Шопско въстание 1877г.

[Death angel]

30 декември - 143 години от обявяването на Шопското въстание


На 30.12.1877г.(18.12.1877г.стар ст.) в село Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов тържествено обявява началото на Шопското въстание.
Шопското въстание, наречено така от самия Соколов, а от нашите "историци" Знеполско-Краищенско с цел да се омаловажи значението му е най-добре подготвеното, най-правилно стратегически и тактически проведеното и най-успешното от четирите най-големи въстания(Нишкото, Априлското и Илинденско-Преображенското въстание) на българите срещу османската власт.

[Death angel]

Виждам, че и тази тема може да остане празна. Мога да пусна още много теми, като например: за Привременния революционен комитет създаден в Белград през 1875-та, за Привременното българско правителство създадено в гр.Трън през м. декември 1877г. и просъществувало до сръбската окупация през м. февруари 1878г., за Западното българско опълчение и др., но има ли смисъл и какво всъщност е общото между тях !?
Общото е, че са теми табу за историчарите ни(простете ми, ама не заслужават да ги наричам историци).
Та според наще историчари, историята на Третата Българска държава започва след някаква "Освободителна", руско-турска война.
Да, войната е руско-турска, но не и освободителна, а просто поредната, четиринадесета руско-турска война, защото Руската империя я започва след като предварително сключва споразумение с Австро-унгарската империя за това как да бъдат поделени балканските владения на Османската империя и стриктно се придържа към постигнатите договорки за бъдещите граници в т.нар. "Райхщадски споразумения", а не се води от интересите на българите, които ушким е дошла да освобождава.
Санстефанска България практически никога не е съществувала, дори и във времето между т.нар. Санстефански мирен договор,който е само един пропаганден трик на "освободителите" и Берлинския конгрес.
Русия стриктно се е придържала към демаркационната линия определена с Одринското примирие и дори след подписването на Санстефански договор не се е опитала да я наруши и да се притече на помощ на българското население останало извън нея.
Ето какво отговаря Алабин на прошение изпратено до него от населението на Криворечна(Крива) паланка:

СОФИЙСКИ ГУБЕРНАТОРЪ
20 февруарий 1878 г.
София

На прошението Ви, изпратено до менъ по Стаменка Георгиевъ и Стефана Стаменковъ Ви известявамъ, че азъ въ настоящото време не мога никакво разпореждание да направя за да Ви се изпроводи руска войска на помощь срещу турците, защото споредъ условията на примирието дето руската властъ нема никакво право да се намесва, тъй като тази страна се намира в ръцете на турците къмъ които требва да се обърнете за защита отъ башибузуците.

Същевременно Ви ся съобщава, че Вашето прошение ще бъде изпроводено до Великия Князъ Главнокомандующия на разглеждане.

И. Д. Губернаторъ Алабинъ

(Този цитат Ви го качвам от една книга от 1940г., за това си позволих да поставям ъ, за да съм най-близо до оригинала.)
Както виждате отговора е от "20 февруарий 1878 г.", тоест 04 март по нов стил.

Та ето каква роля е изиграло и до какво е довело Шопското въстание:
По това време е съществувало правилото демаркационните линии при сключване на примирие, а по-късно и границите да бъдат поставяни там до където са стигнали войските, тоест никоя страна не е можела да получи град или крепост, които не са били превзети до прекратяване на военните действия, освен при взаимно съгласие за размяна на територии.
Точно за това сърбите не са пратили войски на помощ на русите, а са нахлули към опразненото от турски войски Косово(Стара Сърбия).
Симо Соколов, който е бил запознат прекрасно, както със сръбските, така и с руските планове си е поставил за стратегическа цел превземането на Кюстендил и увличането на някакви руски части в тази посока, а така също и "маркирането на територии" в западна посока, а руснаците от своя страна не са искали да пращат войска извън "райхщатските" граници на България.


Прикачил съм една снимка, на която съм очертал как би изглеждала картата на България без Шопското въстание.

[Hatshepsut]

145 години от Трънското (Шопското) въстание, разширило картата на освободена България



⚔️ Незаслужено маркирано с по едва две-три изречения в родните учебници по #история, извършеното от Западното българско опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Трънско въстание всъщност е най-добре подготвеното, най-правилно стратегически и тактически проведеното и най-успешното от четирите най-големи въстания (Нишкото, Априлското и Илинденско-Преображенското въстание) на българите срещу османската власт. Десетилетия българските историци услужливо омаловажават значението му, тъй като то не се вписва в похода на руската армия, а се случва отделно от плановете на руския генерален щаб. На 24 април 1877 г. Руската империя започва четиринадесета по ред война с Турция, след като предварително сключва споразумение с обединената десет години по-рано Австро-Унгария за това как да бъдат поделени балканските владения на Османската империя. Русия стриктно се придържа към постигнатите договорки за бъдещите граници в т.нар. "Райхщадски споразумения", а не се води от интересите на българите, които я чакат като освободителка. Тя стриктно спазва демаркационната линия, определена с Одринското примирие, и дори след подписването на Санстефански договор не се опитва да я наруши и да се притече на помощ на българското население, останало извън нея.

