Вѣковната българска гора

[Hatshepsut]

Великата българска гора

Silva Magna Bulgarica или Silva Bulgarorum - по този начин са наричали през Античността и Средновековието Великата българска гора - необятните диви лесове, покривали освен Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, но и полетата на Мизия и Тракия. Участници в първите три кръстоносни похода през XI - XII век разказват за прословутата околност, "която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек". Почти всичко това е унищожено от индивида - в древността - с цел да се освободят територии за земеделие и отглеждане на животни, в междинните епохи - за обработка на желязо, а в най-новата ни история - посредством индустриален дърводобив, който мощно променя естествения темперамент на горите. Ако в миналото горите са покривали четири пети от територията на страната ни, през днешния ден те обхващат една трета, или 3.8 млн.ха.

Въпреки че от Великия Български лес днес е останал бледен спомен, у нас към момента има едни от най-съхранените и най-ценни остарели гори в цяла Европа. Опазването им в никакъв случай не е било по-важно - в изискванията на непредсказуем климат и естествени катаклизми.

Защо така наречен остарели гори са толкоз значими и за какво изкуствено основаните (и поддържаните) в никакъв случай не биха могли да ги заменят?

"Стари можем да назовем всички гори, които са над 100 години, и в които е имало минимална човешка интервенция през последните десетилетия", разяснява Александър Дунчев, шеф на Изпълнителна агенция по горите. "В тях протичат многочислени естествени процеси; разнообразието от местообитания и типове е най-голямо. В остарялата гора имаме паднали дървета, пречупени дървета, имаме дървета с неправилни форми, такива с красиви, прави форми, такива, които са изгнили преди 50 години, и такива, изгнили преди 20 години", добавя той.

В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, защото се е смятала за източник на заболявания, "Голяма част от тези заболявания не са съществени, а са избрани за такива от индивида. Това са на практика механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, с цел да ги трансфорат в хумус; в случай че бръмбарчетата доста се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, в случай че кълвачите се намножат, имаме златки, в случай че златките се намножат, имаме вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които са оставени да се развиват на мира", споделя още Дунчев.

Вековните гори са контейнер на генетичното многообразие в рамките даже на еднакъв дървесен тип. "В днешно време това се оказва доста значимо поради неизвестностите на климатичните промени. Това, което знаем, е, че би трябвало да запазим оптимално многообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, с цел да има по-голям набор от разновидности за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са доста красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели много сериозна възраст - 400-500 години, несъмнено носят в себе си гена на най-хубавото и най-устойчивото", споделя от своя страна доцент доктор Момчил Панайотов, учител по дендрология в Лесотехническия университет.

Когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични типове, които се срещат единствено у нас и на Балканите. "Губейки типове, правим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда за какво горите не би трябвало да са с елементарна конструкция в изкуствено създадените борови гори. Те са на една възраст, от един дървесен тип. Само няколко години на мощни стихии и тежки снеговалежи са достатъчни за заличаването им, тъй като нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото многообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните типове. Ако гората е формирана от бял бор, смърч, ела и бук и дърветата от един тип биват развалени или нападнати от някаква болест - да вземем за пример корояди атакуват борчето, то другите три типа ще оцелеят и гората ще е единствено леко разредена. През това време борът ще се възстанови", споделя шефът на ИАГ.

Почти всички гори в Европа и България през последните 100 години са били употребени - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения бранш е да разпознават и защитят всички гори над 100 години и по-млади към тях, в които човешката интервенция е била минимална. По преценка на специалисти старите гори у нас са към 500 хиляди ха.

Горите у нас са предпазени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга защита на националните и естествените паркове, по линия на горската сертификация FSC*, а от 2016 година и със Заповед на министъра на земеделието и храните за запазване на гори във фаза на напреднала възраст, попадащи в зони от "Натура 2000". Около 56% от горите ни са включени в европейската мрежа "Натура". "България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се нареждаме като пионери измежду останалите страни - членки на Европейски Съюз", показва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едвам 78 хиляди ха (площта на всички гори у нас е 3.8 млн. ха)." През 2016 година със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха оповестени за запазване и изключени от дърводобив гори във фаза на напреднала възраст на площ 109 хиляди ха. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 ха остарели гори за запазване в Защитена зона "Рила Буфер". С този акт на земеделското министерство, който беше сбъднат и с помощта на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, през днешния ден е почти 190 000 ха", споделя Дончева.

Усърдната работа на WWF - България, Асоциация на парковете, Сдружение за дива природа "Балкани" със съдействието на Изпълнителна агенция по горите и тогавашния й шеф доцент Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 година самодейността Партньорство за запазване на остарели гори в "Натура 2000" завоюва специална премия на Европейската комисия.

