Да върнемъ у насъ съкровищата на Велика България

[Hatshepsut]

Да върнем у нас съкровищата на Велика България

Славата на Велика България ни е нужна,
за да възкреси националната ни гордост

Източник на изображенията: http://doktora757.blog.bg/history/2011/02/07/koi-pritejava-drevnite-bylgarski-sykrovishta.681640?reply=2577612

АТАКА ще търси начини и средства да върне на страната ни големите съкровища на Велика България, защото те принадлежат на нашата история. Това е част от идеята на патриотичната партия да спре изтичането на културно-исторически паметници зад граница, както и да бъдат направени усилия за изземане или изкупуване на вече заграбеното и изнесено наше историческо наследство. Дори в случаите, когато де юре нямаме права над тези паметници, защото са открити на чужди територии, има много начини да ги върнем на историческата наука, поставяйки ги там, където те принадлежат - в миналото на древната ни държава, а тя, както знаем, не започва от Аспарух.
Златото на Велика България трябва да заеме мястото си в музеите, ако не в оригинал, то като добре изработени галванопластични копия от благороден метал. Снимки на съкровищата от могъщата държава на нашите предци трябва да присъстват в учебниците на децата ни. Музеите, пазещи български съкровища, трябва да бъдат задължени да оповестят истината за тях толкова ясно и категорично, че и най-неизкушеният в науката да разбере, че това съкровище е доказателство не за друго, а за величието на държавата България.
Известно е, че Тодор Живков и Людмила Живкова при официални посещения подаряваха копия от Панагюрското съкровище, правени от фабрика "Тракийски сувенир". Дори се говореше, че са изнесли самото съкровище. Защо да не поискаме реципрочна услуга? Добрите копия са трудно различими, особено за неспециалиста, а биха изиграли неизмерима възпитателна роля.
Големите прабългарски съкровища бележат огромните територии, върху които са живели българи, при това съвсем не като номадски племена, а като високо организирани общности. Съвременните техни потомци обаче сега могат да видят само част от скъпите реликви, пръснати в няколко чужди музеи, които ги притежават, при това без непременно да са в държавата, на чиято територия съкровището е открито. Друга част от намерените предметите е недостъпна, защото обитава частни колекции.
Да припомним най-големите и известни открития: Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна - 800 предмета - 25 кг, 50 кг сребро. Намира се в Ермитажа; Съкровището от Над Сент Миклош в областта Банат, Румъния - 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей; Предметите от гроба на Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей; Съкровището на кан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Поделено е между музея "Метрополитен", САЩ и Археологическия музей в Истанбул; Съкровището от Ерсеке, село в Албания. Притежание е на неизвестен колекционер
"Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история... Издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,... от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята... А може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме..." Така написа Стефан Цанев в Хрониките си. Българските патриоти искат да го опровергаят. Защото те не губят самочувствие от славното минало на отечеството си, а търсят в него основание за своята горда националистическа кауза.
Аварско съкровище - под това название в края на 1981 г. в галерия "Сотби" в Лондон е показана колекция от златни и сребърни предмети, намерени в с. Ерсеке, Албания, които специалистите уподобили на откритото пред 1901 г. във Врап, пак Албания, съкровище. Златните предмети от Врап несъмнено били "царски инсигнии", т.е. знаци и символи, които има право да носи само владетелят. Техният стил сочел като място на производство и употреба Аварския каганат - държавно обединение на "обрите", българските славяни и котраги в Панония и Срем.
Експертите преценили, че предметите от новото съкровище също могат да принадлежат само на някой от владетелите на могъща държава. Коя обаче? Златните и сребърни вещи били предадени за експертиза на световноизвестния немски археолог Йоахим Вернер. За да разгадае тайнствения произход на съкровището, той предприел пътуване в Албания. Посетил старото находище Врап, недвусмислено утвърдил и местонахождението на новото сензационно царско съкровище - Ерсеке (малко градче, близо до албанско-гръцката граница, 80 км южно от Охрид, 120 км югоизточно от вече известния със златното "каганско" съкровище Врап).
И двете съкровища са единствените, които съдържат отлети поясни гарнитури от злато. Върху една от брънките на княжеския колан, открит в царското съкровище във Врап, е гравиран знак, идентичен с онзи, който се появява и на един княжески колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария). Това е накарало сръбския археолог Й. Ковачевич да предположи, че канският клан (род), на който принадлежат гробовете от Малая Перешчепина, от Озора, както и съкровищата от Врап и Ерсеке, е един и същ. Множество доказателства говорят, че

