за здравето, то вие сте жертва на склонността към потвърждаване.
Ето само няколко цитата от официални позиции на научни организации и регулаторни агенции:
➡️"До днес при човешката популация не са документирани странични ефекти за здравето, които да се дължат на генно инженерство."
National Research Council (2004)
➡️"Всъщност науката е напълно ясна: подобряването на посевите чрез модерни молекулярни техники на биотехнологиите е безопасно."
American Association for the Advancement of Science (2012)
➡️"[Генетично модифицираните] храни, които понастоящем са достъпни на международния пазар, са преминали оценки за безопасност и е малко вероятно да представляват риск за човешкото здраве. В допълнение, не се наблюдават ефекти върху човешкото здраве, които да са резултат от консумацията на такива храни от общата популация в страните, където са одобрени."
World Health Organization (2014)
➡️"Храните от генетично модифицирани растения, отглеждани в САЩ, оценени от FDA чрез процес на консултация, не са достигнали пазара преди всички въпроси за безопасността на тези продукти да бъдат разрешени."
U.S. Food and Drug Administration (2015)
Е, достатъчни ли са тези доказателства за вас?
Или не искате да повярвате в безопасността на ГМО?
Жертва ли сте на склонността към потвърждаване?"

Източник:https://www.facebook.com/www.fibro.bg

[Валсо]

Дай нещо извън Фашистбук. Ще отидат 40 мин. докато разблокирам Фашистбук от моя компютър, защото съм го забранил в не един и два файла и трябва да си спомня кои файлове бяха  , а в същото време и не искам да му давам достъп до моя комп.

Знам, че ония с разхлопаните дъски (хомеопатите) разправят, че от ГМО се умирало, но щом те го казват, значи 100% не е вярно и затова споменах, че не съм умрял от ГМО храни. Ял съм и по-новите "био" храни, като например био банани. Които се оказаха, че са био само на думи. Хем двойно по-скъпи, хем по-малки, хем безвкусни. So much for the bio part.   

[Hatshepsut]

За първи път в гора в САЩ са засадени генетично модифицирани дървета

В понеделник в Южна Джорджия половин дузина работници засадиха ред след ред клиновидни тополи.

Това обаче не са обикновени дървета: Някои от разсадите, които се загнездиха в мократа почва, бяха генетично създадени, за да растат с бързи темпове и да поглъщат въглероден диоксид от въздуха.

Тополите може би са първите генетично модифицирани дървета, засадени в Съединените щати извън рамките на научноизследователски опити или търговски овощни градини. Точно както въвеждането на доматите Flavr Savr през 1994 година постави началото на нова индустрия за генетично модифицирани хранителни култури, така и засаждащите дървета в понеделник се надяват да променят горското стопанство.

Компанията за биотехнологии Living Carbon, базирана в Сан Франциско, която произвежда тополите, възнамерява нейните дървета да се превърнат в мащабно решение на проблема с изменението на климата.

„Хората ни казват, че това е невъзможно“, казва Мади Хол, съосновател и главен изпълнителен директор на компанията, за мечтата си да използва генното инженерство в името на климата, но тя и нейните колеги са намерили и вярващи – достатъчно, за да инвестират 36 милиона долара в четиригодишната компания.

Екип за ръчно засаждане товари кашони в камион в Южна Джорджия. До момента единствената страна, в която са засадени голям брой генно модифицирани дървета е Китай

Компанията си навлече и критики. Групата за опазване на околната среда Global Justice Ecology Project нарича дърветата на компанията „нарастваща заплаха“ за горите и изразява тревога, че федералното правителство им е позволило да избегнат регулация, отваряйки вратата за търговски насаждения много по-рано, отколкото е обичайно за инженерно създадените растения.

Компанията Living Carbon все още не е публикувала рецензирани документи. Единствените публично оповестени резултати са от изпитване в оранжерия, което е продължило само няколко месеца. Тези данни заинтригуваха някои експерти, но те са далеч от пълното им одобрение.

„Имат някои окуражаващи резултати“, казва Доналд Орт, генетик от Университета на Илинойс, чиито експерименти с растения са вдъхновили технологията на Living Carbon. Tой добави, че идеята, че резултатите от оранжериите ще се превърнат в успех в реалния свят, „не е категорична“.