В рамките на плана първо са създадени така наречените Режими за стабилно ръководство на горите в "Натура 2000" (по инициатива на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, започва целеустремено да изследва и картира най-ценните остарели гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора, Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на ценни остарели гори - дом за редки типове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите разпознават остарели гори в държавни горски територии, попадащи в обсега на мрежата "Натура 2000". Резултатите от тези изследвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 година.

През 2018 - 2020г WWF - България изследва горите - общинска собственост, в 61 общини в страната и картира най-ценните остарели гори на територията на тези общини. След договаряния 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да разгласят своите остарели гори за запазване. "Това е неповторимо за Европа, няма друга такава процедура. Площта на общинските остарели гори, оповестени за запазване, не е голяма - 1500 ха, и въпреки всичко това е положително начало. Надяваме се и други общини да се присъединят", споделя Нели Дончева.

https://novini247.com/novini/silva-magna-bulgarica-ili-silva-bulgarorum-taka-sa-narichali_3669778.html

[Hatshepsut]

Възстановяването на великата дъбова гора започна от Черноморието

Възстановяването на великата българска дъбова гора, известна ни от древността, започна от Черноморието благодарение на приключилия през този месец тригодишен проект, осъществен от държавните ловни стопанства в Балчик и Несебър. Той бе част от програмата на ЕК за опазване на биоразнообразието „Лайф плюс”. За Великата българска гора (Magna Silva Bulgarica), която е покривала почти изцяло територията на страната, знаем от древните източници. Както и това, че тя до голяма степен е била дъбова. Знаем още, че в древността дъбът се е смятал от много народи за свещено дърво, бил е опазван и размножаван. За разлика от по-късни епохи, когато на Стария ни континент започва масова сеч на гори. Следва период на залесяване на оголените места предимно с иглолистни дървета, поради това, че по-бързо растат. Но това променя естествения характер на горите и ги прави по-уязвими. А ето, че най-сетне дойде време и за възстановяване на горите, такива, каквито природата ги е създала преди хилядолетия.

Похвална е инициативата на горските специалисти от района на българското Черноморие да започнат възстановяване на дъбовите масиви в България чрез залесяване с местните, исторически съществували по тези места видове дъб.
„Каквото е лъвът сред животните и орелът сред птиците, това е дъбът сред другите дървесни видове”. Този цитат на френския мислител Жан Прийор ни припомня доц. Мария Брощилова от Опитната станция по дъбови гори към Изпълнителната агенция по горите, един от водещите експерти на проекта. Той обхваща две защитени крайбрежни зони „Емине – Иракли” и „Долината на река Батова”.

„Понеже съчетават ландшафта на горите и морето, тези две зони са изключително красиви, но имат нужда от опазване и възстановяване”, казва доц. Брощилова. „Направеното наскоро проучване и картиране на зоните от мрежата „Натура 2000” в България показа, че най-лошо е състоянието именно на защитените зони по Черноморието. Причини са и човешката намеса, и климатичните промени. С този проект ние възстановяваме към 115 ха дъбови хабитати по крайбрежието. Бяха събрани над 10 тона жълъд. Отгледахме 400 хил. фиданки, главно от дъб, но и от характерните му естествени спътници в гората. По-голяма част от залесяването обаче се извърши с директно засаждане на жълъди. Проведохме сеч, подпомагаща растежа на дъбовите гори на площ от 200 ха. Смятам, че този проект допринася поне малко за опазване и възстановяване на най-ценните дъбови гори у нас. Всички знаем за огромните предизвикателства, които ни очакват с климатичните промени в бъдеще. Единственият и най-сигурен щит срещу тях са горите по цялото земно кълбо, в това число дъбовите гори в България.”

Мария Брощилова припомня в тази връзка думите на Антон Чехов, който край своята вила в Подмосковието посадил малка гора. „Слушайки как шуми моята гора, аз знам, че поне малко допринасям за климата. И ако след хиляда години човечеството е щастливо, за това ще бъда малко виновен и аз.” Казано е преди повече от век.

В рамките на проекта добър отклик получи лансираната кампания „Аз подкрепям възстановяването на Великата българска дъбова гора”, чийто патронаж бе поет от президента Росен Плевнелиев. Желанието да бъдат възстановени изконните ни дъбови гори обедини граждански структури от цялата страна, журналисти, актьори, ученици и техните учители. Кампанията се насочи и към сънародниците ни в чужбина с посланието „Ела в България, посади дърво в родината на Спартак, Орфей и Дионис”. Първата стъпка бе създаването на „ученическа гора” в долината на река Батова край Балчик, последвана от други подобни инициатива в цялата страна. Най-масово откликнаха учениците от Перник, които посадиха горичка от 600 дъба.