След като на 10 декември 1877 г. турският гарнизон в Плевен слага оръжие след тримесечната руска обсада, предусещайки развоя на военните събития, сръбският крал Милан Обренович решава да се възползва в последния момент от разгрома на поробителя на балканските народи. Още на 14 декември Сърбия обявява война на Турция. Същевременно в края на декември 1877 г. и началото на 1878 г. Руската Дунавска армия, с помощта на доброволческите отряди от българското население, извършва историческия по мащаби преход на Балкана в условията на тежка зима, за да стигне и освободи София. Към този момент земите западно от София са населени изцяло от чисто българско население. В тия райони не съществува граница между Сръбското княжество и Османската империя според съвременните ни представи за реална гранична линия и българското население е поставено под двоен удар. От една страна то е подложено на насилия, грабежи, терор и масови издевателства и убийства, извършвани от бягащите турски башибозуци. От друга страна сръбската армия, настъпва необезпокоявана и завзема Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия, Бяла паланка и др. В Трън и из района на Трънско се говори, че с армията идва цял отряд от учители и свещеници, които в движение масово посръбчват българското население и веднага отварят сръбски училища.

В края на декември сърбите овладяват гр. Пирот с решаващия принос на български доброволчески отряд от 500 души под командването на популярния трънски войвода капитан Симо Соколов, офицер от сръбската армия. Симо Соколов е от с. Грознатовци, Босилеградска околия, в пределите на тогавашния Трънски окръг. За проявеното лично геройство той получава специален орден за храброст от краля на Сърбия Милан Обренович. Пред сръбските власти Соколов докладва, че всички български села (изброявайки ги поотделно) са готови да започнат битка с поробителите, но нямат оръжие. За въстанието са му предоставени 600 пушки, 20 сандъка патрони и друго бойно снаряжение. С похода до Трънско и полученото въоръжение, натоварено на шейни, капитан Соколов започва поредното Трънско-Знеполско въстание в Краище, станало приключващ етап на Руско-турска война от 1877-1878 година.

На 30 декември 1877 г.(18.12.1877 г.стар ст.) в село Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов тържествено обявява началото на Шопското въстание. То е наречено така от самия Соколов, а по-късно "услужливите" историци предпочитат да го наричат Знеполско-Краищенско въстание. В Трън е обявено Привременно българско правителство, просъществувало до сръбската окупация през февруари 1878 година. В последните дни на 1877 година въстаниците освобождават района Брезник - Трън - Кюстендил. Четата първоначално е от около 1000 бойци. Впоследствие Капитан Симо Соколов събира отряд от около 3000 въстаници и 800 пушки и хладно оръжие. Западното българско опълчение освобождава цяло Краище и има решаващ принос за освобождението и на Кюстендил. По-късно в писмо до Захари Стоянов водачът на Трънското опълчение и на въстанието ще напише: ,,Тия места освободих и бях неограничен господар. Така щото сам правех преговорите с турците, определях демаркационни предели, нареждах съдии, администрация, свещеници, училища и войската вече на първо място. И това мое ,,царство" неограничено трая до юни 1878 г."

Впоследствие този район на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 г. е окупиран от сръбски военни части. По време на сръбската окупация на Трън и опитите на сърбите да анексират този край, под натиска на развихрилата се сръбска пропаганда Симо Соколов е сред местните патриоти, които окуражават съгражданите си да отстоят принадлежността си към раждащата се Българска държава. По-късно капитан Симо Соколов се установява в София, става офицер от Българската армия и е избран за народен представител.

Искрен Веселинов

[Panzerfaust]

Като цяло сме много големи длъжници към българското Поморавие. След 1878 г. то и Северна Добруджа са оставени буквално "без бой" на сърби и румънци и забравени, до 1915 г., но вече е твърде късно.

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Сърбите не освобождават, а заграбват български земи през 1878 г.

Сърбия действа много нелоялно и шовинистично и на практика се възползва от трагедията с Априлското въстание /1876 г./ и Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, за да откъсне части от българската територия. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов.

С него разговаряме за Шопското въстание, едно от най-големите, избухнало по време на Руско-турската освободителна война на територията на западните български земи, които днес са заграбени от сърбите.