Тополите на Living Carbon започват живота си в лаборатория в Хейуърд, Калифорния. Там биолози проверяват как дърветата извършват фотосинтеза – поредица от химични реакции, които растенията използват, за да превърнат слънчевата светлина, водата и въглеродния диоксид в захари и нишесте. По този начин те следват прецедент, създаден от еволюцията: Няколко пъти през дългата история на Земята подобренията във фотосинтезата са позволили на растенията да погълнат достатъчно въглероден диоксид, за да охладят значително планетата.

Макар че фотосинтезата има огромно въздействие върху Земята, като химичен процес тя далеч не е съвършена. Многобройни неефективности пречат на растенията да улавят и съхраняват повече от малка част от слънчевата енергия, която попада върху листата им. Тази неефективност, наред с други фактори, ограничава скоростта на растеж на дърветата и другите растения и количеството въглероден диоксид, което те поглъщат.

Учените от десетилетия се опитват да поемат пътя на еволюцията. През 2019 гoдина д-р Орт и колегите му обявиха, че генетично са накарали тютюневите растения да фотосинтезират по-ефективно. Обикновено при фотосинтезата се получава токсичен страничен продукт, който растението трябва да изхвърли, губейки енергия. Изследователите от Илинойс добавят гени от тикви и зелени водорасли, за да накарат тютюневите разсади вместо това да рециклират токсините в повече захари, като произвеждат растения, които растат с близо 40 процента повече.

През същата година г-жа Хол, която е работила за предприятия от Силициевата долина като OpenAI (отговорна за езиковия модел ChatGPT), се запознава с бъдещия си съосновател Патрик Мелър на конференция за климатични технологии. Г-н Мелър проучва дали дърветата могат да бъдат конструирани така, че да произвеждат устойчива на гниене дървесина.

Със средства, набрани от фирми за рисков капитал и от контактите на г-жа Хол в технологичния свят, включително от изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман, тя и г-н Мелър основават Living Carbon в опит да осигурят на дърветата възможност за борба с изменението на климата.

„Имаше толкова малко компании, които разглеждаха широкомащабното отстраняване на въглерод по начин, който съчетава граничната наука и широкомащабното търговско внедряване“, казва г-жа Хол.

Те наемат Юмин Тао, синтетичен биолог, който преди това е работил в химическата компания DuPont. Той и другите преработват генетичния „хак“ на д-р Орт за тополови дървета. След това Living Carbon произвежда клонинги на топола и ги отглежда в саксии. Миналата година компанията съобщи в статия, която все още не е рецензирана, че нейните модифицирани тополи растат с повече от 50 % по-бързо от немодифицираните за пет месеца в оранжерия.

Изследователите на компанията са създали дърветата, тествани в оранжерия, с помощта на бактерия, която свързва чужда ДНК с генома на друг организъм, но за дърветата, които засадиха в Грузия, те използваха по-стара и по-груба техника, известна като метод на генното оръжие, който по същество взривява чужди гени в хромозомите на дърветата.

Living Carbon се развива бързо и свободно. Генетично модифицираните тополи избягват набор от федерални разпоредби за генетично модифицирани организми, които могат да спрат биотехнологичните проекти с години. За разлика от тях, екип от учени, които генетично са създали устойчиво на зараза кестеново дърво, използвайки същия бактериален метод, използван по-рано от Living Carbon, очакват решение от 2020 година насам. На една генно модифицирана ябълка, отглеждана в малък мащаб в щата Вашингтон, са били необходими няколко години, за да бъде одобрена.

„Може да се каже, че старото правило беше малко пропускливо“, казва Бил Доли, консултант, който е помагал за управлението на процеса на регулиране на генетично модифицираните организми в Министерството на земеделието до 2022 година

В понеделник в землището на Винс Стенли, седмо поколение фермер, който управлява над 25 000 акра гори в боровата зона на Джорджия, работници, носещи раници с разсад, засадиха близо 5000 модифицирани тополи. Модифицираните тополи носят имена като Kookaburra и Baboon, които показват от кое „родителско“ дърво са клонирани, и са премесени с приблизително равен брой немодифицирани дървета. До края на необичайно топлия ден работниците бяха облени в пот, а парцелите за засаждане бяха осеяни с тънки като молив фиданки с прикрепени на тях стърчащи цветни флагове.