Знаково лице на кампанията стана писателят Антон Дончев, който споделя с природолюбителите интересни исторически факти и предания, свързани с древните дъбови гори. По думите му, първите създатели на резервати и пазители на биоразнообразието са древните владетели, бранили ревниво своите ловни гори и полета. Когато Александър Велики пристигнал в Персия, той попаднал на ловни имения, оградени с три метра високи стени в протежение на 30-40 км, посочва писателят. Наследник на подобно владетелско имение е според него днешното държавно ловно стопанство „Воден” в Североизточна България. Академик Дончев разказва интересна притча за Св. Климент Охридски, първия епископ, проповядвал на български език, основател на Охридската книжовна школа, обучил на славянско писмо близо 3500 бъдещи духовници. Но Св. Климент Охридски е бил и лесовъд, който се занимавал с облагородяване на дивите плодни дървета. Неговите хора покрили половината сегашна Македония с опитомени дървета, твърди писателят. А ето и притчата:

„Изправя се един монах и казва на Св. Климент Охридски: построихме тук нови къщи, нови черкви, но пътеките до тях са голи. Трябва нещо да посадим, да има сянка, да пеят птички, да растат цветя. Добре, казал епископът, но какво да посадим? Най-бързо ще израснат тополите, ябълките или липите, отвърнал монахът. И добавил: Те обаче са „женски” дървета, меки, не стават за нищо. Нито греда може да направиш от тях, нито мост, нито къща да построиш. Какво тогава да посадим? Ами най-добре е дъбове, бил отговорът. „Обаче, прибавил монахът, като гледам твоята гола глава и моята бяла брада, нито ти, нито аз ще минем под сянката на тези дъбове”. Нищо, казал Св. Климент Охридски, още днес садете дъбове.”

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100288957/vazstanovavaneto-na-velikata-dabova-gora-zapochna-ot-chernomorieto

[Hatshepsut]

Българската „Луда гора“ през вековете


Вековна гора в миналото - илюстрация от Алманах Родно Лудогорие на Борис Илиев

Автор: Проф. Пламен Павлов

Вековните гори на Лудогорието играят важна роля в нашата история - от времето на владетелите в Плиска до четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов

Въпреки хищническата сеч, и днес един от ареалите на оцелели до наши дни многовековни дървета в България е именно Лудогорието

Нека обърнем поглед към някога огромните лесове в източните български земи, оставаща в историята като “Лудата гора”. Според географските справочници Лудогорието е плато в източната част на Дунавската равнина с площ от около 2638 кв. км. Северна граница е линията от Тутракан до долното течение на Суха река, западна са долините на Бели Лом и Топчийска река, източната достига Франгенското плато в района на Варна. Условната южна граница се простира от Разградските и Самуиловските възвишения до Бресташка река от басейна на Суха река. В пределите на областта влизат Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Дулово, Главиница, Каолиново, Плиска, Вълчидол... На североизток - изток “лудата гора” се прелива в Добруджа, а до XVIII в. се е сливала с горите по Стара планина. Нещо повече, на север е “прехвърляла” Дунава, свидетелство за което е името на окръг Телеорман в днешна Румъния.

“Лудогорие” е превод на османо-турското “Делиорман”, но името е много по-старо. Според Йоан Кинам, секретар на Мануил I Комнин, през 1148 г. императорът през Лудогорието и Добруджа потегля срещу куманите. Ромеите преминават Дунава, достигайки „... до планината Тели-ормон...”, както куманите са наричали гористите склонове на Източните Карпати. Името се “придвижва” на юг с куманската миграция в българските земи в средата на XIII в.

Както разказва през 1595 г. дубровнишкият търговец Павел Джорджич, „... след Добруджа е областта Делиорман, много обширна и наречена така поради големите гори и изобилната растителност... В Делиормана се намират градовете Шумен, Преслав, Разград, Червен, Русе, Силистра, в по-голямата си част населени с християни...” Подобни данни дават Евлия Челеби и Хаджи Калфа през следващото столетие. През 1781 г. арменецът Ованес Товмаджиян говори за два и дори три (!) Делиормана: „... гъстите гори, наречени Делиорман” в Одринско, други „... много гъсти и обширни гори, наречени със същото име...” от Айтос към Провадия, най-накрая „... истинският Делиорман, пълен с диви зверове...” През 1789-1800 г. други двама арменски пътешественици пишат, че най-впечатляващ е онзи „... Дели Орман, който е област край Шумен, носеща името си от гората, заемаща огромна, равна площ и е гъста. Дърветата са толкова клонести и сенчести, че слънчевите лъчи едва проникват през тях...”

