Референдумитѣ - ЗА и ПРОТИВЪ

[Hatshepsut]

Референдумите - ЗА и ПРОТИВ

След последните изяви на Костя Копейкин, настояващ за референдуми за въвеждането на еврото в България и за членството на страната ни в НАТО взех сериозно да се замислям доколко е оправдано провеждането на допитвания до народа у нас 
Когато става дума за нашият цивилизационен избор или въпроси от национално значение, според мен това не трябва да се подлага на референдум. А когато става дума за някакви местни и маловажни въпроси би могло да се провеждат допитвания. Не мисля, че лица без нужното образование и компетентност трябва да формират решенията по въпроси от национално значение. Иначе рискуваме дебилите и простаците да ни изхвърлят от Европа и да ни запратят в Евразия при руската мечка    Между другото, червените уроди разчитат именно на малограмотници, цигани, дебили и простаци, явно  те ги възприемат като някакъв неизчерпаем ресурс. Дори един от техните шамани - профанесора Иво Христов се беше изцепил преди време, че дебилите в България са 80% от населението...

Ще добавя и анкета към темата, за да може членовете на форума да представят своята позиция по въпроса, очаквам и коментари по темата.


Малко обща информация по въпроса за референдумите:

Референдум

Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е инструмент за пряка демокрация в широк мащаб. Референдумът може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен, вариантен.

Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците например възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива за референдум по определен въпрос.

Плебисцит е форма на референдум.

Обикновено допитването е по въпроса за националната принадлежност на населението на дадена област. Плебисцити се провеждат най-вече след Първата световна война по внушение на американския президент Удроу Уилсън, който смята, че е нужно всяка националност да живее в собствената си държава (иредентизъм). Плебисцитите са предвидени във Версайския договор (1919 г.) предимно за оформяне границите на Германия. През 1920 и 1921 г. са проведени следните плебисцити:

в областта Шлезвиг между Германия и Дания (10 февруари 1920), изгубен от Германия, която печели само 25% от гласовете
в областта Холщайн отново между Германия и Дания (14 март 1920), спечелен от Германия с 81% от гласовете
в южната част на Източна Прусия между Германия и Полша (11 юли 1920), спечелен от Германия с 97,5% от гласовете
в областта на градовете Ойпен и Малмеди между Германия и Белгия (20 септември 1920), спечелен от Белгия
в околностите на град Клагенфурт между Австрия и Югославия (10 октомври 1920), спечелен от Австрия
в Горна Силезия между Германия и Полша (21 май 1921), спечелен от Германия с 60% от гласовете (победителите от Антантата обаче решават да разделят областта и да оставят една трета от нея на Полша)
в областта Бургенланд между Австрия и Унгария (14 декември 1921), спечелен от Австрия
в областта Саар, която през 1919 г. е предадена за 15-годишно управление на Антантата (всъщност на Франция); плебисцитът се провежда на 3 януари 1935 г. между Франция и Германия, когато Хитлер вече е на власт; спечелен е от Германия с над 90% от гласовете.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Референдум


Референдуми в България

В България са проведени следните референдуми:

Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи (1922)
Референдум за преминаване от монархия към република (1946)
Референдум за приемане на нова конституция (1971)
Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013)
Референдум за дистанционното гласуване (2015)
Референдум за промяна на избирателната система (2016)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Референдуми в България


Национален референдум. Въпроси на национален референдум и
гаранции за вземане на информирано решение от гражданите