това е
българският
царски род Дуло

С голяма доза сигурност може да се предположи, че наименованието "долная земя охридска", което срещаме в добавките към Манасиевата хроника, се отнася точно за Ерсекската, Долнопреспанската и Корчанската котловина (Девол). Манасиевата хроника посочва именно тази земя като територия на първо трайно заселване на българските славяни и котраги, както и на тяхното военнополитическо стабилизиране през VI век.
И така търсената велика държава е България - една от Българиите. А печалното в случая е, че скъпоценните предмети на кан Кубрат, намерени във Врап, които свидетелстват преди всичко за културата на тази българска държава, се пазят в Метрополитен музей в Ню Йорк и в Истанбул, а онези, открити в Ерсеке и показани в галерията "Сотби", имат вече неизвестен частен собственик. Нашата държава не направила дори и опит да ги откупи. На Живков сигурно и през ум не му е минало да купува съкровища или копия на съкровища - като тези, които раздавал наляво и надясно, за да компенсира пониженото си държавническо самочувствие, характерно впрочем не само за него.
България е най-старата европейска държава, която е запазила името си през вековете. Испания носи името си от 1479 г., Швейцария от 1291 г., Швеция от началото на XI век, Полша от края на X век, Франция от 843 година, Англия от 827, а България? От 681 година ли? Ами Кубрат и снопа с пръчки? Ами българско царство на север от Китай, за което се знае, че по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври 2137 г. преди Христа победило китайците, понеже си имало календар и предварително знаело какво ще се случи? А държавата с име Балхара или Балх в днешния северен Афганистан, дето обяснява странния феномен, че имаме един куп общи думи с афганистанците, като нищо не ни свързва с тях ни исторически, ни географски? А държавата Балхара в северна Индия? А названията Мадара, Тунджа, Сакар и Шипка, които носят планини и реки, намиращи се през девет земи в десета? А Балхара в Памир, чиято столица Балх един древногръцки историк нарича "перлата на Азия"? Колко Българии са основали предците ни? Някои казват седем, други девет и дори дванайсет. Какво пише за тях в учебниците по история - почти нищо. Какво знаем ние самите и децата ни - срамно малко. Знаем (от картината на Димитър Гюдженов най-вече) за снопа с пръчките на Кубрат, който съветвал синовете си да останат заедно. А знаем ли, че същият този Кубрат е бил изключително образован, понеже живял и учил в Константинопол, където освен това приел християнството - повече от два века преди Борис Михаил да покръсти българите?
Ето затова са ни нужни съкровищата на Велика България -защото много българи не само не знаят тази част от историята ни, но нещо по-лошо - те не вярват, че това е истина. Отказват да приемат, че сме били велики, могъщи и горди, че устройството на нашата (нашите) държава (държави) било дотолкова изпреварило другите, че те го изучавали и копирали.

Дори само календарът на прабългарите
е достатъчен,

за да оценим тяхната (и наша по наследство) изключителност. Хилядолетия преди човечеството да открие, че Земята се върти около Слънцето, нашите предци са знаели това. И изобразявали върху надгробните камъни Слънце с обикалящи около него шест планети. Още през 4768 г. преди Христа те изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време. Основавайки се на тези свои знания, прабългарите създали най-съвършения календар. На всеки четири години добавяли по един ден - в деня на лятното слънцестоене и го наричали ени (днес Еньовден).
Какво биха направили другите, ако имаха само този факт в историята си? А ние мълчим, повтаряйки неистината, че сме малка държава, че сме слаби и незначителни и затова ни мачкат и пренебрегват. Може би и това дължим на робството - премазаното си самочувствие - защото са оцелели тези с преклонените главици, дето сабя ги не сече. Значи освен физическия, освен културния геноцид ние сме жертва и на още един - геноцид над националната ни гордост. Пет века ли са ни нужни, за да възкръснем духовно? Или това може да се ускори чрез познания върху собствената ни история? Ето затова ни е нужно златото на Велика България - за да възкликнем като хилендарския монах: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?"