Безогледната сеч на горите в цяла Европа започва през късното Средновековие, а през XV-XVIII в. е унищожена около една трета от общата площ на българските гори. Причините са много, сред които доминира т. нар. Малък ледников период от XVI докъм средата на XIX в. Неговите “пикове” са около 1650, 1770 и 1850 г., а трайното падане на температурите се е дължало на намалената слънчевата активност (нейният минимум е през 1645-1715 г.), забавянето на течението Гълфстрийм, серия вулканични изригвания в различни точки на планетата. Необичайните студове, хладните дъждовни лета и лошата реколта водят до гладни години... Стига се до периодични замръзвания на Темза, Сена, Дунав, дори на Босфора (1622 г.). Стига се до по-дълъг “отоплителен сезон”, за което трябват огромни количества дърва и дървени въглища, използвани в османската столица и другите големи градове. Масовото изсичане на горите е резултат и от стопанска дейност във връзка със снабдяването с продоволствие на огромната османска армия. Овцевъдството достига невиждани размери, но за него трябват все повече пасища за сметка на горите. Същото важи и за доставките на зърно, което налага увеличаването на обработваемата земя.

Унищожаването на старите гори продължава с нова сила през XIX в., когато дърводобивът и овцевъдството достигат още по-големи мащаби. През 1884 г. чехът Йозеф Якуб Тоужински прави своеобразно обобщение: “Да видиш дърво е едва ли не цяло събитие... На много часове път от Русчук огромното пространство между Дунав и (Русенски) Лом представлява повече сушави пасища, обрасли с жалка тревица и трънак... Лесовъдството е един от най-болезнените проблеми на младото българско княжество... Турците в продължение на векове са изкоренявали и унищожавали горите. Те ги секли и опожарявали не само от стопански съображения, но и по политически причини. Горите били естествено убежище и твърдина за християнското население, в горите българите можели да се укриват от турците и да подготвят борбата си срещу тях.

Затова турците систематично унищожавали тези убежища и укрепления за българите. Така се стигнало до сегашното състояние - горите в цели области са изчезнали почти напълно. А и там, където ги има, в планините, те са в окаяно състояние, изоставени и жертва на безстопанствено, грабителско изсичане, което се е извършвало до неотдавна, а се върши и сега...” На свой ред през 1889 г. Ян Вагнер пише, че „... само на по-непристъпните места се е запазил по някой дъб или бук великан, нямо свидетелство за могъществото на отдавна повалените си събратя. Най-много гори унищожили турските власти. Дори един хайдутин да се скриел в гората, преследващите го заптиета я запалвали /.../ Много щети нанасят на горите и безбройните въглищари /.../ и огромните стада кози и овце, унищожаващи всяка издънка...” Показателни за печалното състояние на някогашните гори са снимките във фотоалбума на Г. Илиев и Ил. Йорданов “Дели-Ормана в картини”, издаден в Кеманлар (Исперих) през 1931 г.

Нека хвърлим поглед останалото от “лудата гора” в наши дни. Въпреки хищническата сеч, продължила векове, и днес един от големите ареали на оцелели многовековни дървета у нас е Лудогорието. В случая имаме предвид само такива над двеста години. Към 2014 г. в община Исперих са регистирани шест представители на вида зимен дъб на повече от 850 (!) години всяко и още толкова от вида летен дъб на повече от 500-550 годишна възраст. Сходна е картината и в общините Завет, Самуил, Кубрат, Лозница...

През античността и Средновековието делиорманските гори са пълни с дивеч - благороден елен, сърна, глиган, мечка, вълк и т. н., но и тур (диво говедо), бобър, рис и други изчезнали видове. Зубърът, някога силно разпространен, в най-ново време е възстановен в резервата “Воден” близо до Разград. До около II в. сл. Хр., според някои известия и по-късно, се е срещал и евразийският лъв - именно такъв е “царят на животните”, изобразен на барелефа с Мадарския конник.

Идвайки на юг от Дунав, Аспаруховите българи се заселват в земи с вековни гори. Тази “подробност” поставя под съмнение тезата за техния едва ли не “стопроцентов” номадизъм. Археологическите проучвания разкриха “дървената Плиска” - етап от архитектурната история на първата българска столица преди изграждането на нейните крепостни стени и сгради от камък през IX в. През 765 г. кан Токт (името му е изписвано като “Токту”, което е погрешно) търси спасение от своите противници в „... горите край Дунава...” Непроходимите лесове “участват” и в разгрома на император Никифор I Геник от кан Крум през 811 г. Могат да бъдат дадени и още примери. Нека все пак отбележим, че горите на Делиормана са основата на маршрута на четите на Панайот Хитов през 1867-а и Таньо Стоянов през 1876 г. от Дунав към Стара планина.

Съдбата на Лудогорието, а и на цялото горско богатство, ни провокира да се замислим за екологията, както и за драстично нарушената хармония между човека и дивата природа. Надали е реалистично да вярваме, че “Лудата гора” може да бъде възкресена в някогашния си вид... И все пак, време е “стопанското” отношение да отстъпи пред грижата за опазването и възстановяването на нашите гори - в името на собствения ни живот и онзи на бъдещите поколения българи.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Гранитският дъб - ням свидетел на миналото


Гранитският дъб в наши дни

Автор: Проф. Пламен Павлов

Специалисти са установили, че най-старото дърво в България е поникнало през 345 г. сл. Хр.