Spoiler

Национлен референдум. Въпроси на национален референдум
и гаранци за вземане на информирано решение от
гражданите.
Референдумът е една от формите за пряко участие на членовете на
едно общество във вземането на решения, имащи важно значение за него.
По същество тази форма на пряката демокрация представлява допитване
до народа, извършено чрез гласуване по важен държавен или местен
въпрос. Населението с право на глас на дадена държава или нейна
структурна териториална единица трябва да одобри или да отхвърли
дадено предложение.
Чрез въвеждането в законодателстовото на механизмите на пряката
демокрация, народът запазва за себе си потенциалната възможност да се
включи директно в управленито при възникване на такава необходимост.
Това позволява на суверена (народа) да внася коректив в поведението на
управляващите. Вземайки предвид изцяло своите собствени интереси,
суверенът има възможност да изрази волята си относно това, в каква
степен държавните институции целесъобразно и ефективно упражняват
предоставената им власт, както и да определя посоката на бъдещото
упражняване на тази власт.
По правило референдум се произвежда по въпроси, които са от
важно национално или местно значение. Естествено, от правилото има и
изключения, и то в двете посоки. От една страна има държави като
България, например, където, въпреки че референдумът е предвиден като
форма на пряката демокрация на най-високо законово равнище – в
Коснситуцията, а също и в нарочен закон (Закон за пряко участие на
гражданите в държавната власт и местното самоуправление), за последен
път национален референдум е провеждан преди повече от 40 години. Общо
в историята на Третата българска държава има проведени 3 национални
референдума. От друга страна има държави като Швейцария, където
гражданите изразяват позицията си няколко пъти годишно, по няколко
десетки въпроса - от такива като членството в ООН и ЕС, през
устройството на армията, до прозаичната дилема какви лампи да се сложат
на общинския площад.
Както винаги, редно е да търсим истината някъде по средата. В
нашата действителност не е допустимо да се изразходват колосални суми
за провеждане на референдуми по въпроси, които имат повече
злободневен, отколкото важен стратегически характер. Разбира се, не може
да се преминава и в другата крайност – три референдума за близо едно
столетие.
Тук неизбежно се достига и до акцента на темата – по какви въпроси
трябва да се произвежда национален референдум, както и какви са
гаранциите, че общественото мнение няма да бъде манипулирано и
насочено в нечий друг интерес, различен от обществения.
Въпросите, по които би следвало да се потърси мнението на
суверена, могат да бъдат от важен политически, икономически,
стратегически, военен и всякакъв друг характер. Обединяващото между
тях трябва да бъде големият обществен интерес, значението на дадения
въпрос за общото благоденствие и бъдещото развитие на държавата и
обществото. Естествено, народът не е специалист по всичко. Именно за
това въпросите трябва да бъдат поставяни по-общо, по-глобално, а не по
такъв начин, че отговорът да изисква едва ли не задълбочени експертни
познания. Така се поставя въпросът за информираността. Пределно ясно е,
че не всеки имащ право на глас разсъждава денем и нощем по
геостратегическите, икономически и политически въпроси от национално
значение. Самият факт обаче, че са събрани необходимият брой
волеизявления за иницииране на процедура по провеждане на референдум
означва, че темата е достатъчно значима и вълнува обществото.
Подписалите се в искането за референдум са така да се каже „
представителна извадка'' на обществото. Това са хора, които знаят за
съществуването на даден проблем/въпрос и се интересуват от развитието
му, това са хора, които имат изградено мнение по темата и биха желали да
го изразят. Естествено до урните няма да отидат само такива хора. Ще
отидат и други, който към момента не са така добре информирани.
Задачата на гражданското общество в този случай е да направи така, че
възможно най-подробен поток от обективно поднесена информация да
достигне до всеки един гражданин.
Така на дневен ред идва проблемът за свободата на словото –
съществува ли такава у нас, или всичко е само илюзия? Дали хората в
медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност?
Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има
ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на
медиите до разпространението".
Най-стабилната гаранция за вземането на информирано решение от
страна на гражданите по въпросите, по които ще се провежда, референдум
е свободата на словото.
Проучване, проведено в началото на месец ноември 2012г. от
НЦИОМ (Национален център за изледване на общественото мнение) във
връзка с предстоящият догодина национален референдум показва , че
само 7 на сто от участвалите в изследването оценяват информираността си
по въпросите за ядрената енергетика като висока и твърдят, че
целенасочено търсят информация по темата. Като средна определят
информираността си по въпросите за ядрената енергетика 38% и посочват,
че понякога попадат на информация по темата. По-често така отговарят
хората с висше образование и от домакинства със средни и високи доходи.
Като слаба определят информираността си в тази област 36%. Те са
предимно младежи на възраст до 29 години, хора с основно образование,
анкетирани от домакинствата с най-ниски доходи.
Като "никаква" оценяват информираността си по въпроса 19% от
интервюираните. Така отговарят най-вече бедните, жителите на селата и
ромите.
Цитираните данни само потвърждават колко деликатен е въпросът за
информираността. Чрез референдума отогворността от вземането на
решението по въпроса се прехвърля малко или много от управлявщите
директно върху народа. Тоест решението на суверена може да послужи
като бъдещо оправдание на управляващите. Именно това прави въпросът
за информираността толкова важен. Гореспоменатато проучване показва,
че едва 7 на сто от анкетираните целенасочено са търсили информация по
проблема. Всички останали очевидно ще разчитат на информацията, която
ще достигне до тях, без да са я търсили – чрез вестници, радио, телевизия,
интернет.
Именно поради тези причини считам, че свободата на словото и
независимостта на медиите от политически, икономически и лични
интереси е най-голямата гаранция за вземане на информирано решение от
гражаданите. Може би неслучайно напоследък България търпи остри
критики в това отношение от своите европейски партньори.
Преди наближаващ референдум е необходимо специалисти в
съответната област да получат трибуна за изказване на своята позиция.
Необходимо е всички гледни точки да бъдат безпристрастно и обективно
отразени, за да могат гражданите да вземат своето информирано решение.

[затвори]

https://www.president.bg/

[Panzerfaust]

Моето мнение е, че пряката демокрация е подходяща най-вече за малки общности и затова гласувах ЗА на местно ниво. Сериозните въпроси трябва да се решават от експерти, няма как баба Гицка или бай Мангал да решават за НАТО, еврото или АЕЦа примерно.

[Лина]

Щеше ми се да гласувам ЗА, но гласувам ПРОТИВ, защото у нас народа е вечно сугестиран и лесно внушаем (аз например не правя изключение) от двете противоположно настроени страни, които ги има във всеки един дебат, спор или избор. Отделно тези референдуми струват много пари като всички избори. И накрая се изхарчват, за да се „изкажат” хора дето собствения си живот не могат да оправят ама много им разбират на държавните проблеми.

Споделям мнението, че много по-ценно е да имаме интелигентни и заинтересовани управляващи вместо да упражняваме за щяло и нещяло този инстумент на демокрацията.