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=207870&cat=5

[Hatshepsut]

Кой притежава прабългарските съкровища

Автор: Диляна Димитрова, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=770475

Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Къде обаче днешните българи могат да зърнат реликвите, останали от пищните хански трапези или гробни мемориали? Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.

- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.

 

 

- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.



- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.

 

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея "Метрополитен", САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.



- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в "Сотбис", е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.


Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава. Създателят на Велика България хан Кубрат явно е бил умел държавник. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена.

 "През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа", твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската.
 
В НИМ показват само орлето на Аспарух

През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.
"След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир", разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
 
Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.

 Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.

 Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. "Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите."

 Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.

 Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.
 
Братя стават благородници заради имане в Банат

Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.

 "В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох "Чергарски племена". Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.

 Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат.
 
Кубрат ухажван от 2 империи

Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.

 Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.

 Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци." Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.
 
Сервизът на Кубер открит в днешна Албания

 На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.

 Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове... Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. "В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун", обяснява Мариела Хинкова от НИМ.

 Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.

 Съкровището, намерено край друго албанско село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации. Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в "Сотбис". Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.

 Това лято София ще стане домакин на световен византийски конгрес. На него проф. Фалкодайм - директор на Римско-германския музей в Майнц, смята да съобщи подробности около това съкровище. Защото е открил кой е притежателят му и е получил разрешение от него да публикува научна информация за предметите.

http://doktora757.blog.bg/history/2011/02/07/koi-pritejava-drevnite-bylgarski-sykrovishta.681640?reply=2577612

[Hatshepsut]

Bulgaria gold treasure - part1:



Bulgarian gold treasures part2:

[генерал Жеков]

Наистина,връщането на тези наши съкровища ще ни даде една "инжекция",пълна с национална гордост,която към момента е от жизнена нужда за нас,но за съжаление е напълно противопоказна за народите,заграбили тази наша СОБСТВЕНОСТ

[Hatshepsut]

Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?

От своето основаване през 681 г. до днес Българската държава е променяла своето териториално разположение многократно. Така например Стара Велика България се е простирала на териториите на днешна Русия и Украйна, но след смъртта на Кубрат държавата била унищожена. Синовете му се пръснали в различни посоки, като третият от тях – Аспарух, основал Дунавска България, която вече се простирала на двата бряга на Дунав при Черно море.

Българска история лежи и в земите между три морета, когато при цар Симеон Велики България се намирала между Черно, Егейско и Адриатическо море.

Тази кратка историческа препратка идва, за да потърсим отговор на въпроса къде извън пределите на страната ни се намират големи съкровища на български владетели, властвали над територии, които днес не са част от България. Можем само да си представим колко културно-исторически богатства са останали извън пределите на страната ни, за които доказано или не, са български.

За щастие част от тях вече са били в България за временни изложби. Други са изложени за постоянно в музеите ни, но само като копия на оригиналите. Автентичните съкровища, открити извън граница, сега се пазят в един от най-големите европейски музеи.

25 килограма злато на Кубрат в Санкт Петербург

През 1912 година в малкото украинско селце Малая Перешчепина е открито съкровище, което и до днес се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.

Според предаваната история две деца пасели стадото си и играели на брега на река Ворскла, когато едното пропаднало в земята. В дълбокия ров открили голяма златна кана, която занесли вкъщи. Докато новината за златната находка стигне до властите в близкия град Полтава, местните вече били заграбили голяма част от нея.

В момента руският държавен музей Ермитаж - един от най-големите музеи в света, пази 25 килограма или около 800 златни и сребърни предмета, бижута, съдове и други, украсени със скъпоценни камъни. Според историците то датира от средата на седми век заради най–ранната византийска монета в колекцията.

Първоначално съществували няколко предположения на кого е принадлежало съкровището. Една от хипотезите била, че златното съкровище принадлежало на хазарски вожд, а друга - че е унгарско (аварско).

През 80-те години на миналия век спорът за съкровището от Перешчепина е разрешен от германския археолог проф. Йоахим Вернер, който успява да разчете текста върху трите златни пръстена в находката. Така той окончателно доказва, че два от тях принадлежат ,,на патриция Кубрат".