По време на османската власт са унищожени 1/3 от българските гори

През 343-344 г. в древната Сердика (днешна София) заседават над триста епископи от целия християнски свят. Най-емблематичният участник в Сердикийския събор е св. Атанасий Александрийски (около 295- 2 май 373 г.) - прочут богослов, тачен от векове и на Изток, и на Запад. След събора светият отец потегля към Константинопол, като по предание създава манастира при село Златна ливада, Чирпанско. По пътя си минава през землището на днешното село Гранит (община Братя Даскалови, Старозагорска обл.). Роден в Египет с неговите пустини, александрийският архиепископ е почитател на зелената природа. В село Гранит вярват, че именно св. Атанасий е „боднал“ в земята онзи жълъд, от който пониква най-старото дърво в България! Преданието вероятно е създадено през XIX век, ако не и по-късно, но все пак ни провокира да помислим какво означава за нас присъствието на този „ням свидетел“ на миналото...

Хилядолетникът от село Гранит е е от вида „летен дъб“. Той е в „топ 10“ на най-старите дървета в Европа, а възрастта му е установена през 1982 г. чрез т.нар. Преслеров свредел. Оказва се, че фиданката е поникнала през 345 г. сл. Хр., наистина на следващата година от Сердикийския събор. Източната Римска империя тогава е управлявана от Констанций, най-големият син на Константин Велики. Когато Аспаруховите българи идват на юг от Дунав, дъбът вече е бил на близо три века и половина! И е расъл не самотен, както днес, а в огромна гора. През 1969 г. короната му е покривала площ от над един декар - 1017 кв. м, при обиколка на стъблото 7,45 м и височина 24 метра. Уви, днес „ветеранът“ е в критично състояние, а поддържащата конструкция на единствения му жив клон се нуждае от незабавен ремонт. При толкова природозащитници, научни институти и т.н. грижи за него днес полагат единствено местните хора - кметството в Гранит, художникът Тоню Цанев и неколцина съмишленици. И все пак, Гранитският дъб има своите почитатели - фиданки, отгледани от негови жълъди, вече са посадени в Раковски и Брезово, както и при руините на средновековната църква „Св. Иван Рилски“ в старата столица Велико Търново.

Според статистиката днес една трета от територията на съвременна България е покрита с гори, но онези, които представляват стабилна биосферна система, са не повече от осем-девет процента. Зеленото ни богатство е несравнимо с онова в миналото. През античната и средновековната епоха пътешественици, военни, дипломати, търговци са ни оставили свидетелства за необятните гори не само по Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, Пирин, планините на Македония и Поморавието, но и в равнините на Тракия и Мизия. Хронистите на кръстоносните походи от XI-XII век са поразени от „Магна силва Булгарика“/ „Великата българска гора“ от Белград до София. За източните български земи е характерно даденото най-вероятно от куманите още през XII век име „Делиорман“/„Лудата гора“ между Дунава и Стара планина, а и отвъд нея.

Преди „разшифроването“ на възрастта на Гранитския дъб за най-старото дърво в днешна България се приемаше Байкушевата мура в Пирин с възраст от“едва“ тринадесет века. С няколко десетилетия „по-млад“ е чинарът в село Златолист до Сандански. Дъб от вида „благун“ на около хиляда години е доайенът на Странджа. На повече от 850 години е друг дъб от село Беренде, Софийско. Десетки дъбове на възраст между 350 и 850 години века са се запазили в отделни точки на Лудогорието при днешните градове Исперих, Кубрат, Самуил и Лозница. Над 800-годишен е чинарът от село Долнослав при Асеновград. Сред „ветераните“ са и Кичестият габър при село Турия, Казанлъшко (на около 700 години), Дедо-Тоневият дъб при село Долна Врабча, Брезнишко (на повече от 650 години), неговият връстник от село Боснек, Пернишко, двата чинара с възраст над 600 години при Гърмен...

Няколко десетки на възраст от около 550 години са оцелелите представители на странджанския дъб, наричан „лъжник“. Странджа е единственият хабитат в Европа на този представител на древната флора, прародител на всички видове дъб на континента. Над 500-годишен е Големия бук при Кръстец в Тревненския Балкан. Приблизително такава е възрастта и на Славейковия дъб в кв. Лозенец в София, най-старото дърво в столицата. За съжаление, някои от емблематичните ветерани вече са изсъхнали в резултат на неумолимите закони на природата - такива са летният дъб с прозвището Слона в Еленския Балкан и Стария бряст в Сливен.