За разлика от бързорастящите борове, твърдите дървета, които растат в подобни дънни земи, произвеждат дървесина толкова бавно, че един собственик на земя може да получи само една реколта през живота си – каза г-н Стенли. Той се надява, че „елитните разсади“ на Living Carbon ще му позволят да отглежда дървета в дънните гори и да печели пари по-бързо.

Патрик Мелър, съосновател на Living Carbon, основава компанията заедно с Мади Хол в опит да използва дърветата за борба с изменението на климата

Лесовъдите генетици не са толкова оптимистично настроени към дърветата на Living Carbon. Изследователите обикновено оценяват дърветата в ограничени полеви опити, преди да преминат към широкомащабни насаждения, казва Андрю Нюхаус, който ръководи проекта за изкуствен кестен в Колежа по екология и лесовъдство на SUNY.

„Твърденията им изглеждат смели въз основа на много ограничени данни от реалния свят“, казва той.

Стив Щраус, генетик от Държавния университет на Орегон, се съгласи, че е необходимо да се видят полеви данни.

„Опитът ми през годините показва, че оранжерията не означава почти нищо за перспективите на открито на дървета, чиято физиология е била модифицирана, каза той.“

Д-р Щраус, който преди това е бил член на консултативния съвет на Living Carbon, отглежда някои от разсадите на компанията от миналата година като част от полево изпитване, финансирано от компанията. Той каза, че дърветата растат добре, но все още е твърде рано да се каже дали те превъзхождат немодифицираните дървета.

Дори и да е така, Living Carbon ще се сблъска с други предизвикателства, които не са свързани с биологията. Дърветата все още предизвикват безпокойство в света на горското стопанство и околната среда. Големите организации, които сертифицират устойчиви гори, забраняват засаждането на генетично модифицирани дървета в горите, които са получили тяхното одобрение. Някои от тях също така забраняват на компаниите, членуващи в тях, да засаждат генетично модифицирани дървета навсякъде. До момента единствената страна, за която е известно, че е засадила голям брой генетично модифицирани дървета, е Китай.

Службата по горите на САЩ, която ежегодно засажда голям брой дървета, не е казала почти нищо за това дали ще използва генетично модифицирани дървета. За да бъдат разгледани за засаждане в националните гори, които съставляват почти една пета от горските територии на САЩ, дърветата на Living Carbon ще трябва да се съобразят със съществуващите планове за управление, които обикновено дават приоритет на здравето и разнообразието на горите пред намаляването на количеството въглерод в атмосферата, казва Дана Нелсън, генетик в службата.

„Трудно ми е да си представя, че това би било подходящо за национална гора“, каза д-р Нелсън.

Засега Living Carbon се фокусира върху частни земи, където ще срещне по-малко пречки. По-късно тази пролет тя ще засади тополи в изоставени въглищни мини в Пенсилвания. До следващата година г-жа Хол и г-н Мелър се надяват да засадят милиони дървета.

За да генерира поток от доходи, който не зависи от рисков капитал, компанията е започнала да продава кредити, базирани на въглерода, който дърветата ѝ ще погълнат, но напоследък въглеродните кредити са подложени на обстрел и бъдещето на тази индустрия е под въпрос.

И за да се избегнат опасенията за околната среда, модифицираните тополи на Living Carbon са женски, така че не произвеждат цветен прашец, въпреки че могат да бъдат опрашени от диви дървета и да произведат семена, г-н Мелър казва, че е малко вероятно да се разпространят в природата, защото не се размножават с най-разпространените видове тополи в Югоизточна Европа.

Освен това те се засаждат заедно с местни дървета като амброво дърво, лирово дърво и плешив кипарис, за да се избегнат генетично идентични дървесни насаждения, известни като монокултури. Неинженерните тополи се засаждат като експериментални контроли. Основателите на компанията описват своите насаждения като пилотни проекти и изследователски опити. Учените на компанията ще наблюдават растежа и оцеляването на дърветата.

Разсада на Living Carbon се засажда в частната земя на Винс Стенли, която включва 25 000 акра гори

Подобни мерки едва ли ще успокоят противниците на генетично модифицираните организми. Миналата пролет екологичният проект „Глобална справедливост“ заяви, че дърветата на Living Carbon могат да навредят на климата, като „попречат на усилията за защита и възстановяване на горите“.

„Много съм шокирана, че те се движат толкова бързо“, за да засадят голям брой модифицирани дървета в дивата природа, каза Ан Петерман, изпълнителен директор на организацията. Потенциалните рискове за екосистемата трябва да бъдат по-добре проучени, каза тя.