Два от най-емблематичните предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм  ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ, гостуваха на изложа в Балната зала на Националната художествена галерия през 2019 г.

Българи предават златно съкровище на император Йосиф II

Спор около произхода на прочутото съкровище от Над Сент Миклош също вълнува учените на Стария континент, а въпросът е неизяснен и до днес. То е открито на 3 юни 1799 г. край днешния румънски град Сънниколау Маре (в миналото Над Сент Миклош, част от Австро-Унгария).

Намирането на ценната историческа находка се свързва с имената на Христо (Кристоф) и Кирил Накови – български емигранти, производители на памук в Банат. Те се натъкват на съкровището случайно по време на изкопна дейност в своите земи, като впоследствие предават несметните ценности на император Йосиф II. За този жест императорът удостоява Накови с благороднически титли.

И днес съкровището от Над Сент Миклош се съхранява в Музея на историята на изкуствата във Виена. Съкровището е от 23 златни съда с общо тегло от около десет килограма. Експозицията съдържа кани с яйцевидно тяло, кана с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство, тасовете, канчета, купи с животинска форма, характерни за перскийско изкуство, съд от античното изкуство, пречупен ритон от варварските находки и др.

Някои историци смятат имането за българско поради държавното влияние по тези земи според предполагаемата датировка и близостта до някогашната стратегическа българска крепост Ченад. Националният исторически музей разполага с точно копие на съкровището от Сент Миклош, подарено от канцлера Бруно Крайски през 70-те години на миналия век.

Разполагаме само с дубликат на Орела на Аспарух

През 2011 г. Археологическия комплекс "Вознесенка" – Украйна, прави друго важно за страната ни дарение. С него днес Националният исторически музей разполага с точно копие на Орела на хан Аспарух.

Копието на Орела е изработено от лят посребрен бронз и тежи 1235 грама, точно колкото е и оригиналът. Вероятно ценният предмет е бил част от върха на пленено византийско знаме. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му надпис "докс", за който се смята, че е титла на хан Аспарух, дадена от византииците.

Археологическият комплекс "Вознесенка" е открит през 1930 г. и именно там се смята, че е погребан основателят на българската държава след като загива в битка с хазарите.

През 2019 г. 2000 ценни предмета от ранносредновековната ни история напуснат границите на Украйна за първи път, за да бъдат представени заедно в Националния археологически институт с музей към БАН.

,,Завръщането" и връщането на "История славянобългарска"

Има една интересна история за ,,завръщането" на "История славянобългарска" в България, която сюжетно доста се различава от останалите по-горе, но си заслужава да бъде разказана поради огромната ѝ значимост за нацията ни.

Монахът Паисий Хилендарски, родом от Банско, се установява в Света гора, където през 1762 г. завършва своята ,,История славянобългарска" в Зографския манастир. Там се пази и до днес с едно малко прекъсване, когато в края на 1985-a година Паисиевата "История" се озовава в България. 13 години по-късно отново е върната на манастира ,,Зограф".

Ето как:

За отбелязването на юбилейните 1300 години от основаването на българската държава ЦК на БКП взима решение да се подготви и проведе мащабен културен календар за отбелязване на годишнината в цялата страна и през цялата 1981 г. Грандиозните събития и проекти в множество направления се ръководят лично дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова.

Така се появява идеята български културни ценности, намиращи се в чужбина, да бъдат издирени и върнати в родината. В изготвения списък е и ,,История славянобългарска".

Поради няколко фалстарта на операция ,,Маратон" ,,История славянобългарска" не е ,,вкъщи" за честванията през 1981-ва. Оригиналът на Паисий в манастира ,,Зограф" е подменен от агенти с копие едва през 1985 година и пристига в България с дипломатическа поща през зимата на същата година. Грандиозните събития за 1300-годишнината вече са отминали, а ценната книга не може да бъде изложена никъде.