Пътешествениците по „Виа Милитарис“ - трансконтиненталният път от Средна Европа към Константинопол/Цариград и Азия поставят „Магнасилва Булгарика“ от Белград до София, понякога до прохода Траянови врата. Осем дни са били необходими, за да се премине „необятната гора на българите“. В случая обаче ще се спрем на някогашните гори в Тракия, спомен за които е именно Гранитския дъб. Да хвърлим един поглед към тяхното място в историята, включително в някои конкретни събития.

През 1084 г. българите павликяни от Филипопол/Пловдив вдигат въстание срещу византийската власт, водено от Травъл. Срещу тях потегля главнокомандващият имперската армия Григорий Бакуриани, аристократ от армено-грузински произход, създател на прочутия Бачковски манастир. Пловдивският павликянин Травъл, който преди въстанието е бил адютант на император Алексий I Комнин, превръща в своя база останалата още от траките крепост Белятово до село Розовец, община Брезово. Давайки генерално сражение на Бакуриани, въстаническият водач увлича византийската конница в гориста местност. Както разказва Анна Комнина, опитният Бакуриани загива не в бой с бунтовниците, а повече от нелепо - препускайки в галоп срещу врага, пълководецът се блъска в едно вековно дърво! Ако не в самия Гранитски дъб (тогава на повече от седемстотин години!), то в някой от хилядите му събратя в онази епоха...

През XV-XVIII век по време на османската власт българските гори са подложени на безогледна сеч. Тогава според специалистите са унищожени една трета от тях. И все пак, дори и тогава вековният лес в Тракия, макар и да е намалил общата си площ, продължава да съществува. През 1564 г. Якоб Бетцек от Виена навлиза с хората си в „... една дълга гора...“ веднага след Пловдив. Друг австрийски автор през 1572 г. нарича въпросната гора „разбойническа“, в която е имало „... забити високи пръти и на тях една колиба, в която се намираха пазачи. Те, щом забележеха пътници отдалече, удряха тъпан като знак, че е сигурно да се пътува и че няма опасност от разбойници...“

Чуждите пътешественици през XVI-XVII век обикновено спират за нощувка в село Каяли (дн. Върбица, община Димитровград), чиито жители са имали статут на дервентджии - пазачи на проход. Разбира се, когато става дума за „разбойници“, турските власти много често имат предвид българските хайдути. Затова често горите са опожарявани като превантивна мярка срещу борците против омразното робство. В края XIX век чехът Йозех Тоужински пише, че властите „... в продължение на векове са изкоренявали и унищожавали горите - не само от стопански съображения, но и предимно по политически причини. Горите били естествено убежище и твърдина за българите. Така се стигнало до сегашното състояние - горите в цели области са изчезнали почти напълно...“

Горите в долината на Марица съществуват и в средата на XVIII век. Арменският търговец Ованес Товмаджиян отбелязва „... гъстата гора край Хюлибе (Пловдив), където нямаше път...“ Очевидно тя все още се е простирала на десетки километри по двата бряга на Марица и се е „преливала“ в горите на Родопите и Средна гора. Хората в село Гранит знаят от своите прадеди, че тамошната гора някога е била свързана с „южния Делиорман“ от Карнобат до Одрин, блед спомен, за който е местността Ормана при Ямбол.

Днес българската гора определено не е в най-добрата „епоха“ от своята история. Въпреки мерките за съхраняването u, поне през последните години, незаконната сеч продължава. В близкото минало имаме позорни примери за унищожаването на вековни дървета, например в местността Китката при Бяла Слатина. При това залесяването е в ограничени мащаби. Мечтата за възстановяването на „Магнасилва Булгарика“ навярно е утопия, но в днешните времена на климатични катаклизми и невиждани пожари опазването на нашето горско богатство няма алтернатива. Защо да не започнем със спасяването на Гранитския дъб, с възстановяването поне отчасти на горите в Тракия, а и в цяла България?

https://trud.bg/



Гранитският дъб

[Hatshepsut]

България е на второ място по защитени гори в Европа

Горите обхващат 38.5% от територията на страната, а за последните 100 години са се увеличили близо два пъти

България е на второ място в Европейския съюз по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. През 2020 г. включените български гори са над 57% от общата горска площ. Според данните от Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г. средният дял за ЕС е 18%. През 2021 г. над 80% от държавните гори са сертифицирани по FSC, което е 38.5% от територията на страната.

Данните на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години, показват, че горите са увеличили територията си близо два пъти. За период от 60г. запасът им е нараснал тройно (от 243 млн. м 3 до 718 млн.м3 през 2020 г.) През последните 20 години регистрираното увеличение е повече от 30 %. Средната възраст на българските гори е 60 г. , като за последните 10 години се е увеличила със 7 години. Страната е водеща в Европа и по биоразнообразие. България е успяла да изпълни всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение на опазването на  „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“.

