Бугарщици

[Hatshepsut]

Бугарщици

Бугарщици (на сърбохърватски: бугарштице / bugarštice / bugarshtice) са епически народни песни на южните славяни, изпълнявани на сърбохърватски език. Те са с размер до 15–16 срички, без или с припев.

Бугарщиците са стари народни песни, преминали от българските в сръбски и хърватски (основно приморски) земи, т.е. в тъй наречените средновековни княжества в Далмация, част от средновековните сръбски и хърватски земи. Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене.

Главните исторически събития и герои в бугарщиците са свързани със западни български земи и с претендираните за сръбски земи през XIX век – т.нар. Стара Сърбия. Бугарщиците препредават и пресъздават действителни исторически събития и герои (предимно юнаци) отразени в народната памет и/или епоса – Косовските битки през 1389 и 1448 г., събития с Крали Марко, Вълкашин Бранков, Милош Кобилич, княз Лазар и жена му княгиня Милица, Георги Бранкович и жена му Ирина и др.

Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.

Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бугарщици


Главните исторически събития и герои в бугарщиците са свързани със западните български земи в Македония. Бугарщиците препредават и пресъздават действителни исторически събития и герои (предимно юнаци), отразени в народната памет и/или епоса...

Бугарщици (на сърбохърватски: бугарштице / bugarštice) са епически народни песни на южните славяни, изпълнявани на сърбо-хърватски език. Тези стари народни песни са преминали от българските в сръбски и хърватски (основно приморски) земи, т.е. в тъй наречените средновековни княжества в Далмация.



Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено – бугарене.



Главните исторически събития и герои в бугарщиците са свързани със западните български земи в Македония. Бугарщиците препредават и пресъздават действителни исторически събития и герои (предимно юнаци), отразени в народната памет и/или епоса – Косовските битки през 1389 и 1448 г., събития с Крали Марко, Вълкашин Бранков, княз Лазар, Георги Бранкович и жена му Ирина и др.



Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.



https://www.eurochicago.com/2022/06/bugarshtitzi/

[Hatshepsut]

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ХЪРВАТСКИТЕ БУГАРЩИЦИ СЪБРА В НОВА СТУДИЯ ПРОФ. СТЕФАНА СТОЙКОВА


Проф. Стефана Стойкова (1922-2021)

За повечето читатели хърватските бугарщици едва ли говорят нещо, но това всъщност представляват епически песни. На тях българската етнография и фолклористика обръща сравнително малко внимание. Проблемът за произхода на хърватските бугарщици занимава специалистите още от 19-ти век. Те са считани за най-старите южнославянски епични песни датиращи още от 15-16 век. През 1977 година Мирослав Пантич публикува фрагмент от бугарщица от 1497 година, открит в библиотеката на град Равена.

Названието ,,бугарщица" се среща за пръв път в записките на хърватския поет Петър Хекторович към две от неговите песни от 1566 година. През 16-ти и 17-ти век бугарщици записват местни поети и свещеници основно в Средна и Южна Далмация. Традицията за изпълняването на тези песни спира през 18-ти век, но те започват да се публикуват още през следващия 19-ти век. От тогава именно датират и научните спорове относно произхода им. Според повечето изследователи бугарщиците са по-стари от десетосричните юнашки песни, но по отношение на произхода и етимологията на названието им има различни тези. Повечето учени смятат че названието ,,бугарщици" и неговите производни ,,бугаркини" и ,,бугарски песни" е свързано с разпространението им от България през Македония до Адриатическото крайбрежие. Други търсят значението му в латинското ,,булгарикус" –т.е. песни създадени от простолюдието на неговото наречие и в противовес на високата латинска култура. От българските учени в споровете за произхода на бугарщиците се включват Иван Шишманов, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Петър Динеков и Йордан Иванов.

В тази връзка в Института по етнология и фолклор на БАН на 23 февруари 2016г. беше представена новата книга на проф. Стефана Стойкова ,,Хърватските бугарщици и техните български съответствия", която представлява нов принос по темата.
В нея са публикувани освен някои статии и изследвания на различни учени като Иван Шишманов, Любомир Милетич и др., и материали от изследвания на терен от село Добродан Троянско, направени от проф. Стойкова в периода 1966-1967 година.

Освен на ,,Хърватските бугарщици и техните български съответствия" проф. Стефана Стойкова е е автор на издания като ,,Български народни гатанки", ,,Български пословици и поговорки", том 3 на ,,Българска поезия и проза", обхващащ хайдушките исторически песни и др. Специалист с дългогодишна работа и редица приноси в областта на словесния български фолклор. Работи върху изследвания за българския юнашки епос и българските народни песни с митични и легендарни мотиви и други. Носител е на Хердерова награда. ,,Това е личност, възпитавала поколения фолклористи, от която много сме научили, и на която имаме основание да се възхищаваме", каза по време на представянето на книгата проф. Албена Георгиева, заместник директор на Института по етнология и фолклористика към БАН.

https://nauka.bg/izsledvaniya-za-hrvatskite-bugarshhits/

На 23 февруари 2016 г. от 16:00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН на ул. ,,Московска 6А" беше представена книгата на проф. Стефана Стойкова ,,Хърватските бугарщици и техните български съответствия. Статии и материали".

Представянето на книгата е част от семинара ,,Фолклорна словесност – традиции, състояние, тенденции", организиран от секциите ,,Антропология на словесните традиции" и ,,Сравнителни фолклористични изследвания" при ИЕФЕМ – БАН. Книгата е уникална с това, че е първата, която излиза по темата от 30 години насам и е чудесен сборник на юнашкото песенно нематериално културно наследство.

Книгата е посветена на хърватските бугарщици, които представляват особен дял от южнославянската епическа традиция. Поместени в хърватски ръкописи от XVI до средата на XVIII в., бугарщиците са най-старите записи на южнославянски юнашки песни. В сборника проф. Стойкова представя на едно място статии и изказвания на български автори по въпроса за бугарщиците. Публикува всички събрани през втората половина на XX в. у нас и в голямата си част необнародвани теренни материали и анализира връзката на тези песни с българската епическа традиция.

ЗА АВТОРА

Проф. Стефана Стойкова е виден български фолклорист, изследовател на българския фолклор. Дългогодишен заместник директор на Института за фолклор при БАН, ръководител на секция ,,Словесен фолклор" и преподавател в СУ ,,Св. Климент Охридски". Автор е на книгите ,,Българските народни гатанки" (монография, 1961 г.), ,,Български народни гатанки" (1970, 2 изд. 1984, 3 изд. 2011), ,,Българска народна поезия и проза Т. 3. Хайдушки народни песни" (1981), ,,Български пословици и поговорки" (2007), и е сред авторите на следните значими сборници с фолклорни материали: ,,Български юнашки епос" (1971), ,,Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви". Ч. 1-2 (1993-1994), ,,Български хайдушки и революционен песенен фолклор" (2001) и др.

Носител е на Международната награда ,,Йоан Готфрид Хердер" (1983).

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/22949-predstavyane-na-knigata-harvatskite-bugarshtitsi-i-tehnite-balgarski-saotvetstviya-statii-i-materiali