Според историка не се знае достатъчно за Шопското въстание, наричано още и Трънско въстание, за него остава единствено регионалната памет, най-вече защото там нямат своя Захарий Стоянов, въпреки че той е проявявал интерес и към тази част от борбата на българите срещу османската власт. ,,Знаем, че капитан Симо Соколов, главният двигател на Шопското въстание е бил в кореспонденция със Захарий Стоянов, но така или иначе е много важно литературата да даде своя принос в увековечаването на някое събитие", отбеляза той и допълни, че в този случай просто нямаме подобно явление и освен това се губи в цялата перипетия на войната.

През януари 1876 г. Симо Соколов и хората му влизат във връзка с комитета в Галац, тъй като тогава БРЦК на практика се разпада, а Гюргевското събрание на апостолите не играе ролята на подобен център. ,,Това показва, че нашите сънародници по граничния район с Княжество Сърбия съвсем не са чужди на премеждията на останалия български народ", посочи проф. Павлов.

Историкът обясни, че Шопското въстание избухва във връзка с намесата на Сърбия във войната. ,,Преди години нашият премиер Жан Виденов беше благодарил за Освобождението и на сърбите. Според мен, можем да бъдем благодарните на русите, украинците, беларусите, финландците и поляците, но на сърбите не виждам за какво", категоричен е проф. Павлов, като се аргументира, че въпреки настояванията на Русия, Сърбия се опасява да влезе във войната, още повече, че тя вече е била на практика победена по време на т.нар. Сръбско-турска война, в която участват хиляди българи, сред които е и Симо Соколов.

,,Когато пада Плевен и се вижда, че войната отива към победа, Сърбия изведнъж се включва на юг от тогавашните си граници и превзема Ниш, Пирот, Враня", заяви проф. Павлов. Това са земи, които ние днес до голяма степен сме забравили, но са етнически български, в състава на Българската екзархия.

Симо Соколов изразява желанието на нашите сънародници от тези земи да бъдат част от българската държава. Заедно с местните българи организира чета, освобождава Трън, а след това и Кюстендил. Действията им продължават към град Крива паланка, т.е. във Вардарска Македония. ,,Това допълнително показва, че по тези земи става въпрос за един и същи български народ", подчерта историкът.

Проф. Павлов отбеляза, че сърбите правят опит да окупират Трън, Радомир, Перник, дори София. ,,По същото време в северозападните български земи сърбите се опитват да заграбят още земи. Имало е случай в Берковско, където границата между Османската империя и Сърбия била обозначена с един плет. През нощта те преместват въпросния плет с няколко километра, за да завземат още земи. Тогава местните българи апелират към заместник-губернатора на Видин Петко Каравелов, който изпраща отряд, който ги изгонва", разказа още той.

Историкът наблегна на това, че сръбската пропаганда много агресивно е опитвала да си присвои българските земи, но въпреки това хора като Симо Соколов устояват на натиска, защото в крайна сметка в тях е проговорило българското национално чувство и са поддържали връзки с нашите мигрантски центрове в Букурещ. ,,Този край на България също е навлизал в плановете на Левски, който в едно писмо е писал, че чака мнението на Пиротския комитет. Самото разрастване на революционния комитет, създаден от Левски, е предвиждало все повече то да навлиза в западните земи и в Македония. За съжаление, гибелта на Апостола не позволява на тези процеси да се развият достатъчно", отбеляза той.

Проф. Павлов коментира, че тогава нашите българи, включително и Симо Соколов, смятат, че там, където живее българинът е България, т.е. Северна България, заедно с Добруджа и Поморавието, Тракия и Македония. ,,В тези три големи области, които днес наричаме Мизия, Тракия и Македония, доминира българският елемент", посочи той и уточни, че хората там са желали да бъдат в свободна българска държава, а не в сръбска.

Историкът припомни поведението на сърбите в Ниш и в Пирот. ,,Когато сръбските окупационни войски влизат, те принуждават населението да пише едни благодарствени адреси, с които да покажат, че искат да бъдат в Сърбия, а не в България. В Ниш този груб натиск и шантаж до голяма степен се реализира и самият митрополит Виктор се огъва и става епископ, тъй като в Сърбия има само епископи, не митрополити", уточни той и добави, че в Пирот това не се получава, защото митрополитът не го позволява, за което бива арестуван, а по-късно и пропъден.

,,За щастие, Симо Соколов и неговите привърженици не позволяват Трън, Радомир и дори София на бъдат отнети. В София са били подкупени някои местни чорбаджии: неслучайно правителството на Стефан Стамболов взима специални мерки срещу тях", сподели проф. Павлов и заключи, че когато говорим за тези паметни годишнини, не трябва да забравяме, че сръбската намеса в никакъв случай не е била ръководена от братски чувства, а по-скоро от желание да се отнемат български земи. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/prof-plamen-pavlov-s-rbite-ne-osvobozhdavat-a-zagrabvat-b-lgarski-zemi-prez-1878-g/