Защитените територии в цифри

Според стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка през последните години са обявени за защита над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към настоящия момент в държавата има над 1 000 защитени територии и обекти, сред които 55 резервата, 344 природни забележителности, 584 защитени местности, 3 национални и 11 природни парка, 35 поддържани резервата, 574 защитени видове растения, 483 защитени видове животни и 1646 защитени дървета. 17 от резерватите са обявени за био осферни по програмата на UNESCO „Човек и биосфера”, а два от природните обекти Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна” са включени в списъка на UNESCO на Световното природно наследство. Защитените зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30.3 % от територията на България.

Стопанисване и предизвикателства

Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита 7,9 м/х a, спрямо 45- 50 м/ха в Австрия. Необходими са значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии. Изграждането ѝ трябва да гарантира не само опазването на горите, но да бъде и задължително условие за разширяване практиките за модерен, безопасен и механизиран дърводобив.

Към настоящия момент дърводобивът в България е определен  „най слабото звено във веригата“. Причината, за което е липсата на работна ръка и механизация, и подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС.

Необходима е Национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои експерти годишния прираст от 14 млн.м3 е значително занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с около 10% и да надхвърлят 800 млн м3.Хомогенността на българските гори се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата е нужна намеса от тяхна страна.

Застаряването на горите и липсата на отгледни сечи предизвиква мащабните нарушения в тях. Тези фактори са предпоставка за заболявания, пожари, ветровали и т.н. Смята се, че увеличаването на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка дейност, е възможно само чрез лесовъдски намеси. Така се губят хиляди кубици дървесина и се забавя растежа на горите в тези зони.

Многофункционалното горско стопанство изисква средства, което означава, че дърводобивът е необходим за поддържане и подобряване на състоянието на насажденията. Процесът изисква финансови стимули, като субсидии за прилагане на лесовъдски системи.

Пожарната безопасност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обхващат около 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните фази на възобновителната сеч. Пожарите унищожават стотици хиляди животински и растителни видове, биоразнообразие. Адекватната превенция предполага изграждане на инфраструктура и извеждане на планираните лесовъдски мероприятия.

Защо има недостиг на дървесина през 2022 г.?

Справки на ИАГ показват, че  количеството добита дървесина е недостатъчно. Спрямо 2018 г., тази година се наблюдава изоставане с добива на дървесина от над  683 000 плътни куб. метра.

Към момента България е с недостатъчен дърводобивен капацитет. Основната причина е липса дългосрочни договори, което възпрепятства механизацията и наличието на кадри.

Наложени са изкуствени ограничения върху добива на дървесина извън нормативната уредба – Заповед 49-398/16.09.2021г на служебния министър на земеделието Хр. Бозуков. Позицията на учените, бизнесът и държавните експерти спрямо нея е,  че доказано необоснована и не е в интерес на стопанисването на горите.

Как може да се реши проблема?

От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост вече втора година спрягат проблемите, свързани със стопанисването на горите, но предлагат и решения:

Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън нормативната уредба и без да се основават на лесовъдската наука и практика, с цел гарантиране устойчивото управление горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49 398/16.09.2021 г.
Достигане до европейските практики съотношение ползване/прираст средно за Европа 75 %. За сравнение  в по-развитите държави достига и до 90% , при 50 % за България.
Минимални промени в нормативната уредба с цел изсветляване на сектора и по-широката употреба на механизация в дърводобива промени в Наредбата за сечите и в Наредбата за възлагане на дейности и продажба на дървесина.
Въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните дружества.
Промяна в начина на планиране на лесовъдските намеси в посока състоянието на гората след тях.
Изграждане на инфраструктура в горите, гарантираща противопожарната безопасност и механизирания дърводобив.
Разработване и прилагане в кратки срокове на Програма за създаване на горски култури за интензивно производство на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подходящи дървесни видове с промишлена употреба.
Активна работа от страна на всички заинтересовани по устойчивото управление на горите, поставянето под строга защита на горите във фаза на старост.
Прекратяване на незаконните и нерегламентираните дейности в горите, от които членовете на БКДМП са потърпевши.

https://esgnews.bg/balgariya-e-na-vtoro-myasto-po-zasthiteni-gori-v-evropa/

[Hatshepsut]

Най-старото дърво на територията на ЮЦДП-Смолян е на 1100 години

На територията на ЮЦДП – Смолян, която включва областите Кърджали, Пловдив, Смолян и Пазарджик (без Община Белово), има обявени 170 вековни  дървета,

Най-възрастните дървета са чинари на възраст от 1 100 г., 900 г. и 700 години, и се намират в с. Белащица, м. „Чифлика“, Община Родопи, Област Пловдив.

Един чинар на възраст от 800 години се намира в с. Долнослав, , Община Асеновград.

Най-дебелите дървета отново са чинари с  обиколка от 1,3м.; 13,76 м.; 7 м.; 6,30  м.; 6,20 м.; 6,13 м.. Най-възрастното дърво е и с най-голяма обиколка.