Така след още десет години в шкафове и сейфове ценният ръкопис попада в ръцете на вече покойния Божидар Димитров - тогавашен директор на Националния исторически музей. През 1998 г. президентът Петър Стоянов взима непопулярно, но окончателно решение и връща "История славянобългарска" в Света гора.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/mechyt-na-kubrat-i-orelyt-na-asparuh-kyde-se-namirat-golemite-bylgarski-sykrovishta-6146744

[Hatshepsut]

Разкопки разкриват съкровищата на древни обитатели на Фанагория

Разкопките на археологическата експедиция ,,Фанагория", подкрепена от фондация ,,Волное дело" на Олег Дерипаска, разкриват съкровища на древните обитатели на Таманския полуостров. Мястото е свързано и с българската история, където е била държавата Велика България между 632 и 665 г. със столица Фанагория.

Изследователите откриват в погребение на воин тайник с артефакти, съдържащ богато украсен ирански меч. Масивният, скъп и престижен меч е бил част от екипировката на конниците от периода на Великото преселение на народите през IV-VI в.н.е. Той е с източен произход и принадлежи към групата на иранските мечове, както личи от характерния златен връх на дървената му дръжка.

Открити са също части от сбруя, катарами и накрайници на колани, както и предмети с висок статус като стъклени кани, дървени и метални съдове и дървени кутии с разложени платове.

Мечът предполага политическа и културна връзка със Сасанидската или Новоперсийската империя от днешен Иран и Ирак, вероятно даден като дипломатически подарък или взет като военен трофей.

Коментирайки откритието, един от участниците в проекта заявява:

"Няма съмнение, че този човек е бил представител на елита на Фанагория и е бил носител на военно-аристократичната култура на Боспорското царство в периода на преселението на народите."

В рамките на проучването е разкопано и погребение от I в. от н.е. в рамките на фанагорския некропол, съдържащо останките на жена, която е имала сребърен медальон, поставен в долната част на гърдите.

Медальонът е украсен с десет знака на зодиака (всички с изключение на Водолей и Везни) и изобразява Афродита - древногръцката богиня, свързвана с любовта, страстта и раждането. Такива медальони са били широко разпространени на територията на Боспорското царство още през II в. пр. н. е. и са били използвани като брошки, аксесоари, които украсявали шапки и други украшения за глава, или като висулки.

В рамките на погребението са открити няколко бижута, сред които: два пръстена с изображения (лошо запазени, вероятно с изображения на рог на изобилието и Ерос с крила) и две сребърни обеци с висулки във формата на гълъби, които се отнасят към култа към Афродита, което предполага, че погребението е принадлежало на жрица или поклонничка на култа. Открити са също така червена глинена кана с усукана дръжка, желязна ножица с бронзова дръжка, бронзово огледало и наниз от мъниста, съдържащ 157 парчета.

Тези находки предоставят още едно доказателство, че жителите на Фанагория са почитали олимпийските богове поне до I в. от н.е. и може би са вярвали в астрологията.

Фанагория

Фанагория е един от най-големите центрове на античната цивилизация в района на Черно море. Културните пластове на града са натрупани в продължение на повече от хилядолетие и половина (от VI век преди новата ера до края на IX-X век от н.е.).

Фанагория е основана около 543 пр.н.е. заедно с Абдера като колония на малоазийския полис Теос и е наречена така на един от своите основатели - Фанагор. Фанагория остава важен център до 4 век, когато е разрушен от хуните.

В някои източници Фанагория се сочи като столица на Велика България между 632 и 668 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Там градът се споменава при описанието на географската област, в която се намира Велика България, като се отбелязва, че е населен с евреи. Въпросът, доколко Фанагория е била столица на хан Кубрат в една епоха, когато понятието за народ не съществува.

Карта на Велика България през 650 г.

През този период древният град Фанагория е бил гръцка колония, основана за първи път на полуостров Таман от тивански колонисти през VI в. пр. н. е. след конфликт с персийския цар Кир Велики. Градът се превръща в голям търговски център, който заедно със свързания с него некропол заема площ от 2223,95 хектара.

По-рано тази година в рамките на проекта са открити съкровища в рамките на Фанагория и други селища на полуостров Таман, което показва, че съкровищата са били оставени от средновековните жители в отговор на периоди на конфликти или заплаха от нашествие. Находищата са съдържали средно по 30-80 боспорски монети, вероятно за ежедневни покупки, докато по-големите съкровища с 1000 или повече монети вероятно са били максимумът на спестяванията на хората.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Razkopki-razkrivat-sakrovishtata-na-drevni-obitateli-na-Fanagoriia_190868.html