Д-р Орт от Университета на Илинойс отхвърли тези опасения за околната среда, но каза, че инвеститорите поемат голям риск за дърво, което може да не оправдае очакванията на създателите си.

„Това не е необичайно“, каза той. „Просто смятам, че рискът е изключително висок.“

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Регулаторните органи на САЩ одобриха първите ГМО кренвирши

Aмepиĸaнcĸaтa Aгeнция пo xpaнитe и лeĸapcтвaтa (FDА) oдoбpи пpoизвoдcтвoтo нa ĸpeнвиpши oт cвинe c peдaĸтиpaни гeни. Toвa e пъpвият cлyчaй, в ĸoйтo peгyлaтopният opгaн дaвa тaĸoвa paзpeшeниe нa yнивepcитeт, a нe нa чacтнa ĸoмпaния, ĸoeтo мoжe дa пoвиши oбщecтвeнoтo дoвepиe в гeнeтичнo мoдифициpaнитe пpoдyĸти.

Учeни oт Baшингтoнcĸия дъpжaвeн yнивepcитeт (WЅU) ca изпoлзвaли инcтpyмeнтa зa peдaĸтиpaнe нa гeни СRІЅРR, зa дa нaпpaвят няĸoи пoдoбpeния в гeнeтичнитe xapaĸтepиcтиĸи нa живoтнитe. Cвинeтe c peдaĸтиpaнитe гeни ce paзpaбoтвaт ĸaтo „зaмecтитeли нa пpoизвoдитeлитe“. Πpи тoзи мeтoд живoтнитe пъpвoнaчaлнo гeнeтичнo ce peдaĸтиpaт, зa дa cтaнaт бeзплoдни, ĸaтo ce изĸлючвa гeнът, oтгoвopeн зa мъжĸaтa плoдoвитocт. Cлeд тoвa нa тeзи живoтни ce имплaнтиpaт cтвoлoви ĸлeтĸи oт дpyг caмeц, ĸoитo дaвaт възмoжнocт дa пpoизвeждaт cпepмaтoзoиди, нoceщи жeлaнитe xapaĸтepиcтиĸи нa втopия caмeц.

Taзи виcoĸoтexнoлoгичнa фopмa нa ceлeĸтивнo paзвъждaнe пoзвoлявa пo-шиpoĸo paзпpocтpaнeниe нa цeнни гeнeтични xapaĸтepиcтиĸи в живoтнoвъдcтвoтo. Kaчecтвoтo нa мecoтo ce пoдoбpявa, a живoтнитe cтaвaт пo-ycтoйчиви нa пpoмeнитe в oĸoлнaтa cpeдa.

Cъщитe пpoмeни в живoтнитe нacтъпвaт пo ecтecтвeн път или в peзyлтaт нa тpaдициoннитe мeтoди нa paзмнoжaвaнe, нo зa пocтигaнeтo им e нeoбxoдимo твъpдe мнoгo вpeмe. Гeннoтo peдaĸтиpaнe пpoмeня ДHK нa живoтинcĸия opгaнизъм мнoгo бъpзo.

Ho внeдpявaнeтo нa живoтни c peдaĸтиpaни гeни в xpaнитeлнaтa вepигa e cлoжeн пpoцec. Eĸипът e изpaзxoдвaл двe гoдини и oĸoлo 200 000 дoлapa, зa дa пoлyчи нeoбxoдимoтo oдoбpeниe зa пeттe пpaceтa, чиитo гeни ca били peдaĸтиpaни.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

МО - истини и митове

Генно модифицираните храни си остават оспорвани - особено в Европа. Но според някои учени това е най-добрият научен метод за устойчиво земеделие. На фона на растящото световно население нуждата от ГМО расте.

Знаете ли, че земеделието е отговорно за една четвърт от въглеродните емисии в атмосферата, както и за по-голямата част от загубите на биоразнообразието? Данните са от научния сайт Our World in Data ("Нашият свят в данни"). А колкото повече хора има на Земята, толкова повече храна е нужна за изхранването им. Според прогнози на ООН, през 2057 година световното население ще достигне 10 милиарда.