То се намира в  село Белащица, м. „Чифлика“, Община Родопи. Интересна е лозата, която се намира в с. Паталеница, Община Пазарджик, Област Пазарджик, която е на възраст от 200 години и има обиколка 1,1 метра.

В Смолянско най-възрастните са зимен бук на 330 г. в с. Малево /височина 26 м. и обиколка 4;57 м./; три тристагодишни дървета от вида бук, които се намират в с. Сивино, с. Вълчан и с. Борино;

Старият чинар в гр. Смолян, който е на над 300 г.; чинар в с. Петково, който е на 150 г. ;  круша на 250 г. в с. Бостина.

Видовото разнообразие от вековни дървета на територията на ЮЦДП е богато:
– от иглолистните дървесни видове: Смърч (15 бр.), Черен бор (8 бр.),  Бял бор (3 бр.), Ела (1 бр.), Ливански кедър (1 бр.), Бяла мура (1 бр.),  Секвоя (3 бр.)
– от широколистните дървесни видове:  Източен чинар (37 бр.), Бук (25 бр.), Летен дъб (18 бр.),  Зимен дъб (7 бр.),  Благун (10 бр.),  Цер (8 бр.),  Черна топола ( 5 бр.), Обикновен орех (3 бр.), Обикновен кестен (2 бр.), джел (1 бр.), Дръжкоцветен дъб (2 бр.), Източен чинар ( 5 бр.),  Пърнар (3 бр.), Космат дъб (3 бр.), Конски кестен (1 бр.), Круша (1 бр.), Липа (1 бр.), Лоза  (1 бр.), Полски бряст (2 бр.), Полски ясен (1 бр.), Черна черница (1 бр.), Черната фурма (Dyospirus lotus) (1 бр.)

Също така интересен факт е, че по инициатива на лесовъдите от региона на Смолян,  с Постановление № 12976 от 12.09.1931 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) е обявена първата защитена територия в България.

Това е местността Храстево (Растьово), над тогавашния гр. Дьовлен /гр. Девин/. Нормативният акт за обявяването и е публикуван  в ДВ. Бр. 149 от 30.09.1931 г., но е отменен през 1944 година с Постановление № 490 от 13 януари 1944 г. на МЗДИ.

През 2012 г. със Заповед No.РД-173 от 23.02.2012 г.(бр. 26/2012 на Държавен вестник) на министъра на околната среда и водите, се обявява като защитена местност „Храстево“, с цел опазване на уникална вековна гора от черен бор с участие на горун, цер, обикновен габър, планински бряст, бук и др. и с групова структура, както и с цел възстановяване на най-старата защитена територия, обявена в България, по инициатива на лесовъдите от региона на Смолян.

На страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към Министерство на околната среда и водите има публикуван „Регистър на вековните дървета в България“. Той представя  всички официално обявени за вековни дървета в България.

https://www.smolyaninfo.com/2024/01/19/naj-staroto-d-rvo-na-teritoriyata-na-yutsdp-smolyan-e-na-1100/

[Hatshepsut]

Зеленото богатство на България: Какво е състоянието на горските ресурси у нас

Какви опасности застрашават горските територии в страната

Голяма част от горите в България навлизат във фаза на старост. Това заяви в предаването "Социална мрежа" по NOVA NEWS лесовъдът и учен доц. д-р Георги Костов. По думите му процесът по деградиране засяга значителна част от горските територии в страната и ще протече в сравнително кратки срокове, докато възстановяването ще се случи в пъти по-бавно.

Доц. Костов очерта значението на горските масиви. Той отбеляза, че горите създават ландшафта около населените места, запазват почвата и създават условия за биологичното разнообразие. По думите му горите в цялата страна са предпоставка за развитие на селските райони и създават заетост в горското стопанство и земеделието.

Той посочи и няколко проблеми, свързани с горските ресурси у нас - липсата на пласмент, задържането на огромно количество въглероден двуокис и некачественият дървен материал от деградиралите гори, и допълни, че при сегашните технологии нискокачествената дървесина може да се използва за различни неща.

"Ако няма за какво да се използва, през 2023 г. ЕС прие директива, която разрешава, когато няма пласмент на такава дървесна биомаса, вместо тя да изгори и изсъхне, да се използва за производство на енергия от възобновяем източник", каза той.

"У нас залесяванията намаляват през последните години поради това, че няма къде да се залесява, тъй като всички територии вече са заети от гори, а възобновяването по естествен начин, което изисква търпение, е по-евтино от залесяването", посочи доц. Костов.

Той обърна внимание, че в рамките на Европейския съюз България може да се похвали със строго законодателство спрямо въздействието върху горите, което се дължи на факта, че горите са държавни.

https://nova.bg/