Всичко това повдига следния въпрос: как производството на храна да се увеличи, без да се вреди твърде много на околната среда? Матин Кайм, специалист по икономика на храните и директор на Центъра за изследване на развитието към Университета в Бон има отговор. "Храната трябва да се произвежда на по-малко площ", казва той.

Как да се изхранят 10 милиарда души?

Кайм обяснява, че има два различни подхода към проблема. Първият предвижда промяна на начина на хранене. "Това означава по-малко отпадъци, по-малко месо", каза той пред ДВ. Другият подход включва използването на по-добри технологии за създаване на по-екологични земеделски методи.

Експертът смята, че е необходимо двата метода да бъдат съчетани. От една страна е нужна промяна на начина, по който се произвеждат храните. Това е свързано с намалението на консумацията на протеини и храни, произхождащи от животни. Но само това не е достатъчно. Подобно на много други експерти и той смята, че генните технологии тук играят важна роля. "Всички искат да произвеждат повече храна от по-малка площ, с по-малко химически пестициди и с по-малко торове. Прилагането на генните технологии за разработване на растения, които са по-толерантни и устойчиви, е добър вариант", казва Кайм.

Какво представляват ГМО храните?

Генно модифицираните организми (ГМО) са с променена ДНК, която променя техните свойства. ГМО културите могат да увеличат добива, да създадат устойчивост към вредители, към студ и суша или да прибавят хранителни вещества. Те могат също така да бъдат модифицирани, за да се намалят въглеродните емисии и да се повиши устойчивостта на производството на храни. За производството на ГМО култури се използва много по-малко площ - едва около 10% от земята, използвана за производството на немодифицирани култури.

За пръв път методите на генното инженерство са приложени в САЩ през 1994 година - за производството на модифицирани доматени растения, които узряват по-бавно. По този начин е бил удължен срокът им на годност. Оттогава са били одобрени редица земеделски култури за разсад като соя, пшеница и ориз, както и генетично модифицирани бактерии, отглеждани за производство на големи количества протеини.

Учени в Индия са разработили и щамове ориз Sub-1, които са много по-устойчиви на наводнения. Шест милиона фермери използват щама, за да предпазят насажденията си от наводнения. "Златният ориз" пък представлява щам, модифициран да съдържа витамин А с цел борба с недостига на витамина в части от Азия и Африка.

Технологията за генно модифициране помогна и за спасяване на растителни реколти от болести. Учен от Хаваите разработи модифицирана папая в края на 20-ти век, когато вирус почти унищожи реколтата от този плод там.

Противоречията около ГМО

Но много хора трудно приемат идеята за генно модифицирани продукти. Проучване от 2020 показа, че 50% от хората в 20 страни възприемат тези храни като опасни. Когато преди 30 години ГМО културите бяха разработени, учените също имаха опасения за тяхната безопасност. Днес обаче нещата са различни.

Джеймс Роудс, анализатор по биосигурност на "Biosafety", смята, че 30-годишните изследвания и данни показват, че ГМО храните са точно толкова безопасни, колкото и немодифицираните. "Разполагаме с 30-годишна информация за безопасност, която показва, че ГМО храните са напълно безопасни за консумация, вече знаем, че те не са опасни и за околната среда", коментира Роудс пред ДВ.

"Монсанто" унищожи репутацията на ГМО

Матин Кайм смята, че дебатът за корпоративното индустриално земеделие е повлиял и на темата ГМО. "Призракът на "Монсанто" все още е надвиснал над индустрията. Съществуват опасения за големи корпоративни интереси от компании като "Монсанто", свързани с повече пестициди и неправилни форми на земеделие", посочва Кайм.

Той също споделя тези опасения, но твърди, че проблемите по-скоро са свързани с регулацията на технологиите, отколкото със самата генна модификация. "Погрешен модел е да има доминирано от малцина корпоративно индустриално земеделие. Но това няма нищо общо с генната технология. Да се забрани ГМО би било все едно да се забрани интернет заради продажбата на лошите лекарства и порнографията", смята той.

Факт е, че ГМО земеделието се развива. Погледът е към продукти, все по-фокусирани върху социалните и обществени нужди и предприятия. Индустрията търси локални решения, които да помагат на малките фермери в развиващите се страни. Роудс смята, че новите ГМО технологии ще бъдат приети по-лесно, когато нуждата от тях стане по-осезаема. Точно както при вируса на папаята на Хаваите.

https://www.dw.com/bg/gmo-istini-i-mitove/a-65771974